[1937-8] Стар български лампов радиоприемник

Стар български лампов радиоприемник

Това е поредният немаркиран от производителя български радиоприемник от 30-те години – честа практика в България тогава.

Иначе кутията е интересно оформена с тези три отвесни нареза:

Скалата е хартиена и пред нея има само някаква мека матова повърхност:

Вентилационните отвори са просто две широки кръгли дупки, издълбани в дървения капак:

Лампите са американски, на Sylvania. Говорителят е масивен. Те са еднотипни за повечето стари български радиоприемници от този род. Мощността му е 2 или 3 вата:

Е, пред Вас е едно типично българско лампово радио от 30-те – с малко грубовато скована кутия, вносни лампи и анонимен производител. Разбира се, българската радиопромишленост от този период наброява близо 30 изявени производителя, но се срещат и безименни сглобки, които не могат да ни кажат нищо повече за себе си, освен че е съществувал някой и тях да ги направи :)

Ако Ви е било интересно, надяваме се да харесате и Фейсбук страницата ни – https://www.facebook.com/sandacite

[1966-8] Български радиоапарат за износ Melodia 15 R

Това е много рядка Мелодия, предназначена за износ за Унгария и не знам премаркировка на кой вътрешнопазарен модел представлява. Може би Мелодия 14.

Кутията има две дълги, напречно разположени пласти вместо крачета.

R-ът не знам от какво е :)

Отзад капакът е пластмасов и си има дори надпис на унгарски:

FIGYELEM! A hálózati csatlakozót clött a fali konnektorbol maskent a készülék é rintése veszelyes!

Лампи: ECH 81, EF 89, EF 86, EL 84, EM 84:

Схема за момента не можем да Ви предоставим. Ако някой има – да пише и ще я поместим с поименно позоваване.

[1960] Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Вторият радиоприемник от серията Мелодия. Лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84, EZ80.

Изнасян в чужбина под названието Typ M2. Двете версии – вътрешнопазарната и износната – не се различават схемно, а само външно.

Да започнем с българската. Кутията е с прави ръбове, но все така дебела:

Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Запазени са лайсните и месинговата табелка на завода производител:

На задния капак се вижда изходът за монтиране на допълнителен куплунг за магнетофонен запис – можело е да се направи във всяка сервизна база на СЗ Кл. Ворошилов:

,,Смяната на скалните крушки може да се извърши и без да се вади шасито от кутията, но само при изваден от контакта щепсел“:

Износната версия – обикновено е с по-тъмен фурнир и надписите на капака са на английски:

Когато надписите са на английски, българските апарати от този период обикновено са за Близкия Изток.

Схема на радиоприемника Мелодия 2 (съответно на електрическата и на механическата част – скалният механизъм): мелодия-2-схема

А ето и оригиналното техническо описание (книжката), придружаваща радиоапарата при покупка: мелодия-2-инструкция

[1964] Старо радио Маестро + схема

Един от последните български бакелитови радиоприемници, разбира се – ІV клас. Безтрансформатоно захранване, лампи от серия U (паралелно свързани) – UCH81, UBF89, UCL82, UY85

Изключително малък и лек. Винаги сме го смятали за особено красив – допада ни контрастът между гарвановочерния бакелит и снежнобялата пластмасова решетка (разбира се, тогава, когато пластмасата й не е пожълтяла от атмосферните въздействия):

В кутията няма много място. На шасито отчетливо се вижда лепенката с абревиатурата на завода:

Мислим, че четем 2 вата, но може и да бъркаме:

Капакът си е капак – нищо неочаквано на него:

Схема на радиоапарата Маестро –

[1958] Стар български радиоапарат Концерт + схема

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема –

[1989] Радиограмофон Кантата 4 + схема и описание

Това е последният радиограмофон от линията Кантата. Разликата с предишните е, че шасито му е стереофонично. Схемата на радиоприемната част е като на Кантата 1.

Нататък всичко изглежда дословно едно и също:

Схема – радиоприемник-кантата-схема

Ръководство за употреба – кантата-4-инструкция

Радиограмофон Кантата 3 + схема

Кантата 3 е български транзисторен радиограмофон, комбинация между радиоприемник Кантата 1 и съветско грамофонно шаси REMR моно.

Техническите характеристики на радиоприемната част са малко по-различни в сравнение с Кантата 1 – липсва ,,западното“ УКВ:

Иначе в грамофона – позната картинка:

Тип РГС ІІІ-1. Много интересно защо е наименуван С – стерео – при положение, че дори и да се включи втора колона отзад, шасито продължава да е монофонично:

Производство от 1987 г. в КРТА В. Търново.

Схема на електрическата и механичната част:

[1936] Реклама на български радиоапарати марка ,,Телевизия“

Обърнете внимание на текста. Така ми се иска да видя и днес такава българска реклама, която да кипи от подобно осъзнато достойнство и самоуважение!

,,РАДИОАПАРАТИ МАРКА ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“

Собствено местно производство, цени народни!

Българи, предпочитайте мѣстното производство, с което намалѣвате безработицата у насъ и давате хлѣбъ на сънародницитѣ си!

Резултатътъ от нашитѣ апарати е сѫщия, само липсва суетниятъ разкошъ въ сравнение с европейскитѣ такива, а ценитѣ са наполовина!

Не купувайте апаратъ, докато не чуете и нашитѣ. Тѣ хващатъ всички европейски станции!

Апаратитѣ се правятъ за всички волтажи въ България“

Демонстрация: от 12 до 13 ч. и от 7 до 9.

Техническо бюро ,,Телевизия“

инж. П. Великовъ и с-ие

София, бул. Македония № 30 (трам. спирка Руски паметникъ)“

Старо радио Акорд 104 + схема

Акорд 104 е поредният изключително популярен български радиограмофон, производство от 1964 г. в ЗМР Велико Търново. Има шаси като на Мелодия 10 и грамофонни шасита REMR (за вътрешния пазар) и Супрафон НС 07 (във версията за износ). Притежава интересно оформление, което е отвесно – говорителите са разположени най-отдолу, над тях е отсекът за плочи, отгоре радиоприемникът и най-отгоре – грамофонът.

Да хвърлим поглед върху вътрешната версия: