Вижте новата статия в  Sandacite.BG, която искаме да направим с ранг за събитие за българския народ! :) 

Днешната история започва в средата на 60-те години, в лаборатория Мостри и експонати към Отдел на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. В този период в него се произвеждат основно телевизори и радиоприемници. В споменатата производствена лаборатория се правят всички нови изделия, които предстои да влязат в производство. Когато е готова една мостра или експонат, минават комисии, ОТК (отдел технически контрол), главният технолог, главният конструктор, зам.-директорът по техническите въпроси и други ръководители да прегледат новото изделие. След това минава държавен контрол. Голям проблем при новите разработки е било да се докаже, че всичко отговаря на държавните стандарти и ще работи без проблем, т.е. при проверката контролните органи да не намерят никакви дефекти. Ако новият апарат мине успешно тестовете, се изписва с документ – годен за производство или за представяне на панаир.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и много други панаирни градове по целия свят. В ,,Мостри и експонати“ се правят и всички прототипни телевизори, за да се види дали може да се пусне пробна серия от тях. Пак там, по поръчка на Управление ,,Безопасност и охрана“ (УБО), се правят и всички подаръци, които Тодор Живков подарява на държавни глави, когато пътува в чужбина. Такива луксозни апарати са подарявани и на държавни глави, когато посещават България.

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо. За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник Симфония и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор Кристал 59! А в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една. Ето как работи.

В комплектацията си има две оси – едната е за плочите с голям диаметър и е тънка, висока. Подреждат се върху оста 7 – 8 плочи и върху тях се поставя притискащо рамо. Нагласяват се оборотите за възпроизвеждане и се включва грамофонът. Той пуска най-долната от подредените плачи и рамото с дозата плавно пада в началото на плочата. В края на записа на плочата, рамото с дозата се връща в изходна позиция. Следващата плоча пада върху първата и рамото с дозата започва за възпроизвежда записа от нея. И така до последната плоча. После рамото се връща в изходно положение и се спира грамофонът. Същото става и с плочите 45 оборота. При тях оста е заместена с един цилиндър, защото при тези плочи отворът в средата е по-голям.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име Балкан. Тежи над 120 кг. Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на Електроимпекс. Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – по целия павилион се е чувала.

На две от снимките виждаме шкафа. Радиото и грамофонът са поместени едно под друго в лявата част, а телевизорът е вдясно, като между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата. Един такъв е имало в София, във фоайето на Електроимпекс. Задните капаци на телевизора и радиото са оригиналните на двата шкафа – специален капак с надпис Балкан не е правен.

През 1967 г. в лабораторията Мостри и експонати е направено още едно чудо, замислено като подарък за съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България. Става дума за т.н. музикална библиотека, която съдържа телевизор (аналогичен на София 59 І модификация), радиоприемник Симфония и същия тип автоматичен грамофон. Има и отделни тонколони, които се разполагат встрани от шкафа.

Грамофонът се отваря с падаща вратичка, а вътре има и рафтче за плочи. Особеното тук е, че над звуковия сандък има и високи рафтове за книги! Цялата конструкция се разглобява и се носи в кашони. А опаковането на частите в тях е извършвано пред погледа на офицери от УБО.

Сред създателите на шкафа и музикалната библиотека са Димитър Лулчев, Мирчо Тодоров, Любен Додев, Огнян Котев, Иван Захариев, Леонид Петрински и други. Техните имена стоят зад онези всички онези изделия, които и до днес ни показват впечатляващата история на българската техника.

Майчицее, вижте новото откритие на Sandacite.BG – страхотен радиограмофон Херц от на баба Ви времето!

Днешната ни публикация прави едно истинско откритие! :) Със сигурност всички знаем много за онези големи музикални шкафове, които приличат на ракли и комбинират радио и грамофон в едно (а имат и възможност за включване на външен магнетофон) и така превръщат хола Ви в истински домашен аудиоцентър. Свикнали сме обаче да свързваме тази представа обикновено със серията Хармония, а за първи български радиограмофон (радиошкаф) да броим Хармония РШМ`60 от от 1960 г. Да, ама – не щеш ли! – оказва се, че България е произвеждала такива апарати и още през втората половина на 30-те! Това е още един интригуващ щрих към доста непознатата история на нашата техника от онази епоха и ние сме радостни, че сега можем да споделим новите си знания с Вас.

Този чудесен апарат, който виждате най-горе, открихме в една разтваряща се рекламна дипляна на известния предвоенен радиопроизводител Херц. Да, не притежаваме пред нас и наяве това великолепно нещо, но нищо не ни пречи да си помечтаем да го намерим някой ден. Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69 (или на ъгъла с ул. Струма, както е означено тук. :) Името Херц отдава почит на откривателя на радиовълните – германския физик от ХІХ век Хайнрих Херц.

Този страхотен радиограмофон е с вертикална кутия, чието дърво е старателно обработено. Със сигурност кутията е много красива! Най-отгоре е грамофонът, който работи с електричество (не е механичен) и възпроизвежда бакелитени (шеллакови) плочи, от онези със 78 оборота в минута. Отгоре има капак, разбира се. Под грамофона е разположена скалата на радиото (вижте какъв дизайн на украшенията на стъклото пред нея!), отдолу говорителят, а под него шкафче с две вратички, предвидено да се съхраняват в него плочите.

Най-вероятно Херц е произвеждал няколко такива модела, защото тази т.н. радиола е описан в множествено число – ,,мощни апаратури, комбинирани…“ и т.н. Тъй че най-вероятно искат да кажат просто радиоприемник тип радиола – т.е. с вграден грамофон. Със сигурност това е бил и най-скъпият вид апарати в каталога на производителя, за което говори и информацията ,,цена при поискване“, а също така и фактът, че очевидно не е предназначен за домашна употреба, но за ,,салони, градини, дансинги, плажове и прочие“. Тоест, това са го смятали за някакъв вид професионално звукооборудване.

Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем честни, известна ни е още една българска фирма от царско време, произвеждала радиограмофони – това е русенската Бралт. Техният такъв обаче е поместен в съвсем обикновена кутия, употребявана и при оставалите модели тип ,,народен“. Просто отгоре има капак, под който намираме грамофона.

Излишно е да казваме, че който успее някога да ни намери нещо такова за колекцията, ще бъде богато възнаграден, само… дано да стане. Защото такива радиограмофони едва ли ги е имало много, та да намерим та макар и един сега. Но все пак… оглеждайте се, и ние се оглеждаме. :)