Разглeдайте в Sandacite.BG този кран за камион на име Явор от завод Хидравлика Казанлък!

Чували сте за този завод, нали? Започва да работи през 1961 г., но води началото си още от българо-италианската самолетна фабрика ,,Български Капрони“ АД (1930 г.), функционирала до 1942 г.

В десетилетията, когато България е мощна държава, завод Хидравлика Казанлък изнася хидравлични помпи за Италия. Сега този производител съществува под името Капрони АД, но ние ще се занимаем с един по-далечен момент от историята му, когато е произвеждан този симпатичен кран, който виждате на снимката по-горе. Нарича се Явор – да, наистина, КХС 60 тип Явор! :)  Той е доста известен и използван навремето, защото дори и Гугъл ни го дава като подсказка в търсенето.

Производството на тази машина датира от втората половина на 70-те. Тя е товаро-разтоварачен кран – виждате го как се труди върху каросерията на този камион. Кранистът насочва крана, той сграбчва товара, вдига го и го разтоварва където го насочите. Машината може да работи както монтирана върху някакво транспортно средство, така и да се застопори направо върху земята, стига тя да е твърда, а не рохка или кишава. :) Може да повдигне товара най-много на 7,2 метра височина, а дължината на стрелата му е 5 м. Внимание – не стойте под стрелата! Ние веднъж минахме и знаете ли как ни се караха…

Явор може да се върти на 360 градуса, което му дава големи възможности да разтовари нещата на 5 ме диаметър спрямо себе си. Има товарен момент 60 килонютонметра (kNm) – оттам му е 60-ката в названието, не от 1960 година… Още нещо за него знаете ли? Да ни допълните така. :)

А България в миналото е произвеждала и свои багери. Този виждали ли сте го някъде?

Български хидравличен багер БХ600П

See more

[1963] Първият български електротрактор

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 134, 15 юни 2018 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-134.pdf.)

През декември 2017 г. известният германски производител на селскостопански машини AGCO представи необичайния трактор Fendt e100 Vario, който се задвижва не от обикновен двигател с вътрешно горене, а от електрически такъв. Електротракторът е рекламиран като революция в този вид техника заради необичайното задвижване, на практика отсъстващото замърсяване и различните функции, които се управляват чрез собственото му мобилно приложение. Част от бъдещето му е вече осигурено – в скоро време Община Мюнхен ще замени използваните в града дизелови трактори с електрическия e100 Vario. Неговата мощна батерия е предвидена да работи и като енергоизточник за зареждане на други консуматори в по-спартанските условия на полето.

Ще кажете – нормално, модерни времена. Да, ама знаете ли, че още преди 55 години и в България сме имали електрически трактор! Бил е разработен в Института по механизация и електрификация на селското стопанство в София. Ето как е станало това.

В началото на 60-те г. ,,отговорните органи“ по земеделската механизация на държавата констатират, че  механизацията в оранже­риите е недостатъчна и че почти всички основни работи, пог­лъщащи много труд, се извършват ръчно. Това положение спъва увеличаването на оранжерийните площи и води до висока себестойност на произведените ранни зеленчуци. Затова в гореспоменатия Институт е  бил набран  колектив от научни работници със задача да създаде подходящо средство за механизиране на работните процеси в оран­жериите. Инженерите мислили, мислили и сътворили… електрически трактор!

    Като се замислим, защо пък не? Такива днес ги има бол (напр. германският Fendt e100 Vario от тази година).

    Проектантите установяват, че в основата си идеята съвсем не е лоша. Електромоторът има някои ценни предимства в сравнение с двигателя с вътрешно горене. Той не се нуждае от зареж­дане с гориво, винаги е готов за работа, бързо се пуска в движение, има висок коефициент на полезно действие. Освен това обслужване­то му е много леко и просто. Технически прегледи се правят по-рядко. Дори са пресметнали, че разходите за ремонт на електротрактора са три пъти по-малки от тези на обикновения трактор с бута­лен двигател.

Но тези предимства съществуват само при работа в ограничени райони или на място. При използване на електротрактора в полето проектантите забелязват  и неговият основен недостатък. Новото оръдие на труда се захранвало чрез дълъг кабел, който го следва по време на целия му работен път – тоест нещо като каишка между мрежата и него! Този дълъг кабел за захран­ване влече след себе си допълнителни електромрежи и други съоръже­ния, които повишават значително стойността да извърше­ната работа.

