В Sandacite.BG открихме неизползвани наши медицински бъбрековични легенчета от 1930-те г.!
БГ медицинско бъбрековидно легенче
Вчера ни попадна тази невероятна находка. Става дума за две медицински легенчета в оригинален найлонови опаковки и производствени надписи ,,БЪЛГАРСКИ СФИНКСЪ АД“. Направо ни наелектризира видът им на никога неизползвани и неотваряни предмети, престояли като в жива капсула на времето толкова години. Абсолютен минт!
Бъбрековидното легенче е един от най-често използваните приспособления в болниците. Това е съд за събиране на изхвърляния и други отпадъци при различни медицински процедури, като например дрениране на рани, уриниране, катетеризация и други.
БГ медицинско бъбрековидно легенче
Да кажем малко повече и за производителя. Емайлна фабрика ,,Български сфинкс” АД – София е създадена през 1937 г. със седалище София. Целта на дружеството е да произвежда емайлирани и алуминиеви съдове и поцинковани кофи. Дружеството използва фабрично помещение на бул. “Сливница”, което преди това служи за същите цели на други АД дружества: “Самобел” и “Юнион”. Основният капитал е 100 000 лв. Главни акционери са Иван Странски, Хенрих Бехар и Яков Гуревич. Фабриката прекратява дейността си на 23 декември 1947 г. по силата на Закона на национализация на частната индустрия и малките предприятия, като функциите му се поемат от ДИП “Български сфинкс”.
Интересна е емблемата на фабриката – лъв, който държи съд, навярно медицински:
БГ медицинско бъбрековидно легенче
Разбира се, ние няма да ги отваряме – не се чувстваме достойни за това. Ще останат така, както са най-впечатляващи – никога неизползвани и скоро ще навършат цял век!
А тук можете да почерпите информация за още една фабрика от Царство България:
Днес предлагаме на вниматиево ви една репортажна статия от 1950 г., която ще ни даде моментна снимка на българската техническа промишленост през тази година. Надяваме се да ви е интересно и успешно да се пренесете в ,,онова време“. :D
,,Прецизните стругове, изработени в Завод 10 и завод,,Антон Иванов“, имат работна дължина 2.000 мм., скоита скоростна кутия и задвижване със собствен мотор. Няма смяна на зъбни колела, шайби и трансмисии, всичко е автоматично, чисти ръчки, табла, включватели. Друго постижение е щосмашината. Тя служи за правене на вътрешни канали на зъбни колела — една ценна и незаменима машина в зъборезното дело.
Доскоро българскитеработници знаеха само да работят и управляват фрезмашини, а днес те произвеждат вече такива. Фрезмашината се използува за най-разнообразни нужди, като инструментална машина— за сваляне на плоскости, изравяне, правене канали, зъби и какво ли не още. За разлика от стругатук режушият инструмент е в движение, и материалът се подава, докато при стругарството материала е в движение, а ножът е неподвижен, и се подава
За дървообработващата индустрия има цял комплект машини: дърводелска фреза, циркуляр, бормашина, банциг и механическа преса за фурнир и др.
Шлайфмашината за цилиндри на моторни блокове, производство на „Завод 14“ е висококачествена и ценна машина за нашето авторемонтно дело, тя може да престъргва и шлайфа цилиндри от 54 мм. до 145 мм. в диаметър, като дава една точност на престъргване до 0.02 мм. и точност при шлайфане една стотна от милиметъра.
Български заводи Balgarski zavodi
Ексцентър пресата е майсторско произведение на завода„Васил Коларов“. Задвижва се с електромотор, чиято мощност е 2 кс. с 1200 обороти в минута. Пресата може да упражни натиск от 20.000 килограма и има ход на супорта от 10 до 70 см. Служи за щандовн работи, рязане на парчета, подгъване, пробиване и т. н. От същия заводе и въздушният чук с общо тегло 4.500 кгр. и тегло на самия чук (бабката) 150 кгр. Ходът на бабката е 400 мм., прави 180 удара в минута. Това е мощна ковашка машина, произведена за първи път у нас.
