Етикет: Стара медицинска техника

В Sandacite.BG днес пишем за лечение с интерферентен ток и уреда Интерферема! :)

На снимката виждате български апарат за лечение с интерферентен ток ,,ИНТЕРФЕРЕМА“ от началото на 70-те г.! У нас лечението с този вид токове е въведено от Л. Николова през 1963 г. Характерна особеност на интерферентния ток е, че той не се въвежда в организма отвън, а се образува в тъканите в резултат от кръстосването на два тока със средни честоти. Те се въвеждат в организма поотделно, всеки самостоятелно. Единият ток се въвежда винаги при постоянна честота – напр. 4000 херца. Честотата на втория вариар между 400 и 4100 херца, а в някои случаи само до 4010 херца. При кръстосването на тези токове в резултат на ефекта интерференция в тъканите се създава нов биологично действащ ток с ниска честота, равна на разликата между двата кръстосващи се тока.

В Sandacite.BG намерихме апарати за електросън! :) Вижте…

Добре дошли в поредната статия от нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Лекарите физиотерапевти знаят, че сънят действително може да лекува – стига да се спи правилно. Същността тук съвсем не е в правилната форма на възглавницата и оптималната продължителност на нощния отдих. Понякога е достатъчен само 15-минутен сън, за да се усети не само сила и бодрост, а и облекчение на симптомите на цяла редица болести. Иде реч за физиотерапевтичната процедура електросън.

Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е открита още през 1875 година. Да започнем по-отдалеч: какво приспива човека? Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като подобно сънотворно средство електрическия ток. По-късно бива научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нискочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане на процесите в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и затова именно чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

Разбрахме, че под действието на слаби електрически разряди върху главния мозък пациентът навлиза в състояние, подобно на обикновен сън. Независимо от кратката продължителност, явлението дава осезаем ефект: пациентът усеща прилив на нови сили. Този електрически сън има и обезболяващо действие, като то е легнало в основата на западното му название – електроаналгезия. За разлика от обикновения, предизвикан медикаментозно сън, това явление няма усложнения и не може да предизвика интоксикация. Тези ефекти са направили електросъня твърде използван в лечението на множество заболявания, най-често неврогенни.

По време на описания по-горе ,,принудителен“ отдих в организма се задействат възстановителни процеси. В нервните клетки се усилва изработката на ендорфини (т.н. хормони на щастието), които повишават настроението. Под влиянието на електросъня се намалява емоционалната възбудимост, повишава се физическата и умствената работоспособност, нормализират се дейността на вегетативната нервна система и артериалното налягане, намаляват се спастичните съдови реакции, подобряват се функциите на ендокринната система, нормализира се обмяната на веществата.

Как се провежда физиотерапевтичната процедура електросън? На първо време, трябва ни добре проветрявано и изолирано от шума помещение. Пациентът ляга на легло или кушетка, а към очите му или към лоба се допират електроди. Каква ще бъде честотата на импулсите, се определя от лекаря индивидуално, отчитайки заболяването и общото състояние на пациента.

Продължителността на първите сеанси с електросън  не трябва да превишава 20 минути. В течение на курса обаче (в зависимост от показанията той може да включва 10-20 процедури) времето на въздействие постепенно се увеличава, а самите сеанси се провеждат всеки ден или през ден.

Различните хора реагират на електросъня по различен начин. Някои веднага заспиват, други – едва към края на сеанса, а трети просто изпадат в полудрямка. Тези разлики обаче не влияят на лечебния ефект.

Какви са показанията за електросън? От десетилетния практически опит е доказана ефективността му при:

• умствена и физическа преумора, синдроми на хронична отпадналост;
• психосоматични заболявания, нарушаващи съня;
• неврологични заболявания, нарушения на паметта, рехабилитация след черепно-мозъчни травми;
• сърдечно-съдови заболявания: хипер- и хипотония, вегетативно-съдова дистония, стенокардия.

Тъй като електросънят помага за кратко време да се възстановят силите, процедурата е често назначавана и в спортната медицина. Там методът позволява по-лесно да се понесат претоварванията и ускорява възстановяването след травми и интензивни тренировки.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  първият български апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 милисекунда. Ето и негова снимка:

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването чрез него се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните физиотерапевтични кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е се сдобива с модернизирана версия – има и друг, по-късен модел, с името Сомнолема 2Т :)

Т в случая означава ,,транзисторен“. Токът в милиампери се настройва от  2 потенциометъра – за груба и за фина настройка. Има и бутон за съпротивлението (R).

Ето ги тук накрайниците, които се поставят на главата на човека – те се включват към апарата в белия конектор вдясно на горната снимка:

Търсим повече информация за Сомнолема 2Т. Ако имате – пишете ни. Поздрави! :)

Галванизация и български галваностат в Sandacite.BG!

Това е третата ни поред статия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Галванизация в медицината е част от физиотерапията. Галванизацията е локално въздействие върху организма на пациента със слаб постоянен ток (от порядъка на милиампери). Токът се пренася до кожата чрез електроди и влажни хидрофилни възглавнички (също – с помощта на електропроводящ гел), контактно поставени на определени части от тялото. Под въздействието на тока кожните рецептори се раздразват, а главният мозък предава сигнал, който предизвиква рефлекторен отговор. В резултат на въздействието на тока в организма се предизвикват физико-химически процеси и реакции, които предизвикват промяна на функционалното състояние на нервната система, подобрение на кръво- и лимфообращението, трофични (подхранващи), обменни и регенеративни процеси и повишение на имунологичната реактивност. Електрическият ток оказва положително влияние на клетките, предизвиква промяна в активността на ферментите и подобрява преноса на йони, а това от своя страна поражда по-активен обмен на вещества и по-бързо възстановяване на тъканите. Големината на тока се подбира според заболяването, на което трябва да се окаже въздействие. Цели се активизация на мускулно, нервно и биологически активни точки на тялото.

Галванизацията има следните основни клинически ефекти:

• противовъзпалителен – токът подобрява кръвообращението и възпалението се намалява. Това е важно при лечението на артрит, неврит и гастроенторологични проблеми, когато възпалението има ярко изразен характер;
• обезболяващ – галванизацията блокира болевите импулси, подобрява състоянието на нервите и намалява усещанията за болка;
• седативен (успокоителен) – токът успокоява нервната система, подобрява съня и намалява проявите на неврастения или вегетативна дисфункция;
• регенериращ – галванизацията подобрява възстановяването на тъканите, което е важно при рани и рехабилитация след травми или операции;
• спазмолитичен (премахващ спазмите на гладката мускулатура);
• съдоразширяващ;
• стимулира секреторната функция и активира метаболизма.

Понякога преди процедурата се налага предварителна подготовка и диагностика на пациента, за да се определи дали има непоносимост към ток или други части на методиката.

Сред показанията за галванизация са последиците от травми и заболявания на централната и периферната нервна система, вегетативната дистония, неврастения и други невротични състояния, заболяванията на храносмилателните органи (хрочни гастрити, колити, холецисцити, жлъчна дискинезия, язвена болест), хипер- и хипотония, исхемична болест на сърцето, атеросклероза в началните си стадии, хронични възпалителни процеси в различни органи и тъкани, хронични артрити и периартрити от различен произход, фрактури на костите.

Съществуват и противопоказания за галванизацията, между които се броят: индивидуална непоносимост към тока, разстройства на кожната чувствителност, нарушения на целоста на кожата в местата на полагане на електродите, остри гнойни възпалителни процеси, екземи (екзема или дерматит представлява често срещано възпалително състояние на кожата, при което се наблюдават обриви, характеризиращи се със сърбеж, сухота и зачервяване), различни новообразувания, системни заболявания на кръвта, сърдечна декомпенсация, бременност, кахексия (крайна степен на изтощение на организма, най-често в хода на хронично заболяване).

Какво е необходимо да се направи преди галванизационна процедура?

Преди да посетим физиотерапевтична клиника, има няколко важни стъпки:

• консултация с лекар – първо се записваме за преглед при невролог или лекар с друга специалност в зависимост от конкретния ни здравословен проблем. Лекарят ще отчете състоянието на пациента и ще определи има ли нужда от галванизация;
• преди физиотерапията може да се наложи да направи общ анализ на кръвта и други лабораторни изследвания. Това е необходимо, за да се установят евентуални противопоказания (възпалителни процеси или други скрити патологии), които могат да попречат на провеждането на галванизационна процедура;
• ултразвук – лекарят може да ни насочи към ултразвуково изследване, за да се уточни състоянието на вътрешните органи или тъкани, като това е необходимо особено ако пациентът има хронични заболявания.
• в някои случаи, особено при заболявания на нервната система или гръбначния стълб, може да се наложи провеждане на магнитно-резонансна томография.Това ще помогне на физиотерапевта да определи точните места на електрическо въздействие, силата и продължителността на тока за галванизация.

Пациентът трябва да отиде на процедура в удобно, свободно около тялотои облекло. Кожата в контактните места трябва да бъде чиста, без ожулвания и рани, защото това може да усили неприятните усещания. Кожата се обработва с хидрофилна подложка (възглавничка) за подобряване на проводимостта.

Процедурата започва, като физиотерапевтът прилага електродите на желаните места на въздействие (вратът, кръстът, крайниците, гръдният кош и т.н.). Електродите могат да са закрепени със специални връзки или да се крепят само контактно.

При включване на апарата пациентът започва да чувства леко затопляне от движението на електрическите импулси по нервните влакна. В някои случаи въздействието на лицевите, шийните и други чувствителни области може да предизвика спазъм на мускули, това е нормална реакция на стимулиране на нервните окончания. Въздействието може да проникне дълбоко в тъканите, стимулирайки регенерацията на мускулните влакна и нормализацията на кръвообращението. Ако усещането е за изгаряне или болка, физиотерапевтът намалява силата на тока. Цялата продецура трае между 15 и 30 минути за един сеанс, като в зависимост от диагнозата продължителността и интензивността на въздействието могат да се променят.

Електрофорезата представлява лечебен метод, при който през кожата се въвеждат лекарствени препарати с използване на галваничен ток. Той усилва проникването на активните вещества, подобрява въздействието има на възпалените участъци, напр. при заболяване на млечните жлези и стомашно-чревния тракт. Електрофорезата се използва при лечение на венерологични, гинекологични, урологични заболявания и възпалителни процеси в нервната система, мускулите  и тъканите на малкия таз. Едновременно с елекрофорезата могат да се прилагат и други форми на физиотерапия, като лечебна физкултура, масаж и рефлексотерапия.

Нашият галваностат тук е моделът Г-3Т от Завода за медицинско оборудване във Враца, производство 1988 г. Г-3Т има 4 бутона и един потенциометър. Първите 2 бутона са за избор на тока – първият за 5, вторият за 50 милиампера. Третият бутон е за смяна на поляритета (+ и -), а четвъртият е за включване на самия апарат. От левия потенциометър усилваме или отслабваме тока.

Съществува и по-стар модел от 60-те на Завода за електромедицински апарати София, който съм описал в друга статия. Използвайки придобитите вече знания за Г-3Т, мислим, че можете и сами да определите тук кой бутон за какво служи:

А тук можете да разгледате още едно старо българско медицинско чудо:

В Sandacite.BG намерихме този интересен български компютър за електрокардиография.

Ето че след известна пауза пак сме на линия със статия за медицинско оборудване! Днес във фокуса на нашето внимание е компютризиран уред, който служи за извършване на електрокардиографични изследвания на пациентите в болница. Произведен е през втората полови на 80-те, но кога точно – не знаем. За да уточним мястото на производство, нека да кажем, че в онзи период към Медицинската академия в София функционира малко предприятие за научно-развойна дейност и производство на електромедицинска апаратура. Именно тяхно изделие е този електрокардиограф – образец на българската медицинска електроника.

Апаратът е поместен в метална кутия, която не носи никакво означение на себе си. Но не бързайте да сметнете, че е безименен – може то да е отпечатано на монитора, който се поставя отгоре му и който за съжаление не успяваме да открием. Това обаче най-вероятно е стандартен михайловградски монитор от 8-битов Правец или телевизор чрез BNC или CGA конектор.

Стандартният обем на оперативна памет (RAM) е 32 кб. На този нашият паметта е допълнително разширена до 48 килобайта – чрез трети 16 килобайтов модул, поставен на цокъл. А за процесора можете да прочетете интересни неща по-надолу.

На снимката горе можете добре да забележите различните бутони и потенциометри за контрол на тока през пациента и малко други неща.

Нека да разгледаме ЕКГ компютъра и отвътре, което става лесно, когато се вдигне капакът – и виждаме ето това:

Използвана е двуслойна дънна платка в комбинация с дъщерна платка, която се грижи за аналогово-цифровото преобразуване на измерванията от активността на сърцето. Захранването е реализирано с български компоненти, отговарящи на БДС, включително и масивните електролитни кондензатори, които са устояли на теста на времето. Захранването е добре изолирано от останалите електронни компоненти. Това е от първостепенна важност при медицинското оборудване. Все пак не бихме искали да прекараме 220 волта пред нищо не подозиращия пациент!

От пръв поглед личи разликата в реализацията. Докато дънната платка е качествено проектирана и реализирана без почти никакви последващи корекции, то дъщерната по-скоро прилича на прототип , отколкото на краен продукт. Наличието на разширителен конектор на дъщерната платка, както и фактът, че от многожичния заден конектор се използват само четири проводника, води до заключението, че съществува още една версия на този компютър – с разширена функционалност.  Това обяснява и свободния цокъл за допълнителен UV EPROM със софтуер на дънната платка.

Самата дънна платка е изградена изцяло върху архитектура, базирана на 8-битовия процесор Моторола 6800.

Главният микропроцесор е Хитачи HD468B00P, работещ със скорост 2 MHz. Той е лицензирано копие, идентично с Моторола 6800. Честа практика през 80-те години на миналия век е да се използват така наречените вторични източници. Това са продукти, идентични и лицензирани от оригиналния производител. Така в случай на фалит, мащабно бедствие и други форсмажорни обстоятелства съществува възможност все пак желаният компонент да бъде доставен до завода производител.

Друг интересен факт около Моторола 6800 е, че по време на неговото производство Моторола сменя производствената си локация, част от инженерите отговорни за създаването на 6800 напускат Моторола и основават МОС Технолъджи. Там създават процесора MOS 6502, който е идентичен на 6800, макар и с разбъркани пинове. MOS 6502 с тактова честота от 1 MHz по-късно става част от култовия Apple ][, което поне на теория значи, че нашият електрокардиограф е два пъти по бърз от Apple-а. ?

Микропроцесорът е свързан чрез осембитова двупосочна шина за данни към Моторола MC68B21P (което е контролер за периферия). Именно така става връзката с дъщерната платка.

Повторяемостта на функции, а такива в един електрокардиограф има много, е подпомогната от програмируемия таймер Митсубиши M5L8253P-5.

Двумегахерцовият Хитачи HD46505SP видеопроцесор се грижи за изображението на кривата на сърдечната дейност, което излиза горе на  монитора.

Споменатите в началото 32 кб РАМ са реализирани чрез два 16-килобайтови SRAM модула Хитачи HM6264LP-15 запоени на дънната платка, а там е и третият 16-ак.

Целият софтуер се записва на две електрически програмируеми компютърни памети с електрически запис и оптично изтриване от типа UV EPROM с обем 8 килобайта всеки (общо 16), като те са разширяеми до 24. Те обаче са толкова едва при модела с разширени функции.

Ето в заключение и гърба на устройството – виждаме конектора за монитор, изводите с кабели, чрез които се извършва електрокардиографията и т.н.:

Това беше един от българските компютри със специално предназначение. Друг интересен наш електромедицински уред можете да разгледате тук ==>

В Сандъците – Sandacite докарахме и този чудесен стерилизатор за бебешки пелени!

Такаа… достатъчно се разшетахме из къщите, а и отдавна не сме представяли българско професионално оборудване. Какво ще кажете да се разходим до някоя болница?

Днешното чудесо, което е Ви покажем, идва именно оттам. Това е стерилизатор за едновремешните бебешки пелени за многократна употреба – тензухени и бархетни. Не като тия сегашните памперси, а такива, предвидени за многократна употреба след хигиенизиране. Едно време така е било – всичко се е стерилизирало, даже без специален уред, ами дори понякога направо със сапун във вряла вода.

А въпросната джаджа е производство на открития през 1966 г. Завод за медицински инструменти в Тополовград. Ако пелените не се прекарат през стерилизатора, в противен случай по тях биха останали бактерии дори и след изпирането им, а не искаме това да стане, нали? Ако се изварят и изпарят при температура над 100 – 100 и нещо градуса, то те ще се хигиенизират, защото ,,милиони микроби ще измрат“.

Действието на тази джаджа е следното. Отдолу, малко над дъното на металната кутия, има реотан. Отгоре виждате метална плоскост, която се нагрява от реотана. Поставяте пелените, които искате да изпарите, в тавичката с надупченото дъно, после я поставяте върху плоскостта и заливате с вода. Сетне затваряте капака отгоре и включвате кабела в контакта (между другото, той се свързва със стерилизатора посредством щекер). Реотанът нагрява плоскостта, тя от своя страна нагрява водата, образува се пара и за има-няма 20 минути инструментите са стерилизирани и готови за повторно използване.

Стерлизаторът потребява 450 вата мощност от мрежата и е в произвоство от 1970 г., а този нашияк конкретно е от 1971. Поначало на същия принцип могат да се стерилизират и други неща – напр. правили са го с медицински инструменти в болниците, но с една съществена разлика – онези болничните са херметични, развиват температура около 200 градуса и имат принудителна циркулация и освен това обикновено са по-големи. При този чак херметичност няма, но за бебешки нужди е напълно достатъчен. Между другото, дори отстрани има инвентарен номер на болница.

Така че, поздрави от старата болница! :)