Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

БГ текстообработваща машина ИЗОТ 1024С

See more

Електрониката в България – вчера, днес и утре

През 1990 г. списание Електротехника и електроника (бившето Електропромишленост и приборостроене) започва рубриката ,,Мнения“. Задачата й е ,,специалистите да могат да излагат свободно своите лични оценки и анализи на постиженията и на причините за допуснатите през изминалите години грешки“. Публикуват се предложения за бъдещи дейности в областта на електрониката в България, както  и критични материали.

Тук поместваме първата статия в тази рубрика – на ст. н. с. к. т. н. инж. Тотю Вълев. – публикувана в броя от септември 1990 г.

,,Желая да взема отношение по един основен проблем на нашия стопански живот днес — ико­номическата реформа и нейното отражение в елек­трониката. Гледната ми точка е определена от това, че от много години участвам в иновационния процес на този отрасъл. Много от съжденията ми важат в голяма степен и за цялата ни промишле­ност, но най-вече — за машиностроенето.

В областта на електрониката България завоюва водеща позиция сред социалистическите страни.

През 1989 г. износът от този отрасъл за страните в СИВ възлиза на около 3 млрд. лв., което пред­ставлява 25% от целия ни износ за СИВ- Разви­тието на отрасъла до такива мащаби бе продикту­вано от редица причини, най-важната от които бе компенсирането на вноса от Съветския съюз на нефт, стомана, въглища, съоръжения за енергети­ката и др. Въпреки това развитието на електро­никата особено през тази година не може да се определи по друг начин освен като „кризисно“. Производството рязко спадна.

Считам, че освен общовалидните причини за кризисното състояние на всички отрасли на про­мишлеността в нашата страна, каквито са досе­гашният политически режим и свързаните с това извращения в управлението на икономиката, както и блокирането на нашия най-голям пазар — съветския, поради преустройството му, има оп­ределени грешки в развитието на електрониката, които са породени от неправилно избрана стра­тегия и тактика — главно поради липса на доста­тъчна компетентност в ръководството на различни­те равнища.Те трябва да се преодолеят, ако искаме да развиваме една модерна европейска държава.

Нека накратко си припомним основните етапи, през конто премина развитието на електрониката в България. Както е известно, Сталинската система фетишизираше преимущественото раз­витие на средствата за производство. Към 60-те години, когато нашето селско стопанство бе до­стигнало максималното си развитие и се задъх­ваше в стремежа си да постигне по-голяма ефек­тивност, Съветската страна отказа да преразгледа (повиши) външнотърговските цени на селскосто­панската и хранително-вкусовата продукция в СИВ, поради което у нас се лансира идеята за бързо и експлозивно развитие на машиностроенето и из­числителната техника. Отчитайки стратегическата перспектива на изчислителната техника и въз­ползвайки се от договореностите със СССР за до­ставки на елементна база, у нас започна ма­щабно строителство на заводи за производство на изчислителна техника — едно типично екстен­зивно развитие на промишлеността.

Процесът бе облагодетелстван от това, че в ма­шиностроенето и електро­никата (изчислителната техника) съвременните изделия изискваха пове­че интелектуален (инженерен) потенциал, който през 60-те години бе вече създаден в излишък от образователната система, и сравнително по-ниски организационни способности, присъщи на едросерийното производство на промишлени стоки.

В а бяха събрани — отчасти директивно, отчасти по собствено жела­ние, отличните студенти на няколко випуска на ВУЗ от редица специалности. Това създаде пред­поставки за високо интелектуално и професио­нално равнище на кадрите, заети в подотрасъла. Не липсваше и младежки ентусиазъм. Съветската икономика вече бе схваната от дълбоката йерар­хична структура и не можеше да реагира доста­тъчно бързо на новостите, което бс използвано от нас.

Българската изчислителна техника до 1986 г. показваше винаги най-съвременното ниво в СИВ.

Така подотрасълът, силно печеливш още от самото си създаване, продължаваше своето екстензивно развитие.

Това развитие бе облагодетелствано и от факта, че тоталитарната система у нас позволяваше да не се спазват ред международни споразумения и най вече това за авторското право, което създаде предпоставки за бързо внедряване и печеливша реализация на съветския пазар на ред „копирани“ от западните страни изделия.

Но както при всяко екстензивно развитие на определена човешка дейност се стигна до „раз­реждане на качеството“. Най-напред това се по­чувства сред кадрите. В условията на тоталитар­ния режим бяха издигнати много ръководни кадри без нужните делови качества — най-лошата ин­вестиция в една промшленост. В повечето случаи това бяха хора, защитили званието „инженер“ в производството,но по-късно това качество се оказа недостатъчно за управление на иновационния, пазарния и всички останали процеси в един такъв сложен комплекс, какъвто е изчислителната тех­ника, а впоследствие и останалите подотрасли на електрониката. Не можем да отречем наличието и на много извънредно кадърни ръководители на всички нива в отрасъла, но по мое убеждение след 1980 г. те вече бяха малцинство. Това доведе до спадане на професионализма и до намаляване на ефективността на електрониката през последните десет години.

Съветската страна се стремеше да задържи най- стратегическото направление — микроелектро­никата, да се развива само при нея, а ние да купу­ваме елементи от нея и да ги връщаме като изде­лия на изчислителната техника. Такъв подход би бил правилен, ако се знаеше със сигурност, че СССР ще е в състояние да поддържа високия темп на обновление на най-интелектуалните техноло­гии на XX век. Уви! Ограничеността на нашето държавно ръководство и затвореността на систе­мата ни доведоха до заблуда. Грешката бе осъз­ната и макар със значително закъснение и в на­шата страна започна развитието на елементната база. Но това не бе достатъчно, за да може на­шата изчислителна техника (а може би и останалата приложна електроника и системотехника, в т. ч. и съобщителната техника) да направи поредната крачка в технологично отношение, тъй като съвет­ската микроелектроника изостана далеч от во­дещите постижения на западните фирми и Япо­ния. Преломният момент за това бе около 1980 г.

Както е известно, инвестициите в микроелек­трониката са огромни и те се изплащат само при развитие на едросерийно производство. За такова производство се изисква много високо равнище на организация, което за нас можеше целево да се поддържа само в един-два подотрасъла — за повече не биха ни стигнали кадри. А както знаем, през този период се развиваха почти всички въз­можни промишлени отрасли в нашата страна. Същевременно изборът на Ботевград за център на микроелектрониката се оказа фатален. Може да се каже, че това бе една от големите грешки в развитието на електрониката. Единственото място, къдего можеше ефективно да се развива микро­електрониката — „върхът на интелектуалните технологии“, бе София, и то при значително преориентираие на инвестиции и кадри от други подот расли.

Не можем да отминем някои външни фактори, повлияли отрицателно върху развитието на на­шата електроника — ембарговото ограничение за внос на съвременни технологии н ноу-хау, мит­ническите ограничения на западните страни на нашите стоки и др.

Великодържавното ръководство на СССР на взаимоотношенията в СИВ попречи да се осъще­стви едно истинско сътрудничество между стра­ните — членки, при което с обединени усилия и капитали те биха могли да противодействат по- ефективно на ускоряващия се темп на развитие на електрониката в западния свят. Вместо това стремежът бе да се налага планово развитие на определена номенклатура изделия. За целта се организираха непрекъснато съвещания, които се използваха в повечето случаи за международен туризъм. В този момент нашето стопанско ръковод­ство направи следващата голяма грешка, като не прояви достатъчна далновидност и не сключи с подходящ партньор от СИВ дългосрочен договор за коопериране в областта на микроелектрониката.

Една от причините за западането на нашата електроника е икономическата и по-специално търговската политика (преди и сега) на СССР. Преди преустройството ние нямахме достъп до техните крайни потребители (пазар още нямаше) поради синдрома им за секретност и нашата про­мишленост не получаваше обратна връзка за из­делията си. Това силно намали качеството на нашите изделия и постави иновацията им в една нее­стествена стерилна среда.

В последните години Съветският съюз ни до­пуска до техния привиден вътрешен пазар, без да ни дава възможност да търгуваме свободно, а ни задължава с огромен брой ограничигелни „разрешения“ да извършваме бартерни сделки, и то само в конкретното министерство, без да можем да получаваме полуфабрикати, стоки за бита, суровини и т. н. Смятам, че такава протекционистична политика е оправдана само в определени граници или когато става за сметка на държавния план на СССР. В повечето случаи нашите парт­ньори, закупуващи продукция на електрониката (машиностроенето), предлагат полуфабрикати, стоки за бита и суровини от техните свръхпланови ресурси, но и такъв износ не се разрешава. В ре­зултат на тази политика се спъва развитие го и на тяхната, и на нашата икономика.

Веднъж разраснал се над оптималните си гра­ници, след 1980 г. отрасъл „Електроника“ започна да получава смущаващи влияния от местен и меж­дународен характер и имаше опасност да рухне изведнъж. И тъй като приходите за държавата бяха достатъчно големи и стратегически важни, трябваше да се намери формула за нов подем в подотрасъла.

При решаването на задачата не бе включено меж­дународното разделение на труда по вече спомена­тите причини. Стигна се до решението чрез вла­гане на най-съвременна елементна база, вне­сена от западните страни — главно в изделията на изчислителната техника – да се направи нов ка­чествен скок с цел да се запазят обемите и частично печалбата.

