Български радиограмофон, представляващ съчетание на радиоприемно шаси от Мелодия 10 + грамофонно шаси Супрафон. Производство от 1962 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.
В старите български филми има много сцени, на които присъствуват стари радио апаратии телевизори. Потребители на нашия форум са направили колекцияот тях, като тя се допълва. Можете да го видите в тази тема – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=65&t=3427
Това е ново попълнение в колекцията и си признаваме, че изобщо не подозирапме за съществуването и на тази марка. За съжаление не успяхме да открием никаква информация за нея.
Този лампов радиоприемник е оформен в кутия, типична за много други родни апарати от тази епоха:
Единствената разлика кажи-речи е, че лайсните вляво са една идея по-тънки :)
Емблемата – със символ за високо напрежение:
Ламповият състав е от американски лампи (6 на брой), като една е KEM-RAD, а някои от останалите – Purotron. Точния вид на лампите не е отпечатан. Но това не прави радиото по-малко интересно – за мен всеки принос в галерията български апарати до 1945 г. е интересен.
Акорд 104 е поредният изключително популярен български радиограмофон, производство от 1964 г. в ЗМР Велико Търново. Има шаси като на Мелодия 10 и грамофонни шасита REMR (за вътрешния пазар) и Супрафон НС 07 (във версията за износ). Притежава интересно оформление, което е отвесно – говорителите са разположени най-отдолу, над тях е отсекът за плочи, отгоре радиоприемникът и най-отгоре – грамофонът.
Да хвърлим поглед върху вътрешната версия:
А ето и тази за износ – снимките са на колегата naneobratmu:
Акорд 2 вторият модел радиограмофон под марката Акорд, произвежда се от 1961 г. в СЗ Кл. Ворошилов София. Представлява съчетание на радиоприемника Мелодия 2 с грамофонно шаси Супрафон Неособено разпространен а модификацията Typ M2 се произвежда за износ.
Масивни панти поддържат вповдигаия се капак над грамофона:
Вграденото грамофонно шаси Супрафон използува говорителя на Акорда и е с дата на производство феввруари 1961 г.:
На мен ми допада формата на рамото при края, над дозата :)
Има възможност да се просвирват плочи с на 4 различни оборота.
Това е другият каталог, с който успяхме да се сдобием. Той е на фирмата Зенит, чийто официален вносител за България Александър Калчев е включил него не само техни части, но и такива на доста други европейски фирми.
Каталогът е интересен не само от техническа, но и от естетическа гледна точка. Запознава ни с рекламния език от онова време и с начина, по който директорът на компанията вносител е общувал с потенциалните клиенти. Така например, имаме следното въодушевено обръщение:
Ето какво са предлагали в обобщен вид. Думата ,,бобина“, разбира се, отново е написана с У:
Уважаеми потребители, в следващите няколко публикации очаквайте нови и непознати досега (включително и за нас) разработки на Слаботоковия завод в София. С тях се надяваме да обогатим представите Ви за развитието на българската битова електроника и да ги разгледате със същото вълнение, което разтресе и нас, когато разгърнахме каталога!