Знаете ли, че в България още през 70-те г. е имало типово произвеждани автобусни спирки? Вижте ги в Sandacite.BG!

Както си разглеждахме един каталог на някогашното ДСО Търговия на едро от 1974 г. (но включващ и артикули, пуснати в производство и доста по-рано), попаднахме и на следните интересни къщички. Означени бяха като ,,павилион тип автоспирка еди-какъв си“ и първоначално помислихме, че само са ги нарекли спирки, а всъщност са нещо различно… Да, ама не! Като се загледахме в снимките и после попроучихме тук-там, си дадохме сметка, че това верно са спирки! Да – серийно произвеждани типови спирки, може би еднакви за цяла България, на които хората са чакали градския транспорт, а от едната даже вестници и други неща са си купували!

Всъщност, сега спирките в една община също обикновено са еднакви и се закупуват от една фирма. Но ние кой знае защо толкова се шашнахме… просто не очаквахме да ги видим в каталог на типово производство наред със съвсем други видове стоки, които сме свикнали да виждаме унифицирани.

Ето за какво става дума.

Единия павилион го виждате горе. Той е съвсем обикновена ГТ спирка – седите си вътре на завет и чакате превозното средство. Конструкцията е от алуминиеви носещи профили, които са свързани помежду си. Виждате, че отдясно има стъкла (навярно тогава трошени много по-рядко – поне дисциплина е имало), а стенните панели са от ламинирани плоскости. Покривът се поддържа от метални ферми, покрити с поцинкована ламарина.

Спирката вътре има площ 12 кв. м. (дълга 4 м, широка 3) и висока е 3,05 м.

Другата спирка пък е ъпгрейднат вариант, така да се каже – има си и монтиран в нея магазин за продажба на вестници и разни дребни стоки. Конструкцията и на този модел спирка е метална, а отгоре има покрив с оребряване. Вътре в ,,салона“ виждаме и пейчица. :) Площта е същата като на предишната спирка, височината също.

Магазинът е с площ 6 кв. м и в него се влиза откъм спирката. Отвътре подът му е с винкелова конструкция, върху която са монтирани чамови дъски. Има, разбира се, и електрическа инсталация, за да се включват лампа и отоплителен уред за зимата. Покривът е от същия вид като на горния модел, дето  е без магазин.

Ето и чертеж на този делукс модел:

Тази и другата спирка влизат в производство вероятно в началото на 70-те г. и вероятно са се намирали масово в градовете с градски транспорт в България. Знаете ли дали има някъде запазени такива?

А, и интересно дали е имало и типово произвеждани бензиностанции напр.?

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Днес ще Ви покажем още един интересен образец от колекцията ни българска ретро техника. Става дума за уред, желан от всяка домакиня – т.н. аспиратор.  Разбира се, нуждата от него е субективно разбиране. Примерно ние нямаме нищо против кухнята и коридорът да ухае на вкусно ядене, но пък има хора, на които някои миризми са им тежки и те искат помещенията да се освобождават от кулинарните изпарения.

Затова през 1973 г. завод Елпром Варна е помислил и за тях и е пуснал в производство първият български кухненски аспиратор, наречен още навремето ширм. Ширмът засмуква образувалите се при готвене непри­ятни изпарения и ги отвежда в отдушник или специален комин, който няма връзка с друг вид готварски или отоплителен уред. Виждате го тука отдоле:

Аспираторът за кухня се състои от ламаринен кожух, боядисан в подходящи цветове, с вградени в него центробежен вентилатор и осветителни лампи. В горната, задна част на кожуха е заварена тръба, чрез която уредът се свързва с отдуш­ника или комина. Вентилаторът задвижва от асинхронен еднофазен коидензатореи двигател. Отдолу ширмът се затваря с филтър, който поема маз­нините и праха. По този начин вентилаторът се предпаз­ва от прекомерно замърсяване. Степента на замърсява­не на филтъра зависи от начина на експлоатация. При правилна употреба той трябва да се почиства веднаж в годината.

На табелката можете да видите техническите му характеристики – струва ни се, достатъчно ясно са изведени и няма какво да се добави.

На лицевата част на уреда (първата снимка) са поставени двата клавиша: левият за включване на двигателя, а десният — за включ­ване на осветлението. Да, защото към аспиратора има и две лампи за осветяване на работното пространство над печката – така той служи и като локална лампа. Тези лампи са предвидливо монтирани в задната част на уреда, която при монтаж се пада към стената. Това е умно, защото когато човек се надвеси над печката, обикновено именно в дъното става най-тъмно. Осветле­нието се включва по желание – разбира се, то не взема участие при изсмукването на парата и газовете.

Ширмът се монтира на стената над електрическата гот­варска печка или над плот. Неговите размери са съобра­зени с размерите на разпространените готварски печки Мечта, модели 71202, 71203, 71205, 71206 и 71210, и готварския плот за вграждане 71016. (Това последното още не сме го виждали дори на картинка, но явно са произвеждали и такова…). Разстоянието от горния край на печка­та до филтъра на ширма трябва да бъде най-малко 60 см. Уредът се закрепва към стената чрез куки, които cа се продавали в комплект с него. Свързването към отдушника или самостоятелен комин става чрез тръби с диаметър 110 мм. В електрическата мрежа се включва с трижилен шнур и стандартен щепсел, тип „Шуко“.

Малко за поддръжката. Свалянето на филтъра не е трудно. Когато се заловим да разучаваме този процес, се натъкваме на явление, което днес би изглеждало като полова дискриминация – в техническото описание на ширма е упоменато, че ,,тази операция може да се извърши и от жени“! :D Без съмнение само това уточнение би могло да даде материал за цяла социологическа статия.

Но да се върнем на обслужването на филтъра. Задължителното условие е преди да се пристъпи към демонтаж, ширмьт да се изключи от електрическата мрежа. Целта на тази превантивна мярка е да предпази работещия от злополука. Самият филтър можете да го измивате с хладка вода, перилни препарати и мека четка. Преди да се монтира отново, той трябва да бъде подсушен добре.

Вентилаторът на ширма се включва по време на готвене и се изключва около 10 минути, след като с готвенето е приключено и от тенджерата не се вдига пара.

Гаранционният срок е 12 месеца. В София гаранционните поправки са се извършвали в сервизната база на завод Елпром Варна, бул. „Витоша“ 66. В останалите сели­ща и градове — в специално определени сервизни бази, уточнени от производителя и от ДСО Търговия на едро.

Цената на електрическия домакински ширм през 1973 г. е била 60 лева. а в описанието се казва още, че ,,простият принцип на работа, добрата външност и ефикасност правят уреда една необходимост за всяко съвременно домакинство.“