А защо не са използвали обикновени акумулаторни батерии? Честно казано, нямам сведения за това, но вероятно са сметнали, че това ще оскъпи значително трактора, или пък са решили, че понеже площите в  оранжериите са малки, може да минат и с кабелно захранване. Тогавашните оранжерии изглеждали уместни за използ­ване на електротрактора именно поради малките площи и затворените помещения, а инсталациите за токозахранване имали сравнително ниска цена.

Да се върнем пак при проектантските умувания. Тогавашните оранжерии са изглеждали подходящо място за използ­ване на електротракторите, особено при механизираното отглеждане на ранни зеленчуци. Площите са ограни­чени, помещенията — затворени и инсталациите за зах­ранване с електрически ток струват сравнително евтино.

    И ето, че през есента на 1963 прототипът бил готов! Той имал обикновен асинхронен елек­тромотор с мощност 6,5 kW и 1460 об/мин. Токозахранването идвало от общата мрежа на оранжерията с напрежение 380/220 V. Според планировката на пространството кабелът можел да се влачи върху почвата или да се издига под покрива и да се носи от телено въже. За да не се усуква при завоите, конструирали специален въртящ се контакт, на който едната му част да се върти заедно с кабела, без да се нарушава електровръзката. Направо велико!

     За предпазване на кабела от усукване при завоите е бил конст­руиран специален въртящ се контакт. Едната му част се върти заедно с кабела, без да се нарушава електри­ческата връзка. представяте ли си, какво чудо! :D

    Първият БГ eлектротрактор имал малки размери – ширина 60 см и дължина 135, а теглото му било 400 кг. Можели да му се монтират и външни съоръжения, напр. плуг. Имал две предни и две задни скорости. Практически били осъществени само предните, а зад­ните се получавали с превключване на фазите на електро­двигателя. При смяната им валът му променял посоката си на въртене и тракторът от преден ход минавал на заден. Спирачките били челюстни и се монтирали в задвижва­щите колела. Задействали се посредством лостове и пе­дали, монтирани пред седалката на тракториста.

Виждаме, че в сравнение с обикновените верижни трактори конст­рукцията на този е значително опростена, което и намалило много стойността му. Можел да се произвежда с вече усвоените технологии. Обслужването и управлението било лесно и замислено да се извършва и от хора с ниска квалификация.

Електротракторът бил предвиждан главно за оране на почвата в оранжерията преди разсаждане на растенията. Дотогава земята се копаела с конски плуг или с права лопата. При опити да се използват обикновените трактори резултатите не били добри. Това е логично – по-големите и тежки машини утъпкват силно почвата, бук­суват, имат малка маневреност и голям радиус на завоите. Освен това, в повечето оранжерии просто не можел да влезе голям трактор. Използването на малки едноосни трактори също се оказало неудобно поради голя­мото им буксуване и трудно управление.

Снабден с навесен еднокорпусен плуг, г-н електротракто­рът изглеждал идеалният супергерой за ползване в оранжериите! При него буксуването било сведено до минимум, утъпкването на поч­вата – намалено няколко пъти, а управлението било леко и удобно.

За съжаление обаче, следите на днешния ни герой се губят малко след старта и към момента нямаме инфо какво е станало с първия БГ електротрактор. При първо получаване на нови сведения ще допишем. :)

Български хидравличен багер БХ600П

През 1967 г. на XXIV Мо­стрен панаир в Пловдив зрителите виждат нещо ново. То е дело на разработчици и технолози от Базата за техническо развитие по селскостопанско машиностроене на гара Дебелец и от Научноизследователския проекто-конструкторски институт по хидравлика в гр. Казанлък (това звено поне е много известно – няма как да не сте чували за него, а за бой в случая сме ние, че досега не сме представили повече неща на него).

Та преди 50 години в Пловдив става дума за поредната рядка птица в българското машиностроене – еднокошов хидравличен багер с индекс БХ 600 П. Той се задвижва от двигател с мощност 80 конски сили, който му позволява да развива транспортна скорост до 20 километра в час и да работи с три различни коша на лопатата с вместимост от 0,45, 0,6 и 0,75 м³ 

Интересното в тази машина е, че работните органи се задви­жват по хидравличен начин. На снимката добре се виждат трите хидравлични цилиндъра, които осигуряват движението на лопатата.

Иначе, ако погледнем техническите характеристики на зверчето, ще видим, че най-големият радиус на копаенето е 9,4 метра, а най-голямата дълбочина — до 5,8 метра. Кранът на багера е снабден с права и обратна лопата и с товарачно и грайферно при­способление.

Разбира се, проектът е бил БХ 600 П да намери широко приложение преди всичко при изкопните рабо­ти в строителството. За съжаление обаче не знаем дали тези намерения са били практически осъществени.

 

 

Една българска бетонобъркачка от 1960 г. в Sandacite.BG!

Днес сме кратички, ама то е, защото само това намерихме по темата!

Тази бетонобъркачка е произвеж­дана у нас в ДМЗ Червена звезда — гара Дебелец (Държавен машиностроителен завод), Търновско.

Вместимост­та на барабана й е 500 л, а про­изводителността – 8-12  м³/час.

По това време същият завод произвежда и бетонобъркачки с вместимост 175 и 250 л., конструирани по-рано.

Все пак обаче дори и те едва ли са първите български бетонобъркачки. А вие нещо друго за този вид машини у нас можете ли да добавите? :)

 

Какво се произведе в България през 1950 г.

Здравейте, приятели на българската техника! :)

Днес предлагаме на вниматиево ви една репортажна статия от 1950 г., която ще ни даде моментна снимка на българската техническа промишленост през тази година. Надяваме се да ви е интересно и успешно да се пренесете в ,,онова време“. :D

,,Прецизните стругове, изработени в Завод 10 и завод ,,Антон Иванов“, имат работна дължина 2.000 мм., скоита скоростна кутия и задвижване със собствен мотор. Няма смяна на зъбни колела, шайби и трансмисии, всичко е ав­томатично, чисти ръчки, табла, включватели. Друго по­стижение е щосмашината. Тя служи за правене на вът­решни канали на зъбни колела — една ценна и незамени­ма машина в зъборезното дело.

Доскоро българските работни­ци знаеха само да работят и управляват фрезмашини, а днес те произвеждат вече такива. Фрезмашината се из­ползува за най-разнообразни нужди, като инструментална машина — за сваляне на пло­скости, изравяне, правене ка­нали, зъби и какво ли не още. За разлика от струга тук режушият инструмент е в движение, и материалът се по­дава, докато при стругарството материала е в движение, а ножът е неподвижен, и се подава

За дървообработващата ин­дустрия има цял комплект машини: дърводелска фреза, циркуляр, бормашина, бан­циг и механическа преса за фурнир и др.

Шлайфмашината за цилиндри на моторни блокове, производство на „Завод 14“ е висококачествена и ценна машина за нашето авторемонтно дело, тя може да престъргва и шлайфа цилиндри от 54 мм. до 145 мм. в диа­метър, като дава една точност на престъргване до 0.02 мм. и точност при шлайфане една стотна от милиметъра.

Ексцентър пресата е майсторско произведение на за­вода „Васил Коларов“. Задвижва се с електромотор, чиято мощност е 2 кс. с 1200 обороти в минута. Пресата мо­же да упражни натиск от 20.000 килограма и има ход на супорта от 10 до 70 см. Служи за щандовн работи, ряза­не на парчета, подгъване, пробиване и т. н. От същия завод е и въздушният чук с общо тегло 4.500 кгр. и тегло на самия чук (бабката) 150 кгр. Ходът на бабката е 400 мм., прави 180 удара в минута. Това е мощна ковашка машина, произведена за първи път у нас.

За консервната и хранителна индустрии са изложени: затварачка за консервени кутии, гроздомелачка, винарска помпа, центрофуги за мляко, чистачка за костилки на череши, производство на завода „Прогрес“. Ценна машина за нашето производство е въздушния компресор. Изло­жени бяха два типа компресори — с електромоторен дви­гател — удобен за работа с електроенергия и другия куплиран с бензинов двигател, подходящ за работа в отдалечени и неелектрифицирани места. Мощността им е 6 ат­мосфери.

Изложени бяха два дизел мотора — един 5 конски сили, ценно постижение на нашата машиностроителна ин­дустрия. Завод „Победа“ показва маган-машини за отде­ляне на памучното влакно от семето. Показан е и вибра­тор „ТП—4“ конструиран от инж. Петко Н. Петков и инж. Ник. Д. Иванов за трамбоване на бетон или пясък. Теглото му е само 73 кгр., а има удар от 700 кгр., повта­рящ се 3000 пъти в минута. Той може да вибрира 30 до 40 м², на час бетон с дебелина 20 д 25 см. Задвижва се от електромотор и се обслужва от двама души. Много сполучлива и проста по устройство машина необходима за строителството. Друга нова строителна машина е новия тип бетонобъркачка с вместимост 500 литра, изработка на завод „23 декември“.

Ценно постижение е лагерния метал „гликол“ за ла­гери на двигатеди с вътрешно горене, производството на пили и др. инструменти, както и авторезервни части. Ло­комотивният и вагонен завод „Георги Димитров“ е про­извел горелки за оксижен, които не отстъпват по каче­ство с нищо на вносните. Те, заедно с оксиженовия ге­нератор на завод „23 декем­ври“, дават комплектен на­шенски оксижен. Завод „Ге­орги Димитров“ има прекрас­ни постижения и при произ­водство на измерителни ин­струменти и уреди, шублери, манометри, мечици, френски ключове и др.

Особено насърчителни са успехите на българското машиностроение с овладяване про­изводството на земеделските машини. Показана бе вършачка изработена от завода „Георги Димитров“, която е почти напълно усъвършенствувана и с нищо не отстъп­ва на чуждестранните такива.

Показани бяха за първи път изработените и пуснати в серийно производство, сложни и прецизни нови замеделски машини — жетварка и сноповързачка. Българското маши­ностроене понастоящем изработва, в достатъчни количе­ства, почти всички основни земеделски машини — трак­торни и обикновени плугове, редосеялки, дискови брани, кукурузороначки, фуражомелки, помпи и много други.

Чувствителен напредък бележи нашата добивна про­мишленост. Превръщат се в живо дело указанията на дру­гаря Вълко Червенков, какво „че все по-голямото произ­водство на руди и концентрати трябва да съставлява на­ша първостепенна задача.“ На панаира в Пловдив бяха показани богатствата, които се крият в недрата на наша­та земя и успехите на нашите миньори и рудокопачи, които изтръгват от недрага на нашата земя тези ценни материали.

Каучуковата промишленост вече произвежда най-различни технически артикули, обувни стоки и бележи осо­бени успехи с производството на гуми за тежкотоварни автомобили.

Химическата промишленост произвежда много ценни артикули, като блажни, земни и анилинови бои, лакове, дървен спирт, колофон, зелен и син камък, глицерин, дизенфекционни препарати и пр. Тази година бяха усвоени и пуснати в производство никотина, арсенатите и др. По­чти е усвоено производството на калциевия глюконат. Предстои пускането на производството на сярните кисе­лини и т. н. Един доста дълъг и подробен списък от вся­каква машинария и най-модерна техника са все производ­ство на нашата млада възходяща социалистическа про­мишленост.

Изложените машини и модели, изработени прецизно в нашите заводи, свидетелствуват не само, че българската про­мишленост е напълно овладяла твърде сложното и така необходимо за народното стопанство производство, но че там растат нови, надеждни, ентусиазирани кадри от спе­циалисти — рационализатори и изобретатели, които не стоят с уплаха и благоговение пред западно-европейската техника, напротив намесват се творчески за нейното побряване и модернизиране.

Растат нови хора в българската промишленост. Сред тях блестят имената на първенците: рационализиторите инж. Крум Калинов от машиностроителния завод за земеделски машини „Г. Димитров“, Герагос Елмаджиян от фабрика „Вулкан“, новаторите — инициатори на многомашинно, многостанъчно, многовретенно, многобасейно обслужване като Лиляна Димитрова, Гица Андреева и Елена Гераси­мова, миньорите многозабойчици Алекси Стоилков и Ма­нол Чолев, стругарят Кирил Зафиров и мн. др.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 2-1950

[1973] Български струг Перун

Една българска машина е обект на особено внимание от страна на специа­листите на Лайпцигския панаир. Бъл­гарски струг демонстрира изработване­то на детайл; ножът влиза в схватка с метала, стружката се отделя с лекота; за кратко време първият нож се заменя от друг, който на свой ред настървено се впива в метала. Услужлива механич­на ръка е поела вече следващия нужен за обработката инструмент и е готова в определен момент да го подаде към супорта на машината. След няколко минути детайлът е обработен без наме­сата на човек. Измерването на негови­те размери говори за високата степен на точност, която постига българската машина.

