10 години блог Fibank плюс Изложба на БЪЛГАРСКА ТЕХНИКА!

Вижте какво интересно събитие проведохме Сандъците – Sandacite и Fibank!

Стара българска техника

Миналия четвъртък, 28.VІ.2018, в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман се случи нещо твърде интересно за цялата сандъчено войнство :)

Както знаете, от няколко години имам честта да съм гост на едно чакано събитие – рождения ден на блога на Първа инвестиционна банка (Fibank). Това отбелязване не би имало целия заряд, който носи, и не бих го очаквал всяка година с такъв интерес, ако тази институция не беше за мен с не едно нещо притегателна. Често пъти с тях сме имали неочаквани съвпадения на мисли,  възгледи и обстоятелства или сме мислили в една посока. Във Fibank има бая приятели на българската техника и любимия Ви сандъчен сайт – ако сте обърнали внимание, една немалка част от статиите си публикувам в издавания от тях вестник Fibank News, в който вече две години вадя от забравата някои от най-интересните факти от нашата техническа история. Издателите му бяха първите, която се обърнаха към мен с идея да пиша специално за българска техника. Неведнъж съм се интригувал от различните им инициативи, свързани с подкрепата на българските начинания, както и от изненадващите  подходи, които използват в комуникацията си с обществеността и клиентите си.

Тази година блогът на банката отбелязва своя 10-годишен юбилей. Поначало блог медията заема важно място в комуникационната политика на Fibank. Писал съм по тази тема и преди, но нека сега напомня. Блогът дава възможност за просвещаване – изграждане и обогатяване на финансовата култура на хората; също така е и практически полезен, защото  там може да се намерят статии, които да помогнат на човека да се ориентира по-добре какво точно търси. Една от причините е, че писмената форма дава възможност за по-пространно и пълно обяснение на много обстоятелства и термини от света на финансите (в този случай), а тези неща е важно да се знаят добре, ако човек иска да е на ,,ти“ с услугите, което ползва. Мога да Ви уверя, че когато темата е в ръцете на някой добър разказвач, банката престава да бъде традиционното скучно място. :)

Първата ми среща с https://blog.fibank.bg/ беше някъде през 2013 г., когато търсех нещо, което ме интересуваше – вече не помня точно какво – но помня, че стилът на писане по финансови теми ми направи впечатление – не бях го срещал никъде другаде. И сега ми е много интересно да чета статиите там, а тази година за юбилея му подариха нови дрешки и играчки (визия, рубрики и функции), които според мен правят блога им още по-интригуващ.

А сега да опиша за какво се борех аз там тази година. На тези блогови рождени дни често съм се срещал с хора, които имат изявено отношение към нашето сандъчено дело. :)

Антон Оруш

По покана на директора Корпоративни комуникации на Fibank г-н Ивайло Александров Sandacite.bg имаше възможност да изложи 10 подбрани експоната от колекцията,  които да внесат на празненството духа на българската техническа история. Предпочитанието падна върху изделия, свързани с комуникации и банково дело, а самото празненство се проведе в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман.

Самата идея да представя част от дългогодишния си труд наживо ме зареди с енергия и реших да покажа неща, които действително имат какво да кажат на гостите. Първоначалното решение беше някои от тях дори и да поработят. :) Както и миналата година, работата мина през собственоръчно изработени плакати, обсъждане на разполагането на експонатите в пространството с чудесната Десислава Богданова-Чучулайн (също от Корпоративните комуникации). Тя има много разбиращо отношение към сандъчената кауза, а също така и твърде висок художествен усет – в смисъл, усет кое е красиво и кое къде ще седи добре. :)

Гостите бяха, както обикновено е на това събитие, блогъри и служители на Fibank. Поначало много обичам тези рождени дни, тъй като това е времето, когато хем можеш да си поговориш с хора, от които само си чел материали, хем можеш да ги попиташ онова, което желаеш да научиш, а също така може и да обсъдиш някакви бъдещи планове.

Разбира се, маниаците на стара техника си имаме номера и както винаги, сме на всяка манджа мерудия! :) Защо Ви го казвам – ами защото не знаете, че известната тукашна статия за историята на българската банкова техника всъщност се роди от предприето мое издирване дали съществува разработен някога български банкомат – та ако ще, и в един-единствен прототипен екземпляр. Тогава някой ми пусна мухата, че такъв има; аз прерових архивите и спомените в половин България, но не намерих и следа от такова нещо. Е, статията я направих, разбира се, но пък сега имах и възможност да обсъдя евентуалното все пак съществуване на първи български банкомат с истински специалист по банкови карти! След като той също отрече заблуждаващата информация, поне научих къде се намират трите навивки (в по-старата литература се казваха ,,витки“) на антенката на безконтактните карти. Обсъдени бяха и други стратегически теми, като напр. дали дебитна карта може да се ползва за отвертка, да речем. Все пак ние тука сме портал за стара ТЕХНИКА, да му се не види!

Стара българска техника

В интерес на истината, на пъстрото събитие успях да ,,сключим споразумение“ за поредица общи статии на тема… ама айде за момента да не Ви казвам, та да им се радвате повече, когато им дойде времето! :D

А самите джаджи, които представих, са снимани по-долу. Подготовката мина и през набиране на технически сведения за три от тях, което ще рече, че този чудесен повод беше и случаят, който извади въпросните три неща от категорията ,,мъртви експонати“ (ако не знаете какво е това, вижте тук ==> ЦЪК). Като се знам какъв муден колекционерски чиновник съм, заслугата за това е само и единствено на рожденденската покана! Иначе щяха да си седят и да си тънат в неизвестност… до второ пришествие.

Но да не се отнасяме. Почетни гости на блог-вечерта бяха:

Стара българска техника

Като е грамофон, не може и без плоча – в случая това е ,,ФАБРИКА ЗА ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ  Б А Л К А Н Ъ“  СОФИЯ.

Стара българска техника

Между другото, песента е с подходящото название ,,На трапеза“ и даже имахме случай да я пуснем, та да озвучи механата. Добре се получи :)

Стара българска техника

Не я включихме, но пък на плаката имаше снимка от игрова ситуация.

