В Sandacite.BG намерихме българска чистачка за автомобилни стъкла отпреди 60+ години!
Българска чистачка за автостъклаАПБ-30
Стреимим се да покриваме колкото се може по-широк периметър от видовете българска техника. Съгласно тези наши усилия нямаше как да не достигнем и до чистачките на автомобилни стъкла. Оказва се, че в Бълария са произвеждани такива още през средата на 1950-те години! Илюстрациите в стази публикация атията са от 1958 г., но джаджата, която ще ви покажем, започва да се произвежда малко по-рано.
По-горе виждате т.н. АПБ-30 – съкратено от ,,автоватична прозоречна бърсалка“, вероятно ,,30-и поред модел, разработен и произвеждан в завод на ДСО Елпром“. Е, не е първото българско устройство от този вид, но досега нямахме изобщо описано такова в сайта (пък и никъде), затова искаме да го представим. :)
Чистачката се закрепва за автомобила чрез гайка и меки шайби, които се намират на втулката, от която излиза движещият се лост. Той се задвижва от електродвигател, колекторен, с паралелно възбуждане. Той може да работи на 6 и на 12 волта, според модификацията. Без значение от напрежението, и в двата случая устройството ще направи 30 ,,курса“ по стъклото за минута. При това четката се отклонява под ъгъл 130 градуса.
Можем да пуснем чистачката само като завъртим капачката ѝ. Тя тежи 500 грама.
Ето и няколко чертежа, за да се запознаете с габаритните и монтажни размери на стъклобърсалката:
Българска чистачка за автостъклаАПБ-30Българска чистачка за автостъклаАПБ-30Българска чистачка за автостъклаАПБ-30
Между другото, от същата епоха има още много интересни български автомобилни джаджи! Достаътъчно е да видите този таксиметров апарат напр.:
Открихме един електромагнитен включвател за стартер тип Москвич в Sandacite.BG. Искаме да Ви го покажем!
Бг електромагнитен включвател за стартертип Москвич
Още през 50-те г. в България се внасят огромно количество съветски автомобили от всякакъв вид и характер, което налага тук да се произвеждат и разнообразни части за тях. Една такава виждате на снимката отгоре. Тя се произвежда от около 1962 г. в Електроапаратурния завод в Пловдив, който освен разнообразното комутационно оборудване е пускал и много части за електроуредбата на автомобила.
Това чудо е предназначено да включва и изключва стартера на акумулатора. Предвидено е да работи със стартер за мотокари и със съветския стартер тип Ст4 (използван в актуалните тогава модели на популярните леки автомобили Москвич).
Бобината на това устройство има две намотки: привличаща и задържаща. Контактите са медни. Има закрито изпълнение. Може да работи заедно с индукционна бобина с вариатор, който при задействан стартер се шунтира.
Изискванията към околната среда на включвателя са: температура от —40° до +60° C и относителна влажност до 98 %.
Ето чертеж на елементчето:
Бг електромагнитен включвател за стартертип Москвич
Ако все пак някога, по някакъв повод Ви се случи да се занимавате с този включвател, техническите му данни са следните:
мощност на управлявания електродвигател — 0,6 к. с.;
номинално напрежение — 12 волта (постоянно);
максимален ток при главните контакти — 285 ампера;
напрежение на включване — не повече от 9 волта;
продължителност на включено положение на главните контакти — 1,5 сек.
Джаджата тежи 1,4 кг.
Ето друга гледна точка:
Бг електромагнитен включвател за стартер тип Москвич
А ако сме Ви запалили по старите български автомобилни чаркове, ето едно подобно четиво:
В Sandacite.BG намерихме в кофата инфо за тая наша запалителна бобина за мотоциклети от началото на 60-те г.
Бг запалителна бобина за мотоциклет ИБМ-6
Тази информация наистина я намерихме в буквалния смисъл в един контейнер – прочетохме я в него един каталог на Електроапаратурния завод в Пловдив от 1964 г., който е произвеждал и електрооборудване за моторни превозни средства. Раовнахме в конта и го взехме. :) По каталога нямаше нищо особено мръсно; само малко миришеше от едни доматени обелки в торбичка до него, ама скоро се измириса. Е какво ни гледате така; какво искате – да го оставим да замине ли?
Бобината (пише се с О, не с У – не идва от ,,буба“ :D ) е пусната в производство около 1961 – 2 г. Нарича се ИБМ-6 – първите три букви ясно от кои думи са, а 6-ицата означава 6-те волта напрежение, с които работи. Използва се в различни видове мотоциклети – в Балканите, но и като резервна част за чуждестранни, а освен това е и изнасяна в Северна Африка и Близкия Изток. Тази модификация е за тропически условия (сух и влажен климат) и се нарича ИБМ-6 ТАН.
Показаната на снимката бобина преобразува ниското напрежение (6 волта) във високо, което е необходимо за запалване на горивната смес в мотоциклетните двигатели с вътрешно горене.
Бобината се състои от две намотки — първична и вторична — свързани автотрансформаторно и навити върху желязна сърцевина. Краищата на намотките са изведени на клеми върху бакелитна капачка. За импрегнация и запълване на бобините са използвани специални изолационни материали.
Ето и един чертеж на бобината. Свързването й към електрическата инсталация на мотоциклета се извършва, като клема 1 се свързва с прекъсвача, а централната клема — със запалната свещ.
Бг запалителна бобина за мотоциклет ИБМ-6
ИБМ-6 тежи 300 грама.
Вижте и малко специализирани данни за нея, та белким сме полезни с нашето ровене в контейнера. :) Бобината при пусков режим и номиналното си напрежение 6 волта осигурява 300 искри/мин., а всяка искра има дължина (искрово разстояние) 6 мм. Работно искрово разстояние (при номинално напрежение и 3600 искри в минута) — 9 мм. Максималният брой на искрите при 6 волта и искрово разстояние 6 мм пък е 7500 в минута. Или таблично:
Бг запалителна бобина за мотоциклет ИБМ-6
Бобината работи в температура на околната среда между -40 и +65 градуса Ц. и относителна влажност до 98 %. Разбира се, понася добре сътресения и вибрации – с тия бабуни по пътщата…
Ако поръчвате на завода да Ви изработи доста такива, трябва да укажете кой вариант на бобината и колко искате, т.е. (пример):
ИБМ 6 — 1000 бр.
ИБМ 6 ТАН — 2000 бр.
Надяваме се, че сме качили нещо, което може някой път да Ви бъде полезно! :) А ако Ви се чете още за български автомобилни части, имаме ето това:
Sandacite.BG намерихме за Вас мноого стари български ремаркета за камион!
Български ремаркета за камиони от 1950-те г.
Досега тази тема май не сме я разработвали, но пък и не сме имали подходящ материал. Оказва се обаче, че в столичния Завод 12 производството на товарни ремаркета за камион е стабилно застъпено още през втората половина на 50-те години, след като тогава на бял свят са се появили тези сладури по-долу. Докато правим успоредно една друга статия за някакви малко известни български камиони, нека Ви осведомим за прикачните устройства, които са изработвани да ги теглят предимно от вносни съветски (ЗИЛ-ове…) и други машини. Заводът организира производството на тези ремаркета в гама от пет модела. Мислим, че е важно да ги представим, защото нали се стремем да обхванем колкото се може повече разнообразието на произвежданата някога българска техника. Самото място, където са разработвани тези хубавци, е НИПКИДА – Научноизследователският и проекто-конструкторски институт по двигатели и автомобили.
Завод 12 София – емблема
Интересен е напр. този колесар К 3/59, използван за превоз на различни дълги материали – дървени трупи (значи в дърводобива), електрически стълбове, стоманени профили (строителството). Военните също използват подобни. К 3/59 може да се натовари с до три тона товар, а той самият тежи 875 кг. Има товарна височина 1190 мм, което значи, че най-много толкова може да бъдат високи нещата, които ще накачулите на него. Разстоянието между колелата му (едно време се употребяваше русизмът ,,колея“) е 1630 мм. Използва 4 броя (2 предни и 2 задни) гуми с размер 34 х 7″. Названието К 3/59 вероятно значи ,,колесар, с товароносимост 2 тона, пуснат през 1959 г.“ – ако съдим по разшифроването на други моделни названия от периода.
Български ремаркета за камиони – колесар К 3/59
Има и Р 1,5/60 – ,,ремарке с максимална товароносимост 1,5 тона, което се качва на конвейера през 1960 г.“. То е едноосно, между другото, и тежи 750 кг. Има товарна височина 1100 мм и разстояние между всяко дясно и всяко ляво колело (задно и предно) 1540. Тук имаме и товарна каросерия с размери 2360 х 1860 х 500 мм, а гумите са същите (една отляво и една отдясно, с размери 34 х 7″). Може да се използва за превоз на строителни материали и всъщност за каквото Ви душа иска, само да не пада извън борда. :)
Български ремаркета за камиони– Р 1,5/60
Следващият приятел е също от 1960 г. и има по-голяма, дълга и широка каросерия за товари с размери 3500 х 2000 х 400 мм. Може да поеме до 2 тона от Вашите вехтории, а той самият тежи 1,25 тона. Нарича се Р 2/60. Товарната височина е 1 м. Тук вече имаме две оси, които образуват междуосие между себе си и то е 2500 мм, а колеята е отново 1540 мм. Гумите са четири 32 х 6″. Това ремарке вече е оборудвано и с механични спирачки.
Една година по-рано започва производството на ремаркето 3/59 с максимален товар 3 тона и собствено тегло 1360 кг. Товарната височина тук е 1130 мм, а размерите са каросерията още по-внушителни – 3640 х 2160 х 500 мм. Междуосието е все така 2,5 м, а разстоянието между дясното и лявото колело (и отпред, и отзад) – 1540 мм. Гумите са отново четири с познатия размер 34 х 7″, а спирачките са въздушни обаче.
Български ремаркета за камиони – Р 3/59
И ето че стигаме до най-голямото българско камионно ремарке тогава – Р 5/59, който може да вози всякакви неща, боклуци и вехтории с тегло до 5 тона! Р 5/59 тежи 2,2 тона самото то, а товарната му височина е 1160 мм. Разстоянието между осите е 3000 мм, а колеята – 1630. Огромното тегло на товара, които се предвижда, налага употребава та цели осем броя гуми – две предни и две задни – отново 34 х 7″. Спирачките са отново въздушни.
Български ремаркета за камиони – Р 5/59
Дали някъде все още се намира някое от тези ремаркета? Може би по по-малките населени места? Ние се изкушавахме да напишем, че са първите произевдени у нас такива, защото в един момент сериозно мислехме така, ама кой знае – може би са произвеждани и преди това такива прикачни возила, макар и в по-малка серия, и затова решихме да не бием барабана, а да оставим вратата отворена за нови открития. По-късно, след няколко години, идва ред на нова гама български ремаркета за камиони, с които обаче ще Ви запознаем в друга наша публикация.
П. П. Не забравяйте да преровите, ако имате у Вас стари брошури, рекламни дипляни и проспекти на стари българсик заводи – търсим и ги купуваме. Потърсете ни на 0896 625 803.
Вижте в Sandacite.BG нашия комплект за лепене на вътрешни автомобилни гуми от 80-те г.!
Авто-1 – за лепене на вътрешна гума
Човек и добре да шофира, накрая пука гума! Това правило толкова добре се спазва, че българската автомобилна промишленост е помислила за него още в средата на 80-те г. Доказателство е новата ни находка, която виждате снимана горе. Вижте как му се радват и те тогава – ,,Ново“! :)
Инженерите са стигнали до извода, че ако спука гума насред пътя, шофьорът и сам може да я закърпи, поне така, че да продължи пътя си до най-близкия сервиз. За тази цел е достатъчно да разполага с тази пластмасова кутийка, наречена ,,Авто-1 – комплект репарационни материали за вътрешни гуми“. Нещото е произведено от ТПК ,,Васил Коларов“ към Главна дирекция ,,Местна промишленост и битови услуги“ на Столичния народен съвет (тогавашната Столична община) и съдържа комплект за репариране (т.е. поправяне) на вътрешни автогуми. Да видим какви са нещата, които ни дават вътре! Ние имахме щастието да намерим комплектчето никога неизползвано и затова можем да го изследваме, запазено както си е било.
Както забелязвате, вътре има 8 гумени парчета с различна форма – две правоъгълни, с размери приблизително 3 х 6 см, и две кръгли с диаметър между 3 и 4 см. Освен това виждаме две ламаринени кръгчета, които са перфорирани така, че от едната страна са грапави (подобно на ренде), а има и метална тубичка с лепило. (Между другото, на пипане тя още е мекичка – значи може би то още не е изсъхнало… Еех, мило ни стана, но и някак тъжно!) За какво ни е всичко това?
Авто-1 – за лепене на вътрешна гума
Първо установете къде точно е пробивът на вътрешната Ви гума. След това вземете все едно кое от ламаринените кръгчета и с острата страна започнете да търкате, докато награпавите мястото около пробойната. Грапавият участък, който ще образувате, трябва да е с размер 2 – 3 мм по-голям от този на гумената лепенка, която предстои да наложите върху него, така че първо добре решете каква гумичка ще използвате – правоъгълна или кръгла.
Сега е време да почистите добре награпавения участък, за да няма върху него малки стружки, твърди боклучета и други подобни, които биха попречили на нашата работа. Когато сте сигурни, че добре сте го почистили, вземете тубичката и намажете с тънък слой лепило. Изчакайте да изсъхне добре (докато не престанат да се разтягат ,,конци“ между слоя и пръста Ви, когато го пипате с ръка). Ако сте сигурни, че вече е изсъхнало, сега отново промажете мястото с тънък слой лепило и пак изчакайте да стане сухо.
Авто-1 – комплект за лепене на гуми
Стигнахме и до следващия етап – вземете избраната лепенка, махнете сребристото фолио от нея и не я пипайте с ръка, само по ръбовете я хващайте – все едно малка грамофонна плоча. Поставете внимателно и точно върху промазания участък гумичката, като за център изберете точката с пробойната. За да залепне добре, прокарайте по нея нещо овално или с цилиндрично сечение – трябва отвсякъде добре да я натиснете, да я валирате, както се казва. Ако нямате на удобно такъв предмет, може и да я натиснете с нещо твърдо. Изчакайте още малко – няколко минути. Ако направите всичко това с необходимата точност, ще сте монтирали правилно лепенката и тя няма да залепва за външната гума на автомобила.
Сега вече би трябвало да имате добре залепена вътрешна гума, която ще Ви позволи да се доберете до сервиз и там да я смените.
Надяваме се, че нашето подробно описание ще Ви е полезно, особено сега, в сезона на усилените пътувания по почивки насам-натам. Лека и безаварийна от нас! :)
В Sandacite.BG попаднахме на скоростомери, произвеждани за мотоциклети Балкан.
Скоростомер за мотоциклет Балкан
Като сме казали А, трябва да кажем и ба, В… че и до Я! Продължаваме разходката си из старите наши автомобилни части с уред, предизвикващ тръпка у всеки мотоциклетист – устройството, което показва достигнатата скорост в километри в час.
Вероятно началото на 60-те г. Заводът за часовникови прибори ,,Импулс“ Габрово пуска в производство нов модел скоростомер, предназначен за модела Балкан 250. Дотогава в производствената гама на предприятието влиза уредът К-80, отчитащ максимално 80 км/ч и проектиран за мопедите Балкан (мопед – двуколесно моторно превозно средство с максимален обем на двигателя 50 куб. см). Този уред сме разгледали по-надолу в статията; нека първо обаче видим този, защото е по-усъвършенстван модел. А между другото, знаете ли как се е наричал скоростомерът официално по онова време? Километропоказател – така му пише и в документацията! :)
К-140 (на горната снимка) се монтира на задната страна на фара на мотоциклета чрез специално предвидена за целта там скоба. За да завършите монтажа, е нужно да го присъедините към скоростната кутия или задното колело на Балкана, което става чрез гъвкав вал. Трябва да внимавате как го поставяте, за да не се получи огъване с радиус, по-голям от 100 мм. По-нататък в статията (не на долната илюстрация) сме показали и кака изглежда правилно свързан скоростомер. Ако завършите успешно операцията по монтажа, скоростомерът е вече готов за работа!
