[1964] Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Продължаваме прегледа на продуктовата линия Мелодия, произвеждата от СЗ Кл. Ворошилов през 60-те  и 70-те г.

Мелодия 10 е седемлампов радиоапарат, тип среден супер, с лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84.

Поначало смятам, че при прилагане на оригинални документи за един апарат не е нужно да преписваме от тях в самия текст, а той е по-скоро за снимков материал и думи като тези тук.

В зависимост от времето на производство (по-ранните бройки или по-късните) кутията може да е с тъмен или светъл фурнир:

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство
мелодия-10

Поначало М 10 е едно от най-разпространените български радиа; шасито му е станало основа на много радиограмофони – а първо място Акорд 10.

старо-радио-мелодия-10
радиоапарат-мелодия-10
стар-радиоапарат-мелодия-10

 

Схема на радиоапарата Мелодия 10  –

мелодия-10-схема

Оригиналното ръководство за употреба, с което си купувате радиоприемника: мелодия-10-инструкция

[1963] Старо радио Концертино + описание и схема

Концертино – ІV клас четирилампов настолен суперхетеродинен радиоапарат. Производство на ЗМР В. Търново.

Лампи – Е серия – ECH81, EBF89, EM84, ECL82

Всичко за него можете да намерите в приложеното техническо описание от книгата на  Спиро Пецулев и Баньо Петков, а ето и няколко негови снимки.

Малка кутия, като за четвъртокласен апарат, направена от истинско дърво:

Характерна е малката пластмасова част, която стои пред индикаторната лампа.

Клавишно превключване на трите вълнови обхвата:

,,Консумирана мощност 35 вата 50 цх“… може би искат да кажат все пак ,,хц“:

 

 

Вътре кутията е чиста и подредена и говорителят е облечен с плат:

 

Схема на радиоприемника Концертино – 

Обещаното техническо описание – радиоапарат-концертино-описание

[1958] Стар български радиоапарат Концерт + схема

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема – 

Exit mobile version