Съвременното машиностроене е не­мислимо без тези машини, които обра­ботват детайла, докато той се върти около една ос. Казваме, че струговите машини обработват ротационни детай­ли, класът на които е изключително широк. Валове, оси, втулки, фланци — това са все детайли, които обикновено изискват стругова обработка. Непре­къснатото нарастване на изискванията към машинните детайли за точност и гладкост на техните повърхнини се от- нпгя и към машините, върху които тези детайли се обработват. От друга стра­на повишаването на точността и ско­ростта за изпълнение на отделните опе­рации, както и стремежът за освобож­даване на човека от нетворчески труд налага автоматизирането на обработ­ващите машини.

Машината, която заинтересува специа­листите на Лайпцигския мострен па­наир, е напълно автоматизирана и ней­ната работа се отличава с висока пре­цизност. Това бе един струг от фамилия­та стругове Перун, разработена в последно време в Научноизследовател­ския и проектноконструкторски инсти­тут по металорежещи машини и инстру­менти под ръководството на ст. н. с. инж. Иван Славински.

Какво е интересно да се знае за тази фамилия стругове?

Всички машина Перун са снабдени с цифрово програмно управление, кое­то ги прави напълно автоматизирани. По принцип всяка автоматизирана ма­шина може да бъде разглеждана като машина с програмно управление. На­истина, и в гърбичните стругови автома­ти програмата за работа на изпълнител­ните звена се определя от профила на монтираните върху машината гър­бици. В тези машини самата гърбица е програмоносител. Той е кинематически свързан с изпълнителни­те органи на машината и определя тяхната траектория на движение с цел да се получи желаната форма на обра­ботваемия детайл. Основните недоста­тъци на този вид машини са в дългото време, нужно за замяна на програмо- носителите за производство на нов де­тайл; ниската точност на обработка и невъзможността да бъдат обработва­ни детайли с по-сложна конфигурация.

Развитието на теорията за автоматич­ното регулиране и на технологиите за производство на градивни елементи за автоматизация (по-специално на елек­тронни елементи) създаде условия да се развият принципно нови машини с автоматично управление — машините с цифрово програмно управление.

Цифровото програмно управление се основава на използуването на дискретни команди, кодирани с цифри (символи), които непосредствено задават положе­нието на изпълнителните органи на машината в процеса на обработка на детайла. Изпълнителните органи се пре­местват под контрола нс последовател­но въвеждани в системата за управле­ние символи. Те определят и формата, и размерите на обработваемия детайл. Машините с цифрово програмно управ­ление се характеризират с възможност за бърза пренастройка без смяна на ме­ханични упори, а в повечето случаи — и без замяна на комплекта инструменти, с които работи машината. Достатъчно е да се смени въвежданата в системата за управление информация и машината е готова за обработване на нов детайл. Най-често тази информация постъпва на перфолента, върху която са кодирани всички необходими данни за обработ­ване на детайла. С перфолента се въ­вежда и информацията в машините Перун.

По технологически признак системи­те за цифрово програмно управление се делят на системи с позиционно управление,системи с циклово управле­ние и системи с контурно управление. При първия вид системи се програмира установяването на обработващия ин­струмент в определени точки на обра­ботваемия детайл, След това в тези точки започва обработката (например пробиване), при втория вид пък се про­грамира последователно преместване на обработващия инструмент по права линия, която обикновено е успоредна на основните направления в машината. При контурно управление се реализира съгласувано движение на инструмента (или пък на детайла) по две или три координатни оси едновременно.

Струговете от фамилията Перун са снабдени със системи за контурно управ­ление. Едно от основните преимущества на тези системи е необходимостта от по-малко видове инструменти за обра­ботване на различните повърхнини. То­ва намалява работата по пренастрой­ка на машината, както и грижите по складиране, съхранение и търсене на различни по вид инструменти. Контур­ното управление на струговите машини ги прави способни и за обработка на по-сложни по конфигурация детайли — конусни повърхнини, сферични и раз­лични други фасонни повърхнини.

Струговете Перун СЕ 062.00 са снабдени с два въртящи се ножодържача — единият с хоризонтална ос на въртене, на който се поставят ножове за челно и външно струговане и дру­гият — с вертикална ос на въртене с възможност да побере четири ножа за външна обработка и за разстъргване на метал. Програмното управление на струга издава съответните команди за превъртане на ножодържачите на необходимата позиция, с което се вкарва в работа съответният нож.

Струговете Перун СЕ 062.01 пък имат инструментален магазин във вид на въртящ се барабан с 12 позиции, във всяка от които се съхранява по един инструмент. Инструментите са предварително закрепени в блокове, с помощта на които се установяват в ножодържача на машината в точно необходимото положение. Един специален механизъм – автооператор – пренася инструмента заедно с блока му от барабанния механизъм до ножодържача. Механическата ръка на автооператора поставя инструмента в ножодържача, като преди това снема оттам инструмента, който вече е завършил своята част от обработката.

Операциите по смяна на инструментите са непроизводителни. При струговете с въртящи се ножодържачи СЕ 062.00 времето за завъртане на ножодържача и вкарване в работа на следващия инструмент е относително малко. За сметка на това сравнително малкият брой инструменти, които могат предварително да се закрепят на двата ножодържача, ограничава възможностите на самия струг. С един комплект инструменти могат да се обработват прибли­зително 70 % от всички видове ротацион­ни детайли в машиностроенето.

Въртящият се магазин с 12 позиции на струг СЕ 062.01 дава възможност та­зи машина да работи с комплект от 13 инструменти, с които могат да се обработват около 95% от всички видо­ве ротационни детайли. Недостатъкът на това конструктивно решение — за­губата на повече време за смяна на инструмента — в струг СЕ 062.01 е остроумно преодолян от създателите на машината.

Инструментът, който следва да за­мени предишния, намиращ се на супор- та на машината, се поема от механиче­ската ръка на автооператора още до- като се извършва обработката с първия инструмент. По време на обработката автооператорът извършва следящо движение, в резултат на което той следва супорта на машината като по този начин е в готовност да смени бър­зо инструмента без да преодолява го­леми разстояния от магазина до супор­та. Понякога смяната се извършва и по време на препозициониране на супор­та, когато последния по програма се придвижва, за да започне обработка със следващия инструмент от друга точка на детайла. В последния случай времето за смяна на инструмента е рав­но на нула, тъй като то напълно съвпа­да с времето за извършването на други необходими операции. Това оргинално решение на начина за смяна на инстру­мента извежда струг СЕ 062.01 по този показател над всички подобни образци в света.

Струговете от фамилията Перун са машини с висока точност. Обрабо­тените от тях детайли имат размери, които се колебаят в границите на мик­рони. Това е постигнато от една страна с помощта на прецизна изработка на детайлите на самите стругове и от дру­га— чрез специални конструктивни ре­шения. Така например скоростната ку­тия на струга заедно с главния двига­тел е отделена от вретенната кутия, за да се избегнат вибрации и нагряване на последната. В предното седло, къде- то е пагерувано вретеното на машината, лагерите са почти единствения източ­ник на топлина, която може да повлияе на положението на вретеното. Поради това всички лагери са поместени в спе­циални ризи, през които циркулира масло. Маслото поема отделената топ­лина, отдавайки я вън от машината на специален охладител. Самото предно седло е отделено от направляващите на струга с топлоизолационна подложка, която препятствува разпространението на топлина към направляващите, за да се избегне тяхното деформиране.

В струговете са приложени последни достижения на електротехниката, хид­равликата, електрохидравликата, елект­рониката. Като се прибавят към това свежите, оригинални решения на автор­ския колектив, българското машино­строене може да се гордее с тези съвре­менни машини.

Като машини с цифрово програмно управление те могат да бъдат директно управлявани от електронноизчислител­на машина. Поради това е възможно включването им в автоматични линии, управлявани от ЕИМ.

Благодарение на своето бързо дей­ствие добре програмираната ЕИМ изби­ра технологичен процес, който в опре­делени аспекти е най-изгоден (осигурява например най-малък разход на време, или се извършва при най-ниска себестойност на обработката и т. н.). Такъв процес се нарича оптимален. Методи­те за проектиране, които го осигуряват, се на­ричат методи за оптимално проектиране. Те­зи методи се основават на съвременни дости­жения на математиката, ло-слециалио на ма­тематическото програмиране. Когато създава­ната от автоматизираната система за тех­нологично проектиране технология е предназначена за машина с цифрово програмно управление, тогава ЕИМ вме­сто да печати технологична карта с подробно описание на отделните мани­пулации и режими за обработка, напра- во издава перфолента за управление на машината с цифрово програмно управление, с което се постига един автоматизиран цикъл проектиране-об­работка.

_____________

инж. Трифон Панов

Днес Ви предлагаме няколко снимки от Електрокарния завод 6 септември в годините на неговия апогей, а утре-вдругиден ще имате възможност да се запознаете много по-обстойно с неговата дейност и с кое кое е на снимките.

Приятно разглеждане!