Етикет: автобуси чавдар история

Ухаа, какво открихме! Влезте в мобилния зъболекарски кабинет Чавдар 11М4СК със Sandacite.BG…

Измежду известните и популярни автобуси на завод ,,Чавдар“ Ботевград, които всички познаваме, понякога се случва да открием и необичайни неща и те събуждат невероятно любопитство. Често много рядко се срещат – именно защото самото им предназначение не е масов превоз на пътници, а други, по-различни дейности. Едно такова чудо ще ви покажем днес.

През 1979 г. инж. Стефан Киров, тогава директор на Комбината за автобуси ,,Чавдар“, дава идея за изработването на стоматологичен кабинет, поместен в автобус. Речено – сторено, проектът е направен и първият такъв автобус е произведен през месец май 1980 г. Наречен е 11М4СК.

В този ,,зъбобус“ работят пътуващи стоматолози, а той наистина приютява цял кабинет с апаратура за зъболечение. Така се посещават пациенти в отдалечени места и независимо от пътните и атмосферните условия, правят се прегледи в училища, строителни обекти и другаде, където периодично се осъществяват масови профилактични прегледи… Слушал съм разказ как на децата изобщо не им се е влизало ,,в това чудо, цялото миришещо вътре на арсен“, но пък са пазели зъбите им! Нека разгледаме подробно това интересно откритие.

За основа е използван серийният модел Чавдар 11М4, но стоматологичният вариант има по-висок покрив спрямо масовия автобус – вероятно защото по-високите стени са по-удобни за разполагане на етажерки за зъболекарските принадлежности, стоматологичния апарат за лечение и т.н. Автобусът тежи 10,2 тона.

Добро впечатление оставя салонът на 11М4СК, защото е удобен и практичен. Той има три отделения – приемна за петима пациенти, кабинет и стая за почивка/пътуване на персонала. А той се състои от двама стоматолози, две медицински сестри и един шофьор.

Кабинетът с размери 5,8 х 2,4 метра позволява работата на двама стоматолози едновременно. Медицинското оборудване е българско производство и е съставено от два стоматологически апарата ,,Медиа-80“ (произвеждат се в предприятието за медицинска апаратура към Медицинската академия в София) и други принадлежности: два стола СС-7, стерилизатор, рентгенов апарат, два умивалника с топла вода, бюро, два шкафа за стоматологични принадлежности, четири регулируеми хидравлични стола и два смесителя за амалгама (живачно-сребърната амалгама е използвана в стоматологията за създаване на зъбни пломби).

Помещението за персонала предоставя удобства по време на път и почивка. Салонът на ,,зъбобуса“ се отоплява с помощта на вграден под пода дизелов или електрически нагревател с външно захранване и напрежение 220 волта. Възможно е и използването заедно на двата нагревателя. Свеж въздух в салона влиза чрез плафони отдушници, вентилационни люкове, отваряеми прозорци и отвори при отоплението. Автобусът разполага с четири 220-волтови вентилатора, като има възможност за поставяне и на допълнителен стаен вентилатор. Осветлението е осигурено от десет лампи. Водоснабдителната система осигурява сигурна работа на стоматологичния кабинет. Водата – дестилирана и недестилирана (отработената) – се съхранява в два 300-литрови резервоара от неръждаема стомана. Електрозахранването се осигурява от външен източник с напрежение 220 волта. За доставка на електричество в багажника на автобуса на макара е навит 100-метров кабел, който се включва към източника на електроенергия. Два компресора спомагат работата на стоматологичното оборудване.

От ,,зъбобуса“ са произведени 5 броя. За оригиналността на вложените технически решения и рационалността на изпълнението автобусът мобилен зъболекарски кабинет Чавдар 11М4СК получава златен медал на ХХХVІ Международен мострен панаир в Пловдив.

Вижте в Sandacite.BG героичния автобус Чавдар от ВМА, който е мобилен център за кръводаряване.

Пандемията от коронавируса SARS-CoV2 показа вече няколко пъти, че когато става дума за спасяване на човешки животи, не е важно колко е старо дадено техническо устройство, а колко полезно е то. След култовата българска респираторна маска МР-70 от 1970 г., с която Sandacite.BG ви запозна още през м. април, и станалия много известен съветски хладилник ЗИЛ КХ-240 от 1962, който пази ваксините за скорошно ползване, сега наред е и един стар, но героичен автобус, спасил хиляди човешки животи. Това е специализираният мобилен център за кръводаряване, който е собственост на Военномедицинска академия. В тази статия ще ви разкажем повече за него.

