Български компютър ЕС 1020 и как работи

В Sandacite.BG Ви предлагаме статия за един огромен български компютър!

Български компютър ЕС 1020

70-те и 80-те години са времето на огромните професионални компютри, заемащи цели зали. Един иконичен сред тях е ЕС 1020, за който ще Ви разкажем днес.
Този компютър е произвеждан от няколко страни – България, Унгария, ГДР, Полша, СССР и Чехословакия – като всяка от тях произвежда по някой от компонентите му, които в свързан вид работят заедно и формират целия компютър.
ЕС 1020 е предназначен да се използва в научни и проектантско-конструкторски организации, промишлени предприятия и ведомства и служи за решение на широк кръг научно-технически и информационно-логически задачи – финансово-счетоводна дейност, материално-техническо снабдяване (управление на наличности и т.н.), контрол на изпълнението на производствения план, транспортни задачи, решаване на научни проблеми и извършване на математически изчисления и др. Може да работи с многомашинни системи заедно с други компютри от Единната система компютри на Източния блок (съкращава се само ЕС и след това се слага моделният номер на устройството).
ЕС 1020 се състои от различни блокове, които могат да се настройват автономно. Съвместимостта на конструкцията позволява бързо и лесно приспособяване, така че производителността на машината може да се повиши чрез включване на допълнителни блокове. В зависимост от нуждите на потребителя могат да се комплектуват различни конфигурации. ЕС 1020 може да работи в режим на телеобработка – система на работа, при която потребителите използват дистанционно изчислителните ресурси на голямата машина, достъпвайки я от отдалечените си от нея лични терминали.

Български компютър ЕС 1020

Стандартната конфигурация на ЕС 1020 се състои от:

  • централен процесор ЕС 2020 – ,,мозъкът“ на машината. Микропрограмната му логика управлява и изпълнява всички инструкции, операциите от пултовете и процедурите по обмен на данните с периферните устройства. Операторът застава пред инженерния пулт на процесора и натиска бутони. Може да управлява въвеждането на програми. Има разнообразна светлинна индикация, по която се вижда какво прави машината в момента;
    операторски пулт ЕС 7074 – зад него застава операторът и въвежда данни чрез пишеща машина. Отговорът се получава чрез разпечатване на получените от машината данни, звукова сигнализация и контрол на процесора;
  • устройство за запис и четене на данни от магнитна лента ЕС 5012 – в него се поставя магнитната лента, на която се записват или се четат данните. Производство на Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Скороста на обмена на информация с машината е 64 КБ/сек. Лентата е широка 12,7 мм и се движи със скорост 2 м/сек. Тежи 450 кг;
    контролер за него – ЕС 5512. Координира работата на ЕС 1020 с доста по-бавното устройство с магнитна лента. Прилича на двукрилен гардероб. Може да приема и да изпълнява 18 разл. команди
Български компютър ЕС 1020
  • устройство за четене и запис на данни на магнитен диск ЕС 5052 – друга външна памет. Операторът вдига плексигласовия капак и поставя в него дисковия пакет с няколко магнитни плочи – напр. 6. После шпинделът се завърта и четящо-пишещите глави се преместват и започват да работят – горе-долу както при съвременните хард дискове, само че тези, за които Ви говорим тук, не са херметизирани. Производство на завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора;
  • контролер за него – ЕС 5552 – управлява ЕС 5052-тата, които могат да бъдат няколко, свързани към един ЕС 1020;
  • четящо перфокартно устройство ЕС 6012 – още външна памет. Може да чете информация от 45- и 80-колонни перфокарти. Обработва до 500 карти/мин. Те се подават в пачки, като в една пачка може да има до 1000 карти;
  • записващо перфокартно устройство ЕС 7010 – записва информация на 80-колонови перфокарти. Информацията се записва в запаметяващо устройство и след това се перфорира. Може да перфорира 100 +/- 5 карти в минута;
Български компютър ЕС 1020
  • четящо перфолентно устройство ЕС 6022 – въвежда в ЕС 1020 данни, предварително нанесени на перфолента. Може да въвежда до 100 реда/сек. Тежи 100 кг;
    записващо перфолентно устройство ЕС 7022 . Пробива кръгли дупки на перфолентата, записвайки по този начин данните. Може да перфорира до 105 реда/сек;
  • печатащо устройство ЕС 7030 – разпечатва информация от компютъра, най-вероятно на безконечна хартия.
    Ако искаме нашият ЕС 1020 да работи в мрежа с други компютри, тогава се нуждаем от още устройства за него:
  • модем ЕС 8001 – телефонен модем. С помощта на подходящ софтуер и допълнения на конфигурацията на ЕС 1020 може да се организира работа в режим на телеобработка. В такъв случай ще Ви е необходим този модем;
  • мултиплексор ЕС 8410 . управлява и свързва мултиплексния канал на ЕС 1020 със съобщителните линии. Скоростите на пренос на сигналите са 50, 75, 100, 200, 600 и 1200 бита/сек. Вид на връзката – съобщителни комутируеми и некомутируеми линии. Модемът може да осигури и обмен на данни между абонатни пунктове, включени в различни линии без посредничеството на големия компютър;
  • абонатен пункт ЕС 8501 – така се наричат операторските терминали в техническата литература от епохата. Пишещата му машина е Марица от Завода за пишещи машини в Пловдив. Зад него стои операторът и може да работи дистанционно на големия компютър;
    устройство за автоматично повикване ЕС 8062 – преобразува логическите сигнали, получени от мултиплексора, в съответните дискретнисигнали, отговарящи на телефонния номер на пункта. Подава необходимите команди за осъществяване на автоматична връзка по комутируеми линии. Задължително работи с модел ЕС 8001 или ЕС 8005
    устройство на преобразуване на сигнали по телеграфни линии – предназначено е да работи в състава на системата, ако в нея са включени телеграфни линии. Предвиден е транслатор за преобразуване на петсимволчния телеграфен ком в 7-символен за обмен на информация – КОИ-7. Може да се използва с всяка система за телеобработка.

    Български компютър ЕС 1020

  • Сега да разгледаме и софтуера. ЕС 1020 работи под управлението на популярната тогава операционна система ДОС. Има и няколко програми. Една такава е Супервайзър – ръководи цялата работа на системата. Друга е Упрвление на задачите – осъществява груповата обработка в ДОС и обработва управляващата информация, задавана от програмиста и оператора. Подготвя програмата за изпълнение и други такива неща. Има и Програма за начално зареждане – тя зарежда в RAM-та ядрото на Супервайзър, приема датата и времето, зададени от оператгора, дава индикации за включени или изключени от конфигурацията устройства.
    Има и обслужващи програми. Една такава е Редактор – записва фази в библиотека и по желание на програмиста дадена програма може да бъде изпълнена веднага или да бъде включена в списък за по-нататъшно задействане. Има и програма Библиотекар. В ДОС се поддържат 3 библиотеки – на първичните оператори, на модули и на фазите. В тях се съхраняват в различен формат и готовност програмите на системата. Библиотекар каталогизира, изтрива или преименува елементи от дадена библиотека. Освен това, елементите на библиотеката могат да бъдан перфорирани на перфокарти или отпечатани.
    Друга програма е Сортиране. Тя сортира несортираните записи на лента или обединява предварително разсортирана информация на лента или на магнитен диск. Има и спомагателни програми – осъществява пренос на файлове от един носител на данни на друг или преместването им на друго място в един и същ носител. Прегрупира записи, обработва стандартни и потребителски етикети, изтрива магнитните дискове и сравнява съдържанието на магнитните ленти, за да се потърси грешка в записа. Има и програма, която извършва проверка на външните устройства в реално време – дигностицира неизправности, проверява ги след корекцията и прави профилактика – това е програмата Пиолт. Ако ще работим в режим на телеобработка, има специален софтуер, който се използва именно за тази цел. Има и пакети приложни програми, създадени и използвани според областта, в който ще работи ЕС 1020 – за линейно програмиране, научни подпрограми, такива за проектиране на сгради и т.н.

А ето тук пък пише за залите, в които са работили тези огромни компютърни машинши:

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

Български сервизен тестер за хард дискове ТИДУ 3П (1980 г.)

В Sandacite.BG си имаме още един тестер за хард дискове – ТИДУ 3П.

Сервизен тестер ТИДУ 3П

Сервизният тестер (пробник) за дискови запаметяващи устройства е уред, който служи за настройка и/или ремонт на системата за позициониране на четящо-пишещите глави и възела за запис и четене на данни. В годините, когато България произвежда хард дискове и флопита, се използват такива тестери за тях.

Миналата седмица, за голяма наша радост, успяхме да намерим най-стария тестер от този тип, който ени е попадал до момента. Това е ТИДУ 3П от 1980 г., а мястото му на производство е Заводът за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора (за разлика от по-късните тестери, изработвани в този за регистрационна техника в Самоков). Той е едно много ценно попълнение към нашата колекция български компютри и периферия.

ТИДУ-то идва в ето този куфар. Тежи около 18 кг и е с по-големи размери от събратята си – дължина 250 мм, ширина 80 и височина 170:

Сервизен тестер ТИДУ 3П

Той е съвместим с призвежданите в същия завод хард дискове ИЗОТ ЕС 5061 – онези, които са с големина на пералня. Използва се в изчислителните центрове, ремонтните бази и заводите, произвеждащи твърдите дискове, за да им се прави следзаводска настройка. Смисълът да се използват такива машини е в намаленото влияние на останалите части от компютъра, удобството на работа (операторът ползва пулта в куфара). Необходим ни е и осцилоскоп, за да наблюдаваме сигналите от позиционирането и данните от записа.

Тестерът имитира сигналите, нужни за функционална проверка на работата на хард диска – позициониране на четящо-пишещите глави, запис и четене. Включват се тестерът и хард дискът към захранването, кабелът за данни на ТИДУ-то се включва към харда, включвате го, изчаквате да светне жълтият индикатор ,,Подключен“ и първо започвате да засичате параметрите.

Ето данновия кабел за към харда. По принцип това ,,черво“ трябва са стои в платнения джоб от вътрешната страна на капака – по-горе се вижда.

Сервизен тестер ТИДУ 3П

Впрочем, може да включите пробника и към самия компютър с харда и така да го изследвате.

Надписите на куфарното ТИДУ са на руски, защото е изнасяно много за СССР. Произведено е точно 1980 г.:

Сервизен тестер ТИДУ 3П

То има различни възможности и всички команди за тях се дават от пулта. Може да изпълним търсене между два адреса, последователно търсене напред или назад, случаен достъп до данните, запис на единици и на нули (тестерът прави това, като генерира импулси с честота 5 мхц за единиците и 2,5 за нулите), четене, нулиране на регистъра на главите, диагностик и изтриване, индикация на състоянието и други неща (за тях по-подробно може да прочетете в документацията на много подобния ТИДУ-3М, която може да изтеглите от по-долу). Ето подробности за някои от тези операции.

При ,,последователно търсене напред“ задаваме на главите на харда да се позиционират последователно от началния адрес 000 до 202-ри и обратно.

При същото, но назад те изминават идентичен път и извършват същата работа, но от 202 до 000.

Ако поискаме да изпробваме случайния достъп, логиката на ТИДУ-то им задава произволни адреси, от които главите да прочетат данни. Вплочем, скоростта на всички тези операции контролираме от потенциометъра ,,време на цикъла“ от 10 до 200 ms.

При четене се чете и пренасят данни от магнитните плочи по линията за предаване на данни.

Има и команда ,,Възстановяване“, при която главите, където и да се намират, се връщат към адрес 000.

С ,,Диагностика“ задаваме изтриване на неизправности в логиката на хард диска (при активни шина 3, шина 1 и линия Управление).

Може и да се въвеждат номера на главите в регистъра им, а също и на цилиндрите – в техния. ТИДУ 3П и 3м имат и още възможности, може да ги видите във файла по-долу.

Записваемото пространство на хард диска е разделено на виртуални колони, наричани цилинди. Те ,,преминават“ вертикално през всички магнитни плочи във въртящия се пакет. С нашето ТИДУ можем да тестваме най-много с 202 цилиндра и най-много с 20 глави. Методът на запис е двойночестотен.

Тези операции се командват с бутони, ключове и потенциометри (като времето за 1 цикъл), ето ги:

Сервизен тестер ТИДУ 3П
Сервизен тестер ТИДУ 3П

Поглед към задната част на тестера. Отвътре той е построен на основата на TTL-интегрални схеми.

Сервизен тестер ТИДУ 3П

При работа тестерът използва 10 вата мощност и се захранва от +5 волта напрежение.

Сервизен тестер ТИДУ 3П

Ето и документацията му, за да си я изтеглите и четете: TIDU 3M

Тук пък сме разгледали друг пробник, но за 5,25-инчови флопита:

ИЗОТ А509Е – български сервизен тестер за флопита от 1984 г.

Exit mobile version