Ето го Първия български тролейбус ТБ-51 от 1951 г.!

Разгледайте Първия български тролейбус ТБ-51 в Sandacite.BG!

Първият български тролейбус ТБ-51 от 1951

Нека започнем от началото – защо започва производството на тролейбуси в България? Отговорът е лесен – защото има нужда от повече превозни средства заради нарастващия пътникопоток в уголемяващите се градове. Политическата и икономическата ситуация в страната по това време също оказват голямо влияние. Ако първите внесени в България (през 1941 г.) тролейбуси са от германския производител MAN, то през 1948 г. е сключен нов договор, вече със СССР. Той предвжда вноса на съветски тролейбуси от модела МТБ-82 (1946 г.), произвеждан в Авиационный завод № 82 имени Урицкого в  град Тушино. Не след дълго се ражда идеята за производство и на български тролейбуси, като за най-подхоящо място е определен Трамвайният завод ,,6 септември“. Именно там през 1950 г. се ражда и ТБ-51 – първият български тролейбус – който е много силно заимстван от внесения МТБ-82. На прототипа е присвоен инвентарен номер 131 и именно него виждате на първата снимка – момент на празнична екзалтация, потеглянето на първия построен в България тролейбус! ! По това време никоя от балканските страни не произвежда свое превозно средство от този вид, затова ТБ-51 става първият тролейбус в нашия географски регион. С това пътят пред нашето тролейбусостроене е окончателно открит.

Да се качим в превозното средство. Седящите места са същият брой като в съветския образец – 39 – а правостоящите 26. (За сравнение – при MAN-овете от 1941 местата са 28 за седящи и едва 16 за правостоящи пътници.) Материалът за облицовката на стените и тавана на ТБ-51 е същият, който заводът използва и при трамвайните мотриси и ремаркета ,,Република‘‘ – шперплат с ясенов фурнир. Той се обработва с поропълнител, а след това се байцва, за да се постигне цвят, близък до този на дъба. За тапициране на седалките в салона първоначално се използва кожа свински бокс, а по-късно – черна изкуствена кожа тип “Бланк”, внасяна от странство.

Първият български тролейбус ТБ-51

Тук виждаме тролейбуса да се движи по култовата линия № 1, а кадъра е от филма ,,Специалист по всичко“ от 1962 г. Надписът отпред гласи: ,,Колата работи без кондуктор – на самообслужване“. Тази практика, въведена през 1961 г., облагодетелства гратисчиите, но въпреки това от 60-те г. нататък в софийския градски транспорт няма кондуктори, които да продават билети.

Интересно е да кажем, че първоначално МТБ-тата и ТБ-тата са произвеждани без макари за контактните прътове на гърба (към кабело-контактната мрежа), но след време им се слагат тук, в България – защото без тях прътовете се откачват изключително много.

През 1956 г. е открит тролейбусният транспорт в Пловдив (окончателно закрит през 2013), а първите тролейбуси, зачислени в автопарка на града, са 15 броя ТБ-та. Пловдивската партида има малки разлики в сравнение със софийската. Така например, страничните горни неотварящи се прозорци стават по-големи, а от предницата изчезват двата малки отвора между фаровете:

Първият български тролейбус ТБ-51

Освен това, пловдивската партида е с по-малки инвентарни номера.

Ето таблица на произведените в завода бройки по години, работили в градския транспорт на столицата:

ТБ-51 (131 – 136):

Инв. №              Построен            Брак:
131                       1950                       197х
132                       1951                       197х
133                       1951                       197х
134                       1951                       197х
135                       1951                       197х
136                       1951                       197х

Общо: 6 броя

 

ТБ-52 (137 – 146):

Инв. №              Построен             Брак:
137                       1952                        197х
138                       1952                       197х
139                       1952                       197х
140                       1952                       197х
141                       1952                        197х
142                       1952                        197х
143                       1952                        197х
144                       1952                        197х
145                       1952                        197х
146                       1952                        197х

Общо: 10 броя

 

ТБ-53 (147 – 151);

Инв. №               Построен           Брак:
147                       1953                      197х
148                       1953                      197х
149                       1953                      197х
150                       1953                      197х
151                       1953                       197х

Общо: 5 броя

 

ТБ-54 (152 – 162):

Инв. №               Построен           Брак:
152                       1954                      197х
153                       1954                      197х
154                       1954                      197х
155                       1954                      197х
156                       1954                      197х
157                       1954                      197х
158                       1954                      197х
159                       1954                      197х
160                       1954                      197х
161                       1954                       197х
162                       1954                      197х

Общо: 11 броя

Да отбележим също така, че означенията ТБ-52, -53 и -54 най-вероятно означават годината на производство на превозното средство, но не маркират разлика в моделите – забележима такава се явява едва в ТБ-55. Поне така изглежда, когато гледаме книги, защото напр. в ,,Електрически транспорт“ (1964 г.) е описан моделът ТБ-55 и в скоби е даден съветският образец МТБ-82, но не и ТБ-тата преди -55, а през 1964 те  вече имат доволно разпространение.

Тук виждаме една снимка на ТБ-51 из пловдивските улици:

Първият български тролейбус ТБ-51

Ето и още една негова снимка от германска картичка:

Първият български тролейбус ТБ-51

От всички тези тролейбуси до момента има оцелял само един-едничък, при това в лошо състояние, но все още позволяващо реставрация, ако някой се заеме сериозно с това.

А ето пък откъде идват започват българските трамваи…

Какво са Кардалевите ремаркета и кой е техният създател

Автори: Антон Оруш, Александър Свиларов

Всичко за българския тролейбус ТБ-55 от 1955 г. (и схема)!

Sandacite.BG ви качваме на българския тролейбус ТБ-55.

Български тролейбус ТБ-55

Време е да обърнем повече внимание и на българските електрически превозни средства.

Както знаем, през 1950 г. в Тролейбусния и трамваен завод ,,6 септември“ е изработен прототипът на първия български тролейбус ТБ-51, който е съвсем близък до съветския МТБ-82. През следващата 1951 г. започва серийното му производство, а в следващите години то се увеличава.

През 1955 г. започва да се произвежда моделът ТБ-55, който има съвсем малки разлики в сравнение с -51 – напр. във вида на остъклението и други подобни в разни детайли. На горната снимка ясно виждаме обаче, че дори емблемата ТБ-51, съставена от две преплетени букви, още си стои непроменена (загледайте се долу в предната броня) – това според нас е още едно доказателство, че тролеите са дооста близки. Сега сме намерили много информация за -55 и ще ви бомбардираме с нея!

Салонът и таванът на ТБ-55 са облицовани с шперплат и ясенов фурнир, а седалките – при първите бройки с кожа свински бокс, а в следващите черна изкуствена кожа тип ,,бланк“, доставяна от чужбина.

Тролейбусът има 39 места за седнали пътници и 26 за правостоящи, тоест всичко 65.

В градския транспорт на София първите бройки ТБ-55 са зачислени между май и декември 1955 г. и масово се използват до 1970 – 1 г. – това са 10 броя с инвентарни номера между 163 и 172. Ето напр. 164 и 165:

Български тролейбус ТБ-55

По години производството на ТБ-55, работили в градския транспорт за София, се движи ето така (класифицирано от Александър Свиларов). Това обаче не са всички произведени екземпляри, защото не знаем колко са тролейбусите, предназначени за обществения транспорт  на други градове:

ТБ-55 (163 – 197):

Инв. №              Построен             Брак:
163                       1955                       197х
164                       1955                       197х
165                       1955                       197х
166                       1955                       197х
167                       1955                       197х
168                       1955                       197х
169                       1955                       197х
170                       1955                       197х
171                        1955                       197х
172                       1955                       197х
173                       1956                       197х
174                       1956                       197х
175                       1956                       197х
176                       1956                       197х
177                       1956                       197х
178                       1956                       197х
179                       1956                       197х
180                      1957                        197х
181                       1957                        197х
182                       1957                       197х
183                       1959                       197х
184                       1959                       197х
185                       1959                       197х
186                       1959                       197х
187                       1959                       197х
188                       1961                       197х
189                       1961                       197х
190                       1961                       197х
191                        1961                       197х
192                       1961                       197х
193                       1961                       197х
194                       1961                       197х
195                       1961                       197х
196                       1961                       197х
197                       1961                       197х

Тоест са направили всичко 35 такива

А това даже е по-малко от предвиденото количество! Напр. през 1960 г. електротранспортът на София предявява към завода искане за 17 нови ТБ-55, обаче в този момент всички възможности са вложени в разработката и производството на трамваите Комсомолец и затова изпълнението на поръчката е отложено за 1961 г. Дори и тогава обаче са произведени само 10 броя.

А нека сега да видим как всъщност работи тролейбусът ТБ-55 – да разгледаме неговото устройство и електрическа схема!

Тя е с индиректно управ­ление. Силовата верига на тролейбуса обхваща основни съоръжения, обозначени в тази фигура:

Тролейбус ТБ-55 – електрическа схема

Тази схема позволява следните режими на ра­бота: движение напред или назад, рекуперативно спиране и електрическо реостатно спиране.

Ето и таблицата, която ни показва как става задействането на различните апарати в тролейбуса:

Тролейбус ТБ-55 – електрическа схема

Ето и схемите на свързване на контакторните табла:

Тролейбус ТБ-55 – електрическа схема

Посредством контролера за управление, който се задвижва от десния педал от каращия тролея (водача), става пускането на тяговия електродвигател. От първа до осма позиция на контролера после­дователно се изключва пусковото съпротивление. При по­-нататъшното придвижване на контролера (осма до единаде­сета позиция) се намалява възбудителното поле чрез включването на шунтови съпротивления последователно във веригата.

За да разберем какво става по-нататък, ни е необходима тази схема – на първата ходова позиция на тролейбуса:

Тролейбус ТБ-55 – електрическа схема

При първата ходова позиция на контролера се затварят контакторните елементи 6, 10 и 9. Токовата верига е следната; токовземателят Т1, изключвателят ВУ, блокконтактите на максималното реле МР, блокконтактите на нулевото реле РН, подемната бобина на контактора LB1, нормалнозатворените блокконтакти на контактора В, блокконтактите на спирачния контролер ТК1, затворените контакти на елемента 6 и пакетния прекъсвач на веригата за управление към токоприемника Т2. През изключващите блокировки на контакто­рите В и Р5 и контакторния елемент 10 се затваря веригата на подемната намотка на линейния контактор LB1. По такъв начин, като се включат линейните контактори LB1 и LB2 електродвигателят се оказва включен последователно към ве­ригата на пълното пусково съпротивление R0 до R5, което е 3,808 ома.

Силовата верига е следната: токовземател Т1, затворените контакти на контактора В1, бобината на реле МР, контактите на реверсора А – Я, котвата и намотката на допълнителните полюси на тяговия двигател, контактите на реверсора ЯЯ —КК, намотката на последователното възбуждане на главните по­люси, пусковото съпротивление R5 до R0, затворените контакти на LB2, автоматичния прекъсвач АБ и токовземателя Т2. През контакторния елемент 9 се затваря веригата на подем­ната намотка на контактора 9. С включването на контактора 9 тяговият двигател получава отслабено магнитно поле от шунтовата бобина, тъй като във веригата на паралелното въз­буждане е включено съпротивление 2,99 ома.

При втората ходова позиция на контролера контакторният елемент 7 се затваря и контакторът S7 се включва. Във ве­ригата на паралелното възбуждане остава само съпротивление от 11 ома, включено последователно (r7 — Щ). Отслабването на полето при първа ходова позиция и усилването му при втора позиция повишава плавността при потеглянето на тролейбуса.

Сега да видим и тази схема, защото ще ни е необходима при по-нататъшното описание. Това е осмата ходова позиция на ТБ-55:

Тролейбус ТБ-55 – електрическа схема

При по нататъшното завъртане на контролера, включително до осма позиция, се затварят контакторните елементи 1, 2, 3, 4, 5 и 8 последователно по команда от гърбиците на дисковете на контролера съгласно таблицата за задействане на апаратите, която видяхме в началото. Съответно се включват и изключват контакторите R1 до R5, LB2 и S8 в последователността от същата таблица. При осма позиция с включването на кон­тактора R5 се приключва изключването на пусковото съпро­тивление. Тяговият двигател започва да работи по автомати­чна характеристика при максимално паралелно възбуждане 3,75 а. Осма позиция е и първа безреостатна позиция, но продължително движение на тролейбуса при нея не го препоръчват още тогава, тъй като паралелната бобина на възбужда­нето се прегрява.

Между осма и единадесета ходова позиция (по познатата ни таблица) се отварят контакторните елементи 7, 8 и 9 и се изключват контакторите S7, S8 и S9. С това се увеличава съпротивлението, включено последователно във веригата на паралелното възбуждане. По този начин се намалява токът в намотката на паралелното възбуждане. Тъй като се намалява магнитният поток, скоростта на двигателя, а следователно и на тролейбуса, се увеличава. Позициите 8-а до 11-а са ходови и на тях вече тролейбусът може да се движи продължително време.

Когато педалът на контролера се връща обратно от 11-а към 8-а позиция, контакторите S9, S8 и S7 се затварят, като нама­ляват последователно включените съпротивления в паралелната възбудителна верига и по този начин възбудителният ток се увеличава. Увеличеният ток увеличава магнитния поток, а оттам нараства и електродвижещата сила на двигателя. Щом тя надвиши напрежението на контактната мрежа, за­почва отдаването на енергия към контактната мрежа, т. е. за­почва рекуперативното спиране. Максимален ефект рекуперативното спиране има при осма ходова позиция, защото тогава токът в шунтовата намотка е най-голям. При осма позиция, когато скоростта на тролейбуса достигне около 25 км/ч, рекупера­тивното спиране де преустановява и двигателят автоматично преминава на тягов режим.

Схемата на девета, десета и единадесета позиция позволява на водача да получи необходимата скорост. При положение, че тролейбусът се движи по надолнище, скоростта може да се регулира чрез рекупериране на енергия.

Ако педалът се придвижи обратно и контролерът трябва да превключи от осма до първа позиция, схемата остава на осма с блокировка от контактора R5, който се за­хранва от контакторчия елемент 6 и изключва при нулева по­зиция. С тази блокировка се избягват опасните пренапреже­ния, които биха се явили при обратното превключване и при увеличаване на скоростта.

Електрическото реостатно спираже се реализира от спирач­ния контролер, който се задвижва от левия (спирачния) педал. Контролерът има една подготвителна позиция и две спирачни.

Това пък е схемата на първата спирачна позиция:

Тролейбус ТБ-55 – електрическа схема

При нея блокировката ТК1, която иначе всякога е затворена, се отваря, като се затваря блокировката ТК4. ТК1 пък прекъсва захранването на намотката на линейния контактор LB1 и на реостатните контактори. Чрез блокировката ТК4 и през проводника Т2В се включва подемната бобина на контактора В. Той включва последователно във веригата на ротора съпро­тивление от 3,026 ома. В този момента веригата на паралелното възбуждане на тяговия електродвигател е изключена.

При втора спирачна позиция сг включва и блокировката ТК3. Последната включва намотката на контактора S8, при което се получава схема на реостатното спиране при противокомпаундна характеристика.

При трета спирачна позиция към включените две блоки­ровки се прибавя и блокировката ТК2, която включва боби­ната на контактора S7. По този начин последователно във ве­ригата на паралелното възбуждане е включено по-малко съпро­тивление, т. е. пълно поле на паралелното възбуждане. При тази позиция може да се осъществи реостатно спиране при най-ниска скорост до около 7 км/час.

На първата от показаните схеми са дадени и спомагателните вериги за компресора, осветлението, отоплението и на нагревателите на стъклата. Веригите се предпазват от тръбни предпазители, монтирани на таблото за осветление и отопле­ние, което се намира в кабината на водача на тролейбуса

Така! Това е най-пълната ни до този момент статия, посветена на тролейбус. Искрено се надяваме, че сме попълнили голяма празнина в тази област. До скоро виждане от нас!

 

Exit mobile version