  • телефон от края на 1920-те, произведен в Телеграфно-телефонната работилница към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните на Царство България:
Стара българска техника
  • ролковият магнетофон от средата на 1960-те Мелодия МК6, за който днес Ви пуснахме статийка :)
Стара българска техника
  • военнополеви телефон от началото на 1940-те г. КСТ (Княз Симеон Търновски), работес със суха батерия и служещ за свръзка между две военносилови единици напр.:
Стара българска техника
Стара българска техника
  • една друга щуротия, на която тия дни ще посветим отделна статия, тъй като заслужава това:
Стара българска техника

Според мен джаджолята произведоха интересно впечатление. Напр. известният технологичен журналист Светлин Желев ги обиколи всичките, даже поиска да вземе няколко от тях в ръце и ги коментираше. Поначало всичко може да стане интересно на хора (както се уверихме и с децата от Софийския фестивал на науката), стига да им го обясниш достатъчно увлекателно и ,,като за тях“. Друг отзив, който чух, беше, че примерно грамофонът така добре бил разположен, че не ставало ясно от нашите неща ли е, или е част от интериора на заведението, защото то се намира в стара софийска къща и е в доста ретро стил. Ха-ха… само да им се прииска Орфеят. :)

Както си му е редът по протокол, излязох и аз да се изложа и да кажа традиционните ,,няколко думи“.

Антон Оруш

В което време вдясно от мен се кипреха Първият български таблет и една от първите български банкнотоброячни машини, на които не виждате дори целите плакати. Но какво пък – виждали сте ги в съответните статии. :)

Почетен гост – турени директно на една от масите! – бяха и представители на най-големия стандарт дискети, произвеждани някога в света – 8-инчовите:

8-инчови български дискети ИЗОТ

Както си му е редът, на всеки рожден ден има и торта…

Блог Fibank

И се правят искрени пожелания!

Блог Fibank

Събитието беше великолепно преживяване! Винаги се чувствам искрено щастлив, когато имам възможност да популяризирам това, което съм успял да спася и запазя от старата българска техника. А Fibank са страхотни приятели в това.

А, да… и една история за чао! Точно когато на другия ден си прибирах партакешите, се случи аз с магнетофона в ръка да се размина на изхода на ресторанта с влизаща клиентка. ,,Ааа, ама това е магнетофон!?“ – възникна посетителката на ,,Лаванда“. И още преди да успея да потвърдя, тя продължи: ,,Прекрасен е!“ :D

Е, какво да каже човек повече? :)

[1964] Първият български GSM!

[1964] Първият български GSM!

[1964] Първият български GSM!
Днес в Сандъците БГ имаме нещо, което наистина много желаем да споделим с Вас. :)

Историята на техниката е удивителна област! Едно надзъртане в старите архиви може да отнесе с десетилетия назад представата ни за познати предмети и събития. А най-интересно е, когато виждаме, че дадено изобретение е изчезнало, но все пак някога то е съществувало.

През 1964 г. в България едно се ражда едно интересно устройство. В Изследователския институт по електропромишленост в София талантливият инж. Христо Бъчваров конструира първия в България преносим джобен телефон, който позволява, разхождайки се, по всяко време да избирате абонати от градската телефонна мрежа. Разглеждайки начина му на действие и употреба, почти можем да го наречем първият български GSM. „Почти“, тъй като GSM стандартът е разработван след 1982 г. и е патентован през 1991. Но дори и така, не е безинтересно да се узнае историята на първия български мобилен телефон.

Първият български GSM

Какво представлява той и как работи? Това е малък безжичен апарат, снабден с миниатюрен радиопредавател, който излъчва към специално ycтpoйcтвo, мoнтиpaнo или ĸъм гpaдcĸaтa тeлeфoннa цeнтpaлa, или ĸъм oтдeлен тeлeфoнeн пocт. Устройството (т.н. РАТЦ-6) приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и Ви свързва с телефонния абонат. Говорете!

Както виждаме от снимките, джобният телефон притежава типичната за своето поколение шайба за набиране на номерата. Под нея се намира метална мрежа, под която се крие комбиниран микрофон-високоговорител. Преди да започнете разговор, е необходимо да изтеглите телескопичната антена, чиято дължина достига до 30-ина см. Устройството се захранва от акумулатор, който му позволява до 20 часа работа в режим на разговор. За да може да се носи спокойно и удобно, се е носел в метална кутия с кожен калъф с каиш. Напъхан в нея, телефонът прилича на обикновен любителски фотоапарат.

По това време разработваните в чужбина радиотелефони пpeдcтaвлявaт или oбиĸнoвeни пopтaтивни paдиocтaнции, или (по-чecтo) caмo мaлĸи тpaнзиcтopни paдиoпpиeмници c oгpaничeн радиус нa дeйcтвиe, които притежателят може да използва само за входящо повикване. Тъй като този джобен телефон носи номера на стационарния телефонен пост, с който го свързва устройството РАТЦ-6, домашният абонат може да избира друг, който носи портативното устройство у себе си и е излязъл из града например. Налице са били и множество други приложения, защото към само един телефонен пост е можело да се свържат до 15 такива портативни радиотелефончета.

Първият български GSM

Джобната джаджа е имала два варианта. В изработения през 1964 г. прототип мощността на използвания радиопредавател е ограничавала радиуса на връзка до 12 км, но след това е произведен и модел с по-мощен радиопредавател, който да увеличи обсега до 50-60 км.

Този безжичен телефон е откривал забележителни възможности за човека отпреди половин век. Големи са били очакванията за приложението на апарата в предаването на спортни състезания, координацията между работещи на открито и т.н. Той е демонстриран на специализираната международна изложба Инфорга`65. Една година по-късно, на друго подобно изложение (Интероргтехника`66) България показва и мобилните телефони РАТ-0,5 и АТРТ-0,5, предназначени за комуникация между заетите на строителна площадка и в енергетиката. При тези устройства обаче към един пост могат да се свържат най-много 6 безжични джобни апарата. Към средата на 70-те вече бил построен и изпитателен комплекс с апаратура за национална система за мобилни връзки (т.н. „народна система за радиовръзка“), но след 1977 г. работата в тази посока спира.

За да стане още по-интересно, ще отбележим, че още през май 1958 г. в София инж. Христо Бъчваров изпитва друга модификация на същия телефон – но тя е предназначена за монтиране в автомобил и употреба само в него. Тъй като той също не е свързан с жица, може би е по-редно него да наречем първият български мобилен телефон… но имайте предвид, че е фиксиран към колата, от чийто акумулатор се захранва! Не може да се разхождаме с него. За този апарат ще ви разкажем по-подробно в друга статия.

За съжаление, нямаме данни мобилните телефони на инж. Бъчваров да са било масово произвеждани. Може да се предположи, че cъдбaтa им e билa същата като нa дocтa дpyги изпpeвapили вpeмeтo cи бългapcĸи тexничecĸи пocтижeния в пepиoдa дo 1990 г. – нe ce e нaмepило достатъчно желание дa бъде преодоляна pyтинaтa пpи пpoизвoдcтвoтo нa отдавна пoзнати и отработени устройства.

 

Sandacite.bg на Софийския фестивал на науката 2018!

Как се представихме Sandacite – Сандъците на Софийския фестивал на науката 2018!

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Напоследък зачестява нашето участие на различни форуми, общото между които е интересът им към темите, разработвани от нас – а те също могат да бъдат обединени под названието ,,събиране, запазване и популяризиране на историята на българската техника“.

Още след като нашият админ Антон Оруш спечели специална награда от конкурса за публикации на тема наука и технологии M-tel Media Masters 2017, той получи покана от организаторите на Софийския фестивал на науката да отбележи участие на този престижен форум за популярна наука и техника. За тези, които все пак не знаят какво е това, ще кажем, че това е чакано с нетърпение ежегодно пролетно събитие, вече за осма поредна година организирано от Британския съвет в България, и представящо различни лекции, презентации, демонстрационни щандове и практически работилници от всякакви области на науката и техниката. Това е чудесна възможност на любознателните хора да научат нови неща за всичко, което ги заобикаля, за децата – да узнаят как работят различни устройства от тяхното ежедневие и да се събуди в тях интерес да застанат ,,от другата страна на барикадата“ (т.е. да започнат сами да ги проектират и конструират!), а за презентатори, лектори и въобще всевъзможни демонстратори – да покажат най-интересните неща, с които се занимават, и по този начин да популяризират своите каузи и това, което са приели (предполагаме, повечето) за главна задача на живота си.

Та такаа, след като уточнихме с организаторите в какво ще се състои нашето представяне, дойде ред да транспортираме експонатите за демонстрационния ни щанд, а междувременно админът си правеше презентацията. Щандът щеше да показва около десет експоната от колекцията му, а ние междувременно с всеки ден добавяхме по някой.

Но да покажем все пак една снимка от триумфалната сряда миналата седмица, когато камионът с експонати влезе в двора на митичния София Тех парк (където щеше да се проведе тази година Фестивалът) и админът слезе и започна да превозва и подрежда нещата към щанда ни:

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Наистина велик и тържествен момент за админа, защото той изпитва особено благоговение към това място и ето как сега мечтата му се сбъдваше – нашите експонати влизаха в Свещеното пространство на иноваторите, технологичните умници, футуристичните мозъци, ,,инфлуенсърите“ и прочие и прочие авангардни хора! :D :D

Преди това организаторите ни бяха направили и чудесна реклама – беше ни отделено място в специалния брой на сп. ,,Програмата“, издадена за Фестивала, а председателят на Британския съвет г-жа Любов Костова нееднократно ни спомена във ФБ постовете си. Хората ни изготвиха и специален банер, въобще – отнесоха се много грижовно и добре към нас. За което им дължим огромна и искрена благодарност!

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite
Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite
Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Текстът е на вълнички, защото сме много развълнувани! :)

Та такаа, деня на откриването – четвъртък – админът дойде по-рано и подреди щанда, така щото той започна да изглежда така:, както е показано на първата снимка в статията. Но това не беше за дълго, тъй като съвсем скоро започнаха да пристигат посетители. В дните четвъртък и петък това бяха основно деца, доведени организирано от училища.

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

И точно тогава започна да се случва нещо наистина чудесно! Малките момчета и момичета започнаха да разглеждат старите апарати с чуден интерес и действително заинтригувани! Ние бяхме поразени от това колко много децата са запленени от старата техника и желаят да разберат тайните й! Можеше да се забележи, че (разбира се) те невинаги знаят как работи старата техника, но когато веднъж им го обясните, тя им става ДЕЙСТВИТЕЛНО ИНТЕРЕСНА! Както написа админът ни Антон Оруш във Фейсбук, ,,все едно съм в друг свят, прекрасно е!“ Някои от тях дори знаеха какво е грамофон искаха да го пуснат и питаха как се осъществява звуковъзпроизвеждането от плочата! А най-чудесното за душата ни беше, когато едно момче на 6-7 г. запита: ,,Извинете, може ли утре да Ви донеса любимата си плоча?“ Разбира се, то нямаше как да знае, че стоманена игла на грамофона ,,Орфей“ от Царство България ще увреди съвременната плоча, защото тя е предвидена за съвсем друг стандарт, но тук важни са посоката и начинът на разсъждение! На всички, които обясняват как съвременните деца са втренчени само в смартфоните си, можем да кажем – имате много здраве от Сандъците.бг!

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

А кои бяха експонатите, които представихме? Първата бг пералня ЕП`53 от 1953, 10-мб български твърд диск на ДЗУ Стара Загора, 2 черно-бели телевизора – София 59 ІІІ и Респром Т 5004, един от първите български автоматични телефони от началото на 30-те години, български електронен шах ИЗОТ 1042С, една от първите български банкнотоброячни машини – Electronica 400 на завод Електроника, първият български таблет Бриз 30, български механичен (манивелен) грамофон Орфей от Царство България с няколко плочи, втората българска прахосмукачка Плутон, принтер ИЗОТ 0230-М1 от 1983 г., а също така няколко дискети с игри за компютри Правец. Повечето от експонатите работеха и ги демонстрирахме и сме Ви запознали с тях на страниците на нашия сайт.

Хора на 30-40-50 години с интерес  и умиление си припомняха старите апарати, познати им от тяхното детство, и обясняваха на децата си тяхното действие и особености. Една майка ни сподели нещо доста интересно – че много от сегашните деца смятали, че едно време светът е бил черно-бял, защото тогавашните телевизори са били също черно-бели!… И това само в случая, когато изобщо научат, че преди цветните е имало и черно-бели телевизори.

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Първата българска пералня също беше оценена подобаващо, защото попадна в туит на Adrian Fenton – съветник по научно, технологично, инженерно и математическо образование в Британския съвет във Великобритания и водещ комуникатор на наука.
Ето, даже в следващ туит е обяснил какво е това, защото никой не се е досетил:

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Освен това тя беше и един от експонатите, предизвикали най-голям интерес у посетителите. Хората бяха искрено заинтригувани да разберат как протича при нея перилният процес – от изсипването на водата, дрехите и твърдия перилен препарат, та чак до номера с ,,механичната тепавица“ с двата валяка, въртени от ръчка. :)

Сред посетителите имаше някои много важни за нас лица, като напр. доц. Евгения Сендова и още някои други, чрез които се надяваме да пристигне помощ в намирането на някои липсващи експонати за нашата колекция. Запознахме се също така и с доста други хора, с които имаме общо мислене и дано това бъде основа за предстоящи съвместни начинания.

Та такаа… идваха и си отиваха хората, идваха нови, а по едно време админът ни Антон Оруш сподели култовите думи: ,,Това ме връща във времената преди десет и повече години, когато експонатите ми бяха все още толкова малко, че можех да влизам в стаята си и да ги оглеждам всичките като в изложбена зала“. :D

Лекцията  с презентация на админа Антон Оруш пък се изнесе в събота преди обеди и имаше две теми: Първият български изобретател Николай Тошкович от ХІХ век с неговите патенти и Първите български електромобили. Тя проведе при действителен интерес, доказателство за който бяха зададените след нея 4 въпроса от посетители в залата и 2 след това. Като се има предвид, че презентациите на далеч по-опитни лектори предизвикаха по-малко или същия брой въпроси, ние оценяваме това участие като наистина успешно.

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Междувременно, докато се случваше всичко това, админът посети и някои от другите събития на Фестивала и написа репортажи от тях за Наука ОФНюз. Можете да ги видите тук ==> http://nauka.offnews.bg/search/?qstr=%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%88

А въобще темите на целия Фестивал бяха необхватно разнообразни – от българските антарктически експедиции, през защита от хакерски атаки, криминалистика и научна фантастика, та чак до ,,Защо умните хора вярват в глупости?“… и какво ли още не! Един празник и ние тук поздравяваме и отново благодарим на Британския съвет за чудесно организираното събитие! Имаше доброволци, които всеотдайно помагаха през цялото време, имаше интересни хора… луди 4 дни, беше страхотно! :) Истинско приключение!

Лека-полека времето си мина и дойде време за прибиране и снимки за спомен. Долните две са фаворитите ни. И двете имат нещо общо – изразяват безкомпромисния според нас начин, по който нашата кауза се вписва в  едно от любимите ни места в София – за да показва, че в природата, света и живота нищо не произлиза от нищо и всяко следващо стъпало е построено върху предишното.

ИНОВАЦИИ, ЗНАНИЕ, ПАРТНЬОРСТВО – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ! :D :D Просто да й се ненарадваш…

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

Беше прекрасно, беше велико! Чувствахме се в друг свят! Защото, колкото и хубаво да е да се събират различни стари експонати, най-голям смисъл тази дейност намира, когато те се представят пред аудитория, за да попива тя от интересните им черти.

Казваме Ви ,,чао“ с втората ни снимка за спомен – вече от двора на София Тех парк – като отсега казваме: готови сме за повторение!

Софийски фестивал на науката 2018 Sandacite

 

Българска електрическа кафеварка на 62 години!

Електриче­ска кафеварка от 1956 в Сандъците – Sandacite!

Българска електрическа кафеварка

Поредният непознат (или поне забравен) български уред, който ще Ви покажем в нашия сайт, е ел. джезвенце! Става дума за устройство, специално проектирано да си прави човек кафе… като тия сега по магазините, обаче наше, българско, и на 60+ години. Вероятно е първата българска електрическа кафеварка.

Тази джаджа е предназначена за варене на кафе, чай, мляко, детски каши и за загряване на малки количества вода. Вместимостта й е 0,3 л течност, която за около 10 минути получава температура около 100 гр. Целзий и достига врящо състояние.

Работното напрежение на уредчето е 150 или 220 волта (произвеждала се е в два варианта). Тук е моментът да споменем и нещо любопитно – според албумната книга наръчник с бяла техника ,,В помощ на домакинята“ от 1959 г. същата тази кафеварка се е изработвала и във вариант с работно напрежение 120 волта! (Странна работа, или поне ние не знаем защо.) Тежи 0,4 кг. Отговаря на БДС-та, издадени през 1954 г. Произвеждана е в Еппром Варна (тогава – Фабрика за електронагревателни уреди).

Електриче­ската кафеварка се токозахранва с отделен подвижен шнур, който пък се свързва към нея чрез щекер.

Преди да заработите с нея, нека Ви кажем нещо важно – кафеварка без течност не трябва да се включва в мрежата, защото нагревателят й бързо ще изгори! Това е така, защото, когато нагревателят започне да се загрява и около него липсва консуматор на топлината му, неговата температура ще се повиши до такава степен, която ще предизвика прегряване на нажежената нагревателна спирала, разрушаване или най-малкото сериозна повреда на изолацията и т.н. Това е същият принцип, който е валиден и при днешните електрокани. (Също така, разбира се, е логично, че изключването от ел. мрежата трябва да се прави, задължително преди течността от съсъда да е излята!)

След ползване, ако кафеварката е замърсена с  нещо (мазнини напр.), тя трябва да се почисти с топла вода и сапун или специални препарати за почистване на алуминиеви съдове. Средства, като сода, пепел и др., не бива да се употребяват, тъй като разяждат алуминия.

ВНИМАНИЕ! При миене на кафеварката никога не я обливайте или потапяйте във вода – това ще повреди нагревателя й!

Водата в различните райони на България е с различни характеристики. В случай, че във Вашия район тя е ,,твърда“, с течение на времето на дъното на кафеварката ще се отдели слой котлен камък. С надебеляването си той ще започне да пречи на топлоотделянето от дъното към водата и затова се налага от време на време котленият камък да се отстранява. За да го направите, постъпете така: загрейте в уредчето вода, налейте малко оцет или пък поставете ябълкови кори да поврат известно време. При този процес котленият камък  ще омекне и лесно може да се изтрие от дъното на кафеварката.

Малко за анатомията на кафеварката. Устройството на джаджата е подобно на елек­трическата кана, която разгледахме наскоро в друга наша публикация. Към долната част на тялото е закрепена чрез развалцована основа. Тези детайли са направени от алуминиева ламарина.

Нагревателният елемент е познатата кръгла шамотна плоча с впресована в нея спирала с мощност 250 вата. Изводите й завърш­ват на двущифтова съединителна кутия. Плочата е притисната към дъното на тялото с винт, навиващ се в продълговата желязна скоба, която пък се подпира в периферията на основата. Тя се закрива от кръгло бронзирано дъно, закрепено на винта посредством гайка. На дъното са заварени три малки крачета. В горната част на тялото е занитена излята алуминиева дръжка, в която при отливането е заложена една шпилка с лява резба. В нея се навива чрез въртене наляво бакелитов удължител, служещ за хващане на кафениче го. Лявата резба на горните детайли е направена с цел при изливане на съдържанието да не се развива удължителят.

Повредите на уредчето пък се състоят в прегаряне на нагревател­ния елемент, който не може да се поправи. Заменя­нето с нов става по следния начин: снемаме дъното, като оставяме прикрепящата го гайка; развиваме малко с отвертка притискащия винт, с което скобата се разхлабва; завъртваме последната така, че краи­щата й да съвпаднат с прорезите върху периферията на основата, и я изваждаме; след това освобождаваме изводите на дефектния нагревател я на негово място поставяме нов. Сглобяването става по обратния ред. За да се осигури добро топлопредаване и дълъг живот на нагревателния елемент, той трябва плътно да прилепне към дъното на тялото.

А ето и нещо друго интересно от нашата вече почти обзаведена 50-арска кухня:

1957 – първият български тостер

Българска къмпингова лампа ИЗОТ

Българска къмпингова лампа ИЗОТ  в Сандъците – Sandacite!

Българска къмпингова лампа ИЗОТ

Такаа… времето аха-аха, съвсем скоро да затопли и може би ще тръгнете по къмпинг. Така, а като се стъмни, с какво ще си светите в палатката? Само с фенерчето на телефона, или и с нещо друго? ДСО ИЗОТ е помислило и за тази ситуация! :D

Днес ще Ви представим чудодейната къмпингова лампа ИЗОТ 802А!

Както и двата или трите други модела къмпингови лампи с търговската марка на ИЗОТ, това чудо се използва за осветление в полеви условия или в домашна обстановка при липса на мрежово захранване. Предназначенията й извън дома са разнообразни – за туризъм, спортен риболов, вилни постройки, палатки, малки добавъчни постройки към вилите и т.н.

Българска къмпингова лампа ИЗОТ

За тази цел лампата има следните видове захранване:

  • акумулаторно 12 волта
  • батерийно 9 волта с 6 броя батерии R 20, 1.5 V

Между другото – най-интересното конкретно за нашия екземпляр. Забелязвате ли, че му е залепена заводска бележка от хидравличен крик?! Да се чудиш защо!

Отговаря на ОН (отраслова нормала) 54563 за 1985 г. Произвеждана е в СШУ Стара Загора през втората половина на 80-те години.

Българска къмпингова лампа ИЗОТ

Нашата е съвсем новичка – доста малко е употребявана. Сега вече е на сигурно място. :D Друг такъв модел е ИЗОТ 805.

А сега – ето още нещо осветлително, старозагорско:

Български светофар от 1963 г.

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

От началото на 60-те г. в българските предприятия навлизат все повече автоматизиращи работата устройства, сред които и копирни машини. Една такава е Инфра`66.

Този апарат започва да се произвежда в завод Оргтехника Силистра през 1966 г. Има малки размери (46 х 32 х 15 см) и тежи 9,5 кг. Това е третата серийно произвеждана в България копирна машина. Първите 2 са по-големи от пиано. И до тях ще стигнем, а сега нека загреем с тази.

Тук ще Ви запознаем с това рядко срещано устройство, тъй като по понятни причини не е особено разпространено в домовете на хората и беше необходимо да си го намерим от друг източник.

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

Българската термокопирна машина (ксерокс) на име Инфра`66 в информацията, която успяхме да намерим, е означена като термокопировално устройство (ТКУ). В случая сме използвали думата ,,ксерокс“ само като генеричен синоним на  ,,копирна машина“, защото двете имат разлики.

Инфрата е произведена през 1966 г. и през същата година е показан на международната изложба за организационна техника Интероргтехника`66 в Москва, а през 1967 – и на прочутия Лайпцигски мостроен панаир. Там Инфра 66 предизвиква много голям интерес от посетителите, а като устройство е много рядка от колекционерска гледна точка.

Инфра`66 има множество възможности в копирането на документи. Може да ги размножава върху обикновена хартия или върху такава с топлочувствителен слой, може да ламинира документи, може да ги копира върху прозрачен пластмасов лист…

И така, да започнем огледа на новото ни чудо.

Инфра`66 е метална кутия с 2 продълговати процепа – 1 отгоре (входен) и 1 на предната си страна (изходен). Максималната му ширина е колкото на хартия формат А3 (420 x 297 мм). Във входния се слага специална ,,тава“, на която се поставя документът оригинал с печатаната страна отгоре. Ако искаме да копираме документа върху обикновена хартия, то под оригинала ще поставим консуматив – лист топлочувствителна индигова хартия – а под нея – обикновен бял лист хартия. Върху него ще получим копието. Индиговата хартия е напоена с мастило. При механичен натиск (напр. при пишещите машини) или при нагорещяване с инфрачервени лъчи (в Инфра`66) то се отпечатва върху долния лист бяла хартия по линиите на оригиналното изображение. Така копието ни е готово. Във времената на пишещите машини индигов лист се ползваше масово, когато даден документ трябваше да се състави в 2 или 3 екземпляра.

От регулатора вляво настройваме броя на копията:

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Апаратът Инфра`66 може да копира и върху друга, топлочувствителна хартия – обикновена хартия с нанесен отгоре топлочувствителен слой. Ако искаме да работим с такава, ще поставим такъв лист, но не под, а над оригинала.

Машината е наречена Инфра, защото работи с инфрачервени лъчи. От регулатора вляво настройваме броя на копията. Сетне включваме апарата и листовете навлизат в него. Отвътре ги осветяват инфрачервени лъчи, които преминават през тънката хартия и срещат изобразеното (напечатаното, нарисуваното) на оригинала. В местата, където лъчите осветяват тъмните очертания на оригиналното изображение, температурата на топлочувствителната хартия се повишава до степен, достатъчна да предизвика химична реакция в топлочувствителния ѝ слой. Той потъмнява и то точно на ,,правилните“ места – така на тази хартия се отпечатва оригиналът.

А ако пък работим с индиго, изобразеното на оригинала се отпечатва (чрез индиговото мастило) на белия лист под индиговия. След това от изхода на машината излиза готовото копие. За 1 копие са необходими само около 5 секунди.

Изглед отдолу – тази страна стои към плота, върху който се поставя:

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Печатът по оригинала обаче не трябва да е в син, червен или жълт цвят, тъй като тези цветове не се копират контрастно. Топлочувствителната хартия трябва да се пази от пряко слънчево облъчване. Това се отнася и за копието, защото химичната реакция, която в апарата бързо го е произвела, на слънчева светлина бавно ще се разпростре върху целия лист и ще намали контраста на копирания образ.

Други 2 полезни функции на Инфра`66 са ламинирането на документи и копирането им върху прозрачни пластмасови листове.

При ламинирането поставяме листа оригинал между 2 листа фолио за ламиниране, пускаме апарата и изчакваме да завърши процедурата. След нея листът вече е защитен от дъжд, сняг, влага и те не го повреждат.

Копирането върху пластмасов прозрачен лист е по-особено. То се използва, за да се проектира така съдържанието върху екран чрез шрайбпроектор – прозрачният лист се поставя върху пластмасовия плот на проектора и той се включва. За да копираме даден документ така, трябва първо да го поставим в Инфрата, като над оригинала сложим прозрачния пластиков материал, а над него – топлочувствителното индиго. И включваме копирния апарат.

Инфра`66 има още ред възможности за размножаване на документи, но доста по-тясноспециализирани.

При пускането на апарата в производство конструкторите на машината изчисляват, че ако 1 стандартна машинописна стр. се написва средно за около 20 мин., то машината ѝ прави 1 копие за 5 сек., т.е. 240 пъти по-бързо. Производителността за този вид работа се увеличава с 24000 %. За времето си е предимство и фактът, че за копиране с Инфра`66 не са необходими никакви химически течности и копирането е изцяло сухо.

Дата на производство – през 1970 г. Данните от табелката се четат. Само с потребляемата мощност ще Ви помогнем – 1350 вата:

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Е отука ги плюе (листовете):

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Нека го включим:

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Резултатът – зеленият индикатор светва и валякът вътре бързо се завърта. Чува се средносилен бръмчащ звук.

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Инфра`66 се произвежда се до началото на 70-те г. Една малка информация за нея можахме да намерим в списание Космос, бр. 6 от 1971 г., стр. 13. Там  за апарата е казано следното:

„Инфра-66″ е термокопировален апарат, кон­струиран в базата за техническо развитие при завод „Оргтехника“ в Силистра. Той е лекоподвижен и с него бързо се копират документи. По­лучените върху специална топлочувствителна хар­тия копия са по размерите на оригинала. „Инфра- 66″ се използува с успех в различни информацион­ни служби, конструкторски бюра, в институти, учреждения и предприятия. Голямо предимство на апарата е бързият и сух способ за копиране без фиксиране. Достатъчни са само 10—15 се­кунди за едно копие. Не се изискват особени поз­нания и квалификация от хората, които боравят с апарата, защото устройството му е опростено.

В базата е създаден и новият апарат „Оргхелко“. С него се размножава техническа документация. Разработено е и устройство за сухо проявяване на хелиографни копия.“

Или в оригинал, да видите, че не Ви лъжкаме: :D

Инфра 66 – българска копирна машина (ксерокс)

Оргхелкото обаче не е първият български хелиографен копирен апарат. Хелиографните копири сапо-стари от термокопирите. И такъв ще ви покажем.

Ще се радваме, ако някой добави повече коментари тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=35&t=5172

Както и друг път в подобни случаи, всяка допълнителна информация ще е добре дошла! :)

[1936] Български автобуси ХЕРКУЛЕСЪ

[1936] Български автобуси ХЕРКУЛЕСЪ

[1936] Български автобуси ХЕРКУЛЕСЪ
Знаете ли, че български автобуси са съществували и  преди прословутите Чавдарчета? :) Има такива – да! Просто знаем по-малко за тях, тъй като са запазени много по-малко сведения за тях.

През 1936 г. автомобилният търговец Д. Илчев (1903 – 1988) организира собствено производство на автобусни каросерии, базирани на различни шасита International в собствената си фабрика, наречена Херкулес.

Преди да бъде генерално преустроена, разположената в село Аспарухово (сега квартал на Варна) фабрика представлява най-обикновена коларска работилница с персонал от няколко души. Когато Димитър Илчев я купува, той осигурява не само обзавеждането и с необходимата техника, но и успява да привлече едни от най-добрите майстори на каросерии от София, Варна и други градове. Неговият изключителен екип се ръководи от Петър Георгиев, а отговорник по инженерната работа е Слави Харитонов. Преди да предприеме такова сложно производство, Илчев посещава някои от най-известните заводи за автобусни каросерии в Европа, като немските фирми Bauer в Кьолн и Kaesbohrer в Улм, както и прочутата работилница на братя Ури в Унгария, която след войната става известна под името Ikarus. Димитър Илчев скицира подробно, както външното оформление, така и интериора на най-интересните според него модели и впоследствие предоставя рисунките на своите майстори.

Автобус Херкулес във Варна (от т.н. трамбуси)

Първите завършени конструкции са два автобуса с модерна “вагонна” каросерия, базирана на шаси International D-300, които са наречени “трамбуси” или “мотриси” (на снимката отгоре – вероятно наречени така заради приликата си пътническите вагони или трамваите). Те са предоставени на Градската омнибусна служба на Варна и пуснати в експлоатация по линията Варна – Бургас на 27 май 1937 г.

Освен със своята модерна форма, бяло-зелените автобуси впечатляват и с редица модерни нововъведения. Предната врата се отваря автоматично с помощта на хидравличен механизъм, а стандартното обзавеждане на луксозния кожен салон включва часовник, шест лампи и шест вентилатора. Не всички трамбуси са еднакви – съществува модел, чийто багажник се намира на покрива, а това не е така при другите.

Както се вижда от тази реклама (1937 г.), фабриката Херкулес произвежда и товарни ремаркета, в които може да се побере до 650 кг полезен товар – багаж на пътниците, пощенски колети, стоки за зареждане по магазини, а също и резервни гуми.

Български автобуси Херкулес – рекламна листовка

Показаният на дипляната автобус пък е от същия модел като тези на най-горната снимка в статията, 33-местен.

Интересно е да се отбележи, че Илчев е не само производител на модерните автобуси, но и един от създателите на службата за градски транспорт във Варна.

Автобус Херкулес с разширено остъкляване

Скоро след своята премиера българските автобуси Херкулес стават едни от най-търсените у нас,

както заради високото си качество, така и заради изключително достъпната си цена, спрямо чуждестранните конкуренти. В периода 1937 – 1940 г., продукцията на Херкулес без изключение се представя със собствен щанд на Международната мострена изложба във Варна. По време на осмата такава изложба, проведена през август 1939 г., превозните средства (включително и продукцията на Херкулес) са обособени, като отделна експозиция в Централната изложбена палата “Княз Симеон Търновски”.

Салон на автобус Херкулес

Още през април 1939 г. Димитър Илчев участва със свой щанд и на първия в България автосалон, проведен в Пловдив, паралелно с традиционния технически панаир. Подробен репортаж за впечатляващата изложба, на която са показани повече от 40 леки автомобила е поместен в бр. 60-61 на сп. “Автомобилизъм и туризъм”.

Производствения капацитет на фабриката е около четири каросерии месечно, като наред с едросерийните автобусни надстройки, се изработват линейки и дори малки партиди леки автомобили с каросерия тип седан. С един от тях, братът на Димитър Илчев Атанас участва в Първия автомобилен събор във Варна, проведен от 14 до 16 август 1938 г. Той заема второ място в общото класиране и второ в първа категория, като и в двата случая призовата позиция е за известният наш състезател Димитър Соколов.

Автобуси Херкулес – реклама

Автобусите на Димитър Илчев стават едни от най-търсените. Превозвачески фирми от Бургас, Перущица и Хасково поръчват Херкулеси. Основаната през 1938 г. фирма за градски превоз Жар-птица във Фердинанд (дн. Монтана) сътрудничи също с Илчевата фабрика. Между другото, тя доставя и един Херкулес за автопарка на царския дворец в Евксиноград, а това време в България да станеш придворен доставчик е една от най-високите атестации за качество.

Сред производствената номенклатура на фабриката има и истински уникати. Такъв е случаят с екстравагантната изцяло открита автобусна каросерия, оформена като корпус на пътнически кораб, с която са били разхождани групи от елитни туристи по българското Черноморие. За съжаление до днес не е запазена дори снимка на този ефектен автобус.

За щастие обаче имаме снимка на тази линейка Херкулес, произведена около 1938 г. и базирана на шаси и двигател International D-2. Ето я, пред търговски обект на Димитър Илчев. Надписът под името му отгоре гласи: ,,Автомобилни, индустриялни и земледелчески машини“:

Линейка Херкулес

Намеренията на Димитър Илчев са били от изработване на каросерии постепенно да се премине към цялостно производство на двигатели и шасита (по това време неговият брат Стефан Илчев завършва автомобилно инженерство в Германия и изкарва следдипломната си практика в заводите Krupp в град Есен). За целта през 1939 г. дори е закупен подходящ парцел в село Илиянци (сега квартал на София), върху който е трябвало да се изгради голяма автомобилна фабрика. За съжаление, началото на Втората световна война проваля този наистина амбициозен проект.

Производството на каросерии обаче продължава въпреки войната, като голяма част от тях вече са базирани на шасита от немски камиони Krupp, които след 1940 г. официално се продават в България от Димитър Илчев.

Дейността на каросерийната фабрика Херкулес продължава до национализацията през 1947 г., но по-скоро инцидентно, тъй като през втората половина на 40-те години Димитър Илчев набляга повече на търговската си дейност. След национализацията е обвинен в черноборсаджийство и изпратен в лагера Белене. Обвинението, разбира се, няма как да отговаря на истината, но е типично за саморазправата на едро с българските предприемачи през онези години. След три години излиза от лагера и работи на много ниска длъжност в Стопанско обединение Автомобилен транспорт – подобно на производителя на грамофони и плочи Симеон Петров, който след отнемането на фабриката му работи в Силнотоков завод Васил Коларов като обикновен бобиньор.

Еех… да си намерим сега едно такова автобусче? :)


Източник на част от текста: вече несъществуващият сайт Carhistory.bg

[1977] Българска копирна машина (ксерокс) ОТ-2003

В Sandacite.BG попаднахме на стар и странен български ксерокс – ОТ-2003.

Българска копирна машина (ксерокс) ОТ-2003

Такаа… айде сега новото 20!

Разбира се, под ,,ксерокс“ имаме предвид копирна машина. Написали сме го така, тъй като към момента на написването на тази статийка вече имаме друга с думите ,,българска копирна машина“ в заглавието и не би стояло добре (имаме предвид ТАЗИ). Днешният ни герой е с 11 г. по-нов от нея, но това не му пречи вече да е навъртял цели 40 лазарника. Запознайте се с така наречения

ЕЛЕКТРОКОПИРОВАЛЕН АПАРАТ ОТ 2003!

Българска копирна машина ОТ-2003

ОТ 2003 е настолен апарат, тоест поставя се на бюро и не е преносим. Той  копи­ра в мащаб 1 : 1 листа, на коит минималният формат трябва да е В 5 (176 x 250), а максималният – В 4 (250 x 353). Може да прови до 8 копия в минута. Подаването на хар­тията става автоматично чрез механизирана система. Експозицията може да се регулира чрез бленда. Сканирането на образа се извър­шва, като оригиналът се движи пред неподвижната в това време оптична система.

Ето и цялата му реклама:

ОТ2003

Да добавим и останалите останалите технически характеристики. Копировачката консумира 800 вата мощност от мрежата, а работи при стандартното напрежение 220 V с честота 50 Hz.

Българска копирна машина ОТ-2003

Размерите й са 515 х 390 х 248 mm, тежи обаче 36 кг. Е, не е невъзможно да си го вземем в нас, ама ще трябва да погърбим малко.

Ето го апарата откъм дясната му страна:

Българска копирна машина ОТ-2003

Мислим оттук да се зарежда хартията:

Българска копирна машина ОТ-2003

Произвежда се от 1977 г. в завод Оргтехника Силистра, в системата на ДСО ИЗОТ София.

Ако знаете още нещо за него, казвайте ни отдолу, та да го добавим. :) А ето и една още по-стара българска машина с подобни функции, но на по-различна хартия:

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

 

1977 – нова серия български електромобили!

Още български електромобили в Сандъците – Sandacite!

Нова серия български електромобили (1977 г.)

В днешната публикация ще Ви покажем информация за още няколко български електромобила, разработени между 1967 и 1977 г. в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по електро- и мотокари в София (на снимката по-долу). Някои от тях не за предназначени за превоз на пътници, а имат по-специфично приложение. Тази техническа информация не е изнасяна в общественото пространство от около 37 години, когато колите са били нови, и затова сега е интересно да я разгледаме.

Електромобилите с моделни индекси ЕМ 333, 334, 335 и 336 са лекотоварни превозни средства. 333 и 334 са с т.н. общо предназначение (за заводски площадки, гари, летища и т.н.). Те имат уместно за целта решена каросерия. Кабината им е двуместна с панорамно стъкло, а върху платформата е монтиран покрив. На ЕМ 334 отстрани и отзад има капаци. Каросерията им е изработена изцяло от фибростъкло, което говори за стремеж тя да е актуална за времето си. Отстрани на платформата и броните е поставен широк гумен профил (буфер), какъвто познаваме от автобусите и микробуси Чавдар. Електромобилите ЕМ 335 и ЕМ 336 пък са предназначени специално за превозване на бутилирани напитки. От двете страни на платформата са развити площадки или помещения с наклонен под, върху който се поставят касите с напитките.

Характерни за тази серия електрозадвижени превозни средства е, че с всеки следващ модел някои характеристики нарастват. Така например, товароносимостта на ЕМ 333 е 1 т, на 334 – 1,5 т, 335 – 2 т и на 336 – 2,5 т. Най-лекият от тази серия е ЕМ333  с тегло 2,4 т, а то достига до 2,8 т при ЕМ 336. Всички те могат да превозят до двама пътници.

Нова серия български електромобили

Интересно е също така какви са максималните скорости на тези машини. Тъй като използваният в тях електродвигател е един и същ, с нарастване на максималната товароподемност на моделите се наблюдава спадане на най-високата възможна развивана скорост. Тя варира от 42 км/ч с товар и 44 без товар за ЕМ 333 до 35 км/ч с и 41 без товар за ЕМ 336. Максималният пробег също намалява – от 60 км при ЕМ 333 до 65 при най-старшия модел от серията. На пръв поглед това рязко контрастира със  150-те км/ч на втория български електромобил ЕЛМО`70 (за който Ви разказахме тук), но нека да не забравяме, че неговата батерия заема целия му багажник на автомобил тип ,,комби“. Спирането на разработките на електромобили с огромните въздушно-цинкови батерии след 1970 г. според нас показва, че този вид енергоизточници са сметнати за неподходящи за монтиране в товарни електромобили. Също така, според нас тук се намесва и още един фактор. Да не забравяме, че ЕЛМО`70 е пътническа кола – тоест предполага се, че той се движи между по-точки с по-голямо разстояние една от друга и има нужда от повече километри с едно зареждане. При лекотоварните електромобили с, общо взето, ,,площадково“ и вътрешнопредприятийно предназначение това не е чак толкова необходимо, тъй като батериите са можели да се зареждат на много по-наблизо намиращ се пункт.

Друга характеристика, която ще съобщим, е максимално преодоляваният наклон в градуси. Там той варира от 12 за ЕМ 333 до 8 за мощно натоварения ЕМ 336.

А как са били задвижвани нашите електрически коли? Преди серията 333-336 е разработен и електромобилът ЕМ 331 (1967), с които четирите описвани модела имат едно сходство – използваната в тях оловна акумулаторна батерия. Оттам идва токът; тя е същата и в някои други модели. Погледът върху сравнителна таблица на почти всички български електроколи, произведени до 1979 г., показва, че вторият български електрозадвижен автомобил ЕЛМО`70 остава единственият, задвижен от разработената в ЦЛЕХИТ към БАН въздушно-цинкова акумулаторна батерия.

Разбира се, един електромобил притежава и други технически характеристики, които е добре да се знаят. Затова именно в спеманатаг горе таблица можете да се запознаете с параметрите както на описваната от нас серия, така и на други, по-стари български електрически коли. Ето и обещаните данни:

Нова серия български електромобили

Ами… това е засега от нас. Веднага щом изтече още някоя информация за забравени, но интересни български техники от едно време, на момента ще Ви уведомим. Затова – следете сайта ни. :)

 

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Днес ще Ви покажем още един интересен образец от колекцията ни българска ретро техника. Става дума за уред, желан от всяка домакиня – т.н. аспиратор.  Разбира се, нуждата от него е субективно разбиране. Примерно ние нямаме нищо против кухнята и коридорът да ухае на вкусно ядене, но пък има хора, на които някои миризми са им тежки и те искат помещенията да се освобождават от кулинарните изпарения.

Затова през 1973 г. завод Елпром Варна е помислил и за тях и е пуснал в производство първият български кухненски аспиратор, наречен още навремето ширм. Ширмът засмуква образувалите се при готвене непри­ятни изпарения и ги отвежда в отдушник или специален комин, който няма връзка с друг вид готварски или отоплителен уред. Виждате го тука отдоле:

Аспиратор за кухня

Аспираторът за кухня се състои от ламаринен кожух, боядисан в подходящи цветове, с вградени в него центробежен вентилатор и осветителни лампи. В горната, задна част на кожуха е заварена тръба, чрез която уредът се свързва с отдуш­ника или комина. Вентилаторът задвижва от асинхронен еднофазен коидензатореи двигател. Отдолу ширмът се затваря с филтър, който поема маз­нините и праха. По този начин вентилаторът се предпаз­ва от прекомерно замърсяване. Степента на замърсява­не на филтъра зависи от начина на експлоатация. При правилна употреба той трябва да се почиства веднаж в годината.

Ретро електроуреди

На табелката можете да видите техническите му характеристики – струва ни се, достатъчно ясно са изведени и няма какво да се добави.

На лицевата част на уреда (първата снимка) са поставени двата клавиша: левият за включване на двигателя, а десният — за включ­ване на осветлението. Да, защото към аспиратора има и две лампи за осветяване на работното пространство над печката – така той служи и като локална лампа. Тези лампи са предвидливо монтирани в задната част на уреда, която при монтаж се пада към стената. Това е умно, защото когато човек се надвеси над печката, обикновено именно в дъното става най-тъмно. Осветле­нието се включва по желание – разбира се, то не взема участие при изсмукването на парата и газовете.

Българска техника

Ширмът се монтира на стената над електрическата гот­варска печка или над плот. Неговите размери са съобра­зени с размерите на разпространените готварски печки Мечта, модели 71202, 71203, 71205, 71206 и 71210, и готварския плот за вграждане 71016. (Това последното още не сме го виждали дори на картинка, но явно са произвеждали и такова…). Разстоянието от горния край на печка­та до филтъра на ширма трябва да бъде най-малко 60 см. Уредът се закрепва към стената чрез куки, които cа се продавали в комплект с него. Свързването към отдушника или самостоятелен комин става чрез тръби с диаметър 110 мм. В електрическата мрежа се включва с трижилен шнур и стандартен щепсел, тип „Шуко“.

Малко за поддръжката. Свалянето на филтъра не е трудно. Когато се заловим да разучаваме този процес, се натъкваме на явление, което днес би изглеждало като полова дискриминация – в техническото описание на ширма е упоменато, че ,,тази операция може да се извърши и от жени“! :D Без съмнение само това уточнение би могло да даде материал за цяла социологическа статия.

Но да се върнем на обслужването на филтъра. Задължителното условие е преди да се пристъпи към демонтаж, ширмьт да се изключи от електрическата мрежа. Целта на тази превантивна мярка е да предпази работещия от злополука. Самият филтър можете да го измивате с хладка вода, перилни препарати и мека четка. Преди да се монтира отново, той трябва да бъде подсушен добре.

Абсорбатор за кухня

Вентилаторът на ширма се включва по време на готвене и се изключва около 10 минути, след като с готвенето е приключено и от тенджерата не се вдига пара.

Кухненски ширм

Гаранционният срок е 12 месеца. В София гаранционните поправки са се извършвали в сервизната база на завод Елпром Варна, бул. „Витоша“ 66. В останалите сели­ща и градове — в специално определени сервизни бази, уточнени от производителя и от ДСО Търговия на едро.

Цената на електрическия домакински ширм през 1973 г. е била 60 лева. а в описанието се казва още, че ,,простият принцип на работа, добрата външност и ефикасност правят уреда една необходимост за всяко съвременно домакинство.“

Стара българска техника
Exit mobile version