Когато се строеше Електрокарният завод

Заводската площадка е разположена в западната част на София, между кварталите Красно село и Овча купел, непосредствено край Владайската река, върху площ от 200 дка.

Строителството се изпълнява на два етапа. Първият етап приключи и част от завода е включена в пробна експлоатация. След завършване на втория етап през 1965 г. заводът ще произвежда по предварителна програма около 13 500 бр. различни видове електрокари годишно.

Заводският комплекс се състои от главен производствен корпус и административно-битови помещения към него, от ковачно-щамповъчен цех, котелно помещение, склад за гориво-смазочни материали, гаражни помещения и др.

Електрокарен завод София Elektrokaren zavod Sofiya

Основната производствена програма ще се изпълнява в главния корпус, който се простира на площ от 40 000 квадратни метра. В него ще се обособят според характера на работата различни цехове: пресово-механичен, монтажен, дърводелски, инструментален, ремонтно-механичен и бояджийски.

Върху площта, предвидена за бъдещото разширение, ще ое издигне административен корпус, в който ще бъдат разположени технологични, прототипни и конструкторски бюра, производствено-изпитателна лаборатория, помещения за културен отдих, медицински пункт, столова и др. Отстрани на покрития е широка козирка главен вход ще се построи гараж за велосипедите и мотоциклетите на работещите в завода. Освен това при разширението спомагателните цехове — инструментален, ремонтно-механичен и лрототипен, ще бъдат отделени в нов корпус, а на освободените площи ше се разшири основното производство.

Целият терен ще бъде богато озеленен с храсти и дървета. Ще ое редуват обширни тревни и цветни площи. Широки и удобни асфалтирани пътища ще свързват отделните цехове, а за работниците ще се построи мрежа от пешеходни тротоарни платна. Край завода вече е оформена широка пътна артерия, по която след време ще мине и трамвайна линия.

Новият завод за електрокари в София е изцяло проектиран в Института за промишлено-заводско строителство „Заводпроект“.

–

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1964

Вижте в Sandacite.BG какви български електрокари е имало през 1964 г.!

Електрокарите са сред най-познатите български технологични производства въобще! България ги е изнасяла в целия свят, дори и в Азия, а някои от заводите, които са се занимавали с това, са били дотолкова успешни, че (поне те) работят и сега. Сега ще обърнем по-сериозно внимание на тези устройства.

През 1964 г. в заводите на Балканкар вече се произвеждат:

Платформени електрокари с товароподемност 500, 1000, 2000 и 3000 кг. Те имат скорост на движение между 9 и 14 км/ч. Дву- и тритонните електрокари имат с удобна седалка за двама души.

Нископовдигачи с товароподемност 1500 и 2000 кг. Първият е с лостово управление, а вторият — с воланово управление и седалка за водача. Задвижването им се осъществява от два серийни правотокови електродвигателя, монтирани към двигателните колела. Работната платформа се повдига при първия на 150 см, а при втория – на 125 см. Работят със специални по¬ставки, върху които се поставят товарите. Този тип електрокари са подходящи за работа в цехове и складове. Скоростта им на движение с товар е 8 км/ч.

Платформен електрокар Platformen elektrokar

Универсални високоповдигачи с товароподемност 600, 1000, 2000 и 3000 кг.
Шестстотинкилограмовият електрокар е с три колела, като задното е едновременно и двигателно, управляемо. Той има много малък радиус на завой — върти се на място – поради което е много удобен за работа в складове. При останалите електрокари от тази трупа колелата са четири, като предните са двигателни, а задните — управляеми. И четирите типа са с воланово управленне и повдигат товарите до 3,2 м. На повдигателната уредба могат да се монтират различни сменяеми работни съоръжения: кош за насипни материали, кранова стрела, кламери за бали, рула, тухли и други, което ги прави универсално приложими във всички отрасли на стопанството. Произвеждат се с плътни бандажни и пневматични гуми. Скоростта им е между 8 и 10 км/ч.

Електрокар-влекач, пригоден да тегли товари до 12.5 тона. Пневматичните гуми и ресорите на четирите колела позволяват на влекача да работи и по лоши пътища без опасност от повреди. Той е много маневрен. Управляеми са предните му колела. Снабден е със седалка за двама души и с пълна електрическа и сигнална инсталация, съобразена с изискванията на Правилника за уличен транспорт. Скоростта на движение се регулира плавно и при номинален товар е 7 км/ч.

Етикет: Българските електрокари