Вижте новата статия в  Sandacite.BG, която искаме да направим с ранг за събитие за българския народ! :) 

Днешната история започва в средата на 60-те години, в лаборатория Мостри и експонати към Отдел на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. В този период в него се произвеждат основно телевизори и радиоприемници. В споменатата производствена лаборатория се правят всички нови изделия, които предстои да влязат в производство. Когато е готова една мостра или експонат, минават комисии, ОТК (отдел технически контрол), главният технолог, главният конструктор, зам.-директорът по техническите въпроси и други ръководители да прегледат новото изделие. След това минава държавен контрол. Голям проблем при новите разработки е било да се докаже, че всичко отговаря на държавните стандарти и ще работи без проблем, т.е. при проверката контролните органи да не намерят никакви дефекти. Ако новият апарат мине успешно тестовете, се изписва с документ – годен за производство или за представяне на панаир.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и много други панаирни градове по целия свят. В ,,Мостри и експонати“ се правят и всички прототипни телевизори, за да се види дали може да се пусне пробна серия от тях. Пак там, по поръчка на Управление ,,Безопасност и охрана“ (УБО), се правят и всички подаръци, които Тодор Живков подарява на държавни глави, когато пътува в чужбина. Такива луксозни апарати са подарявани и на държавни глави, когато посещават България.

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо. За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник Симфония и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор Кристал 59! А в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една. Ето как работи.

В комплектацията си има две оси – едната е за плочите с голям диаметър и е тънка, висока. Подреждат се върху оста 7 – 8 плочи и върху тях се поставя притискащо рамо. Нагласяват се оборотите за възпроизвеждане и се включва грамофонът. Той пуска най-долната от подредените плачи и рамото с дозата плавно пада в началото на плочата. В края на записа на плочата, рамото с дозата се връща в изходна позиция. Следващата плоча пада върху първата и рамото с дозата започва за възпроизвежда записа от нея. И така до последната плоча. После рамото се връща в изходно положение и се спира грамофонът. Същото става и с плочите 45 оборота. При тях оста е заместена с един цилиндър, защото при тези плочи отворът в средата е по-голям.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име Балкан. Тежи над 120 кг. Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на Електроимпекс. Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – по целия павилион се е чувала.

На две от снимките виждаме шкафа. Радиото и грамофонът са поместени едно под друго в лявата част, а телевизорът е вдясно, като между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата. Един такъв е имало в София, във фоайето на Електроимпекс. Задните капаци на телевизора и радиото са оригиналните на двата шкафа – специален капак с надпис Балкан не е правен.

През 1967 г. в лабораторията Мостри и експонати е направено още едно чудо, замислено като подарък за съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България. Става дума за т.н. музикална библиотека, която съдържа телевизор (аналогичен на София 59 І модификация), радиоприемник Симфония и същия тип автоматичен грамофон. Има и отделни тонколони, които се разполагат встрани от шкафа.

Грамофонът се отваря с падаща вратичка, а вътре има и рафтче за плочи. Особеното тук е, че над звуковия сандък има и високи рафтове за книги! Цялата конструкция се разглобява и се носи в кашони. А опаковането на частите в тях е извършвано пред погледа на офицери от УБО.

Сред създателите на шкафа и музикалната библиотека са Димитър Лулчев, Мирчо Тодоров, Любен Додев, Огнян Котев, Иван Захариев, Леонид Петрински и други. Техните имена стоят зад онези всички онези изделия, които и до днес ни показват впечатляващата история на българската техника.

Вижте в Sandacite.BG какви български радиоприемници отпреди 80 години открихме!

На повечето читатели на нашия сайт е известен българският производител на лампови радиоапарати Херц, действал в годините на Царство България, по-точно през втората половина на 30-те и 40-те. Преди няколко дни  Ви показахме едно интересно откритие – техен радиограмофон – но той е само част от гамата на Херц, която е много впечатляваща. Затова сега Ви предлагаме да я разгледате заедно с нас.

Всичко започна, когато открихме един забележителен каталог на производителя. Каталогът е отпечатан във вид на разгъваща се дипляна и е от втората половина на 30-те – не знаем коя година точно обаче. Той е с цветен печат – нещо рядко по това време – и си личи, че е издание на престижна марка. Всичко в него – и фон, и  останалите изображения – са рисувани на ръка от художник.

Когато го отворим, виждаме това радиошаси с лампи, над което е изписан адресът на фабриката – ,,Радиолаборатория ХЕРЦ“, както е официалното й име – а тя се е намирала близо до Централна гара – ,,София, М. Луиза – ъгъла Струма“ – т.е. на ъгъла между бул. Мария Луиза и ул. Струма.

