Български телефонен модем STN 8009.02 за 16- и 32-битови Правеци

Олалаа, в Sandacite.BG намерихме български телефонен  модем за 16-битови компютри Правец!

Български телефонен модем STN 8009

В немалко наши публикации досега сме ви занимавали с българския мрежов хардуер – модеми, процесори за телеобработка, мултиплексори… Модемите през 80-те г. обаче биват няколко вида. Досега сме обръщали внимание преди всичко на онези, които се включват към големи компютри от сериите ЕС и СМ и представляват кутия, която се поставя извън компютрите и се свързва с тях чрез кабели. Този път обаче при нас дойде нещо различно.

STN 8009 е един от последните модеми на Комбината Системи за телеобработка във Велико Търново. Влиза в производство през 1990 г. и е произвеждан поне до 1992 г. Той се произвежда в три модификации:

  • STN 8009 – т.н. самостоятелен вариант, приличен на разглежданите досега от нас ЕС 8004Е и 8005 напр., който се захранва от 220 волта напрежение;
  • STN 8009.01 – вариант във вид само на платка, предназначена за монтиране в персонални компютри от типа на ЕС 8531 – 08, 10…;
  • и най-сетне точно този STN 8009.02, който е пак платка, но проектирана за 16- и 32-битови х86-съвместими компютри. Именно него ще разгледаме днес.
Български телефонен модем STN 8009

Това, което е характерно тук, е, че нашият екземпляр не е никога използван. Така и никога не е бил разопакован – получихме го в това състояние – нов от магазина както се казва. Наистина рядка тръпка! Принудихме се да разрежем найлона, за да можем все пак да извадим модема, и с това все пак разрушихме капсулата на времето.

Платката се присъединява към дънната платка на Правеца чрез слот. Това е асинхронен телефонен модем, който се управлява от вграден микропроцесор. Когато компютърът или терминалът е снабден с такъв модем, може да участва в различни видове локални мрежи или да работи в режим на отдалечена обработка на информацията (т.н. телеобработка, за която много сме писали). STN 8009.02 предлага дуплексен обмен на данни със скорости 300 или 1200 бита/сек. Скоростта е стабилна – при по-високата 1200 бита/сек скоростта на предаване винаги е в предела от -2,5 % до +1 % от заявената стойност.

Телефонен е, защото за връзката си с други компютри или за работа в телеобработка използва телефонни линии. След инсталацията си STN 8009.02 може автоматично да определи и установи скоростта си на предаване на данни, като отчете тази отдалечения компютър или терминал, с който ще си комуникира.

Ето обратната страна на платката. Горе върху текстолита виждаме надпис IZOT 8009.02, за да не остане съмнение с какво сме се сдобили:

Български телефонен модем STN 8009

Както виждате от по-долу, модема има и малко табло с превключватели, чрез които се променят настройките му на работа. Повече за различните свойства на превключвателите можете да разбере от техническата документация на устройството, която сме ви скенирали за изтегляне по-долу. При всички положения обаче първо трябва да сте боднали платката в слота на дънната платка, и да сте присъединили модема към телефонната линия и апарат според тази схема:

Български телефонен модем STN 8009

Eто и конектора на интерфейса, който се използва – обикновеният за времето си RS 232. Неговият кабел се намира в комплекта, в кутията:

Български телефонен модем STN 8009

За да проверите дали правилно сте го инсталирали, въведете командата АТ и натиснете клавиша RETURN. Ако всичко е наред, ще чуете ОК и STN 8009.02 ще очаква следващата команда.

По онова време такива модеми се наричат интелигентни. Това означава, че докато се установява връзката, модемът може не само да отговори на повиквания, а и да набере телефонен номер. За да прави това, устройството използва вграден микропроцесор.

На платката има и електромагннитно рийд реле  РМК 11105 с емблемата на ДСО Електронни елементи.

СМ611Р пък е UART чип, универсален асинхронен приемо-предавател. Грижи се за обмена на данните:

Български телефонен модем STN 8009

На платката има монтиран и говорител. Той е там, за да може да се чува как протича набирането, да издаде предупредителен сигнал при грешка в номера или при зает абонат. Ако се получи сигнал ,,заето“, може да използваме командата за автоматично пренабиране на последния набран номер.

STN 8009.02 има два работни режима – команден, наричан още локален, и дистанционен. Когато сме в първия, командите, които даваме на модема, трябва да бъдат в ASCII код. В дистанционен режим пък при скорост 300 бита/сек модемите от типа 212А използват кодове с един стартов бит, осем информационни и не по-малко от един стопа.

Повече за работата на нашето ново бисерче можете да научите от обещаната документация тук ==> Български модем STN 8009

За десерт – ето сертификата за качество на нашия модем. Издаден е 1992 г.:

Български телефонен модем STN 8009

А ето и мнооого по-стар телефонен модем – най-вероятно това е вторият български такъв:

Това е български телефонен модем от 1973 година

 

 

Българската компютърна мрежа Микронет

Българската компютърна мрежа Микронет

Българската компютърна мрежа Микронет 

През 1986 г. във ВМЕИ Ленин е разработена локална компютърна мрежа, предназначеназа предприятия и учреждения, в които се налага създадената в процеса на работа информация да се съхранява и обработва направо в рамките на организацията, в която се създава. В мрежата е можело да се включат до 255 компютъра Правец 82. Това е проява на новата философия в обработката на информацията, в която се налага т.н. разпределенат обработка на данните. при нея работни интелигентни терминали, вече териториално разсредоточени, взаимодействат помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Даваме думата на статията от 1986 г., която ще ни запознае по-подробно с тази интересна българска компютърна мрежа:

,,Съвременните постижения на микроелектрониката и изменения­та в икономиката на изчислител­ната техника заставят специа­листите рязко да си обновят ба­гажа от знания н да преценят как да използуват най-плодотворно автоматизираните системи за управление (АСУ), от чието вне­дряване се очакват не просто подо­бряване и качествено придвиж­ване напред, а коренно изменение на технологиите за обработка на данни н начините за взаимодей­ствие със системите.

Тази обществена заявка нма сериозна база за развитие. Произ­водителните и икономични микро­процесорни изделия значително приближиха средствата за обра­ботка на данни до работните места на инженерите, админи­стративните работници, препода­вателите и др. Тенденциите са ин­формационно-изчислителните ре­сурси на организациите да ста­ват все по-достъпни както в ло­гически аспект, така н от гледна точка на тяхното физическо раз­пределение в структурата на орга­низациите в производствените участъци. Така се появи терми­нът „краен потребител“ — чо­векът, който непосредствено при­лага в работата си ЕИМ — административно-управленскня пер­сонал, научните работници, преподавателите, диспечерите в производството и др. Крайният потребител от пасивен консуматор на изчислителни мощности сега става вече активен участник в проектирането я създаването на бази данни, различни приложни задачи, вече непосредствено владее техниките на достъп към информационно-изчислителните ресурси на учреждението.

Натрупаният опит от експлоа­тацията на автоматизирани ин­формационни системи показва, че около 80 на сто от информа­цията се използува от организа­цията, която я създава. В резул­тат на това се набелязва преход от обемистите централизирани информационни системи към системи, в които обработката на информацията и вземането на решение са прехвърлени към по- ниско ниво иа управление.

Необходимостта от обработка на информация там, където се създава, породи така нарачените локални изчислителни мрежи (ЛИМ), които са прости, евтини, имат голяма скорост на предаване на данните и достатъчна гъвка­вост. Те създадоха възможност да се развее новата особено важна технология — разпределената обработка на данните, при която интелигентните машини, вече териториално разсредоточени, взаимодействуват помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Компютърна мрежа Микронет Kompyutarna mrezha Mikronet

Наличието на локални мрежи в организациите създава за всич­ки крайни потребители нови въз­можности от интегрален харак­тер, В системите за обработка на данни, използуващи ЛИМ, се появява възможност за обработ­ване на вътрешните документа­ционни потоци на място — в ор­ганизацията, осигуряват се прости средства за водене на различни масиви от управленската инфор­мация с общо предназначение и за индивидуално използуване, създават се условия за взаимен достъп до всички съвременни ин­струменти на учрежденската дейност.

Един отговор на нарасналите нужди от разпределена обработка на информацията e локалната информационна мрежа Микронет, създадена от колектив с ръководител доц. Фурнаджиев от ВМЕИ „Ленин“ — София.

Мрежата Микронет е изградена на базата на 8-битовня персонален микроком­пютър Правец-82= Съществуващи­те персонални компютри се свър­зват помежду си с трижилен нискочестотен кабел. Общата му дължина в стандартна конфигу­рация на мрежата Микронет може да достига 3200 метра. Функционална схема на структурата на Микронет е дадена на фиг„ 1.

Броят на свързаните в мрежата микрокомпютри може да бъде от 2 до 255. Един от тях осъщест­вява функциите по управление и обмен на информационния поток между компютрите, включени в ЛИМ. Скоростта на обмен на информацията по мрежата е от порядъка на 30 000 бита/сек.

Използуването на мрежата Микронет, без да нарушава съществуващата тех­нология на работа с персонален компютър, дава достъп на отдел­ния потребител до информацион­ните ресурси (програми и данни) на останалите потребители.

Техническото и програмно оси­гуряване на Микронет осигурява работа както в автономен, така н в режим на мрежа. Създаденото системно програмно осигуряване дава сладните функции:

  • проверка иа режима иа рабо­та — мрежов или автономен;
  • обмен на екрани между вклю­чените и мрежата компютри;
  • обмен на графични изображе­ния. По същество получаването и изпращането на пренос иа файлове, дава екранни и гра­фични изображения е обмен на равнище памет — памет между компютрите (фиг. 2)
  • пренос на файлове, даващ възможност за обмен на програми и файлове с данни (фнг. 3).

Характерна черта на функции­те, осъществяващи обмен на дан­ни по мрежата, е независимостта на тяхното изпълнение от дей­ността, навършване на съответния компютър. Изобразената върху екрана на монитора информация може да се вземе или да се из­прати до друг компютър, без да наруши режима му на работа. По аналогичен начин се обменят н файлове. В режим на мрежа по­требителската програма може ак­тивно да използува данните от периферните устройства на оста­налите компютри.

Особено силно се проявява предимството на разпределената обработка на данните в режим на локална изчислителна мрежа с пакети от приложни про­грами (ППП). Революционна про­мяна в начините на създаване н ползване на приложен потреби­телски софтуер за персонални компютри предизвика появата на така наречените електронни таб­лици, като ППП Прокалк за Правец-82 напрнмер. С тях край­ният потребител без компютърно образование може да си създава и да експлоатира някои специа­лизирани приложни програми. А използуването им в режим на мрежа увеличава многократно резултатите от тяхната работа.

Включените в ЛИМ Микронет системни функции дават основа за „дружелюбен“ диалог с крайния потребител в условията на елек­тронна поща. Изброените възмож­ности и функции на мрежата я правят удобна за автомати­зиране на учрежденската дейност и използуване в процеса на обу­чение.“

Владимир Макариев

Източник: сп. Компютър за Вас 1986 г.

Exit mobile version