В Sandacite.BG разучихме кой пръв у нас предлага комерсиални видеокасети – това е фирма Българско видео.
Касета на Българско видео
Наскоро Ви предложихме статия от 1988 г., която оживено коментираше колко нискокачествени са филмите, които се предлагат на българските зрители чрез продаваните на черния пазар видеокасети през този период. В тази статия се засягаше дейността и на една организация, която ни заинтересува с това, че всъщност е първата българска филморазпространителска фирма.
VHS НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Става дума за Българско видео, създадена през август 1984 г. – както обикнвено, с постановление на Министерския съвет, а именно № 43 от 2.VІІІ.1984 г., считано от 1.VІІІ. На касетите адресът на фирмата е означаван като София, ул. Васил Левски № 7, но са можели да бъдат открити на бул. Самоков № 60, където и днес работи правоприемникът им.
VHSкасета Българско видео – гръб
Целта на тази стара българска фирма е да разпространява видеозаписи на VHS касети, а в репертоара влизат българска и чуждестранна продукиця – филми, концерти (напр. концерт на Държавния ансамбъл за народни песни и танци ,,Филип Кутев“) и т.н.
Касетана Българско видео, 1985
Това е първата компания за разпространение на фабрично записани видеокасети в Източна Европа. Именно чрез нея в България навлизат филмите на станалите впоследствие легендарни актьори Брус Лий, Чък Норис и други. Издаван е напр. ,,Извънземното“ на Спилбърг. Освен американски обаче, западните филми са изключително много италиански и френски – напр. с Ален Делон.
Първите видеокасети в България– лицевата страна на обложка
Обложките обикновено са красиви и рисувани, а както ще видите по-надолу, някои са и забавни и съдържат анимационен елемент (на първата илюстрация виждате една такава).
Видеокасета Българско видео, 1987
Източник: Videotekata.com
Обикновено филмите са дублирани на български и то наистина са качествени и са направени професионално. Кутиите също са по-различни от по-късните масови и като размер и дизайн съвсем приличат на западните.
Българско видео – емблема на френски от вътрешната страна на кутията
Освен това, когато е трябвало да се организират новогодишни празници и тържества, Българско видео са предоставяли под наем на различни организации и институции VHS плейъри и друга техника (вероятно прожекционна) с разнообразен репертоар от филми и концерти, записани на касетките. Но това не е за частни лица.
Касетана Българско видео, 1985
КАК СЕ КАЗВА
Официално названието е Творческо-производствено и стопанско сдружение “Българско видео” към Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. По-късно, с Разпореждане № 17 на МС от 25.VІ.1986 г., предприятието е разделено на две – Творческо-стопанско обединение “Орфей” и Инженерингова организация “Видео и звук”.
Касети Българско видео, 1989
Със Заповед № 14 на Министерството на икономиката и промишлеността от 20.ІІІ.1990 г. (и съгласувано с Комитета за култура) на основание Указ № 56 е създадена Държавна фирма “Аудиовизия-Орфей”, регистрирана от СГС с Решение № 2 от 31 юли 1990 г.
Българско видео – рекламен плакат от 1991
Източник: ФБ група Кварталната видеотека
Накрая настъпва и последното преобразувание – със Заповед № РД–09235 на МК от 3.ХІІ.1993 г. и Решение № 3 на СГС от 14.І.1994 г. фирмата е преобразувана в “Аудиовизия-Орфей” ЕООД. Тази фирма – под името Аудиовидео Орфей – съществува и досега и там се правят филми, клипове, обработката им в постпродукция, също субтитри, дизайн, изработка и субтитриране на DVD и Blu-Ray дискове, записи и стажове за студенти…
Видеокасета Българско видео, 1988
Източник: Videotekata.com
Накратко казано, историята на преименуванията изглежда така:
Разпространяваните от Българско видео заглавия са официално позволени от държавните органи за гледане, продават се в магазини и се дават под наем във видеотеки. Към 1988 г. в София има пет магазина за продажба и даване под наем на касети, четири видеотеки (там се дават касети под наем – те са под шапката на ПУ „Комплексни услуги“), а освен това Българско видео има фирмени щандове за продажба в ЦУМ и магазините на „Нармаг“. В цяла България пък магазините общо са над 50.
При връщане на касетата задължително е трябвало да сте я пренавили, иначе…
Стара VHS касета
Касетите са също български – Драгор – произвеждани в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, но преди той да започне да изработва видеокасети, се използват японски ,,Сони“, произведени във Франция и с перфектно качество:
Касета на Българско видео
Ето и интересна обява, която ни дава сведения за споменатия по-горе клон от дейността:
Сега в Sandacite.BG разглеждаме колко са лоши първите разпространявани в България видеокасети.
