Етикет: стара българска техника

Правили сме и вратовръзкогладачка – ето я сега в Сандъците – Sandacite!

Производството на това чудо започва в завод Елпром Варна вероятно от 1960 г. нататък. Както показва и името му, то е надграждане на функциите на обикновената ютия и тук вече говорим за ,,профилирано“ гладене специално на вратовръзки.

Основната част на джаджата е гладкото ламаринено тяло, блестящо нике­лирано и хромирано. То има форма на нож и се състои от две половини, закрепени околовръстно, между които има малко разстояние. Така тялото наподобава тънък калъф. В него е поставен пръчковиден нагревателен елемент от миканит, състоящ се от три листа. На средния е навита съпротивителната жица, а страничните два служат за изолация.

Към ламаринения корпус е закрепена дървена или бакелитна дръжка от две части, прикрепени една към друга с четири винтчета и гайки. В дръжката чрез съедининителни клеми са свързани изводите на нагревател­ната спирала и токозахранващия кабел.

Техническите данни на вратоврзкогладачката са следните: номинална мощност 63 вата, но­минално напрежение 220 волта (не, не е от ония най0старите уреди, дето са правени и за 150, и за 220!), консумация 0,003 лв/час, дължина 410 мм; ши­рина 80 мм, тегло 420 грама,  дължина на шнура 2,1 м, технически условия ЗТУ 20—60.

Я сега да изгладим една вратовръзка! :D Преди да включите гладачката към мрежата, задължително я поставете върху топлоизолационна подложка. След около 5 минути тя ще бъде готова за работа, дости­гайки температура около 130°С. Самото гладене се из­вършва, като пъхнем гладачката във вратовръзката, опънем я силно и я пригладим върху няка­ква гладка плоскост – напр. маса.

Като всяко друго устройство, и вратовръзгогладачката може да се повреди. Проблемите й се състоят преди всичко в прегаряне на нагревателния елемент. Тогава той трябва да се смени, като преди туй старият се демонтира по следния начин. Отвиваме четирите винта на дръжката и изваждаме двете й половини; сетне освобождаваме от съединителните клеми изводите на нагревателния елемент, а накрая го издърпваме внимателно от тялото. Поставянето на нов нагревателен елемент и сглобяването на гладачката става по обратния ред.

Максималната равновесна тем­пература на уреда е 200° С.

Това е засега. Но не сме свършили с модните чудесии – очаквайте утре и Първата българска панталоногладачка! :D

В Сандъците – Sandacite открихме неотварян входен домофон т 1980-те!

Не са много случаите, в които можете да попаднете на нещо, произведено преди десетки години и стояло си в пакета/калъфчето, запечатано през всичките тези десетки години. Все едно преседяло в състояние на хибернация, а Вие сега го изваждате от него! Понякога, когато става въпрос за особено древни и редки неща, да се сдобиеш с такава колекционерска придобивка е голяма отговорност, защото човек невинаги се усеща достоен да отвори нещо, останало запечатано по волята на неведоми обстоятелства толкова десетилетия.

Тази събота ни се случи нещо такова! В ръцете ни попадна входен домофон за многоетажна жилищна сграда, произведен макар и не толкова отдавна – през октомври 1989 – в Завода за градивни елементи в с. Ковачевци. Забележителното при този домофон беше, че (както виждате на горната снимка), беше поставен в автентичното найлонче, то пък в автентичното кашонче, запечатано с автентичните лепенки, а вътре се мъдреше и гаранционната карта.

Такива домофони сме виждали по множество стари жилищни входове – те стоят до входната врата, а около тях са разположени звънците на отделните апартаменти. Реално, предназначението на това изделие е да говорите с обитателя, от когото искате да Ви отвори вратата, като връзката е двустранна – говорите и чувате какво той Ви отговаря.

Отгоре пък домофоните изглеждат ето по този начин – произвеждаха се в Завода за телефонна техника в Белоградчик:

Отпред входният домофон има метална пластина, предпазваща микрофонния и телефонния капсул от повреждане, но самият корпус отдолу и отзад е пластмасов:

Те са два, за да не се получава акустична обратна връзка (микрофония) – микрофония.

Свързването на входния домофон към етажните домофони става по електрическата схема, която се дава към всеки входен домофон. При свързването и монтирането трябва да се внимава клемите да входния домофон да бъдат отдолу.

Ето я и гаранционната карта – разбира се, непопълнена, защото домофонът така и не е стигнал до продажба:

Листата за извършени серввизни (гаранционни поправки) и удостоверението за качество също са празни – по същата причина:

Понякога е добре да има и такива щуротии, които да носят и други усещания освен ,,обикновената“ радост от изникването на поредната рядка находка.

Поздрави от нас! :)

Вижте в Сандъците – Sandacite малко известните проекти за аеродинамични коли на Владимир Шопов!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 131, 30 март 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-131.pdf.)

Днес ще повдигнем булото над една тайнствена личност. На 10 януари 1944 г., при една от англо-американските бомбардировки над София, под развалините на сграда загива един талантлив българин. Кой е Владимир Шопов и с какво е важна неговата работа?

Малко се знае за неговия живот. Той е завършил инженерното си образование в Германия, а след това вероятно е работил в гр. Брауншвайг. По-късно става и представител в Германия на известния американски автопроизводител ,,Дженеръл моторс“. През 30-те г. творческата работа на В. Шопов е в своя апогей.

В края на 20-те и началото на 30-те аеродинамиката при леките коли е много слабо застъпена. Автомобилите имат лоша обтекаемост – множество издадени точки по каросерията пречат на правилното й обтичане от насрещния въздух. При ниски скорости това не е проблем, но колкото повече се увеличават километрите в час, толкова по-голяма част от мощността на двигателя ще отива само за преодоляване на въздушното съпротивление, т.е. поддържането на скоростта ще става с много повече ресурс. Автомобилите стават все по-бързи, проблемът за обтекаемостта – все по-сериозен. От нея зависят също така динамиката на колата и разходът на гориво.

Инж. Шопов през 1935 г.

И инж. Шопов се заема с тази актуална и належаща за времето си задача! През м. септември 1932 той публикува в авторитетното германско автомобилоинженерно списание „Мотор-Критик“ три скици на коли, притежаващи неочаквано авангардни за времето си каросерии. При вглеждане те напомнят за модели, произвеждани 15-20 г. след това.

Цялата идея на инж. Шопов се обединява от стремежа да разработи нов външен контур на автомобилната каросерия, който да няма нищо общо с дотогавашните разбирания и образци. Напр., той смята, че стърчащите и пречещи на въздушното течение елементи трябва да са монтирани под гладка обвивка. Преоформени са фаровете и задните светлини, а предната и задната броня, клаксонът и дори гумите е предвидено да влязат под обвивката! Променени са калниците, защото целта е всеки да покрива напълно колелото под него. Каросерията като цяло е удължена, а изглаждането засяга дори и задната част, за да се неутрализират завихрянето от въздушния поток и задържащите сили. Двете резервни гуми, вместо да стърчат отзад, влизат в удълбочения за целта багажник.

Долната част на автомобила е също преосмислена. Там стремежът, освен максимална обтекаемост, е всички части (като спирачки, полуоси, ресори, карданен вал, диференциал…) да се намират зад броня, която да ги защитава от удари и замърсяване. Тази долна обвивка оптимизира движението на въздухопотока между колата и терена, върху който се движи тя.

Всички тези инженерни решения оформят облика на един нов автомобил – машина, съвсем различна от онова, което може да се види по световните пътища към 1930-2. По времето, когато аеродинамиката при леките коли тъкмо прохожда и съществуващите образци предлагат единични, отделни подобрения, инж. Владимир Шопов създава цялостна концепция за свръхобтекаем автомобил – една каросерия на бъдещето. При това тя е много по-елегантна от всичко дотогава.

Спортен аеродинамичен автомобил, проект на инж. Шопов от 1932 г.

Да проследим обаче как продължава историята. След като публикува своята статия в „Мотор-Критик“, авторът й изпраща проектите си до няколко западни автомобилопроизводителя – „Даймлер-Бенц“, „Дженеръл мотърс“, „Пежо“ и „Фарман“. Отговорите оттам са двузначни. От една страна, чертежите, скиците и готовите макети са задържани немалко време, но пък получените писмени отзиви гласят, че „решенията са, без съмнение, твърде интересни, но няма възможност да бъдат осъществени засега“. Несериозно е обаче да смятаме, че толкова големи и мощни автомобилни компании биха изпуснали възможността да изучат, заснемат и въобще всякак да извлекат от материалите на инж. Шопов онова, което би им се видяло полезно. Ако отминеха лекомислено и незадълбочено толкова задълбочени работи в областта на автомобилното дело, тези компании просто не биха били това, което са. Още повече, че в едно от писмата си инж. Шопов изрично подчертава, че публикува и изпраща своя труд не за да търси материални облаги, а за да подпомогне развитието на новите, по-съвършени аеродинамични форми.

Ако разгледаме множество автомобили, произведени 5-15-20 години след 1932, ще видим как отделни решения на инж. Шопов сякаш са приложени в тях. Нямаме доказателства, разбира се, за преки случаи на плагиатство, но е факт, че визионерът инж. Владимир Шопов е предвидил бъдещото развитие на автомобилните каросерии и е работил всеотдайно за по-бързото им усъвършенстване. Той не е заявявал патенти. Дали някъде някой проектант е използвал идея директно от получените от българина материали? Тайна!

След няколко години във Франция и Германия, в края на 30-те инж. Шопов се завръща у нас и продължава усърдно да мисли и работи. Сред тогавашните му творби са проект за иновативен аеродинамичен автобус, авангарден самолет (също предоставен на компанията „Фарман“ за мнение), редица подробни планове за бъдещо летище в София и какво ли още не…

А какво ли би било, ако инж. Владимир Шопов не беше загинал? Не знаем със сигурност, приятели… защото в историята няма „ако“.

Как се представихме Sandacite – Сандъците на Софийския фестивал на науката 2018!

Напоследък зачестява нашето участие на различни форуми, общото между които е интересът им към темите, разработвани от нас – а те също могат да бъдат обединени под названието ,,събиране, запазване и популяризиране на историята на българската техника“.

Още след като нашият админ Антон Оруш спечели специална награда от конкурса за публикации на тема наука и технологии M-tel Media Masters 2017, той получи покана от организаторите на Софийския фестивал на науката да отбележи участие на този престижен форум за популярна наука и техника. За тези, които все пак не знаят какво е това, ще кажем, че това е чакано с нетърпение ежегодно пролетно събитие, вече за осма поредна година организирано от Британския съвет в България, и представящо различни лекции, презентации, демонстрационни щандове и практически работилници от всякакви области на науката и техниката. Това е чудесна възможност на любознателните хора да научат нови неща за всичко, което ги заобикаля, за децата – да узнаят как работят различни устройства от тяхното ежедневие и да се събуди в тях интерес да застанат ,,от другата страна на барикадата“ (т.е. да започнат сами да ги проектират и конструират!), а за презентатори, лектори и въобще всевъзможни демонстратори – да покажат най-интересните неща, с които се занимават, и по този начин да популяризират своите каузи и това, което са приели (предполагаме, повечето) за главна задача на живота си.

Та такаа, след като уточнихме с организаторите в какво ще се състои нашето представяне, дойде ред да транспортираме експонатите за демонстрационния ни щанд, а междувременно админът си правеше презентацията. Щандът щеше да показва около десет експоната от колекцията му, а ние междувременно с всеки ден добавяхме по някой.

Но да покажем все пак една снимка от триумфалната сряда миналата седмица, когато камионът с експонати влезе в двора на митичния София Тех парк (където щеше да се проведе тази година Фестивалът) и админът слезе и започна да превозва и подрежда нещата към щанда ни:

Наистина велик и тържествен момент за админа, защото той изпитва особено благоговение към това място и ето как сега мечтата му се сбъдваше – нашите експонати влизаха в Свещеното пространство на иноваторите, технологичните умници, футуристичните мозъци, ,,инфлуенсърите“ и прочие и прочие авангардни хора! :D :D

Преди това организаторите ни бяха направили и чудесна реклама – беше ни отделено място в специалния брой на сп. ,,Програмата“, издадена за Фестивала, а председателят на Британския съвет г-жа Любов Костова нееднократно ни спомена във ФБ постовете си. Хората ни изготвиха и специален банер, въобще – отнесоха се много грижовно и добре към нас. За което им дължим огромна и искрена благодарност!

Текстът е на вълнички, защото сме много развълнувани! :)

Та такаа, деня на откриването – четвъртък – админът дойде по-рано и подреди щанда, така щото той започна да изглежда така:, както е показано на първата снимка в статията. Но това не беше за дълго, тъй като съвсем скоро започнаха да пристигат посетители. В дните четвъртък и петък това бяха основно деца, доведени организирано от училища.

И точно тогава започна да се случва нещо наистина чудесно! Малките момчета и момичета започнаха да разглеждат старите апарати с чуден интерес и действително заинтригувани! Ние бяхме поразени от това колко много децата са запленени от старата техника и желаят да разберат тайните й! Можеше да се забележи, че (разбира се) те невинаги знаят как работи старата техника, но когато веднъж им го обясните, тя им става ДЕЙСТВИТЕЛНО ИНТЕРЕСНА! Както написа админът ни Антон Оруш във Фейсбук, ,,все едно съм в друг свят, прекрасно е!“ Някои от тях дори знаеха какво е грамофон искаха да го пуснат и питаха как се осъществява звуковъзпроизвеждането от плочата! А най-чудесното за душата ни беше, когато едно момче на 6-7 г. запита: ,,Извинете, може ли утре да Ви донеса любимата си плоча?“ Разбира се, то нямаше как да знае, че стоманена игла на грамофона ,,Орфей“ от Царство България ще увреди съвременната плоча, защото тя е предвидена за съвсем друг стандарт, но тук важни са посоката и начинът на разсъждение! На всички, които обясняват как съвременните деца са втренчени само в смартфоните си, можем да кажем – имате много здраве от Сандъците.бг!

А кои бяха експонатите, които представихме? Първата бг пералня ЕП`53 от 1953, 10-мб български твърд диск на ДЗУ Стара Загора, 2 черно-бели телевизора – София 59 ІІІ и Респром Т 5004, един от първите български автоматични телефони от началото на 30-те години, български електронен шах ИЗОТ 1042С, една от първите български банкнотоброячни машини – Electronica 400 на завод Електроника, първият български таблет Бриз 30, български механичен (манивелен) грамофон Орфей от Царство България с няколко плочи, втората българска прахосмукачка Плутон, принтер ИЗОТ 0230-М1 от 1983 г., а също така няколко дискети с игри за компютри Правец. Повечето от експонатите работеха и ги демонстрирахме и сме Ви запознали с тях на страниците на нашия сайт.

Хора на 30-40-50 години с интерес  и умиление си припомняха старите апарати, познати им от тяхното детство, и обясняваха на децата си тяхното действие и особености. Една майка ни сподели нещо доста интересно – че много от сегашните деца смятали, че едно време светът е бил черно-бял, защото тогавашните телевизори са били също черно-бели!… И това само в случая, когато изобщо научат, че преди цветните е имало и черно-бели телевизори.

Първата българска пералня също беше оценена подобаващо, защото попадна в туит на Adrian Fenton – съветник по научно, технологично, инженерно и математическо образование в Британския съвет във Великобритания и водещ комуникатор на наука.
Ето, даже в следващ туит е обяснил какво е това, защото никой не се е досетил:

Освен това тя беше и един от експонатите, предизвикали най-голям интерес у посетителите. Хората бяха искрено заинтригувани да разберат как протича при нея перилният процес – от изсипването на водата, дрехите и твърдия перилен препарат, та чак до номера с ,,механичната тепавица“ с двата валяка, въртени от ръчка. :)

Сред посетителите имаше някои много важни за нас лица, като напр. доц. Евгения Сендова и още някои други, чрез които се надяваме да пристигне помощ в намирането на някои липсващи експонати за нашата колекция. Запознахме се също така и с доста други хора, с които имаме общо мислене и дано това бъде основа за предстоящи съвместни начинания.

Та такаа… идваха и си отиваха хората, идваха нови, а по едно време админът ни Антон Оруш сподели култовите думи: ,,Това ме връща във времената преди десет и повече години, когато експонатите ми бяха все още толкова малко, че можех да влизам в стаята си и да ги оглеждам всичките като в изложбена зала“. :D

Лекцията  с презентация на админа Антон Оруш пък се изнесе в събота преди обеди и имаше две теми: Първият български изобретател Николай Тошкович от ХІХ век с неговите патенти и Първите български електромобили. Тя проведе при действителен интерес, доказателство за който бяха зададените след нея 4 въпроса от посетители в залата и 2 след това. Като се има предвид, че презентациите на далеч по-опитни лектори предизвикаха по-малко или същия брой въпроси, ние оценяваме това участие като наистина успешно.

Междувременно, докато се случваше всичко това, админът посети и някои от другите събития на Фестивала и написа репортажи от тях за Наука ОФНюз. Можете да ги видите тук ==> http://nauka.offnews.bg/search/?qstr=%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%88

А въобще темите на целия Фестивал бяха необхватно разнообразни – от българските антарктически експедиции, през защита от хакерски атаки, криминалистика и научна фантастика, та чак до ,,Защо умните хора вярват в глупости?“… и какво ли още не! Един празник и ние тук поздравяваме и отново благодарим на Британския съвет за чудесно организираното събитие! Имаше доброволци, които всеотдайно помагаха през цялото време, имаше интересни хора… луди 4 дни, беше страхотно! :) Истинско приключение!

Лека-полека времето си мина и дойде време за прибиране и снимки за спомен. Долните две са фаворитите ни. И двете имат нещо общо – изразяват безкомпромисния според нас начин, по който нашата кауза се вписва в  едно от любимите ни места в София – за да показва, че в природата, света и живота нищо не произлиза от нищо и всяко следващо стъпало е построено върху предишното.

ИНОВАЦИИ, ЗНАНИЕ, ПАРТНЬОРСТВО – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ! :D :D Просто да й се ненарадваш…

Беше прекрасно, беше велико! Чувствахме се в друг свят! Защото, колкото и хубаво да е да се събират различни стари експонати, най-голям смисъл тази дейност намира, когато те се представят пред аудитория, за да попива тя от интересните им черти.

Казваме Ви ,,чао“ с втората ни снимка за спомен – вече от двора на София Тех парк – като отсега казваме: готови сме за повторение!

 

Вижте киномашината Родина в Сандъците – Sandacite!

Така и така сме почнали с киномашините, давайте да ги изкараме докрая! :)

Българската киномашина Родина БК-ЗА  се произвежда от началото на 1960-те години в Завода за киномашини София, където са правени и много други. Тя е предназначена за обслужване на кинотеатри с вместимост до 600 места. Представлява модернизиран модел на киномашината БК-3 и се състои от станок с маса, в основата на който се намира клем­ното табло, кинопрожекционната глава, фенерът с дъгова лампа, горна и долна касета с размотаващо и намотаващо фрикционно устройство и накрая пускателят. При нужда машината може да се наклонява + 5 до — 15⁰. В кинопрожекционната глава плътно е за­творен предавателният механизъм на.

Киномашината Родина има трифазен асинхронен елек­тродвигател 220/380 V с мощ­ност 350 W и 1440 об/мин.  Тонлампата 6 V, 5 A се за­хранва с постоянен ток.

На долната фигура е показана схемата на филмопридвижващия механи­зъм на чудесията. Ето как става работата. Кинофилмът се размотава от подаващата макара (която събира 900 м филм) през противопожарния канал на горната касета (състоящ се от ролките 1 и 2) чрез 32-зъбния теглещ барабан 3. Като образува горна гушка, кинофилмът влиза във филмовия канал 4, откъдето, обхващайки декадражната ролка 5, се изтегля от средния барабан 6. След като образува долна гушка, кинофилмът навлиза в звукоотнемащия блок-адаптор през фрикционната ролка 7 и напречно направляващата ролка 8. Сетне обгръща гладкия звуков барабан 9 и през ролката 10 и амортисьо­ра 11 (който играе ролята на демпфер) излиза от звукоотнемащия блoк. После вече, като обхваща 32-зъбния задържащ барабан 12, кино­филмът преминава през про­тивопожарния канал на дол­ната касета, който се състои от ролките 13 и 14. Накрай той по­стъпва в приемащата филмо­ва макара, привеждана във въртене от намотаващото фрикционно устройство.

Киномашината Родина има огледална осветлителна оптика. За източник на светлина се използва дъгова лампа за постоянен ток с максимален електриче­ски режим 25 А при 50 V цахранващо напрежение. Тя е с обикновени кинококсове (+ 12 и — 8 мм), които са разположени в оптичната ос на кинопрожекционната машина. Кинококсовете се подават ръчно. Вдлъбнатото огледало е с асферична форма и има диаметър 258 мм. Обхватният ъгъл на огле­далото е 130°. Образът на светлинния източник се получава в плоскост, разположена близо до кадровото прозорче, с достатъчно равномерно осветляване на кинокадъра. Полезният светлинен поток на кинопрожекционната машина е 1500 мм.

В гнездото на обективодържателя, което е с диаметър 82,5 мм, се поставя просветлен кинообектив тип апланат.

Киномашината има цилиндричен обтуратор с кое­фициент на пропускане 0,42. Обърнете внимание на следната хитрост – има и водно охлаждане! За предпазване на кинофилма от преко­мерно нагряване филмовият канал се охлажда с течаща вода! :D

Както и при други машини, и тук при първоначалното задействане на прожекцията може да се получат аномалии в образа. Така например, отстраняването на декадраж (така се нарича, когато на екрана се покаже разделителната линия между кадрите) става чрез специално предвидена декадражна ролка.

Смазването пък се прави авто­матично с помощта на зъбна маслена помпа.

Такаа… вече познавате добре киномашината Родина и дори можете да изнесете лекция за нея! Преди това обаче е произвеждана и друго, по-старо наше такова устройство! Можете да го видите тук ==>

[1959] Българска киномашина Балкан

See more

Електриче­ска кафеварка от 1956 в Сандъците – Sandacite!

Поредният непознат (или поне забравен) български уред, който ще Ви покажем в нашия сайт, е ел. джезвенце! Става дума за устройство, специално проектирано да си прави човек кафе… като тия сега по магазините, обаче наше, българско, и на 60+ години. Вероятно е първата българска електрическа кафеварка.

Тази джаджа е предназначена за варене на кафе, чай, мляко, детски каши и за загряване на малки количества вода. Вместимостта й е 0,3 л течност, която за около 10 минути получава температура около 100 гр. Целзий и достига врящо състояние.

Работното напрежение на уредчето е 150 или 220 волта (произвеждала се е в два варианта). Тук е моментът да споменем и нещо любопитно – според албумната книга наръчник с бяла техника ,,В помощ на домакинята“ от 1959 г. същата тази кафеварка се е изработвала и във вариант с работно напрежение 120 волта! (Странна работа, или поне ние не знаем защо.) Тежи 0,4 кг. Отговаря на БДС-та, издадени през 1954 г. Произвеждана е в Еппром Варна (тогава – Фабрика за електронагревателни уреди).

Електриче­ската кафеварка се токозахранва с отделен подвижен шнур, който пък се свързва към нея чрез щекер.

Преди да заработите с нея, нека Ви кажем нещо важно – кафеварка без течност не трябва да се включва в мрежата, защото нагревателят й бързо ще изгори! Това е така, защото, когато нагревателят започне да се загрява и около него липсва консуматор на топлината му, неговата температура ще се повиши до такава степен, която ще предизвика прегряване на нажежената нагревателна спирала, разрушаване или най-малкото сериозна повреда на изолацията и т.н. Това е същият принцип, който е валиден и при днешните електрокани. (Също така, разбира се, е логично, че изключването от ел. мрежата трябва да се прави, задължително преди течността от съсъда да е излята!)

След ползване, ако кафеварката е замърсена с  нещо (мазнини напр.), тя трябва да се почисти с топла вода и сапун или специални препарати за почистване на алуминиеви съдове. Средства, като сода, пепел и др., не бива да се употребяват, тъй като разяждат алуминия.

ВНИМАНИЕ! При миене на кафеварката никога не я обливайте или потапяйте във вода – това ще повреди нагревателя й!

Водата в различните райони на България е с различни характеристики. В случай, че във Вашия район тя е ,,твърда“, с течение на времето на дъното на кафеварката ще се отдели слой котлен камък. С надебеляването си той ще започне да пречи на топлоотделянето от дъното към водата и затова се налага от време на време котленият камък да се отстранява. За да го направите, постъпете така: загрейте в уредчето вода, налейте малко оцет или пък поставете ябълкови кори да поврат известно време. При този процес котленият камък  ще омекне и лесно може да се изтрие от дъното на кафеварката.

Малко за анатомията на кафеварката. Устройството на джаджата е подобно на елек­трическата кана, която разгледахме наскоро в друга наша публикация. Към долната част на тялото е закрепена чрез развалцована основа. Тези детайли са направени от алуминиева ламарина.

Нагревателният елемент е познатата кръгла шамотна плоча с впресована в нея спирала с мощност 250 вата. Изводите й завърш­ват на двущифтова съединителна кутия. Плочата е притисната към дъното на тялото с винт, навиващ се в продълговата желязна скоба, която пък се подпира в периферията на основата. Тя се закрива от кръгло бронзирано дъно, закрепено на винта посредством гайка. На дъното са заварени три малки крачета. В горната част на тялото е занитена излята алуминиева дръжка, в която при отливането е заложена една шпилка с лява резба. В нея се навива чрез въртене наляво бакелитов удължител, служещ за хващане на кафениче го. Лявата резба на горните детайли е направена с цел при изливане на съдържанието да не се развива удължителят.

Повредите на уредчето пък се състоят в прегаряне на нагревател­ния елемент, който не може да се поправи. Заменя­нето с нов става по следния начин: снемаме дъното, като оставяме прикрепящата го гайка; развиваме малко с отвертка притискащия винт, с което скобата се разхлабва; завъртваме последната така, че краи­щата й да съвпаднат с прорезите върху периферията на основата, и я изваждаме; след това освобождаваме изводите на дефектния нагревател я на негово място поставяме нов. Сглобяването става по обратния ред. За да се осигури добро топлопредаване и дълъг живот на нагревателния елемент, той трябва плътно да прилепне към дъното на тялото.

А ето и нещо друго интересно от нашата вече почти обзаведена 50-арска кухня:

1957 – първият български тостер

See more

Първият български мултикукър в Сандъците – Sandacite!

Най-общо изразено, определението за мултикукър е ,,многофункционален уред за готвене“. Днес има множество вериги за бяла техника, които предлагат да си купим такъв тип уреди. Замисляли ли сте се обаче, дали все пак някога не е произвеждан и български такъв? На този въпрос ще отговорим днес.

Наскоро Ви разказахме за първата българска електрическа тенджера. През 1959 г., на базата на тази разработка, във Фабриката за електронагревателни уреди Варна (по-късно – завод Елпром в същия град) е разработена следната купчина джунджурии, която с право можем да наречем Първия български мултикукър.

Само че тогавашното название на уреда не е така, разбира се, а ,,електрическа универсална кухня“. Тоест, има се предвид, че с този уред получавате всичко необходимо за готвене. Дали? Я да видим…

Въпросният комплект се състои от постав­ка, тава, скара, тенджера с чаша и нагревателен капак, в който са мон­тирани два нагревателни елемента. Джаджата е пригодена за из­пичане и готвене на всички видове ястия и тестени изделия: баници, кифли, бисквити, гювеч, месни и рибни продукти, задушени, печени и пържени ястия, торти и други. За тази цел ще използвате тавата, скарата или тенджерата.

Да разгледаме технически изделието. От двата нагревателя в капака единият отгоре с мощност 650 вата (този, който е предвиден за готвене в тенджерата), а вторият в основата на капака – с 950 вата. Той е предназначен за готвене в тавата. Мултикукърът е произвеждан за работа с мрежово напрежение 150 или 220 волта. Разбира се, то е означено върху заводската табелка или върху опаковъчната му кутия.

Изпичането на тестените изделия или месни и други продукти се осигурява чрез равномерно предаване на топлината от долната, горната или пък едновременно от двете нагревателни спирали. Има обаче една особеност – те се включват посредством два отделни шнура към разклонителния щекер на контакта. Включването се извършва според желание и нуждата на ползвателя с оглед дали той желае да получи по-вече топлина от долната или пък от горната страна.

Тук можем да видим и частите на кукъра по ред на номерата, както следва: 1 – поставка; 2 – тава; 3 – скара; 4 – тенджера; 5 – чаша; 6 – нагревателен капак.

Малко съвети за работа с уреда! Както виждаме от илюстрацията по-горе, една от частите на мултикукъра е кръгла метална поставка. Преди включването на електрическата универсална кухня, поставката се слага върху топлоустойчива изолирана основа като мраморна или каменинова плоча. Преди да почне изпичането на тестените изделия или някакво ястие напр., е необходимо уредът да се нагрее предварително около 15 мин при пълна мощност. Когато капакът е с неизолирана дръжка, домакинята трябва да използва кърпа.

Времетраенето за изпичането на тестени изделия е около 30 до 40 мин, а за гювеч и други ястия от 1 час и 15 мин до 1 час и 80 мин, като точното време се определя от опита на домакинята.

След привършването на печенето кукърът трябва да се измие най- старателно, като за целта се употребява топла вода, чист парцал и сапун. Необходимо е се избягва чистенето с пепел или сода, понеже уредът се поврежда вследствие на това, че неговите части са изработени от алуминий. При почистване капакът не трябва се потапя във вода, защото проникването й във вътрешността му ще доведе до прегаряне на електронагревателния елемент.

При ползването на Първия български мултикукър трябва да се има предвид следното:

• закрепените в капака електрически елементи силно нагряват дръжката и целия капак на уреда. За избягване на опасност от пожар капакът нека се поставя при отнемането му от уреда върху топлонепроводима поставка;
• след привършването на печенето веднага да се изключи уредът от мрежата;
• при манипулация да се хващат телата на щекерите или щепселите, а не да се дърпа самият шнур – впрочем, това е правило при всеки електрически уред, разбира се! ;
• необходимо е периодически шнурът да се преглежда и да се поправя мястото на входа му към щекерите или щепселите, понеже след дълго употребление той се износва и поврежда.

След прегаряне на някоя от спиралите на уреда същата трябва и може да се замени с нова. За целта развийте трите гайки на кухите болтчета, намиращи се на капака, след което леко повдигнете горната половина и я наклонете също така леко в посока на двущифтовото гнездо. Заедно с това развийте гайките на четирите щифта. Извадете прегорялата спирала и се заменете с нова, върху която предварително са нанизани синците (мънистата). След това наново здраво закрепете краищата на спиралата чрез гайките към щифтовете от вътрешната страна на капака. Внимавайте да не се разменят местата на спиралите! Накрая затегнете капака чрез трите кухи болтчета, като още веднъж внимавате да не бъде разместена изолационната подложка.

Ако го използвате грижливо и спазвате гореописаните правила, можем да Ви уверим, че този уред ще Ви служи дълги години, тъй като, освен нагревателни проблеми, няма каква друга сериозна повреда да го сполети.

А ако екскурзии във времето като тази току-що са Ви интересни, предлагаме Ви да последвате Фейсбук страницата на сайта ни ==> https://www.facebook.com/sandacite/?pnref=lhc – за да научавате бързо нашите най-нови щуротии. :)

 

Имало и бг електрическа хлеборезачка – чак да не повярваш… Вижте я в Cандъците – Sandacite!

Наистина, много се изненадахме, когато ни изпаднаха тези данни за произвеждана българска машина за рязане на хляб и други хранителни продукт, която се произвежда (вероятно) от 1979 г. Тя, обаче, се вписва в непрекъснатото разширение на гамата български електроуреди, пускани главно от завода Елпром Варна. Означена е с индекс 79512.

Само вижте колко е функционално това чудо! То реже следните неща: хляб, кашкавал, сирене, колбаси, шунка, месо, лук, домати, лимони, цитруси, краставици, ряпа и други подобни вкусотии… направо всичкорезка! :D

Работи с напрежение 220 волта (естествено!), консумира около 200 вата от мрежата, а размерите му варират според това дали се намира в сгънато, или в разгънато положение. Така или иначе, максимално те могат да бъдат следните: 362 мм дължина, 252 мм ширина, 204 мм височина.

Ето и кои са съставните му части и въобще устройството на уреда (показано и на долната фигура):

1 – бутон на ключа; 2 – шибър за регулиране дебелината; 3 – упорна плоча; 4 – нож; ос-винт за закрепване на ножа; 6 – шейна; 7 – притискач; 8 – масичка; 9 – водещи ребра на шейната:

Такаа… а сега да го включим!

За тази цел първо трябва да поставите шейната и, разбира се, да включите щепсела в контакта. Отгоре на джаджата има едно от ония стандартните русенски пускови ключета, което трябва да натиснете, за да задействате електродвигателчето, а оттам и цялата резачка. Самото рязане се осъществява, като натиснете леко онова, което ще режете, към опорната точка, и тогава подадете към ножа:

Поначало месото и колбасите се режат студени  – веднага след изваждането им от хладилника. Пластмасовите обвивки на колбасите трябва да се почистват преди рязането на мезетата.

Притисквачът  е достатъчно прецизно направен, така щото Вие можете да нарежете ,,жертвата“ до последния резен, без да се опасявате, че ще нараните ръката си. Остриетата на притисквача държат здраво крайните парчета от продукта, а ръката Ви остава винаги зад стената на шейната и притисквача, които я държат на безопасно разстояние от ножа – всъщност я отделят от него. През което време ножът се върти с 85 об/мин и секунда след секунда Ви доближава до лелеяното манджане:

А сега малко за почистването на уреда. То се прави задължително при изключен от мрежата уред! Външните повърхности е достатъчно само да избършете с влажна кърпа. При основно почистване обаче е необходимо на демонтирате ножа. За тази цел с върха на нож или по-тънка монета развийте оста надясно:

Регулирането на дебелината на рязане става безстепенно посредством шибъра. Когато шибърът се движи надолу, опорната плоча се движи назад, а де­белината на резена се увеличава. Стрелката на шибъра посочва нагласената дебелина на рязане по скалата на ко­лоната:

УКАЗАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ – неслучайно ги пишем с главни букви

За безопасната работа на електрическата всичкорезка е необходимо да се спазва следното:

1. Напрежението на електрическата мрежа трябва са съответства на номиналното напрежение, означено на уреда.
2. При работа с джаджата винаги използвайте шейната и притискане.
3. Двигателят е с кратковременен режим на работа и не бива да бъде включен повече от 5 минути – също като при казан-пералните, с които Ви запознавахме наскоро, но тук периодът е дори по-кратък.
4. След работа с уреда, ножът трябва да се постави в нулево положение, като се измества упорната плоча чрез шибъра.
5. Уредът не е предназначен ползване от деца, затова се забранява достъпът им до него. Виж, да Ви гледат – може.

В заключение ви предлагаме автентичен документ – официална гаранционна карта на такава джаджа, закупена 1 ноември 1984 г. от магазин на СО Нармаг на днешната ул. Пиротска (тогава се казваше Жданов) № 19. Чиста проба орЕгинал! :D

Ами, това е! Пожелаваме Ви приятна работа с българската електрическа всичкорезачка и не забравяйте да си спомняте с любов за българската техника! :)

Eдна публикация на Cандъците – Sandacite!

Първата българска прахосмукачка в Сандъците – Sandacite

Напоследък (сигурно сте забелязали) продължихме серията публикации за ,,първите български неща“. Днес на ред е ЕПД 1 или Електрическа прахосмукачка домашна, 1-ва поред разработка на завода (Фабрика за електронагревателни уреди Варна). Производството й започва около 1957 г. Това означава, че тази година се навършват 60 години от пускането й на конвейера! Идеален повод да я почетем със статия. :)

Да разгледаме в началото от какво се състои уредът. Тялото на първия бг прахосмук се състои от цилиндричен гетинаксов кожух, в предната част на който е вградено електромоторчето с турбинната, а в задната част е предвиден прахосъбирач (бархетна торбичка). Двете части са разделени чрез гетинаксов диск. Моторчето с турбинката лягат във вътрешната част на кожуха върху два гу­мени пръстена, които поемат вибрациите на моторчето, когато то е в движение. От другата страна моторчето и турбинката са ограничени чрез щитово приспособление, което от своя страна е свързано с предния капак чрез гумен маншет. Отвътре на капака на прахосмукачката е нанесена елек­трическа скачвателна схема, вградени са електрическият пре­късвач, изводите и двущифтна кутия. Това последното е важно сведение, защото означава, че първата българска прахосмукачка се свързва с електрическата мрежа чрез щекерно съединение – все едно е скара, разбирате ли? И, между другото, да отбележим, че кабелът й съвсем не е няколко метра дълъг, както на следващата Плутон и на останалите прахосмуци след нея – даже напротив. :)

Самият капак е снабден с отвор, през който излиза всмукваният въздух. На задния капак се намира накрайник, към който се закрепва всму­кателното устройство, което се състои от еластичен маркуч и два удължителя от металическа тръба. Маркучът се закреп­ва към накрайщника, а към последния се захващат еди­ният или вторият удължител или пък и двата заедно според нуждата. Към края на всмукателното устройство се закрепват принадлежностите — четка, смукателна дюза и други – според предмета, който ще се почиства с прахо­смукачката. А през цялото това време тялото й лежи върху стой­ка с колела.

Мощността на електромоторчето е 290 вата, а турбинната е разчетена за 700 мм воден стълб. Консумацията на елек­трическа енергия е 0,290 квч.

Тъй като до началото на 1960-те години в България се използват различни стойности на мрежовото електрическо напрежение (127, 150, 220 волта), в ръководството за употреба на прахосмука е отбелязано, че ,,преди включването на прахосмукачката в електрическата мрежа трябва да проверим дали напрежението, нанесено върху табелката е същото като това на мрежата“.

А какви грижи трябва да полагаме за уреда? След едноседмично използуване на прахосмукачката трябва да се извади бархетната торбичка и тя почисти от набралата се смет, като изтупа грижливо, а след което наново се поставя в кожуха да прахосмукачката. Не необходимо едно допълнително изчеткване или изпиране на – торбичката, то даже  е вредно за плата.Обаче е необходимо след около двегодишно използване лагерите на моторчето да се гресират.

Също така, от време на време трябва да се проверяват въгленните четки на мотор­чето, като след износването им се заменят с нови.

Смукателната мощност на прахосмукачката е така разчетена, че да оси­гурява всмукването на набралата се прах, от една страна, а от друга, тъканта да не се оскубва. По-дебели тъкани, като килими, тежки завеси и др., трябва да се почистват от двете страни.

При случай, когато прахът не може да се всмукне от прахосмукачката (поради недостъпност), маркучът и тръбите могат да се прикрепят към отвора за издухване на всмукнатия въздух и прахът да се отстрани чрез духане.

Прахосмукачката, разбира се, трябва да се съхранява в сухо помещение.

Между другото, според информация, подадена ни от нашия потребител Станимир Стефанов, ,,Като монтираш маркуча на другата странa, можеш и да боядисваш. В комплекта имаше и бурканче.“ Все още не сме успели да се сдобием с тази прахосмукачка, а още по-малко с пълния й комплект), значи няма как да знаем дали едновремешни прахосмукачкопроектанти са държеи сметка за толкова голяма многофункционалност на уреда. Затова посоченото сведение остава в графата ,,непотвърдена информация“ до поява на нови факти, събития и обстоятелства, свързани с алтернативното приложение на първия български прахосмук.

А това знаете ли го? :)

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%8F/