Етикет: старинен грамофон

Sandacite.BG се сдобихме с уникален експонат, направихме принос!

Има невероятно редки български устройства, които са легендарни. Запазени са по снимки в стари каталози, списания и спомените на хора, но времето е покосило и без това малкия им брой. Само колко БГ радиоприемници са изгорели в бомбардировките над София пред 1943 – 4 г. напр.! При други апарати тиражът е и без това изключително малък (до няколко десетки) и затруднява намирането им. Един съвестен колекционер е длъжен да натрупа максимално мн. знания и факти за тях, за да ги разпознае при нужда, но за подробностите само се догаждаме.

В тези свръхредки експонати влизат радиограмофоните отпреди 1945 г.

Както знаем, те обединяват радиоприемник и грамофон в 1 корпус. Радиограмофоните от 60-те и 70-те г. са масови, но не и тези отпреди 1948 г. От ТАЗИ статия в нашия сайт знаем, че България произвежда луксозни радиограмофони (2 в 1) още от 30-те г., но имаме само снимки и данни – напр. на софийската фирма Херц, русенската Бралт и бургаската Тулан. Жив експонат така и не сме намерили досега.

Понякога просто трябва да бъдем на висотата на събитията, иначе почти няма смисъл да продължаваме. Мин. седмица попаднах на невероятно редкия шанс да ми се предложи за колекцията радиограмофон Адмирал G419 (~1937 г.). G най-вероятно означава ,,грамофон“, защото има и обикновен радиоприемник Адмирал 419.

Продавачът призна, че ако не го взема, ще бъде продаден в чужбина чрез Ибей, даже вече имал предложение. Не е прецедент това, има и чуждестранни колекционери. За мен обаче е недопустимо да се изнасят в чужбина редки у-ва, защото така късове от техн. минало на България изчезват оттук, ние оставаме без тях и обезкървяваме техн. си история. И може да стане така, че тези редки български неща ще ги има в чужбина, а тук, където са създадени – не! Така преди спасих от изнасяне 1-вия български военнополеви телефон ЦБТ`37 (,,Цар Борис III“, 1937 г.) и съм нащрек.

Още щом видях апарата, знаех, че трябва да го запазя у нас, да го покажа и да се види напр. кога още сме произвеждали радиограмофони. 2-ри такъв експонат не знам някъде да има. Просто не, онова не биваше да става!

Продавачът беше от провинцията и се уговорих с него да ги докара тук. Срещнахме се, отворих апаратите с отвертки, останах доволен отвътре и реших да взема Адмирала.

Сега с радост Ви предоставяме тези снимки, за да запълним една голяма празнина в българската технологична история и да разберем повече за новата находка.

С много голяма радост ме изпълва фактът, че всичко по този апарат е напълно автентично и ориинално, няма грам съвременна намеса. А и видимо радиограмофонът е пазен доста добре, личи си дори улегнал с десетилетията прах върху него. И наистина работи, дори лампата на скалата свети!

Беше ми интересно напр. да разбера какво грамофонно шаси е използвал българският производител ,,Родно радио“ О.О.Д-во на инж. Георги М. Георгиев (чиято е търговската марка Адмирал).

Оказа се, че това е електрическо, чехословашко Супрафон. То е за типичните за епохата бакелитови плочи на 78 оборота/мин. До диска присъства обаче и регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин – това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене. Изящното тонрамо е бакелитено, иглата на дозата е кристална, а върху металния диск има мъхеста подложка.

Друга интересна подробност е ламповият състав. Оказа се радиоприемникът отдолу е четирилампов, като обикновения Адмирал 419, а лампите са: ЕСН3, ЕВС3, AZ1 (токоизправителна), EF5. Е-тата са от червената серия на Филипс.

Както виждаме, чудеса все още се случват. Време е вече да въстане робът. Това наистина само при нас може да се види. Уникум е. НИКОЙ няма това нещо. Най-важното е, че направихме истински ПРИНОС към българската техническа история!

Нашата техника принадлежи на нашия народ. Херосът остана в Тракия. Никой няма да ни го отнеме. Ако не бях реагирал на тази възможност, каква полза от всичките човекочасове труд?

#НиеМожем #БългарияМоже #БългарияНадВсичко

А тук може да прочетете (и погледате) един друг български грамофон от 30-те г.:

Как свири български механичен грамофон от 1930-те г. (видео)

See more

Вижте в Sandacite.BG нашия български механичен грамофон от 1930-те г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-1930-%D1%82%D0%B5-%D0%B3.html.)

Много хора помнят от детството си електрическите грамофони, на които са слушали драматизации с детски приказки и любимите си изпълнители. Българските грамофони бяха доста разпространени, правеше ги заводът във Велико Търново, а по-скъпите от тях вървяха с комплект от две колони или както се наричаха – озвучителни тела. Напоследък слушането на плочи се възражда и наблюдаваме повишен интерес към машинките за слушането им.

Преди да се появят те обаче, у нас също са се произвеждали грамофони, които обаче имат немалко разлики със своите наследници. Напр., те нямат колони или вградени говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален „рупор“. Самите плочи също не са винилови, а от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, нaпoдoбявaщ бaĸeлит – и се въртят със 78, а не с 33 1/3 или 45 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела (макар че малко по-късно са произвеждани и „дядовци“ с електромоторче).

В Царство България такива грамофони са предлагани главно от 2 фирми – „Симонавия“ АД (с грамофоните „Орфей“), собственост на бившия летец Симеон Петров, и „Радио Електрик“ на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и „Клингзор Екстра“).“Симонавия“ е и най-големият производител на грамофонни плочи у нас до 1947 г. Вероятно през втората половина на 30-те са започнали предлагането и на грамофони.

Тези устройства приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка. В средата на късата страна е и механизмът за стягане на капака, за да не се отваря при носене на грамофона:

Отстрани на корпуса стърчи манивела:

При завъртане тя нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса (при българските манивелни грамофони фирмата „Радио Електрик“ е предлагала модели и с единична, и с двойна пружина – за по-висока мощност на двигателя, а и с електродвигател). Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата.

Когато отворим капака, виждаме добре подредено пространство. В средата е дискът, покрит с мъхеста материя, а в долния десен ъгъл – регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин (това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене):

Точно вляво срещу него пък има лостче за бързо спиране на диска.

В далечния край, оттатък диска, пък се намира интересно метално приспособление, поставено в специален отсек. Това е т.н. тонрамо на грамофона – извита тръба с кръгло сечение.

Когато искаме да възпроизведем звук, повдигаме рамото, завъртаме го и внимателно го поставяме върху най-външния край на плочата. Рамото завършва с голям кръгъл детайл, от който се спуска метална игла и опира в плочата – тази игла е звукоснемателят, тя извлича звука. Оттам той се възпроизвежда чрез мембрана, която можете да видите в споменатия кръгъл детайл. После започва пътуването на звука по това, което отличава този вид грамофони от онези, другите – традиционните „фуниести“.

Ето за какво става дума. При тях звукът от мембраната се усилва от голяма кръгловàта фуния, стърчаща високо над по-ниския от нея грамофонен корпус. Фунията звуковъзпроизвежда с голяма чистота и сила. Появата на тези грамофони и плочите в края на ХІХ и началото на ХХ век довежда до масово разпространение на автономното и самостоятелно слушане на музика – вече не е нужно човек да напуска дома си, за да стане съпричастен на концерт или опера напр. – но същевременно потребителите започват да искат музикалното устройство за слушане да бъде и преносимо. Тези устройства интензивно се рекламират като идеални за излети, къмпинги, разходки и т.н. От вносните марки най-известни в България стават американските Columbia и британските His Master`s Voice, разпространили се с названието „Куче Марка“ заради емблемата си – куче, слушащо традиционен „фуниест“ грамофон (HMV като „Куче марка“ се споменава и в разказа на Чудомир „Търговец“).

Фунията обаче прави грамофона деликатен и трудно преносим. И ето, през 1913 г. компанията DECCA изобретява портативен грамофон – „рупорът“ му се намира не над, а вътре в корпуса – в двойно дъно, под нивото на диска (при българските модели също е така). Рупорът представлява разширение на тонрамото отгоре. Голямата метална тръба осигурявала силен (80 – 100 dB), макар и неособено качествен звук – хриплив, писклив, с изкривявания. В нашата литература наричат рупора „резонатор“, а еталон за качествен тон стават грамофоните на His Master`s Voice.

При всички грамофони качеството на звука силно зависи от състоянието на иглата. Точно иглите са най-бързо износващата се част при тези грамофони, направо консуматив. Те трябва да се сменят след прослушване на едната – да, само на едната страна от плочата! Причината е, че от триенето в плочата иглата се затъпява и – което е по-лошо и вредно дори! – на нея се появяват ръбове и нащърбвания, които постепенно повреждат плочата. Иглите са продавани „по десетъ въ кутия“ (а и по повече), защото закупуването на една-две не е оправдано. У нас, освен западните марки като германската Everest напр., са предлагани и български игли „марка Радио Електрикъ, маркирани съ специална полировка“. Иглите лесно се закрепват за края на тонрамото. Те са стоманени, различни по вид и се разделят по силата на възпроизвеждането (soft tone, medium tone, laud tone, extra laud), която пък се определя от дебелината – колкото повече, толкова по-звучни. Напр. в български каталог се предлагат „игли марка Блицъ, въ 3 вида – силни, срѣдни и тихи, а разполагаме и съ други“. Има какви ли не форми игли, някои от които са съвсем невъобразими.

Правени са даже и от бамбук, за което американската компания Columbia е продавала специална машинка – fiber needle cutter:

Показаният грамофон „Радио Електрик“ дойде с няколко игли бонус, забравени от десетилетия в отсека вдлъбнатина, където обикновено „си почива“ тонрамото със звукоглавата. Продавали са се и различни метални кутии за тях.

Мембраните също са различни видове – „металически“, „със слюда, с ясен силен мелодичен тон“… Често се сменят и пружините за двигателя. След време те се чупят или отслабват – дискът пак се върти, но след поставяне на тежкото тонрамо върху него започва да се забавя, защото не преодолява натиска (да цитираме Чудомировия герой – „…слаби пружини, знаеш, врякат като жаби! „). Качествен внос у нас са били шведските Globus и американските Zenith (и те „направени отъ чисто шведска стомана“), но грамофонни пружини се правят и досега и могат да се намерят в Интернет. Там се продават и стари неизползвани пружини.

Трябва обаче и да полагаме грижи! Детайлите на грамофонния мотор е добре да се смазват, а плочите – да се чистят и да се съхраняват стриктно – каталогът ни предлага „бръсалки, истривалки, плюшни за чистене плочи; куфари (чанти) за тѣхъ; пликове за плочи 25 и 30 см“. Често слушаните са пазени и в издут дървен „джоб“ от вътрешната страна на капака. В средата е емблемата на производителя.

А както можете да видите и от клипа по-долу, нашият „Радио Електрик“ с двойна пружина е в действие и сега. Пожелаваме му още много работно дълголетие!