Освен моментната скорост, той може да отчита и километрите изминат път. Километражният брояч може да отчете максимална стойност 99 9999 км, а предавателното число на брояча е 1000. И скоростомерното устройство на уреда, и броячът на километрите са, разбира се, механични.
Габаритните размери на джаджата са 85 х 95 мм, а резбата на винта, с който ще го фиксирате – М18 х 1,5. Ето от този чертеж можете да получите по-голяма представа за размерите му:
Скоростомер за мотоциклет Балкан
Скоростомерът тежи 400 грама.
А нека сега видим какво може предишният модел – К-80, предназначен за Балкан 50. Производството му започва вероятно в началото на 60-те г. Самият завод ,,Импулс“ започва работа през 1963, така че скоростомерът на Балканчетата между 1957 и 1963 – 4 вероятно е произвеждан другаде. При този скоростомер обаче възможната за изобразяване максимална скорост е доста по-ниска – 80 км/ч.
Този уред също се монтира отзад на мотопедния фар, където има скоба за това, а след това чрез гъвкав вал се присъединява към редуктора, който се намира на предната ос на мопеда. Остава в сила условието за гъвкавия вал – когато той се поставя, да не се получи огъване с радиус, по-млък от 100 мм.
Ето така изглежда правилно свързан К-80:
Скоростомер за мотор Балкан
Максималното число на километрите е напълно същото – 99 999. Предавателното число за километражния брояч е 100, а за редуктора – 1,8.
Размерите на уреда са по-малки – 48 х 75,5 мм, а резбата на винта му – М 10 х 1. Тежи 160 грама. Ето чертеж за размерите:
Скоростомер за мотор Балкан
Ние сме доволни… разгледахме още една важна подробност от многото части за Балкан! А този завод има и други интересни производства, като напр. това:
В Sandacite.BG имаме нов контактен ключ за запалване на автомобил… ама е 1960-арско производство!
БГ контактен ключ за запалване на автомобил
Напоследък много се говори за увеличаващия се брой на заводите за автомобилни части в България, но справедливостта изисква да отбележим, че това производство у нас съвсем не от вчера! При това тези части са изработвани ,,на ишлеме“, докато преди години нашата страна е произвеждала пак авточасти, но проектирани и произвеждани от наши инженери и умове! Именно с тях се занимаваме напоследък и ето, днес е поредният епизод от нашата издирвателска дейност в тази област.
Обикновено щом влезем в автомобила и седнем на шофьорското място, врътваме ключа, за да включим веригите на запалването в колата. Това правим с помощта на специален ключ. Именно това ще Ви представим днес – такава част, но произвеждана в някогашния Електроапаратурен завод в Града под тепетата в началото на 60-те години. Виждате на горната снимка какво имаме предвид. Поначало този завод е произвеждал интересна гама части към електрообзавеждането на моторни превозни средства (леки коли, мотоциклети, мотопеди, мотокари) и електрокари.
Ето чертеж на ключа – ако не грешим, означено е даже каква е резбата на винтовете, с които се монтира в колата – М26:
БГ контактен ключ – схема
Този експонат е означен като ,,централен контактен ключ със секрет“ (ЦККС) и прави ето това: включва, превключва и накрая може и да изключва веригите на запалването и осветлението (предните фарове) в колите. Задейства се с превъртане на секретен ключ, издаден от завода. Само с този секрет можете да превключвате между контактните положения 0,1; 2,3 и 4. Те са означени отпред на бакелитовото тяло на апаратчето. Важно е да отбележим, че можете да поставяте и извеждате секретния само ако сте го превъртели на положение 0 или 4.
Ето електрическа схема на превключвателните клеми:
БГ контактен ключ – схема на свързване
Ключът работи с 12 волта постоянно напрежение от акумулатора. Номиналният ток по клеми е ето така: клема 30 (входяща) – 30 ампера, клема 30 – 10 ампера, останалите по 6 ампера.
Освен това, този ключ е пътувал за износ заедно с други наши изделия за Северна Африка и може би Латинска Америка, затова са му направили и вариант с изпълнение за сух и влажен тропически климат, която се именува ЦККС-ТАН.
Така… Сега вече мислим, че изчерпахме по-важното за него. От нас засега чао! И никога не губете ключа! :)