За консервната и хранителна индустрии са изложени: затварачка за консервени кутии, гроздомелачка, винарска помпа, центрофуги за мляко, чистачка за костилки на череши, производство на завода „Прогрес“. Ценна машина за нашето производство е въздушния компресор. Изложени бяха два типа компресори — с електромоторен двигател — удобен за работа с електроенергия и другия куплиран с бензинов двигател, подходящ за работа в отдалечени и неелектрифицирани места. Мощността им е 6 атмосфери.
Изложени бяха два дизел мотора — един 5 конски сили, ценно постижение на нашата машиностроителна индустрия. Завод „Победа“ показва маган-машиниза отделяне на памучното влакно от семето. Показан е и вибратор „ТП—4“ конструиран от инж. Петко Н. Петков и инж. Ник. Д. Иванов за трамбоване на бетон или пясък. Теглото му е само 73 кгр., а има удар от 700 кгр., повтарящ се 3000 пъти в минута. Той може да вибрира 30 до 40 м2, на час бетон с дебелина 20 д 25 см. Задвижва се от електромотор и се обслужва от двама души. Много сполучлива и проста по устройство машина необходима за строителството. Друга нова строителна машина е новия тип бетонобъркачка с вместимост 500 литра, изработка на завод „23 декември“.
Ценно постижение е лагерния метал „гликол“ за лагери на двигатеди с вътрешно горене, производството на пили и др. инструменти, както и авторезервни части. Локомотивният и вагонен завод„Георги Димитров“ е произвел горелки за оксижен, които не отстъпват по качество с нищо на вносните. Те, заедно с оксиженовия генератор на завод „23 декември“, дават комплектен нашенски оксижен. Завод„Георги Димитров“ има прекрасни постижения и при производство на измерителни инструменти и уреди, шублери, манометри, мечици, френски ключове и др.
Български машини Balgarski mashini
Особено насърчителни са успехите на българското машиностроениес овладяване производството на земеделските машини. Показана бе вършачка изработена от завода„Георги Димитров“, която е почти напълно усъвършенствувана и с нищо не отстъпва на чуждестранните такива.
Показани бяха за първи път изработените и пуснати в серийно производство, сложни и прецизни нови замеделски машини — жетварка и сноповързачка. Българското машиностроенепонастоящем изработва, в достатъчни количества, почти всички основни земеделски машини — тракторни и обикновени плугове, редосеялки, дискови брани, кукурузороначки, фуражомелки, помпи и много други.
Чувствителен напредък бележи нашата добивна промишленост. Превръщат се в живо дело указанията на другаря Вълко Червенков, какво „че все по-голямото производство на руди и концентрати трябва да съставлява наша първостепенна задача.“ На панаира в Пловдив бяха показани богатствата, които се крият в недрата на нашата земя и успехите на нашите миньори и рудокопачи, които изтръгват от недрага на нашата земя тези ценни материали.
Каучуковата промишленоствече произвежда най-различни технически артикули, обувни стоки и бележи особени успехи с производството на гуми за тежкотоварни автомобили.
Химическата промишленостпроизвежда много ценни артикули, като блажни, земни и анилинови бои, лакове, дървен спирт, колофон, зелен и син камък, глицерин, дизенфекционни препарати и пр. Тази година бяха усвоени и пуснати в производство никотина, арсенатите и др. Почти е усвоено производството на калциевия глюконат. Предстои пускането на производството на сярните киселини и т. н. Един доста дълъг и подробен списък от всякаква машинария и най-модерна техника са все производство на нашата млада възходяща социалистическа промишленост.
Български стругове Balgarski strugove
Изложените машини и модели, изработени прецизно в нашите заводи, свидетелствуват не само, че българската промишленосте напълно овладяла твърде сложното и така необходимо за народното стопанство производство, но че там растат нови, надеждни, ентусиазирани кадри от специалисти — рационализатори и изобретатели, които не стоят с уплаха и благоговение пред западно-европейската техника, напротив намесват се творчески за нейното побряване и модернизиране.
Растат нови хора в българската промишленост. Сред тях блестят имената на първенците: рационализиторите инж. Крум Калинов от машиностроителния заводза земеделски машини „Г. Димитров“, Герагос Елмаджиян от фабрика „Вулкан“, новаторите — инициатори на многомашинно, многостанъчно, многовретенно, многобасейно обслужване като Лиляна Димитрова, Гица Андреева и Елена Герасимова, миньорите многозабойчици Алекси Стоилков и Манол Чолев, стругарят Кирил Зафиров и мн. др.“
Това е опитен модел български телевизор от Центъра за промишлена естетика:
Септември 1966 г., списание Наука и техника за младежта
Ясно се вижда откъде е тръгнал дизайнът – типичната кутия на София 59. Но също така се забелязват елементи от съветските Електрон УНТ-59 и Електрон 2 – по-специално в бялата пластмасова рамка около екрана. Кинескопът, предполагам, е 59ЛК1Б. Също типична е долната част на командното табло, а необикновен елемент за средата на 60-те (поне в български телевизор) е индикаторът за настройка над тях.
Нямаме данни такъв телевизор да е влизал в редовно производство.
Интервю с инж. Апостол Апостолов и проф. Живко Железов
Първите български телевизори зад граница
По случай Националния празник Ви представяме двама от ветераните – герои на българската технология – проф. Живко Железов и ст. н. с. инж. Апостол Апостолов. И двамата са със съществен принос за напредъка на нашата електроника, която по времето, когато те са работили, е била повод за инженерна гордост.
апостол-апостолов-живко-железов
Ст. н. с. инж. Апостол Апостолов е един от създателите на първия български телевизор „Опера 1“ (1960). Дългогодишен конструтор в Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“, автор на множество книги за ремонт и настройка на български телевизори – „Телевизионни приемници“ (1961), „Телевизионни приемници Опера и Кристал“ (1966), „Български транзисторизирани телевизионни приемници“ (1977) „Български телевизионни приемници за цветно изображение“ (1986) и много други.
Професор инж. Живко Железов е роден през 1936г. и завършва Висшия електротехнически институт по съобщенията в Москва през 1959г. Същата година започва работа в телевизионната лаборатория към завода „Кл. Ворошилов“, София. Участва във внедряването в серийно производство на първия български телевизор Опера (1960г.) и телевизор Кристал (1963г.). Той е един от създателите на и на първата транзисторизирана телевизионна камера
В периода 1964-1992-3 г. България е произвеждала изключително голям брой телевизори, но малко се знае за моделите, конструирани специално за износ в различни страни.
„Първият сериозен износ на български телевизори се осъществява през средата на 60-те г. в Куба„, започва разказа си инж. Апостолов. „Това е модифициран вариант на първия български телевизор с печатен монтаж Пирин, конструиран 1964 г. Това са били два модела с 47 и 59 см диагонал на екрана. Търговските марки са Siera Grande и Siera Maesta – две планини, от които е започнало съпротивителното движение на Фидел Кастро. В тези години за Куба са изнасяни около 4000 телевизора. Износът за Куба на този модел обаче спрял, така да са каже, „като развод по взаимно съгласие“, добавя Апостолов, защото „министър Голомеев беше обещал износ на 50 000 телевизора за там, а ние в тези години за тук правехме по 15 000“.
