Старо радио Силвания 44 ІІ мод.

Понякога при радиоапаратите Силвания едно и също шаси е поставяно в две или три лазлични кутии. Един от тези случаи  е мод. 44, който освен тази модификация ==> http://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD/ – има и тази, която Ви представяме днес.

Кутията е снабдена с масивно метално ,,забрало“ пред говорителя, видно на горната снимка. Скалата е американска и е от кръглия тип, който се среща още преди Херц и Магнет:

Капакът е от стандартния вид за довоенните български радиоприемници – около 3 мм дебело парче дърво с широки вентилационни отвори:

Отзад картинката е прелюбопитна. Забелязваме първо месинговата табелка с отчетлив надпис и най-вече изгризаната от миши зъби оплетка на захранващия кабел:

Свалим ли капака, забелязваме трите американски лампи, германския кондензатор Hydra и (мислим) отново американския променлив кондензатор:

Лампи: 2 х неизв. в калъф, C5R (Sylvania)

И още по-близо:

Говорителят обаче е български:

 Стар български радиоприемник Силвания 44

Радиоприемникът е произведен през 1937 г. във фабриката на бул. Дондуков № 37 в София.

Прецизни месингови табели с указания всичко къде, какво и как:

На този поначало четирилампов радиоприемник на останалите налични лампи се четат означенията: 89 (Sylvania), 42 (made by Ken Rad), 78.

Капакът е изготвен от дебело около половин см дърво:

Предполага се, че е имало табела и е паднала.

Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.

На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.

Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…

Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:

На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.

Повече снимки можете да видите тук –  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=45220#p45220

Тук сме си поставили за цел да направим сводна каталожна тема на ВСИЧКИ прозвеждани някога български автомобилни радиоприемници. Както е типично за публикациите ни досега, производителите и техните модели са подредени по азбучен ред, като са дадени снимки, схеми и технически описания на различните авторадиа.

Най-големият производител на такива радиоприемници до 190 г. в България е КРТА В. Търново, но са произвеждани и модели след 1990 г. – например малко известният Tsarevets.

Заповядайте да разгледате в нашия форум – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=2746

Това е публикация с амбицията да бъде общ своден каталог на всички български радиоапарати, произведени до 1945-47 г., колкото и да е утопична подобна цел.

Производителите и мозелите са подредени по азбучен ред, като са дадени подробни снимки и данни за ламповия състав

Заповядайте да разгледате – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Напоследък свикнахме да възприемаме българските радиа от 30-те г. като горе-долу еднакви кафяви сандъци, при които вляво е скалата (повече или по-малко унифицирана), а вдясно ръбът е силно заоблен, има три еднакви лайсни и зад тях неособено фин плат. Днес обеч ще Ви пощажем нещо различно.

Това е едно много интересно българско радио от фирмата ИРА (Индустрия за радиоапарати) – Софиия, собственик Димитър Крепиев (произвеждали са и марката Ирафон). Долупоказаният модел със сигурност е от първите им производства – самата фабрика е основата 1936 г. Обърнете внимание на.. е, скàлата сама се набива в очи:

Още снимки на интересната ИРА можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36068#p36068

Сега ще обърнем внимание на някои реклами на техника, разпространявани в българските периодични издания до 1945-47 г., като започнем от 1928 г. Най-вече подобни пана (те имат истинска художествена стойност!) се намират из списанията на тема радиотехника, но могат да се видят и из малкото на брой радиотехнически книги от този период – примерно тези на Ангел Петров, издавани през 1927-29 г.

Характерно за тези мили рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е разлят, свободен и богат. Изреченията са дълги и изобилствуват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава струмужът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят.

На долната реклама забелязваме нещо много важно – реклама на високоговорители. Това означава, че се натъкваме на сведение за българска фабрика преди 1945-47 г., която е произвеждала говорители за радиоапарати – Обретен Дончев.

Коя е другата такава фабрика, както и много други забавни реклами от същия тип можете да разгледате в специалната ни тема във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=71&t=4706&p=46204&hilit=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0#p46204