Етикет: Български лампи

В Sandacite.BG открихме старо БГ осветително тяло за автобуси!

Както знаете, в нашия сайт сме запалени колекционери на старата родна техника, а една от най-притегателните области е автотранспортната. Всеки път, когато успеем да открием някое старо българско превозно средство или поне части за такова, се чувстваме, сякаш сме изнамерили гърнето със златото. Нещо такова ни споходи и днес, когато в един каталог на Завода за осветителни тела ,,Светлина“ В Стара Загора от 1966 г. открихме този плафониер, сниман как осветява красивия салон на стар автобус, вероятно някоя Шкода. Щастливи сме от възможността да го споделим с Вас, нашите верни читатели. Надяваме се много да му се зарадвате! :) Вижте го на снимката горе колко хубаво се връзва с широкия светъл салон на автобуса ,,Чавдар“ М80. А той какъв е чистичък и излъскан… красота!

Макар отрасловата нормала (ОН – това е вид стандартизация, уреждаща нормите, на които дадено изделие трябва да отговаря) на този плафониер да е с дата 1966 г., такъв сме виждали и в каталог на същия завод от 1963, затова смятаме, че производството на този осветител започва още в началото на 60-те – напр. 1961 или 1962 г. Характеристиките му са абсолютно същите, сравнихме ги внимателно! Той е предназначен да осветява салона на автобуси и кабината на камиони. Проектиран е да се монтира в различни марки и модели, но навсякъде да стои естествено. В смисъл, едва ли е замислен специално за ,,Чавдар“, макар да знаем, че Ви се иска… То и на нас ни се иска :)

Осветителното тяло има корпус от стоманена ламарина, която отвътре и отвън е боядисана с бял алкид емайл-лак. Затворен е със също стоманена гривна, която е обработена старателно – никелирана и хромирана, а отвън е гланцирана. Към нея е прикрепен предпазител от матирано стъкло.

Към дъното на корпуса (пада се откъм тавана значи) са монтирани две фасунги тип 1Б-15. Цокълът на крушките, с които работи, е BA-15S. Те са две с мощност до 15 вата и напрежение 6, 12 или 24 волта (подавано от акумулатора, разбира се).

Самият осветител се фиксира към тавана на автобуса с четири винта М4. Като физически данни можем да кажем, че той тежи 400 грама, висок е 60 мм, а диаметърът му е 180.

Мхм… А някой ,,Чавдар“ над блока кога? :)

1970 – идва новият автобус Чавдар 11Г-10!

See more

Научете в Sabdacite.BG кои са първите български електрически крушки!

Знаете ли кога започва производството на електрически крушки в България? В завод Светлина Сливен? Това наистина е известно предприятие, но то започва дейността си на основата на някои други, по-стари производители. Най-старият от тях е фабрика БЕЛФА Сливен.

На 1 юли 1933 г. в гр. Сливен няколко души, мужду които индустриалецът Апостол Стефанов, основават акционерното дружество БЕЛФА (Българска електрическа лампова фабрика). През 1933 един от ентусиастите предоставя парцел, върху който се построяват сградите на фабриката.  Германската фирма „Gladetz“ доставя производственото оборудване (машини и др.), а друга немска фирма, „Didier Werke“, построява потена пещ с четири тигли за топене на стъкло. БЕЛФА АД става акционер в сливенска електрическа кооперация, за да може да получава по-евтин електрически ток.

Щатният състав на фабриката през 1934 г. – годината на началото на дейността – наброява 20 работника и няколко техника.

Първата българска електрическа крушка светва през месец май 1934 г.

Дневното производство се движи между 1800 и 2000 лампи. В БЕЛФА се произвеждат стъклените колби, талерното стъкло и цоклите, а останалите материали и полуфабрикати са вносни.

БЕЛФА Сливен BELFA Sliven

През 1934 година във фабриката са усвоени и два патента, които са разарботка на стъклар от Сливен. Едната иновация въвежда нова технология за напръскване на светилната жичка с прахообразен червен фосфор, а вторият – за нов вид електрически лампи, които работят с жица, навита на двойна спирала.

Българските лампи БЕЛФА са с по-ниска цена, а по отношение на качеството не отстъпват на чуждестранните.  По думите на историка на българската електротехническа промишленост Кр. Станилов, ,,БЕЛФА става един от водещите производители в Европа“. От тази реклама се вижда, че произвежданите през 1937 г. техни крушки е между 5 и 500 вата (явно тогава хората редовно употребяват и лампи с мощност под 20 вата) и са изработвани различни модели за осветление както на жилища, така и на промишлени обекти, за трамваи, вагони и може би семафори, за поставяне на улични стълбове в градовете  и т.н.

Малко по-късно обаче западните фирми Тунгсрам и Осрам започват да заливат пазара с евтина продукция. БЕЛФА не издържа на конкуренцията и през 1939 г. фалира. Преустановено е производството на електрически крушки, а машините, съоръженията, наличните материали и детайли са консервирани.

Следният документ е изключително интересен за нас. Той е поместен в пилотния брой на сп. ,,Български радиолюбител“ от 1935 г. Представлява благодарствено писмо от директора на Електрическо дружество за София и България – белгийска компания, която притежава концесия за производство и продажба на електроенергия в София. От писмото са видни похвалните думи за експлоатационните качества на лампите БЕЛФА – две такива работят непрекъснато и вече успешно са надминали 1500 ч. безаварийна работа, а третата крушка, в действителност, вече е изгоряла, но не и преди да надмине 1550 часа работа. Писмото е адресирано до главния представител за България на лампите БЕЛФА Йосиф Меркадов.

Неслучайно Меркадов е решил в тази си реклама да приложи клиентски отзив, а не само хвалебствени думи за собствената си продукция, които сам е написал.

---

Литература:

Йорданов, Богомил Л.,  Василев, Васил В.,  Терзиев, Димитър Г.. Електротехническата промишленост в България :. [Очерк] /. София :, Техника, 1987.

К. Станилов, Цв. Христов, П. Дундаров, „История на електротехническата промишленост в България”, София, 2007 г.

Сп. Български радиолюбител, год. І, бр. 1 (1935)