Повредата не е във вашия телевизор!

Днешната публикация ще ни върне директно 40 и кусур години назад. Нейната тема е качеството на българските телевизори от онзи период и по-точно – кои са най-честите повреди в тях, как се решават, как се търсят виновните и какво се прави в случаи на масови повреди на един и същ модел телевизори. Сигурни сме, че ще Ви бъде интересно. Приятно четене!

,,Много по-смело си взех жена, отколкото те­левизор. Знаете защо — телевизорът по-рано показва капризите си. Един техник, като го въртя-въртя по масата, хвърли му капака и от­сече:

— Такива апарати в завода дават като на­казание на най калпавите работници!

Това е лъжа. В Слаботоковия завод Кли­мент Ворошилов няма калпави работници. В такова реномирано предприятие с дългого­дишни традиции и опит професионалното отношение към работата — прецизността, техническият прогрес и високото качество — харак­теризират заводския почерк.

Истина е обаче и това, че от „двойката“ дълго не можеха да се отърват. Не че кон­струкциите бяха лоши или параметрите на изделието не отговаряха на съвременните изисквания за телевизора, не! Само заради многото рекламации е така. Като че ли под бича на някакво проклятие тъй добрите в за­вода апарати скоро започват да дефектират, често даже без да дочакат купувачите си. Това е потвърдила и една най-случайна проверка, направена в складовете на окръжно стопанско предприятие „Търговия на едро“ в Търгови­ще: имало всичко 780 телевизора, произведе­ни във „Ворошилов“ и 135 от тях не работели. А тази проверка не е единствената. И не е изключение.

В търсене на достойния отговор

С друг такъв случай не мога да се похваля — да кажа на директор, че идвам при него, защото предприятието има много рекламации, и той да ми каже „Добре дошъл!“ Затова се заклех да внимавам. А Иван Михайлов, заместник-директорът по техническите въпроси на заво­да, ме покани приветливо на масата и макар че телефоните му даваха толкова възможности да се измъкне, той не използва нито една.

— Знаете ли колко бе обиден колективът на тази „двойка“ — започна той. — Защото е по наследство: заради рекламациите за „Мизия“ и „Мургаш“, които тогава се компрометираха и ги спряхме. Сега се съдим с кюстендилския завод и той ще плати загубите — над 300 000 лева ни струват техните интегрални схеми! Но моралните загуби кой ще ни плати, престижа?

Това било преди няколко години. Прехвър­лили производството на интегралните схеми от Ботевград в Кюстендил и станало чудо: пристигали нормални схеми, входящият контрол не засичал никакви дефекти, монтирали ги, апаратът работел добре и първите осемнайсет часа. че и цялото денонощие… Раз­писвали паспортите на телевизорите и ги пре­давали на търговията, без да подозират дори, че съвсем скоро звукът ще почне да „гьгне“ и качеството на приемането въобще ще се вло­ши. Клиентите започнали походите си към сервизите, сервизите надали вой, вестниците се чудели какво да правят с получените писма на отчаяните зрители… Измерили пак току-що получените схеми нормални! Но отделили няколко настрани — след време дефектите се проявили от стареенето. Наложило се да спрат работа — страшно сътресение за завода! — и бързо да разпратят рейдови бригади от специалисти по всички окръзи. Оттогава се гледа с подозрение на „Ворошилов“.

Най-достойният отговор в такъв случай е: чувствително да се подобри качеството на новите изделия. Затова Слаботоковият завод е едно от тринадесетте предприятия, които от ноември 1976 пробно внедриха комплексната система за управление на качеството. На всички работници и низови ръководители обясни ли, че това вече е борба за високо качество върху основата на стандартизацията. Не на определен норматив-инструкция трябва да от­говаря изделието и отделните му възли, а на стандартизационен документ, който има значението на закон и неизпълнението му се на казва съответно по закон! Засега в завода са утвърдени 30 такива „закона^–и по тях експе­риментално се работи още от юли 1976.

— Аз съм главен отговорник по внедрява­нето на тая система и затова доста почетох съветска литература — усмихна се Иван Михайлов. — Мисля, че вече я познавам добре и за­това ще споделя мнение за няколко недоста­тъка в приложението й у нас. Първият е, че тя почива на стимула ..добра работа — високо за­плащане“, а на практика това може да се при­ложи само за производствениците — как тога ва ще спечелим и конструктора за това високо качество? Можем само да го накажем с пони­жение, но заплатата му е еднаква и ако работи добре, и ако само отчита работа. А в Съвет­ския съюз се дава и премия за качествена ра­бота, има предвидено специално „перо“. Вто­ро: високото качество не зависи само от р ботника, защото и той все повече е зависим от апаратурата. А нашата е морално остаряла, че и се поврежда лесно. Докато я оправи, се на трупва много продукция, която после същите хора трябва да окачествят за много по малко време. Това значи, че самото внедряване на си­стемата изисква известни капитални вложе­ния. Трети проблем, който дано нн тормози са­мо на този етап, е, че сме кооперирани е петде­сет предприятия и ако те не ни дават качествени материали, нашето качество също пропада. Поне техният изходящ контрол трябва да работи по нашата система…

Иван Михайлов се оправи набързо с побесне­лия вече телефон и продължи:

— И оше едно — тази система се внедрява само в заводите-производители, а институ­тите остават настрана. Как ще произвеждаш качествено, ако изделието не е „направено“ още в техническата документация?! Имахме една голяма разправия с нашите „София 11“: сбъркали нещо в документацията, ние се запа­сихме с материали и се подготвихме за рабо­та, а те тогава се сетиха да нанасят промени…

Като говорим за качество, ние разбираме оная съвкупност от свойства на изделието, които задоволяват определена потребност на определен етап от време и при определени раз­ходи. Прецизността вече е, както се казва, „по­вече от необходима“ — разговаряме с Леонид Петрински, заместник-началник на отдела за технически контрол в завода. Правилно сте за­белязали, че пред името му няма „инж.“ — той е завършил математика. И задачата му е ма­тематическа — пресмята вероятността да се случи повреда в телевизора ни примерно за 1500 часа работа. Наш човек — нашите инте­реси защищава! И престижа на завода! Върху вратата на лабораторията му има само една дума — „Надеждност“. Затова я намерих труд­но от натъпканите из коридорите телевизори — сякаш цялата администрация се бе зази­дала зад тях. Те са „таблото“ за преизпълне­ние на плана — наднорменото търговците не вземат, защото и без това складовете им са препълнени /въпреки „новите цени“ от това лято/.

— Ами като хората гледат още „Оперите“ и „Кристалите“! — докривя му на Петрински. — Ние и на транзистори минахме, и на интегрални схеми, а те се греят още на ламповите…

Около него тихо бучаха трийсетина телеви­зора с по една нерешена „кръстословица“ на екрана. Всеки ден оттук „изписват“ най-ста­рите пет, а на тяхно място вземат нови слу­чайни „пациенти“. Цяла седмица, по 18 часа напрекъсната работа в денонощието, при мак­симално напрежение и максимално допусти­ма температура — така най-бързо излизат де­фектите. Това е оперативна проверка, която Петрински провежда непрекъснато /свръх задължителните две ежегодни/ за средно вре­ме на безотказна работа. Защото качеството наистина е проблем, а отделът трябва да по­могне.

Ако някога сте обичали една работа истин­ски и се гордеете с професията си, ще разбере­те Леонид Петрински. Слабите токове са били най-силната му младежка мечта и даже уни­верситетът не го е разубедил. Започнал в за вода като настройчик на радиоприемници — всичките радиошкафове на „Ворошилов“ са „одухотворени“ от него! После работил към отдела на птавния конструктор в бригада „Мо­дели, мостри и експонати“, където се правели прототипите на новите изделия. Ех, какво вре­ме е било — хвърли апарата през прозореца и той пак ше проработи! И че сега не е съвсем така, му тежи. Хванал се стъпка по стъпка да изследва защо толкова добри телевизори скоро вече не са чак толкова добри. И тогава извел „теоремата“: щом изискванията за ка­чеството на градивните елементи са по-малки от изискванията за качеството на изделието, в което са включени, тс високите изисквания към цялото изделие са фантасмагория! Каза­но на прост език, това приблизително означа­ва, че ако строиш кораб с гнили дъски, по-ве­роятно е да идеш при рибите, отколкото на другия бряг. А доказателството? Преписал Петрински изискванията за средно време на безотказна работа поотделно за всички, вло­жени в телевизора, градивни елементи: според средноевропейските значения за тяхната на­деждност и според нормите за нашите произ­водства. Шапката му хвръкнала — за нашите  кондензатори например изискванията били около 100 пъти по-ниски, за транзисторите ни – 200 пъти! Хубаво е, че ги правят по-добри поне, иначе, като изчислил надеждността на телевизора с градивни елементи според сре­дноевропейските изисквания, излязло, че с повече от двайсет пъти апаратът надскачал вероятната си теоретическа надеждност с елементи по нашите изисквания. А и телеви­зорите трябва да са на световно ниво. Нещо повече — „София 21“ претендира за „К“…

Сега вече разбираме Михайлов — петдесет предприятия отговарят за качеството на едно с изделие и едно предприятие страда даже само ₍ поради некоректността, посредствеността или безотговорността на петдесет други. Затова, когато държим за професионализъм в работата и с него свързваме „световното ниво“, трябва да си даваме сметка, че това е комплексен проблем и само с напъните на отделни пред- £ приятия много не ще постигнем. Рекламация та приравнява — за нея 50 е равно на едно. И обратното“.

Христо Буковски, сп. Отечество 23-1976.

Български телевизор РОДОПИ в Sandacite.BG!

Здравейте, приятели на старата българска техника! Днес ще Ви покажем още един наш телевизор, който е бил заплануван и вс пак вероятно произведен в два-три броя, но само дотам. Става дума за телевизионния приемник Родопи Т 59-71. Той е от среден клас с 59 см диагонал на екрана.

Технически данни

Приемни канали: 11+1 от I—ІІІ ТВ обхват (пригоден е за вграждане на допълнително входящо устройство за приемане на IV—V ТВ обхват)

Антенен вход: симетричен 240 ома (300 ома)

Чувствителност: ≤ 75 микроволта

Изходна звукова мощност: >1,5 W (при k < 5 %)

Захранващо напрежение: 220 V +/- 5 %, 50 Hz

Консумирана мощност: 180 W

Размери: 700 х 480 х 330 mm

Маса: 31 kg

Произвежан е за три тв стандарта – ОIRT, CCIR и FCC. Кинескопът вероятно е съветски, тип 59ЛК2Б. Апаратът е изработван за работа в сух тропически климат. Производител е софийският Слаботоков завод от 1970 г.

А най-горе е и една от снимките на телевизора Родопи, която успяхме да открием – от сп. Електропромишленост и приборостроене. Дали този апарат е пускан в серийно производство и дали някой наистина го е виждал?

[1962] Първата реклама на телевизора Кристал

Колкото са интересни самите сандъци, толкова са забележителни и старите им рекламни текстове! Затова в нашия сайт се стараем да подбираме редки и интересни реклами от времето, когато колекционираните днес образци българска техника са били още в проект или най-много по витрините на магазините.

Една такава изненада сме ви подготвили днес. Текстът по-долу е първата ни известна реклама на първия български широкоекранен телевизор Кристал. Поместена е в сп. Наука и техника за младежта от средата на 1962 г., а самият телевизор излиза на пазара през 1963.

,,ТЕЛЕВИЗОР КРИСТАЛ

В новия телевизионен приемник Кристал е изпол­звана тръба с отклонение на лъча, равно на 110°, вме­сто 90°, както е при телевизорите Опера. Това дава възможност да бъде намалена ширината на телевизора до 355 мм. Освен това диагоналът на екрана е 59 см, с което се увеличава големината на изображението и се избягва досадното изрязване на филмовите надписи. Размерите на изображението се поддържат автомати­чески.“

При пускането му на пазара цената му е 370 лв. – напр. в ЦУМ

А ето тук можете да видите малко по-късни (1964) рекламни изображения на същия телевизор:

https://www.sandacite.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%8253-24/

В новото от Sandacite.BG ще видим какво е КИТУ и как улеснява производството на телевизори в България.

Ако за телевизионните приемници да попаднат в рая означава да отидат в домовете на хората, то безспорно чистилището за тях ще бъде конвейерът, на който се извършва последната и най-отговорна проверка на работата им. Това е било важна задача в българските заводи за телевизори.

Ние в нашия сайт говорим най-вече за крайни продукти, но нека да споменем, че при производството на телевизори контролът на качеството се прави непрекъснато в продължение на целия технологичен процес. Проверява се и работата на всеки възел или блок, преди да постъпят за монтаж. Накрая готовият и вече работещ телевизор попада на конвейера за окончателна настройка и проверка — минава през „чистлището“. Тук главна законодателна и пазителка на качеството е контролно-изпитателната телевизионна уредба или както всички я наричат накратко: КИТУ. Тя представлява един имитатор на национален предавател и работи по всички канали от приетия за страната тв стандарт OIRT. От КИТУ до конвейера за настройка се изпращат (по магистрални коаксиални линии) високочестотни сигнали, които носят в зашифрован вид изпитателните програми, необходими за проверката на телевизионните приемници.

Ето и някои от по-важните проверки, които се правят в този етап.

Една от тях е оценката на резолюцията, разрешаващата способност — най-малкото разстояние, на което могат да бъдат разположени две черно-бели (тогава!) точки, без да се възприемат като една. Резолюцията е показател за детайлността на образа. Нейната оценка се извършва с помощта на набор от клиновидни или успоредни линии, които са включени в изпитателната таблица, предавана от КИТУ.

Градацията на яркостта от черно до бяло е също твърде важна за доброто качество на образа. Проверката й се извършва по елементи с различна яркост, които са. включени в таблицата.

Навярно знаете, че „моливът“, с който се изписва изображението върху екрана, е тънък електронен лъч. С помощта на електромагнитна отклоняваща система лъчът се заставя да се движи хоризонтално отляво надясно, докато изпише реда, след това да се премести надолу и да започне изписването на следващия ред и така нататък. От неизправности, свързани с управлението на лъча, могат да се получат два вида изкривявания, които се проявяват по еднакъв начин: кръгът се превръща в круша, пъпеш или някаква неназоваема фигура, квадратът — в правоъгълник, ромб и прочие. Първият вид изкривявания се дължат на производствени дефекти и лошо монтиране на отклонителния блок, вторите — наречени нелинейни — се предизвикват от променливия ток, захранващ отклонителната система. Този ток има по-особени свойства. Кривата, по която се изменя, не е плавна, подобна на вълна синусоида, а трионообразна. Когато „зъбите“ на трионообразния ток са „изхабени“ — с една дума, нямат необходимата форма — се получават и нелинейните изкривявания. Разбира се, при настройката всички тези дефекти се отстраняват. За целта КИТУ предава специална таблица — квадратна мрежа, формирана по електронен път. Електронният лъч може да причини още една неприятност — когато не е добре фокусиран там, където пада върху екрана, ще се получи не малка точка, а широко размазано петно. Ако този дефект не бъде отстранен, образът губи своята яснота и контраст.

Качеството на телевизионното изображение се регламентира от съответните стандарти на различните страни. В България през 1969 г. се работи по OIRT — телевизионен стандарт на страните от Източна Европа и СССР. До 1968 г.  внесената малко преди това от Съветския съюз КИТУ за стандарта OIRT задоволява нуждите на нашето производство. Но нарасналите възможности на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“„ в София и достигнатото високо качество на българските телевизори правят реално проникването им на пазарите в страни, където се използват други стандарти. Дотогава България е изнасяла успешно телевизори за Близкия Изток, Куба и Северна Африка, но в края на 60-те възниква нуждата да се организира производството на телевизионни приемници по другите два най- разпространени стандарта: CCIR (западноевропейски стандарт) и FCC (тогавашния американски стандарт). За новото производство трябва да се внесе и КИТУ, работеща по тези два стандарта.

От направените проучвания в завода разбират, че западногерманската компания „Роде-Шварц“ може да внесе апаратура, работеща само по стандарта FCC, срещу ,,скромната“ сума от 250 000 долара. Тук трябва да се прибавят и значителните разходи за заплащане на специалистите от фирмата, които ще пуснат апаратурата в действие. Равносметката е – ,,излиза ни скъпичко, а въпросът се решава само наполовина“.

Именно в този момент постъпва и едно друго предложение — апаратурата да бъде конструирана и изработена в Слаботоковия завод от негова т.н. бригада за технически прогрес. Трябва да се признае, че ръководството на завода се изправя пред труден проблем. От една страна стои известна и реномирана компания, която обаче иска твърде много пари, а от другата страна — български колектив, значително по-скромен в претенциите си, но пък без реноме зад гърба си.

Много дълго е да описваме всички перипетии, затова ще Ви запознаем само с резултата, защото той е важен: само за година и половина ,,бригадата за технически прогрес“, съставена от 18 души  и ръководена от инж Николай Коралов, конструира, изработва, изпитва и внедрява в експлоатацията КИТУ, работеща и по двата стандарта CCIR и FCC! Качеството на апаратурата е отлично, а работата й задоволява най-високите изисквания. Приятно впечатление прави и добрият за времето си външен вид. Що се отнася до цената, то окончателно тя е само 53 400 тогавашни лева! Печатна грешка няма (макар че често правим такива). Икономическият ефект пък се равнява на 668 000 валутни лева.

Зад този успех не стоят някакви загадки или тайни. В целия свят уникални апаратури, подобни на КИТУ се изработват в единични бройки. Тук не може да се приложат методите на поточното производство, а обратното — дялът на конструкторския труд и работите, извършвани на ръка, е почти 100 процента. Следователно, щом една апаратура ще се изработва на ръка, това можем да сторим и ние у нас. Проблемът се заключава само в качеството на проектно-конструкторската работа, т. е. въпросът опира в творческите възможности на българските специалисти: инженери, конструктори, технолози, а именно в тази област и по това време България е достатъчно силна. Нашата техническа интелигенция с редицата си постижения на световно ниво още тогава е доказала, че успешно може да се състезава със специалистите от най-напредналите страни. За акад. Георги Наджаков сте чели, нали?

В конкретния случай има и две щастливи обстоятелства: инж. Николай Коралов още със своята дипломна работа започва да решава твърде сложните проблеми, свързани с формирането на изпитателни изображения по електронен път; и второ, ръководството на завода не се е побояло, че участващите в бригадата „ще вземат много пари“ и правилно е използвало възможностите за материално стимулиране. Резултатите убедително потвърждават правилността на такава позиция.

Контролно-изпитателната телевизионна уредба се използва от 1969 г. нататък в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава вече произведена и първата серия телевизионни приемници по стандарта CCIR. Производствените мощности на завода са били в готовност да изработят и втора КИТУ, ако настане нужда от нея.

Вижте в Sandacie.BG един документ на времето  -български телевизори в ЦУМ!

Documentum на латински означава ,,доказателство“. Тоест чрез една снимка като тази можем да докажем напр. твърдението, че през еди-коя си епоха телевизори в България са се продавали в еди-кой си магазин. Ето тук напр. в тази фотография от ЦУМ, се забелязват добре познатите ни Средец 2, Шипка, Хемус, Люлин, Мизия, Родина, Вихрен, Средец 1…

Продавачката вдъхновено разяснява на кандидат-купувача качествата на изложената електроника!
Вероятно началото на 70-те години.
Вдясно на снимката се виждат и няколко добре известни български  радиоприемника.

[1961] В Слаботоковия завод в София

Днес ще надникнем в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София, за да разгледаме два кадъра от производството на български телевизори.

Горната снимка изобразява момент от монтажа на елементи върху шаси на първия български телевизор Опера 1. В тези години мъжете извършват повече конструкторската и настроечната работа в производството на битова електроника, а жените се занимават с този непосредствен монтаж, явно защото е било преценено, че по-добре им се удава ,,пипкавата“ част от работата. Това е било така още преди 1944 – 5 г. – запазени са напр. снимки от производството на радиоприемники в бургаската фабрика ,,Тулан“ на инж. Светозар Пренеров, където трудът е разпределен по същия начин и пак така дами монтират електронни елементи по шаситата.

Ето и една маалко по-късна снимка – вероятно е от 1962 – 3 г., на която пък работници настройчици доизкусуряват втория български телевизор Опера 2 на поточната линия. Забележителното в случая е, че тази снимка ни я пратиха от германски сайт, което ясно говори, че историята на българската техника може да стане интересна и зад граница – това зависи само от нашето умение да я разказваме:

А тук вече сме в 1967 г., когато старателна монтажничка се труди над телевизор Пирин. :)

Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984

Това е опитен модел български телевизор от Центъра за промишлена естетика:

Септември 1966 г., списание Наука и техника за младежта

Ясно се вижда откъде е тръгнал дизайнът – типичната кутия на София 59. Но също така се забелязват елементи от съветските Електрон УНТ-59 и Електрон 2 – по-специално в бялата пластмасова рамка около екрана. Кинескопът, предполагам, е 59ЛК1Б. Също типична е долната част на командното табло, а необикновен елемент за средата на 60-те (поне в български телевизор) е индикаторът за настройка над тях.

Нямаме данни такъв телевизор да е влизал в редовно производство.

Още интересни факти за историята на българските телевизори можете да научите тук – https://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19