Български жп вагон-резервоар

Решихме този път да обърнем малко внимание на жп техниката ни! :)

През 1987 г. в Железопътния завод ,,Георги Димитров“ в София конструкторски колектив с ръководител cm. н. с. инж. Славчо Пеев създава ва­гон цистерна за превоз на насипни товари (прахооб­разни и гранулирани). След транспортирането си товарите могат да се разтоварят по пневматичен път – чрез въздух под налягане до 2,5 кРа.

Самият вагон е изграден на модулен принцип, което позволява чрез използва­нето на различен брой мо­дули (поне 2) да се получа­ва различен обем на резер­воара (за цимент напр. този обем е 54 куб. м.). Проведените изпитания са показали, че ваго­нът може да превозва и редица други материали – поливинилхло­рид, калцинирана сода, на­триев полифосфат, браш­но, трици, сух леярски пя­сък, мляна креда, гипс и други подобни.

Системата за разтовар­ване е призната оригинална конструкция и е защитена с авторско свидетелство в тогавашния Институт за рационализации (ИНРА), сега Патентно ведомство. Нагледен пример за значението й дава фактът, че 63 то­на цимент могат да се разтоварят за по-малко от час.

 

Антон Оруш в ,,На кафе“

В това предаване обърнахме внимание на първата българска пералня с икономична програма Перла 04 Икономик, българския универсален уред за печене Апетит, загряхме вода на български ел. котлон от 1950-те години, а и разказахме още доста неща

Заповядайте:

Старо българско радио от 1930-те години

Старо българско радио от 1936-7 г., произведено по поръчка в софийска фабрика.

Лампи – американски, поне тези извън кожух.

Говорител – български, но не Ирафон – може би Обретенъ Дончевъ?

 

Кондензатори – немaркирани. В капака – нищо необичайно, няма и никакви надписи нито по него, нито по шасито:

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

А, тук виждате как радиото пътува в трамвая, триумфално преминавайки площад св. Неделя:

Ето го още веднъж  – този път в библиотечна среда:

Ето повече снимки тук – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=8&t=1427&p=51733#p51733

 

[1969] Български военен радиоактивен измерител

РАДИОМЕТЪР ЗА ТЕЧНИ РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

Производител: Завод за ядрени прибори Плевен

Предназначение: контролиране на радиоактивната замърсеност на вода (прозрачна и мътна)

На въоръжение: в инженерните подразделения и формированията на гражданската отбрана, решаващи задачи по добива на вода и контролиране чистотата на питейната, за битови и за технически нужди вода.

[1973] Български струг Перун

Една българска машина е обект на особено внимание от страна на специа­листите на Лайпцигския панаир. Бъл­гарски струг демонстрира изработване­то на детайл; ножът влиза в схватка с метала, стружката се отделя с лекота; за кратко време първият нож се заменя от друг, който на свой ред настървено се впива в метала. Услужлива механич­на ръка е поела вече следващия нужен за обработката инструмент и е готова в определен момент да го подаде към супорта на машината. След няколко минути детайлът е обработен без наме­сата на човек. Измерването на негови­те размери говори за високата степен на точност, която постига българската машина.

Съвременното машиностроене е не­мислимо без тези машини, които обра­ботват детайла, докато той се върти около една ос. Казваме, че струговите машини обработват ротационни детай­ли, класът на които е изключително широк. Валове, оси, втулки, фланци — това са все детайли, които обикновено изискват стругова обработка. Непре­къснатото нарастване на изискванията към машинните детайли за точност и гладкост на техните повърхнини се от- нпгя и към машините, върху които тези детайли се обработват. От друга стра­на повишаването на точността и ско­ростта за изпълнение на отделните опе­рации, както и стремежът за освобож­даване на човека от нетворчески труд налага автоматизирането на обработ­ващите машини.

Машината, която заинтересува специа­листите на Лайпцигския мострен па­наир, е напълно автоматизирана и ней­ната работа се отличава с висока пре­цизност. Това бе един струг от фамилия­та стругове Перун, разработена в последно време в Научноизследовател­ския и проектноконструкторски инсти­тут по металорежещи машини и инстру­менти под ръководството на ст. н. с. инж. Иван Славински.

Какво е интересно да се знае за тази фамилия стругове?

Всички машина Перун са снабдени с цифрово програмно управление, кое­то ги прави напълно автоматизирани. По принцип всяка автоматизирана ма­шина може да бъде разглеждана като машина с програмно управление. На­истина, и в гърбичните стругови автома­ти програмата за работа на изпълнител­ните звена се определя от профила на монтираните върху машината гър­бици. В тези машини самата гърбица е програмоносител. Той е кинематически свързан с изпълнителни­те органи на машината и определя тяхната траектория на движение с цел да се получи желаната форма на обра­ботваемия детайл. Основните недоста­тъци на този вид машини са в дългото време, нужно за замяна на програмо- носителите за производство на нов де­тайл; ниската точност на обработка и невъзможността да бъдат обработва­ни детайли с по-сложна конфигурация.

Развитието на теорията за автоматич­ното регулиране и на технологиите за производство на градивни елементи за автоматизация (по-специално на елек­тронни елементи) създаде условия да се развият принципно нови машини с автоматично управление — машините с цифрово програмно управление.

Цифровото програмно управление се основава на използуването на дискретни команди, кодирани с цифри (символи), които непосредствено задават положе­нието на изпълнителните органи на машината в процеса на обработка на детайла. Изпълнителните органи се пре­местват под контрола нс последовател­но въвеждани в системата за управле­ние символи. Те определят и формата, и размерите на обработваемия детайл. Машините с цифрово програмно управ­ление се характеризират с възможност за бърза пренастройка без смяна на ме­ханични упори, а в повечето случаи — и без замяна на комплекта инструменти, с които работи машината. Достатъчно е да се смени въвежданата в системата за управление информация и машината е готова за обработване на нов детайл. Най-често тази информация постъпва на перфолента, върху която са кодирани всички необходими данни за обработ­ване на детайла. С перфолента се въ­вежда и информацията в машините Перун.

По технологически признак системи­те за цифрово програмно управление се делят на системи с позиционно управление,системи с циклово управле­ние и системи с контурно управление. При първия вид системи се програмира установяването на обработващия ин­струмент в определени точки на обра­ботваемия детайл, След това в тези точки започва обработката (например пробиване), при втория вид пък се про­грамира последователно преместване на обработващия инструмент по права линия, която обикновено е успоредна на основните направления в машината. При контурно управление се реализира съгласувано движение на инструмента (или пък на детайла) по две или три координатни оси едновременно.

Струговете от фамилията Перун са снабдени със системи за контурно управ­ление. Едно от основните преимущества на тези системи е необходимостта от по-малко видове инструменти за обра­ботване на различните повърхнини. То­ва намалява работата по пренастрой­ка на машината, както и грижите по складиране, съхранение и търсене на различни по вид инструменти. Контур­ното управление на струговите машини ги прави способни и за обработка на по-сложни по конфигурация детайли — конусни повърхнини, сферични и раз­лични други фасонни повърхнини.

Струговете Перун СЕ 062.00 са снабдени с два въртящи се ножодържача — единият с хоризонтална ос на въртене, на който се поставят ножове за челно и външно струговане и дру­гият — с вертикална ос на въртене с възможност да побере четири ножа за външна обработка и за разстъргване на метал. Програмното управление на струга издава съответните команди за превъртане на ножодържачите на необходимата позиция, с което се вкарва в работа съответният нож.

Струговете Перун СЕ 062.01 пък имат инструментален магазин във вид на въртящ се барабан с 12 позиции, във всяка от които се съхранява по един инструмент. Инструментите са предварително закрепени в блокове, с помощта на които се установяват в ножодържача на машината в точно необходимото положение. Един специален механизъм – автооператор – пренася инструмента заедно с блока му от барабанния механизъм до ножодържача. Механическата ръка на автооператора поставя инструмента в ножодържача, като преди това снема оттам инструмента, който вече е завършил своята част от обработката.