Този каталог трябва да представя най-добрите постижения на Херц, защото отдолу има дълъг надпис – ,,ПЪРВАТА РАДИОЛАБОРАТОРИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ СЪЗДАДЕ ПЪРВИЯ КОНКУРЕНТЪ НА НЕНУЖДНО СКЪПИТѢ ЧУЖДЕСТРАННИ МАРКИ!“. Това изречение ни изпълва с истинска гордост – смятаме, че звучи страхотно! Епитетът ,,първата радиолаборатория“ не означава все пак, че Херц е първата по време на основаване и най-стара бълграска радиофабрика (това е бургаската Тулан – 1925 г.), а че нейните радиоапарати са най-авангардни по качества.

А в каталога са подредени няколко модела, които са ценово подредени и наречени с различни имена. Някои от тях присъстват и в нашата колекция от стара българска техника.

По това време повечето европейски производители залагат на т.н. информационна реклама – това е дълъг текст, в който са подробно изброени причините, поради които човек да си купи изделието, неговите предимства. В случая в началния рекламен текст на Херц четем:

,,Радио апарата „ХЕРЦЪ*, освен със солидна конструкция, се отличава със следните преимущества: снабден с луксозния моделъ „Херцъ“ кристална стъклена скала със странично осветле­ние, на която са нанесени в три цвята съ художествен български шрифт 136 точно съвпадащи се станции * Приема къси 15 — 53 м., средни 190 -— 580 м и дълги 680 — 2,000 м. вълни. Притежава отлична автоматична фадингрегулатор­на уредба, която гарантира стабилно приемане на къси вълни“. Да поясним, че фадинг – това е пропадане, затихване на приемания сигнал.

По-нататък: ,,Монтиран с електродинамични високоговорители, го­леми концертни модели, които възпроизвеждат най-естествено музика и говор. Тон регулатора дава най-голямо разнообразие при регулиране дълбочината на тона, като се нагажда към личния вкус. Приспособен за грамофонно предаване и включване допълнителни високоговорители. Пригоден за всички унотребявани у нас нормални вол­тажи (освен батерийния).  Монтиран грижливо в из­мерени акустически и с из­ящна външност орехови, до­бре полирани кутии. Всеки радиоапарат се гарантира писмено за една година, вклю­чително лампите“. 

Този текст ни дава няколко важни сведения – напр. от какво дърво са произвеждани уж така добре познатите кутии на българските радиа от 30-те и 40-те г. А самите модели в каталога на Херц са следните.

Първото, което виждаме, са два приемника, означени като ,,Народен“. Моделът ,,Трилампов приемник 32″ е снабден (както и някои други апарати от това време, напр. най-голямото българско радио от Царство България Силвания 68) с т.н. аеропланна скала – т.е. скалата е кръгла, изпъкнала и много прилича на табло на самолетен бордови измервателен уред. Стрелката в такава скала е закрепена в средата и с движи, обикаляйки стъкления кръг. Това е двукръгов приемник и приема и трите използвани тогава вида вълни. Притежава голям електродинамичен високоговорител с мощност 2 или 3 вата, описан като ,,голям концертен“.

Радиоапаратът ,,приема по-силни станции, огромна звукова мощ“, което вероятно означава, че полученият звук е ясен и силен. Към него може да се включи грамофон и музиката от него да звучи през говорителя на Херца; той е препоръчван и като подходящ за озвучаване на различни заведения. Тежи 9 килограма и струва 2600 тогавашни  лв. Такова радио, между другото, имаме и сме го описали ТУК. Ето го нашето:

Друго ,,народно“ предложение е суперхетеродинният приемник ,,Супер 56″. Той е петлампов (използвани са американски електронни лампи), също работи и с трите вида вълни и към него отново може да се включи грамофон. Този апарат обаче има конектор не само за това, ами и за микрофон, а и за втори високоговорител – за това скоро ще Ви разкажем по-подробно в друга статия. ,,Супер 56″ е доста търсен навремето си, защото притежава качествата на по-високите модели суперхетеродини, но цената му е по-достъпна от тяхната – 4700 лв.

Достъпни ли са били ,,народните“ радиоприемници на Херц? По-скоро да – такива се намират немалко (само ние имаме шест – седем различни модела), а напр. през 1939 един качествен приемник вече струва около 3000 лв, т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Запазени са реклами на Телефункен напр., от които се вижда, че техните аналогични предложения са 1,5 – 2 пъти по-скъпи от българските, които конкурират чуждестранните марки с по-ниската си цена. Благодарение на използваните качествени части обаче, тяхната изработка и работа са също толкова добри!

Херц имат и модел с батерийни лампи – модела ,,Батериен супер Б 14″ – който е четирилампов и ,,притежава качествата на големите супери“. Това, което е отличаващо при този апарат, е, че той потребява изключително малко енергия и може да се захранва от акумулатор. То е седемкръгов и работи пак с къси, средни и дълги вълни. Струва 5300 лв.

Разглеждайки каталога, се натъкнахме и на ,,Голям шестлампов супер В 68″, който веднага ни направи впечатление с кутията си – тя ни е добре позната от много други тогавашни български марки – ИРО, Ирафон, Бралт, Национал и т.н. От години имаме предположение, че най-вероятно тези кутии просто са изработвани на едно място и различните производители на радиоприемници просто ги закупуват за нуждите на изделията си. Даже някой беше казал, че работилницата за тях била около днешния хотел Хемус (или май Славия…?).

По-горе виждате апарата. В 68 обаче е наистина сериозна работа – малко преди издаването на този каталог е проведено състезание между различни апарати на 17 радиофирми и той излиза ,,първенец по тон“. Лампите са Филипс от серията Миниват, описани като ,,европейски лампи от червената серия“ (е, на нашия не всичките са такива, защото през годините са сменяни). Има висока селективност (не приема смущенията в търсения сигнал, а преди всичко самия него) и е осемкръгов. Това радио притежава т.н. лампа магическо око – това е лампа, за която има предвиден специален отвор някъде по предния панел на апарата и по нейното светене се определя настройката – затова се нарича още индикаторна лампа. Тя обикновено свети зелено. Напр. при някои от тях горната част (екранът) е кръгъл, а през отвора се вижда само той. Светлинният образ върху екрана на лампата (образуван от нейното светене) има формата на четирилистна детелина. Когато настроим приемника точно на желаната станция, листенцата й стават най-големи. при това положение човек може да настрои приемника и без да го слуша и затова в каталога е казано ,,притежава магическо око за безшумна настройка. Повече за индикаторните лампи тип ,,магическо око“ може да научите ТУК.

Да се върнем отново към радиото. Разбира се, към него могат да се включат втори високоговорител, микрофон и грамофон. Тежи 13 кг, а цената му е 5600 лв.

Между другото, на тази част от каталога виждаме и красивата емблема на производителя – тя изобразява земното кълбо, обхванато от радиовълни. А долу вляво – надпис ,,ХЕРЦЪ“ – за да бъде асоцииран с внушението, което са прави.

И сега стигаме до нещо страхотно – описания като ,,ултрамодерен“ суперхетеродинен приемник В 168. Той не добавя нищо ново към техническите характеристики и качества на В 68, но отличителното при него е интересният дизайн, ри който в лявата част на приемника е направена обла изпъкналост, в която се намира говорителят. Така решена, кутията има наистина напредничав дизайн и радва окото! Може би това е апаратът, за който казват, че бил ,,първия конкурент на чуждестранните“.

Струвал е 6500 лв. Много искаме да го намерим, между другото… Ако го видите някъде, обадете ни се! :)

А ето го тук и върховото творение на Херц, на което обаче решихме, че е нужно да посвтим отделна статия:

Вижте в Sandacite.BG какво е изработвано в Държавната радиофабрика преди 70 години!

Днес ще се пренесем наад във времето, летейки на страниците на автентичен материал! :)

През 1948 г. на основата на няколко създадени преди 9.ІХ.1944 г. частни производителя на електроника е създадена фабирката ,,Радиопром“ към Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията. В края на 1949 г. тази фабрика влиза в рамките на новообразувания огромен Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“, който наследява някои от производствата й – напр. популярните радиоприемници ,,Христо Ботев“. Именно заради краткото съществуване на ,,Радиопром“ нейните производства са така редки и ценни, а свидетелствата за дейността й – оскъдно малко.

Ние сега тук сме Ви намерили един пепортаж в сп. ,,Радиопреглед“ от 1949 г., където ще можете от първа ръка да се запознаете с работата в цеховете на първия държавен радиопроизводител в България. Тогава той произвежда основно радиоприемници, но и други неща. Има и интересни снимки от производството… такива материали не са за изпускане!

Приятно четене! :)

,,Приветлива бяла сграда в покрайнините на София, украсена със знамена и лозунги. Надпис: „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и ра­диофикацията“.

Тук се изработват радиоапарати, усилвателни уредби, високоговорители за жична  радиофикация и разни други радиоматериали и части.

Основите на първата държавна радиофабрика у нас бяха положени преди година и половина. Само за 4 месеца, постройката бе издигната и двата етажа бяха готови за нанасяне и монтиране на машините. Под ръ­ководството на директора на фабриката, др. Борис Джаков, започна напрегната работа. Уреждаха се доставки и снабдяване, органи­зираше се труда, набираха се и се обуча­ваха работници.

Днес производството на всички радио­приемници и радиоматериали във фабриката се извършва серийно.

В просторните зали е светло и приятно. Всичко блести от чистота.

Изработването на нови модели радио­апарати, усъвършенствуването на разни радиочасти и конструктивната разработка на моделите се извършва в специална лабора­тория, където работят добри специалисти.

В дърводелния отдел се изработват ку­тиите за радиоприемниците и усилвателните уредби. Работниците от механичния отдел се занимават с механичните части на апаратите. В монтажният отдел пък, всичко, което се произвежда в радиофабриката добива завършен вид.

Работните маси, наредени в два дълги реда, във всеки отдел, са отрупани с мате­риали. На всяка маса работниците и работ­ничките извършват определена работа и до­оформяват приемника. От маса на маса, апарата добива все по-завършен вид, докато най-после, в единия край на просторната зала се извършва и опаковката. Слага се надпис : „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, радиоприемник, тип „Христо Ботев“… „Република“… „Република I“…

Верижното производство на радиоприем­ници и на други род материали е съпро­водено със строг контрол. Въведени са ,,контролни карти“, в които се вписва кой работник каква част е изработил.

В Държавната радиофабрика се произ­веждат не само радиоприемници. Там бяха построени и всички части и съоръжения за новия предавател на къси вълни — София III, който бе пуснат в чест на конгреса на БРП(к) на 18 декември 1948 г.                                                                                                                                                     ;

Работниците от Държавната радиофабрика в процеса на своята работа подобряват квалификацията си и заедно с това — ка­чеството на производството. Мнозина от тях са вече рационализатори. В дните на пред­конгресното съревнование, работниците Ни­колай Калайджиев и Здравко Бобев израбо­тиха кръгла матрица за сечене на шайби. Моделистът Петко Русев, с помоща на ди­ректора на радиофабриката, е направил при­способление за производството на мембрани и е подобрил механически части по конст­рукция на радиоприемници — модел „Христо Ботев“.

За 1949 година Държавната радиофабрика е запланирала да произведе три пъти повече радиоприемници отколкото през 1948 година, 30.000 високоговоритли, усилвателни уредби за жична радиофикация и озвучаване, радиопредаватели и други радиочасти и ма­териали.

През годините на Димитровската пети­летка, капацитета на радиофабриката ще постигне 250 % по отношение на производството през 1948 год.

Няма никакво съмнение, че тези задачи ще бъдат изпълнени достойно от радиоработниците.

В съревнованието в чест на конгреса на БРП(к), те зарегистрираха значителни производствени успехи. Всички отдели на фабриката, както и лабораторията към нея, са изпълнили с над 100% дадените обещания. Работниците Николай Мирчев, Борис Фиданов и Веселин Павлов изработиха 25 усил­вателни уредби, а бояджията Тодор Геор­гиев боядиса безплатно две 60-метрови ан­тени. Секретарят на Заводската партийна организация Александър Павлов пое обеща­ние да изработи 20 кутии за високоговори­тели, а изработи 100, работникът Иван Зла­танов изработи 210 кутии, вмзсто обеща­ните 150.

С дадените 2.710 безплатни трудочаса, работниците от Държавната радиофабрика реализираха икономия, възлизаща над 200 000 лева.

Вдъхновени от своите успехи, те хвърлят силите си в производството с още по-голям ентусиазъм.

Те са горди, че произвеждат говорящите кутии, които разказват на децата как да се учат и работят, на селяните — как по-добре да обработват земята и да подобряват своя бит, и на целия наш трудов народ поднасят музика и просвета, като го вдъхновяват в борбата му за построяване на социализма, за запазване на мира и установяване истинска демокрация в света.“

Старо радио Силвания 44 ІІ мод.

Понякога при радиоапаратите Силвания едно и също шаси е поставяно в две или три лазлични кутии. Един от тези случаи  е мод. 44, който освен тази модификация ==> http://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD/ – има и тази, която Ви представяме днес.

Кутията е снабдена с масивно метално ,,забрало“ пред говорителя, видно на горната снимка. Скалата е американска и е от кръглия тип, който се среща още преди Херц и Магнет:

Капакът е от стандартния вид за довоенните български радиоприемници – около 3 мм дебело парче дърво с широки вентилационни отвори:

Отзад картинката е прелюбопитна. Забелязваме първо месинговата табелка с отчетлив надпис и най-вече изгризаната от миши зъби оплетка на захранващия кабел:

Свалим ли капака, забелязваме трите американски лампи, германския кондензатор Hydra и (мислим) отново американския променлив кондензатор:

Лампи: 2 х неизв. в калъф, C5R (Sylvania)

И още по-близо:

Говорителят обаче е български:

 Стар български радиоприемник Силвания 44

Радиоприемникът е произведен през 1937 г. във фабриката на бул. Дондуков № 37 в София.

Прецизни месингови табели с указания всичко къде, какво и как:

На този поначало четирилампов радиоприемник на останалите налични лампи се четат означенията: 89 (Sylvania), 42 (made by Ken Rad), 78.

Капакът е изготвен от дебело около половин см дърво: