Опаа, Sandacite.BG ви показваме първия киноусилвател на Елпром Ворошилов…

Киносалоните са места, в които трябва добре от всички страни да се чува звукът на филма, който зрителите отиват да гледат. За тази цел възпроизвежданият от грамофони и микрофони звук минава през усилватели, а след това те го предават вече усилен към високоговорителите, разположени в салона.

Въпреки че усилватели са произвеждани още в епохата на Царство България, не ни е известно сред тях да присъстват такива за киносалони. Не сме срещали (макар че може и да има…). Поначало обаче кината тогава внасят апаратура от чужбина, главно Германия, и усилвателят се купува наедно с цялата останала техника. Затова най-вероятно производството на този вид акустично оборудване у нас започва след създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ (1949), а този модел тук е от 1951 г., вкаран е в производство тогава. Дали наистина не е първият български киноусилвател? Нека го разучим подробно.

Както виждате, усилвателят е поместен в масивна кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина с широки отвори за охлаждането. Тя тежи около 15 кг. Двата входа, които виждате отпред, са отгоре грамофонният и отдолу микрофонният. Горният е с чувствителност 2 миливолта, а вторият – 5 миливолта и е високоомен. Има и два входа за фотоклетки с отделни потенциометри (виждате ги в средата), които регулират правото напрежение от 0 до 250 волта.

За момента не разполагаме, за съжаление, със схемата му и затова ще се опитаме поне да ви го опишем. Този киноусилвател, разбира се, е лампов. Микрофонното му стъпало е изградено със съветския пентод 6Ж7. На него се подават сигналите от двата входа за фотоклетки и сигналът от микрофоонния вход. Следващото стъпало работи с триода 6С5. В него попада сигналът от микрофонното стъпало, а също и този от грамофонният вход. Драйверното стъпало пък е със същия триод в трансформаторна връзка. Крайното спъпало е с лампи 6П3 и работи в пуш-пул режим в клас АВ1.

Токоизправителят за електрозахранването на усилвателя е разчетен по обикновената двупътна изправителна схема и се състои от две лампи 5Ц4. От тях едната захранва анодите на крайното стъпало, а другата – ширма на 6П3 и останалите стъпала.

Изходите пък предвиждат употреба на два вида говорители – тези в самата кинозала и един контролен, който е в стаята на кинооператора. Изходът за салонните е 24 ома, за контролния – 3.

Неравномерността на честотната характеристика в пределите 40 – 12 000 херца не превишава +/- 2 децибела. При пълна употреба на тонблендата имаме затихване от 16 децибела при 12  000 херца.

Коефициентът на хармоничните, измерени при 400 херца и номинална мощност на усилвателя, е не повече от 6 %.

Равнището на собствения шум към номиналното изходящо е 47 децибела.

Това е, което досега знаем за него. Тука обаче има едни още по-стари български усилватели:

Прочетете в Sandacite.BG за стари български лампови усилватели от 30-те години!

Обикновено, когато стане дума за български усилватели, се сещаме най-вече за много известните серии на михайловградския (монтанския) завод ,,Електроакустика“ или за други техни съвременници. Въобще за неща, правени преди 30 – 40 – 50 години и не повече. Когато заговорим за българска електроника преди 1945 г., веднага можем да посочим множеството марки и производители на радиоприемници и евентуално говорителите от фабриката на Обретен Дончев. Но обзалагаме се, че никъде досега не сте срещали материал, който да Ви говори за усилватели, произвеждани в България по царско време! Е да, ама не – сега ние сме тука, за да разсеем мрака.

В случая ни интересува една фабрика на предприемача Николай Джебаров, която след 1938 г. се нарича ,,Електрон“ АД. Тогава фирмата на Джебаров се е сляла с радиопроизводител с това название и започва да поддържа търговско бюро на бул. Дондуков 27 и фабрика и склад няколко номера по-надолу – на Дондуков 45.

Както ни осведомява рекламен каталог на фирмата от 1939 г., ,,търговският отдел се занимава с продажба и доставка на всички видове материали в областта на радиотехниката, безжична телеграфия и телефония, високофреквентни уредби, продажба на цели радиоапарати, доставка на радиостанции, засечни уредби, всякакъв вид електрически измерителни уреди и инструменти монтажни материали, жици, шнурове, кабели, антенни уредби, токоизправителни инсталации, всякакъв вид трансформатори, високоговорители, сухи токоизправителни елементи и европейски и американски радиолампи“. Разбира се, най-голямата част от всичкото това стоково богатство се е падала на вносната продукция, която Джебаров е продавал у нас. Както са правели  и други къщи – напр. ,,Радио Електрик“ на Алберт М. Бехар.

Да продължим обаче четенето, за да видим пък какво е изработвала фирмата ,,Електрон“ в България: ,,Фабриката произвежда радиоапарати, високоговорители, трансформатори, радиоусилвателни уредби, токоизправителни инсталации за пълнене на акумулатори, за кинотеатри и телефонни централи (сухи токоизправители и лампови такива), бобини за радиотехниката и др.“.

Както можете да се уверите, този внушителен текст е истински шамар за онези, които твърдят, че в България преди 1945 г., видите ли, ,,нямало радиопромишленост“. Имало е, и още как!

А сега да видим какво конкретно е предлагала фирмата ,,Електрон“ в областта на усилвателите. Асортиментът, изложен по-долу, е актуален към 1940 – 1 г. и е продаван от Джебаров на тогавашните аудолюбители:

Усилвател 6 вата

Предназначен е за заведения, салони, малки градини и т.н. Означен е като клас А, клирфактор 5 %. Консумира 50 вата мощност от мрежата. Може да работи на три вида напрежение, регулируеми с превключвате – 120, 150 и 220 волта.

Усилвател 15 вата

Виждате го най-горе, на първата снимка в статийката. Този е по-мощен и за по-широки площи – големи заведения (,,локали“), градини, училища, казарми, кинотеатри и т.н. Пригоден е за свързване към радиоприемници, микрофони и ,,за усилване на електрическа мембрана“. Изходящият импеданс е означен като ,,5, 10, 15 и 7000 ома“. Консумира 80 вата от мрежата.

Усилвател 25 вата

Приложението му е напълно същото, каквото и на по-малкия му брат 15-ватовия; този яде 85 вата мощност обаче.

Усилвател 60 вата

Клас АВ. Изходящ импеданс отново 5, 10, 15 и 7000 ома. Подходящ е за игрища, кинотеатри, плацове, казарми и т.н. Пригоден за усилване на грамофони, радиоапарати, микрофони… Консумира 110 вата.

Усилватели за прав ток

Всичките тези, които разгледахме досега, са предназначени за променлив ток, но фирмата е предлагала и – по поръчка – изработка на усилватели за прав ток.

Усилвателни стъпала

Това е друго! Тези стъпала се изработват и доставят от ,,Електрон“, ако към даден радиоприемник (който се предполага, че има само един високоговоритeл) слушателят желае да присъедини още един и той да звучи мощно – тогава има нужда от такова стъпало. Могат да се включват към всички разпространени тогава радиоапарати. Има 2 модела – 6- и 15-ватов. Това е удобно, ако имате да озвучавате големи градини, салони и т.н.

Усилвателни уредби

А това е черешката на тортата! Тази усилвателна уредба е проектирана специално за училища, болници, казарми и т.н. Ако е нужно да се инсталират високоговорители на много места в една сграда, а това, което се чува по тях, да се ,,командва“ от едно място, ще си купите ето такава уредба! Това е прадядото на михайловградските УУ, АА и т.н. уредби. Описано е, че ,,тази уредба решава по много опростен и удобен начин затрудненията при включване и изключване на повече високоговорители“. Вижте, има си и нещо като кран. Имаме предположение,че той се явява нещо като потенциометър, но на магнитен принцип. Регулира магнитното поле на трансформатор. Предположението се крепи на факта, че според каталога са произвеждали усилватели за прав ток. Ще ни кажете ли дали сме прави в това предположение? :)

Надникването в такива страни от историята на българската техника е страхотно вълнуващо за нас. Защото по този начин изместване годините на първо производство на даден вид техника – в случая усилвателите – у нас с цели десетилетия. А ние мноого обичаме да откриваме стари български неща… много!

До нови срещи! :)