Стари български компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

ИЗОТ 1015С – електронна търговия през 1981 г.

Sandacite.BG днес ви показва компютризирана система за големи магазини от 1981 – ИЗОТ 1015С.

Както и днес, така и преди десетки години в големите търговски обекти дневно се продават хиляди стоки. За да може бързо и ефикасно да се обслужват купувачите им и едновременно да се води счетоводство за продажбите, е необходимо стоката бързо да се маркира, да се отрази като продадена, цената като платена, а наличността – като променена. Ясно е, че дори с механичен касов апарат това става бавно – защо е нужно човек ръчно да въвежда информация за стоката, ако тя може да се прочита и въвежда в електронна компютризирана система автоматично?

Затова през 1981 г. е създадена системата ИЗОТ 1015С, наречена още ПОК Търговия. Ако помните от ТАЗИ наша статия, съкращението ПОК означава ,,проблемно-ориентиран комплекс“ – система (група) от няколко комуникиращи помежду си електронни устройства, които работят синхронно по дадена задача. Всяко от тях извършва различни детайли от работата и е отделен блок/модул на целия комплекс. Различните устройства в ПОК-а са произведени от различни заводи, но са взаимно съвместими. Работата им се управлява от устройство с микропроцесор.

Според вида на специализираната дейност наборът работещи заедно устройства в ПОК-а е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки възможности, другаде не толкова.

ИЗОТ 1015С е използван в големи магазини с широко разнообразие от стоки. Представлява система за компютризирано и всестранно автоматизиране на продажбите – от въвеждане на идентификационните данни на новозаредените стоки до запис и архивиране на продажбения процес от работния ден. Състои се от следните устройства:

Елка 90 (на снимката – в средата, отгоре) – електронна регистрираща каса, която автоматично чете етикета, който съдържа информацията за всяка стока и нейната единична цена (за етикетите след малко) или тези данни се въвеждат ръчно от клавиатурата на Елката, ако етикетът е повреден/нечетим. Етикетите са на магнитен принцип и се четат с четец във вид на… напр. морков, който се включва към апарата с 1,5-метров кабел. При вярно прочитане касата кратко изписуква и цената на маркираната стока се натрупва в регистрите на Елката. Данните за продажбите за даден период заедно с идентификационните данни на търговския обект и конкретното касово място могат своевременно да се записват на 8-инчови дискети (особено при отдалечени касови места) чрез флопидисково устройство, включено към Елката. Накрая във всички случаи те се подават към магнитолентово устройство за дълбоко архивиране. Времето за прочитане на 1 дискета и пренасяне на данните върху магнитната лента е 5 минути. Една каса може да се използва от до 6-има оператори (всеки със собствен ключ), отчита оборот от до 5 стокови групи и приема 4 начина на плащане: в брой, с чек, на кредит и с купон. Може и да отчита напр. отстъпки в проценти;
ИЗОТ 6503С (в средата, под Елката) – събира и записва на дискета информацията за продадените стоки, изпратена му от Елките. Към 1 бр. ИЗОТ 6503С се включват най-много 3 каси, с оглед препълването и честата смяна на дискетата. Капацитетът на 1 дискета е около 12 000 съобщения от касовите апарати;
ИЗОТ 6601С (най-вляво) – магнитозаписващото устройство – то изработва и отпечатва самите етикети. След запис извършва проверка, отпечатва визуалната информация – нея чете четецът на Елката – чрез мозаечна печатаща глава (подобно на матричните принтери), перфорира готовите етикети и ги навива на руло. Етикетите се отпечатват на картонена лента с широчина 25 мм с нанесен магниточувствителен слой и дължина на лентата в рулото ~120 мм. Магнитната информация на етикета се кодира в символи, като до 7 символа са предвидени за въвеждане на единичната цена, 11 – на номенклатурен номер и до 24 за допълнителни идентификационни признаци като ръста, размер, цвят и т.н. Етикетите са в 3 типоразмера – 25, 50 и 75 мм – като най-малкият съдържа само цена и номенклатурен №. Може да се отпечатат до 9999 етикета с еднаква информация, т.е. за 9999 броя от еднакъв вид стока. ИЗОТ 6601С отпечатва до 4000 етикета/час при най-големия размер етикети и до 10 000 при най-малкия;
централна управляваща каса – с нея (в кръгов интерфейс) са свързани касовите апарати (терминали) и архивиращото магнитолентово устройство. В един кръг могат да работят до 20 Елки (т.е. магазинерски каси), отдалечени на макс. 1500 м една от друга, а връзката е по двуканална линия. От централната каса се определят дата и час на работа, № на обекта, операторът въвежда данни за рекламации, за ведомствени (вътрешни) продажби, за прехвърлени в другимагазини наличности и т.н. Центр. каса управлява обмена на данни между устройствата, верифицира съобщенията от касите, комплектова блоковете данни за запис върху магнитна лента, освен това в нея се намира часовникът за времеви интервали и т.н.;
ИЗОТ 6502С, т.н. концентратор на данни – съдържа 2 контролера, грижещи се за: 1) обмена на данните между Елките и концентратора и 2) за конвертирането и записа на данни от флопито на магнитна лента. Първото извършва контролерът ИЗОТ 6502С.Е001, а второто – 6502С.Е002. След всяка продажба касовият апарат изпраща към концентратора съобщение с данните от етикета на продадената стока, както и други – напр. общия оборот до момента.
ИЗОТ 5003 (в синия шкаф) – устройството записва и архивира получените данни на 1,5-инчова магнитна лента. Данните се записват в блоков формат с дължина на един блок 800 байта, като 360 метра лента побира данни от работата на 40 каси за 3 дни или около 195 000 осъществени продажби.

След запис информацията вече лесно се обработва с грамаден компютър от серията ЕС или СМ и се правят различни изводи от продажбите – напр. следене на търсенето, създаване на набор за движението на стоките и т.н. Операционната система е ДОС, а самите приложни програми са доставени от завода производител, но може и да им се включат специфични функции по заявка на организацията, закупила ИЗОТ 1015С за употреба в търговските си обекти – напр. ДСП Универсални магазини.

След обработка на донесените на лента данни с приложния софтуер закономерностите могат лесно да се разгледат в т.н. табулограми, които програмата създава. Те показват сведения и обстоятелства като напр.: каква е организационната структура на дадения търговски обект, каква е натовареността на обслужващите касии отделните смени по часове, ежедневна отчетност за работата на касите, може да се разбере дали е изпълнен финансовият план за определен период, коя смяна е продала най-много за зададено време (седмица, 10 дни, месец, тримесечие), има ли закъснели и/или недоставени заявки, кои стоки и кои подвидове от тях са се продавали най-много и т.н. Може и да се създаде картотека само от подбрани стоки, за да се наблюдават много параметри; ако са модни стоки – дали има изостанали наличности с изтекла сезонна актуалност, кой десен или модел от дадена стока се е продавал повече или по-малко в сравнение с друг и т.н.

Да добавим също така, че ИЗОТ 1015С е защитен от загуба на данни при пад на напрежението. Освен това, всеки буфер данни от 800 байта, готов за запис на лентата, както и подготвените, но неизпратени съобщения от Елките се запазват в енергозависимата памет на тези устройства за поне 10 дни, като електрозахранването се поддържа от малогабаритни акумулатори. Ако даден касов апарат бъде изключен от линията, тя се затваря автоматично чрез електромагнитно реле.

А ето ви тук и още един ПОК, да му се порадвате ==>

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

В Sandacite.BG днес разказваме подробно за митичните изчислителни центрове.

Компютър ЕС 1035 в ***изчислителен център***

В развитието на професионалните компютри в България важно понятие са изчислителните центрове. Те са основните организационни звена, в които се осъществява информационното обслужване и съответно през 70-те и 80-те г. работят българските суперкомпютри от серията ЕС, за които сме ви разказвали. Тези центрове са много видове и сега ще ги разгледаме по-подробно.

Изчислителни центрове могат да се създават в рамките на различни организации, обединени от своя отрасъл. Да вземем напр. транспорта. Там центрове може да има в специализирани автостопанства в пощенските съобщения а също и в някои по-големи организации, предприятия и учреждения.

По аналогичен начин стоп въпросът и с енергетиката. Там се образуват и поддържат изчислителни центрове в големи предприятия и организации, които са извън организационните рамки на специализираната отраслова организация.

Именно в тази светлина се налага да бъдат разгледани функциите, структурата и организацията на различните видове изчислителни центрове, които съществуват в България още от края на 60-те години.

По функционално предназначение използваните у нас изчислителни центрове могат да се класифицират по следния начин:

ведомствени изчислителни центрове;
учебни изчислителни центрове;
изчислителни центрове за колективно ползване.

Първо да разгледаме ведомствените изчислителни центрове. Те са главният вид, с който досега сме ви давали пример за приложение на големите компютри от серията ЕС. Ведомствени ИЦ се изграждат в дадено предприятие, за да задоволяват неговите нужди.

Ведомствените ИЦ се делят на две големи групи. В едната влизат онези, които обслужват едно предприятие или организация в рамките на дадено ведомство (напр. ИЦ към Държавния комитет по планиране, към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, към Металургичния комбинат „Кремиковци“, към Химическия комбинат във Враца и др.). Характерно за тази група изчислителни центрове е, че те са органически свързани със системата за управление и в максимална степен са съобразени с нея и нейните особености. Създаването на подобни центрове се налага или от мащабите на обслужваното предприятие или организация (ИЦ към МК „Кремиковци“), или от спецификата на решаваните в тях задачи (ИЦ към ДКП).

Втората група ведомствени изчислителни центрове са тези, които обслужват група предприятия или организации, подчинени на дадено ведомство. Подобни ИЦ се създават, когато това се налага от спецификата на информацията, която се обработва. Характерни в това отношение са ИЦ към Централното статистическо управление (то е към Министерския съвет на тогавашната НРБ) или към системите на Министерството на народната отбрана и Вътрешното министерство, където характерът на информацията налага специални изисквания по отношение на поверителността. Знаем и че в широко разпространените окръжни изчислителни центрове, каквито преди 1990 г. има във всеки окръжен град, на големи компютри с магнитнодискови и магнитнолентови запаметяващи устройства се обработва всеобхватна статистическа информация, която идва от всякакви заводи, предприятия, училища, болници и т.н. в окръга – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. Други примери за ИЦ към звена на подчиннение към по-големи са ИЦ на завод „В. Коларов“ — Бургас, на Електроапаратурния завод Пловдив или на комбината „Г. Генев“ – Габрово.

Учебните изчислителни центрове се изграждат към ВУЗ-овете и средните специални учебни заведения (най-вече техникумите, разбира се), а и към някои организации, които извършват фирмена подготовка на специалисти. Независимо от различните варианти, в които тези ИЦ могат да съществуват, основната им функция е свързана с обучението и повишаване квалификацията на кадрите. Заедно с това те изпълняват задачи, свързани с научноизследователската работа на преподавателите и обучаваните, а освен това се ползват и за определени производствени задачи. Така например, в дадено учебно заведение редица поставени на студентите/учениците се изпълняват от тях в ИЦ с помощта на компютрите, за да придобият те умения и навици да работят с тях. Такива задачи напр. са: класиране на участниците в приемния конкурсен изпит, съставяне на разписание за провеждане на учебните занятия и изпитните сесии, водене на сведения за успеха и др.

Във всеки изчислителен център, без значение за какво се използва, има екип от проектанти и програмисти, които работят по проектното и програмното осигуряване на задачите, решавани с помощта на компютри. Между техните пултове за управление, запаметяващи устройства и контролери се разхождат операторите. Забелязвате, че никъде по пода няма кабели – това е, защото те са под настилката, за да не се спъват хората, т.е. подът е двоен.

В структурата на учебните ИЦ съществуват две звена – по подготовка на данните и по електронна обработка. За тях са осигурени достатъчно оператори демонстратори, които работят на компютрите или непосредствено да наблюдават работата на обучаваните. Разбира се, има и екип по техническото осигуряване на учебния процес – тези хора извършват ежедневното техническо обслужване на машинния парк.

От икономическа гледна точка учебните изчислителни центрове са вътрешноведомствени, бюджетни мероприятия на стопанска сметка.

Разбираемо, в синхрон с подетите през 70-те години държавни лозунги за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“ и ускоряващата се компютризация на българския обществен живот, ролята на учебните ИЦ е водеща за подготовката на кадри за различните отрасли, в които се използват компютри.

Компютърно устройство с магнитна лента ИЗОТ ЕС9003 в ***изчислителен център***

Изчислителните центрове за колективно ползване (ИЦКП), които са основна организационна форма на информационно обслужване при поставяне на тази дейност на индустриална основа, имат по-различни функции. В българските условия тези функции се оформят в три основни направления:

информационно обслужване на отделни предприятия и организации;
информационно обслужване на териториалните органи на социално управление (окръжни, градски и др.) се изразяват в комплексното информационно обслужване на предприятията и организациите на дадена територия. Тази функция позволява компютърната техника в ИЦ да се обслужва по-малки предприятия и организации;
диспечиране на информационния обмен между органите на социално управление на различните негови равнища.

В структурата на ИЦКП също трябва да има различни производствени звена. Обикновено има по един отдел „Електронна обработка на данни“. Но в ИЦКП, където се експлоатират по 2 — 3 и повече големи компютръа и в които се извършва огромна по обем работа по подготовка на информацията за обработка, са обособени няколко структурни звена, за да има нормално ръководство на производствения процес. Това изисква формирането на необходимия брой отдели и участъци. Техническото обслужване на концентрираната в по-големи мащаби сложна техника на ИЦКП е причина за наличие на технически отдели по подрръжката, но в случай на по-сложни повреди (напр. ако се наложи дадено устройство да се отнесе за ремонти) от ИЗОТ централно докарват ново оборотно устройство, докато ремонтират повреденото.

Надяваме се, че с тази статия поне малко сме доближили до вас тайнственото понятие ,,изчислителни центрове“. Ето едно типично лентово запаметяващо устройство, използвано в тях:

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

Посетете Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката!

На Софийския фестивал на науката Антон Оруш от Sandacite.BG ще има презентация за ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

**Първият български персонален компютър ИМКО 1**

Тази година отново в София Тех парк ще се проведе любимото ни научнопопулярно събитие – Софийския фестивал на науката. За поредна година Sandacite.BG ще участваме в него, и то по два начина – двоен демонстрационен щанд с интересни български устройства и презентация с тема ИМКО 1 – първия български персонален компютър! От неговото създаване тази година се навършват кръгло 40 години! Нашите верни приятели от Британския съвет в България отново благоволиха да ни изтърпят магариите и да ни предоставят възможност да ви разкажем и покажем нови интересни неща от исторшята на българската техника. За което дебело им благодарим… :)

Както знаем, ИМКО е проектиран и изработен през 1979 – 1980 г. и всъщност с него започва масовата компютризация на България – преди него компютрите не са персонални, а за колективно ползване. В презентацията на колекционера и изследовател на българската техника Антон Оруш (основател на Sаndacite.BG и автор на ,,Голяма книга за българската техника“ (2019) ще видим нови, непоказвани досега снимки на първия български персонален компютър, ще видим подробно какви са разликите между модификациите му, какъв хардуер съдържа, как се работи с него, разбира се – кои са създателите му, и още много интересни други неща… Можете да посетите презентацията на Антон Оруш на 26 септември в София Тех парк на бул. Цариградско шоще № 111Ж, а вътре трябва да отидете в зала Научно кафене. Тя ще започне от 11 ч., а след нея ще имаме и време за въпроси и разговор, разбира се.

В същото време отпред ще бъде разположен нашият грамаден демонстрационен щанд за българска техника, отрупан с последните попълнения в нашата колекция, сред които Първият български фонокартов телефон от 1983 г. и какво ли не още. Ето горе-долу какво се получава – това ни е снимка от миналата година, а плакатите отдолу разказват историята на въобще първия български компютър Витоша:

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019

Посетете ни, ще се радваме да се видим на живо! Обичаме виии! :D :D

Серийна разширителна карта с RS232C интерфейс за Правец 8х

За Правец 8х е произвеждана и серийна RS232C-разширителна карта, научи Sandacite.BG.

***RS232C-разширителна карта за компютри Правец 8***

RS232C е може би най-използваният интерфейс за свързване на външни периферни устройства към персоналните компютри от 80-те. Употребяват го най-вече принтери и плотери, но не само. Затова не е чудно, че много устройства го ползват и въпреки че напр. Правец 8С (1990) има фабрично вграден такъв конектор, по-ранните нямат и се налага да им се добави допълнително, защото напр. по-ранният Правец 8М (1985) или има само конектор за касетофон. От RS232C-конектор са лишени също Правец`82 и 8А.

Поради тази причина през 1986 г. в НПО Научно приборостроене е разработена серийна разширителна платка с RS232C интерфейс. Тя се включва в свободен слот на дънната платка на 8-битовия компютър и добавя много функционалности – напр. по този начин можете да прехвърляте файлове между 8-битов и 16-битов Правец! Екстра, нали?

Платката съдържа три вида комуникационни програми:

протокол X ON/X OFF за управление на споменатите по-горе извеждащи устройства за графична информация;
входно-изходна програма – изпраща команда PRINT към платката и също така насочва към нея командите INPUT и GET,, за да боравим с различните функции на принтера напр.;
както и програма, която превръща компютъра в комуникационен терминал, за да се включи в мрежа с други – сетете се за прехвърлянето на файлове, което споменахме по-горе. В такъв случай платката ще действа горе-долу както LAN-карта в днешна домашна компютърна мрежа.

RS232C-разширителната платка съдържа и три вида входове и изходи:

потенциален, по V24;
диференциален за далечна комуникация;
20 А токов кръг и скорости на обмен от 600 до 19 200 бода (тоест бита/сек).

Даа… А ето и една истинска българска компютърна мрежа, малко известна, между другото:

CompAS – българска локална компютърна мрежа от 80-те г.

Много рядък Правец 8Е с цифров клавишен блок от 1985 г.

В Sandacite.BG открихме рядък Правец 8Е, който е по-различен от обичайния.

Сигурно сте чували за интересния компютър, известен Правец 8Е. Не знаем откъде идва буквата Е при него. Това е странен модел, който не е конструиран в България, а е внесен от Тайван. Въсщност това са произведени в Тайван 8-битови компютри, съвместими с Apple, които са пуснати най-вероятно от тайванската фирма Orange. За разлика от нашите Правеци, тези техни машини са 99-процентово копие на известния Apple ][e.

След като компютрите са внесени в България, остава загадка защо не са хардуерно кирилизирани. Нашата хипотеза за това е, че те са внесени с цял да бъдат препродадени в чужбина, тоест реекспортирани. Иначе няма логика за вътрешните нужди на България държавата да внася от майната си компютри, които не са хардуерно кирилизирани, а на клавиатурата им също няма кирилица:

И наистина, моделът Правец 8Е има само 7-битова кодова таблица, което усложнява нещата.

Заради всичко това много от задачите, за които обикновените български Правеци дотогава се използват у нас, бяха се изпълнявали много трудно. Затова мислим, че Правец 8Е е продаван в чужбина. По това време – става дума за 1985 г. – България вече отдавна произвежда голям брой отлично кирилизирани 8- и 16-битови компютри – главно Правец`82 и Правец 16. Също така, Правеците 8Е са много малък брой, явно огромната част още тогава са заминали за износ – най-вероятно някъде, където страната купувач плаща с валута, защото притокът на западна валута е важен за икономиката на България преди 1990 г. и са правели всичко, за да изнасят повече стоки, заплащани по този начин.

От Правец 8Е също има две модификации. Едната е с клавиатура без цифров блок отдясно, другата със. Втората е още по-рядка и докато не бяхме намерили днешния ни експонат, въобще не знаехме за нея. Но не щеш ли, през м. март попаднахме именно на него и сега стигнахме и до тази публикация. Допълнителният блок клавиши добавя отделни цифрови такива:

В Комбината за микропроцесорна техника на тези компютри е лепнат стикер само ,,Правец 8″, без Е – и както казахме горе, дори не знаем откъде е започнало добавянето на буквата. На всяко от 8Е-тата е присвоен фабричен номер и обикаля един мит, че внесените от Тайван бъдещи Правеци са били само 1000 броя. Той обаче лесно се опровергава от един поглед върху стикера на нашия Правец, където е посочен заводски № 1269 – тоест повече от 1000!

Заповядайте един общ изглед към дънната платка на този рядък български компютър:

Колкото и да е тайвански този Правец обаче, явно все пак нашият завод е доокомплектовал някои елементи по дънната платка напр. Вътре забелязахме българския входно-изходен контролер СМ 632Р, а има и съветски чипове.

В Правец са добавяли и външното ,,дебело“ 5,25-инчово пловдивско флопи, т.е. придавали са крайния вид на компютъра за продажба.

Иначе процесорът на Правец 8Е е обичайният Synertek 6502 с тактова честота 1 мхц. Оперативната памет от стандартните 64 кб може да бъде разширена с допълнителна карта памет (поддържат се най-много 1080 кб), като тя се слага в специален разширителен слот на дънната платка.

Друга възможност за ъпгрейд е да поставите 80-колонна видеокарта за удвояване резолюцията на монитора – ето като ТАЗИ. За това обаче ще трябва и оперативната памет да е разширена до 128 килобайта! Така възможните резолюции стават следните:

в текстов режим 40 х 24 (или 80 х 48, както говорихме);
режим ниска графика GR 40 x 48 или 80 x 48 (пак при наличие на 128 кб памет);
режим на висока графика 280 x 192 или 560 x 192 (при наличие на 128 кб памет).

ROM-паметта пък е 16 кб.

По-горе споменахме и за 5,25-инчовото флопи. То остава единствената външна памет за 8Е (е, може да се добави още 1 брой), защото иначе вградената в Apple ][e поддръжка на касетофон е изключена.

Операционните системи на Правец 8Е са обичайно очакваните ДОС 3.1, ДОС 3.2, ДОС 3.3 и ПроДОС.

Ето и задния панел. Мониторът се включва чрез интерфейса DB9:

Този Правец 8Е ни показва нещо важно. Ясно виждаме, че по времето, когато България е проектирала и произвеждала разнообразна гама какви ли не компютри и периферия за тях, в Тайван са изработвани обикновени, нетворчески, 1:1 копия на известни американски машини. Да, обаче тази страна (а също и Сингапур) тръгнаха оттам, за да се превърнат по-късно в добре известните ни ,,азиатски тигри“, родина на известните хардуерни производители Asus и Gigabyte! А какво стана с нас, къде останахме ние? Една пета от тяхното да произвеждаше сега България, щеше да бъде една силна в хардуера страна…

А в колекцията имаме и друг – дори по-рядък от днешния – български 8-битов компютър. Става дума за ето този:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Управляващ блок за програмируем терминал ИЗОТ 8542Е

В Sandacite.BG докарахме и мноого тежкия управляващ блок на терминала ИЗОТ 8542Е.

**Терминал ИЗОТ 8542Е** – управляващ блок

Новото попълнение в колекцията ни от стара българска техника е малко по-специфично. През 1984 г. в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново влиза в производство нов терминал на име ИЗОТ 8542Е. Неговите дейности са същите като на останалите такива устройства, за котио сме ви разказвали в статиите ни. За разлика от тях обаче, при този на видно място върху бюрото на работещия се поставя един дебел блок с размери 330 х 555 х 470 мм, който съдържа управляващия хардуер на терминала и цели две флопидискови устройства за 8-инчови дискети – онези, най-големите. Получава се много тежко нещо, а да не говорим, че сме виждали и такъв блок с три флопита! Този блок е управляващият модул и сърцето на целия терминал. Един много забележителен факт при нашия екземпляр конкретно е, че дойде при нас направо в заводския си кашон, а вътре в калъф – тоест напълно нов и никога неупотребяван! Рядко се случва такова щастие.

Тъй като дори само едно 8-инчово флопи тежи доста, можете да си представите какво се получава, когато в един дървен сандък като тоя по-горе се натъпчат кутия с две такива, с електрозахранващ блок, платки, отделно няколкото дебели папки документация, мноожеството кабели… Пълното тегло на ВСИЧКО е 74 килограма!

Пренасянето му от представителството на Еконт до склада беше сериозно упражнение – ето тук можете да видите епизод от него:

**Антон Оруш – колекционер на стари компютри**

Единственото по-тежко нещо, което сме карали по същия маршрут, е една радиоусилвателна уредба У-АА 50 на завод Електроакустика от началото на 60-те години.

Това пък са заключалките на сандъка. Те са 6 броя и задържат отвсякъде капака – да не се отвори при преместването:

Ето ни с блока лице в лице. Флопитата са две, но както ще видим, има и модификации с цели три!

Белите езици се натискат и капачето се отваря, за да поставите дискетата. Наистина им работи механиката! :)

Отдолу вдясно има указателни светодиоди за това коя мрежова линия работи в момента, дали има електрозахранване и т.н.:

Целият терминал се състои и от още няколко устройства:

двете флопита ИЗОТ ЕС 5074. Едното е за зареждане на програми, а другото за запис върху дискети на резултата (документите) от работата Ви. Тези флопита поддържат само едностранен запис, още е рано за двустранните дискети, хеле пък за онези с двойна плътност;
ИЗОТ СМ 1604.М1 – операторски пулт – разказвали сме Ви за него ТУК;
печатащо устройство ИЗОТ 7700С
още три видеотерминала СМ 1604.М1, за да може да работят още хора на ИЗОТ 8542Е – иначе може само с онзи единия по-горе;
разбира се – този управляващ блок;
захранващ източник, от който тръгват 220-волтовите кабели за всичките тия.

Ето блоковата схема на целия терминал:

С какво може да ни бъде полезен ИЗОТ 8542Е? Той има собствена операционна система и чрез нея може да работи и самосиндикално, като истински самостоятелен компютър. На него могат да се пишат и редактират програми ида се ползват други такива и да се запазва резултатът от работата с тях. ОС се пази на специална дискета във формат на изпълним код и има следните основни функции:

управлява системните ресурси (разбира се);
дава информация за статуса на навързаните компоненти от системата;
интерпретира команди;
работи с файлове;
изпълнява входно-изходни операции;
взаимодейства между приоритетните задачи и тези във фонов режим;
започване, спиране и отлагане на задачи;
разпознава и инициализира всички включени периферни устройства – флопита, принтер и т.н. – диагностицира проблеми с тях;
разпознава съдържанието на поставена дискета и Ви показва какво има в нея;
записва документи на дискети;
преподрежда файлове;
създава и редактира обектови и макробиблиотеки;
разпечатва файлове;
намира грешки в програмите.

ОС заедно с програмите за мрежова работа (те са подредени в отделен пакет) дава и възможност да използваме ИЗОТ 8542Е като компонент от мрежа около машина от СМ-серията.

Програмите за този компютър/терминал се пишат на макроасемблер ДОС РВ-Б. Освен това има транслатор от ФОРТРАН и интерпретатор на БЕЙСИК.

Сега да рагледаме по-подробно управляващия модул на терминала. Когато отворим сандъка, вътре виждаме ето това:

Тъй като модулът е практически напълно нов, тук е и цялата му прилежаща окомплектовка:

Неговият мозък е 16-битовият микропроцесорен комплект К581, чийто команди са същите като за компютрите от серията миникомпютри СМ – по-специално СМ 4. Това означава, че тук можете да използвате и много програми, които си ги имате оттам.

Между другото, ето една снимка на блока в реклама на ЗЗУ Велико Търново, мислим, от 1986 г. Флопитата тук са три. Страшно здрави ще да са тези бюра! В дъното се виждат два големи хард диска тип фризери, за които много сме ви разказвали:

Отзад блокът има много вентилационни отвори, през тях се вижда вентилатор на ЗМД Ал. Атанасов Етрополе, а отляво – панел с конектори за външните устройства, които се свързват към него:

Ето ги подробно конекторите отзад. Надписите са на руски, защото много е изнасян за бившия СССР. Конекторът ,,Линия“ е за включване на модем – така ще свържете ИЗОТ 8542Е в мрежата ЕСТЕЛ, като режимът на предаване на данни може да бъде синхронен или асинхронен. Към конектора ,,Печать“ включвате ИЗОТ 7700С. Едноличният пулт ИЗОТ СМ 1604.М1 влиза в конектора ,,Пульт“:

Какви са основните технически параметри на блока? Микропроцесорният комплект К581 има тактова честота 10,13 мхц за варианта с повишено високо бързодействие или мхц за този с по-ниско. Коя честота ще използвате, трябва да укажете с превключватели, разположени вътре в блока, на платката с процесорния модул. К581 се нарича комплект, защото освен самата микропроцесорния интегрална схема, включва в себе си и други 4 блокови интегрални схеми:

регистрово аритметико-логически устройство;
схема за управление;
две схеми тип ,,програмируемо постояннозапомнящо устройство“, в които са записани инструкциите на операционната система и микропрограмите за изпълнението им.

К581 използва шина за данни с 16 адреса. Тя няма отношение към периферните устройства, ами към нея са включени две други запомнящи устройства: 1) с пряк достъп и 2) друго, което съдържа служебната програма за начално задействане на ИЗОТ 8542Е – нейното стартиране е отговорност на управляващия блок.

Командите, които операторът и изпраща на терминала, и информацията, която той му подава, минават през отделен входно-изходен процесор, също свързан с 16-адресната шина на централния. Входно-изходният процесор управлява интерфейсите за всички периферни устройства без флопитата, защото за тях има сложен отделен контролер.

Постоянната памет на блока е 2 кб, а оперативната – 64.

Едно масивно и тежко (в най-буквалния смисъл) попълнение в колекцията ни. Дали смеем да си пожелаем още такива? Да! :D

Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1 от 1988 г.

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

Sandacite.BG представя на вниманието ви т.н. проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С.

**Проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С Бензин**

Преди няколко дни ви качихме СТАТИЯ за едни специални компютърни системи, произвеждани в България от 1978 – 9 г. нататък, наречени проблемно-ориентирани комплекси. В нея споменахме един от тях, наречен Бензин, и обещахме да разкажем повече за него. Дайте сега да видим.

Той датира от около 1980 г. и е предназнаен да работи в популярните преди 1990 г. в България авторемонтни станции, където се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на камионите и леките коли, изполозвани в държавните автомобилни предприятия (ДАП) и др. Напр. ИЗОТ-ът води точна отчетност за това колко гориво и масло е изразходвано за зареждане – тази информация се записва на магнитна лента чрез включено в комплекса устройство работа с такъв носител – ИЗОТ СМ5300.01.

В паметта на 1008С може да се въведат характеристиките на различни гориво-смазочни материали – също може да запомни най-много 16. Комплексът може да се свърже чрез телефонен модем с голяма (ЕС) или малка (СМ) електронноизчислителна машина и така, докато работи, могат да го ползват и като обикновен отдалечен терминал в голяма компютърна мрежа.

Ето и от какво се състои Бензинът:

управляващ блок с главна част – български процесор от серията СМ 600;
клавиатура с две групи клавиши: буквено-цифрова и такава с функционални – за задействане на различни възможности;
индикация – вероятно LED букви и цифри – и такава с функционални светодиоди;
малко принтерче за печатане на касови бележки, подобно на онези в касовите апарати Елка;
споменатото запаметяващо устройство на магнитна лента ИЗОТ СМ5300.01;
четец за магнитни идентификационни карти – такава се използва, когато оторизираните шофьори трябва да ,,отключат“ ИЗОТ-а, за да си свършат работата. Иначе без да му ,,покажете“ карта, не можете да работите с него – това се прави, за да няма злоупотреби (вижте по-долу);
блок автоматика;
комплект датчици.

Проблемно-ориентираният комплекс Бензин може да обслужва едновременно до 8 бензоколонки, но те могат да се разширят и до 16. Когато от някоя от тях се извършва зареждане, тя е свързана с ИЗОТ 1008С и така той в реално време регистрира колко гориво и смазочен материал е изразходвано. Пригоден е за работа на няколко смени -в края на всяка смяна може да му се зададе да направи баланс не само колко литра бензин/нафта/масло е изразходвано, ами и от кой вид материал по колко и освен това да го запише на магнитна лента!

ИЗОТ 1008С следи и за определените от държавата лимити на горивото – ако сте го надвишили, няма да можете да заредите камиона, дори и да имате идентификационна карта! Всеки камион или лека кола притежава единен код на шофьора, отделно друг на самото МПС и най-сетне на предприятието/службата, към която е зачислено. Именно те са записани на магнитната карта. Когато я поставите в четеца, те се прочитат автоматично, но можете и да ги въведете ръчно с клавиатурата.

Апаратът има и 21 кб памет, в която информацията може да се съхрани до осем часа след изключване на напрежението. Иначе оперативната му памет е 4 кб. Подсистемата за работа с магнитни идентификационни карти има отделни памети – оперативна 250 байта и постоянна 4 кб – в които запомня данните от картите.

Софтуерът му се състои от специализиран алгоритичен език, който, както и онези на повечето ПОК-ове, е написан специално за най-удобно даване на команди на тази група от устройства.

Всичките устройства в състава на ПОК Бензин има механически триещи се части, но докато работят, все пак не са чак толкова шумни – най-много 75 децибела.

Знаем, че бюрокомпютрите са тежки. Събрани с други устройства, е нормално да тежат почти повече, и при този е точно така – 300 килограма! А размерите на групата, събрана заедно, са:

главен изчислителен блок – 950 х 770 х 680 мм;
лентовото устройство – 950 х 770 х 430;
блокът с автоматиката – 430 х 175 х 180.

Иначе работи при обикновеното 220 волта мрежово напрежение и потребява около 550 вата мощност.

Този ПОК е широко изнасян в чужбина от външнотърговската организация Изотимпекс. Ама де да намерим и у нас някоя голяма стара автостанция, ама неразбивана, и вътре да ни чака някой такъв Бензин?! Тц – няма такъв господ…

А тук тук ви показваме и какви са били българските автосервизи преди около половин век:

Вижте най-добрите български автосервизи през 1965 г.

Чисто нова 80-колонна видеокарта за Правец 8!

Sandacite.BG намерихме нова-новеничка 80-колонна видеокарта за Правец 8!

Привет! Днес пак ще се занимаем само с конкретна платка, а не с цял компютър. Причината – ето това на снимката. Тази видеокарта ще направи резолюцията на Вашия монитор за Правец 8 двойно по-висока и когато влезете в текстов режим, той вече ще може да изобразява текст на 80 колони, вместо 40.

Дойде при нас в заводската кутия, никога неупотребявана! Тя е един от двата вида използвани от Комбината в Правец през този период. Те са съвсем типови – вижда се в долния десен ъгъл как е написано ,,Модул…“ и след това многоточие ръкописно да се добави какъв е. Унифицирана работа…

Я да се занимаем сега по-подробно с картата. Отваряте значи компютъра чрез двата чопа отляво и отдясно, вдигате капака и получавате достъп до слотовете. Сега трябва да я монтирате. Забучвате я, без да правите глупости – има само един правилен начин. Сега свържете единичната жица, която излиза от видеокартата, към конектора ,,видеоизход“ на компютъра. После свържете буксата на коаксиалния кабел към конектора ,,видеоизход“ на задния панел на монитора. За да завършите, проврете коаксиалния кабел през някой от прорезите на задния панел на компютъра и накрая затворете капака.

Когато включите Правеца, ще трябва да задействате пълната функционалност на картата. Изберете я, като въведете PR#3. Натиснете бутона Return и ще видите как символа на БЕЙСИК /J/ се заменя със знака /}/. Това означава, че успешно сте задействали новата 80-колонна видеокарта.

Впрочем ето я по-отблизо. Чиповете, вкл. видеопроцесорът, са на Mitsubishi, но има и някои български (с емблемата на Комбината по микроелектроника в Ботевград), че и съветски:

Ако стигнете дотам Вашата нова видеокарта даже да проработи, ще забележите, че при първоначално включване азбуката на писане е латиница. Трябва да я превключите. Превключването на големи и малки букви, съответно с регистъра, в който са цифрите и препинателните знаци, се управлява с клавишите ЛАТ (бял) и Shift и Lock Shift (жълт). Ето как превключваме двата регистъра:

MK-Z1 – превключна към стандартната резолюция 40 колони, 25 реда;
MK-Z2 – включва стандартния знаков генератор (латиницата);
MK-N – прави същото;
MK-Z3 – включва другия знаков генератор – тоест кирилицата;
MK-O – прави същото;
MK-Z, MK-@ до MK-Z, MK-G – изобразява на екрана наподобяващи графични символи;
MK-A – еквивалентно на действието на клавиша Lock Shift;
MK-G – оттук включвате високоговорителчето… така де, благоевградската пищялка, вградена в кутията. Ето тук можете да прочетете повече за тях – ГОВОРИТЕЛЧЕТА;
MK-H – връща курсора една позиция назад, без да променя записания символ;
MK-J – прави нов ред без връщане в началото му;
MK-K – изчиства съдържанието на екрана от текущата позиция до края на последния ред;
MK-L – изчиства целия екран и поставя курсора в неговия горен люв ъгъл;
MK-M – действие, същото като на Return;
MK-S – временно спира работата на оператора LIST, докато повторно се избере MK-S и до натискане на произволен клавиш;
MK-U – придвижва курсора една позиция напред, като същевременно знакът, който е бил на старата позиция на курсора, се записва в буферната памет на компютъра.

Действието на клавиша ЛАТ остава същото като при работа с обикновена видеокарта.

Ето още малко информация за съвместимостта на 80-колонната видеокарта с целочислен и разширен БЕЙСИК:

Без съмнение една запомняща се придобивка в нашата колекция! Вие имате ли си такава? :D

А ето и една професионална правешка видеокарта:

Българска професионална видеокарта за компютри Правец!

Какво представляват проблемно-ориентираните комплекси?

Днес в Sandacite.BG обясняваме един термин от историята на българските компютри – проблемно-ориентиран комплекс.

**Проблемно-ориентиран комплекс** Инфорег

Първите компютри на България (тоест произведени от 1962 г. нататък) са създадени за решаване на професионални задачи – изчисления в различните видове строителство, икономика, планиране, финанси и счетоводство, управление на складове (т.е. отчетност), наука, статистика… През 70-те години към техните задачи това започва да се нарича автоматизиране и обхваща все повече области на човешката дейност (лозунгите за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“). Вече се проектират отделни компютри, специализирани в определен вид труд – проектиране на специализирани компютърни програми (ИЗОТ 1027С), финанси и банково дело (ИЗОТ 1025С, 1029С), зареждане с бензин (ИЗОТ 1008), текстообработка (ИЗОТ 1020С, 1024С), обработване на информация за земната сеизмична активност, изграждане на комуникационни мрежи и т.н. За всеки от тях се осигурява специализиран софтуер, написан и проектиран специално за конкретната дейност, която компютърът ще извършва.

През 1978 – 80 г. обаче се осъзнава, че конкретни специализирани дейности ще се извършват по-добре и устройствата за тях ще се произвеждат по-лесно, ако не се проектира изцяло ново устройство, а отделни устройства се обединяват в цели завършени системи. Затова тогава започва създаването на ново направление в българската компютърна промишленост – това на проблемно-ориентираните комплекси (ПОК). Те могат да се определят като ,,група от няколко устройства, които работят синхронно по дадена задача“. Тези устройства могат да бъдат от основните серии компютри, произвеждани в България по това време – ЕС (Единна система – огромните машини, по западния стандарт наричани mainframe), СМ (Система малка – ,,минимашини“) или т.н. бюрокомпютри – какво представляват те, можете да прочетете ТУК. Разбира се, главната единица, която управлява работата им, е микропроцесорът.

Според вида на извършваната специализирана дейност наборът от устройства, които работят заедно в проблемно-ориентирания комплекс, е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки печатащи възможности, другаде не толкова. Всички периферни устройства, даващи облика на ПОК-а, са произведени от различни български заводи, но са взаимно съвместими и софтуерът на компютъра, управляващ комплекса, може да ги менажира всичките.

В тази публикация ще покажем накратко най-важните проблемно-ориентирани комплекси, а в следващите ще разгледаме някои от тях подробно. Тези ПОК-ове са широко изнасяни в Съветския съюз и Близкия Изток от легендарната външнотърговска организация Изотимпекс.

На първата снимка в статията виждаме ПОК Инфорег, предназначен за справочно-информационна дейност и регистриране на данни. С негова помощ може да се направи мощна система, чрез която натрупаната информация да се подреди и управлява в бази от данни, а на тази система могат да работят няколко оператора. Тя работи в режим на времеделене (тоест процесорното време се споделя между няколко потребители, работещи едновременно) и многопрограмен режим. Разбираме, че всички потребители имат колективен достъп.

ПОК Геолог е предназначен за обработка на данни за земната сезимична активност. Изграден е на базата на голяма машина ЕС 1035Б, която съдържа и специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

ПОК База се занимава с управление на наличностите в големите складове – улеснява следенето на отчетността. При него присъства възможност да се включи в компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4, за която повече сме ви разказвали ТУК.

Съществува и ПОК Селско стопанство. Този комплекс обработва информацията от работата на аграрно-промишлените комплекси и машинно-тракторните станции. Може да е изграден на основата на компютрите СМИТЕЛ-1, СМ-4, EC 1035Б и също ползва ЕСТЕЛ 4.

След като съществуват две-три компютърни системи за проектиране и изпробване на печатни платки, е логично да има подобен ПОК. Той се нарича Система за автоматизация на инженерната дейност и когато се използва в проектирането на платки, съдейства за полезни неща – напр. за оптималното разпределение на материал – и други подобни хитрини, които и човекът може да изчисли, но защо машината да не го направи по-бързо и по-лесно?

Минимашината СМ-4 е в основата на друг ПОК – Мрежа. Той се използва при изчислението на параметрите на мрежи за комутация на съобщенията, която действа чрез машини от сериите СМ и ЕС.

Поначало преди ПОК-овете такива специализирани дейности са се компютризирали чрез т.н. автоматизирани микропроцесорни системи, всяка от които по подобен начин има конкретна насоченост. Това е най-често бюрокомпютър, към който има включен допълнителен подходящ хардуер – напр. хроматографски анализатори и измерители в системата за обработка на данни от хроматографска работа ИЗОТХРОМ:

Българска компютърна система за хроматографски анализи

След 1978 – 9 г. този тип микропроцесорни системи стават отлична основа за бъдещите комплекси, които разширяват функциите им. Ще дадем няколко примера.

На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250, който поначало е със счетоводна насоченост, е изграден ПОК за компютризирано обработване на финансовите дейности от АПК-тата (,,ПОК за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност“). 0250 се състои от клавиатура, принтер с много възможности и два броя 8-инвчови флопита за зареждане на програми и файлове и запис на резервно копие. Ето отблизо какво вижда операторът:

Един от най-интересните според нас ПОК-ове се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на автомобилите. Нарича се Бензин. Той работи в популярните навремето авторемонтни станции. Скоро ще ви разкажем повече за него, а засега ще ви кажем, че неговият шифър е 1008С:

**Проблемно-ориентиран комплекс** Бензин

Преди време Ви разказахме за специализирания в текстообработката компютър ИЗОТ 1002С. Той става основа на ПОК за тънкостите на полиграфическата промишленост в България – форматиране, страниране и т.н.

ТУК можете да прочетете какви са характеристиките на бюрокомпютъра за управление на складови наличности ИЗОТ 1003С. Именно неговите функции са разширени, за да може след това да се направи ПОК Складово стопанство за малки промишлени предприятия.

Има и проблемно-ориентиран комплекс Търговия – ИЗОТ 1015С – виждате го по-долу. Използва се в процесите на продажби на различни стоки в търговските обекти, управлява стокооборота и помага на оператора да държи финансово-счетоводен контрол. Работи напр. в градските универсални магазини. Ще ви разкажем и за него, дано да ви е интересен:

Една от най-важните сфери, нуждаещи се от компютризация (и където тя започва рано), е банковата. Още преди създаването на легендарния тамошен бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (1983) започва производството на ПОК-а ДСК I ниво, който е на базата на ИЗОТ 1005С.

ИЗОТ 1001С е българска система за контрол на достъпа до големи сгради чрез прокарване на карта с магнитна лента през карточетец. На основата на 1001С по-късно правят т.н. ПОК Пропуск.

Тези ПОК-ове са една от най-интересните и разнообразни страници от българската компютърна техника. В днешно време обаче можем да се надяваме да съберем по-скоро някакви техни съставни части – отделни устройства – защото едва ли можем да намерим цял такъв комплекс. Жалко…

Това беше една статия на Sandacite.BG, направена с любов към българската техника. :) Трябва да правим още такива, за да се вижда, че българските компютри далеч не са само Правец, а и много други видове и подвидове. Доскоро!

Какво значат имената на големите български компютри

ИЗОТ ЕС 9114 – нов начин за запис на данни върху дискета

За пръв път срещаме такова! Разучете в Sandacite.BG необичайното българско компютърно устройство ИЗОТ ЕС 9114 – за запис на данни от клавиатура на дискета…

**ИЗОТ ЕС 9114** – устройство за **запис на данни върху дискета**

Доста сме ви разказвали за българските 5,25- и 8-инчови флопита. Оказва се обаче, че съществува още една интересна джаджа, която се занимава със запис на данни върху магнитна лента. Ето какво е интересното при нея.

Всички обикновени флопита, които сме ви показвали досега, задължително трябва да се включат или към компютри, или към терминали. Освен това, на тези флопита могат да се записват само готови файлове – напр. написани текстови документи. В онази епоха това са най-често използваните файлове.

За голяма разлика от тях, ИЗОТ ЕС 9114 Ви предоставя възможността да записвате данните директно, без да създавате файл от тях! Така можете да записвате данни от отчети, от изчисления, от статистики… най-често такъв вид е цифровата информация тогава. Може обаче да се записва и програмен код – най-голям брой компютърни програми тогава се разпространяват и на дискети.

Това устройство датира от втората половина на 70-те години и е произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Както виждате, то се състои от буквено-цифрова клавиатура, монитор с 23 см диагонал на екрана и 1 брой 5,25-инчово флопи, монтирано вертикално. Последните две части са поставени в една кутия. Клавиатурата може да се изработи с две различни разположения на клавишите според желанието на купувача.

Как работи? Вие си тракате на клавиатурата букви, цифри и специални знаци, те се записват в паметта, докато достигнат обема на цял блок (между 80 и 128 символа) и след това този блок данни автоматично се записва на поставената във флопито дискета. Това е всичко! За да стане това, написаните от Вас символи устройството успешно е преобразувало в единици и нули, в какъвто вид те отиват на дискетата.

При въвеждането на данните процесът на запис се управлява от заводски записан в паметта на устройството служебен софтуер – две програми. Даже горе на снимката виждате по екрана набрани и светещи в зелено символи – такъв е цветът на текста при онези монитори.

Принципът на работа на ЕС 9114 не може да не ни напомни за устройствата за запис на данни на магнитна лента – и при тях не създавате напр. текстов документ, а буквено-цифровите данни се кодират и записват първо в паметта, а после на лентата. И при двата вида устройства е важно това, че не се нуждаете от истински компютър (бил той мейнфрейм или минимашина), за да си запишете данните – необходимо ви е единствено самото устройство, то работи самостоятелно. Затова такива джаджи използвани на места, където няма цяла машина или терминал.

Размерите на ЕС 9114 са сходни с тези на споменатите по-горе малки лентови устройства, затова то спокойно се побира на бюро. Дискетите са най-евтиният даннов носител в онази епоха, те могат и да се презаписват, а веднъж записани, данните върху тях могат да се разнасят лесно насам-натам. Една дискета от онези, с които този ИЗОТ работи, може да побере 1924 блока данни.

За да се гарантира достоверността на записаните данни, този ИЗОТ е снабден със софтуерен алгоритъм за проверка на записа. Това са двете функции ,,проверка“ и ,,корекция на грешки“:

когато задействате проверката, записаните на дискетата данни се проверяват чрез последователно четене на локовете и повторно набиране на всеки символ чрез клавиатурата. При тази процедура кодът на всеки символ автоматично се съпоставя с кода на знака, преминал в паметта на ЕС 9114;
ако в процеса на проверка на данните се открият грешки, те може да се редактират на самата дискета. За да стане това, трябва да се задействат (чрез клавиатурата) функциите ,,проверка на знака“ или ,,корекция на полето“, при което в паметта се редактират само грешно въведените знаци или поле, а пък на дискетата автоматично се записва поправеният блок данни на мястото на стария сгрешен.

Разбира се, когато имаме данни, трябва да можем и да търсим в тях. За тази цел ИЗОТ ЕС 9114 предлага функцията ,,търсене“, при която определен блок данни може да се търси по следните начини – по идентификатора му, по адреса или по края на данните.

Самият метод на запис е двойночестотен. Ефикасността на въвеждането на данни нараства, когато се използват амтоматичните функции ,,дублиране“, ,,пропуск“ и ,,побитово подреждане“. Устройството използва поблокова индикация.

ИЗОТ ЕС 9114 използва около 400 вата мощност от мрежата и тежи около 50 кг.

Ето и какво знаем за лентовите устройства ==>

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента