Етикет: стари лампови радиоапарати хоби

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема – 

Това е един от най-разпространените бакелитови радиоапарати, произвеждан и в батериен, и в мрежов вариант.

,,Обикновеният“ мрежов Комсомолец се води ІV клас:

Цялата кутия е напълно бакелитена дори в най-малките подробности.

Лампи: UCH81, UBF89, UCL82, UY85.

Батерийният – ІІІ клас:

Снимките на последния са на колегата PDM.

Схема – 

Поначало и тук важи правилото за цвета на капаците на ранните български телевизори и радиоапарати –  тъмните на цвят капаци указват по-ранна година на производство, а по-светлите – по-късна.

 

Апаратите КРОГИ е със сигурност български, но за съжаление все още не можем да намерим никакви сведения за този производител.

Единственото доказателство за съществуването му е ето този лампов радиоприемник, произведен през 1937 или 1938 г.:

Полският град Вроцлав е означен по германски – Бреслау.

Шрифтът на скалата е курсивен вариант на популярния Литературнa гарнитура, който можете да изтеглите оттук – http://www.sandacite.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%88%D1%80%D0%B8%D1%84%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D1%80%D0%B5/

Говорителят е български, лампите американски: 6А7 (Fivre), неизв. (Nat. union), неизв. (Nat. union), неизв. в калъф

Това е български лампов радиоапарат, за който сме стигнали до заключението, че е Магнет, въпреки поставената върху него табелка Sylvania от страна на недобросъвестен продавач.

Скромен трилампов радиоапарат. Интересна е скалата – кръгла, по американски тертип и с означения megacycles и kilocycles:

 

Лампи: 6D6, 6П6С (явно оригиналната е сменена с нея) и неизвестна (никакъв индекс не е отбелязан на нея), но и тя е американска балонеста.

 

 

Това е апарат от неизвестната за мен досега марка Вемко. Стопроцентово български, произведен в София. Вероятно названието на фирмата се състои от първите сричи на имената на един или повече души, каквато практика е имало тогава.

 

Надписът:

Капакът е обикновеният за този вид апарати – дървен, дебел около 0,5 см, с пробити големи вентилационни отвори…

Апаратът е четирилампов, изправителната лампа е AZ1 на Mullard, а останалите три са от черните американски на RCA – 12А6, 12SR7 и 6К7