Операциите по смяна на инструментите са непроизводителни. При струговете с въртящи се ножодържачи СЕ 062.00 времето за завъртане на ножодържача и вкарване в работа на следващия инструмент е относително малко. За сметка на това сравнително малкият брой инструменти, които могат предварително да се закрепят на двата ножодържача, ограничава възможностите на самия струг. С един комплект инструменти могат да се обработват прибли­зително 70 % от всички видове ротацион­ни детайли в машиностроенето.

Въртящият се магазин с 12 позиции на струг СЕ 062.01 дава възможност та­зи машина да работи с комплект от 13 инструменти, с които могат да се обработват около 95% от всички видо­ве ротационни детайли. Недостатъкът на това конструктивно решение — за­губата на повече време за смяна на инструмента — в струг СЕ 062.01 е остроумно преодолян от създателите на машината.

Инструментът, който следва да за­мени предишния, намиращ се на супор- та на машината, се поема от механиче­ската ръка на автооператора още до- като се извършва обработката с първия инструмент. По време на обработката автооператорът извършва следящо движение, в резултат на което той следва супорта на машината като по този начин е в готовност да смени бър­зо инструмента без да преодолява го­леми разстояния от магазина до супор­та. Понякога смяната се извършва и по време на препозициониране на супор­та, когато последния по програма се придвижва, за да започне обработка със следващия инструмент от друга точка на детайла. В последния случай времето за смяна на инструмента е рав­но на нула, тъй като то напълно съвпа­да с времето за извършването на други необходими операции. Това оргинално решение на начина за смяна на инстру­мента извежда струг СЕ 062.01 по този показател над всички подобни образци в света.

Струговете от фамилията Перун са машини с висока точност. Обрабо­тените от тях детайли имат размери, които се колебаят в границите на мик­рони. Това е постигнато от една страна с помощта на прецизна изработка на детайлите на самите стругове и от дру­га— чрез специални конструктивни ре­шения. Така например скоростната ку­тия на струга заедно с главния двига­тел е отделена от вретенната кутия, за да се избегнат вибрации и нагряване на последната. В предното седло, къде- то е пагерувано вретеното на машината, лагерите са почти единствения източ­ник на топлина, която може да повлияе на положението на вретеното. Поради това всички лагери са поместени в спе­циални ризи, през които циркулира масло. Маслото поема отделената топ­лина, отдавайки я вън от машината на специален охладител. Самото предно седло е отделено от направляващите на струга с топлоизолационна подложка, която препятствува разпространението на топлина към направляващите, за да се избегне тяхното деформиране.

В струговете са приложени последни достижения на електротехниката, хид­равликата, електрохидравликата, елект­рониката. Като се прибавят към това свежите, оригинални решения на автор­ския колектив, българското машино­строене може да се гордее с тези съвре­менни машини.

Като машини с цифрово програмно управление те могат да бъдат директно управлявани от електронноизчислител­на машина. Поради това е възможно включването им в автоматични линии, управлявани от ЕИМ.

Благодарение на своето бързо дей­ствие добре програмираната ЕИМ изби­ра технологичен процес, който в опре­делени аспекти е най-изгоден (осигурява например най-малък разход на време, или се извършва при най-ниска себестойност на обработката и т. н.). Такъв процес се нарича оптимален. Методи­те за проектиране, които го осигуряват, се на­ричат методи за оптимално проектиране. Те­зи методи се основават на съвременни дости­жения на математиката, ло-слециалио на ма­тематическото програмиране. Когато създава­ната от автоматизираната система за тех­нологично проектиране технология е предназначена за машина с цифрово програмно управление, тогава ЕИМ вме­сто да печати технологична карта с подробно описание на отделните мани­пулации и режими за обработка, напра- во издава перфолента за управление на машината с цифрово програмно управление, с което се постига един автоматизиран цикъл проектиране-об­работка.

_____________

инж. Трифон Панов

В новото от Sandacite.BG ще видим какво е КИТУ и как улеснява производството на телевизори в България.

Ако за телевизионните приемници да попаднат в рая означава да отидат в домовете на хората, то безспорно чистилището за тях ще бъде конвейерът, на който се извършва последната и най-отговорна проверка на работата им. Това е било важна задача в българските заводи за телевизори.

Ние в нашия сайт говорим най-вече за крайни продукти, но нека да споменем, че при производството на телевизори контролът на качеството се прави непрекъснато в продължение на целия технологичен процес. Проверява се и работата на всеки възел или блок, преди да постъпят за монтаж. Накрая готовият и вече работещ телевизор попада на конвейера за окончателна настройка и проверка — минава през „чистлището“. Тук главна законодателна и пазителка на качеството е контролно-изпитателната телевизионна уредба или както всички я наричат накратко: КИТУ. Тя представлява един имитатор на национален предавател и работи по всички канали от приетия за страната тв стандарт OIRT. От КИТУ до конвейера за настройка се изпращат (по магистрални коаксиални линии) високочестотни сигнали, които носят в зашифрован вид изпитателните програми, необходими за проверката на телевизионните приемници.

Ето и някои от по-важните проверки, които се правят в този етап.

Една от тях е оценката на резолюцията, разрешаващата способност — най-малкото разстояние, на което могат да бъдат разположени две черно-бели (тогава!) точки, без да се възприемат като една. Резолюцията е показател за детайлността на образа. Нейната оценка се извършва с помощта на набор от клиновидни или успоредни линии, които са включени в изпитателната таблица, предавана от КИТУ.

Градацията на яркостта от черно до бяло е също твърде важна за доброто качество на образа. Проверката й се извършва по елементи с различна яркост, които са. включени в таблицата.

Навярно знаете, че „моливът“, с който се изписва изображението върху екрана, е тънък електронен лъч. С помощта на електромагнитна отклоняваща система лъчът се заставя да се движи хоризонтално отляво надясно, докато изпише реда, след това да се премести надолу и да започне изписването на следващия ред и така нататък. От неизправности, свързани с управлението на лъча, могат да се получат два вида изкривявания, които се проявяват по еднакъв начин: кръгът се превръща в круша, пъпеш или някаква неназоваема фигура, квадратът — в правоъгълник, ромб и прочие. Първият вид изкривявания се дължат на производствени дефекти и лошо монтиране на отклонителния блок, вторите — наречени нелинейни — се предизвикват от променливия ток, захранващ отклонителната система. Този ток има по-особени свойства. Кривата, по която се изменя, не е плавна, подобна на вълна синусоида, а трионообразна. Когато „зъбите“ на трионообразния ток са „изхабени“ — с една дума, нямат необходимата форма — се получават и нелинейните изкривявания. Разбира се, при настройката всички тези дефекти се отстраняват. За целта КИТУ предава специална таблица — квадратна мрежа, формирана по електронен път. Електронният лъч може да причини още една неприятност — когато не е добре фокусиран там, където пада върху екрана, ще се получи не малка точка, а широко размазано петно. Ако този дефект не бъде отстранен, образът губи своята яснота и контраст.

Качеството на телевизионното изображение се регламентира от съответните стандарти на различните страни. В България през 1969 г. се работи по OIRT — телевизионен стандарт на страните от Източна Европа и СССР. До 1968 г.  внесената малко преди това от Съветския съюз КИТУ за стандарта OIRT задоволява нуждите на нашето производство. Но нарасналите възможности на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“„ в София и достигнатото високо качество на българските телевизори правят реално проникването им на пазарите в страни, където се използват други стандарти. Дотогава България е изнасяла успешно телевизори за Близкия Изток, Куба и Северна Африка, но в края на 60-те възниква нуждата да се организира производството на телевизионни приемници по другите два най- разпространени стандарта: CCIR (западноевропейски стандарт) и FCC (тогавашния американски стандарт). За новото производство трябва да се внесе и КИТУ, работеща по тези два стандарта.