Никой не би имал нещо против такава формула, ако нашата страна бе истински отворена към све­товното стопанство и имаше стабилни приходи в конвертируема валута. Така електрониката стана валутопоглъщаща и силно зависима от валутни постъпления. Самата електроника (и в частност изчислителната техникз) поради историческото си развитие и особено поради тясната си насоче­ност към съветския пазар не можеше валутно да се самофинансира. В същото време подължаваще инвестиционният процес в микроелектрониката изцяло със западна валута. На всичко отгоре дър­жавното ръководство бе подведено, че огромните мощности на нашата изчислителна техника не са достатъчни за развитието на персоналните микро­компютри и за това е нужно да се създаде цяло ново стопанско обединение в гр. Правец с изцяло ново технологично оборудване, също внос от западните страни. Спекулираше се с тезата за пълния монополизъм на ДСО ИЗОТ, която макар и вярна, не оправдаваше точно това решение. Тези огромни валутни разходи наред с всички останали в цялата ни икономика, раз­бира се, допринесоха за стопанския крах и на дър­жавата, и на електрониката, което не мога да не квалифицирам като стопанска авантюра за вкар­ване на страната ни в неизбежен валутен дълг.

Всеки от опонентите ми би ме попитал „Какво бихте направили Вие, за да не се допусне това състоя­ние?“. Ще отговаря, макар отговорът ми да се съдържа във вече посочените факти.

Не бих разширявал електрониката в размери, по-гслеми от стратегически планираните на етап 1975 г., като в никакъв случай не бих развивал заводите в Правец и Горна малина.

Не бих развивал микроелектроника в Ботевград, а само в София, като същевременно бих изнесъл много други производства от София.

Не бих реорганизирал ИЗОТ и не бих закрил ДСО „Приборостроене“.

Не бих концентрирал толкова много инвести­ции в ЗЗУ — Ст. Загора, както и не бих им дал възможност за пълна самостоятелност, преди там да е изградена една стабилна инфраструктура на научно обслужване.

Бих създал нова форма на стимулиране на ино­вациите в електрониката с въвеждане на „инже­нерни бюра“ по подобие на „архитектурните бюра“, конто да извършват предимно развойна и инженерингова дейност.

Бих развил силно контактите си със западни фирми, дори при неизгодни икономически усло­вия, само и само, за да внеса съвременни форми на управление, съвременна организация на произ­водството и не на последно място, за да създам достатъчно връзки в съвременния свят за контакти, обучение, за известност на промишлеността ни.

Докъде стигнахме на практика днес? Произ­водството в целия отрасъл е вече редуцирано почти наполовина главно поради липса на валута за внос на суровини, материали и електронни еле­менти. Нов инвестиционен процес поради липса на валута също не може да се очаква. Свободен пазар в СССР и в останалите страни на СИВ още няма. За износ на електроника в западните страни не може да се мисли в сериозни мащаби. В същото време в страната ни се извършва политическо и стопанско преустройство, което все още не дава благоприятен климат за ново развитие на промиш­леността. Чуват се и призиви за закриване на от­расъла и фетишизиранне па изключителната роля на селското стопанство и туризма.

Считам, че от всяка ситуация има разумен из­ход, който сме длъжни да намерим. Предлагам след­ните мерки за излизане от тежкото положение:

1. Предвид наличието на огромния научно-тех­нически потенциал в областта на електрониката и информатиката в нашата страна, както и нали­чието на доста голяма мрежа от заводи в същия отрасъл, той не трябва в никакъв случай да се пренебрегва в стратегията на стопанството на нашата страна. Преди всичко електрониката трябва да се интегрира в едно хармонично взаимносвързано стопанство на страната ни и със светов­ните пазари и производители. Да се спре необос­нованото фетишизиране на единственото развитие на селското стопанство, леката промишленост и туризма. По-правилно е да се търси разумна про­порция на развитие между горните три и остана­лите отрасли чрез данъчни облекчения за първите. Промишлените отрасли не трябва да се потискат особено, ако те са били силно развити. Пазарното стопанство трябва да определи тяхното бъдеще и да регулира създалите се диспропорции по отно­шение на отделните подотрасли както в инвести­ционната, така и в кадровата и в пазарната поли­тика. Електрониката като отрасъл на всяка съв­ременна държава не може да бъде игнорирана в стратегически план, а напротив — трябва да се стимулира според възможностите на бюджета и да се приватизира.

2. Стратегията в отрасъл „Електроника“ на настоящия етап на икономическото ни развитие не трябва да се реализира от няколко крупни дър­жавни фирми. Напротив, тук в най-голяма степен и най-бързо трябва да се извърши приватизация и първично раздробяване. Защо? Защото само чрез раздържавяването и раздробяването на множество по-малки фирми и по предметен, и по функциона­лен признак могат да се издигнат кадърните и инициативните кадри. В този си вид фирмите ще могат ефективно да се преборят в пазарната кон­куренция. Според нуждите си те ще се сдружат, но по собствена воля, което, доказано многократно от световната стопанска история, ще доведе отново до окрупняване, но по един здрав и естествен път.
3. Спасяването на електрониката и на разви­тите промишлени отрасли в нашата страна трябва да премине през следните направления:

• спасяване на научно-техническата интелиген­ция от загиване, респ. от изселване, чрез бързо приватизиране на ведомствените научноизсле­дователски институти;
• частична продажба на търг на акции от наши производствени предприятия на наши и чуждестран­ни фирми, при което критерият за избор на пред­приятията се определя от Народното събрание съоб­разно националната и международната конюнк­тура, а не дали в момента предприятието е пече­лившо. или не;
• създаване на антимонополно общо стопанско и данъчно законодателство, осигуряващо бързото развитие на частните производствени предприя­тия, които в процеса па развитие могат да се офор­мят като акционерни дружества.

4. Раздържавяването на инженерните органи­зации, чиито типични представители са ведомстве­ните научноизследователски институти, трябва да отчита дали основните средства са закупени (натрупани) от финансовите резултати на колек­тива и съответно са извършени със заем, но са из­платени или са финансирани целево от държавния бюджет. В този смисъл и тук може да има„чисти“ и „нечисти“ пари при раздържавяването, поради което предлагам диференциран подход на раздър­жавяването:

Когато основните средства са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, те трябва да се предоставят безвъзмездно на слу­жителите им под форма на акции, а в някои слу­чаи и в натура. Разпределението може да става по коефициент, отразяващ продължително­стта на работа и получаваното възнаграждение. Дяловите части от основните средства могат да бъдат продавани между служителите, като по този начин се оформят една или няколко акцио нерни фирми или дружество. Организационната форма на фирмите да се определя на Събрания на колективите. Напусналите организацията към датата на раздържавяването или преминали в процес на реорганизация на работа в Друга ор­ганизация, вкл. и тези, издигнати на ръководна длъжност във висшестояща организация,трябва да имат право на участие в разпределението, като би трябвало да получат коригиращ коефициент по скала, която стимулира продължителността на трудовоправните отношения с една организация и санкционира текучеството.

Когато основните средства не са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, за частта, принадлежаща вече на колектива, може да се приложи горната формула. За чисто държав­ните основни средства трябва да се приложи или търг, или аренда.

5. Развитието на електрониката през кризисния период в структурно отношение трябва да допуска съществуването основно на два типа фирми:

• малки фирми (предимно частна и акционерна собственост) за извършване на иновационна и си­стемно-инженерингова дейност, както и пряко свързаните с тях помощни дейности (проучване, маркетинг, реклама, пласмент, сервиз, консул­тации, обучение и др.);
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на печатни платки, еле­ментна база, специализирани възли и детайли и др.;
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на крайни изделия на електрониката.

Забележка: Класификацията за големината на фирмите е условна, т. е. малка фирма е с до 1000 заети служители, средна с до 10 000, а голяма — с над 10 000.

6. Не трябва да се поставят законови пречки пред естественото сдружаване на по-малки фирми в по-големи — целящи спечелване на конкурент­ната борбз с чужди фирми-гиганти, при което Народното събрание да допуска в обосновани слу­чаи нарушаване на вътрешното антимонополно законодателство. Не трябва да забравяме ролята на фирми-монополисти, като PHILIPS например, за стопанството на техните страни.

Вярно е, че в света на електрониката основните научнс-технически постижения са извършени в големите фирми и съответно в големи техни ин­ститути с достатъчно големи инвестиции. Поради това се чуват гласове за запазване на големите ведомствени институти. Но вярно е и това, че в нашите научноизследователски институти 2/3 от състава не е продуктивен на нивото, което ще ни наложи Европа. И ако тези институти не извър­шат пречистване, те ще загинзт. В същзто време считам, че в уникалния преходен период от тота­литаризъм към свободно стоково стопанство раз­държавяването е единственият реален механизъм за пречистване на инженерните организации от неефективни структури и за нагаждането им към световните стандарти.

7. По отношение на продуктовата структура на изделията на електрониката е трудно да се даде точна рецепта, тъй като основните потребности на пазарите могат да се изменят съществено по време н след кризисния период. По време на кризисния период нашата страна ще трябва повече да раз­чита на западни работодатели за оцеляване. Си­гурно е, че в страните на Източна Европа па­зарна ниша ще имат изделията на електрониката, подпомагащи развитието на активните по време на кризисния период стопански отрасли: селско стопанство, туризъм, лека промишленост.
8. Пазарната ориентация трябва да се промени, като се разчита и в бъдеще на съветския пазар, когато той се отвори. Малко нации могат да раз­читат (даже и само от чисто психологически аспект) на по-добро отношение на руските си клиенти от това, което те показват като отношение към нас. Този исторически шанс за кадрите в нашата елек­троника не може да се изпуска. В сисгемно-инженеринговата и представителната си дейност на водещи световни фирми (IBM, DEG, Siemens, ITT и др.) нашите малки фирми няма да имат осо­бена конкуренция в съветската страна. Този факт трябва добре да се използва, тъй като още сега западните фирми проучват и предлагат този биз­нес в срещи с наши водещи специалисти.

Постъпила на  7. 6. 1990 г.“

 

В Мехатроника Габрово през 1971

Широкоизвестното габровско предприятие Мехатроника през 1971 г. се наричаше Промишлена електроника. Представяме Ви статия, писана точно преди 45 г., в която са отразени техни постижения.

,,Младите слециалисти от развойното предприятие Промишлена електроника вече са усвоили производството на редица комплектни уредби за извършване на сложни технологически процеси в областта на диелектричното и индукционно нагряване и ултразвуковата техника. Забележителен е фактът, че към тази уникална апаратура проявяват интерес не само предприятията от нашата страна, но и от Съветския съюз, Унгария и някои западни фирми. Защото внедрена в производството, тя спестява валута, подобрява качеството на изделията, които се обработват с неяи чувствително повишава производителността на труда.

Уредбата за заварка на пластмаси тип УЗП2-2.5 е на световно равнище, а колек­тивът с ръководител Иван Ненов взе една от наградите на Третия национален пре­глед на техническото и научно творчество в Пловдив. И то не само защото някои от конструктивните решения, използувани при нейното създаване, са качествено нови в световната практика, а и затова, че икономическият ефект при внедряването й в страната надхвърля половин милион лева. Признание за създателите й е и фактът, че до края на 1970 година за Съветския съюз бяха изработени осемдесет броя от нея.

Детайлите от поливинилхлорид, които ще се слепват с високочестотната уредба, се поставят между двата електрода, единият от които е оформен като матрица. След това електромагнитната система създава необходимия натиск, а високочес­тотният генератор започва нагряването. Целият процес трае… от 2 до 5 секунди.

Но може би най-интересното за високочестотната уредба е оригинално разра­ботената екранировка срещу радиосмущения и замяната на хидравличната система за създаване на натиск с електромагнит, позволяващ прецизно регулиране на на­лягането.

Тиристорният преобразувател с повишена честота за индукционно нагряване е една уникална разработка на колектив от завода с ръководител инж. Нено Стефанов, съвместно със специалисти от „Проблемната лаборатория по промишлена електро­ника“ на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, с ръково­дител проф. Нанчо Нанчев. Всъщност това е и първият преобразувател за индук­ционно нагряване с голяма мощност, построен у нас. Интересен е фактът, че такива уредби се строят само в няколко страни на света, между които Съветския съюз, САЩ и Япония.

Създаденият от специалистите преобразувател е предназначен за захранване на съоръжения с индукционно нагряване: за топене на метали, термообработка на детайли (закаляване, отпускане, нормализация), запояване с твърди и меки припои, гореща пластична обработка, заваряване и огъване на тръби.

Стоманеният детайл, който трябва да се нагрее индукционно, се поставя в индуктор с една или няколко медни намотки. Високочестотният ток преминавайки по навивките на индуктора, предизвиква протичане на ток със същата честота и в детайла. Нагряването е вследствие на хистерезисните загуби и токовете на Фуко.

Достигайки обаче тем­пература 768 градуса, сто­маната изгубва магнитните си свойства и интензив­ността на нагряването спа­да. В този момент се налага промяна на честотата.

Най-ценното преимуще­ство на създадения от спе­циалистите в предприятие­то тиристорен преобразу­вател е това, че от нача­лото на процеса до завърш­ването му честотата се регулира автоматично.

Развойното предприятие Промишлена електрони­ка е създадено едва преди десет години.

Но продук­цията, изработвана от спе­циалистите в него, е тър­сена и високоценена. Пър­вият в страната клуб за техническо и научно твор­чество на младежта „Про­тон“ също е създаден тук, а неговите членове сега са се насочили към раз­работването на прецизни съоръжения в областта на промишлената електрони­ка. И няма съмнение, че тяхното самочувствие на техници ще придобива все по-реални измерения в бъ­дещите им разработки и открития.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1971

Къде се произвеждаха българските електронни елементи

Първите стъпки на българската елементна база са свързани с научноизследователската дейност на катедрата по техническа физи­ка при Физическия факултет на Софийския университет  Климент Охридски. Много физици от катедрата вземат дейно участие в пър­вите етапи от развитието на елементната база у нас.

За бързото организиране на производството на елементната ба­за у нас и подготовката на кадри за нейното развитие и управление са създадени съответни специалности към висшите учебни заведения в страната. Така например към ВМЕИ Ленин —София, през 1961 г. е създадена специалност, а през следващата година и катедра по по­лупроводникова и промишлена електроника със задача да подготвя инженери по разработката и приложението на полупроводниковите прибори. Към Физическия факултет на Софийския университет Кли­мент Охридски през 1963 г. се създава специализация и проблемна лаборатория, а през 1965 г. —и катедра по физика на полупроводни­ците. Към Химико-технологическия институт — София, в 1961 г. се създава специалност химия на полупроводниковите материали и катедра по химия и технология на полупроводниковите материали. В 1970 г. катедрата се преименува в „Химия и технология на полупро­водниковите материали и електронни елементи“, а специалността — в ,,Технология на полупроводниковите материали и електронни еле­менти”. В тези висши учебни заведения е подготвена основната част от нашите научни и ръководни кадри, които сега работят в областта на електронните елементи.

Бързото развитие на основните елементи в страната през периода на петата и шестата петилетка създават основа за разгръщане на ра­ботата по такива важни и стратегически направления, като изчисли­телната и организационната техника, приборостроенето, радиоелек­трониката и др.

Създаване на елементна база на електрониката у нас 

Елементната база на електрониката обхваща широк крьг от еле­менти, възли и детайли, необходими за създаването и производство­то на завършени електронни изделия и системи. Тя се характеризира с изключително голямо номенклатурно разнообразие. Кьм нея мо­гат да се отнесат активните и пасивните електронни елементи, източ­ниците на ток и светлина, кабелите и проводниците, електроизолацион­ните материали, електромеханичните възли и детайли и др. Особено значение за развитието на електрониката и електронизацията на на­родното стопанство имат активните и пасивните електронни елементи.

Първите стъпки в развитието на електронните елементи в нашата страна започват след 9 септември 1944 г. Основна задача в този пе­риод е разработката и производството на някои видове пасивни еле­менти за задоволяване потребностите на създаваното радио- производство у нас. Опити за конструиране на отделни елементи се правят в предприятията на ТТР фабрика и Родно радио. След сли­ването на всички предприятия на слаботоковата промишленост и създаването на Слаботоковия завод Климент Ворошилов през 1949 г. усилията в областта на електронните елементи продължават в него, като се кон­центрират върху производството на електролитни кондензатори, блок- кондензатори (книжни, керамични и слюдени), въртящи се конденза­тори, тримери, резистори, потенциометри, цокли за радиолампи, феритни сърцевини, ключове за вълни, бобинни блокове и др.

Първите опити за производство на електролитни кондензатори са започнати в научния институт на Елпром през 1948 г., а след това са продължени в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Построени са опитни ин­сталации за ецване, оксидиране и формуване на кондензаторите. Тъй като високоволтовите електролитни кондензатори имат незадоволи­телни електрически параметри и ниска надеждност, организирано е производството само на нисковолтови електролитни кондензатори.

През 1950 г. започва производство на блок-кондензатори с пър­ви типопредставител — книжни блокчета до 5000 pF. Липсата на под­ходящи съоръжения е причина в началото да не се произвеждат кон­дензатори с по-голям капацитет. Поради липса на медно фолио се използува алуминиево фолио за шоколадови изделия с дебелина 15 pm, като кондензаторите се поставят в стъклени тръбички.

Разработката на слюдени блок-кондензатори започва през 1951 г. с опити за метализиране на слюда във вакуум. Поради липса на под­ходяща вакуумна инсталация през следващата година се внедряват лресувани слюдени блок-кондензатори, метализирани със сребърна наета. В този период се разработва двусекционен въздушен променлив кондензатор и се организира производството му.

Опити за производство на резистори (обемни) са правени още в предприятието Родно радио. Всички изследвания в периода 1949— 1951 г. са незадоволителни. От 1951 г. започват проби за производ­ство на тънкопластни резистори по технология на унгарската фирма Ремикс . Тези резистори се оказват неподходящи за употреба при по-голяма разсейвана мощност поради чести дефекти. През 1954 г. след успешни изследвания се организира редовно производство на карбовидни (опушени) резистори. Създава се и производство на потенциометри.

Нуждите на радиопроизводството в периода 1952—1954 г. наложиха да се ор1анизира в Слаботоковия завод Климент Ворошилов производство на сърцевини за бобини и на магнити за високоговорители (от сплав Al/Ni).

Пьрви1е опити у нас в областта на полупроводниковата техника са и ранени през 1942 г. в работилницата за електрофизични апарати Елфа в София за получаване на медноокисни изправители. В края на 1948 г. чрез сливане на няколко малки предприятия се създава фаб­риката за батерии Райко Дамянов, в която през 1952 г. започва раз­работката на селеновитокоизправителни клетки и стълбове. Първата продукция от януари 1953 г. може да се смята начало на производ­ство го на полупроводникови елементи у нас. През 1955 г. във фабриката е внедрена технология за пречистване на технически селен и е пусната в действие вакуумна инсталация за нанасяне на селен с капацитет 12 dm за един цикъл.

Задачите за бързо развитие на радиоелектрониката и съобщител­ната промишленост в края на 50-те години изискват бързо развитие и на производството на електронни елементи. Стратегията в тази об­ласт е насочена към специализация в производството, разширяване на номенклатурата, създаване на нови видове елементи за задоволя­ване на вътрешните потребности на страната и включване в междуна­родната социалистическа интеграция. Тези предпоставки довеждат до обособяване на редица специализирани предприятия за електронни елементи. През 1960 г. се създава фабриката за съпротивления и тех­нически въглени в гр. Айтос, през 1964 г.—заводът за феромагнити в гр. Перник, а фабриката за батерии се премества в гр. Никопол. То­ва създава условия за специализация и концентрация в производство­то на пасивни елементи.

Какво е развитието в производството на български електронни елементи по това време?

Кондензатори

През 1959 г. в Кюстендил се създава кондензаторният завод, като за целта се извършва преустройство на бивш тютюнев склад. На 21 март 1960 г. са назначени първите работници, които са изпра­тени на обучение в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Производството започва със слюдени и стирофлексни кондензатори, а към края на 1960 г. се произвеждат малки количества книжни и телефонни кондензатори.

През 1961 г. обемът на произведените кондензатори се увелича­ва 7 пъти спрямо 1960 г„ а числеността на персонала — около 4 пъти. До 1965 г. производството се развива бързо, като се усвояват и нови видове кондензатори — вазелинови и книжни стартерни. През 1965 г. към завода се създава База за техническо развитие със задача да извършва модернизация и разширение на производството на конден­затори както със собствени сили, така и чрез внедряване на чужд опит. Две години по-късно се усвоява лиценз за производство на керамиичпи кондензатори на високо техническо равнище. Специалисти от Базата за техническо развитие с помощта на Института по радиоелектроника в София внедряват фамилия електролитни кондензатори с аксиални изводи. С помощта на СССР в 1968 г. започва производството и на електролитни кондензатори с винт и гайка по образец на съветския тип К-50-3. В 1970 г. започва внедряване на нов лиценз за производ­ство на пластмасови кондензатори.

През периода 1971—1975 г. бързо се разширяват производстве­ните мощности на завода. Усвояват се и нови изделия, като металокнижни кондензатори и нисковолтови електролитни кондензатори.

Резистори

Първата продукция на фабриката за съпротивления Братя Ченгелиеви в гр. Айтос са електрически четки за автотранспорта, гръ- моотоводии сребърни контакти. От 1962 г. се усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които стават ос­новно производство на предприятието. През 1967 г. се усвоява про­изводството на променливи резистори — потенциометри и тримери. През 1969 г. цехът на Завода за технически въглени се изнася в гр. Каб­лешково и се обособява като самостоятелно предприятие, а произ­водството на променливи резистори се изнася на нова площадка.

Със съветска помощ през 1968 г. се усвоява производството на въглеродослойни резистори от типа ВС 0,5 W. В края на 1969 г. започва доставка на технологически инсталации от СССР за металослойни резистори 0,5 W, а през 1972 г. са пуснати в производство високопро­изводителни автоматични линии за постоянни металослойни резисто­ри 0,25 W и 0,125 W. Същата година се усвоява и производството на съпротивителни елементи за променливи резистори. През периода 1973—1975 г. се усвояват и пускат в експлоатация механизирани ли­нии за въглеродослойни резистори тип РПВА с мощност 0,25 и 0,125 W.

Електронни преобразувателни елементи

През 1961 г. фабриката за батерии Райко Дамянов се преименувана в Завод за полупроводникови прибори, в 1963 г. — в Завод за силови полупроводникови прибори, а в края на 1965 г. — в Завод за електроннопреобразувателни елементи (ЗЕПЕ).

На основата на създадените по-рано селенови изделия и внесена­та промишлена вакуумна инсталация от ГДР (с възможност за нана­сяне на 1 т² селен за един цикъл) през периода 1956—1960 г. се усво­ява производството на цяла гама селенови клетки с размери от 20 20 mm до 200 у 400 mm, на пакетни изправители за радиоприем­ници и телевизори и др.

През 1959 г. към фабриката се създава развойна лаборатория по полупроводници. С нейна помощ същата година се внедрява (по раз­работка на БАН) лолузаводско производство на фотосъпротивления от кадмиев сулфид.

През 1960 г. се изработва първата българска слън­чева батерия от селенови фотоелементи.

Тя е в състояние да за­хранва транзисторен приемник с енергията, получавана от светлината на една 200-ватова електрическа лампа. През 1961 г. се разработва и внедрява нова технология за пречистване на селен и подобрена технология за производство на селенови токоизправители.

През 1965 г. развойната база по полупроводници се преименува в База за развитие и внедряване на електроннопреобразувателни еле­менти с две основни направления на дейност — селенови елементи и кварцови пиезоприбори.

Първият български кварцов резонатор (с честота 8 MHz) е съз­даден през юли 1966 г.

През периода 1968—1972 г. се разработва се­рия от малогабаритни резонатори за честоти от 200 до 350 kHz и от 0,7 до 5 MHz, а със съветска помощ се организира и производството на кварцови резонатори за честоти до 100 MHz. На основата на ли­ценз в 1975 г. в завода започва производство на високоволтови TV изправители.

Полупроводникови прибори

Опитно-конструкторска и развойна дейност по полупроводникови прибори в страната започва още през 50-те години в бившата батерий­на фабрика, но това перспективно направление получава бързо раз­витие едва с изграждането на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград.