Във ВМА Центърът по трансфузионна хематология съществува от 1993 г. В края на ХХ век у специалистите по кръводаряване узрява идеята, че дейността им може да се осъществува много по-лесно, ако разполагат с подвижен екип и съответно пункт за кръводаряване, който да посещава дарители там, където е необходимо. Затова през 2000 г. ВМА и тогавашният Военен научно-технически институт сключват договор за проектиране на автобус, оборудван с всичко необходимо за кръводарителски цели – медицинско оборудване, легла, хладилници, климатици…

От Института решават основа на новото специализирано транспортно средство да стане шаси на автобус Чавдар 11М3 и върху него да се монтира всичко необходимо. При този медицински вариант обаче каросерията е нестандартна, личи си, че това е автобус, изработен по специална поръчка. Напр. вижте как се отваря задната (втората) врата – тя е с брава отляво и просто я отваряте, няма такава врата при обикновения пътнически 11М3 – там задната врата стандартно се отваря чрез бутон от таблото на шофьора. Освен това, при серийния вариант 11М3 втората врата е разположена в средата на каросерията и е двойна, а не като тази. Ето как става качването през нея:

Това е първото такова нещо, правено в България, макар медицински автобуси у нас да са произвеждани и преди това. Напр.  през 1980 г. е изработен 1 брой мобилен зъболекарски кабинет на базата на Чавдар 11М4 – 11М4СК се казва – а още през 50-те г. са направени 6 Чавдара рентгенови кабинети, предназначени за планинските райони с по-малко развита здравна инфраструктура.

Изработката на автобуса за кръводаряване продължава около 1 година. През 2001 г. той е вече готов и тръгва на първата си акция – във военното поделение в Ямбол. ,,По традиция – за здраве и късмет – тръгвайки натам, счупихме една бутилка шампанско в автобуса“, спомня си днес проф. Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология към ВМА.

В момента легендарният вече Чавдар е на пост в двора на Военномедицинската академия в София. Както се вижда от долните снимки, специализираният автобус разполага с три легла за кръводарители. С тях работят хематолозите от екипа, които ги обслужват. Той се състои от седем души – лекар, две медицински сестри, лаборант, двама санитари и шофьор.

В този Чавдар кръв са дарявали известни български генерали (Михо Михов, Никола Колев), видни цивилни лица, а и множество по-малко известни, но много човечни хора – това са хиляди дарители, разказва професорът от ЦТХ. Всяка година на Цветница екипите на ВМА организирали кръводарителска акция пред катедралата Св. Александър Невски. ,,По времето, когато генерал Румен Златев беше началник на ВМА, се проведе едно знаково кръводаряване с травматолозите и хирурзите от болницата. Имаше толкова много хора, че освен тук в автобуса, вземахме кръв и в самия бокс за кръводаряване вътре в Кръвния център“, разказва още проф. Попов.

Тези действия продължават до 2015 г., когато в Чавдара започват да се появяват проблеми. ,,15 години ни служеше вярно, но започнаха проблемите с двигателя, с климатичната инсталация (отоплението), с хладилниците, които са тук. Ето защо трябваше да премине, както се казва, в запаса – да влезе в гаража за дълъг ремонт. Беше много трудно да го върнем към стария му вид, защото вече нямаше необходимите резервни части, за да го възстановим напълно“, уточнява с носталгия проф. Попов.

Общ поглед върху вътрешността на кръводарителския Чавдар можете да видите по-долу. Той има и телевизор, и хладилни шкафове, а както ще видите и по-надолу – и масичка, и бюро за удобно водене на документацията. Тапицерията на седалките е типична за ,,почерка“ на завод Кента Омуртаг, където са ремонтирани Чавдари – напр. движещите се в градския транспорт на Варна до началото на 2000-те г. – а гетинаксът по мебелировката е от завода Найден Киров Русе. Този завод познаваме най-вече с легендарните контакти, ключове за лампа и т.н., но всъщност точно там е произвеждан и гетинакс, с който са облицовани напр. огромната част от асансьорите в сградите преди 90-те г. в България.

А ремонтът се проточва цели 5 години и наистина изглежда, че старият автобус ще се превърне в поредния бракуван инвентар, който дълги години е изпълнявал съвестно работата си, но поради трудности с поддръжката е изхвърлен, преди да му се намери достоен заместник. Само че идва пандемията от коронавирус и през 2020 г. хематолозите от ВМА пак си спомнят за верния стар Чавдар.

,,Април месец ръководството на ВМА ми постави задача да започнем производството на реконвалесцентна плазма. Тогава се наложи да изкараме автобуса отново. И го поставихме на това място, в близост до Кръвния център. Всъщност, тук започнахме вземането на първите дарители на хиперимунна плазма. Преминаха около 10 човека. В началото имаше доста неизвестни около вируса, които обаче постепенно отпаднаха и ние започнахме да работим с повече дарители. Днес това се прави вътре в Кръвния център, но е факт, че този автобус ни служеше вярно преди години, служи ни и днес“, казва още специалистът.

Проф. Румен Попов благодари на всички, които въпреки извънредната ситуация, продължиха да помагат на ВМА в битката за човешкия живот. Хиляди са дарили кръв безвъзмездно за пациентите на болницата, стотици са станали донори на реконвалесцентна плазма. Ние също познаваме такива хора, наши приятели. А старият Чавдар продължава да работи, превърна се в един от героите на КОВИД-пандемията в България и доказа, че когато става въпрос за спасяване на човешки животи, можем и мъртвите да вдигнем на бой и те достойно ще изпълнят своя дълг!

Опаа! Вижте нашето къмпинг-ремарке (каравана) Русалка 550 в Sandacite.BG!

Днес ще се разходим до град Попово, където се е намирал филиал на Автобусен завод Чавдар Ботевград, а директор на поделението е инж. Георги Й. Георгиев. През 1970 г. във филиала започва производството на ето това чудо – къмпинг ремарке за лек автомобил, тоест българска каравана. Още в годината на представянето му в завода да пристигнали поръчки за изработване на 150 бройки такива щуротии, така че явно ,,Русалката“ е предизвикала интерес!

Първоначално е създаден ,,лабораторен образец“ на изделието – прототип, представен през 1969 година на Пловдивския мострен панаир под името ,,Чайка“. След това той е преработен, поради което значително се е намалило въздушното съпротивление, а теглото му успяват да го намалят до минималното възможно, дори в сравнение със западни такива къмпинг-ремаркета. Новото му име става романтичното ,,Русалка 550″.

Ето нейни рекламни снимки от сп. ,,Българско машиностроене“ – тук и другата по-долу:

След това колектив на Hayчнoизcлeдoвaтeлcĸия и пpoeĸтoĸoнcтpyĸтopcĸи инcтитyт пo двигaтeли и aвтoмoбили (HИΠKИДA) под ръководството на инж. Борис Ачков и инж. Момка Тотева започва да разработва цяла фамилия от къмпинг-ремаркета с максимално използване на материала стъклопласт. Според размера те се делят на 3 модификации

• ,,микрокараван“ – за автомобил с мощност 30 к.с.;
• смесен тип (набързо скицираният по-горе) за автомобил с двигател 50 к.с.;
• резиденциални – за автомобил с двигател над 70 к.с.

Според компоновката обаче те ще бъдат десет варианта.

Два от вариантите са специално обзаведени и могат да се използват като кабинети при полеви условия от механизаторите в селското стопанство, в пътното строителство и при провеждане на панаири и изложби.

Сега да се занимаем с главния герой на нашия разказ – караваната ,,Русалка“. Заедно с обзавеждането тя има тегло 500 кг. Къмпинг-ремаркето е замислено за летуване на четиричленно семейство.

Вътрешното обзавеждане съдържа традиционните за ,,смесения тип“ мебели. В предната част е вградено единично легло, над което се разгъва легло тип хамак, а в задната част на ремаркето (от двете страни, под страничните прозорци) са монтирани два дивана. Между тях, под задния прозорец, има разглобяема масичка. Ако стане нужда, тези два дивана заедно с масичката и облегалките могат да образуват компактно двуместно легло.

По остъкленост ,,Русалката“ надвишава значително тогавашните западни каравани. Тя е остъклена с два странични неотваряеми прозореца от плексиглас с размери 1570 х 685 мм и още една двойка прозорци с размери 1570 х 685 мм единия и 1845 х 590 мм другия. Тези два прозореца – преден и заден – са отравяеми. И още една екстра – за по-добра вентилация на тавана е монтиран люк, който се отваря и затваря чрез обикновена ръкохватка!

Чрез завеса помещението се разделя на кухненски блок и спалня. За сервизните нужди е вграден двукрилен шкаф, върху който са монтирани метална мивка и газов котлон. Вдясно от шкафа е гардеробът. Ако купувачът желае, в кухненския шкаф може да се монтира и електрически хладилник.

Ето и схема на пространственото разпределение на трите варианта на караваната (от сп. ,,Наука и техника за младежта, бр. 5 – 1970):

Конструктивно погледнато, шасито на ,,Русалка 550″ е изработено от затворени профили с правоъълно сечение, заварени помежду си (по електродъговата метода). Скелетът е дървен с дебелина на отделните профили 20 мм. Външната облицовка е алуминиева, а вътрешната – от дървесно-влакнести фазерови плоскости с лаково покритие, което дава възможност за бързо почистване. Като изолатор в стените цялостно е вграден студопор.

Окачването на ремаркето е независимо, торсионно с телескопични амортисьори. Спирачната система е механична и се задейства инерционно. Устройството за аварийно спиране и стоянъчната спирачка са обединени в една система. Използвани са джанти и гуми от лекия автомобил ,,Москвич 408″. Електрическата инсталация е 12-волтова и се захранва от акумулаторната батерия на автомобила, който тегли караваната. Да отбележим също така, че ,,Русалка 550″ е много добре уплътнена и през изпитателния 8000-км пробег (с изпитател Стефан Кънчев) в различни атмосферни условия не е показала недостатъци.

С това къмпинг-ремарке още в първите години от производството му България се е представила поне на десет панаира. ,,Русалката“ все още се среща тук-там – напр. миналата година бяхме засекли една такава в кв. Слатина. А тук можете да прочетете и видите за съвременното преобразяване на едно такова чудесо в място, на което играят деца ==>  http://vnalbatska.blogspot.bg/2014_01_01_archive.html?m=1

:) А за да следите и виждате най-новите ни щуротии, където и да се намирате, харесайте и Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite