ДЗУ Стара Загора Ви предлага СМ 5410!

Ако помните, когато писахме за първите български хард дискове, мимоходом споменахме, че освен познатите ни ,,фризери“, са съществували и комбинирани дискови устройства за монтиране в компютър. Една такава джаджа съвместява в себе си традиционен сменен магнитен носител от онези, ,,тортите“, и постоянно седящ в утробата му диск, който не можете да изваждате. Вероятно идеята е била на фиксирания диск да се записват не оперативни данни, а самата програма, с която компютърът работи и за която се предполага, че няма да се разкарва насам-натам.

Днес ще Ви представим именно едно такова устройство! Нарича се СМ 5410. На пръв поглед сложно, но всъщност названието му е лесно разшифроваемо. Цифрите означават различни данни за устройството според класификацията (номенклатурата) на компютърните части, произвеждани в бившия СИВ – тя е единна за целия него. ,,СМ“ пък е от ,,система малых машин“ – това е също СИВ-аджийски термин, за да се означи, че джаджата е предназначена за монтиране в точно определен тип компютри – т.н. миникомпютри. Наречени са така, за да се отличават от микрокомпютрите – днешните РС-та върху бюро напр. (,,Мини“ е по тогавашната терминология, а сега спокойно бихме могли да определим тогавашните миникомпютри като едностайни! Примерно като това на илюстрацията долу – някъде там се спотайва и разглежданото от нас устройство.)

И така, запомнящото устройство на твърд магнитен диск (както са наричали тогава хард дисковете) СМ 5410 е предназначено за работа в малки електронноизчислителни машини (СМ ЕИМ) или подобни минимашини.

СМ 5410 е предназначено за запис, съхранение и възпроизвеждане на информацията, необходима при работа на такива ,,едностайки“ от типа СМ 1, СМ 2, СМ 3, СМ 4. Устройството е описано като ,,многовариантно външно запомнящо устройство на сменна магнитна касета и фиксиран диск с произволен достъп и голям капацитет на паметта“ – тук мислим, нищо сложно? ,,Сменната касета“, за която говори, е онази ,,торта“ с алуминиеви дискове с феролаково покритие; такива като нея подробно разгледахме в показаната по-долу статия за Първите български хард дискове.

Технически данни:

капацитет на паметта 11.5 мб

скорост на въртене на диска 1500; 2400 об/мин (вероятно са две скорости за двата различни диска, т.е. двата диска се въртят с различна скорост)

брой на цилиндри: 406/408

брой на главите: 4

брой на информационни повърхности: 4

брой сектори: 12, 16, 24, 32

захранващо напрежение: 220 V

честота на захранващо напрежение: 47 – 63 херца

метод на записа на данните: MFM

работна температура: 5 – 45 градуса Целзий

сменна касета: ЕС 5269 (демек ,,тортата“)

време на позициониране:

минимално 15 ms
средно: 50 ms
максимално: 90 ms

Произвеждано е в Завод за запаметяващи устройства Стара Загора през втората половина на 1980-те години.

Добре ли го обяснихме? :) Ако да, то вижте как сме се справили и тук ==.

Първите български хард дискове

Първите български хард дискове

По времето на устройствата, за които ще стане, дума в България за хард диск се използва дългото название запомнящо устройство на твърд магнитен диск (ЗУМД). Едно такова устройство работи със сменяеми носители от по няколко плочи, които се поставят върху шпиндел, въртян от електродвигател. ЗУМД е използвано като памет на т.н. електронноизчислителни машини (ЕИМ) – мощни компютри за разнообразна професионална употреба, заемащи цели стаи. За разлика от съвременните хард дискове, които работят на принципа „включваш и работи“ (plug and play), ЗУМД-то притежава отделен контролер (с размери на табуретка), който го управлява при трите му основни задачи – търсене, запис и четене на записана информация.

ЗУМД представлява метален шкаф, в който мощен електродвигател върти вертикална ос. На нея се „нанизват“ шест алуминиеви диска с диаметър 356 мм, извадени от пластмасова кутия. Дисковете са шест един върху друг, но двете външни страни не се използват и така общият брой работни повърхности е 10. Този пакет представлява т.н. сменяема памет – след изпълване на капацитета кутията може да се свали и да се замени с друга. Дисковете запазват записаната информация след демонтаж и така позволяват създаване на големи архиви от данни, а външната памет нараства наистина значително.

Ето едно такова:

Български хард дискове Balgarski hard diskove

Никое от тези устройства не е проектирано за домашна употреба. ЗУМД влизат в състава на споменатите мощни професионални компютри, каквито са имали само големите предприятия и т.н. областни изчислителни центрове. Например дадена статистическа или икономическа информация се записва на магнитна лента в малка община и после се изпраща в изчислителния център, където се изтегля именно на такъв „хард диск“.

Плочите в дисковия пакет не са херметизирани, защото твърде ниската плътност на записа все още не изисква това. Това на практика са първите български хард дискове, произвеждани за нуждите на Единната система (ЕС) електронноизчислителни машини на СИВ. Те са напълно съвместими с нейните стандарти за взаимозаменяемост.

През 1972 г. в ДЗУ Стара Загора започва производството на първите запомнящи устройства с такива магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 мегабайта и скорост на обмен 156 килобайта/сек. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 ms. Брой на цилиндрите: 200 работни и 3 резервни

Магнитната дискова памет със сменяеми шестдискови пакети служи като външно запомнящо устройство с произволен достъп до информацията в състава на тогавашните цифрови електронни изчислителни машини. Тези ,,фризери“ тежат над 120 кг и се задвижват от трифазен електродвигател. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР. Това е изглед отгоре:

През същата година в Завод за информационни носители Динко Баненкин Пазарджик, започва производството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 мегабайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Пакетът сменни дискове ЕС 5053 се използва във всички шестдискови магнитни памети.

Количество съхранена информация 7,25.10⁶ байта

Максимална плътност 44 импулса/mm

Максимална допустима скорост 2500 об/мин

Брой на работните повърхности 10

Допустим брой на пътечките за повърхност 203

Табелката отгоре е красноречива:

Ето и таблица с техническите характеристики на следващия ни герой – устройството ИЗОТ ЕС 5061:

През 1975—1976 г. завършва разработката и от 1976 са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капацитет 29 мегабайта. ЕС 5061 е външно запомнящо устройство на магнитни дискове със сменни единадесетдискови пакети, с произволен достъп към информацията. Устройството работи със скорост на обмен 312 килобайта/сек и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време на достъп е 40 ms.

Основните операции, които извършва ЕС 5061, са търсене, запис, четене. Управлението на операциите в него се осъществява от управляващи блокове. Електронната част на устройството е изпълнена с TTL интегрални схеми.

Метод на записа – с двойна честота без възвръщане към 0

Плътност на информацията:

на цилиндър 000 – 60 бита/mm

на цилиндър 202 – 90 бита/mm

Работни повърхности на дисковете – 20

Захранване – 3 х 380/220 волта; + 10 %, -15 %; 50 хц

Интересни са и т.н. дискове от касетен тип (напр. ИЗОТ 1370). Те имат големината на кутия за торта, в която има един сменяем и един несменяем дисков куп. Касетата се монтира в отсек в големия шкаф на компютъра. Вероятно идеята на подобна „полусменяема“ конструкция е, че фиксираните дискове са потенциално по-надеждна постоянна памет, а сменяемият дисков пакет е подходящ за резервни копия.

Днес хората често поставят в компютъра си повече от един хард диск. Тъй като капацитетът на едно ЗУМД все пак започва да става недостатъчен, стремежът е да се обединят няколко, за да работят синхронно. Чрез своя контролер „едностайните“ компютри могат да поемат до осем броя устройства. През 1979 г. пък е извършена истинска революция в това отношение. В Института по изчислителна техника в София е разработена сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 МБ. Това увеличава общия обем до цели 6,4 ГБ! Решението е типично за дисковите системи от 80-те години, които са съставени от десетки ЗУМД-та, а служителите работят между тях и ползват голямата машина чрез личните си терминали. Всичко това най-често става в голяма и добре обгрижвана светла зала – имало е изисквания дори към температурния диапазон и чистотата на въздуха.

А ето и 10-мегабайтов български хард диск с форм-фактор 5,25 инча ИЗОТ СМ5508 и с древен MFM интерфейс: