Вижте в Sandacie.BG един документ на времето  -български телевизори в ЦУМ!

Documentum на латински означава ,,доказателство“. Тоест чрез една снимка като тази можем да докажем напр. твърдението, че през еди-коя си епоха телевизори в България са се продавали в еди-кой си магазин. Ето тук напр. в тази фотография от ЦУМ, се забелязват добре познатите ни Средец 2, Шипка, Хемус, Люлин, Мизия, Родина, Вихрен, Средец 1…

Продавачката вдъхновено разяснява на кандидат-купувача качествата на изложената електроника!
Вероятно началото на 70-те години.
Вдясно на снимката се виждат и няколко добре известни български  радиоприемника.

[1961] В Слаботоковия завод в София

Днес ще надникнем в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София, за да разгледаме два кадъра от производството на български телевизори.

Горната снимка изобразява момент от монтажа на елементи върху шаси на първия български телевизор Опера 1. В тези години мъжете извършват повече конструкторската и настроечната работа в производството на битова електроника, а жените се занимават с този непосредствен монтаж, явно защото е било преценено, че по-добре им се удава ,,пипкавата“ част от работата. Това е било така още преди 1944 – 5 г. – запазени са напр. снимки от производството на радиоприемники в бургаската фабрика ,,Тулан“ на инж. Светозар Пренеров, където трудът е разпределен по същия начин и пак така дами монтират електронни елементи по шаситата.

Ето и една маалко по-късна снимка – вероятно е от 1962 – 3 г., на която пък работници настройчици доизкусуряват втория български телевизор Опера 2 на поточната линия. Забележителното в случая е, че тази снимка ни я пратиха от германски сайт, което ясно говори, че историята на българската техника може да стане интересна и зад граница – това зависи само от нашето умение да я разказваме:

А тук вече сме в 1967 г., когато старателна монтажничка се труди над телевизор Пирин. :)

Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984

Български телевизор Варна + схема и описание в Sandacite.BG!

Варна е малко разпространен и много рядък български телевизор. Можем да кажем, че е от петте първи български телевизора. Разработен е на основата на телевизора Пирин 1. Схемата му е същата.

През 2007 г. бяхме намерили един такъв разтрошен до контейнер на Руски паметник. Едва през 2015 г. обаче се сдобихме с истински читав такъв екземпляр, даже и донякъде работещ. :)

Ето го как работи. :) В него е употребен кинескоп тип WF B47G1 (ГДР):

Използваните ламписа от Е и Р серията.

Прилагаме и  техническо описание и схема на телевизора Варназа да се запознаете с неговите особености ==> телевизор-варна-схема-описание

Вижте в Sandacite.BG тайнствения български телевизор Витоша!

Днес ще повдигнем булото над една тайнствена разработка!

Както сигурно вече знаете от други наши публикации, понякога в историята на българската техника се случва да попаднем на изделия, проектирани и произведени в съвсем мъничко бройки – понякога единични – и никога не влезли в масово производство поради различни причини. Като типични такива могат да се посочат:

• прекалената напредничавост на даден апарат и нуждата от мащабно преустройство на съществуващите производствени мощности, за да влезе той в серийна продукция;
• наличие в разработката на скъпи части, които се произвеждат не в България и соцблока, а от страни извън Желязната завеса, т.е. нужно е да се закупуват с долари
• и различни други, разбира се

Съществуват и разработки, произведени в няколко бройки или няколко десетки – за панаири, изложения, подаръци на видни личности (напр. музикална библиотека, подарена на съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България), предвидени да стоят в няколко конкретни представителни сгради и т.н. Намирането на експонат от която и да е от изброените тук и по-горе групи означава истински колекционерски свръхкъсмет и заслужена гордост! :)

Eдно такова чудесо ще Ви покажем днес, с уговорката, че го нямаме на живо, а сме го виждали само по печатни издания, при това – три на брой.

Става дума за една тейнствена разработка на Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ – София, наречена Витоша. Има много съмнения дали е произвеждан в широка серия или е останал някаква странична разработка, пусната в твърде малко бройки. Затова направихме възможносто засега и  Ви предоставяме две снимки на телевизора заедно с техническите му характеристики. Разработка е на инж. Апостол Апостолов, интервю с когото можете да прочетете тук – ЦЪК

За да разбулим загадката около телевизора Витоша, ние се свързахме лично със създателя му. Той ни разказа, че този телевизор е имал екран с диагонал 65 см, който е бил осигурен от кинескоп на компанията Филипс тип AW. Кинескопът е бил снабден с антиимплозионна маска отпред, купувана и внасяна от Австрия или Италия. Тя се налага да я има, тъй като тези кинескопи все още не са обезопасени и при случайно нанесен удар е възможно да настъпи имплозия и стъклени парчета да се разлетят на всички страни. Затова пред екрана слагат предпазна маска, както и на първата София 59 напр.

Малко след разработката на телевизора станало ясно, че заводът няма да получи пари за внос на тези скъпи кинескопи, закупувани с валута от Запад по т.н. ІІ направление, тъй като вече било започнала употребата на източногермански и съветски кинескопи. Поначало, когато завършеният модел бъде предаден на завода (вече за производство) с изготвената съпътстваща го документация, заводът трябва да мисли откъде да набави частите за изделието и ето къде се е закучила работата. И така Витошата останала като цяло неосъществена. Все пак инж. Апостолов ни спомена, че е възможно да са били произведени няколко бройки за показване по технически изложения (в Измир (Турция), Гърция, Египет и т.н.), но само дотам. В широко производство този телевизор не е влизал и до къщите на хората не е стигал.

Но все пак разполагаме със снимки и спецификации на този така и невлязъл в масово производство български телевизор. Ето ги по-долу – под снимката:

Списание РТЕ, бр. 3-1969 г.:

Телевизорът Витоша в статия на български всекидневник от 1968 г. за новите разработки на СЗ Кл. Ворошилов:

Телевизорът Витоша в сп. Реклама, бр. 3-1969. Надписът отдолу вдясно е Т65-70:

При първа възможност ще Ви предоставим повече сведения за него, а защо не – снимки на оригинален екземпляр! Пожелайте ни го от все сърце!