От направените проучвания в завода разбират, че западногерманската компания „Роде-Шварц“ може да внесе апаратура, работеща само по стандарта FCC, срещу ,,скромната“ сума от 250 000 долара. Тук трябва да се прибавят и значителните разходи за заплащане на специалистите от фирмата, които ще пуснат апаратурата в действие. Равносметката е – ,,излиза ни скъпичко, а въпросът се решава само наполовина“.

Именно в този момент постъпва и едно друго предложение — апаратурата да бъде конструирана и изработена в Слаботоковия завод от негова т.н. бригада за технически прогрес. Трябва да се признае, че ръководството на завода се изправя пред труден проблем. От една страна стои известна и реномирана компания, която обаче иска твърде много пари, а от другата страна — български колектив, значително по-скромен в претенциите си, но пък без реноме зад гърба си.

Много дълго е да описваме всички перипетии, затова ще Ви запознаем само с резултата, защото той е важен: само за година и половина ,,бригадата за технически прогрес“, съставена от 18 души  и ръководена от инж Николай Коралов, конструира, изработва, изпитва и внедрява в експлоатацията КИТУ, работеща и по двата стандарта CCIR и FCC! Качеството на апаратурата е отлично, а работата й задоволява най-високите изисквания. Приятно впечатление прави и добрият за времето си външен вид. Що се отнася до цената, то окончателно тя е само 53 400 тогавашни лева! Печатна грешка няма (макар че често правим такива). Икономическият ефект пък се равнява на 668 000 валутни лева.

Зад този успех не стоят някакви загадки или тайни. В целия свят уникални апаратури, подобни на КИТУ се изработват в единични бройки. Тук не може да се приложат методите на поточното производство, а обратното — дялът на конструкторския труд и работите, извършвани на ръка, е почти 100 процента. Следователно, щом една апаратура ще се изработва на ръка, това можем да сторим и ние у нас. Проблемът се заключава само в качеството на проектно-конструкторската работа, т. е. въпросът опира в творческите възможности на българските специалисти: инженери, конструктори, технолози, а именно в тази област и по това време България е достатъчно силна. Нашата техническа интелигенция с редицата си постижения на световно ниво още тогава е доказала, че успешно може да се състезава със специалистите от най-напредналите страни. За акад. Георги Наджаков сте чели, нали?

В конкретния случай има и две щастливи обстоятелства: инж. Николай Коралов още със своята дипломна работа започва да решава твърде сложните проблеми, свързани с формирането на изпитателни изображения по електронен път; и второ, ръководството на завода не се е побояло, че участващите в бригадата „ще вземат много пари“ и правилно е използвало възможностите за материално стимулиране. Резултатите убедително потвърждават правилността на такава позиция.

Контролно-изпитателната телевизионна уредба се използва от 1969 г. нататък в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава вече произведена и първата серия телевизионни приемници по стандарта CCIR. Производствените мощности на завода са били в готовност да изработят и втора КИТУ, ако настане нужда от нея.

Български лампов радиоприемник Херц

И друг път сме Ви представяли радиоприемници на българския довоенен производител Радиолаборатория Херц София.

Този тук обаче не е в най-доброто състояние – някои лампи липсват, а други не са оригинални и с присаден цокъл:

Интересното при този Херц обаче е кръглата скала, вероятно набавена отвъд океана.

Говорителят е български, а някои други части – като например този голям кондензатор Hydra – германски:

Лампи: EM 1, неизв., 42 (Purotron), неизв. в калъф

Изходната му мощност е вероятно около 3 вата:

Български електрокар с програмно управление

Ползата от електрокарите в товарно-разтоварните работи по гарите, пристанищата, складовете, заводските цехове и на други места не се нуждае от реклама — тя е очевидна по безспорен начин. И все пак тук се крие един значителен резерв за повишаване на производителността на труда. Да поясним. В една текстилна фабрика, например, можем да наблюдаваме редом две такива, несъответстващи по мащаба на производителността си трудови дейности — на тъкачната, обслужваща едновременно десетина стана, и на работниците, които с ръчни колички пренасят различни материали из цеха. Ако на тези работници дадем електрокари, производителността на труда им ще се повиши значително, но несъответствието ще остане — тъкачната обслужва десет стана, шофьорът управлява само един електрокар.
Изход от това положение може да се намери чрез създаването на електрокари-роботи, които действуват автоматично или пък се управляват по няколко десетки едновременно от централен диспечерски пункт. Изхождайки от такава концепция кандидатът на техническите науки Христо Христов и инж. Цанко Цанев от НИПКИЕМ и инж. Иван Видопов, инж. Петко Георгиев и Георги Младенов от НИПИА създадоха електрокар с адресно и програмно управление.

Как работи тази „мислеща“ машина?

Да допуснем например, че електрокарът трябва да обслужва един стругарски цех и че неговата задача е да снабдява струговете с полуфабрикати и да отнася готовата продукция в склада. В такива случаи маршрутът е сравнително прост: от склада за материалите по пътеката между струговете, с възможност за спиране при всяка предварително избрана машина, до склада за готовата продукция. Маркирането на „пътя“ става по индуктивен път, с помощта на закопана в земята жица, по която тече променлив ток. Програмното устройство води електрокара точно по жицата и го спира на зададените адреси. Управлението може да се извършва или чрез устройството, монтирано на самия електрокар, или дистанционно, като командите се подават пак по закопаната в земята жица, но на честота, различна от „водещата“. Освен това електрокарът е снабден с кормило и седалка за шофьора. Ръчното управление е предвидено за случаите, когото машината ще се използува извън програмата, при повреда на водещия път и изобщо при всяка по-особена необходимост.
Електрокарът с програмно управление може да се използува и при сложни и разклонени маршрути, снабдени с отклонения и стрелки. в такива случаи водещата магнитна линия се секционира, като на една секция или кръстовка може да има само един електрокар. По този начин се осигурява нормално движение на машините без стълкновение помежду им. Независимо от това в предната част на електрокара е монтирана предпазна рамка, изнесена напред, на спирачното разстояние на машината. При блъсване в някаква преграда — срзена, затворена врата, човек и други — щангата се отклонява назад и задействува спирачките. Ако се случи да излезе от водещата линия, електрокарът спира автоматично и подава звуков сигнал.
Манипулацията с програмното устройство е лека и проста. Предварителното адресиране се извършва с помощта на наборно попе, съставено от обикновени двупозиционни ключове или щекери. Самият адресант — работникът на съответната машина — също може да промени при необходимост адреса и да изпрати електрокара там, където той неочаквано е станал нужен.
Програмната система е универсална и може да води електрокара по пасивен или активен индуктивен пат или просто по достатъчно контрастна цветна ивица, изписана направо върху пода на цеха. Това прави системата извънредно гъвкава и удобна за приложение вия за работа, по гарите, летищата, в консервните предприятия и други.
След известни изпитания системата навярно ще може да се приложи и при междуредовата обработка на лозята, като тел та, която поддържа лозите, ще служи за индуктивен път. Много лесно може да се използува в различни развлекателни атракциони — не случайно електрокарът без шофьор събираше толкова любопитни зрители на XXIII мострен панаир в Пловдив дори и там, кьдето се налага честото сменяне на маршрута. Апаратурата, с която се осъществява програмното командване на електрокара, е неголяма и несложна. Понеже са използвани транзистори, тя се отличава и с голяма сигурност в работата.
Пред електрокарите с програмно управление се открива наистина широко поле за работа. Те с безспорен успех могат да се използуват за вътрешнозаводски и цехов транспорт, там, където съществуват вредни за персонала условия.
Електрокарът с програмно управление е първият от многобройните преносвачи-роботи, които ще освободят човека от още една малко ефикасна работа, ще спестят неговото време и сили, за да ги вложи в по-творчески задачи. Българските специалисти са създали конструкция, която може да бъде внедрена масово още днес. Думата имат, както се казва, клиентите, които са навсякъде, където човекът е поставен, само за да върти кормилото.

–

Статията е поместена в сп. Наука и техника за младежта от нач. на 70-те г.