Етикет: стара българска техника

Знаете ли, че днешните табели по ел. таблата носят един мноого стар дизайн и за 80 години не са се променили особено? Вижте повече в Sandacite.BG!

Всички сме ги виждали и ги помним още от детството си – жълти, изпъкнали метални табели със стрелката-светкавица (международният знак за високо напрежение) и релефни черни букви – ,,ВНИМАНИЕ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!“ Този дизайн го помним още от детството си, а повечето такива предупредителни табели, които можем да видим сега, са поставени преди 1990 г. В последните години започнаха да ги заменят с не толкова старателно направени  – напр. основата вече не са изпъкнала – но общото въздействие си е същото.

Даа, но един поглед в архивите показва интересния факт, че този дизайн съвсем не е измислен ,,по бай Тошово време“! За да установим и докажем това, ни помогнаха няколко листа стари стандарти на Българския институт за норми (БИН), издадени през април 1941 г. Тази институция е основана през 1938 г. и е родоначалник на днешния Български институт по стандартизация, който нормира и унифицира начините, по които се правят и изглеждат различни неща от обществена важност в България.

Всъщност  стандартизацията на тези стари табели е приложение към  по-голям нормативен документ, наречен ,,Предписания за силнотокови уредби и правила за приложението им“. Той урежда как да се поддържат силнотоковите (с напрежение над 1000 волта) ел. уредби, какъв надзор да се осъществява над тях, дава упътвания за предпазване от нещастни случаи и пожар, казва какви правила трябва да спазват работещите там, какви са дисциплината и мерките, които биха осигурили безаварийната им и безопасна експлотация…

Някой ден и тях може да публикуваме, но това е по-високоспециализирано и изследователско… дайте да видим сега табелите! :D

ОБЩ ВИД

Те е трябвало да бъдат изработени от материал, ,,издръжлив против атмосферни влияния“, което в тази епоха е означавало да бъдат метални. Надписът е трябвало да бъде черен върху жълта или светла основа, а буквите – да бъдат плоски, ,,без украшения“, за да се четат лесно от далечно разстояние. Ако табелата е ламаринена, високоволтовата стрелка и текстът е трябвало да бъдат ,,изпъкналопресовани“, тоест, да са пресовани в материала така, че да изпъкват отвън – откъдето се чете табелата. И, разбира се, закрепват се с 4 винта – по един във всеки ъгъл.

Така, сега вече може да си ги представите! :) Разположете се удобно, разгледайте добре тук, после затворете очи, и релаксирайте… :D Ето напр. тази табела с размер 30 х 20 см е висяла на входните врати на големи предприятия и работилници, двор на електроцентрала или монтажно отделение на машинна фабрика:

Тази долу пък е със същите размери, но са я поставяли на входовете на електроразпределителните подстанции, трансформаторните постове и при електроцентрали, а и  в помещенията с ел. табла под високо напрежение:

Тази е по-малка – 20 х 20 см – и е за места, където се ремонтира и изпитва новоремонтирана електроапаратура. То си личи и по надписа:

Пред входовете на помещения с ел. уредби ниско непрежение е имало и тази важна практическа табела:

Като се замисли човек – наистина важно да ги предупредят! Ток, вода  и човек – неочаквано добра комбинация :)

По-долната табела пък се е поставяла при входовете на електроразпределителните подстанции, в трансформаторните постове, при електроцентрали и в помещенията с ел. табла под високо напрежение, но само в случаите, когато там има паралелно работещи трансформатори. (От електротехниката знаем, че два трансформатора работят паралелно, когато първичните им намотки са свързани към обща захранваща мрежа, а вторичните им намотки са свързани към общи събирателни шини, към които се присъединяват консуматорите.) Размерите тук са отново 30 х 20 см:

По обикновените стълбове на електропреносната мрежа пък е можело да видим ето тази табела с размери 12 х 20 см:

Имало е и табели, предназначени за монтиране на електропроводи с напрежение до 250 волта. Те са служели за заостряна на вниманието на хора, които работят и извършват техническа дейност около електропроводите. Първата табела е с размери отново 12 х 20, а втората е със същите размери, но обърната на 90 градуса – 20 х 12:

Като си дадем сметка какво може да се случи, е лесно да си дадем сметка защо ,,проводниците не трябва да се пипат, даже ако са паднали на земята“:

Долната табела е по-специфична. Обясняваме си я с това, че при приключване на ремонтните работи и ,,вдигане на тревогата“ техническият ръководител е можел да разпореди демонтиране на табелата:

Досега не сме намирали на живот такива табели, но е близко до ума как са изглеждали – от подобна изработка са старите табели с номера на улици, които могат да се видят по стените на някои стари сгради, особено в центровете на големите градове. Когато обаче си намерим и истинска такава стара електротабела, с радост ще я добавим! :)

Сега пък в Sandacite.BG изкопахме един дърт димер – това е регулатор за осветление! :)

Замисляли ли сте се някога, че крушката, която сте си купили, може и да не свети така ярко на лампата ви? Или пък че можете да удължите живота й, като я включвате плавно, а не направо от 0 до максимум? Чрез просто устройство, наречено димер, можете да направите точно това – завъртате плавно потенциометъра и лампата светва в началото слабо, сетне по-силно и накрая остава толкова силно светеща, колкото вие й определите.

Такова чудо е произвеждано и в България още преди 30 и кусур години. :) Родното място на днешния ни герой е Инжeнepнo-внeдpитeлcĸo cтoпaнcĸo дpyжecтвo “Aвaнгapд”, създадено в София през 1985 г. с ocнoвнa цeл мaĸcимaлнo дa ycĸopявa внeдpявaнeтo в пpoизвoдcтвo нa вcичĸи cтoйнocтни пpoдyĸти и изoбpeтeния, cъздaдeни пo линия нa т.н. движение Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ).

Този български димер прави следния фокус: регулира плавно, линейно силата на светене на електрически лампи, изме­нянето на оборотите на бормашини, ел. вентилатори и др. (с мощност не повече от 420 вата), като изменя захран­ващото им напрежение от 20 до 215 вол­та. Може да се използва и като радиолюбителски източник на напрежение от 20 — 220 волта. Уредчето се свързва в т. нар. открита (вън­шна) инсталация чрез вградената в него лустър клема. Може да се поставя на стени и други повърхности хоризонтално или вертикално.

Самото включване на регулатора става чрез завъртане на потенциометъра надясно, а мощността се регулира чрез последващо въртене след това. Логично, когато копчето е в крайно ляво положение, не се консумира електрическа енергия.

Накратко: този уред пести електрически ток, а и създава комфорт в дома!

Между другото, този димер е поредният от серията малки експонати, които ни попадат в състояние ,,нови от магазина“, т.е. никога неотваряни и неизползвани. В случая този не е излизал от ,,хралупата си“ от 1986 г.!

Ето как става закрепването. Тялото с димера се фиксира с два винта за дърво (или с два пирона за повърхността), където ще се монтира, като винтовете се поста­вят на повърхността така, че потенциометърът да се намира под вентилационните отвори. Главите на винтовете/пироните не трябва да са с диаметър, по-голям от 0,8 мм, защото няма да преминат през дупките.

Ето какво положение трябва да заеме димерът след закрепване:

Кутията на светорегулатора е пластмасова, а в нея е поместена печатнтаа платка с електронните елементи на схемата. Основните такива са двата тиристора, които регулират напрежението върху товара на т.н. „амплитудно-фазов“ принцип.

Технически данни:

1. Работно напрежение — 220 в. /50 хц.
2. Минимална мощност на товара — 40 W
3. Максимална мощност на товара — 420 W
4. Максимален ток през — 2 А.
5. КПД на устройството — 96 %.
6. Допустимо колебание на мрежовото напрежение – ± 10%
7. Експлоатация при умерен климат в помещения — 0° до + 35°.
8. Габаритни размери: 123 x 83 x 40 мм
9. Тегло без опаковката — 330 гр.

Сега малко за свързването. То може да стане чрез гъвкав проводник с две жила със сечение по 1 кв. мм. и чрез щепсел и контакт за открита инстала­ция, но поставен на изолационна под­ложка (напр. азбест и др.). При това трябва да следваме следната схема:

Принципната електрическа схема на димера пък е следната:

Ако трябва по някаква причина кутията на регулатора да се отвори (напр. за да му смените изгоряло бушонче), демонтирайте го от стената, изключете електрозахранването и можете да отворите кутията с 4-мм отвертка, която служи и за отвиване на винтовете на лустър клемата.

Изгорялото бушонче се намира вътре в кутията и се сменя само с бушонче за ток 2,5 А. Ето и как става отварянето:

Мдаа… не е било обаче особено разпространено! Тези български контакти и ключове да осветление от 50-те г. обаче са, защо не прегледате и тях?

Видове ключове за осветление

See more

Вижте нашето фотоелектронно реле за осветление в Сандъците – Sandacite!

Питали ли сте се някога как някои осветителни лампи ,,разбират“ кога да се включат, щом навън стане прекалено тъмно? Обикновено се казва, че това става ,,автоматично“, но зад тази дума също се крие устройство. Като това, дето ще ви го представим днес! :)

Вижте кутийката по-горе. Тази джаджа е от сравнително малкото случаи в нашата колекция, когато намираме никога неотваряни български технически изделия. Просто така – произведени някога и след това неизползвани! Обикновено това се случва с неща от 1989 – 90 – 91 г., когато много продукция остава неизползвана или отива на скрап при разграбването на завода, или дъълго отлежава някъде в някой незнаен склад, така и останала неизползвана на мястото на монтажа си. Но се случва да попаднат и елементи като това реле, произведени в предишни години и по една или друга причина отлежавали неупотребена.

Та значи, днес разглеждаме т.н. фотоелектронно реле за дежурно осветление. Вероятно то е първото българско такова, защото се нарича ФЕР-1. Автоматично включва и изключва лампите в помещения, разни търговски обекти и други според външната осветеност. Релето е напълно автоматично и не се нуждае от непрекъснат технически надзор. Предназначено е да управлява  обикновени лампи е нажежаема жичка или луминисцентни.

Да отворим картонената опаковка…

Ето как работи. В долната пластмасова кутийка, която виждате, има фотоелектронен датчик, електронна усилвателна схема и мощен комутационен елемент – триак. Те са монтирани на печатна платка и са затворени в пластмасова кутия. Когато външната осветеност  се понижи до равнище лампите да се включат, сигналът от фотодатчика, усилен от електронната схема, отпушва триака и включва веригата на осветителните тела. И обратно – при повишаване на външната осветеност до достигане ниво на изключване на лампите, релето изключва веригата.

Ето и последователността на монтаж на ФЕР-1. То трябва се монтира близо на стена вътре в помещението, но задължително близо до прозорец, за да може фотодатчикът да се ориентира ориентира така, че изкуствена светлина да не попада върху него. Иначе би го заблюдила и ефектът ще се компрометира! Поради същата причина не се допуска върху фотодатчика да попада светлина от източника, който се обслужва от релето.

Самия монтаж извършете според схемата на релето, показана по-долу:

1. Първо се присъединяват монтажните проводници към клемите на изделието.
2. После монтажните проводници се прокарват до електрическото табло и товара.
3. Свързват се задължително при изключено напрежение.
4. Монтира се капачката (с помощта на винтовете, служещи за закрепване на релето към стената).
5. Извършва се цялостна проверка дали свързването е извършено точно по схемата
6. Включва се захранването.
7. И накрая – проверява се верността на функционирането.
8. Честито! Вече имате автоматично осветление! :)

Между другото, релето не трябва да се монтира в близост до нагревателни уреди или пък на височина под 2 метра от пода.

А техническите характеристики на джаджата са следните:

1. Номинално захранващо напрежение — 220 ± 22 V, честота 50 ± 1 Hz.
2. Ниво на понижаване на осветеността, при което релето включва лампите – 10 — 50 lх.
3. Ниво на повишаване на осветеността, при което релето изключва лампите 15 — 60 lx.
4. Максимално допустим ток на комутация – 1,8 А при активен товар и 1,0 А при ре­активен товар.
5. Максимална комутирана мощност до 400 W (за лампи с нажежаема спирала). При включване на по-мощни лампи трябва да се постави допълнителен комутиращ елемент (долната фигура).
6. Температурен диапазон на работа — 10—40°С при относителна влажност на въз­духа 90 %
7. Клас на защита II съгласно БДС 13548-76
8. Степен на защита IP 20 съгласно СТ на СИВ 778-77.
9. Климатична категория № III — съгласно БДС 4972-71.
10. Тегло — 0,150 кг.
11. Размери — 124/64/55 мм.

При производството на релето гаранцията на производителя – Завод за осветителни тела ,,Светлина“ Стара Загора – е давал, е била 12 месеца. Но това е само число, защото отлично знаем как множество неща, произведени тогава, работят и досега без даден дефект. И то точно от този тип джаджи – примерно разни ключове за осветление и т.н. ето и оригиналната гаранционна карта – дата на производство ноември 1985!

А ето и една друга джаджа от типа ,,извадени от пълна хибернация“:

Входен домофон от завода в Ковачевци

See more

Днес в Сандъците – Sandacite Ви показваме АБСОЛЮТНАТА КЛАСИКА – табло за бойлер тройна комбинация!

Ако сте живели в панелен блок, строен след 1985 г., не може да не си спомняте това! Тези табла се монтираха на стената между банята и шахтата с водомерите. Както много други неща от бита, с които сме свикнали, и за тия джаджи рядко се замисляме откога и са, що са и въобще някакви подробности около тях. Тази статийка е тук, за да допълни някои информации. Илюстрациите са от собственото наше такова табло – както виждате, имахме невероятния късмет да намерим чисто ново такова, никога неотваряно и немонтирано, произведено втората половина на 80-те! След 30+ години ние първи го отваряме – направо жива хибернация, представяте ли си какъв късмет…

Производството им започва през 1985 г., когато е приета т.н. отраслова нормала 0476548-85, с която се кодифицират техническите данни на тези тройни табла, които се предвижда да се монтират пред т.н. санитарни кабини. Вероятно ,,санитарна кабина“ е техническото название на баните на панелните блокове след 1983 г., защото след тази година те вече не се сглобяват на местостроежа по традиционния начин – от заварени панели, както другите елементи на блока – а пристигат от завода готови, спускат ги с кулокран и ги монтират към строящата се конструкция.

Както се вижда от надписа по оригиналната кутия на нашето, тези табла се правят в известния русенски електротехнически завод ,,Найден Киров“, работещ и в момента. Това табло е замислено да обедини три функции: да пуска бойлера, да пуска отоплителна печка и да Ви осигурява един 220-волтов контакт, в който да си включите прахосмукачка напр. – той е обикновен, двуполюсен, с максимално напрежение 250 волта и номинален ток 16 А, каквито са и показателите на ключовете. Когато сте включили бойлера или печката, съответното им бутонче трябва да е светнало. :)

Като се замислим, повечето електроинсталационни джаджи по кутията ги имаме… без тия, които смятаме за безинтересни и затова не сме си ги набавили. :)

Таблото-чудесия е предназначено за т.н. полускрита инсталация, при която около половината от корпуса му стои изпъкнала над стената (ама пък и ние, как го обяснихме… :) ). В техническата му документация много настоятелно предупреждават таблото да не се монтира на вътрешната, а на външната стена на банята – според нас това опасение е леко странно, защото нали все пак гнездото за него се намира отпред между банята и водомерницата… ама кой знае – може да е имало прецедент и някой да е проявил ,,творчество“. :D При монтажа към таблото да бъдат свързани жиците на бойлера и на печката, ако има такава.

За таблото е допустимо максимално общо натоварване 4000 вата при 220 волта. Притежава степен на електрическа защита IP20 по стандарт на СИВ 778-77 – този стандарт, колкото и странно да Ви изглежда, си действа и в момента. Нещо повече – самите табла дори се произвеждат и сега, но с разлика в оформлението – чисто бели са, докато старите като нашето са или с тъмнокафяв преден панел, или с черен.

А ето и схемата на чудесото – тя ще Ви е нужна, ако имате да си правите нещо по него, а и наизуст да го знаете, пак е недопустимо схемата на тая класика да седи заключена с девет катинара:

Ние взехме това табло специално, за да заменим ето това разбитото на снимката по-долу и затова ни беше изключително важно заместителят да бъде на еднаква възраст и с еднакъв дизайн с онова, което ще замести:

Не е особено яко, нали? Е, и ние мислим така, затова му осигурихме онова новичкoто. :)

Доскоро и леко с тоците! :)

В Сандъците – Sandacite пристигна и картофорезачка от ДЗУ Стара Загора!

След случая от по-миналата седмица, когато намерихме перфоратор за хартия, на който като производител беше означен Заводът за запаметяващи устройства Пловдив, сега явно е дошъл ред и на още едно хвърляне в тъча – заводът със същото име в Стара Загора, където се правеха българските хард дискове, е изработвал и… най-обикновени картофорезачки! Направо да не повярва човек… Даже си мислехме, че е някакъв майтап… макар че всъщност защо и откъде ли? Е, ето я сега пред Вас!

Тази картофорезачка не работи на ток, а изцяло с човешка тяга! Притискате лост, който пък натиска картофите към една решетка с остри режещи шипове, които раздробяват зеленчуците на малки парченца. Ето как става това.

1. Поставете устройството така, че дръжката с черното отпред да сочи нагоре към тавана, а същевременно задното закръгление да опира в масата – ей в такова положение трябва да застане:

2. Не че се съмняваме във Вашите хигиенни навици, но все пак измийте и обелете приготвните за рязане картофи. Ако те са прекалено големи, ги разрежете до удобен обем, преди да ги поставите върху режещата решетка.