Колко са упадъчни западните филми. Първите видеокасети VHS в България – 1980-те
Технологиите за домашно видеозабавление са област, в която можем да срещнем немалко българска техника. Като се започне от първите български домашни телевизионни игри Гейм и Гейм 2 от втората половина на 70-те, мине се през появата на първия български домашен компютър Правец 8Д (предназначен за автоматизиране на работата на домашни уреди, за игране на игри, разполага с музикални и графични възможности), някъде там трябва да поставим и появата на първите видеокасети за домашно гледане. Те са преди всичко по стандарта VHS.
За да може държавата стриктно да контролира и държи под око филмите, които се разпространяват в този формат, през август 1984 г. е създадена фирмата ,,Българско видео“. Намира се в София, на бул. Самоков № 60, и съществува и досега – нарича се Аудиовидео Орфей ЕАД и правят различни неща – филми, клипове, правят им обработка в постпродукция, също субтитри, дизайн, изработка и субтитриране на DVD и Blu-Ray дискове, записи и стажове за студенти… Касетките, които се използват за записите, са производство на Завода за информационни носители Динко Баненкин“ в Пазарджик, но преди той да започне да изработва видеокасети, се използват японски ,,Сони“, произведени във Франция. Друг път ще напишем повече за Българско видео, защото си заслужава! :)
Работата е там обаче, че освен държавно санкционираните записи през 80-те г. първи и успореден ,,черен пазар“ на касети, идващи главно от ФРГ и Югославия чрез международните шофьори, но единични бройки видеокасети проникват и чрез роднини, които работят в страни като Либия и Сирия и после донасят филмите в България. По този начин в България се пласира видеопродукция, която не отговаря на нормите на тогавашната цензура. Става дума главно за филми с т.н. упадъчен морал – напр. в криминалните се показват качества на героите като алчност, те ходят голи, чести са убийствата, кражбите и т.н. Такива касети много са се продавали на старото място на столичния битак – по канала на бул. Сливница.
Оказва се обаче, че в очите на множество граждани тези видеокасети се превръщат в обществен проблем не само защото са стока, разпространяваща се чрез нелегална търговия, ами и заради своето нискокачествено от естетическа гледна точка съдържание. Това можем да видим напр. от ето тази статия, публикувана в бр. 5-1988 г. на популярното и интригуващо списание ,,София“, в която авторът Владимир Михайлов изразява силна неодобрителна позиция. Той посочва и причина, поради която според него се стига до силно разпространение на разрушаващите зрителския морал филмчета. А нашите причини да качим тази статия в сайт за история на българската техника е не само фактът, че вътре става дума за първата българска фирма разпространител на записани видеокасети, не само че се дават сведения за това къде човек е можел да намери нейните касетки и други неща, ами и защото освен че пишем за миналото на българската техника, не е безинтересно от време на време да разглеждаме и как е навлизал определен вид техника в живота на българите.
А, и още нещо – доста от тия касетки са били гледани на видеокасетотофони, правени в комбината Електрон Плевен по лиценз на японската компания Akai – напр. модела VS-23EDI и чехословашкия модел Tesla Avex VM-6465:
Първите видеокасети в България – Tesla Avex VM6465
Така че ето Ви още една причина да препечатаме статията! :)
,,Какво гледат у нас притежателите на видео? Общо взето това, което могат да обменят помежду си. Като констатация за положението на видеото в страната дотук все още някакви особени открития няма. Те започват, когато се взрем в заглавията на филмите, минаващи от ръка на ръка!
Лично аз навярно не бих се замислял чак толкова по този проблем, ако неочаквано сам не започнах да му сърбам попарата. Казано по-просто, след като дълги години професията ми е свързана с история, теория и критика на телевизията или по- общо — на средствата за масова комуникация, най-накрая получих статута на видеопритежател. В къщата ми вече е разположено едно средство, което е незаменим източник на информация и помощник в работата. Но то е и средство за отмора, стига да има касети с филми за ненаситното му гърло…
Престижа на видеото, както лесно можем да се досетим, създават игралните филми. През януари т.г. „Литературная газета“ в рубриката ,,Социално счетоводство“ чрез препечатка от „Нюзуик“ откровено противопостави видеообслужването в СССР на далеч по-напредналите в това отношение САЩ: заглавията на филми във видеокасети, официално достъпни в Съветския съюз, са 500, в САЩ — 51 000; броят на видеосалоните за даване на касети под наем (видеотеките – бел. наша, Sandacite.BG) съответно е 25 срещу 40 000. Колкото до нашата ситуация, по данни на Българско видео от февруари т.г., обявеният им репертоар се състои от 240 заглавия на игрални филми. В София има пет фирмени магазина за продажба и даване под наем на касети, четири ателиета на „Комплексни услуги“ за касети под наем и фирмени щандове за продажба в ЦУМ и магазините на „Нармаг“. В страната магазините общо са над 50. Процентно на населението и на търсенето, цифрите, както разбираме, са повече символични. И естествено наливат изобилно вода във воденицата на „нелегалния“ пазар и на частния видеообмен.
Не съм типът човек, който ще седне сега да чете морал на подрастващите и да се безпокои за естетическото им възпитание. Намирам за естествено разкрепостяването на монопола и контрола на една единствена инстанция и винаги бих поощрявал свободния избор на индивида. Негово свещено право е да реши сам какво да гледа и какво да не гледа! В теоретичен план не съм имал повод да се съмнявам в правилността на изложената позиция. Трябваше да дойде обаче практиката, за да се пропука до голяма степен защитната стена, зад която си стоях на спокойствие.
Повярвайте ми, потресен съм от лавината пошли филми, с които бях засипан, когато реших да се включа във веригата на взаимния видеообмен. Карате, долнопробни криминални истории, някакви невероятни научнофантастични фантасмагории, филми със Силвестър Сталоун, Джон Траволта, Бърт Рейнолдс и др., които в един хубав момент ти иде да награбиш, събереш накуп и запалиш… Те обаче се радват на успех. Иначе и не би могло да бъде, тъй като търсенето определя предлагането. Защото не мога да си представя, че ,,доставчиците“ биха се затруднили в набавянето на филми, ако не с по-високи, то просто с по- прилични естетически критерии. Това се харесва — това доставят! Интересно дали някога ще се опитаме да направим социологическо изследване за филмовата ни видеокултура въз основа на търсенето и предлагането именно в частния взаимообмен. Любопитни данни могат да излязат! И много теоретични представи биха разрушили.
Първите видеокасети в България– лицевата страна на обложка
Сигурно има хора, които притежават на касета сериозни филмови произведения. С тях, за съжаление, не успях да се свържа, но количественото им отношение спрямо основната маса зрители, по всичко изглежда, е такова, че спокойно би могло да не бъде взимано предвид. Между другото, в света съществува практиката да се създават на обществени начала така наречените „видеоклубове“. В Бразилия например като встъпителна членска вноска се внасят по пет оригинални видеопрограми, срещу което съответният член участвва в размяната. Плащат се и месечни вноски. Резултатът е — по-голям брой видеокасети с възможност за богат избор.
Смущението ми от сблъсъка с реалната видеодействителност е искрено и ни най-малко не кокетирам с него. То дори ме накара да проверя как са се справяли с проблема държавите, изпреварили ни в своето развитие по отношение на видеото. Обикновено се разграничават три фази в оформянето на филмовия видеопазар. Първата (1956 – 1978) очертава просветителската дейност на видеото. Втората (1978 – 1981) е свързана с потока филми, тип „масова култура“. Третата (започнала от 1982) доказа, че гледането на даден филм и чрез видеото е допълнителна гаранция за неговия успех, което доведе до концентрация и обединение на фирмите, занимаващи се с разпространение на кинопродуктите. Според статистиката между 1982 и 1984 г. близо 50 процента от филмите, имали успех на големия екран, са стигали в рамките на четири месеца след премиерата до видеоаудиторията. Едновременно започва и бавно повдигане, на равнището на предлагания и на търсения репертоар.
По тази класификация ние, както се вижда, се намираме във втората фаза. Като имам предвид по-късното ни присъединяване към световния видеобум и някои обективни затруднения в снабдяването с видеокасетофони и с видеокасети, мисля, че това е нормално. Ненормално е обаче, като познаваме опита на изпреварилите ни, да не сме загрижени, да не бием тревога. Имам предвид загриженост и в практиката, и в теорията, и в оформянето на общественото мнение.
При аналогична ситуация преди години във ФРГ (на второ място в Европа след Англия по наситеност с видеокасетофони) наред с прозвища като „аудио-визуална варварщина“ или с определяне на видеопубликата като „културния лумпенпролетариат на нацията“ се е стигнало в Бундестага да се гласуват специални разрешения за видеополитиката спрямо младежта.
Официално има създадена у нас държавна институция „Българско видео“, която дори първа от социалистическите страни пое грижата за настъпващата „видеодействителност“. Познавам донякъде трудностите, с които е свързано нейното съществуване, и разбирам, че най-малкото е непочтено да бъде обвинявана за разисквания дотук проблем. Но именно магазините и видеотеките на „Българско видео“ би трябвало да осигуряват на достъпни цени алтернативната програма на „нелегалния“ пазар и видеообмен. Непростимо мудно се развиват нещата в тази насока, колкото и уж навреме да е помислено.
Ако началото на века принадлежи на киното, ако шестдесетте години са на телевизията, то осемдесетте години са на видеото и не се изисква особена прозорливост, за да проумеем, че те могат просто да минат покрай нас със своите най-отрицателни страни. Демократичният свободен избор на индивида е действителен само ако има от какво да се избира. В противен случай лека-полека ще притъпим вътрешната си съпротива срещу пошлата, безлична филмова продукция и току-виж най-накрая сме започнали да я харесваме!“
Мдаа… А ето и с какво друго са се забавлявали хората през 80-те:
