Уреди за физиотерапия - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Интерферема – уред за лечение с интерферентен ток

В Sandacite.BG днес пишем за лечение с интерферентен ток и уреда Интерферема! :)

На снимката виждате български апарат за лечение с интерферентен ток ,,ИНТЕРФЕРЕМА“ от началото на 70-те г.! У нас лечението с този вид токове е въведено от Л. Николова през 1963 г. Характерна особеност на интерферентния ток е, че той не се въвежда в организма отвън, а се образува в тъканите в резултат от кръстосването на два тока със средни честоти. Те се въвеждат в организма поотделно, всеки самостоятелно. Единият ток се въвежда винаги при постоянна честота – напр. 4000 херца. Честотата на втория вариар между 400 и 4100 херца, а в някои случаи само до 4010 херца. При кръстосването на тези токове в резултат на ефекта интерференция в тъканите се създава нов биологично действащ ток с ниска честота, равна на разликата между двата кръстосващи се тока.

Конструираните апарати позволяват да се прилага автоматично в зависимост от целите на терапията интерферентен ток с определена честота, напр. постоянна 100 херца, ритмична честота 0 – 100 херца, 0 – 10 херца и т.н.

Биологичното действие на интерферентния ток е следното.

Постоянната честота 100 х ц действа симпатиколитично и силно обезболяващо, затова се прилага при изразен болков синдром и при състояния, придружени от спазъм на съдовете. Тя се усеща като приятен лек вибриращ масаж и се прилага за подготовка при лечението на почти всички заболявания, които подлежат на лечение с интерферентен ток.

Ритмичната честота 90—100 хц действа както и постоянната, но чрез ритмичността се намалява привикването на тъканите към еднаквата честота, т. е. към еднаквото дразнене.

Ритмичната честота 0—10 хц при съответна доза води до отделни мускулни контракции, докато ритмичната честота от 25 до 50 хц действа тетанично (фарадизационен ефект).

Ритмичната честота 1—100 хц притежава предимно дразнещ, съчетан с потискащ, аналгетичен ефект. Тя предизвиква активна хиперемия, ускорява лимфния ток, активира клетъчните функции, ускорява излъчването на токсичните обменни продукти и разнасянето на отоците, отстранява тъканната хипоксия и активира електролитната обмяна (Са, К, Na и др.).Влиянието на ритмичните честоти и на постоянната честота от 100 хц не се разграничава рязко, а винаги е налице действието на другите честоти като съпътстващо явление. Лечението с интерферентен ток оказва следното въздействие, изразено в една или друга степен: обезболяване, възбуждане на двигателните нерви, избирателно повлияване на вегетативната нервна система (симпатиколитично или симпатикотонично въздействие в зависимост от прилаганата честота).

Интерферентният ток изменя pH на средата към алкална страна (О. Hauswirt) и стимулира продукцията ацетилхолин (J. Partan и др.). Допуска се, че той усилва продукцията и на други съдовоактивни вещества. Вазодилатационният ефект на интерферентния ток е показан чрез термометрия на кожата, капиляроскопия, осцилография, реография и артериография, измерване скоростта на пулсовата вълна.

Интфферентният ток стимулира (при ритмична честота 1—100 хц) регенерацията на увредените периферни нерви и подобрява, функционалното състояние на мускулите, което е доказано и чрез електромиография. Той активира ензимите в мускулите ‘и води до засилване на ацетилхолинестеразната активност и двигателните плочки на увредения нерв (Л. Николова).

Дано Ви е било интересно. Скоро ще има още статии. :)

Български апарати за електросън

В Sandacite.BG намерихме апарати за електросън! :) Вижте…

Добре дошли в поредната статия от нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Лекарите физиотерапевти знаят, че сънят действително може да лекува – стига да се спи правилно. Същността тук съвсем не е в правилната форма на възглавницата и оптималната продължителност на нощния отдих. Понякога е достатъчен само 15-минутен сън, за да се усети не само сила и бодрост, а и облекчение на симптомите на цяла редица болести. Иде реч за физиотерапевтичната процедура електросън.

Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е открита още през 1875 година. Да започнем по-отдалеч: какво приспива човека? Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като подобно сънотворно средство електрическия ток. По-късно бива научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нискочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане на процесите в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и затова именно чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

Разбрахме, че под действието на слаби електрически разряди върху главния мозък пациентът навлиза в състояние, подобно на обикновен сън. Независимо от кратката продължителност, явлението дава осезаем ефект: пациентът усеща прилив на нови сили. Този електрически сън има и обезболяващо действие, като то е легнало в основата на западното му название – електроаналгезия. За разлика от обикновения, предизвикан медикаментозно сън, това явление няма усложнения и не може да предизвика интоксикация. Тези ефекти са направили електросъня твърде използван в лечението на множество заболявания, най-често неврогенни.

По време на описания по-горе ,,принудителен“ отдих в организма се задействат възстановителни процеси. В нервните клетки се усилва изработката на ендорфини (т.н. хормони на щастието), които повишават настроението. Под влиянието на електросъня се намалява емоционалната възбудимост, повишава се физическата и умствената работоспособност, нормализират се дейността на вегетативната нервна система и артериалното налягане, намаляват се спастичните съдови реакции, подобряват се функциите на ендокринната система, нормализира се обмяната на веществата.

Как се провежда физиотерапевтичната процедура електросън? На първо време, трябва ни добре проветрявано и изолирано от шума помещение. Пациентът ляга на легло или кушетка, а към очите му или към лоба се допират електроди. Каква ще бъде честотата на импулсите, се определя от лекаря индивидуално, отчитайки заболяването и общото състояние на пациента.

Продължителността на първите сеанси с електросън не трябва да превишава 20 минути. В течение на курса обаче (в зависимост от показанията той може да включва 10-20 процедури) времето на въздействие постепенно се увеличава, а самите сеанси се провеждат всеки ден или през ден.

Различните хора реагират на електросъня по различен начин. Някои веднага заспиват, други – едва към края на сеанса, а трети просто изпадат в полудрямка. Тези разлики обаче не влияят на лечебния ефект.

Какви са показанията за електросън? От десетилетния практически опит е доказана ефективността му при:

умствена и физическа преумора, синдроми на хронична отпадналост;
психосоматични заболявания, нарушаващи съня;
неврологични заболявания, нарушения на паметта, рехабилитация след черепно-мозъчни травми;
сърдечно-съдови заболявания: хипер- и хипотония, вегетативно-съдова дистония, стенокардия.

Тъй като електросънят помага за кратко време да се възстановят силите, процедурата е често назначавана и в спортната медицина. Там методът позволява по-лесно да се понесат претоварванията и ускорява възстановяването след травми и интензивни тренировки.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен първият български апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 милисекунда. Ето и негова снимка:

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването чрез него се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните физиотерапевтични кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е се сдобива с модернизирана версия – има и друг, по-късен модел, с името Сомнолема 2Т :)

Т в случая означава ,,транзисторен“. Токът в милиампери се настройва от 2 потенциометъра – за груба и за фина настройка. Има и бутон за съпротивлението (R).

Ето ги тук накрайниците, които се поставят на главата на човека – те се включват към апарата в белия конектор вдясно на горната снимка:

Търсим повече информация за Сомнолема 2Т. Ако имате – пишете ни. Поздрави! :)

Диадинамична електротерапия с нашия Бипулсатор

Бипулсатор е апарат за диадинамична електротерапия… днес в Сандъците – Sandacite ще видите за какво иде реч!

Диадинамичната електротерапия е медиколечебен процес, при който се прилагат смесени (галвано-фарадични) токове и специфични токови форми с постояннотокова компонента. Тяхното обезболяващо и хиперемизиращо действие е било познато отдавна. През последните години обаче се разшири особено методиката на приложение на тези токове след изследванията и резултатите на Пиер Бернар (Рierre Bernard). Въз основа на опитни изследвания той е установил една група импулсни комбинации, наречени от него диадинамични токове, които имат силно изразено обезболяващо и хиперемизиращо действие. Те се образуват от синусов променлив ток с честота 50 Hz след еднопътно или двупътно изправяне.

Българският апарат Бипулсатор е предназначен за електротерапия с диадинамични токове. Той дава на пациентните клеми както всички токови форми по Бернар, тъй и съчетания на тях с различно висока постояннотокова компонента за комбинирано приложение с йонофореза и галванизация. Вследствие на това възможностите, които дава апаратът, са по-широки от тези на френските апарати Диадинамик, произвеждани също тогава – втората половина на 50-те години.

Схемата на българския апарат за диадинамична електротерапия Бипулсатор (фиг. 2) е комбинация от два еднопътни лампови изправителя без изглаждащи филтри. Различните токови форми се получават, като се включват комбинирано изправителите:

а) през анодната верига — отсечено включване и изключване, и

б) през катодната верига — плавно (постепенно) достигане до максимума и спадане до нула.

Апарат диадинамична електротерапия Aparat diadinamichna elektroterapiya

Фиг. 1. 1 — избирач за токовите режими; 2 — превключвател за % правотокова компонента; 3 и 4 — груб и фин регулатор за пациентния ток; 5 — регулатор за яркостта на осцилоскопа; 6 — превключвател за поляритета на пациентните клеми (7); 8, 9 — главен ключ със сигнална лампа; 10 — осцилоскопна тръба; 11 — мрежов трансформатор; 12— захранващ трансформатор за осцилоскопното устройство ; 13 — моторен прекъсвач; 14 — предпазно реле

В режимите MF и RS (таблицата) първата изправителна лампа не работи (отоплението и анодите на лампата са изключени) и на изходящите потенциометри се подават само еднопътно изправени синусови импулси. От друга страна, чрез моторния прекъсвач (73) се изключват ритмично:

в режим СР — анодната верига на І, и в RS — тази на ІІ изправителна група. Двете полувълни достигат в изходния потенциометър накъсани на определените интервали;

в режими на средни и дълги серии — отоплителната верига (катода) на първата лампа, от което полувълната се изключва и включва последователно, но постепенно (модулирано) в изхода.

Апаратът освен това дава възможност да се увеличава постояннотоковата компонента на импулсния ток от 0 до 100%, като се включват различни по стойност изглаждащи кондензатори (2). По този начин Бипулсаторът дава и последната форма на токовете на Бернар — ондулиран постоянен ток, и то не само с различно дълбока модулация, но и формирана по една от шестте вида токови форми.

За да се предпази пациентът от възможни токови удари при евентуално прекъсване на изходящите жични потенциометри, в тяхната верига е включена намотката на едно предпазно реле (14). Работният контакт на това реле прекъсва пациентната верига при дефект в потенциометрите. Протичането на подадените в изхода токови форми се контролира върху екрана на една осцилоскопна тръба B6S1. Хоризонталното движение на лъча се командува с трионовидно напрежение, получено от блокинг генератор с определена честота.

Конструктивно апаратът за диадинамична електротерапия е оформен панелно (фиг. 1) в метален кожух. Бипулсатор е предвиден да се свързва към променливотокови мрежи 110, 127, 150 и 220 V и 50 Hz. Мрежовата му консумация е ~ 35 W. Габаритите му са ~ 540 x 355 x 360 мм, а теглото — ~15 кг.

През първата половина на 70-те години се появява още един модел Бипулсатор – ето този:

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.