„Там географската зона е с различна влажност и висока средна температура – ние трябваше да използуваме за телевизорите различни части, продължава конструкторът. Също така при тях напрежението на мрежата е 115 волта, а и тв стандартът е различен – американският NTSC. Честотата на опресняване на картината е около 60 херца. Въобще много разлики спрямо тукашните стандарти, поради което ние се готвехме около 2 г. за този износ – трябваше да внесем много изменения в характеристиките на нашите телевизори. В тези телевизори влагахме много западноевропейски части, защото ние нямахме компоненти, които да са пригодни за тамошните климатични условия. Частите бяха главно на Philips – и кинескопите също. Докато в българските телевизори частите бяха изключително български, с изключение на източногерманските и руските кинескопи. Дори самите дървени кутии за телевизорите се правеха в София. Заводът за телевизионни кутии „Иван Туйков” в Тетевен е основан доста по-късно – през 70-те г. Както и много други заводи, които тръгнаха от нашия.
Междинната честота на Пирин за вътрешния пазар беше 38,9 мхц, а кубинската беше 45,75. Налагаше се цялостна преработка на тракта МЧУ.
През 1964 май се основа База за техническо развитие, от която впоследствие израстна Институтът по радиоелектроника.
През декември 1964 – януари 1965 г. в Куба е организирано първото изложение, на което присъстват и български телевизори. Според инж. Апостолов, още преди това в Куба е имало цветен тв предавател. Кубинците нямаха никакви умения в ремонта и поддръжката на такава техника. Когато се налагаше нещо да се ремонтира, работеха по схемата на изключването. Сменят една част – ако не „тръгне“ – минават на следващата и т. н.
Що се отнася до долните три модела, инж. Апостолов с прости думи разсейва много колекционерски митове. „Ние участвахме в много изложби по света. Имаше специална група от Слаботоковия завод Ворошилов, която ходеше по панаирите. Например в Измир и в Близкия изток. Та за такива панаири ние правехме точно такива модели, които иначе не влизаха в редовно производство.
В Пакистан например, също изнесохме телевизори, но това беше след кубинския износ.
Когато ние станахме База за техническо развитие и институт (1964), вече бяхме отделна губерния, така да се каже. Производствениците не обичат да внедряват нови неща Те са усвоили веднъж производството на нещо и си карат с него. Такъв е случаят с телевизора Опера 3 – произвеждаше се чак до 1969 г. А ние бяхме там да им предлагаме нови неща и така да им тровим живота, така да се каже! Наричаха ни „бандитите на Апостолов“ След нашето отделяне, в завода решиха да създадат собствен Отдел на главния конструктор, който да се занимава с възникнали при производството проблеми – дефицити на елементи и т. н. Това е въпрос на бързо реагиране, защото поточната линия върви и не чака! Та този Отдел на главния конструктор правеше разните панаирджийски телевизори, сред които например „Мизия” с латинска табелка Sofia. Тиражът на такива телевизори беше от 3-4 до 30-40, а самият завод в това време (средата на 70-те) вече правеше около 100 000 телевизора годишно.
мизия за износ
Телевизор „Sofia“/“Мизия“, серия, специално за изложение
Що се отнася до първия български цветен телевизор „София`81”, там също има износен казус, продължава инженерът. През 1976 г. инженери от Philips пристигат в София и предлагат на нашите специалисти да ги запознаят с последните новости в цветната телевизия. По това време Philips е една от най-големите световни фирми в областта на електрониката, с хиляди работници и стотици заводи по цял свят. Главната развойна база е в холандския град Айндховен. Затова Philips е развил много повече заводи за компоненти, отколкото е нужно за едно собствено производство, и търси начин да ги пласира. Инженерът и техникът, посетили София, са от дъщерната фирма на Philips – белгийската MBLE. Запознават ги с новия си цветен кинескоп тип INLINE. При него, за разлика от по-стария тип Делта (където триадата на цветовете е във формата на главната гръцка делта), трите „пушки“ са ивично подредени. Хората от MBLE демонстрират приемник, който изключително много впечатлява нашите инженери. На основата на този приемник белгийците предлагат следното сътрудничество. „Вие имате 32-ма души в отдела си. Ние произвеждаме транзистори и интегрални схеми – това са части, но не цели телевизори. Разчитаме ние да ви дадем елементната основа и някои общи постановки, а вие на тая основа да разработите един свой телевизор, който да произвеждате с наши части и да го изнасяте.
Много често компаниите, които произвеждат компоненти, не правят сами цели изделия от тях. Това е казал и самият Сименс! В MBLE бяха разработили вариант на телевизор по цветната система СЕКАМ„, разкрива инж. Апостолов. „Около 8 месеца ние подготвяхме 10 екземпляра, които пратихме в Белгия. Те все ни караха да бързаме, а ние нямахме все още адекватна производствена технология за това, което искаха от нас. Когато тестваха първите ни 10 телевизора, белгийците ни писаха, че ако така ще работим, то да спираме до тук. Искаше се много по-високо качество от това, което досегашната ни технология можеше да ни даде. Например за Пирините всяка платка се изработваше, като на щанца се пробиваха над 200 отвора. За да направиш това, трябва диаметърът на всеки да бъде максимум 1,3 мм. Но когато такава игла се счупи, отворите се увеличават и стават към 1,5-2 мм. А когато сложиш елемент в такъв отвор, той не се запоява добре.“
Телевизор-София-за-износ
„Аз реших, че с тази технология на производство, която ние имахме, няма да направим нещо. Защото тогава нормата за безотказна работа на телевизор беше 2000 часа за България и ние трудно ги стигахме, а при тях беше 10 000. Аз отидох при министъра на електрониката и електротехниката Йордан Младенов – бившият директор на нашия институт – и му казах, че с тази технология няма да ни бъде. И тогава той ни прати при директора на Изотимпекс Стаменов – също бивш кадър на СЗ. Казах му, че ни трябва нова технология за печатни платки. Той отговори да отида в Силистра, да разгледам тамошния завод Оргтехника, и после да се върна и ще говорим. Това е също завод в системата на Изотимпекс, произвеждал знаменитите Елки, но и някои други забележителни апарати – като например първата българска копирна машина Инфра`66. Тамошният главен инженер не даваше и дума да се издума там да прави нашите телевизори. Казвам това на Стаменов, но той отговори тая грижа да я оставя на него. Той ги накара да поемат платките за София`81. Така те ги произвеждаха, насищаха и ни ги пращаха тук за финална сглобка. Изнесохме 4000 телевизора Колорстарза Белгия. Тогава обаче Тодор Живков разбра това и запита: „Какви са тия телевизори, които се изнасят за чужбина, а няма за нашите хора?“ Отговорихме, че частите са с валута – второ направление – но заводът не плаща нищо за тях – той ги получава. Тогава Тодор Живков даде 6 милиона долара на година и ние започнахме да произвеждаме София`81. На тях вече бяхме постигнали дори повече от 10 000 часа безотказна работа.“
„Имахме такъв договор с белгийците – получаваме частите за дадена партида и когато това стане, за 45 дни трябва да върнем готовите телевизори. Тогава вече кутиите се работеха в завода „Иван Туйков” в Тетевен. Колорстарите се изнасяха в Белгия и бяха само СЕКАМ. ПАЛ декодера монтирахме в отделна кутия в самия телевизор, за да заобиколим митническите ограничения – да платим лиценз за ПАЛ. Белгийците ги продаваха чак в Израел, тоест правеха реекспорт. Понякога в България се намират Колорстари, останали поради това, че Кореком изкупуваше от нас телевизорите и ги продаваше във валута.“
Колорстаръте бил изнасян за Белгия в три различни варианта – 47, 59 и 66 см диагонал на екрана.
През втората половина на 80-те г. започва политика за закриване на завода за телевизори в София „Ворошилов”, тъй като някой си беше убедил Тодор Живков, че тук трябва да започне производство на различни лицензни изделия – радиорелейна апаратура, съобщителна техника и уплътнителни системи. И идеята беше да се закрие производството на радиоапарати – и това се направи, то се премести в Търново. А после имаше нареждане и за телевизионното – тоест битовата електроника да се изнесе оттук, а тукашните мощности да останат за скъпа апаратура за военни цели, която апаратура съответно се продава по-скъпо и създава повече поминък. Заводът се запази, но в намален състав, и това продължи до началото на 90-те.
През 1989 г. започна производството на големия цветен телевизор Кристал. Тогава заводът вече се наричаше Инкомс. Този Кристалбеше част от някаква голяма компенсационна сделка и се предвиждаше да се изнася за Франция, но след 1989 г. механизмът на подобни начинания се счупи и съответно всичко това не се осъществи. Но и досега имам такъв телевизор у нас“, добавя инж. Апостолов.
телевизор-кристал-цветен-2
Цветен тв Cristal за износ – 1989 г.
кристал за износ 1
Телевизор Cristal за износ
„През първата половина на 90-те, в една малка сграда в завода в София, започна производството на Prince, като този телевизор е голяма работа за времето си, тъй като е първият ни телевизор, изпълнен с интегрални схеми с цифрова обработка. Тогава почна борбата за внедряване на цифровата техника в телевизията. Повечето хора не искаха да приемат, че тя може да работи ефикасно в тв среда.“
„В първите години на отделянето на производството имаше договор ние да правим цветните телевизори, а в Търново черно-белите. Но когато стана тамошният завод, те веднага се отметнаха и се получи нещо като конкуренция. В която конкуренция те произведоха „Велико Търново`84”, а ние „София`85”. Търновци раздадоха на всички от оценяващата комисия по един телевизор и така „ВТ`84” получи по-висока оценка. Техният директор беше един такъв хитър … А оценката беше важна, защото, ако те оценят под „средно световно ниво“, почваш да плащаш отчисления от печалбата.
По едно време заводът в Търново беше сключил договор с корейската фирма LG – тогава Gold Star. Идеята беше корейците да дадат частите, а заводът да произведе 380 000 телевизора за Западна Европа. Това не се осъществи, защото Иван Костов (тогава беше министър на финансите) беше извикан в Корея и му беше предявено искането да даде държавна гаранция за осъществяването на сделката, тъй като тогава нашата държава на всички беше ясно в какво състояние е. Той отказа и така начинанието се провали.“
„Кинескопите за някои цветни телевизори – „ВТ`84”, „София`84” и малко „`82” – ги получавахме от Япония. Тогава, когато решиш да купуваш чуждестранни части, трябваше да представиш 3 оферти и да предпочетеш най-евтината. Оказа се, че тези на Philips са най-скъпи и тогава те ни направиха контакт с Тoshiba. Тогава тази фирма произвеждаше в 2 завода в Европа 7 милиона кинескопа на година. Нашите 20 000 за тях бяха играчка. Та тези Тошиби са кинескопите на повечето български цветни телевизори от 80-те. Японците ги изпращаха с влак и преминаваха през Транссибирската магистрала. Руснаците бяха много щателни и ги отваряха, проверяваха пакетите за забранено съдържание и ги преопаковаха, та получавахме Тошиби в руски кашони. И досега у нас гледам спортните състезания на телевизор Тошиба, но LCD модел“, завършва инж. Апостолов.
Повече за тези телевизориможете да откриете на страниците на нашия сайт.
Настройка и диагностика на електронни устройства с микропроцесорно управление
Лазерна настройка на нискочестотни кварцови резонатори
Влияние на ефекта на натрупване на заряд от неосновни носители върху честотната характеристика на детектиране в схема с полупроводников диод
Унифициран преобразувател за мултипликативните шумове при магнитен запис на информация
Осъществуване на двукратно прекъсване на електрическата верига при пакетни гърбични прекъсвачи
Определяне на допустимия остатъчен дисбаланс като функция на допустимата вибрационна скорост при въртящите се електрически машини, притежаващи определена симетрия
Въртящи се преобразуватели на честота и високоскоростни двигатели за дървообработващи машини
Датчик за запушване на пневмотранспортни инсталации
Охлаждаем параметричен усилвател
Изследване на тръбни херметизирани нагреватели
ИЗ ПРЕДПРИЯТИЯ И ИНСТИТУТИ
Пречистване на солна и флуороводородна киселина за нуждите на полупроводниковата микроелектроника
Изследване на полисилициеви слоеве, получени във водородна среда
ЧЕЛЕН ОПИТ
Нови технологии за изработване на челни колектори за стартери на автомобили
НОВИ ИЗДЕЛИЯ И МАТЕРИАЛИ
ПАТЕНТИ И ИЗОБРЕТЕНИЯ
НОВОСТИ
НОВИ КНИГИ
БИБЛИОГРАФИЯ
Реклами на Международен панаир Пловдив, Роботрон ЕС 1055, завод Елпром Троян, завод Черно море Варна
Разработка на потребителски микрокомпютърни системи за автоматизация на базата на бюпокомпютър ИЗОТ 0250
Алгоритми за микропроцесорно управление на стерилизационните процеси в хранително-вкусовата промишленост
Термобиметални дискове с ефект на отскок
Хетеродинен полупроводников генератор с Гън диод и варакторна пренастройка на честотата
Усилвател с нулев входен и изходен импеданс
Поляризационен ефект и диелектрични свойства на полимерите
Измерване на фазовите изкривявания на каналите при системи за многопистов аналогов магнитен запис
Метод и устройство за контрол на качеството на колекторни пакети
Системи за йонно-лъчево ецване
Блок за управление на режимите на прецизни електроконтактни заварки
Съоръжение за запояване на четки за високомоментни двигатели
Изобретения
Нови изделия и материали
Информация
Отзиви за книги
Библиография
Реклами на ИЗОТ 1016 С, завод Електрик Радомир, Комбинат за електрокари Шести септември, завод Ком Годеч, ДНПСК по полупроводникова техника Ботевград, завод Елпром Етрополе, завод за металокемарични изделия Своге-Свидня
Нещо интересно по въпроса: ,,НРБ в отрасловата интеграция на страните-членки на СИВ, гл. VІ – Електронна и електротехническа промишленост“, Издателство на БАН, София, 1990 г. Формат: DjVu. За да изтеглите, кликнете тук – електронна-и-електротехническа-промишленост-българия
Драги приятели, след списание Космос и други, радост можем да Ви съобщим, че започваме поредната мащабна патриотична скен кампания. Днес получихме от колегата lager внушителна пратка българска техническа литература, между която 20 броя от неизразимо ценното за нас списание ,,Електропромишленост и приборостроене“. За незапознатите ще уточним, че това е било месечно издание на Съюза по електроника, електротехника и съобщения при Министреството на електрониката и електротехниката. В списанието са публикувани разработки на различните развойни звена от сектор електроника и електротехника, реклами на заводи (ръцете ми треперят, докато пиша, толкова е хубаво!), както и ревюта на нови изделия. Има качествени снимки, подробно изброени технически характеристики и не само. Колко са ценни такива броеве за един любител на българската техника – това оставям на всеки компетентен колега сам да прецени. Само ще добавя, че списанието не се е разпространявало свободно в търговската мрежа и поради това е изключително трудно за намиране. Няма го дори и в Университетската библиотека Климент Охридски.
Това е истинска библия за всеки, зарибен по старата българска техника, а вероятно и не само.
И така, нашата идея е да пускаме тук за безплатно теглене броеве от това списание, но така, както то заслужава – с подробно описание какво може да се намери във всеки брой.
Пожелайте ни успех – смятаме, че захващаме с важно дело!
Но затова благодарете колкото на нас, толкова и на колегата lager, че ги намери и изпрати!
