Етикет: Български индустриалци

Каси и сейфове от Царство България

Вижте в новата статия на Sandacite.BG каси и сейфове от Царство България!

Каси и сейфове Иван Бурджев

Снимка: лична колекция

Дойде време да се пренесем отново в царската епоха.

Иван Бурджев е български предприемач, индустриалец, роден на 24.Х.1866 г. в Плевен. Завършва Държавното занаятчийско училище в Княжево, специалност железарство, и Висшето техническо училище в Кемниц, Германия. Природно интелигентен човек, говори свободно немски, английски и турски език. Завръща се в България, става директор на Занаятчийското училище, но решава да работи като фабрикант.

През 1891 г. основава в Плевен „Еднолична фирма Иван Бурджев“. До 1912 г. това малко частно предприятие, в началото само работилница за земеделски сечива с персонал 8 души, пораства във фабрика с капитал 400 000 лв и около 150 работници на щат. Освен железните плугове, Иван Бурджев намира истинското си призвание – касите и сейфовете. Сега фабриката му се разполага на 4000 м2 застроена площ, на които има цехове за касови брави, механичен, стругарски, заваръчен, бояджийски и опаковъчен цех и 2 склада за готова продукция в София и Варна. Оборудването включва над 50 модерни машини, задвижвани от газ, парна и електрическа енергия. Любопитно е, че във фабриката е използван кон като двигателна сила за производството на електрическа енергия, преди да бъде внесен от Швейцария дизелов двигател. Към фабриката работи и конструкторско бюро. През 1921 г. фирмата се пререгистрира като Кооперативна фабрика ,,Иван Бурджев“. Ето я на снимката:

Каси и сейфове Иван Бурджев

Снимка: ,,Алманах на българските индустриалци“, София, 1995.

Произвежданите каси с емблемата, която виждате, са респектиращо здрави, снабдени с най-модерни за времето си секретни брави с шифрови комбинации. Познати са и леки, и тежки модели, и малки с 1 врата, и големи с 2, прилични на двукрилен железен гардероб. С касите на Бурджев се оборудват  Централното управление и всички клонове на Българската народна банка, Софийският университет, Генералният щаб и всички секретни отдели на българската армия, полиция, министерства, общински управления, пощи и др. Фабрикантът печели поръчка от Военното министерство за обзавеждане със специални метални шкафове за картотека. Те имат чекмеджета със секретно заключване, движещи със сачмени лагери, и още се употребяват на някои места.

Каси и сейфове Иван Бурджев

Снимка: лична колекция

Междувременно касите на Иван Бурджев показват качеството си на европейския пазар – получават медали от стопански изложения в Париж (1900), Пловдив (1902), Лиеж (1905) и Лондон (1907) – златен медал и почетен диплом. За времето си са били най-добрите и надеждните метални каси поне на целия Балкански полуостров. В епохата си те са и най-трудните за отваряне от касоразбивачи или при загубване на ключовете.

Каси и сейфове Иван Бурджев

Снимка: лична колекция

Интересен е случаят от гр. Анхиало (дн. Поморие) от 1906 г. При пожар в градската поща английската метална каса понася големи щети и се стопява, а тази на Бурджев остава непокътната. Засвидетелствани са и други такива случаи. На касите фабричната емблема е изобразена чрез специална ваденка върху металните врати, оцеляваща и до наши дни. Можете да я видите по-горе.

Каси и сейфове Иван Бурджев

Снимка: лична колекция

Самият Иван Бурджев обича работата си и не се отдава на разточителства – живее скромно със семейството си в Плевен, в дома си, обзаведен с мебели, произведени във фабриката му. Специфичната работа в нея изисква специално обучение, което Бурджев предоставя безплатно на желаещите и е разработил уникална система на преподаване. Организира и безплатен стол за хранене, отбелязване на кръгли годишнини на работниците и др. социални придобивки.

За своята дейност Иван Бурджев е избран за почетен гражданин на Плевен. Умира през 1949 г., преживял национализацията на своята фабрика.

Това е първата българска фабрика за вагони от 1922 г.

В Sandacite.BG май разбрахме откъде идват първите български вагони – от фабриката на Стоян Анастасов!

Фабриката за вагони на Стоян Анастасов

Знаете ли откога се произвеждат вагони в България? Добре известен е Вагоностроителният завод в Дряново, но той започва да изработва собствени вагони едва в края на 40-те години, а преди това е само работилница за ремонт и поправка. Доста преди края на споменатия период обаче, в епохата на Царство България, родината ни също има свое предприятие за производство на железопътни вагони, а също така на и на мостове. То е основано от производителя Стоян Анастасов, който създава своето ,,Първо българско акционерно дружество за фабрикуване на вагони и машини“ през 1922 г.

Атанасов е роден около 1863 г. в Казанлък, но млад заживява в София и придобива висше инженерно образование. А историята на фабриката всъщност започва още от 1908 г., но тогава тя все още не е бъдещото голямо акционерно предприятие. През 1908 Анастасов построява първата сграда на фабриката върху парцел от 5000 кв м. в т.н. Индустриален квартал на София – приблизително дн. квартал Орландовци.

Планът е в това промишлено хале да се произвеждат ,,железни конструкции и вагони“, както намираме в публикация за Анастасовата фабрика в книгата ,,Труд и промишленост“ от 1930 г. И наистина, в първите години от съществуването си предприятието ремонтира вагони от инвентара на Българските държавни железници, но след това двете Балкански, а след това най-вече Първата световна война сериозно забавят нейното развитие. Едва през 1922 г. тя се събужда за нов живот и вече може да пристъпи към свое собствено производство на товарни вагони.

Поръчките към ,,Първо българско АД за фабрикуване на вагони и машини“ започват да се увеличават. Измежду първите му нови поръчки първата голяма е пак от БДЖ – трябва да се ремонтират 248 вагона! Тя е последвана от втора за 1300 вагона, следваща за 217, а след това пристига и поръчка за построяване на товарни вагони.

Тъй като увеличеният брой на поръчките вече изисква по-голямо работно пространство и друга вътрешна организация, предприемачът с голям размах Стоян Анастасов създава (в рамките на предприятието) завода за железни конструкции с интересното название ,,Независима България“, а също така през 1924 г. заработва и завод за обработване на дървен материал, защото в онази епоха кошовете на вагоните са най-вече дървени. Ето го:

Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – звеното в Подуене

Дървообработващото звено се помещава при жп гарата Крепостен батальон, което е при тогавашното село Подуене и се нарича ,,ЕЛКА“ (разбира се, нищо общо с по-късните електронни калкулатори). Ясно виждаме, че производителят се е стремял към възможно най-голяма независимост от доставчици и т.н.

Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – административната сграда и производствен цех

През август 1926 г. подуенската фабрика е застигната от голям пожар, но успяват бързо да я възстановят през м. октомври същата година тя отново функционира нормално.

Макар българинът да е председател на управителния съвет на акционерното дружество, най-големите притежатели на акции в него са австрийски индустриалци. Това не трябва да ни изненадва, защото е известно, че още от ХІХ век Австрия силно се интересува да инвестира и печели от развитие на железопътните превози на Балканите – да си спомним за барон Хирш и неговата компания ,,Източни железници“, която след 1869 г. построява важни железопътни линии в Османската империя. Иначе управителният съвет на нашата фабрика се състои от самия инж. Анастасов (до смъртта му през 1925 г.), д-р А. Ходжов, Стоян Милошев и чужденците барон Банханс и Жюл Бидерман. Директорските постове са разпределени между унгареца д-р Арпад Тондай, инж. Георги Филипов и инж. Иван Сивков.

Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – акция за 1000 лв, ноември 1931

В годините на върха на работата двете подфабрики на предприятието дават работа на около 300 – 400 души, а според споменатата по-горе публикация в тях се произвеждат над 100 вагона месечно! Според нас може обосновано да се предположи, че по-голямата част от тази продукция е изработвана с цел износ – просто в България е по-евтино да се произведат. А и освен това 100 вагона на месец е едно огромно число, което е доста над нуждите на БДЖ! В края на 1937 г. обаче работата на фабриката е пресечена, защото чуждестранните акционери решават фирмата да спре с изработването на железопътни вагони.

Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – хале за сушене и монатж на дървени материали

Десетилетията време са ни оставили и тази реклама на фабриката от първата половина на 30-те г., поместена в тогавашно списание. Тя е ценна, защото ни указва точните адреси на най-важните обекти на фабриката – администрацията и двете фабрики, допълващи се една друга. Тази за железните конструкции за мостове, колоосите за вагони и други техни стоманени части през 20-те и 30-те г. се намира в т.н. Индустриалния квартал,  а дървообработващата – при жп гарата Крепостен батальон.

Фабриката за вагони на Стоян Анастасов – реклама

Рекламата е типична за това как в онази епоха изглежда типичната печатна реклама и как се отделя от колоните текст около нея. Тази напр. е в черно-бяло каре, оградено от рамка от характерни елементи. Поначало, при други реклами, фигурите могат да са различни, а печатът цветен, но това по-рядко се прави, а всъщност обикновено цветни са кориците.

Най-вероятно именно във фабриката на Стоян Анастасов са произведени първите български железопътни вагони. За съжаление обаче в момента нямаме информация за запазен някъде вагон на този интересен наш производител. Вие знаете ли нещо?

А ето и един по-нов български вагон ==>

Български жп вагон-резервоар
Exit mobile version