Днес в Сандъците – Sandacite е ред на първите български аеройонизатори от 1983 г.!

Да започнем от буквата А – какво е аеройонизатор?

Това е уред, предназначен за йонизиране на въздуха с цел повишаване концентрацията на отрицателните йони. Това е важно, защото вдишването на въздух с повишена такава концентрация се отразява добре на хора, страдащи от следните заболявания: мигрена, хипертония, алергични заболявания на горните дихателни пътища; освен това така се потиска развитието на болестни вируси (особено грипни вируси) и бактерии. Повишеното съдържание на кислорода във въздуха облекчава сърдечната дейност, облекчава дишането и също така повишава физическата и умствена работоспособност и концентрацията на вниманието. Продължителни медицински изследвания още преди десетилетия са доказали, че повишената концентрация на отрицателни йони във въздуха има освежаващ и лечебен ефект.

И както почти всичко, така и аеройонизатори са произвеждани в България! Първият български уред от този вид е конструиран през 1983 г. от колектив на Научно-про­изводствената лаборатория по аеройонизацинни технически средства и технологии към ДКНТП с ръководител инж. Христо Димов, а сетне е приет за производство в Завода за електропреобразувателни елементи (ЗЕПЕ) в София в два варианта – промишлен (за индустриални помещения) и домашен, битов. Те носят названията съответно  АИМ 1 и АЕМ 3. Първия можете да видите на горната снимка, а домашния – ето тук:

Както се вижда, това са съвсем малки уреди с кълбовидна форма и диаметър около 15 см. Харак­терна за българските аеройонизатори са не само удобната форма и мал­ките размери. Те са конструирани на осно­вата на последните постижения в област­та на електрониката, което ги прави си­гурни и с голяма мощност при минимален разход на електроенергия. Използвани са изцяло материали българско производство, приборът в напълно безшумен и евтин. Постижение при конструирането му е много ниското съдържание на озон и азот­ни окиси по време на работа.

Аеройонизаторът може да се постави на бюро, маса, библиотека и т.н., но на разстояние около 1 м от човека. В деноношието може да се включва от 3 до 5 пъти за по 30 минути. При поставяне на разстояние от човека, по-голямо от 2,5 м, уредът може да се изпол­зва денонощно. Уредът обаче не трябва да се използва в помещение със силно запрашен въздух или примесен с цигарен дим, тъй като при тези усло­вия се образуват т.н. ,,тежки“ йони, които дават обратен на желания ефект .

Почистването на устройството от прах да се прави само при изключено състояние със суха кърпа, а остриетата да се почистват чрез  продухване.

Като индикация за наличие на йонизация във въздуха може да послужи слабото светене на неонова лампа, разпо­ложена в процепа – тя ще се запалва само от протичащия разряден ток ма излъчвателя, защото, както знаем, йонизираната среда е електропроводима.

А ето и как работи самият уред, обяснено електротехнически! :)

Аеройонизаторът генерира високо постоянно напрежение с отрицателен поляритет. Схемата е реализирана на базата на умножител на напрежение и се състои от 14 стъпала, изпълнени с полупроводникови диоди и кондензатори. От острието през процепа  се излъчват електрони с голяма скорост. При срещата с неутралните частици на въздуха електроните образуват отрицателни йони.
Потенциалът на ускоряващия електрод се взема от подходяща точка на същата умножителна схема и има положителен потенциал относно онзи на остриетата на излъчващия електрод.

Чрез коронен електрически разряд, към атомите и молекулите на кислорода от въздуха се ,,прикачат“ електрони, при което се по­лучават отрицателно заредени аеройони. Изследванията показват, че коронният разряд в най-ефективният способ за ге­нериране на електрически заряди с опре­делена полярност и контролирано количе­ство. Той се осъществява по следния на­чин. В проводник с малък диаметър {или острие с подходяща форма, какъвто е слу­чаят при българския битов аеройонизатор се подава напрежение, което води до постигане на значителен електричен по­тенциал (от 4 до 16 kW). При тези условия и градиентите на потенциала близо до проводника стават много големи. Свобод­ните електрони на газа (при отрицателна стойност на потенциала) около провод­ника силно се ускоряват, като при среща с елактронеутрални молекули им придават електричен заряд. Този процес протича лавинообразно, като са постига висока концентрация на леки отрицателни йони на кислорода.

След края на съществуването на ЗЕПЕ София аеройонизатори от този тип продължават да се произвеждат в България – напр. моделът Сатурн 5. :)

[1962] В Хладилния завод преди 55 години

Долният очерк е написан през 1962 г. и съдържа много интересна информация за всичко, случвало се в Хладилния завод Антон Иванов през 1962 г., както и за плановете тогава.

,,Голямото стъклено здание отдалеч привлича погле­дите на минувачите. Може да се предположи, че това е институт или учебно заведение. Но при по-продължител­но вглеждане зад стъклата се откриват стругове, поточ­ни линии и хора, облечени в сини работни дрехи. Изли­за, че това съвсем не е училище или институт, а завод. Една от новите сгради на предприятието за производство на хладилници и хладилни инсталации в София — Ан­тон Иванов.

НЕДОВЕРИЕ, СТОПЕНО С… МРАЗ

През 1958 година бе изработен първият домашен хладилник Мраз—75. Няма работник от Антон Ива­нов, който да не е погалил с ръка заоблените форми на малко грубия първороден син на завода. До края на го­дината били произведени едва десетина бройки. Поява­та на българските хладилници в магазините е съпрово­дена с голям интерес и малко доверие. Те се застояват по витрините и щандовете и дълго време не се купуват. Все пак производството на завода не спира — през след­ващата година са произведени около 1 000 броя. Отзи­вите на притежателите стават насърчаващи и все пак . . . българско производство! Чуждите, макар и по-скъпи, се предпочитат. Но през 1961 година излиза новият модел Мраз—80. Той има изящна външност и отлични технико-икономически показатели. Навсякъде се заговорва за новия модел. За кратко време магазините се изпраз­ват. Хладилниците се произвеждат вече не със стотици, а с хиляди, но не достигат, и гражданите започват да ча­кат на опашка за „Мраз—80“. Броят на записаните ра­сте е всеки изминат ден и достига цифрата 70 000, а заводът за 1963 година ще произведе едва 17 000! Само от вътрешния пазар е закупено производството за 5 го­дини!

АБСОРБЦИОНЕН ИЛИ КОМПРЕСОРЕН?

Теоретически абсорбционният хладилник би могъл да работи вечно. Но за това са нужни стомана, която ни­кога да не ръждясва, и някои други „дреболии“. Какво представлява абсорбционният хладилник? Система от тръби. Разтвор, богат на амоняк, се затопля от елек­трически нагревател и предизвиква изпарение на амо­нячните пари. Те от своя страна се втечняват в кон­дензатора, а оттам отиват в изпарителя, където вече чистият амоняк се изпарява и отнема топлината от околната среда (хладилника). От изпарителя амонячни­те пари преминават в абсорбера, където се срещат с изоставения беден амонячен разтвор, който веднага ги поглъща, и процесът започва отново. Действително, про­цесът щеше да е вечен, ако не бяха „дреболиите“. Но и сега абсорбционният хладилник работи с гаранция до 15 и даже 25 години. Ако се повреди след този срок, той може да не се носи на поправка, защото няма смисъл да се поправя. Хладилникът просто е остарял.

За разлика от абсорбционния компресорният агрегат се състои от електромотор и компресор, херметически затворени в метален кожух. Сега не става дума за веч­ност, а само за една гаранция от 10—12 години. Но каква?

Първо, процесът тук се поддържа от електромотор, който задвижва буталото на компресора. Засмуканите от компресора пари на хладилния агент се нагнетяват в кондензатора и се втечняват. Оттам втечненият агент преминава през дроселираща капилярна тръбичка в из­парителя, където отново се предизвиква изпарение. При тоя процес се отнема околната топлина. Парите от из­парителя -се засмукват отново от компресора и процесът се повтаря.

За разлика от абсорбционния херметическият компре­сор изразходва до 5 пъти по-малко електроенергия, за из­работването му е нужен по-малко метал, той заема мно­го по-малко място и увеличава полезния обем. Докато студопроизводството на първия зависи от околната среда и сваля температурата й с 25 градуса, студопроизводст­вото на компресорния при всички условия гарантира ми­нимална температура 10 градуса под нулата.

СРАВНЕНИЕ В ЦИФРИ

Ако автомобил се нуждае от генерален ремонт напри­мер след 200 000 км при положение, че е изминавал по 50 км на час, то двигателят ще е работил всичко 4 000 часа. А херметическият компресор за домашен хладил­ник трябва да работи най-малко по 16 часа в деноно­щие, което прави приблизително 5 800 часа за една година, а за десет години — 58 000 часа, и то без вся­какъв ремонт.

Компресорът трябва да живее десет пъти повече от двигател с вътрешно горене, а това изисква голяма пре­цизност на изработката в границите от 2 до 3 микрона.

Не случайно големите автомобилни заводи, когато ре­кламират издръжливостта на произведените от тях леки коли, подчертават, че двигателят е изработен на съща­та техническа база, на която се изработват и хермети­чните компресори.

От 1964 година завод Антон Иванов в София ще започне производство на херметични компресорни хла­дилници,

които през 1970 година трябва да достигнат 170 000 броя, а след още десет години — 300 000 броя. До 1970 година само херметичните компресори, които ще изнесем за Съветския съюз, ще достигнат цифрата 330 000 броя.

С усвояването на производството на херметичния компресор нашето машиностроене ще достигне световно техническо ниво и ние ще бъдем третата страна в социа­листическия лагер след Съветския съюз и Чехословакия, която ще произвежда компресорни хладилници.

Но сроковете понякога са безпощадно къси. И въпро­са за новото производство решиха

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ БРИГАДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Не мина много време след Националното съвещание по машиностроене през март т. г. и в завод Антон Ива­нов — София, бяха създадени три социалистически бригади за технически прогрес. Бригадите бяха съста­вени от инженери, конструктори, технолози, икономисти и консултанти от Научно-изследователския и Химико- технологическия институт. Задачата на бригадите бе да разработят технологическите процеси, свързани с ново­то производство.

Едната бригада започна работа по внедряването на нова технология при изработване на буталото на ком­пресора с оглед да се намали броят на операциите, тру­доемкостта и броят на заетите машини.

Другата заработи над технологията на капилярното запояване на детайлите на компресора в неутрална среда.

Едно от условията и изискванията, които гарантират цяло десетилетие непрекъсната работа на херметически затворения компресор, е чистотата на детайлите и кор­пуса преди херметичното им затваряне. С тази задача се зае Комсомолската социалистическа бригада за тех­нически прогрес с ръководител инж. Димитър Китов. Трябваше да се конструира машина, която да измива маслото от изработените детайли, след това да измива разтвора, с който е измито маслото, и накрая да подсу­ши детайлите. Труден проблем беше да се съчетаят в един корпус две операции на измиване и една на су­шене.

Няколко дни поред бригадата се събираше между обедната почивка, след работа и обсъждаше каква да бъде машината. Проучиха съветската и чехословашката, но те не бяха изгодни за нашето производство. Трябва­ше да се търси друга — по-нова и по-съвършена. Ин­женерите Павел Пашев и Дешка Андреева прелистиха стотици страници немска, френска и английска литера­тура, но не срещнаха търсената от тях машина. Чужде­странните фирми пазят в дълбока тайна прецизното из­чистване. Отникъде не можеше да се заимствува дори идея. Разработваха вариант след вариант, обсъждаха, отхвърляха и започваха отново. Най-сетне бригадата раз­работи окончателно три варианта, които бяха обсъдени от Научно-техническия съвет. Единият от тях бе утвърден. Бъдещата миячна машина има сравнително малък раз­мер и ще измива близо 600 детайла на час.

И работата започна. Само през месец април бригада­та изработи 47 часа извънреден труд, а през май — 49. Документацията на миячната машина е вече завър­шена. Предстои изготвянето на прототипа и неговото изпробване.

Нашите инсталации за производство на лед са поз­нати в чужбина. Доставени и монтирани са два ледозавода във Виетнам, други 10 се работят за Куба и Цей­лон. За 24 часа те произвеждат по 60 тона блоков лед. Съоръженията и уредите, на които се чете „Произведено в България“, затвърдиха заводската марка. А про­изводството на херметически компресори ще бъде на световно ниво.“

Хр. Кипнловски

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

Какво се произведе в България през 1950 г.

Здравейте, приятели на българската техника! :)

Днес предлагаме на вниматиево ви една репортажна статия от 1950 г., която ще ни даде моментна снимка на българската техническа промишленост през тази година. Надяваме се да ви е интересно и успешно да се пренесете в ,,онова време“. :D

,,Прецизните стругове, изработени в Завод 10 и завод ,,Антон Иванов“, имат работна дължина 2.000 мм., скоита скоростна кутия и задвижване със собствен мотор. Няма смяна на зъбни колела, шайби и трансмисии, всичко е ав­томатично, чисти ръчки, табла, включватели. Друго по­стижение е щосмашината. Тя служи за правене на вът­решни канали на зъбни колела — една ценна и незамени­ма машина в зъборезното дело.

Доскоро българските работни­ци знаеха само да работят и управляват фрезмашини, а днес те произвеждат вече такива. Фрезмашината се из­ползува за най-разнообразни нужди, като инструментална машина — за сваляне на пло­скости, изравяне, правене ка­нали, зъби и какво ли не още. За разлика от струга тук режушият инструмент е в движение, и материалът се по­дава, докато при стругарството материала е в движение, а ножът е неподвижен, и се подава

За дървообработващата ин­дустрия има цял комплект машини: дърводелска фреза, циркуляр, бормашина, бан­циг и механическа преса за фурнир и др.

Шлайфмашината за цилиндри на моторни блокове, производство на „Завод 14“ е висококачествена и ценна машина за нашето авторемонтно дело, тя може да престъргва и шлайфа цилиндри от 54 мм. до 145 мм. в диа­метър, като дава една точност на престъргване до 0.02 мм. и точност при шлайфане една стотна от милиметъра.

Ексцентър пресата е майсторско произведение на за­вода „Васил Коларов“. Задвижва се с електромотор, чиято мощност е 2 кс. с 1200 обороти в минута. Пресата мо­же да упражни натиск от 20.000 килограма и има ход на супорта от 10 до 70 см. Служи за щандовн работи, ряза­не на парчета, подгъване, пробиване и т. н. От същия завод е и въздушният чук с общо тегло 4.500 кгр. и тегло на самия чук (бабката) 150 кгр. Ходът на бабката е 400 мм., прави 180 удара в минута. Това е мощна ковашка машина, произведена за първи път у нас.

За консервната и хранителна индустрии са изложени: затварачка за консервени кутии, гроздомелачка, винарска помпа, центрофуги за мляко, чистачка за костилки на череши, производство на завода „Прогрес“. Ценна машина за нашето производство е въздушния компресор. Изло­жени бяха два типа компресори — с електромоторен дви­гател — удобен за работа с електроенергия и другия куплиран с бензинов двигател, подходящ за работа в отдалечени и неелектрифицирани места. Мощността им е 6 ат­мосфери.

Изложени бяха два дизел мотора — един 5 конски сили, ценно постижение на нашата машиностроителна ин­дустрия. Завод „Победа“ показва маган-машини за отде­ляне на памучното влакно от семето. Показан е и вибра­тор „ТП—4“ конструиран от инж. Петко Н. Петков и инж. Ник. Д. Иванов за трамбоване на бетон или пясък. Теглото му е само 73 кгр., а има удар от 700 кгр., повта­рящ се 3000 пъти в минута. Той може да вибрира 30 до 40 м², на час бетон с дебелина 20 д 25 см. Задвижва се от електромотор и се обслужва от двама души. Много сполучлива и проста по устройство машина необходима за строителството. Друга нова строителна машина е новия тип бетонобъркачка с вместимост 500 литра, изработка на завод „23 декември“.

Ценно постижение е лагерния метал „гликол“ за ла­гери на двигатеди с вътрешно горене, производството на пили и др. инструменти, както и авторезервни части. Ло­комотивният и вагонен завод „Георги Димитров“ е про­извел горелки за оксижен, които не отстъпват по каче­ство с нищо на вносните. Те, заедно с оксиженовия ге­нератор на завод „23 декем­ври“, дават комплектен на­шенски оксижен. Завод „Ге­орги Димитров“ има прекрас­ни постижения и при произ­водство на измерителни ин­струменти и уреди, шублери, манометри, мечици, френски ключове и др.

Особено насърчителни са успехите на българското машиностроение с овладяване про­изводството на земеделските машини. Показана бе вършачка изработена от завода „Георги Димитров“, която е почти напълно усъвършенствувана и с нищо не отстъп­ва на чуждестранните такива.

Показани бяха за първи път изработените и пуснати в серийно производство, сложни и прецизни нови замеделски машини — жетварка и сноповързачка. Българското маши­ностроене понастоящем изработва, в достатъчни количе­ства, почти всички основни земеделски машини — трак­торни и обикновени плугове, редосеялки, дискови брани, кукурузороначки, фуражомелки, помпи и много други.

Чувствителен напредък бележи нашата добивна про­мишленост. Превръщат се в живо дело указанията на дру­гаря Вълко Червенков, какво „че все по-голямото произ­водство на руди и концентрати трябва да съставлява на­ша първостепенна задача.“ На панаира в Пловдив бяха показани богатствата, които се крият в недрата на наша­та земя и успехите на нашите миньори и рудокопачи, които изтръгват от недрага на нашата земя тези ценни материали.

Каучуковата промишленост вече произвежда най-различни технически артикули, обувни стоки и бележи осо­бени успехи с производството на гуми за тежкотоварни автомобили.

Химическата промишленост произвежда много ценни артикули, като блажни, земни и анилинови бои, лакове, дървен спирт, колофон, зелен и син камък, глицерин, дизенфекционни препарати и пр. Тази година бяха усвоени и пуснати в производство никотина, арсенатите и др. По­чти е усвоено производството на калциевия глюконат. Предстои пускането на производството на сярните кисе­лини и т. н. Един доста дълъг и подробен списък от вся­каква машинария и най-модерна техника са все производ­ство на нашата млада възходяща социалистическа про­мишленост.

Изложените машини и модели, изработени прецизно в нашите заводи, свидетелствуват не само, че българската про­мишленост е напълно овладяла твърде сложното и така необходимо за народното стопанство производство, но че там растат нови, надеждни, ентусиазирани кадри от спе­циалисти — рационализатори и изобретатели, които не стоят с уплаха и благоговение пред западно-европейската техника, напротив намесват се творчески за нейното побряване и модернизиране.

Растат нови хора в българската промишленост. Сред тях блестят имената на първенците: рационализиторите инж. Крум Калинов от машиностроителния завод за земеделски машини „Г. Димитров“, Герагос Елмаджиян от фабрика „Вулкан“, новаторите — инициатори на многомашинно, многостанъчно, многовретенно, многобасейно обслужване като Лиляна Димитрова, Гица Андреева и Елена Гераси­мова, миньорите многозабойчици Алекси Стоилков и Ма­нол Чолев, стругарят Кирил Зафиров и мн. др.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 2-1950