Sandacite.BG научи интересна новина за български грамофонни плочи!
След 1994 г. в България не е изработвана грамофонна плоча. Това предстои да се промени през следващите месеци, тъй като през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната от „Балкантон“ насам и единствената към настоящия момент на Балканите. В интервю за БТА, един от хората, които стоят зад фабриката, Илия Григоров, разказва защо сега е моментът за завръщането на този тип бизнес в страната, за интереса от останалите Балкански страни и концепцията зад проекта.
Фабриката, разположена в село близо до София, ще започне да изпълнява поръчки от февруари, като в рамките на месец има капацитет да произвежда до 20 хил. винила. „Има много голям интерес от Балканите, даже не съм сигурен в началото как ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И много български артисти искат да направят при нас плочи“, казва Григоров.
Познат най-вече под псевдонима си Григовор, той е един от успешните настоящи артисти на българската музикална сцена като част от хип-хоп групата So Called Crew. Освен това Илия е творчески директор в българския клон на рекламната агенция DDB Worldwide Communications.
Само преди месец отпразнува 13-ата си годишнина с разпродаден концерт с шест подгряващи изпълнители в София. Въпреки успехите и сериозния нов проект Григовор държи да не се приема прекалено на сериозно. Името на фабриката е още едно доказателство за това – Rakamakafon.
„Много искахме да се кръстим „София Прес“, но е невъзможно, защото вече има компания с такова име. Решихме да е нещо смешно, защото всички имат високопарни имена и решихме да не звучим толкова тежко, защото сме хора, които харесват DIY неща, малко по-пънк сме. Освен това знаем какво правим, но в същото време не знаем какво правим и е много страшно и трудно, но по някакъв начин, когато се сетим за името, се сещаме и че като хора не се взимаме особено насериозно“, обяснява той.
Възраждането на винила
От 2007 г. насам пазарът на грамофонни плочи расте постепенно на глобално ниво. През 2015 г. Великобритания откри първата си официална класация за албуми на винил, след като продажбите отбелязаха непрекъснат ръст за седем поредни години. През 2022 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ отчете повече продажби на винили, отколкото на компакт дискове за пръв път от 1987 г. насам.
Според френската междупрофесионална организация, която защитава интересите на местната звукозаписна индустрия, SNEP, обемът на продажбите и приходите, генерирани от винилови плочи, се е утроил между 2016 и 2021 г. Тенденцията е сходна в Германия, Китай, Япония, Бразилия… списъкът продължава. Григоров счита, че България не е изключение и също не е подмината от възраждането на винила.
„Не знам дали забелязваш, появяват се все повече магазини, в който се продават плочи, в бензиностанциите продават плочи. Много от хората в индустрията въобще не са предполагали, че това ще се случи и общо-взето навсякъде продажбите от магазин до краен потребител нарастват експоденциално всяка година“, отбеляза той.
Какво обаче стои зад този тренд?
Според Григоров в България новата вълна първоначално е обвързана по-скоро с „хипстарията и градското номадство“ – да купуваш и колекционираш винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче прераства в нещо повече.
„Ако погледнем от птичи поглед музикалните ери, след компакт дисковете през 90-те и след това глобалното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един момент в средата на 2010-те хората отново получават този глад за физическо копие, но да не е диск, защото дискът вече малко се е изтъркал“.
„Завръщането към физическите копия в лицето на плочите се случва много пъти през годините. Имам чувството, че плочите нямат конкретна ера, а продължават да се възраждат отново и отново. През 50-те, 60-те, 70-те и дори 80-те е нямало друг начин, по който да слушаш музика, освен на плоча и на магнетофонни ленти – това, което нашите родители са правили. Но магнетофонните ленти са записвани от плочи. Тогава е било единственият начин, по който да слушаш музика. Сега имам чувството, че за хората е по-скоро необходимия начин, по който да слушаш музика, защото от известно време продължава това с дигиталните стрийминги и слушането на музика“.