В края на 1964 г. е пусната в действие първата производствена ли­ния за германиеви точкови диоди, а една година по-късно започва производството на маломощни, средномощни и мощни германиеви тран­зистори. Усвояването на полупроводниковите прибори е по лиценз на френската фирма „Томсон —- ЦСФ“. „Построяването на Завода за полупроводници — изтъква Тодор Живков при откриването му — ни дава възможност да развиваме върху собствена база родна елек­троника и приборостроене, без които е немислим техническият про­грес в която и да е област на материалното производство и в бита на човека, без тях са немислими епохалните успехи, постигнати в овла­дяването на Космоса, те са жизнено необходими за изграждането на комунистическото общество.“

Развитието на полупроводниковите прибори изисква и съответна научноизследователска и развойна дейност. Във връзка с това малка­та база към завода прераства от 1967 г. в Институт по полупроводни­ци. Първоначалните задачи на института са разработка и внедряване в производството на нови фамилии полупроводникови прибори — диоди и транзистори. Най-голямо постижение в първите години на полу­проводниковото ни производство е внедряването в заводски условия на германиеви диоди Д-7.

През 1967 г. на базата на секция към бившия Физически институт на Българската академия на науките в София се създава Институт по микроелектроника. Основната дейност на института е научноиз­следователска и проектно-конструкторска дейност в областта на MOS интегралните схеми.

С помощта на Съветския съюз се извършва първото значително разширение на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград и през 1972 г. започва редовно производство на маломощни и мощни неуправляеми и управляеми силициеви диоди. С това се поставя начало­то на ново производство на базата на силициев изходен материал.

Вторият етап от разширението на завода се извършва през 1974 г. с усвояването на производството на планарно-епитаксиални диоди и транзистори и MOS интегрални схеми.

Научното обслужване на завода от създадените два института съдействува за внедряване на редица нови полупроводникови при­бори през периода 1967—1975 г., по-важните от които са следните:

• 1968—1969 г.—създаване на планарно-епитаксиална технолс- шя и планарно-епитаксиални транзистори и диоди;
• 1968 г.—създаване на MOS интегрални схеми за електронния калкулатор Елка 42;
• 1968—1970 г.—създаване на MOS интегрални схеми от серията УМИМОС;
• 1973 г. — усвояване на фамилия хибридни интегрални схеми за УKB радиостанции;
• 1974 г.—създаване на интегрални схеми (10 типа) за електрон­ния калкулатор Елка 50;
• 1974—1975 г.—разработка и усвояване в производството на MOS постоянни запомнящи устройства 2,4 и 6 Кбита, MOS оперативни кцюмнящи устройства 256 бита, фамилия интегрални схеми СМ 500 (сьздаване на микропроцесорни фамилии (ИЗОТ 500), схеми от се­рията СМ 400 за 4-чипов електронен калкулатор и др.

Ферпти и магнити

Развитието на слаботоковата промишленост е немислимо без създаването на такива елементи като ферити и магнити. За задоволя­ване на нарастващите нужди от ферити и постоянни магнити през 1964 г. е създаден заводът за феромагнити в гр. Перник. В началото на 70-те години с чужда техническа помощ е усвоено производство на меки ферити, на широка гама от материали с различна магнитна про­ницаемост (до р_н=10 000) и на оксидни магнити по сух метод на про­изводство (за озвучителната и съобщителната техника).

За периода до 1975 г. производството на изделия от магнити и ферити се увеличава около 20 пъти, като се създават различни изде­лия по предназначение и по типоразмери.

Електромеханични елементи

През 1949 г. се създава ДИП „Комуна“ с производствена номен­клатура до 1965 г. основно битови стоки — паши, катинари, ципове, ордени, механизирани детски играчки и др. От 1965 г. ДИП „Комуна“ преминава към ДСО Респром като завод за електромеханични еле­менти. Производството му е обвързано с потребностите на радио- производството — променливи кондензатори, тримери, цокли за ра- диолампи, предпазители, превключватели и др.

През периода 1966-—1975 г. по-важните електромеханични из­делия, създадени и усвоени от завод „Комуна“, са: светещи бутони, променливи въздушни кондензатори, различни типове съединители, светлинни сигнализатори, превключватели, антенни съединители и др.

Развойната дейност в областта на електромеханичните елемен­ти през този период се извършва от създадената в 1968 г. на терито­рията на завода секция по контактни градивни елементи към Инсти­тута по радиоелектроника.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

 

 

[1969] ДКНТП – Български комутационни елементи и радиочасти

Каталогът съдържа пълните данни на произвежданите през 1969 г в България контакти, куплунги, муфи, цокли, фасунги, предпазители, превключватели, променливи и постоянни кондензатори, ферити, магнити, бобини, трансформатори, микродвигатели, високоговорители, микрофони, полупроводникови прибори, постоянни акумулатори, постоянни и регулируеми съпротивления…

София, ДИ Техника, 1969 г. ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/DKNTP%20-%20Balgarski%20komutacionni%20elementi%20i%20radiochasti.djvu

Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984