3. Лоста (онова с ръчката) поставете в строго отвесно положение.

4. Сложете картофите резачката и натиснете с лоста, така че подвижната пластинка да притисне картофите до режещата решетка. Там вече острите шипове си знаят работата!

5. По този начин, постоянно натискейки лоста към решетката, картофите преминават през тази ,,преса“ и се разрязват на призмички.

6. Накрая измийте картофорезката!

Това е! Нищо сложно няма! Сигурно са я правили за загрявка преди проектирането на хард дисковете – ей така, за интелектуално поддържане, дето се казва. :)

Досега в Сандъците – Sandacite не бяхме виждали такова чудо!

Признаваме си, че когато за първи път видяхме тази печка, я подминахме, защото решихме, че е нещо не само небългарско, ами и въобще неелектрическо! :D При следващото кръгче обаче се загледахме по-настойчиво и забелязахме намотаната нагревателна спирала вътре, която ни напомни за ред български отоплителни уреди от 1950-те години. Оттам насетне интересът ни вече беше възбуден и взехме чудилището в ръце. А то се оказа наистина забележително!

Вертикална, издължена печка с отвесен дизайн, прилична на индуска пагода. Нагревателната спирала е намотана около шамотен прът, или поне от същия материал като плочата на първия български електрически котлон, да кажем. Целият корпус е направен от керамика, което ,,обуславя“ (както се казваше едно време) високата ефективност на печката, защото така тя може да топлоизлъчва и немалко време след изключването си. Освен това, както виждате, на равни разстояния един от друг в корпуса са направени широки прорези, през които пък топлината от все още включената нагревателна спирала може да излиза. Те дори и самите прорези за едни такива с сеслучайно търсена форма – някакъв източен мотив носят с това закръгляне отгоре. Дизайн и инженеринг от висока класа, съчетали както естетика, така и най-доброто от доелектрическите отоплителни печки с по-съвременните топлоизточници! Воала! :D

Сега – парливият въпрос за датирането. Поначало нищо не пречи да отнесем тази електрическа печка към средата или втората половина на 1950-те г. Само че има една малка подробност. Електрическите уреди от тази епоха са изключително добре описани в поне три изчерпателни книги, които познаваме, и в нито една от тях не се споменава за този. Също така, от долната страна на устройството е отпечатано работното напрежение във волтове – 220. Както знаем, 150-волтовото напрежение изчезва окончателно в България някъде в началото на 1960-те г. (Това е и причината, поради която множество наши уреди от 1950-те съществунат и в две версии – 150- и 220-волтова.) За този обаче нямаме информация да е изработван в такива два варианта. Затова го датираме към началото на 1960-те г. – може би 1962 – 3. Заводът – производител, разбира се, е Елпром Варна, а потребяваната мощност от мрежата е поне 500 вата, или нещо подобно – не се чете особено добре надписът, макар и да е впечатан:

Връзката с мрежата става чрез кабел с щекер, конектора за който виждате на първата снимка вляво.

Засега това са фактите, които можахме да издирим за тази причудлива електрическа печка. Малко преди нея започва производството и на първата българска духалка, която можете да видите ей тук:

1960 – първата българска духалка

See more

Първата българска аларма, която Сандъците – Sandacite намерихме за толкова години вехтошарство!

Днес ще Ви представим една стара българска охранителна аларма, на която случайно попаднахме.

Това устройство е доста малко – високо е около 25 см, широко 5 – 6. За да работи, не е нужно да се включва към електрозахранването чрез обикновен кабел. Работи на 9 волта с батерия и пази поверената му собственост (жилището, магазина или служебното помещение) по следния начин.

Монтирате устройството на касата на врата. Към самото него, което виждате, има и едно магнитче, което трябва да поставите на самата врата. В корпуса на аларменото устройство има и една ридампула, която играе ролята на датчик. И гледайте сега какъв фокус става!

Да приемем, че сте включили джаджата (тоест поставили сте алармата в готовност). Когато някой отвори вратата, магнитчето се придвижва така, че се приближава към устройството и тогава сработва електрическа верига между него и ридампулата. В резултат алармата се задейства, запищявайки пронизително! Съответно, когато магнитчето е отдалечено, веригата няма как да сработи и затова алармата не се включва, дори и да сте я поставили в режим на готовност.

За отбелязване е, че това алармено устройство пищи невероятно силно – неочаквано силно за малките си размери – и макар да не е свързано с някаква сигнална техника, със сигурност известява съседите на охранявания имот, че в него се случва нещо нередно, а оттам вече се разчита те да наизлязат. А освен това такъв писък има и прогонващ ефект – все пак плаши, пък и едва ли се ,,работи“ лесно с такава пищялка на главата! :) Самото то е наистина много здраво и няма как лесно да бъде разбито.

Логично е да се запитаме: а какво, ако самият собственик сутринта си влезе – и него ли ще ,,овика“ алармата? Проектантите от ЗММ Технотроника са помислили и за това! Предвидена е възможност за въвеждане на парола (чрез клавишите) и закъснение. Тези две функции означават следното:

• първо, чрез паролата собственикът се идентифицира – тоест, дори и алармата да го посрещне сутринта с пищене, той може да въведе паролата и така да ,,успокои“ устройството. Иначе тази аларма още няма лицеразпознаване и няма как да го разбере кой е… а кой знае, може би дори и по-добре, че няма :) ;
• второ, чрез лостчето ,,закъснение“ се задава малка времева граница между сработването на електрическата верига и началото на пищенето, така щото собственикът да има време да си влезе и да изключи алармата, преди тя да е оревала орталъка, че някой налита да граби от магазина :)

За толкова години колекциониране за пръв път виждаме такова алармено устройство, което ни кара да мислим, че са били произведени доста малко такива. Епохата му е краят на 80-те – началото на 90-те години. И, между другото, това ЗММ Технотроника София вече не съществува и молим да не се бърка с  ЗММ Технотроника, които са базирани в Шумен и още работят, но в различна област.

Това е от нас засега! Щом изнамерим още нещо достойно за очеркуване, веднага ще се включим отново. Поздрави! :)

---

По спомени на Стоян Цонев

Вижте какво интересно събитие проведохме Сандъците – Sandacite и Fibank!

Миналия четвъртък, 28.VІ.2018, в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман се случи нещо твърде интересно за цялата сандъчено войнство :)

Както знаете, от няколко години имам честта да съм гост на едно чакано събитие – рождения ден на блога на Първа инвестиционна банка (Fibank). Това отбелязване не би имало целия заряд, който носи, и не бих го очаквал всяка година с такъв интерес, ако тази институция не беше за мен с не едно нещо притегателна. Често пъти с тях сме имали неочаквани съвпадения на мисли,  възгледи и обстоятелства или сме мислили в една посока. Във Fibank има бая приятели на българската техника и любимия Ви сандъчен сайт – ако сте обърнали внимание, една немалка част от статиите си публикувам в издавания от тях вестник Fibank News, в който вече две години вадя от забравата някои от най-интересните факти от нашата техническа история. Издателите му бяха първите, която се обърнаха към мен с идея да пиша специално за българска техника. Неведнъж съм се интригувал от различните им инициативи, свързани с подкрепата на българските начинания, както и от изненадващите  подходи, които използват в комуникацията си с обществеността и клиентите си.

Тази година блогът на банката отбелязва своя 10-годишен юбилей. Поначало блог медията заема важно място в комуникационната политика на Fibank. Писал съм по тази тема и преди, но нека сега напомня. Блогът дава възможност за просвещаване – изграждане и обогатяване на финансовата култура на хората; също така е и практически полезен, защото  там може да се намерят статии, които да помогнат на човека да се ориентира по-добре какво точно търси. Една от причините е, че писмената форма дава възможност за по-пространно и пълно обяснение на много обстоятелства и термини от света на финансите (в този случай), а тези неща е важно да се знаят добре, ако човек иска да е на ,,ти“ с услугите, което ползва. Мога да Ви уверя, че когато темата е в ръцете на някой добър разказвач, банката престава да бъде традиционното скучно място. :)

Първата ми среща с https://blog.fibank.bg/ беше някъде през 2013 г., когато търсех нещо, което ме интересуваше – вече не помня точно какво – но помня, че стилът на писане по финансови теми ми направи впечатление – не бях го срещал никъде другаде. И сега ми е много интересно да чета статиите там, а тази година за юбилея му подариха нови дрешки и играчки (визия, рубрики и функции), които според мен правят блога им още по-интригуващ.

А сега да опиша за какво се борех аз там тази година. На тези блогови рождени дни често съм се срещал с хора, които имат изявено отношение към нашето сандъчено дело. :)

По покана на директора Корпоративни комуникации на Fibank г-н Ивайло Александров Sandacite.bg имаше възможност да изложи 10 подбрани експоната от колекцията,  които да внесат на празненството духа на българската техническа история. Предпочитанието падна върху изделия, свързани с комуникации и банково дело, а самото празненство се проведе в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман.

Самата идея да представя част от дългогодишния си труд наживо ме зареди с енергия и реших да покажа неща, които действително имат какво да кажат на гостите. Първоначалното решение беше някои от тях дори и да поработят. :) Както и миналата година, работата мина през собственоръчно изработени плакати, обсъждане на разполагането на експонатите в пространството с чудесната Десислава Богданова-Чучулайн (също от Корпоративните комуникации). Тя има много разбиращо отношение към сандъчената кауза, а също така и твърде висок художествен усет – в смисъл, усет кое е красиво и кое къде ще седи добре. :)

Гостите бяха, както обикновено е на това събитие, блогъри и служители на Fibank. Поначало много обичам тези рождени дни, тъй като това е времето, когато хем можеш да си поговориш с хора, от които само си чел материали, хем можеш да ги попиташ онова, което желаеш да научиш, а също така може и да обсъдиш някакви бъдещи планове.

Разбира се, маниаците на стара техника си имаме номера и както винаги, сме на всяка манджа мерудия! :) Защо Ви го казвам – ами защото не знаете, че известната тукашна статия за историята на българската банкова техника всъщност се роди от предприето мое издирване дали съществува разработен някога български банкомат – та ако ще, и в един-единствен прототипен екземпляр. Тогава някой ми пусна мухата, че такъв има; аз прерових архивите и спомените в половин България, но не намерих и следа от такова нещо. Е, статията я направих, разбира се, но пък сега имах и възможност да обсъдя евентуалното все пак съществуване на първи български банкомат с истински специалист по банкови карти! След като той също отрече заблуждаващата информация, поне научих къде се намират трите навивки (в по-старата литература се казваха ,,витки“) на антенката на безконтактните карти. Обсъдени бяха и други стратегически теми, като напр. дали дебитна карта може да се ползва за отвертка, да речем. Все пак ние тука сме портал за стара ТЕХНИКА, да му се не види!

В интерес на истината, на пъстрото събитие успях да ,,сключим споразумение“ за поредица общи статии на тема… ама айде за момента да не Ви казвам, та да им се радвате повече, когато им дойде времето! :D

А самите джаджи, които представих, са снимани по-долу. Подготовката мина и през набиране на технически сведения за три от тях, което ще рече, че този чудесен повод беше и случаят, който извади въпросните три неща от категорията ,,мъртви експонати“ (ако не знаете какво е това, вижте тук ==> ЦЪК). Като се знам какъв муден колекционерски чиновник съм, заслугата за това е само и единствено на рожденденската покана! Иначе щяха да си седят и да си тънат в неизвестност… до второ пришествие.

Но да не се отнасяме. Почетни гости на блог-вечерта бяха:

• механичен грамофон Орфей от 30-те години:

Като е грамофон, не може и без плоча – в случая това е ,,ФАБРИКА ЗА ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ  Б А Л К А Н Ъ“  СОФИЯ.

Между другото, песента е с подходящото название ,,На трапеза“ и даже имахме случай да я пуснем, та да озвучи механата. Добре се получи :)

• телевизионна игра от 1978 г. Гейм 2:

Не я включихме, но пък на плаката имаше снимка от игрова ситуация.

• телефон от края на 1920-те, произведен в Телеграфно-телефонната работилница към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните на Царство България:

• ролковият магнетофон от средата на 1960-те Мелодия МК6, за който днес Ви пуснахме статийка :)

• военнополеви телефон от началото на 1940-те г. КСТ (Княз Симеон Търновски), работес със суха батерия и служещ за свръзка между две военносилови единици напр.:

• белоградчишката директорско-секретарска телефонна уредба ,,Вега“, за която Ви разказахме вчера:

• една друга щуротия, на която тия дни ще посветим отделна статия, тъй като заслужава това:

Според мен джаджолята произведоха интересно впечатление. Напр. известният технологичен журналист Светлин Желев ги обиколи всичките, даже поиска да вземе няколко от тях в ръце и ги коментираше. Поначало всичко може да стане интересно на хора (както се уверихме и с децата от Софийския фестивал на науката), стига да им го обясниш достатъчно увлекателно и ,,като за тях“. Друг отзив, който чух, беше, че примерно грамофонът така добре бил разположен, че не ставало ясно от нашите неща ли е, или е част от интериора на заведението, защото то се намира в стара софийска къща и е в доста ретро стил. Ха-ха… само да им се прииска Орфеят. :)

Както си му е редът по протокол, излязох и аз да се изложа и да кажа традиционните ,,няколко думи“.

В което време вдясно от мен се кипреха Първият български таблет и една от първите български банкнотоброячни машини, на които не виждате дори целите плакати. Но какво пък – виждали сте ги в съответните статии. :)

Почетен гост – турени директно на една от масите! – бяха и представители на най-големия стандарт дискети, произвеждани някога в света – 8-инчовите:

Както си му е редът, на всеки рожден ден има и торта…

И се правят искрени пожелания!

Събитието беше великолепно преживяване! Винаги се чувствам искрено щастлив, когато имам възможност да популяризирам това, което съм успял да спася и запазя от старата българска техника. А Fibank са страхотни приятели в това.

А, да… и една история за чао! Точно когато на другия ден си прибирах партакешите, се случи аз с магнетофона в ръка да се размина на изхода на ресторанта с влизаща клиентка. ,,Ааа, ама това е магнетофон!?“ – възникна посетителката на ,,Лаванда“. И още преди да успея да потвърдя, тя продължи: ,,Прекрасен е!“ :D

Е, какво да каже човек повече? :)

Йее, ето и Първата българска гладачка за панталони в Сандъците – Sandacite!

Ако си спомняте, във ,,,Форест Гъмп“ един човек беше чул от друг, че майка му работела като панталоногладачка в някакво ателие за химическо чистене. Ние запомнихме тази дума не за друго, а защото това беше първият път, когато я чухме. А вторият беше, когато се сетихме да напишем тази статийка и да наречем по същия начин първия български уред за гладене на панталони, датиращ от 1960 г! :)

Май напоследък ни е тръгнало на вълна мъжка мода. След като вчера гордо Ви запознахме с Първата българска вратовръзкогладачка, нека сега да обърнем фнимание (както се казва в някои среди :D) и на първата българска панталоногладачка!

Тази джаджа е предназначена за топлинно изглаждане на ръбовете на панталони, на плисета и др. и е лесно преносима. Производството й е било във вездесъщия Елпром Варна:

Устройството на щуротията е сравнително просто. Тялото й представлява стоманена тръба. Към горния й край са подвижно прикрепени две ламаринени челюсти, които се притискат силно една към друга от специална цилиндрична пружина. В тръбата под челюстите е монтиран нагревателен елемент. Той представлява съпротивителна спирала от тънка жица, навита около шамотен сърдечник, покрит с предпазна шамотна гилза. Изводите на спиралата, изолирани с порцеланови мъниста, се свързват с токозахранващия кабел в кухата дървена дръжка посредством съединителни клеми.

Техническите данни на гладачката са следните: номинална мощност 100 вата, но­минално напрежение 220 волта;  дължина на кабела 1,7 м; дължина 310 мм; ширина 150 мм; тегло 0,450 кг; тех­нически условия ЗТУ 13 — 59.

Ето и как да си служим с нея. Гладачката се включва към мрежата, след като първия я поставим подпряна върху лостовете и дръжката. За­гряването продължава 5 — 10 минути. Преди гладе­нето е важно панталоните да ги почистим, а ръбовете им леко да ги навлажним. Сетне разтваряме челюстите и поставяме панталона между тях. Държейки го опънат, прид­вижваме равномерно гладачката напред и назад по дължината му, докато се изглади и оформи добре ръбът. При необходимост гладенето може да се из­върши през тънък плат.

По време на работата уредът не бива да се поставя откъм загретите си челюсти върху лесно запалими пред­мети. След края на операцията той незабавно трябва да се изключи.

Както всяко друго техническо устройство, и панталоногладачката може да има повреди. Както и при аналогичната щуротия за вратовръзките, и при тази джаджа те се състоят в прегаряне на нагревателната спирала, която се сменя с нова по следния начин. Отвиваме стопорното винтче, което втулката, която запушва предния край на тръбата; след това отвиваме и застопоряващото винтче на дър­вената дръжка; изтегляме внимателно последната, въртейки я леко наляво и надясно, като едновременно с това натискаме шнура в посока към дръжката; осво­бождаваме от съединителните клеми изводите на нагре­вателния елемент и накраяй славно го изваждаме, обръщайки надолу предния край на тръбата. Ако е възможно, свързваме изгорялата спирала; в противен случай я заменяме с с нова. Сглобяването на уреда става по обратния ред!

Това е. Нищо сложно няма. Ако ли пък все пак имате проблеми, пишете във ФБ групата ,,Електротехника схеми техническа литература и електроника“ или се обърнете се към някой електроразбирач от по-старото поколение – не може да не знае! :)