30-годишната суша
В рамките на близо 40 години „Балкантон“ издава общо над 7500 различни плочи (това не е броят на тиражите), посочва проучване на bTV, публикувано през 2022 г. Музикалната компания изпълнява и поръчки от чужбина. След края на производствената ѝ дейност през 90-те обаче настъпва сух период за този тип култура на Балканите.
Когато тенденциите се обръщат и винилите отново започват да се връщат на мода, българските и балканските артисти, които искат да издадат музиката си в този формат, са принудени да работят с фабрики в Западна Европа. Нещо, което освен че отнема повече време и средства, вреди и на околната среда при постоянно превозване на пратки.
„Ние вярваме, че в България и на Балканите трябва да има такова място, за да могат хората да са на една крачка от финалния си продукт. Говорили сме с много хора от Балканите, които искат да дойдат при нас, да видят фабриката. По някакъв начин това липсва тук в последните 30 години“, подчерта Григоров.
Разказва, че в Нови Сад, Сърбия е направен опит за такава фабрика след „Балкантон“, но бързо е фалирала. „Основателят е казал на твърде много свои приятели, че могат да му дадат парите по-късно и след това по някакъв начин я е изоставил като идея, дал я е на други хора“.
В Турция има фабрика, която изпълнява поръчки за друга, много по-голяма европейска компания. „Малко е трудно да се свържеш с тях, така че си казахме, че тук ще е много хубаво място за тази фабрика, защото просто няма друга наоколо и всички тези хора, които бълват музика на Балканите, да има къде да я издават… Особено независими артисти, които правят по няколко бройки – бихме искали към тях да насочим услугите си“, споделя той.
Подкрепа за местната музикална сцена
Въпреки че Rakamakafon няма да откаже поръчки за 2000 или 5000 бройки, основната целева клиентела е по-различна.
„Много искаме да обръщаме внимание наистина на хората, които издават по малко бройки, но издават консистентно. Повече независима музика. Има изключително много артисти, автори и лейбъли в Сърбия, Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – пълно е с издания. Искаме да не ги пращат в Холандия, а тук“, казва Григоров.
Фабриката може да се окаже от особено значение за по-малките изпълнители.
„Направих груби изчисления, че 1 милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има много групи, които имат по 400 хардкор фена, но няма да направят 1 милион стрийма в Spotify. Ние искаме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които правят по-шантава и алтернативна музика, която не може да избухне толкова на дигитално ниво. По някакъв начин по-ценителска музика. По този начин бихме стимулирали хората и да продължават да правят музика. Това е много важно за Балканите – имаме изумителни неща, които трябва да съхраняваме и най-добрият метод на съхранение е физическото копие, което издържа 200 години“.
На въпрос кои български албуми би искал да издаде, Григоров не се нуждае от много време за отговор: „Има една група Клас – групата на Момчил преди Дони и Момчил. Искаме да направим албума им „Госпожа Емилия“ – говоря от името на всички партньори, с които правим фабриката. Клас имат само един балкантонски винил с Атлас – от едната страна има 5-6 техни песни. Много искаме да се свържем с тях и да го издадем, защото е един от най-добрите български албуми. Също така аз лично бих направил „Плюс“ на Анимационерите на плоча. Да не говорим за Оркестър София и т.н. – но тези неща вече ги има на плоча. Балкантонските плочи са много качествени и много добре звучат и досега“, обобщава той.
Екипът зад Rakamakafon има амбиции да издаде и компилации със стари български песни.
„Мисля, че няма много такива издания. Има много английски, холандски, американски лейбъли, които правят компилации със стара соц. музика. Такива има и от Унгария, има и от бивша Югославия. Някой е селектирал 20 парчета, които са много фънки. Ние също искаме да направим такива балкантонски компилации, но тепърва трябва да се свържем с праводържатели, продуценти… Много труден процес предстои, но много искаме да го направим“.
Освен Илия, в партньорския колектив влизат още Яне Василев, който има инженерната и техническата компетентност, и архитектът Коста Хантов. „Те обикновено работят в Кино Центъра като арт директори, декораджии и т.н., но решихме заедно да направим това нещо, защото и тримата имаме страст към музиката и ни се занимава с това в близките 50 години“, казва още Григоров.
(Момчил Русев, БТА)
