Етикет: Български автомобилни части

В Sandacite.BG намерихме в кофата инфо за тая наша запалителна бобина за мотоциклети от началото на 60-те г.

Тази информация наистина я намерихме в буквалния смисъл в един контейнер – прочетохме я в него един каталог на Електроапаратурния завод в Пловдив от 1964 г., който е произвеждал и електрооборудване за моторни превозни средства. Раовнахме в конта и го взехме. :) По каталога нямаше нищо особено мръсно; само малко миришеше от едни доматени обелки в торбичка до него, ама скоро се измириса. Е какво ни гледате така; какво искате – да го оставим да замине ли?

Бобината (пише се с О, не с У – не идва от ,,буба“ :D ) е пусната в производство около 1961 – 2 г. Нарича се  ИБМ-6 – първите три букви ясно от кои думи са, а 6-ицата означава 6-те волта напрежение, с които работи. Използва се в различни видове мотоциклети – в Балканите, но и като резервна част за чуждестранни, а освен това е и изнасяна в Северна Африка и Близкия Изток. Тази модификация е за тропически условия (сух и влажен климат) и се нарича ИБМ-6 ТАН.

Показаната на снимката бобина преобразува ниското напрежение (6 волта) във високо, което е необходимо за запалване на горивната смес в мотоциклетните двигатели с вътрешно горене.

Бобината се състои от две намотки — пър­вична и вторична — свързани автотрансформаторно и навити върху желязна сърцевина. Краищата на намотките са из­ведени на клеми върху бакелитна капачка. За импрегнация и запълване на бобините са използвани специални изолационни материали.

Ето и един чертеж на бобината. Свързването й към електрическата инсталация на мотоциклета се извършва, като клема 1 се свързва с прекъсвача, а централната клема — със запалната свещ.

ИБМ-6 тежи 300 грама.

Вижте и малко специализирани данни за нея, та белким сме полезни с нашето ровене в контейнера. :) Бобината при пусков режим и номиналното си на­прежение 6 волта осигурява 300 искри/мин., а всяка искра има дъл­жина (искрово разстояние) 6 мм. Работно искрово разстояние (при номинално напре­жение и 3600 искри в минута) — 9 мм. Максималният брой на искрите при 6 волта и искрово разстояние 6 мм пък е 7500 в минута. Или таблично:

Бобината работи в температура на околната среда между -40 и +65 градуса Ц. и относителна влажност до 98 %. Разбира се, понася добре сътресения и вибрации – с тия бабуни по пътщата…

Ако поръчвате на завода да Ви изработи доста такива, трябва да укажете кой вариант на бобината и колко искате, т.е. (пример):

ИБМ 6  — 1000 бр.

ИБМ 6 ТАН — 2000 бр.

Надяваме се, че сме качили нещо, което може някой път да Ви бъде полезно! :) А ако Ви се чете още за български автомобилни части, имаме ето това:

Запалителна система за мотоциклет Балкан 250 – ОРИГИНАЛНА

See more

 

Вижте в Sandacite.BG нашия комплект за лепене на вътрешни автомобилни гуми от 80-те г.!

Човек и добре да шофира, накрая пука гума! Това правило толкова добре се спазва, че българската автомобилна промишленост е помислила за него още в средата на 80-те г. Доказателство е новата ни находка, която виждате снимана горе. Вижте как му се радват и те тогава – ,,Ново“! :)

Инженерите са стигнали до извода, че ако спука гума насред пътя, шофьорът и сам може да я закърпи, поне така, че да продължи пътя си до най-близкия сервиз. За тази цел е достатъчно да разполага с тази пластмасова кутийка, наречена ,,Авто-1 – комплект репарационни материали за вътрешни гуми“. Нещото е произведено от ТПК ,,Васил Коларов“ към Главна дирекция ,,Местна промишленост и битови услуги“ на Столичния народен съвет (тогавашната Столична община) и съдържа комплект за репариране (т.е. поправяне) на вътрешни автогуми. Да видим какви са нещата, които ни дават вътре! Ние имахме щастието да намерим комплектчето никога неизползвано и затова можем да го изследваме, запазено както си е било.

Както забелязвате, вътре има 8 гумени парчета с различна форма – две правоъгълни, с размери приблизително 3 х 6 см, и две кръгли с диаметър между 3 и 4 см. Освен това виждаме две ламаринени кръгчета, които са перфорирани така, че от едната страна са грапави (подобно на ренде), а има и метална тубичка с лепило. (Между другото, на пипане тя още е мекичка – значи може би то още не е изсъхнало… Еех, мило ни стана, но и някак тъжно!) За какво ни е всичко това?

Първо установете къде точно е пробивът на вътрешната Ви гума. След това вземете все едно кое от ламаринените кръгчета и с острата страна започнете да търкате, докато награпавите мястото около пробойната. Грапавият участък, който ще образувате, трябва да е с размер 2 – 3 мм по-голям от този на гумената лепенка, която предстои да наложите върху него, така че първо добре решете каква гумичка ще използвате – правоъгълна или кръгла.

Сега е време да почистите добре награпавения участък, за да няма върху него малки стружки, твърди боклучета и други подобни, които биха попречили на нашата работа. Когато сте сигурни, че добре сте го почистили, вземете тубичката и намажете с тънък слой лепило. Изчакайте да изсъхне добре (докато не престанат да се разтягат ,,конци“ между слоя и пръста Ви, когато го пипате с ръка). Ако сте сигурни, че вече е изсъхнало, сега отново промажете мястото с тънък слой лепило и пак изчакайте да стане сухо.

Стигнахме и до следващия етап – вземете избраната лепенка, махнете сребристото фолио от нея и не я пипайте с ръка, само по ръбовете я хващайте – все едно малка грамофонна плоча. Поставете внимателно и точно върху промазания участък гумичката, като за център изберете точката с пробойната. За да залепне добре, прокарайте по нея нещо овално или с цилиндрично сечение – трябва отвсякъде добре да я натиснете, да я валирате, както се казва. Ако нямате на удобно такъв предмет, може и да я натиснете с нещо твърдо. Изчакайте още малко – няколко минути. Ако направите всичко това с необходимата точност, ще сте монтирали правилно лепенката и тя няма да залепва за външната гума на автомобила.

Сега вече би трябвало да имате добре залепена вътрешна гума, която ще Ви позволи да се доберете до сервиз и там да я смените.

Надяваме се, че нашето подробно описание ще Ви е полезно, особено сега, в сезона на усилените пътувания по почивки насам-натам. Лека и безаварийна от нас! :)

https://www.sandacite.bg/1960-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%bb-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd-120/

В Sandacite.BG имаме нов контактен ключ за запалване на автомобил… ама е 1960-арско производство!

Напоследък много се говори за увеличаващия се брой на заводите за автомобилни части в България, но справедливостта изисква да отбележим, че това производство у нас съвсем не от вчера! При това тези части са изработвани ,,на ишлеме“, докато преди години нашата страна е произвеждала пак авточасти, но проектирани и произвеждани от наши инженери и умове! Именно с тях се занимаваме напоследък и ето, днес е поредният епизод от нашата издирвателска дейност в тази област.

Обикновено щом влезем в автомобила и седнем на шофьорското място, врътваме ключа, за да включим веригите на запалването в колата. Това правим с помощта на специален ключ. Именно това ще Ви представим днес – такава част, но произвеждана в някогашния Електроапаратурен завод в Града под тепетата в началото на 60-те години. Виждате на горната снимка какво имаме предвид. Поначало този завод е произвеждал интересна гама части към електрообзавеждането на моторни превозни средства (леки коли, мотоциклети, мотопеди, мотокари) и електрокари.

Ето чертеж на ключа – ако не грешим, означено е даже каква е резбата на винтовете, с които се монтира в колата – М26:

Този експонат е означен като ,,централен контактен ключ със секрет“ (ЦККС) и прави ето това: включва, превключва и накрая може и да из­ключва веригите на запалването и осветлението (предните фарове) в колите. Задейства се с превъртане на секретен ключ, издаден от завода. Само с този секрет можете да превключвате между контактните положения 0,1; 2,3 и 4. Те са означени отпред на бакелитовото тяло на апаратчето. Важно е да отбележим, че можете да поставяте и извеждате секретния само ако сте го превъртели на положение 0 или 4.

Ето електрическа схема на превключвателните клеми:

Ключът работи с 12 волта постоянно напрежение от акумулатора. Номиналният ток по клеми е ето така: клема 30 (входяща) – 30 ампера, клема 30 – 10 ампера, останалите по 6 ампера.

Освен това, този ключ е пътувал за износ заедно с други наши изделия за Северна Африка и може би Латинска Америка, затова са му направили и вариант с изпълнение за сух и влажен тропически климат, която се именува ЦККС-ТАН.

Така… Сега вече мислим, че изчерпахме по-важното за него. От нас засега чао! И никога не губете ключа! :)

Ненадейно в Sandacite.BG изскочиха и дърти български подгревни свещи за дизел двигатели.

Май с тоя каталог ние попаднахме на точното място, ако искаме да изучаваме произвежданите някога в България автомобилни части. Всичко има вътре, и от пиле мляко – та клаксони ли не щеш, та брави за коли, та фарове, та… та това днес! :D

Повечето от Вас навярно са шофьори и знаят, че свещи като на картинката горе се употребяват при безкомпресорните дизелови мотори, за да се улесни първоначалното им запалване.

Произвежданите в пловдивския Електроапаратурен завод модели, които Ви показваме тук, датират от 1962 – 3 г. Те са изработени за напрежение 1,7 волта и максимален ток 36 ампера. Така времето, което е необходимо на свещта да се загрее до 880 – 1000 градуса Целзий, е около една минута. Серията се нарича СН (от ,,свещи нагревателни“).

Тези свещи поначало имат два варианта:

• СН1 – 1,7 волта. Тежат около 100 грама;
• СН2 – пак 1,7 волта, но предназначени специално да много внасяните и употребявани в България гедермански камиони ИФА и други. Тежат (свещите, не камионите :D) около 115 грама

Ето и чертеж на СН свещите:

Сега може да кажете, че момента в България работят и се строят и няколко нови завода за автомобилни части. Да, ама те произвеждат ,,на ишлеме“ части по документация на големите автомобилни компании. А тези свещи (както и множество други части от това поколение) са проектирани и дизайнирани от български инженери и конструктори и са разнасяли по света славата на българската технологична мисъл! Конкретно тези свещи са изнасяни за много страни от Близкия Изток напр.

И какво сега значи…? Първите наши нагревателни свещи за дизел? :D

В Sandacite.BG изнамерихме и БГ контактен ключ от 1962-ра!

Българската техника няма край, особено когато се заровим толкова надълбоко в историята й, че не можем и себе си да извадим. Днешният момент е точно такъв, защото тази публикация е посветена на един малък, по-рядко споменаван детайл, без който обаче на практика не бихме могли да ползваме всяко съвременно превозно средство. Замисляли ли сте се кой задейства стартера напр.? Точно така – това е ключът за запалване!

През 1962 или 63 г. в Електроапаратурния завод в Пловдив започва производството и на българско такова изделие. То носи неособено оригиналното название КЗ (досещате се от какво е съкратено) и е предназначено не само за автомобили, но и за тепърва ставащите все по-славни български електрокари. Там напр. КЗ-то включва и изключва оперативната и сигналната верига на кара. Самото то тежи 190 грама.

Номиналното напрежение на ключа за запалване е 24 волта (постоянно), а номиналният ток – 4 ампера. Токът на изключване пък е 2,5 ампера (при времеконстанта L/R = 0,05 сек.). При постоянно напрежение 12 волта с ключа можем да превключим верига с максимална сила на тока 10 ампера.

За да боравим с устройството, трябва да превключваме контактните положения на ключа. Тук това става чрез сериен ключ – виждате го как стърчи вдясно. Ето и подробности за него. Положенията 0,1 и 3 са фиксирани, а от 2 на 1 ключът се превключва сам под действието на пружина, като връзката между амперметъра и индуктивната бобина не се прекъсва.

Както и други изделия на ЕАЗ Пловдив, предназначени за износ в страни с тропически климат (напр. прекалено влажен), контактният ключ има и вариант, при който съставните части са изпълнени с оглед повишената влажност на въздуха – тази модификация се нарича КЗ-ТАН.

Даа… достоен представител на някогашните поколения български автомобилни части! Които се различават от сегашните по това, че не са лицензно произведени ,,на ишлеме“, както се казва, ами са плод на инженерната и развойната мисъл на български конструктори и проектанти…

Ето още едно такова нещо:

Български бензинов двигател Д300 от края на 1950-те

See more