В Sandacite.BG днес ще поговорим за разрушените заводи и промишленост на Видинския край.

Поначало когато Ви разказваме за интригуващото минало на българската техника, винаги оставаме в миналото, защото говорим за изделия, които макар че много от тях работят и в момента, отдавна вече не се произвеждат. По-страшното обаче е че на мястото на предприятието, което някога ги е изработвало (най-вече в десетки и стотици хиляди бройки) днес няма абсолютно нищо! Само пустеещи заводски сгради и халета. Затова особено тъжно е, когато пътува човек из България – из градовете се виждат следи на кипял в миналото бурен живот, който днес не съществува.

Днес Ви предлагаме една тъжна, но интересна по своему статия, която изброява почти всички закрити производители във Видинския край, а за някои от предприятията дава кратка история, техния профил и как се е стигнало до закриването им. Не можем да Ви пожелаем приятно четене, но сме сигурни, че поне ще научите нови неща – както научихме и самите ние…

,,През 2013 г. излезе една статия за Видин и в нея се разказва как Видин се е стопил на половина за 114 години.
В началото на ХХ век населението на област Видин е било 197 043 души, а към края на 2013 г. то е 95 467 души, което представлява 1.3 на сто от населението на България и нарежда областта на последно място в страната.
Видин е областта с най-висок относителен дял на лица на 65 и повече навършени години – 26.4 на сто при среден дял за страната от 19.2 процента
Видин е областта с най-голяма смъртност, ниска раждаемост, висока миграция и т.н., и т.н.
Средната възраст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години.
Средната възраст във видинските села е още по-отчайваща с 54.3 години, докато средно за страната е 45.9.
Общо взето в тази област сме на първо място във всичко негативно и сме на последно място във всичко положително.
Към 15 юни 2011 година жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души или поне така казва ГРАО, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.
Според мен реалното население на град Видин е не повече от 25000, в най-добрия случай 30000, и то около Коледа и Великден.
В разцвета си град Видин е бил през 1986-88 година – около 63000 – 70000 хиляди, но по-възрастните хора казват, че е стигал до 85000-88000 хиляди.
Тогава градовете и селата в област Видин са били в своя апогей, като са имали всички предпоставки за развитие като заводи, предприятия, фабрики и тн.
От близките села са работили в заводите на Видин. Автобусният превоз (чрез Държавното автомобилно предприятие – ДАП) също е бил развит.
За да си отговорим всички на въпроса ,,ЗАЩО ОБЛАСТ ВИДИН Е ПРЕД ЗАКРИВАНЕ“, се опитах да намеря имената на фабриките, заводите, цеховете, филиалите и т.н., давали работа на всички.

Химкомбинат Видин, Химическите заводи (Химията, Видахим) с всичките му производства и ТЕЦ-ът.
Това е така наречения завод за гуми ,,Видинки“. Хубавото качество е за износ, а останалите гуми с форма на осмица бяха за местния пазар.
Гумите бяха известни в цяла България и много хора са излизали отпуски от казармата, влизали са с предимство при лекари, уреждали са си хубави места за почивка и т.н., щом са носили нужната бройка такива гуми.

В този завод е работил всеки втори видинчанин, около 9000 – 10000 души са работили в този завод.
След ерата на комунизма, съдбата на завода е ясна. Масови съкращения, огромни задължения след това приватизация за 2 стотинки и край. От 2004 г. беше  възстановено производството на пневматични гуми, но след няколко години влошава не финансовите показатели, през 2016 г. там 300 души останаха без работа (https://nova.bg/news/view/2015/03/15/104646/%D0%BD%D0%B0%D0%B4-300-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC), а след края на първото полугодие на 2017 г. дори собственият капитал на ,,Видахим“ беше отрицателен (http://www.banker.bg/pari-i-pazari/read/vidahim-zariaza-gumite-i-se-preorientira-kum-zemedelie).
Още след 1990 г. тръгнаха много слухове, верни и неверни – за предложения за купуване на „Химията“ от големи заводи за автомобилни гуми от типа на Пирели, Марангони, Фулда и т.н., но или тогавашният кмет на град Видин е искал пари под масата, или някой от парламента (оглавяван тогава от всенародния любимец особено във област Видин Иван Костов).

Следващият е  Заводът за металорежещи инструменти (Завод за режещи инструменти – ЗРИ), по-късно Видия-В:

Преди години видинският Завод за режещи инструменти произвеждаше свредла, райбери и зенкери за вътрешния пазар и за износ, като качеството им бе сравнимо с това в най-добрите предприятия от бранша у нас и в чужбина. Всичко беше сигурно-  изпълняваше се планът, получаваха се добри заплати, хората бяха доволни… Персоналът бе около 750 души. Заводът беше оборудван с вносни съвременни машини. За персонала на работеше стол за хранене.
Заводът се славеше като едно от проспериращите предприятия навремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея да се адаптират успешно към новите реалности в живота.
Заводът за режещи инструменти, впоследствие „Видия- В“, затвори врати през 2000 г., само две години след приватизацията си. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха $ 820 000 – в същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият собственик веднага продаде част от модерните машини, предназначени за изработване на свредла, зенкери и райбери, след което достави собствени. Не е известно защо „Карбис“ се отказа от производството. Преди това ЗРИ Видин бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.

Следващата фабрика е Порцелановата фабрика Видин (,,Коста Йорданов“)
През 20-те години на миналия век във Видин е имало две порцеланови фабрики – „Изида“ и „Бонония“ (наречена така на древноримското название на града)

Фабриката е отворила врати 1926 г. с производство на сервизи за кафе и чай бароков стил – позлатени, които са се продавали много добре в Европа и на вътрешния пазар. След 1947 г. фабриката се национализира, а след 1952 г. персоналът работници е наброявал над 500 души. През 1977 г. създават цех за костен порцелан, тогава единствен в България. Историята на тази фабрика е много интересна и може да се проследи в този линк – http://www.vidin-online.com/fabriki-zavodi-i-dr/portselanovata-fabrika.

След 1990 г. бавно започва да намалява производството, а в момента вероятно също работи, но в много намален състав, а сайтът на предприятието не е обновяван  от години.

Цигарена фабрика Видин (наречена “Дунав”, по-късно Видин-БТ)
Фабриката е с над 120-годишна история и е една от най-старите в България. Правиха някакви опити за спасяване, дори и съвместно дружество Вида-Табак в сръбския град Парачин, но заводът не можа да избяга от съдбата си.  През 2004 година е обявена ликвидация и тогава и това предприятие отива в архивите и спомените на бившите работници и пушачи.

Държавно индустриално предприятие “Вида“/ ДИП Вида
По известно като „дипа“. Предприятието съществува от 1962 година, като до 1990 година преминава през различни трансформации.
До промените през 1989 г. е най-голямото предприятие в страната за лека конфекция, с основна производствена гама мъжки и детски ризи и дамски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промишленост” и на територията на Югоизточна Европа.
През 1995 година фирмата е приватизирана и лека-полека отиде към небитието…
Жалко за дипа – там шиеха доста качествени дрехи и ако не се лъжа, преди години се шиеха дрехи за българския контингент в Афганистан.

Ето и другите заводи във Видин и по-надолу и в областта, които давам по списък:

Оцетна фабрика
Тухлена фабрика
Керамична фабрика ,,Катюша“
Драгажен флот
Държавни угоителни стопанства
Държавно автомобилно предприятие
Държавно стопанско предприятие “Млекопреработване” / Млекоцентрала
Държавно предприятие за зърнени храни “Септември”
Държавно индустриално предприятие “Текстилни влакна”
Държавно индустриално предприятие “Бдин”
Държавно индустриално предприятие “17 партизани”
Държавно индустриално предприятие “Украйна”
Държавно предприятие “Пренос – превоз”
Държавно земеделско стопанство
Държавно стопанско предприятие “Винпром”
Държавно стопанско предприятие “Булгарплод” “17 партизани”
Държавен застрахователен институт
Държавен машиностроителен завод “Георги Димитров” / ДМЗ
Ремонтен технически завод – филиал на ДМЗ
Трудово-кооперативно земедeлско стопанство “Ернст Телман”
Трудово-кооперативно земеделско стопанство
Трудово-производителна кооперация “Червения септември”
Трудово-производителна кооперация “Тройка”
Трудово-производителна кооперация “Бор”
Трудово-производителна кооперация “Мир”
Окръжно предприятие “Автотранспред”
Окръжно предприятие “Кинефикация”
Окръжно предприятие “Материално техническо снабдяване”
Окръжна станция на съобщенията
Окръжно изкупвателно предприятие
Окръжно търговско предприятие
Окръжна стоматологична поликлиника
Окръжно търговско предприятие “Топливо”
Окръжно пътно управление
Промкомбинат “Мико Нинов”
Промкомбинат “Метал”
Промишлен комбинат “Възход”
Месокомбинат “Родопа”
Мебелен комбинат Бдин
Градско търговско предприятие “Здрава храна”
Градско търговско предприятие “Градска търговия”
Градската мелница
Шивашка трудово-производителна кооперация “Боян Чонос”
Шившко предприятие – Димитър Благоев
Хлебозавод / Градско стопанско предприятие “Хлебни изделия”
Вакуумната фабрика за производство на консерви
Завода за строителни конструкции “Крум Бъчваров”
Стопанско предприятие “Сортови семена и посадъчен материал”
Научно-изследователски институт по млекарство
Екарисажен завод
Машинно-тракторна станция
Единна строителна организация
СМК
БКС
СЕП
АПК
Наркоп
Балкантурист
Обществено хранене
Водно стопанство
ДСО Кореком
Пристанищен комплекс ,,Видин“
СО МАТ
Фабриката за безалкохолни напитки / Лимонадена фабрика
Ремонтстрой
Химремонтстрой
Водстрой
Бирена фабрика
Растителна защита
Химическо чистене
Градско стопанско предприятие “Комунални услуги”

с. Кошава
МПК – Кошава

град Брегово
ДАП
Филиал на завода за помпи от Видин
Аграрно-промишлен комплекс “Тодор Петров”

с. Антимово
АПК-Златорожие

град Дунавци
Свинекомплекс
Две овцеферми
Две кравеферми
Люплна
Дърводелски цехове
АПК
Фуражен завод
Лимонадена фабрика
Построен цех за производство на Пепси, но след 10 ноември всичко отиде в историята.

с. Срацимир
Върголия

град Кула
Птицекомбинат – филиал на Върголия
Завод за технически каучукови изделия-  Кула
Завод Единство за пресукване на коприна
Хлебозавод
Млекоцентрала
АПК
Промкомбинат
БКС
Шивашки цех
ДАП
Растителна защита
Военен завод
Сладкарски цех
Лимонадена фабрика
Дърводелски цех
Химическо чистене
Бозаджииски цех
Картонажна фабрика
Печатница

с. Цар Петрово
Филиал на шивашкия цех от Кула

с. Старопатица
Филиал на военния завод от Кула

с. Киреево
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула

с. Раковица
Леярен завод
Бивш завод за металорежещи машини „Васил Коларов“ – филиал на софийския завод

с. Бойница
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула
ТПК-Боян Чонос

с. Раброво
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула

с. Чупрене
Шивашки цех – Асен Балкански
Цех за лимонада
Филиал на завода „Миджур“ от с. Горни Лом
Бубинажен цех
Дърводелски цех
АПК, с развито животновъдство и растениевъдство, шилеугоителен комплекс, в който са се отглеждали агнета и са изнасяни в арабските страни и Италия
МТС, състояща се от три тракторни парка в Чупрене, Търговище и Средогрив
Горско стопанство с дърводобив
ЛКМ и животновъдство

с.Горни Лом
Завод „Миджур“

град Белоградчик
Завод за телефона техника
Полимерни керемиди „Ведерник“
Мебелен завод
Завод Ведерник
Завод за производство на юргани

с. Ново село
Бивш филиал на завода за помпи Видапомп
ТПК Ракета
Предприятие за безалкохолни напитки „Панема“
Новоселска гъмза

град Димово
Филиал на завода за помпи от Видин
Млекоцентрала
Военен завод
ТПК
Наркооп
АПК
ДМЗ

с. Ружинци
Содо-лимонадена фабрика
АПК
МТС
Хлебокомбинат

Това обаче не са всички предприятия съществували по онова време.
В селата е имало филиали на някои предприятия и цехове и във всяко едно село е имало ТКЗС-та със зеленчукови и овощни градини.
Нека да знаем, че много от заводите са имали готов пазар и в по-голямата си част пазара е бил в СССР.

В днешно време във Видин единствено се развиват гробищните паркове. Градът има два гробищни парка – известни като ,,старото гробище“ и ,,новото“, а като гледам накъде вървим с пълна сила, до десетина години ще има и ,,най-новото гробище“, тъй като новото вече ще е запълнено.
Умиращите са два пъти повече от новородените.  90 % от студентите не се връщат а търсят препитание в града, където са учили висшето си образование или най-често в София. Без да броим, разбира се, заминаващите направо за чужбина.
Като споменах София, трябва също да спомена, че в Костинброд има повече заводи и предприятия от всички заводи от Западна България, взети заедно.
Представете си само как един завод с 600-700 работни места ще раздвижи Видин… но на тоя етап няма как да стане и всичко ще е в бъдещите ни фантазии.“

[1965] ДМЗ Видин и помпените станции на България

До началото на 1960-те години единствени предприятия в страната, които произвеждат машини и съоръжения за помпени станции, са заводите Сила в Ямбол и Васил Коларов във Варна.

Завод Сила започва производството на малък асортимент помпи, и то с ниски па­раметри при почти занаятчийски условия на производство и наличие на стар износен инстру­ментален парк. Единствените по-големи помпени агрегати бяха помпите тип ЦП-400 (така наречените оризови помпи), които отдавна отпаднаха от производство. Завод Васил Коларов произвеждаше чугунени клинови шибъри с ръчно задвижване и диаметър до 400 — 600 мм за налягане до 10 атм. Малкото и ограничено производство в този период не съответстваше на темпа на изграждането и не задоволяваше нуждите на мелиоративните помпени станции.

На първо време бе необходимо да се изготвят техническа документация и конструк­тивни проекти за по-широк диапазон на помпи, които да се усвоят от българското машино­строене. Това наложи да се създаде проектоконструкторската организация Машпроект, чиято задача бе конструирането на силови и работни хидравлични машини. Първоначалното развитие на този отрасъл в организация бе свързано с редица трудности главно по създаване на хидравлична документация и изпитване на моделите — прототип на хидравличните ма­шини, и достигане на показатели и параметри, които съответствуват на съвременното техническо ниво. Преодоляването на тази трудност за сравнително кратко време — фактор, който бе от голямо значение за нашето народно стопанство, бе немислимо без голямата под­крепа и помощ на бившия Съветския съюз. На Машпроект, а по-късно и на завод Георги Димитров във Видин бе предадена пълна хидравлична документация за проточната част и работното колело на почти всички окончателно изпитани и усвоени в СССР помпи от малък и среден мащаб. По този начин пътят към конструиране и приспособяване конструкциите за цялостна изработка у нас с наличния инструментален парк и перспективното му обогатяване в близко бъдеще бе открит.

Наличието на конструктивни проекти за нов и по-богат асортимент помпи наложи прегрупиране на силите и строго профилиране на производството на някои заводи в страната. Така се обособи машиностроителният завод Георги Димитров във Видин за задоволяване на нуждите на страната и износ на малки и средни помпи. Производството на по-големи помпи бе възложено на машиностроителния завод Никола Вапцаров в Плевен. В първоначалния етап производството на клинови шибъри и обратни клапи за комплектуване на помпените агрегати също бе поделено между горните два завода, като завод Георги Димитров произвеждаше арматура с диаметър до 400 мм и налягане 10 атм, а в завод Никола Вапцаров — арматура с диаметър до 800 мм и налягане 16 атм. През последните няколко години производството на арматура се усвои изцяло и сега се извършва в специализирания завод „Стаханов“ — Попово, клон на Главната дирекция по корабостроене във Варна.

През 1965 г. в завод Георги Димитров във Видин вече се произвеждат:

1. Над 20 типа едностепенни центробежни помпи тип Е с дебит от 2 до 160 л/сек и напор от 9 до 100 м вод. ст. Тези помпи са хоризонтални, изпълнени са конзолно и втичането на теч­ността в работното колело е едностранно. Помпите тип Е се доставят в две изпълнения :

а)  с лагерно тяло и възможност за куплиране с отделен електродвигател ;

б) без лагерно тяло, при което работното колело е монтирано непосредствено на удълже­ния вал и изпълнението на електровдигателя е специално.

2. Шест вида едностепенни центробежни помпи тип Д с двустранно втичане на водата и специфични обороти в диапазона 60 — 90. Те се произвеждат главно в хоризонтално изпъл­нение, а помпите тип 350 Д и 400 Д — и във вертикално изпълнение. Този тип помпи са пригодени да работят в широк интервал на промяна на оборотите, с което осигуряват водочерпене от 60 до 550 л/сек и напор от 10 до 135 м вод. ст. Това е серията, която намира най-широко приложение в мелиоративните помпени станции от среден мащаб.
3. Около 10 типа многостепенни центробежни помпи тип ПМ с едностранно втичане на водата. Те се изготвят в хоризонтално изпълнение с брой на степените (работните колела) от 4 до 10 за дебита от 2,8 до 50 л/сек и напор от 27 до 325 м вод. ст.
4. Три типа потопени многостепенни центробежни помпи тип ПВ за дебит от 2 до 16 л/сек и напор от 45 до 118 м вод. ст. Те се изпълняват с брой на степените от 3 до 10 и се из­ползват за водоснабдителни и напоителни цели при водочерпене на подземни води.

Завод Никола Вапцаров в Плевен произвежда следните типове помпи:

1. Едностеенни центробежни помпи с двустранно втичане на течността от типа НД на съветската номенклатура Тук влизат сериите нисконапорни, среднонапорни и високонапорни помпи, който се изготвят във вертикално и хоризонтално изпълнение и имат диапа­зон на водочерпене от 250 до 1800 л/сек и напор от 10 до 104 м вод. ст. Този тип помпи се използуват включително за средни и големи напоителни помпени станции.
2. Осови помпи тип ВП-60, 20 ПРВ-60 и 30 ПРВ-60. През 1965 г. в процес на усвояване на произ­водството се намират помпите от типа ОВ във всичките им подразделения, които ще покриват диапазон на водочерпене от 450 до 1500 л/сек и напор от 3 до 23 м вод. ст.

Осовите помпи в мелиоративното строителство намират широко приложение в отвод­нителните помпени станции, а също и в някои напоителни подязовирни помпени станции, където се използва наличният пад на язовира, т.е. напорът се изменя в широки граници.

3. Едностепенни центробежни помпи от типа В на съветската номенклатура, които имат изготвена техническа документация и конструктивни проекти и са в процес на усво­яване в производството. Тези помпи се изпълняват като вертикални и намират приложение в големите мелиоративни помпени станции на големи водоизточници. Помпите тип В позво­ляват водочерпене от 0,9 до 18,000 м³/час.

Заводът „Стаханов“ в Попово произвежда 12 типа клинови шибъри за налягане до 16 атмосфери и 13 типа обратни клапи за налягане до 16 атмосфери. Нуждата от по-широк асортимент арма­тура налага да се разшири гамата и в перспективния план на предстоящите 2—3 години се предвижда удвояване на асортимента.Освен това заводът „Стаханов“ произвежда и няколко типа въздушници и удароубиватели с диаметър от 60 до 150 мм. Последният тип арматура намира широко приложение при напорните тръбопроводи на помпените станции като елементи за нама­ляване на степента на повишаване на налягането в тръбопровода при внезапно отпадане на напрежението и при неустановения режим на работа.

През 1959 г. част от конструкторския колектив на Машпроект бе прехвърлен към за­вод Георги Димитров във Видин, а през 1964 г. останалата част от същия институт — към за­вод НИПКИМИ, клон „Водни турбини“ — Плевен. Към тези два завода се обособиха на­учноизследователски и конструкторски институти със задача да подобряват непрекъснато параметрите на произвежданите помпи и да разработват нови серии помпи. Обзаведената хи­дравлична лаборатория в завод Георги Димитров напълно осигурява тази възможност за помпите от малък и среден мащаб.

Предстои изграждане на големи помпени станции за мелиоративни нужди на р. Ду­нав — „Люляка“, „Малък Преславец“ и „Силистра“. Агрегатите за тези помпени станции с единична мощност от 7500 до 16 000 квт ще се конструират и изработят в страната. За пом­пена станция „Люляка“ е използуван модел на помпа тип 52-В-11 ог съветската номенкла­тура. През 1965 г. тя вече е конструирана и дадена в производството. За помпена станция „Малък Пресла­вец“ по инициатива на „Водпроект“ в момента се изготвя модел за хидравлично изпитване на помпата в натура, чиито параметри са: дебит 11 м³/сек и напор 104 м вод. ст. С тази голяма задача е заангажирана и катедрата „Хидравлични машини“ при тогавашния Висшия машинно-електро­техническия институт — София (сега ТУ). Лабораторията на посочената катедра е обзаведена с модерна апаратура и съоръжения за извършване на хидравличните изпитвания, включител­но заснемане на четири квадратни характеристики и създаване на подходящи модели.

Повдигателните съоръжения за обзавеждане на помпените станции, предимно едногре- дови мостови кранове с товароподемност от 1,5 до 10 т, се произвеждат изключително от спе­циализирания за подемни кранове завод Христо Смирненски в София. За малките помпени станции като повдигателни съоръжения с товароподемност до 1 т се използуват монорелсови греди, които се изработват от монтажната организация. Върху тях се монтират повдигателни макари и пътуващи котки производство на специализираните заводи към Комитета по ма­шиностроене. Използуването на електротелфери за повдигателни съоръжения в помпените станции е сравнително рядко явление, тъй като, от една страна, голямата скорост на меха­низма за вдигане на товара не е подходяща за извършване на монтажните работи, от друга страна, стойността на електротелферите и съоръженията към тях е голяма.

Производството на стоманените напорни тръбопроводи за помпени станции и основни изпускатели на язовири до 1961 г. се извършва отзавод Христо Смирненски в София и тогавашнот ре­монтно предприятие към Главното управление на трудовата повинност.

След VІІІ конгрес на БКП и 143-то постановление на МС за усилено изграждане на напоителни системи обемът на производството на напорни стоманени тръбопроводи се уве­личи. Успоредно с това изграждането на дълги водоснабдителни тръбопроводи за химичес­ката промишленост и енергетиката наложи да се създадат цехове за производство на стома­нени тръбопроводи към „Хидрострой“, „Водстрой“ и др. От тези временно създадени цехове днес остава да съществува за нуждите на мелиоративното строителство производствената база към СМУ „Водстрой“ — София.

В момента бившият ДМЗ Видин се нарича Випом.

:) Бихме Ви помолили да харесате сайта ни във Facebook ==> https://www.facebook.com/сандъците.net/?fref=ts