ИЗОТ 0167Д – БГ електронна охранителна система с микрокомпютър

Sandacite.BG се ровихме с едно складче и намерихме охранителна система с микрокомпютър – ИЗОТ 0167Д!

Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д

Освен обикновените компютри, твърде много са българските технологични устройства, в които са използвани процесори и едночипови микрокомпютри – терминали, модеми, фонокартов телефон… А ето че сега се натъкваме и на още нещо!

През 1992 г. в Централния институт по изчислителна техника и технологии е проектирано и започва да се произвежда ето това интересно нещо. Това е голяма електронна охранителна система, предназначена за контрол на достъпа до важни помещения – служебни, складови, жилищни… Нарича се ИЗОТ 0167Д и днес е нейният ред да застане на нашата дисекционна маса.

Подобно на описаната преди години от нас електронна охранителна система на ЗММ Технотроника София, и ИЗОТ-ът работи с предварително въведен от ползвателя на помещението код. След неговото запаметяване то се заключва чрез електромеханична брава, кояото се монтира на касата на бравата. Оттогава насетне в охранявания обект може да се влезе само ако на клавиатурата се въведе същият код. Ако го въведем успешно, се изпраща сигнал до управляващото устройство да отключи електромагнитния насрещник на бравата, за да влезем. А ако три пъти наберем кода грешно, аларменото устройство започва да издава мощен алармен сигнал от ето това благоевградско говорителче:

Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д

Същото започва да прави и ако опитате да взломите вратата, прозорците и т.н.

Кодът може да бъде с различен брой цифри (дължина – от 3 до 10) според както желае потребителят. Ако искаме да сменим кода с друг, новия трябва да въведем за не по-малко от 15 секунди.

Сега да разгледаме ИЗОТ 0167Д. Електронната част на алармата се състои от два отделни главни модума, свързани с лентов кабел – управляващо устройство и клавиатура. Управляващото устройство (УУ) съдържа цялата електроника. Ето тук сме го отворили и вътре можете да видите кюстендилските кондензатори, едночиповия 8-битов микрокомпютър с EPROM СМ 656 (пуснат в производство 1991 г.) и други неща:

Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д

По-долу виждате, има и конектори (съединители). Те са, за да се включват сирена, датчик тип МУК и до 50 бр. вибрационни датчици за охрана на прозорците, по всеки един от двата входа за сигнални датчици, както и на обемни датчици с релеен изход.

Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д

Тук на снимката виждате различни неща, накои от които изглеждат странно. Това са комплектът на магнитноуправляемия датчик, сигналните датчици СД2, комплекта 9-щифтов съединител с ключалка и т.н.:

Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д

УУ се монтира вътре в охраняваното помещение, а клавиатурата – от външната страна на входа. Освен това има релеен изход за включване към сигнално-охранителна техника и за включване на устройство KASTA-01. Чрез него и с телефонен апарат с бутонен избирач (като белоградчишките ТА 620 или ТА 820) може да се свържем с желан телефонен номер. Затова и клавиатурата има стандартни телефонни знаци като диез напр.

Ето как изглежда цялата система на устройството монтирана:

Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д

Поначало ИЗОТ 0167Д работи на 220 волта напрежение…

Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д

Но ако то падне, може да се захранва от 12-волтов правотоков акумулатор. Управляващото устройство консумира около 8 вата мощност.

Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д

Ето я и бравата. Тя е от известния завод Метал Варна, този път произвел и брави с електрическо задвижване за към разглежданата от нас аарма:

Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д

Както споменахме, от клавиатурата излиза лентов кабел, който се свързва с УУ-то чрез присъединяване на кабела в конектор.

Към първия съединител Х1 свързваме електромеханичната брава, аларменото устройство, сирена, МУК-а, датчици за охрана (СД и обемни) и релеен изход СОТ (,,сигнално-охранителна техника“), както е показано тук:

Х1: 01 – датчик с магнитно управление
XI: 02 – насрещник на електромеханичната. брава
Х1: 03 – сирена
Х1: 04 – изход СОТ
Х1: 05 – изход СОТ
Х1: 06 – I, акумулатор
XI: 07 – +12 волта, акумулатор
XI: 08 – вход сигнален датчик
XI: 09 – вход сигнален датчик

На втория съединител Х2 се включва клавиатурата, а към третия съединител Х3 се свързват:

  • акумулатор при вградено зарядно устройство,
  • изделие KASTA-01 за свързване охранителната система към телефонен апарат,
  • 12-волтов (през превключвател за захранване, наречен К1) и
  • обемни датчици.

Ето ги и в таблица:

Х3: 01 – свободен

Х3: 02 – 12 волта, през превключвател К1 (обемен датчик)

Х3: 03 – + към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 04 – I към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 05 – RESET към KASTA-01

Х3: 06 – сигнал аларма към KASTA- 01

Х3: 07 – + 12V – захранване към KASTA-01

Х3: 08 – I – захранване към KASTA-01

След монтаж на системата ИЗОТ 0167Д по този  начин е необходимо да се въведе кодовата комбинация, които искате да  осигури контрола на достъпа до охраняваното помещение. За целта трябва да извършите следното:

  1. Включете системата към мрежово напрежение 220 волта/50 херца или 12 волта/1.0 ампера.
  2. Натиснете бутон.
  3. Последователно натискайте цифрите на желания код. При всяко натискане на бутон светва за кратко време индикаторът на клавиатурата.
  4. След последната цифра (от третата до десетата) натиснете бутон [*]. Ако спазите правилната последователност, системата издава кратък потвьрдителен звуков сигнал.

По нататък, при всяко влизане в охраняваното помещение е необходимо да повторите т. 3 и т. 4. При правилно въведен индикаторът на клавиатурата пак така ще светне и електромеханичната брава се отваря за около 5 секунди, та да имаме време да натиснем дръжката и да влезем.

Може да стане нужда да изключим алармата за дълго време. Тогава е необходимо да повторим т. 3 и да потвърдите въведения код с бутон [#]. В този случай системата издава два кратки звукови сигнала и отново отваря електромеханичната брава, но вече не реагира на сработване на датчиците.

За да включите отново алармената функция, е необходимо да наберете само първите две цифри на кодовата комбинация и после бутон [#]. При това управляващото устройство включва за кратко време алармената сирена, за да се убедите, че работи.

Както споменахме в началото, при трикратно въвеждане на грешен код се включва алармената сирена. Тази функция може да се изключи чрез ключ S1 – 4.

Между другото, навремето гаранционният срок на ИЗОТ 0167Д е бил 6 месеца, но тя със сигурност може да работи и сега – напр. нашата. Тя впрочем не е била и никога използван – ето вижте, приемо-предавателният протокол и свидетелството за приемане  са  ѝ празни:

Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д

Докато използвате ИЗОТ-а, можете да се срещнете и с повреди – напр. прекъсната е веригата на сигналните датчици или МУК-а. В такъв случай проверете веригата и изправността на датчиците.

УУ-то тежи 2 кг и е с размери 80 х 80 х 280 мм.

А ето и споменатата от нас по-горе аларма на ЗММ Технотроника София:

Стара българска аларма на ЗММ Технотроника София

Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск

Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск

Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск

Както сме Ви показвали в други наши публикации, мощните електронноизчислителни машини от 70-те и 80-те г. използуват като външна памет т.н. запомнящи устройства с твърд магнитен диск. За разлика от съвременен хард диск обаче (на който те са предтеча), не е достатъчно просто да включиш едно такова устройство към паралелния интерфейс и то да заработи. За да върши то правилно работата си, му е необходим външен контролер, който не е вграден (както сега), а представлява отделен модул, с размери примерно на микровълнова.

Тогава контролерът се е наричал управляващо устройство.

В тази публикация в Sandacite.BG ще разгледаме именно едно такова устройство, предназначено именно за онази машина на горната снимка.

През 1987 г. в Централния институт по изчислителна техни­ка и технологии в София е разработено управля­ващо устройство, което дава възможност за свърз­ване на две запомнящи устройства с твърд маг­нитен диск (ЗУТМД) с капацитет до 10 Mbyte към МЕИМ с магистрален паралелен интерфейс.

Управляващото устройство е предназначено да приема команди от централния процесор на електронноизчислителната машина и да ги интерпретира така, че да могат да бъдат предадени през ин­терфейса на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. Обменът на данни се извърш­ва в режим на пряк достъп до паметта. По време на инициализация и обмен на информация за със­тояние управляващото устройство е подчинено устройство, а по време на обмен на данни е управ­ляващо по отношение на магистралния паралелен интерфейс. Видът и посоката на обмен на данни се определят от управляващи сигнали от интерфейса. Микропроцесорът в управляващото устройство синхронизира работата му с магистралния пара­лелен интерфейс и дава възможност магистралата да се използва от други устройства, когато упра­вляващото устройство е заето с вътрешни опера­ции или с работа със запомнящото устройство с твърд магнитен диск.

Управляващото устройство съдържа 5 програм­но достъпни регистъра:

регистър за управление и за състояние на уп­равляващото устройство и ЗУТМД;

регистър за адрес от магистралния паралелен интерфейс BAR;

регистър за адрес на запомнящото устройство с твърд магнитен диск;

регистър с общо предназначение MPR

регистър за разширена адресация

Посредством регистрите се обменят команди, информация за състояние на подсистемата и данни.

Управляващото устройство може да извършва следните основни операции: търсене — състои се в прочитане на номера на първия достъпен цилиндър, изчисляване на разликата между номерата на текущия и желания цилиндър и генериране на необходимия брой стъп­ки в необходимата посока към запомнящото устройство с твърд магнитен диск; позициониране на нулев цилиндър; четене/запис — състои се в търсене на необходимия цилиндър и осъществяване на четене или запис с проверка — извършва се запис на сектор със следващо четене и сравнение.

Форматирането на носителя е част от диагностич­ния тест на управляващото устройство. Процесът се извършва на четири цикъла—запис и следваща проверка на заглавията (хедърите) и запис и след­ваща проверка на пътечките.

Блоковата схема на управляващото устройство е дадена на долната фигура.

Запомнящо устройство с твърд магнитен диск Zapomnyashto ustroystvo s tvard magniten disk

Обменът на управляваща ин­формация и данни се синхронизира от микропро­цесор под управлението на микропрограма в по­стоянното запаметяващо устройство (ПЗУ). Полу­чените от централния процесор (ЦП) команди за четене, запис и др. стартират последователност от микроинструкции, управляващи запомнящото устройство с твърд магнитен диск и об­мена на данни между управляващото устройство и паметта на МЕИМ.

Микропроцесорът е реализиран чрез две 4-битови секции, които образуват 8-битово аритметич­но-логическо устройство АЛУ. Последователно­стта на изпълнение на микроинструкциите се за­дава от схема за избор на адресите.

ПЗУ е с обем 1 Кbyte. Разредността на микро­инструкциите е 48 bit, която се реализира чрез едновременно адресиране на 6 схеми. Спецификата на управление на микропроцесора изисква към изходите на ПЗУ да бъдат включени паралелни регистри. В тях се съхранява текущата микроинструкция, докато схемата за избор на адреса може да избере следващата. Микроинструкцията се раз­деля на полета, които управляват логиката на уп­равляващото устройство. Основни полета са тези, които задават параметрите на АЛУ и преходния адрес на схемата за задаване на адресите. Част от микроинструкцията участва във формирането на условията за преход. Някои полета се използват за генериране на вътрешни тактови поредици и управляващи сигнали.

Редът на изпълнение на микроинструкциите се определя от редица условия — наличие на нулев резултат от АЛУ, наличие на пренос от обработ­ката на данни в АЛУ, от вида на изходните данни от АЛУ и др. Логиката, следяща условията, е реа­лизирана чрез програмируеми логически елемен­ти. Тя генерира сигнал за преход към схемата за задаване на адресите.

Входовете и изходите за данни на 4-битовите секции образуват вътрешни за управляващото устройство магистрали. В зависимост от разрешаващи и управляващи сигнали АЛУ получава данни (DQ+D7) от централния процесор, от ЗУТМД, чете константи от постоянното запаметяващо уст­ройство или чете данни за състояние на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. След обработка АЛУ генерира изходни данни (Y0 – Y7), които в зависимост от състоянието на управляващите и разрешаващи сигнали могат да се четат от централния процесор, да се изпращат към ЗУТМД като данни за запис или управлява­щи сигнали или да управляват логиката на контролера. Поради различната скорост на работа на запомнящото устройство с твърд магнитен диск и МЕИМ по време на опера­ция четене или запис се налага буфериране чрез вътрешна за управляващото устройство оператив­на памет. Обменът на данни между ЗУТМД и МЕИМ се извършва на две стъпки с междинно запаметя­ване в паметта на управляващото устройство.

Управлението на ЗУТМД (избор на устройство, подаване на сигнал за посока, импулси за стъпка и др.) се извършва чрез изходната магистрала, която се стробира от вътрешен управляващ сиг­нал.

Данните за запис, буферирани във вътрешната памет на управляващото устройство, постъпват в паралелен вид на входовете на преместващ реги­стър. От изхода на преместващия регистър данни­те в последователен вид през мултиплексор постъп­ват в блок за MFM-кодиране и блок за формиране на контролни символи (ЕСС-логика). ЕСС-логика- та е изградеш от преместващи регистри с паралел­ни изходи, генериращи контролни символи с по­мощта на <32-разреден полином. Предаването на контролните символи става след края на блока от данни. Логиката за MFM-кодиране е изградена от програмируеми логически елементи. Кодираните данни се подават към запомнящото устройство с твърд магнитен диск за запис.

Поради редица механични фактори честотата на записаните върху носителя данни се отличава, ма­кар и слабо, от честотата на прочетените данни. Синхронизирането на прочетените данни става с логика за следене на фазата на прочетения сигнал. Основа на тази логика е схема, преобразуваща фазовото отместване на прочетените данни в ана­логов сигнал. На базата на разликата между едно опорно напрежение и получения аналогов сигнал се коригира синхронизиращата честота. Прочете­ните данни постъпват на последователния вход на преместващ регистър и на ЕСС-логиката. От пара­лелните изходи на преместващия регистър данни­те се записват в буферната памет на управляващо­то устройство. ЕСС-логиката осъществява делене на постъпващата от ЗУТМД информация и генери­ра 32-разреден остатък. Ако остатъкът не е нула, прочетената информация е с грешки, ако остатъкът е нула, няма грешка в прочетените данни.

От буферната памет на управляващото устрой­ство данните се прехвърлят към оперативната па­мет на МЕИМ в режим на пряк достъп до паметта.

Блок „Тактов генератор“ издава всички так­тови поредици, управляващи работата на управля­ващото устройство. Той е реализиран чрез специа­лизирана генераторна схема, твърдо програмира­на да реализира импулсни поредици с необходими­те честоти.

Управляващото устройство ИЗОТ 1054С.0010 е разработено за вграждане в МЕИМ ИЗОТ 1054С

или в ЕИМ с магистрален паралелен интерфейс. По този начин се разширяват възможностите на МЕИМ за потребителски приложения, като из­ползването им в ГАПС и в други управляващи и изчислителни конфигурации.

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Българската компютърна мрежа ОМИР

Днес ще повдигнем булото над един стар български компютърен проект, който можем да наречем ,,български професионален интернет“. По-точно, става дума за мрежа за комуникация между множество професионални ,,едностайни“ компютри (а не онези вкъщи). :)

В края на 1985 г. в Централния институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) в основни линии е завър­шена разработ­ката на програмното осигуряване (софтуерът) на многомашинната мрежа за телеобработка ЕСТЕЛ 4.2. (За нея вече сме ви разказвали – виж ТУК.) Необхо­димите технически средства — процесорите за телеобработка на данни (ПТД) ЕС-8371 – са били раз­работени и усвоени в производство още в конфигурацията на преднават версия на системата  ЕСТЕЛ 4.1. Така са създадени всички необ­ходими предпоставки за реализи­ране на многомашинна мрежа от работещи заедно професионални компютри (или – както са ги наричали тогава – електроноизчислителни машини (ЕИМ).

Но, както се казав в рекламите – това не е всичко! :) В началото на 1986 г. – навечерие­то на XIII конгрес на БКП – е за­вършен r първият етап от създава­нето на т.н. Обединена мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), която представлява многомашинна мрежа за телеобработка на информация. Тя е била проектирана да се изгради с използваните тогава в Източния блок професионални суперкомпютри (те са обединени в т.н. Единна система (ЕС) от ЕИМ Ряд 3), но към ОМИР са можели да бъдат присъединявани също така и други, аналогични по архи­тектура компютри. Мрежата можела да осигури достъп на широк кръг крайни потребители (т.н. терминален достъп – чрез терминали) към вклю­чените в нея компютри и предоста­вяла възможност за ползване на сво­бодните изчислителни мощности от различни приложни софтуери и бази от данни.

ПЪРВИ ЕТАП

Първият етап от изграждането на ОМИР е осъществен от голям колектив специалисти — както разработчици на хардуер и софтуер от заводи в рамките на Стопанско обединение ИЗОТ, така и потребители на компютърна техника от водещите електронноизчислителни центрове към предприятия и централни ве­домства в София. Става дума за институции като Централния институт по научно-техническа информация (ЦИНТИ), Главния изчислителен център при Министерството на финансите, Центъра за транспортна киберне­тика и автоматизация (ЦТКА), Столичния народен съвет, ГИУЦ по материално-техническо снабдя­ване (МТС), Комплексния научно­изследователски и проектантски институт по организация, иконо­мика и управление на строителст­вото (КНИПИОИУС), Стопанския металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“ (,,Кремиковци“) и др.

За завършването на първия предконгресен етап решаващо е било съдействието на Бъл­гарската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и на СО Съ­общения и СО ИЗОТ. Още на то­зи етап, всеки потребител, разполагащ с терминал, включен към някой от компютрите на мре­жата, вече е имал достъп до базите от данни и софтуерите, употребявани в отделните елек­тронноизчислителни центрове на ОМИР, и е можел да обменя данни с тях. Например – с автоматизира­ните информационни системи на ЦИНТИ, Единната база от данни за транспортния процес в страна­та на ЦТКА, системата за инфор­мационно обслужване с данни за населението и базата от данни за населението ЕСГРАОН на СНС, автоматизираните информационни системи на КНИПИОИУС, информационно-управляващите сис­теми на ГИУЦ по МТС и Изчислителния център при СМК „Л. И. Брежнев“ и т.н., и т.н.

ЗЗУ Велико Търново

По-точно, потребителите на ОМИР са имали възможност да обменят файлове между компютрите в мрежата, да използват от разстояние инсталираните програми, работещи в други машини от мрежата, и в крайна смет­ка да управляват и поддържат разпределена база от данни. Предполагало се е, че това ще повиши произвоидтелността и резултатността на труда на хората. И наистина, ето един пример: до около 1985 г. лентите със статистическа информация от окръзите на България са се носели физически от окръжните градове до София – Изчислителния център на ул. „Панайот Волов“ № 2, а след създаването на ОМИР – от 1986-87 нататък – служителите са започнали да изпращат информацията през терминалите. :)

ВТОРИ ЕТАП

Вторият етап от изграждането на Обединената мрежа изчисли­телни ресурси започва със създа­ването на стопанско дружество ОМИР, чиято задача е била да изгради и управлява една голяма, обща из­числителна, програмна и информа­ционна база, замислена за автоматизирани системи за управление от отраслов и национален мащаб.

ОМИР е била достъпна за всеки потребител, разполагащ с достъп до професионален компютър от описаната по-горе ЕС ЕИМ – Ряд 3 или аналогични по архитектура машини. За да може да стане така, е било необходимо компютърът да бъде оборудван с процесор за телеобработка на данни ЕС-8371 (производство на Комбинат Системи за телеоб­работка Велико Търново), и необ­ходимия софтуер. Той пък е бил разработен в Централния институт по изчислителна техника и се е разпро­странявал от Фирмената програм­на библиотека към Института Системизот.

По-горе споменахме за т.н. краен потребителски (или терминален) достъп. Като терминали в мрежата ОМИР са можели да бъдат използвани всички персонални компютри, стига да са разполагали с телекомуникационна платка, поддържаща някой от поддържаните в мрежата прото­коли за обмен на данни. Такива платки са били усвоени в производството за компютрите ЕС 1831 (ИЗОТ 1036С) и ЕС 1832 (ИЗОТ 1037С). Тази телекомуникационна платка е била разработена и за ком­пютрите от серията Правец.

Благодарение на всичко това, потребите­лите (които по това време вече активно са използвали локалните изчислителни възмож­ности на персоналния компютър), при необходимост са можели да се включват – чрез обикновени телефонни ли­нии – и като терминал в системата ЕСТЕЛ на някой от компютрите в ОМИР. Там те са можели да повишават производителността на труда си – да обменят файлове, да ползват приложния софтуер (т. е. да изпращат задачи за изпълнение), да използвта базите от данни и редицата други възможности на мрежата.

А за самия ЕСТЕЛ можете подробно прочетете тук ==>

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

Exit mobile version