дзу стара загора - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български сервизен тестер за хард дискове ТИДУ 3П (1980 г.)

В Sandacite.BG си имаме още един тестер за хард дискове – ТИДУ 3П.

Сервизният тестер (пробник) за дискови запаметяващи устройства е уред, който служи за настройка и/или ремонт на системата за позициониране на четящо-пишещите глави и възела за запис и четене на данни. В годините, когато България произвежда хард дискове и флопита, се използват такива тестери за тях.

Миналата седмица, за голяма наша радост, успяхме да намерим най-стария тестер от този тип, който ени е попадал до момента. Това е ТИДУ 3П от 1980 г., а мястото му на производство е Заводът за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора (за разлика от по-късните тестери, изработвани в този за регистрационна техника в Самоков). Той е едно много ценно попълнение към нашата колекция български компютри и периферия.

ТИДУ-то идва в ето този куфар. Тежи около 18 кг и е с по-големи размери от събратята си – дължина 250 мм, ширина 80 и височина 170:

Той е съвместим с призвежданите в същия завод хард дискове ИЗОТ ЕС 5061 – онези, които са с големина на пералня. Използва се в изчислителните центрове, ремонтните бази и заводите, произвеждащи твърдите дискове, за да им се прави следзаводска настройка. Смисълът да се използват такива машини е в намаленото влияние на останалите части от компютъра, удобството на работа (операторът ползва пулта в куфара). Необходим ни е и осцилоскоп, за да наблюдаваме сигналите от позиционирането и данните от записа.

Тестерът имитира сигналите, нужни за функционална проверка на работата на хард диска – позициониране на четящо-пишещите глави, запис и четене. Включват се тестерът и хард дискът към захранването, кабелът за данни на ТИДУ-то се включва към харда, включвате го, изчаквате да светне жълтият индикатор ,,Подключен“ и първо започвате да засичате параметрите.

Ето данновия кабел за към харда. По принцип това ,,черво“ трябва са стои в платнения джоб от вътрешната страна на капака – по-горе се вижда.

Впрочем, може да включите пробника и към самия компютър с харда и така да го изследвате.

Надписите на куфарното ТИДУ са на руски, защото е изнасяно много за СССР. Произведено е точно 1980 г.:

То има различни възможности и всички команди за тях се дават от пулта. Може да изпълним търсене между два адреса, последователно търсене напред или назад, случаен достъп до данните, запис на единици и на нули (тестерът прави това, като генерира импулси с честота 5 мхц за единиците и 2,5 за нулите), четене, нулиране на регистъра на главите, диагностик и изтриване, индикация на състоянието и други неща (за тях по-подробно може да прочетете в документацията на много подобния ТИДУ-3М, която може да изтеглите от по-долу). Ето подробности за някои от тези операции.

При ,,последователно търсене напред“ задаваме на главите на харда да се позиционират последователно от началния адрес 000 до 202-ри и обратно.

При същото, но назад те изминават идентичен път и извършват същата работа, но от 202 до 000.

Ако поискаме да изпробваме случайния достъп, логиката на ТИДУ-то им задава произволни адреси, от които главите да прочетат данни. Вплочем, скоростта на всички тези операции контролираме от потенциометъра ,,време на цикъла“ от 10 до 200 ms.

При четене се чете и пренасят данни от магнитните плочи по линията за предаване на данни.

Има и команда ,,Възстановяване“, при която главите, където и да се намират, се връщат към адрес 000.

С ,,Диагностика“ задаваме изтриване на неизправности в логиката на хард диска (при активни шина 3, шина 1 и линия Управление).

Може и да се въвеждат номера на главите в регистъра им, а също и на цилиндрите – в техния. ТИДУ 3П и 3м имат и още възможности, може да ги видите във файла по-долу.

Записваемото пространство на хард диска е разделено на виртуални колони, наричани цилинди. Те ,,преминават“ вертикално през всички магнитни плочи във въртящия се пакет. С нашето ТИДУ можем да тестваме най-много с 202 цилиндра и най-много с 20 глави. Методът на запис е двойночестотен.

Тези операции се командват с бутони, ключове и потенциометри (като времето за 1 цикъл), ето ги:

Поглед към задната част на тестера. Отвътре той е построен на основата на TTL-интегрални схеми.

При работа тестерът използва 10 вата мощност и се захранва от +5 волта напрежение.

Ето и документацията му, за да си я изтеглите и четете: TIDU 3M

Тук пък сме разгледали друг пробник, но за 5,25-инчови флопита:

ИЗОТ А509Е – български сервизен тестер за флопита от 1984 г.

Ето 5-мегабайтов български хард диск от 1986 г. – ИЗОТ ЕС5300!

Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.

Напоследък се опитваме да намираме и комплектуваме информацията за колкото се може повече стара наша компютърна техника и покриваме експонати, които дълго време са стояли в колекцията ни, без да им е дошло времето. Едно такова нещо е този български твърд диск.

Заводът ,,Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.

5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. (,,Цилиндърът“ е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.

Ето един поглед към платката при ,,коремчето“ на диска…

Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.

ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта:

Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508, за който ви разказахме ТУК.

Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.

Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс):

Тук е моментът да кажем, че продължаваме да търсим още много неща на ИЗОТ, така че ако имате някаква българска компютърна техника с надписи ИЗОТ или ЕС с 4 цифри след него, не се колебайте да ни се обадите – може пък да е нещо, което търсим, и ще бъдете щедро възнаградени! :) Поздрави!

А ето и наследника не ЕС5300 ==>

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Вижте в Sandacite.BG най-големите флопита и дискети в света!

Дойде време за още една статия за българските компютърни мастодонти. Днес ще разгледаме 8-инчовите флопита и дискетите за тях. Устройствата са големи като грамофон, а дискетите – като тави. :)

Тези „тави“ не са използвани в домашни компютри, а в онези, любимите ни „едностайни“ машини от 70-те и 80-те г., употребявани за различни изчисления в инженерството, науката, счетоводството, статистиката и т.н. Бюрокомпютрите също често имат такива устройства. Флопитата се поставят в специален отсек и стоят там строго хоризонтално или строго вертикално (но никога накриво), като обикновено са 2:

В едното програмата се зарежда от дискета, а с другото се записват създадените данни (резултата от работата) или се прави резервно копие. Могат да работят и в режим 24/7, ако се налага. Едно такова флопи тежи около 8 кг, широко е 262 мм, дълго 409 и високо 132. Произвеждани са в завод ДЗУ Стара Загора, а след това вероятно и в този в Чирпан.

Хронологически най-старите флопи дискети са именно 8-инчовите (т.е. с диаметър 203,2 мм); те са и най-големите в света въобще, атрактивни са да се видят. С възможност за многократно записване и изтриване се предлагат от 1973 г. Българските такива са произвеждани в Завода за информационни носители „Динко Баненкин“ в Пазарджик и излизат под марката ИЗОТ (от ДСО ИЗОТ). За големите компютри тези дискети са стандартната външна памет, а са и доста евтини. Самият мек магнитнозаписваем диск е монтиран в гъвкав пластмасов калъф, оформен като квадрат със страна около 20 см. В средата има голям кръгъл отвор за шпиндела на флопито, което завърта дискетата, а продълговатият процеп до отвора е за четящо-пишещата глава (глави). Дискетата обикновено се съхранява в бял кадастронен калъф, на който удобно може да се опише съдържанието, защото по пластмасовия такъв не трябва да се пише и въобще да се оказва натиск… е, не че винаги са го спазвали.

Показаните тук БГ 8-инчови дискети са от може би най-популярния модел ЕС5274 (1982 г.) и са произведени през февруари 1986. Те са от типа SS/SD, т.е. single side, standard density – дискетата има една записваема страна, а density е плътността на запис. Капацитетът на такава дискета след форматиране е 242 кб, което за днешно време може да е абсурдно малко, но напр. през 70-те г. е достатъчно за данните, а по-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Такъв напр. е случаят с над 20 дискети, които съдържат софтуера на бюрокомпютъра ИЗОТ 1027С, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за работа с (т.е. за управление на) металорежещи машини.

Дискети ЕС5274 са изнасяни в огромни количества за бившия СССР и дори досега там могат да се намерят и никога неизползвани такива. ЕС5283 пък е друг модел, с две записваеми страни, на които може да се запишат общо 1,6 мб данни. Това е най-голямата 8-инчова дискета, направо да се чудим с какво да я напълним! :) Произвеждани са и контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства, като досега единственият ни известен модел е ИЗОТ ЕС А570.

Самото у-во ИЗОТ ЕС5074 пък е има здрав метален корпус. За да работим с флопито, то вече трябва да е свързано към голямата машина, а кабелът на синхронния ел-двигател, въртящ шпиндела – към 220-те волта за захранване. После натискате един бутон, отваря се процеп, слагате дискетата, после затваряте, ЕС-то я разчегъртва и започвате.

ЕС5074 е конструирано в Централния институт по изчислителна техника през 1975 г. То е предназначено за дискети, чийто капацитет преди форматиране е 0,4 мб; то има 1 четящо-пишеща магнитна глава (защото дискетите му са едностранни), а в него носителят се върти с 360 об/мин. Скоростта на обмен на данните с компютъра е 31,2 кб/сек. Самите нареждания какво да прави флопидисковото у-во – какво да търси, чете или пише – потребителят дава чрез набиране на съответните команди от клавиатурата, защото графичен интерфейс при тези компютри няма.

Тъй като контактът между магнитната глава и дискетата е фина работа, трябва да се грижим за флопито. Веднъж на всеки 250 работни часа е нужно главата да се почиства чрез търкане с изопропилов спирт. Други части – напр. електромагнитът и ремъкът на ел-двигателя – също трябва да се наблюдават. Ел-магнитът се чисти всяка година, а на 2000 ч. трябва да се проверява и при нужда да се пренастрои или смени. Същото е и с ремъка, защото ако техническо лице не полага добри грижи за флопито, ще се появят грешки при четене и запис.

Ето оттук можете да си изтеглите техническо описание и останалата документация на флопито ЕС5074 като ПДФ, защото в документите му има още мноого технически данни за него, които не сме написали тук==> ИЗОТ ЕС5074 – техн. описание и ост. документация

Ето и схемата му:

Срокът на годност на данните върху дискета обикновено се посочва най-много 15 – 20 г. Дори и последните 8-инчови дискети сега би трябвало да са на над 30 г., което означава, че дори и да успеем да развъртим някоя такава, вероятността да я прочетем правилно е доста малка; отделно и това, че още навремето тези носители не се ползват със славата на особено надеждни.

При полагане на всички грижи за у-вото производителят уверява, че то има средно време между 2 отказа около 2000 ч. Дискетите наистина са по-неустойчив носител в сравнение с твърдите дискове, но дали част от проблемите с четенето им още тогава не се дължи на недобре поддържани флопита?

Ако статията Ви е харесала, заповядайте тук още българско компютърно четивo ==>

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Вижте в Sandacite.BG всичко за малко известния ни хард диск ИЗОТ СМ5508!

Твърдите дискове определено са любимият ни компютърен компонент, а на българските такива сме обръщали винаги специално внимание. Някак си обаче така се е случвало, че фокусът ни е бил насочен предимно към огромните устройства във вид на ,,фризери“, които са предназначени за големи компютри в изчислителни центрове, заемащи цели стаи. Успоредно с тях обаче, са произвеждани и хард дискове с доста по-малкия форм-фактор 5,25 инча, предвидени за вграждане в персонални компютри от типа на Правец 16.

Един такъв герой ще излезе на сцената днес. Представяме Ви ИЗОТ СМ5508!

Неговото производство започва през 1987 г. (пробите му завършват още през м. януари същата година). Произвеждан е в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора. Смята се, че това е най-масово произвежданият твърд диск сред страните членки на СИВ – произвеждан е поне до 1991 г. Известни са екземпляри от него с наистина огромни серийни номера – 1988 – 300xx, 1989 – 587xx, 1990 – 919xx, 1991 – 1352xx – което ясно говори за многото бройки, произведени от СМ5508. Разбира се, огромното количество от тях са изнесени в бившия СССР.

През годините на производството си дискът мени и външния си вид – напр. ранните бройки имат изцяло плосък капак (както е напр. при събрата му ЕС 5300), а по-късно започват да поставят на капака малка кръгла изпъкналост точно над шпиндела. Освен това, екземплярите от 1991 г. вместо червени лепенки имат жълти.

Най-горе, на първата снимка, можете да видите нашия – той е от 1988 г. и има тази изпъкналост над шпиндела. Дебел е колкото две днешни DVD записвачки една върху друга. :) Широк е 146 мм, висок 83, и дълбок 204. Тежи 2,5 кг. Средното време за работа без отказ е 6000 ч.

Сега за характеристиките. Твърдият диск има капацитет 10 мегабайта, скорост на въртене на шпиндела 3600 об/мин; кутията съдържа 2 диска, на които и 2-те повърхности са записваеми, а това означава, че вътре в търбуха се разхождат цели четири четящо-пишещи глави. Те са от т.н. плаващ тип – летят на въздушна възглавница; и четирите са окачени на едно позициониращо устройство, което ги насочва.

Цилиндрите са 306, секторите на повърхност – 1224. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Към компютъра ИЗОТ СМ5508 се свързва чрез доволно древния MFM интерфейс. :) Скоростта на обмен на данни между диска и компютъра е 5 мегабита/сек.

Като микроконтролер за четящо-пишещите глави в ранните бройки се използва Моторола MC68705P3S, а в по-късните – българският чип СМ650Р-09.

Чипът контролер премества блока главите пакетно, т.е. когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, чипът насочва главите към нужния за това цилиндър едновременно – както са всичките една над друга – а после при работата оперира само нужната глава.

Минималното време за достъп на главите и 3 милисекунди, средното – 85, а максималното – 230. Нивото на шум е максимум 65 децибела.

Електродвигателите на шпиндела, с които е произвеждан СМ5508, са два вида в различните серии; в тях се използва т.н. динамично спиране. Хард дискът потребява 30 вата мощност.

В работен режим температурната амплитуда, в която трябва да се държи См5508,е е между 5 и 45 градуса Целзий, а в режим на покой – между – 40 и + 50 градуса.

***ИЗОТ СМ5508*** – изглед отдолу със свалена платка

Твърдият диск ИЗОТ СМ5508 може да се монтира в компютърната кутия както хоризонтално, така и вертикално, при това на коя да е от страните си. Когато е монтиран хоризонтално обаче, това задължително трябва да става така, че електронната платка да се оказва отдолу, производителят забранява обратното. след монтажа към диска трябва да се включат кабелът за заземяването (нещо нетипично за съвременните дискове, но този има такъв!), кабелите за обмен на данни по интерфейса MFM и захранващия кабел. Сега дискчето е готово за работа. Щом включим компютъра, до 30 секунди хардът е вече напълно на линия.

Ето и в колко много пластове опаковки е съхраняван хард дискът, преди да го отворим:

Нещо интересно, което обаче можем да забележим само ако отвинтим горния капак на диска: в СМ5508 са използвани два различни типа покрития на магнитните записваеми повърхности – условно можем да наречем тези покрития ,,червеникаво“ и ,,тъмно“. Към момента не знаем защо това е така, но допускаме, че е заради някакво технологично усъвършенстване или преминаване към по-достъпни материали.

Редно е, когато разглеждаме дадено техническо устройство, да дадем сведения и за познатите при него повреди. При СМ5508 можем да отбележим характерното ,,прилепване“ на главите към дисковите повърхности при продължително съхраняване в покойно състояние. Това е лошо, защото по този начин главите получават механична повреда при включване на двигателя. Именно затова препоръчваме преди употреба на СМ5508, който дълго време е стоял в някое чекмедже, да го разклатите насам-натам едно хубаво, за да ,,събудите“ главите.

Друг характерен проблем е излизането от строя на микроконтролерния чип, което можем да разберем по липсата на раздвижване на блока с главите, което поначало трябва да се извърши при включване на диска – тогава се изпълнява инициализацията. За щастие, чипът е лесно да бъде сменен, въпросът е да намерите същия!

Понякога излиза от строя и оптичният датчик за нулевата пътечка: при инициализацията блокът с главите се мести само на една страна и не се връща на нулевата пътечка.

А сега, след като щателно разгледахме СМ5508, Ви предоставяме за изтегляне и неговия технически паспорт, за да се запознаете още по-подробно с всичките тайни на устройството ==> ИЗОТ СМ5508

Благодарим много на нашия приятел Денис Кущ от сайта OldPC.su за снимките на отворения СМ5508, защото ние никога не бихме направили това с нашия, а също така и за предоставянето на подробните наблюдения върху частите на хард диска отвътpe. :)

Негов по-голям събрат, но за сметка на това пък почти преносим, можете да видите тук:

Български преносим хард диск от 1977 г.!

Български преносим хард диск от 1977 г.!

***Български преносим* хард диск на 40 години в *Sandacite.BG!***

Светът на старите български компютри не спира да ни изненадва с нови чудеса! След 200-мегабайтовата българска твърдодискова армада, чийто отделни хардове приличат по-скоро на… умивалници (==> ЦЪК!), след Първите български хард дискове, които оприличихме на фризери (==> ЦЪК!), сега на линия е последното ни откритие – български преносим хард диск на 40 години! Разгледайте внимателно снимката по-горе и ще видите какво имаме предвид. Нека сега се впуснем в поредното пътешествие във времето, за да открием чудноватите му особености!

КУТИЯ ЗА ТОРТА

За да разберем по-добре действието на въпросния преносим хард диск – модела ИЗОТ ЕС 5269-01, трябва преди това да разкажем по-подробно за неговия ,,дом“ – устройството ИЗОТ 1370 (наричано още СМ 5400), в което той влиза и действа. Ако си спомняте, в статията за Първите БГ хардове бяхме споменали ИЗОТ 1370 във връзка с т.н. дискове от касетен тип. А 1370-ката тогава го описахме така: ,,Кyтия зa тopтa, в ĸoятo имa eдин cмeняeм (демек преносим) и eдин нecмeняeм диcĸoв ĸyп. Кутията ce мoнтиpa в oтceĸ в шĸaф в онзи, големия ĸoмпютъp, чийто размери заемат цялата стена на стая“.

Eто напр. голямата ,,компютърна машина“ ИЗОТ 0310.

На тази снимка ИЗОТ 1370 са онези две изпъкнали чекмеджета с бяла рамка, поставени в средата на втората висока колона – разпознахте ли ги? За да го обясним най-лесно, ИЗОТ 1370 е устройство, работещо донякъде на принципа на известните HDD rack-ове. Помните, нали – онези хард-дискови ,,чекмеджета“, в които навремето можеше да разнасяме насам-натам обикновени твърди дискове и така да ги превръщаме в преносими. :) Както вече знаете, в HDD rack-a на име ИЗОТ 1370 се поставя ИЗОТ ЕС 5269-01.

А ето и друг ,,едностаен“ компютър – ИЗОТ 1016С, който също съдържа устройство за дискове касетен тип, и пак са лесно разпознаваеми, с бели рамки и изпъкнали:

Друг вариант е да си представите ИЗОТ 1370 като едно голямо оптично дисково устройство – монтираме го в компютърната кутия, свързваме го, а после на него можем да записваме и възпроизвеждаме дискове – сиреч външна памет, с външни преносими информационни носители. Този ИЗОТ, произвеждан в България от м. юли 1977 г. (най-вероятно в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ – Стара Загора) и изнасян в бившия СССР под названието СМ 5400, е точно такова устройство, само че дооста по-големичко от записвачка – бетер кутия за торта. :D

Когато поставите СМ 5400 в компютърния шкаф, все едно го настанявате в хотел! Конструкторите на мегамашината са предвидили за HDD rack-а автономен блок, в който освен чекмеджето се намират захранващ блок, вентилатор да го охлажда и въздушен филтър. Навремето са препоръчвали за по-голямо удобство да не се слагат един върху друг повече от два броя СМ 5400.

ИЗОТ 1370/СМ 5400 има в себе си два диска – един фиксиран (несменяем), който е постоянно закрепен на оста на вала, и един друг – сменяем, инсталиран и пакетиран в характерна кръгла бяла кутия… тоест именно ИЗОТ ЕС 5269-01, който видяхте на първата снимка – той се нарича ,,дисков пакет”. По негово време са му казвали ,,касета”, а на английски – disk cartridge. Когато по някаква причина искате да смените касетата с друга, издърпайте ,,чекмеджето“, извадете кръглата бяла кутия и поставете новата. Сетне затворете без блъскане! :)

Извадената бяла кутия с диск можете да я подредите заедно с други на превозима етажерка на колела – така са ги съхранявали, и се номерират, за да са лесно откриваеми.

За запис, търсене и четене на информация се използват и двете повърхности на всеки от дисковете в СМ 5400 – тоест всеки диск в него се използва и от двете страни. За всяка страна отговаря по една плаваща (летяща на въздушна възглавница) магнитна глава от т.н. универсален тип. Те са монтирани на едно-единствено позициониращо устройство, което ги управлява. Когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, то ги насочва към нужния за това цилиндър едновременно, а после при работата оперира само една глава. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.)

По-нататък ще се върнем към техническите характеристики на преносимия хард диск и неговата ,,записвачка“, а сега нека продължим опознаването на тази система от друг ъгъл.

КАК РАБОТИ КУТИЯТА

СМ 5400 извършва с данните стандартните и за днес три операции – търсене, четене и запис. За която и да е от тях той трябва първо да развърти шпиндела с необходимата скорост, да задвижи нужната глава и да я позиционира над правилната писта. Самото въртене се прави от постояннотоков двигател, на който е закрепена оста с шпиндела. Скоростта на въртене е 1500 об./мин и се поддържа от цифрова сервосистема с точност до 1 %. За включването и спирането на двигателя отговаря превключвател. Ако поради някаква причина нужната скорост на въртене не е достигната, се задейства сигнал, целящ да защити данните, и СМ 5400 не изпълнява никакви команди за достъп до информацията, докато не се достигне номинално заложената скорост.

Точното позициониране на четящо-пишещите глави над правилния цилиндър става чрез специална система – магнитните глави се преместват чрез линеен двигател от електромагнитен тип, а тяхното управление се осъществява чрез цифрово-аналогова сервосистема.

Това е в общи линии начинът на работа при СМ 5400.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Един диск в СМ-то може да запише 2,45 мегабайта информация. Всяка повърхност от двата работни диска в СМ 5400 има 204 писти, съответно 204 цилиндъра. Скоростта на обмен на данните между устройството и компютъра е заявена като 2,45 мегабита/сек, което прави 0,31 мегабайта/сек. Времето за позициониране на главите е средно 50 милисекунди (минимално 15, максимално 90).

За работата си праисторическият HDD rack изразходва горе-долу приличните 350 вата и работи на 200 или 110 волта напрежение – според както е в мрежата, към която ще го включите. За теглото обаче… Тежи цели 58 килограма! Ами да – онзи голям двигател на шпиндела трябва да напомни за себе си, а освен него имаме 2 дискови пакета, самата кутия (която също не е лека), електроника, механика…Това обаче не е кой знае какво в сравнение с размера на традиционните хард дискове във вид на ,,фризери“, които като нищо удрят тегло от 130 – 150 килограма! Размерите не са кой знае колко стряскащи – ,,кутията за торта“ е дълга 78,4 см, широка 48,3 и висока 26,5 см.

БЕЛИТЕ КУТИИ

А сега да си дойдем на темата! ИЗОТ ЕС 5269-01 се ражда през първата половина на 1977 г. в Централния институт по изчислителна техника и също е произвеждан в България – алуминиевият му диск с феромагнитно покритие е изработен в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, а пакетирането му в бялата кутия е правено най-вероятно пак в споменатия по-горе старозагорски ДЗУ.

Както и при съвременните хард дискове, сърцевината на нашия бг преносим хард от 1977 са записваемите му повърхности! На практика това са двете страни на кръгла метална плоча (или ,,плочи“, ако са повече от една– в нашия модел обаче ,,блатът на тортата“ си е само един). Подобно на сегашните HDD-та, и ИЗОТ ЕС 5269-01 е енергонезависима памет, тоест запазва записаната информация и след изключване на електрозахранването.

Както казахме, единствената дискова плоча има две информационни повърхности и е поместена в бялата кръгла пластмасова кутия. Плочата се слага там още в завода, ползва се така и не се изважда от кутията никога.

От фабриката дисковете излизат, опаковани в прозрачен найлон (да, знаем, че на тези тук е пожълтял и е мръсничък, ама пък е автентичен – никога не са отваряни :D):

Те задължително са придружени от следния сертификат (виждате го и прикрепен към харда на първата снимка):

Интересно е да отбележим, че след началото на 90-те (когато този вид хард дискове с огромни плочи излизат от употреба), записваемите кръгли метални пластини са използвани като самоделни дециметрови антени за телевизия. Тук-таме из някои стари балкони още могат да се мернат такива – напр. в една тераса на ул. Княз Борис І между Парчевич и Аспарух.

Въпреки найлона, препоръчва се след разопаковане и преди монтаж пластмасовата кутия да се очисти от праха с помощта на прахосмукачка или мека материя, намокрена с изопропилов спирт. Когато пък се внесе в работната зала с компютрите, ЕС-то трябва да преседи да се аклиматизира и ,,темперира“ в продължение на 24 часа.

Днешните хард дискове най-масово са 3,5-инчови; съществуват още 2,5- и 1,8-инчови устройства. Вече по-рядко се срещаме за ветераните от началото на 90-те години Quantum Bigfoot, които имаха форм-фактора на записвачка (5,25 инча), но какво бихте казали пред факта, че ИЗОТ ЕС 5269-01 е 14-инчово устройство! Наистина внушителна ,,торта!“ :D

Една чужбинска снимка, съпоставяща хард дискове с различни форм-фактори:

Ето го пък изглежда ИЗОТ ЕС 5269-01, сравнен с ,,обикновена“ 3,5-инчова дискета:

Там е работата обаче, че плътността на запис също е смайващо ниска спрямо днешните ни стандарти – само 88 бита/мм – и така общият обем информация, която може да се запише на този интересен преносим хард диск, е едва 2,45 мб! Броят на пистите на всяка повърхност пък е (както вече очаквате) 204. Скоростта на въртене на диска на ,,тортата“ се определя оттази на устройството (,,кутията“), в което го поставите, но максимално може да е 2400 об./мин с допуск (отклонение) в рамките на 1 %. Както и при съвременните хард дискове, магнитните глави летят над плочата и са разделени от разстояние от порядъка на микрони – в случая 2 – 3 микрона. Ако върху феромагнитното покритие на записваемата повърхност попаднат прах или замърсявания, това със сигурност ще повреди и нея, и главата. Работната температура също е подобна на съвременните устройства – от + 5 до + 50 градуса Целзий.

Дисковата кутия има в средата си удобна ръкохватка, за която да я разнасяте насам-натам, въпреки че при продължително разнасяне започва да убива на ръката. ИЗОТ-ът е висок 6,2 см, диаметърът му е 3,81 см, а тежи 2,45 кг.

А, да, и да кажем също така, че българският преносим хард диск ИЗОТ ЕС 5269-01 е имал 12 месеца заводска гаранция.

Ето тук пък можете да разгледате и подробната техническа документация на нашия хард ==> ИЗОТ ЕС 5269-01 техническо описание. От нея ще видите и как да почиствате устройството на още по-деликатни места – филтрите за прах и мръсотия вътре в него. Представяте ли си – да вземете една четка и да си почиствате прашуляка из хард диска! :) Ще видите, че техническото описание е на руски – това е, защото навремето тези джаджи са били изнасяни в огромни количества за бившия СССР. Дори и в момента те са многократно по-разпространени в Русия и Украйна – до степен, че в България е страшно трудно да открие човек такива. Е, нашето все пак е от родна земя. :)

Ако ли пък желаете да научите повече за историята на Първите български хард дискове, заповядайте тук ==>

Първите български хард дискове

ДЗУ Стара Загора Ви предлага СМ 5410!

Ако помните, когато писахме за първите български хард дискове, мимоходом споменахме, че освен познатите ни ,,фризери“, са съществували и комбинирани дискови устройства за монтиране в компютър. Една такава джаджа съвместява в себе си традиционен сменен магнитен носител от онези, ,,тортите“, и постоянно седящ в утробата му диск, който не можете да изваждате. Вероятно идеята е била на фиксирания диск да се записват не оперативни данни, а самата програма, с която компютърът работи и за която се предполага, че няма да се разкарва насам-натам.

Днес ще Ви представим именно едно такова устройство! Нарича се СМ 5410. На пръв поглед сложно, но всъщност названието му е лесно разшифроваемо. Цифрите означават различни данни за устройството според класификацията (номенклатурата) на компютърните части, произвеждани в бившия СИВ – тя е единна за целия него. ,,СМ“ пък е от ,,система малых машин“ – това е също СИВ-аджийски термин, за да се означи, че джаджата е предназначена за монтиране в точно определен тип компютри – т.н. миникомпютри. Наречени са така, за да се отличават от микрокомпютрите – днешните РС-та върху бюро напр. (,,Мини“ е по тогавашната терминология, а сега спокойно бихме могли да определим тогавашните миникомпютри като едностайни! Примерно като това на илюстрацията долу – някъде там се спотайва и разглежданото от нас устройство.)

И така, запомнящото устройство на твърд магнитен диск (както са наричали тогава хард дисковете) СМ 5410 е предназначено за работа в малки електронноизчислителни машини (СМ ЕИМ) или подобни минимашини.

СМ 5410 е предназначено за запис, съхранение и възпроизвеждане на информацията, необходима при работа на такива ,,едностайки“ от типа СМ 1, СМ 2, СМ 3, СМ 4. Устройството е описано като ,,многовариантно външно запомнящо устройство на сменна магнитна касета и фиксиран диск с произволен достъп и голям капацитет на паметта“ – тук мислим, нищо сложно? ,,Сменната касета“, за която говори, е онази ,,торта“ с алуминиеви дискове с феролаково покритие; такива като нея подробно разгледахме в показаната по-долу статия за Първите български хард дискове.

Технически данни:

капацитет на паметта 11.5 мб

скорост на въртене на диска 1500; 2400 об/мин (вероятно са две скорости за двата различни диска, т.е. двата диска се въртят с различна скорост)

брой на цилиндри: 406/408

брой на главите: 4

брой на информационни повърхности: 4

брой сектори: 12, 16, 24, 32

захранващо напрежение: 220 V

честота на захранващо напрежение: 47 – 63 херца

метод на записа на данните: MFM

работна температура: 5 – 45 градуса Целзий

сменна касета: ЕС 5269 (демек ,,тортата“)

време на позициониране:

минимално 15 ms
средно: 50 ms
максимално: 90 ms

Произвеждано е в Завод за запаметяващи устройства Стара Загора през втората половина на 1980-те години.

Добре ли го обяснихме? :) Ако да, то вижте как сме се справили и тук ==.

Първите български хард дискове

Картофорезачка от завод за компютърни части – ДЗУ Стара Загора!

В Сандъците – Sandacite пристигна и картофорезачка от ДЗУ Стара Загора!

След случая от по-миналата седмица, когато намерихме перфоратор за хартия, на който като производител беше означен Заводът за запаметяващи устройства Пловдив, сега явно е дошъл ред и на още едно хвърляне в тъча – заводът със същото име в Стара Загора, където се правеха българските хард дискове, е изработвал и… най-обикновени картофорезачки! Направо да не повярва човек… Даже си мислехме, че е някакъв майтап… макар че всъщност защо и откъде ли? Е, ето я сега пред Вас!

Тази картофорезачка не работи на ток, а изцяло с човешка тяга! Притискате лост, който пък натиска картофите към една решетка с остри режещи шипове, които раздробяват зеленчуците на малки парченца. Ето как става това.

1. Поставете устройството така, че дръжката с черното отпред да сочи нагоре към тавана, а същевременно задното закръгление да опира в масата – ей в такова положение трябва да застане:

2. Не че се съмняваме във Вашите хигиенни навици, но все пак измийте и обелете приготвните за рязане картофи. Ако те са прекалено големи, ги разрежете до удобен обем, преди да ги поставите върху режещата решетка.

3. Лоста (онова с ръчката) поставете в строго отвесно положение.

4. Сложете картофите резачката и натиснете с лоста, така че подвижната пластинка да притисне картофите до режещата решетка. Там вече острите шипове си знаят работата!

5. По този начин, постоянно натискейки лоста към решетката, картофите преминават през тази ,,преса“ и се разрязват на призмички.

6. Накрая измийте картофорезката!

Това е! Нищо сложно няма! Сигурно са я правили за загрявка преди проектирането на хард дисковете – ей така, за интелектуално поддържане, дето се казва. :)

Първите български хард дискове

По времето на устройствата, за които ще стане, дума в България за хард диск се използва дългото название запомнящо устройство на твърд магнитен диск (ЗУМД). Едно такова устройство работи със сменяеми носители от по няколко плочи, които се поставят върху шпиндел, въртян от електродвигател. ЗУМД е използвано като памет на т.н. електронноизчислителни машини (ЕИМ) – мощни компютри за разнообразна професионална употреба, заемащи цели стаи. За разлика от съвременните хард дискове, които работят на принципа „включваш и работи“ (plug and play), ЗУМД-то притежава отделен контролер (с размери на табуретка), който го управлява при трите му основни задачи – търсене, запис и четене на записана информация.

ЗУМД представлява метален шкаф, в който мощен електродвигател върти вертикална ос. На нея се „нанизват“ шест алуминиеви диска с диаметър 356 мм, извадени от пластмасова кутия. Дисковете са шест един върху друг, но двете външни страни не се използват и така общият брой работни повърхности е 10. Този пакет представлява т.н. сменяема памет – след изпълване на капацитета кутията може да се свали и да се замени с друга. Дисковете запазват записаната информация след демонтаж и така позволяват създаване на големи архиви от данни, а външната памет нараства наистина значително.

Ето едно такова:

Български хард дискове Balgarski hard diskove

Никое от тези устройства не е проектирано за домашна употреба. ЗУМД влизат в състава на споменатите мощни професионални компютри, каквито са имали само големите предприятия и т.н. областни изчислителни центрове. Например дадена статистическа или икономическа информация се записва на магнитна лента в малка община и после се изпраща в изчислителния център, където се изтегля именно на такъв „хард диск“.

Плочите в дисковия пакет не са херметизирани, защото твърде ниската плътност на записа все още не изисква това. Това на практика са първите български хард дискове, произвеждани за нуждите на Единната система (ЕС) електронноизчислителни машини на СИВ. Те са напълно съвместими с нейните стандарти за взаимозаменяемост.

През 1972 г. в ДЗУ Стара Загора започва производството на първите запомнящи устройства с такива магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 мегабайта и скорост на обмен 156 килобайта/сек. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 ms. Брой на цилиндрите: 200 работни и 3 резервни

Магнитната дискова памет със сменяеми шестдискови пакети служи като външно запомнящо устройство с произволен достъп до информацията в състава на тогавашните цифрови електронни изчислителни машини. Тези ,,фризери“ тежат над 120 кг и се задвижват от трифазен електродвигател. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР. Това е изглед отгоре:

През същата година в Завод за информационни носители Динко Баненкин Пазарджик, започва производството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 мегабайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Пакетът сменни дискове ЕС 5053 се използва във всички шестдискови магнитни памети.

Количество съхранена информация 7,25.10⁶ байта

Максимална плътност 44 импулса/mm

Максимална допустима скорост 2500 об/мин

Брой на работните повърхности 10

Допустим брой на пътечките за повърхност 203

Табелката отгоре е красноречива:

Ето и таблица с техническите характеристики на следващия ни герой – устройството ИЗОТ ЕС 5061:

През 1975—1976 г. завършва разработката и от 1976 са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капацитет 29 мегабайта. ЕС 5061 е външно запомнящо устройство на магнитни дискове със сменни единадесетдискови пакети, с произволен достъп към информацията. Устройството работи със скорост на обмен 312 килобайта/сек и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време на достъп е 40 ms.

Основните операции, които извършва ЕС 5061, са търсене, запис, четене. Управлението на операциите в него се осъществява от управляващи блокове. Електронната част на устройството е изпълнена с TTL интегрални схеми.

Метод на записа – с двойна честота без възвръщане към 0

Плътност на информацията:

на цилиндър 000 – 60 бита/mm

на цилиндър 202 – 90 бита/mm

Работни повърхности на дисковете – 20

Захранване – 3 х 380/220 волта; + 10 %, -15 %; 50 хц

Интересни са и т.н. дискове от касетен тип (напр. ИЗОТ 1370). Те имат големината на кутия за торта, в която има един сменяем и един несменяем дисков куп. Касетата се монтира в отсек в големия шкаф на компютъра. Вероятно идеята на подобна „полусменяема“ конструкция е, че фиксираните дискове са потенциално по-надеждна постоянна памет, а сменяемият дисков пакет е подходящ за резервни копия.

Днес хората често поставят в компютъра си повече от един хард диск. Тъй като капацитетът на едно ЗУМД все пак започва да става недостатъчен, стремежът е да се обединят няколко, за да работят синхронно. Чрез своя контролер „едностайните“ компютри могат да поемат до осем броя устройства. През 1979 г. пък е извършена истинска революция в това отношение. В Института по изчислителна техника в София е разработена сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 МБ. Това увеличава общия обем до цели 6,4 ГБ! Решението е типично за дисковите системи от 80-те години, които са съставени от десетки ЗУМД-та, а служителите работят между тях и ползват голямата машина чрез личните си терминали. Всичко това най-често става в голяма и добре обгрижвана светла зала – имало е изисквания дори към температурния диапазон и чистотата на въздуха.

А ето и 10-мегабайтов български хард диск с форм-фактор 5,25 инча ИЗОТ СМ5508 и с древен MFM интерфейс:

ИЗОТ СМ5508 IZOT CM5508 ИЗОТ СМ 5508 IZOT CM5508

Съществува още и дискова подсистема с максимален обем 6,4 гб, с която можете да се запознаете тук ==> ETO!

Български електронни изчислителни устройства

През 70-те години изчислителната техника в България получава по-нататъшно значително развитие, като се постигат не само количествени резултати, но и се осъществяват някои качествени изменения. Този период се характеризира с по-нататъшнс утвърждаване на специализациите, които нашата страна има по отделни технически средства, както и допълнително разширяване на производствената номенклатура с нови технически средства. Същевременно започва да се реализира задачата за преминаване от производството на отделни технически средства към производство на системи.

Важни моменти са разработването и внедряването в страните, членки на СИВ, на втора генерация ЕС ЕИМ и създаването на Единна система от минимашини (СМ ЕИМ), която по подобие на ЕС ЕИМ се подчинява на единни технически изисквания и осигурява техническа и програмна съвместимост. Укрепва още повече развойният и производственият потенциал в ДСО ИЗОТ, задълбочават се връзките със съветските институти и заводи. От висшите учебни заведения в страната започват да излизат и първите инженери с цялостна подготовка по изчислителна техника.

Кои са главните направления и кои са основните постижения на изчислителната техника у нас през този период?

На първо място трябва да се подчертае утвърждаването на нашата страна между страните, членки на СИВ. като основен производител на външни запомнящи устройства с магнитни носители.

В областта на запомнящите устройства с магнитни дискове развитието се осъществява в три главни направления: устройства с повишен капацитет на паметта за ЕС ЕИМ. минидискови запомнящи устройства с повишен капацитет за СМ ЕИМ и запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск.

През 1979 — 1980 г. завършва разработката и са внедрени в ДЗУ Стара Загора, запомняши устройства с магнитни дискове гип ЕС 5067.02 с капацитет 2×100 Мбайта и тип ЕС 5067 с капацитет 200 Мбайта.

Устройството ЕС 5067.02 има два шпиндела в обш корпус, като на всеки шпиндел може да се работи с магнитен дисков пакет с капацитет 100 Мбайта. Линейната плътност на запис е 159 бита/mm, а скоростта на обмен е 806 Кбайта, s.

Записът и четенето се извършват върху 19 работни повърхности на дисковия пакет.

Устройството ЕС 5067 е едношпинделно и работи е магнитен дисков пакет с капацитет 200 Мбайта. Скоростта на обмен ма информацията и линейната плътност са същите както в устройството ЕС 5067.02, но броят на цилиндрите в един пакет е два пъти по-голям.

Заедно с дисковите устройства са разработени и внедрени в ЗМД — Пазарджик, и магнитни дискови пакети за тях ши ЕС 5266 е капацитет 100 Мбайта и ЕС 5267 с капацитет 200 Мбайта. Тези макети са на алуминиева основа и са с феролаково покритие. Притежават по 1¹> работни повърхнини и една повърхнина за управление на системата за позициониране.

В съшия период са разработени и внедрени в ЗИТ —София, устройство за управление на дискови запомнящи устройства ЕС 5567 и управляващ модул ЕС 5667. Тези изделия осигуряват включването на дисковите запомнящи устройства ЕС 5067 и ЕС 5067.02 към ЕС ЕИМ Към едно устройство за управление могат да се включат до 4 управляващи модула, а към всеки от тях—.дискови устройства с общ брой на шпинделите до 32. По такъв начин една дискова система в максимална конфигурация може да има външна памет с произволен достъп до 6400 Мбайта. Ако се вземе предвид, че при първите изчислителни машини от ЕС ЕИМ, усвоени у нас, максималната външна памет на магнитни дискове е 43,5 Мбайта, се вижда, че за по-малко от 10 години са усвоени такива технически средства, които позволяват да се достигне над 100 пъти увеличаване на този особено важен показател на изчислителните машини.

За миниизчислителните машини от СМ ЕИМ са създадени два вида минидискови устройства — СМ 5400 с капацитет 6 Мбайта и СМ 5410 С с капацитет 12 Мбайта.

Първото устройство е модификация на произвежданото по-рано устройство ИЗОТ 1370.

Минидисковата памет СМ 5410 С има един несменяем диск с капацитет 6 Мбайта и една сменяема дискова касета също с капацитет 6 Мбайта.

Скоростта на обмен е 1,44 Мбайта/s. Линейната плътност на запис е 78 бита/mm. За включване на минидисковите устройства към СМ ЕИМ са разработени и съответни контролери, които се произвеждат в завод Електроника София. Производството на сменяеми дискови касети с капацитет 6 Мбайта е усвоено в ЗМД — Пазарджик.

Важно направление, което се развива през този период, е разработването и внедряването в ЗЗУ — Ст. Загора, на дискови запомнящи устройства с гъвкав магнитен диск. Тези устройства са предназначени за комплектуване преди всичко на микропроцесорни системи. Усвоени са устройствата тил ЕС 5074 и ЕС 5088 с капацитет съответно 400

Кбайта и 160 Кбайта. Производството на самите гъвкави дискове е усвоено в ЗМД — Пазарджик.

Разработването и внедряването в редовно производство на изброената номенклатура от дискови запомнящи устройства и дискови подсистеми е значително постижение в развитието на българската изчислителна техника. Това позволява през VIII петилетка задачите за разработка и внедряване на дискови устройства да се решават на принципно нови технологии и със свръхголям капацитет.

В периода 1976—1980г. по-нататъшно развитие получават и запомнящите устройства с магнитна лента.

На базата на конструкцията на ЕС 5012 са създадени няколко модификации— ЕС 5012.01 със скорост на движение на лентата 2 m/s и скорост на обмен 64 Кбайта/s и ЕС 5012.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s и скорост на обмен 96 Кбайта/s. Тези устройства работят с плътност на запис 32 бита/mm. В същата конструкция е разработено и усвоено устройството ЕС 5612, което работи с плътност на запис 64 бита/mm и при скорост на движение на лентата 3 m/s има скорост на обмен 192 Кбайта/s.

Разработена е и нова конструкция на лентово запомнящо устройство, която е предназначена за втората генерация на ЕС ЕИМ и притежава редица предимства —автоматично зареждане на лентата, възможност за постигане на скорост на движение до 5 m/s, време на пренавиване 45 s, движение на лентата на въздушни възглавници и др. В тази конструкция е разработено и внедрено устройството ЕС 5003.03 със скорост на движение на лентата 3 m/s, с плътност на запис 64 бита/mm и скорост на обмен 192 Кбайта/s.

В областта на минилентовите запомнящи устройства през периода 1978—1979 г. са разработени и внедрени нови устройства на базата на усвените по-рано конструкции. С конструкцията на ИЗОТ 5003 са усвоени модификациите ИЗОТ 5004 и СМ5300, а с конструкцията на ИЗОТ 5005—СМ 5302 и ИЗОТ 5006 със скорост на движение на лентата 1,14 m/s и скорост на обмен 36 Кбайта/s.

Създаденият научно-технически опит през нач. и ср. на 70-те а в областта на запомнящите устройства на магнитна лента е предпоставка успешно да се решават задачите за усвояване на устройства с групово кодиране на записа и скорост на обмен 700—800 Кбайта/s.

През периода 1978—1980 г. устройствата и системите за подготовка на данни върху магнитни носители се утвърждават като клон на нашата изчислителна техника със самостоятелна технико-иконо- мическа значимост. Еднопултовите устройства се развиват за подготовка на данни както върху магнитна лента, така и върху гъвкав магнитен диск.

Устройството ЕС 9004 представлява значителна крачка напред във функционално, организационно и конструктивно отношение спрямо изделията ЕС 9002. Устройството ЕС 9004 индицира въвежданите данни върху електроннолъчева тръба и има възможност не само да ги записва върху магнитна лента, но и да ги извежда чрез печат или на перфолента. Освен това от клавиатурата в него могат да се въвеждат данни чрез перфолентен или перфокартен вход. Съществува възможност за обединяване на магнитни ленти за обмен на данни между еднотипни устройства по свързващи линии.

За подготовка на данни върху гъвкав магнитен диск са усвоени изделията ЕС 9112.01 — за въвеждане на данни, и ЕС 9113 — за презапис на информацията от гъвкав магнитен диск на магнитна лента. Устройствата са реализирани с микропроцесорна елементна база.

В областта на многопудтовите системи за подготовка на данни се усвоява система с минимашина от СМ ЕИМ, като се създават възможности и за директен обмен на информация с изчислителни машини от ЕС ЕИМ.

В края на VII петилетка в ЗИТ — София, завършва внедряването на електронната изчислителна машина ЕС 1035Б, която е представител на втората генерация на ЕС ЕИМ. Тя е изградена на основата на централния процесор ЕС 2635, който е усвоен сьшо в ЗИТ София, по съветска документация. Изчислителната машина ЕС 1035Б е от среден клас на производителност, но същевременно е три пъти по-производителна от ЕС 1022Б и 14 пъти по-производителна от ЕС 1020Б. Тези цифри показват качествените изменения в характеристиките на изчислителните системи от втората генерация на ЕС ЕИМ в сравнение с първата генерация. Системата работи под управлението както на дискова операционна система, така и на пълна операционна система в условия на виртуална памет. Денгралният процесор е изпълнен с бързи биполярни ECL интегрални схеми. Оперативната памет е монолитна с максимален капацитет I Мбайт и е изпълнена с МОС интегрални схеми с капацитет 4 Кбита, които са усвоени в нашата страна по съветска документация. Сътрудничеството с Минския институт за изчислителна техника продължава в разработката и усвояването в производство на следващите генерации изчислителни системи от ЕС ЕИМ.

През последните години с цел да се увеличи производителността на изчислителните системи за определени класове от задачи в световен мащаб масово започват да се разработват и произвеждат специализирани процесори. В края на 1980 г. у нас се внедрява специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335. Той функционира като периферен процесор на централния процесор ЕС 2635 и осъществява паралелно и независимо от него високоскоростна обработка на данни, представени във векторен или матричен вид. Логическото включване на ЕС 2335 в системата ЕС 1035Б се реализира със средства на системата вход/изход.

Приложението на системата ЕС 1035Б с включен в нейната конфигурация специализиран процесор за матрични изчисления обхваща задачи от геологията, сеизмологията, метеорологията, линейното програмиране, математическия анализ и др. При тях производителността на системата се увеличава от 10 до 100 пъти в сравнение със стандартния програмен метод за решаване на задачи от такъв клас. Специализираните процесори ще се развиват и през следващите години като направление със самостоятелна технико-икономическа значимост.

При техническите средства и системите за телеобработка ЕСТЕЛ развитието се осъществява, като се спазват следните системни изисквания:

придържане към концепцията за мрежова телеобработка на ЕС ЕИМ;
отвореност на системата и възприемане на концепцията за разпределена обработка, като се използуват широко терминали и терминални станции с повишена интелектуалност;
възможност на системата да се разширява в бъдеще до мно- гомашинна система за еднородни мрежи от ЕИМ.

От 1980 г. е усвоена системата ЕСТЕЛ 4, която отговаря на изброените по-горе изисквания. Тя включва телекомуникационен процесор ЕС 8371, широк набор от линейна апаратура и различни видове терминали. От програмна гледна точка системата се поддържа от виртуална операционна система, която използува виртуално-индексен метод на достъп към дисковите запомнящи устройства и телекомуникационен метод на достъп. Телекомуникационният процесор работи под контрола на мрежова управляваща програма, която управлява линиите за връзка и осъществява обмена с терминалите и терминалните станции, свързани с него.

Телекомуникационният процесор ЕС 8371 управлява до 352 синхронни и асинхронни линии, има собствена монолитна оперативна памет с капацитет 256 Кбайта и поддържа усъвършенствувани протоколи за управление на линиите.

За работа в системата ЕСТЕЛ 4 са разработени и внедрени и редица нови терминали. Терминалът ИЗОТ 8531-Е1 е първият типо- представител ма модулната фамилия 8531. Скоростта на работа при него е 200—1200 бита/s, а скоростта на вграденото печатащо устройство — 15 знака/s. Видеотерминалъг ИЗОТ 7925 включва в състава си и печатащо устройство за отпечатване на информацията от екрана. Максималният брой знаци на екрана е 1920, а скоростта на обмен на информация в състава на ЕСТЕЛ 4 е до 4800 бита/s.

С усвояването на системата ЕСТЕЛ 4 се утвърждава още повече перспективността на направлението средства и системи за телеобработка и се предоставят пълни условия за изграждане на съвременни системи за колективно лолзуване.

Нашата страна активно участвува в изграждането на Единната система от минимашини. Освен разработката и производството на мини лентови и минидискови запомнящи устройства у нас са разработка от 1980 г. внедрени в производство два модела от СМ ЕИМ СМ 3 и СМ-4. Те съответствуват на всички технически и програмни изисквания на СМ ЕИМ и понастоящем представляват важна техническа база за изграждане на системи за управление на базата на миникомпютри. По-масово се произвежда миникомпютърът СМ-4, който има следните основни технически параметри: дължина на думата 16 бита, капацитет на паметта до 124 Кдуми, възможност за работа с плаваща и с фиксирана запетая, динамично разпределение на паметта. Системата е внедрена в завод Електроника София.

Videoterminal IZOT 7925 Видеотерминал ИЗОТ 7925

На базата на натрупания опит в областта на телеобработката с изчислителни машини от ЕС ЕИМ у нас успешно е разработена и система за телеобработка за СМ ЕИМ. Системата, наречена СМИ ТЕЛ-1, включва мултиплексор СМ 8503 за управление на 16 линии, видеотерминал СМ 1604 и минитерминал СМ 1605. Системата работи с минимашината СМ-4; чрез синхронния адаптер СМ 8504 тя може да се свързва към ЕСТЕЛ 4, а чрез нея и към ЕС ЕИМ.

Важно направление със стратегическо значение за електронизацията на народното стопанство е разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи.

Като базов микропроцесорен набор се използува произвежданата у нас серия СМ 600, основаваща се на 8-битов MOS микропроцесор.

В ЦИИТ е разработена и внедрена в производство в ЗОТ — Силистра, система за проектиране на микропроцесорни системи ИЗОТ 0220. Усвоени са базови микропроцесорни модули: ИЗОТ 2600Е — модул „микропроцесор“; ИЗОТ 3260Е и ИЗОТ 3261Е—модули „статична и динамична оп еративна памет“; ИЗОТ 2001Е—модул „постоянна програмируема памет“; ИЗОТ 7505Е —модул „контролер на запомнящо устройство с гъвкав магнитен диск“; ИЗОТ 7501Е — модул „управление на клавиатура“ и др. Тези модули във вид на завършени печатни плаки се ползуват от разработчиците на микропроцесорни системи като стандартни възли.

Внедрени в производството са няколко базови конструкции за изграждане на микропроцесорни системи—блок „буквено-цифрово печатащо устройство“, блок „буквено-цифров дисплей“, блок „памет на гъвкави магнитни дискове“ и др. Този подход създава предпоставки за получаване на максимален мултипликационен ефект, тъй като с ограничен брой микропроцесорни модули могат да се изграждат най-разнообразни микропроцесорни системи.

запомнящи-устройства-нa-гъвкав-магнитен-диск

През периода 1979—1980 г. в Завод за организационна техника – Силистра са внедрени и микропроцесорните системи фактурно-счетоводен автомат ИЗОТ 0250 и текстообработваща машина ИЗОТ 1002С.

ИЗОТ 0250 е бюрокомпютър за събиране, първична обработка на икономическа информация и издаване на документи. Използува специален входен език, който позволява лесно и бързо съставяне и въвеждане на потребителските програми.

ИЗОТ 1002С дава възможност за създаване на текстови документи на кирилица и латиница, за изтриване и вмъкване на букви, думи или текстови пасажи, за изместване на част от текста, за създаване на документи със стандартен текстов пасаж, за отпечатване на готови документи и др. Конструктивно машината е оформена от базови микропроцесорни блокове, буквено-цифрова клавиатура, дисплей с електроннолъчева тръба, запомнящи устройства с гъвкави магнитни дискове и буквено-цифрово печатащо устройство.

С разработката и внедряването на микропроцесорни изделия и системи се поставя добро начало, което ше прерасне в едно от най- важните направления на изчислителната техника у нас.

Поставената пред нашата изчислителна техника задача за постепенно преминаване от производство на отделни технически средства към производство на завършени системи намира своето проявление в създаденото през периода 1978—1980 г. направление проблемно ориентирани комплекси (ПОК). На основата на изчислителни системи от ЕС ЕИМ, СМ ЕИМ и на микропроцесорна основа се разработват и внедряват ПОК в най-различни области.

ПОК Геолог“ е предназначен за обработване на сеизмична информация и се изгражда от изчислителната машина ЕС 1035Б и специализирания процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

Със същата изчислителна машина ЕС 1035 Б, но в конфигурация с ЕСТЕЛ 4 се изгражда ПОК „База“ за управление на големи складови комплекси.

ПОК „Иифорег“ се изгражда на основата на мини-ЕИМ СМ-4 и е предназначен за справочно-информационна и регистрираща дейност. Той предоставя апаратни и програмни възможности за изграждане на мощна многопотребителска система за база от данни, работеща в режим на времеделение и мултипрограмен режим в условията на колективен достъп.

На основата на СМИТЕЛ-1, ЕСТЕЛ 4, СМ-4 и ЕС 1035Б се изгражда ПОК „Селско стопанство“ за обработка на информация в АЕ1К и цели селскостопански райони.

На базата на миникомпютърна техника е изграден ПОК „Система за автоматизация на инженерната дейност“. Системата работи в интерактивен режим и има приложение при проектиране на печатни платки и интегрални схеми, при оптимално разкрояване на материали и др.

запомнящи-устройства-нa-твърд-магнитен-диск

На базата на минимашините СМ-4 се изгражда ПОК „Мрежа“. Той 1це се прилага при изграждане на мрежи за комутация на съобщения на основата на СМ ЕИМ и ЕС ЕИМ.

Създадените микропроцесорни системи са добра предпоставка за разработване на голямо многообразие от ПОК. На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250 се изграждат ПОК за автоматизация на финансово-счетоводна дейност в АПК, промишлените предприятия, районните пунктове на енергоснабдяването, транспорта и др. На базата на текстообработващата машина ИЗОТ 1002С се изгражда ПОК за полиграфическата промишленост. Завършва разработката и на редица други микропроцесорни ПОК, като ПОК за складово стопанство на малко промишлено предприятие на база на системата ИЗОТ 1003С, ПОК „ДСК І ниво“ на база на системата ИЗОТ 1005С, ПОК „Пропуск“ на база на системата ИЗОТ 1001С, ПОК „Бензин“, ПОК „Търговия“ и др.

Постигнатите разултати се дължат преди всичко на голямото внимание, непрекъснатата помощ и съдействието от страна на Българската комунистическа партия. Те са възможни благодарение на неуморния труд на инженерно-техническите кадри от развойните звена и заводите в системата на ДСО ИЗОТ. За постигнатото голяма е ролята и на все по-задълбочаващата се интеграция между нашата страна и Съветския съюз при изграждането на изчислителната техника в рамките на ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

Първият български лаптоп?

Попадна ми тази снимка.

Твърди се, че е произведен в ДЗУ Стара Загора през 1989 г.

Някой да знае нещо по въпроса?

В Sandacite.BG си имаме още един тестер за хард дискове – ТИДУ 3П.

Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.

Вижте в Sandacite.BG най-големите флопита и дискети в света!

Вижте в Sandacite.BG всичко за малко известния ни хард диск ИЗОТ СМ5508!

Български преносим хард диск на 40 години в Sandacite.BG!

ДЗУ Стара Загора Ви предлага СМ 5410!

В Сандъците – Sandacite пристигна и картофорезачка от ДЗУ Стара Загора!

Първите български хард дискове

Български електронни изчислителни устройства

Първият български лаптоп?

Твърди се, че е произведен в ДЗУ Стара Загора през 1989 г.

***Български преносим* хард диск на 40 години в *Sandacite.BG!***