А! Списаниe КОСМОС пак ще излиза! Вижте повече в Sandacite.BG!
Вечното списание Космос
Току-що намерихме една много, много интригущава новина, която искаме да споледим с Вас. :)
След 23 години прекъсване легендарното списание „Космос“, с който поколения жадни за знания българи израстнаха в годините на Желязната завеса, се възражда в луксозно пълноцветно списание от 21 септември, съобщава http://24chasa.bg
Изданието излиза за първи път през юни 1962 г., а колекционерите пазят и до днес тези почти 300 книжки, написани на великолепен език от блестящи редактори и разказвачи. Списание, което в годините на социализма трябваше да ти запази близък продавач на сергията, за да бъде прочетено от кора до кора от цялото семейство. Космос от знания, който създаде няколко поколения свободомислещи учени и мечтатели.
Днес „Космос“ се завръща в по-модерен дизайн и с повече страници. Той ще е различен като съдържание, тъй като светът около нас се промени през всичките тези години. А и защото – ще припомним ние – в нашето интервю с дългогодишния заместник-редактор на легендарното списание д-р Светослав Славчев той сподели, че ако се бе запазил до днес, един днешен ,,Космос“ със сигурност би бил друг, тъй като ,,тогава ,,Космос“ беше прозорец към света, а днес прозорци има много“.
Първият обновен брой е посветен на оцеляването. Ще прочетете какви са шансовете на тези, които падат от високо, и ще се събуди ли някога от комата великият шампион от Формула 1 Михаел Шумахер? Ще подготвяме за вас във всеки брой криминални загадки от по-близката и по-далечна история на човечеството. Този път за Пабло Ескобар и Тутанкамон.
Ще надникнем зад кулисите на НАСА и ще се пренесем в паралелните светове, където може би в този момент животът ви протича по различен начин. Разбира се, подготвили сме специално „Досие“ за конспирациите за атентатите от 11 септември и за един диамант, който носи проклятие на крале, кралици, бижутери, търговци и банкери от Мария Антоанета до Пиер Картие.
Както в този брой, така и в бъдеще, ще разказваме за вас много истории за интересни личности от всички сфери на живота – първите – за демоните на Антъни Бурдейн и братоубийствената война, която дава живот на големите спортни брандове – „Пума“ и „Адидас“.
Машина на времето ще ни връща към издания на „Космос“ от 60-те до 90-те години на миналия век, за да покажем тогавашни статии и анализи, които към днешна дата изглеждат нелепо или пък са уникално сбъднати прогнози.
Списанието се изработва от екипа на вестник „168 часа“ и научни експерти.
На 21 септември ще излезе първият брой на обновеното списание ,,Космос“. ПРИПОМНЯМЕ, че още през есента на 2014 г. нашият сайт Sandacite.BGпръв скенира и качи за безплатно теглене 100 % пълен архив на великото списание ,,Космос“, включващ абсолютно всички негови броеве и приложения, без каквото и да е изключение.
В Сандъците – Sandacitе публикуваме историята на легендарното списание Космос!
Списание Космос
(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 128, 26 януари 2018 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)
„Космос“ е списание… но да кажем само това за него, е все едно да кажем, че „Таймс“ е вестник. „Космос“ е заглавие, за което съм сигурен, че винаги ще значи нещо. Едва ли има човек, който да не го помни или поне да не е чувал за него.
„Космос“ е легендарно българско издание, определяно още навремето като „научно-художествено списание за юноши“. То започва да излиза през юни 1962 г. и оттогава отваря истинска врата към света за тогавашните читатели. На неговите отначало 64, а сетне все повече страници като в пъстра мозайка се срещат разгадани мистерии от вековете, неочаквани хипотези от природните науки, нови мнения по вечни енигми, последни новини от науката и техниката, смайващи научнофантастични разкази… Огромна част от темите в списанието са разработвани за пръв път на такова равнище и с подобно майсторство, а разказите са от автори, за които тогавашните български читатели в повечето случаи само са чували – класиците на фантастиката Азимов, Робърт Хайнлайн, Клифърд Саймък, Робърт Шекли… дори и няколко разказа от Стивън Кинг. И само тези имена да бяха!
Вечното списание Космос
За да може всичко това да се случва в продължение на десетилетия, разбира се, е нужен огромен труд. От 1967 г. зам.-главен редактор на „Космос“ става блестящият научнопопулярен автор д-р Светослав Славчев, човек с широки интереси, дарба да научава нови неща и умение да ги разказва увлекателно. Той е двигателят на списанието, но сред авторите има и тесни специалисти в други сфери, в които излизат статии – психология, археология, футурология, астрономия, география, зоология, биология, роботика и какво ли още не! Това оформя профила на списание тип дайджест. Разбира се, най-„касовата“ тема по това време е космонавтиката, което е обяснимо с големите й успехи през този период. И още повече надежди – напр. авторите са били уверени, че до 2000-ната г. ще има заселени хора на Марс. Има и рубрики с по-кратки текстове – „Природен календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Астрономически календар“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица). За илюстратори са привлечени известните художници Борис Ангелушев и Александър Денков.
Веднага след излизането на пробния нулев брой се получили множество писма от читатели, в които гимназисти желаeли в списанието да присъстват „повече художествени материали“. Затова колегията взела решение във всеки брой да се помества НФ разказ, а самите статии да бъдат по-популярно написани. Читателите обяснимо проявявали най-голям интерес към американските фантасти, но в началото на 60-те г. на широкото им публикуване не се е гледало с добро око от издателя на „Космос“ – ЦК на Комсомола. За да заобиколят тази преграда, редакторите прибягвали до хитър трик. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „Ние много добре си го знаехме английския, но просто т.н. „препреводи“ бяха единственият легален начин да се промъкнем между капките“ – намигва д-р Славчев. Нещо като да размахаш книгата пред очите на цензорите и да им кажеш: „Ето, няма проблем да публикуваме това – виждате, че в Съветския съюз е излязло!“
Вечното списание Космос
През 70-те и 80-те г. тиражът на „Космос“ стигал до 210 000 за всеки брой! Това го прави третото най-разпространено списание в България през този период. Тиражът спокойно е можел да бъде и още по-голям, но в онези години за това са действали ограничения, определени от ЦК, а не съобразени с читателския интерес.
Изпълването на списанието с интересни новини е било въпрос на подбор и превод. За рубриката с кратки научни новини „Предава „Космос“ редакцията е имала абонамент за над 30 световни списания от различни области. От тези авторитетни източници са взимани новини, но и самите автори са били хора с познания и са измисляли теми, по които информацията в България е била малко или изобщо е липсвала.
Вечното списание Космос
Дори и след 1990 г., когато повечето държавно издавани списания спират излизането си, идеята „Космос“ се оказва жизнеспособна и до края на 1994 г. с неговото издаване са занимават две частни издателства. Ветеранът престава да излиза едва когато в България се появяват няколко списания, всяко от които е профилирано в някоя от областите, в които дотогава „Космос“ е бил законодател. Отново ще цитираме д-р Славчев: „Тогава „Космос“ беше прозорец към света, а сега прозорци има много“. Колко е точно това определение – „прозорец към света“ са думите, с които го определят и много дългогодишни читатели.
За главоломния успех на списанието без съмнение стоят няколко фактора – предоставянето на достоверна и майсторски поднесена информация от непознати области с „глад за знание“, увлекателно написаните материали, НФ разказите, отговарящи на читателското търсене, възобновяването на традицията на научно-популярните списания отпреди 1947 г., за която самият д-р Славчев признава, че е отчетена при създаването… Благодарение на всичко това „Космос“ остава една легенда, а емблемата с белите букви на черен фон винаги ще пробужда приключенското в нас.
Тази изключително интересна статия е поместена в първия брой на списание Космос, излязъл през октомври 1962 г. Тя отговаря на въпросите на две малки деца, пожелали да узнаят как се подготвя и печата един брой на любимото им (а и на нас!) списание. Тъй като това е първият брой и списанието все още е нямало по-късната си известност, ние предполагаме, че случката е измислена, но забележителното описание на процеса е напълно истинско!
Щастливи сме от възможността да споделим статията с верните си читатели. Автор: Магдалена Исаева.
(Напомняме Ви, че 100 % пълна колекция-архив на легендарното списание Космос, подготвен от sandacite –сандъците, можете да изтеглите напълно безплатно ОТТУК).
,,Всеки ден, когато отваряме пощенската кутия на списание«Космос», се посипват множество писма. Пишат ни пионери от различни краища на нашата страна. Днес получихме писмо, написано от две пионерчета: Стефчо и Катя — брат и сестра. Те разказваха за себе си, за училище, за това, че обичали да четат книжки за пътешествия и приключения. А накрая пишеха:
«. . .Ние много искаме да се запознаем с редакцията на списанието. Искаме да научим къде се печата то. Ако няма да бъде много трудно, ние ви молим да ни покажете печатницата. Ето ви нашия адрес. . .»
Зарадвахме се много, защото никой досега не беше поискал да разбере къде се печата нашето списание. Обадихме им се веднага. И след малко те бяха сред нас, в стаите на редакцията.’ Поприказвахме си малко, дори им издадохме някои «тайни» — какво ще има в следващия брой, в приложението за какво ще се разказва; Но те започнаха да стават нетърпеливи и аз ги поведох.
Прекосихме дългия коридор с червената пътека, затворихме и последната врата и ето ни в печатницата на Държавния полиграфически комбинат «Димитър Благоев».
Посрещна ни оглушителният шум на наборните машини. Край тях сновяха хора в сипи престилки, миришеше на разтопено олово. Двете деца раз глеждаха удивени машините, хората. Всичко за тях беше ново и много интересно. Светналите от любопитство очи и поруменелите бузи издаваха вълнението им. Впили поглед в машините, те сякаш ме забравиха.
– Хайде, — подканих ги аз, — елате да ви покажа къде се печата нашето списание.
Стефчо и Катя ме последваха. Влязохме в монотипния отдел.
— Трябва да знаете — продължих аз, — че наборът е два вида: ръчен и машинен. Списание «Космос» се печата на монотипна машина.
Стефчо и Катя разглеждаха двата апарата, от които се състои монотипът — наборния и отливния.
– Какви са тези ленти – с дупчици?
– Ще ви разкажа всичко по ред. Това е наборният апарат. Той прилича много на пишеща машина, но има повече от 200 клавиша. Когато работникът набира, натиска клавиша на всяка буква и знак. Тогава в апарата специални игли правят дупчици върху тези ленти. А какво става после с тях, ще видим след малко.
В това време Стефчо и Катя учудено трепнаха. Чу се звън и те се огледаха. Но. . . всичко е спокойно. Работникът продължи да набира. След мъничко звънчето пак се обади. Този път Катя попита:
– Като че ли се звънна?
– Да. Наборният апарат има малко звънче. Щом работникът е приключил един ред, то дава сигнал за началото на другия ред.
Списание Космос Spisanie Kosmos
На снимката: набиране на текст в наборния цех.
Децата следяха напрегнато машината и очакваха да се обади звънчето.
– Елате, ще разгледаме отливния апарат—-подканих ги аз.
Тук те видяха надупчените лентички, които така много бяха заинтересували Стефчо.
– Според дупчиците в лентичката апаратът отлива букви, редове и така—цялото списание.
Стефчо не искаше да се отдели от отливния апарат. Чудно му беше как само по тези дупчици апаратът може да разбере коя е буквата и дали това е буква или препинателен знак.
Когато излязохме от монотипното отделение, спряхме в голяма зала. Нямаше шум от машини, хората работеха мълчаливо и слушаха музика.
—След като отбележат грешките, материалът идва тук, за да бъде поправен. Това се нарича коригиране. То се извършва ръчно. После започва с връзването.
Стефчо искаше нещо да пита, но не посмя да ме прекъсне.
– Нали знаете, винаги преди да се построи нещо — къща, завод или язовир, най-напред се прави план. Ние също правим план за нашето списание. Той се нарича макет. Там точно отбелязваме мястото на разказите и на другите материали, на рисунките и на заглавията. Като има този макет пред себе си, работникът нарежда колонките с набраните букви в строго определен ред по страници.
– Сигурно след това започва самото печатане — каза Катя.
– Преди да отидат на печатарските машини, страниците се нареждат в големи железни рамки. Всяка рамка събира 8 страници от списанието.
– По 8 страници изведнъж ли се печатат?
Всяка, книга и всяко списание се печатат на коли. Една кола представлява голям бял лист. При прегъването му се образуват 16 страници. Те се подреждат в металически рамки. Печатането им става най- напред само от едната страна, после — от другата.
– Как се подреждат страниците? — Стефчо ми зададе още един въпрос.
– Подреждат се така, че когато се прегъне листът, страниците да следват по ред от 1 до 16.
Излязохме от наборния цех и се упътихме нагоре по стъбите н плоскопечатния цех. Стефчо и Катето бяха много доволни. Те вече не се смущаваха и смело задаваха въпроси.
В печатарския цех също ни посрещна силен шум, но пионерите бя ха вече свикнали. Те разглеждаха мълчаливо машините. Разбираха вече сами. Ето два лоста поемат листа хартия, поставят го на място. Намазаната с мастило форма с подредените в нея страници се отпечатва под натискана специален механизъм.
По определен канал листът се нарежда върху другите, а неговото място в това време заема нов лист.
Изведнъж Катя се сети.
– Ами корицата? Къде се печата тя?
Заведох нашите гости в друга зала с машините, които печатат само корици.
– Понеже корицата е многоцветна, не може да се печата изведнъж. Тук всяка машина има определен цвят мастило и печата само една форма или един детайл. След това в машината се поставя друг цвят мастило, започва печатането на други детайли, после —трети цвят и т. н., докато се получи богатата цветна корица.
Напуснахме печатарския цех и отидохме да видим как става сгъването на колите, подшиването заедно с корицата, обрязването на трите страни.
— И тук списанието е вече готово, нали? — попита Стефчо.
-— Да, напълно готово, за да премине в експедиторското отделение. Оттам книгите, списанията и вестниците се пренасят с коли, за да попаднат в нашите пощенски кутии, по будките на РЕП или в книжарниците.
Неусетно се озовахме отново пред редакцията. Стефчо и Катя бяха доволни, че вече знаят как се печата списанието и бързаха да разкажат всичко на своите другари“.
След завчерашната ни среща с д-р светослав славчев, изплаваха 6 нови, неизвестни досега приложения към броеве на списание Космос. Тях скенирахме и ги добавихме към архива.
Дългогодишният зам. главен редактор на сп. Космос д-р Светослав Славчев е роден през 1926 г. Завършва медицина в София. Автор на научно-фантастични произведения, редактор, сценарист. През 1947 г. издава първата си книга „Кръвта на цивилизацията“, посветена на борбите около „черното злато“ – петрола. От 1960 г. е на работа в изд. Народна младеж, а от 1967 г. влиза в редколегията на легендарното списание Космос, в която остава до 1988 г.
В свободен разговор той ни сподели спомени за списанието, но и за доста неща около темите му.
Откъде дойде идеята за сп. Космос? Кой определи концепцията?
Космос започва като научно-художествено списание за юноши. Основната разлика между него и на пръв поглед сродното „Наука и техника за младежта“ (НТМ) е, че НТМ е за по-висока възраст – над 19-20 години. Самата идея не е оригинална, тъй като в много страни съществуват списания като Космос. България не прави изключение дори и преди 1945 г. – тогава са излизали популярните и добре осведомени Наука за всички, Свят и наука, Природа, Венец… Но идеята на Космос е той да бъде специализирано издание за юноши. Автори на структурата са трима души – Стефан Дичев (той прави предложението до ЦК на Комсомола с идея да стане главен редактор), д-р Александър Пеев (д-р по криминалистика, сам автор на много криминални романи и повести) и д-р Светослав Славчев. Списанието трябва да има научно-художествен профил, а не научно-популярен.
Обособяват се рубриките – „Природен календар“, „Астрономически календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица), „Спорт“, „Направи сам“.
Първият брой излиза през юни 1962 г. и е „нещо като проба на читателите, за да се види как ще възприемат новото издание. Веднага се получиха изключително много писма, главно от гимназисти, и от тази кореспонденция стана ясно, че те биха желали повече художествени материали. Така се стигна до идеята във всеки брой на Космос задължително да има един научно-фантастичен или приключенски разказ, а и където може, статиите да са написани не толкова строго научно“.
Как научните новини стигат до редакцията?
Редакцията на сп. „Космос“ е била абонирана както за водещите съветски, така и за главните западни научни издания, с информация от които се води рубриката „Предава Космос“ – там се публикуват новините за научни открития, по няколко на една страница, кратко и ясно. Според д-р Славчев редколегията е получавала около 20 списания по абонамент. Освен това, самите редактори на Космос са хора с контакти и всеки привлича около себе си любознателни люде, които четат, търсят новини и ги „донасят“. Редакторите измислят нови теми, по които в България информацията е малко или изобщо няма.
Темата, която най-силно е вълнувала юношите по това време, е космонавтиката. И това е обяснимо с оглед на огромните постижения на астрономията и овладяването на Космоса, които са направени точно през тези десетилетия. Тази тема е тясно свързана с научната фантастика.
В списание Космос излизат за пръв път редица автори, които по-късно българските читатели ще опознаят като легенди в научната фантастика – Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри, Хайнлайн, Диксън, а дори и малко „ужаси“ – например, в броеве от края на 80-те г. има разкази на Стивън Кинг. Именно преводите на англоезичната фантастика са бил проблемни, защото все пак Космос е бил издание на ЦК на Комсомола, а там по добре познати конюнктурни причини на американската фантастика не се е гледало с добро око. И тогава хитроумните редактори са намерили начин да заобиколят бдителните цензори. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „На днешния читател това може би изглежда странно и някой по-незапознат – кой знае! – би обвинил нас, създателите, в незнаене на английски – усмихва се д-р Светослав Славчев. „Но т. н. препреводи бяха единственият „легален“ начин да се промъкнем между капките“.
През втората половина на 70-те и 80-те г. тиражът на списание Космос стига до 210 000 екземпляра за брой. Това е третото най-високотиражно списание в България след Жената днес (400 000) и Здраве (300 000). Космос спокойно е можел да печата и много по-висок тираж, но тогава тези ограничения са били налагани „отгоре“ (ЦК), а не съобразени с читателския интерес.
Кои бяха вашите автори?
Всеки от редколегията е имал ресорни рубрики. „За научната фантастика отговаряше д-р Славчев, за техническите новини – д-р Димитър Пеев, за материалите от областта на психологията и социологията – Магдалена Исаева„. В редколегията е имало и други специалисти – известният математик проф. Паунов е избирал публикациите от тази област, биологът Димо Божков пишел за естествените науки в списанието, а по правно-обществените науки публикувал проф. Йордан Тотев.
След 1988 г. започват окрупнявания и редакцията на списание Космос е слята с тази на Наука и техника за младежта. Въпреки гневната статия по този въпрос, поместена на първа страница в брой 1-1991 г., д-р Славчев споделя, че всяко от изданията“ е запазило своя стил и сериозни разногласия нямаше, а сливането беше чисто формално“.
Защо угасна Космос?
През 1991 г. започват истински бурните години. „Държавната комсомолска организация спира да съществува, а Космос остана без издател“. Списанието обаче близо тридесет лета е радвало читателите и обяснимо се появяват един след друг два частни заместителя. Първият е фирма АФ Виком, която издава списанието през 1991 и 1992 г., а след това ИК Труд поема 1993 и 1994 г. Тогава вече д-р Славчев не е главен редактор, а го замества Надежда Маринова. Но според доайена равнището на списанието не спада – „тиражът продължи да е висок (особено през 1993-4 г.), интересът също“.
Светослав Славчев обяснява отказа на издателство Труд да издава Космос след 1994 г. с нароилия се голям брой издания, всяко от които пише в областите, в които дотогава Космос е бил „законодател“. „Всяко от тях беше профилирано в определена област, докато Космос беше дайджест“.
Кое съвременно издание е истински наследник на Космос?
Този въпрос също няма еднозначен отговор. „В момента специализацията на такъв тип издания е много по-висока. Има списания за екология, космонавтика, биология. Популярното списание Осем ни е наследник, но „до известна степен“. В едно обаче д-р Славчев е категоричен – Космос в съвременен вариант напълно „едно към едно“ би бил излишен. „Светоусещането на хората сега е различно. Тогава Космос беше прозорец към света, а сега прозорци има много“.
Правили ли сте научни прогнози и дали те са се сбъдвали?
Редакторът се усмихва самоиронично: „На първото – да, на второто – не. Например, смятахме, че до 2000-ната г. ще има открито лекарство срещу рака и ще има заселени хора на Марс. Но генетиката все още е далеч от този лек, а на Марс само продават парцели“. По отношение на информационните технологии авторите не са предвиждали до какво равнище ще стигне тази техника сега, защото „компютрите така или иначе бяха още в бебешка възраст“. В този смисъл, сегашното ниво на компютризация не изненадва д-р Славчев.
Какво мислите за отстъплението на научната фантастика пред фентъзито в наши дни?
„Има едно връщане към корените на фантастиката, които поначало са в приказката, а приказката е фентъзи. Съвременните хора изпитват известно разочарование от технизацията на света. Това връщане обаче не е отстъпление на фантастиката, а по-скоро връщане към друга нейна форма. Технотронната фантастика, освен техническите чудеса, замърсява природата и прави човека играчка в ръцете на случайностите и на описваните машини. Старата научна фантастика живее, но тя живее с други темпове“. Едно време този вид фантастика е показвала величието на бъдещия технизиран свят, а сега по-скоро ни показва как този свят може да се спаси от прекалената технизация, която сякаш ни омаломощи. „Научната фантастика се насочва към обществените взаимоотношения и техническият научно-фантастичен елемент съществува по-малко. Дали действието ще е в бъдещето, или в миналото, е само форма. Същественото е друго – конфликтът. Бил той човек-природа, конфликт на обществена основа, човекът в конфликт със себе си… Конфликтът е в основата на разказа. Фантастиката е бъдеще, но не само.“
Според Вас в какъв формат трябва да съществува едно съвременно списание за научна фантастика?
„Съвременното списание за научна фантастика трябва да печата не само художествена литература, но и подходящо написани анализи. Съвременният конфликт е човек-природа. Това е конфликт на цивилизацията и той е най-големият. Земята има 7,5 млрд- души население, а една пета от тях водят полугладно съществуване“.
„Има болести, за които не сме никога помисляли. Те не са породени от цивилизацията, но се разпространяват от нея. Така например, прословутата ебола е ендемична болест в Нигерия и Кот д`Ивоар. Но смъртоносно заболяване я направи съвременната техника. А такива трески е имало и в България – в южните села през 1950-51 г. върлува т. н. Кримска хеморагична треска. Тя обаче не беше описана в нашите учебници. А през 1951 г. в Свиленград бях на крачка от нея“ – поглежда ме достолепният редактор.
Оказа се, че в бързината да Ви зарадваме сме пропуснали да добавим този брой, за което сигнализираха бдителни потребители. И така, заповядайте, ето го, но този път в PDF – 03.pdf
Също така – броеве 02-1973, както и 03 и 06-1984, които имали някакви проблеми, пак според потребителски отзиви –
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Сандъците.нет във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite/ – за да достигнем до повече хора.
И такаа, драги приятели, дойде време за нашата изненада за Вас!
Списание Космос архив
След цял месец и половина носене и скeниране като гламави, накрая виждате нашия подарък – нов, абсолютно 100% пълен и комплектен онлайн-цифров-дигитален-електронен-и-какъвто е още там архив на култовото списание Космос! Цели 300 и кусур броя, колкото са си били винаги, минали през всички превратности, които не отминаха и издателското дело. Заедно с всички (над 100 са май) приложения ,,Библиотека Космос“, освен това с различните карти, Панорама ,,Космос“, други приложения и т. н. – всичко това е стъкмено на едно място, в удобен за теглене формат.
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite– Сандъцитевъв Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.
За тези, които не знаят, ще поясним, че списание Космос е легендарно българско научно-популярно и техническо списание, излизало от 1962 до 1994 г., превърнало се в емблема на любопитството и любознанието за две поколения читатели. Като е Космос – наистина е Космос! В него са се публикували материали за астрономия, психология, различни клонове на техниката, история, археология, етнография, морско дело, различни обществени науки, любопитно, неизвестно, занимателни рубрики и какво ли още не! Нещо повече – списание Космос има заслугата да представи за пръв път на българския читател доайените на техническата фантастика Айзък Азимов, Артър Кларк Хайнлайн, Саймък. И само те да бяха…
Ето повече за него от тази нелоша статия в Уикипедия – ЦЪК!
Списание Космос архив
Сега, малко пояснения за поредността на броевете – през кои години колко броя и приложения на сп. ,,Космос“ са излизали. За да няма мрънканици от типа на ,,ама защо от 1993-а са само 7 броя“ – напротив, скенирано е, смея да кажа, всичко, което е издавано като броеве и приложения. Търсил съм като кърт, но накрая имА смисъл. :)
Та картинката е следната:
1962 – 6 броя, започва от юни
1963-1988 – 10 броя годишно
1989 – 12 броя годишно (в края на 1988 г. ,,Космос“ е обединен със сп. ,,Наука и техника за младежта“ и поради това обемът нараства на 98 страници)
1990 – 6 броя (вторите 6 не излизат поради липса на хартия и отказ на ДП ,,Георги Димитров“ да се ангажира с по-нататъшния печат на списанието поради големия му обем и тираж)
1991 – 10 броя
1992 – 3 броя
1993 – 7 броя, като І брой е от юни месец, а ХІІ брой – от декември
1994 – редовни 12 броя
От 1964 до 1975 излизат малки книжки – приложения – фокусирани върху точна тема, или приключенски разкази, такива за експедиции и т. н. След 1975 г. въпросното приложение е вградено в списанието, ето защо обемът нараства от 48 страници на 64
Останалите карти, плакати, панорама ,,Космос“ и пр. приложения са разпространявани през 60-те г.
Списание Космос онлайн
В този смисъл, който Ви казва, че от примерно от 1990 г. има повече от 6 броя, от 1991 – 12, от 1992 – повече от 3, от 1993 – повече от 7 и т. н., Ви лъже съзнателно или несъзнателно.
В миналото списание Космос е пускано в електронен вид, но в силно редуциран обем (не повече от една четвърт от броевете), а от различните приложения и книжки нямаше нито една. Това означава, че такова начинание не би могло да представи Космос в цялото му разнообразно великолепие на теми и обхват. Някои броеве от този архив са използувани и тук… но е надградено твърде много – на практика останалите 80 % от броевете и приложенията.
Настоящият архив, изпълнен от Направлението по БСК и Направлението по АКД към ЦТПР, си поставя за цел да представи за пръв път в българското интернет пространство абсолютно всички броеве и различни приложения на списание Космос, без каквото и да е изключение. Трудностите пред намирането на броевете (специално на тези след 1990 г.) бяха твърде много, но работата се вършеше с патологичен ентусиазъм, защото знам, че удовлетворението и благодарността на нашите потребители е най-голямата награда за нашето усърдие.
Дължа благодарност на Университетска библиотека ,,Климент Охридски“, които ми помогнаха с намирането на двадесетина от броевете, тъй като въпросните номера липсваха дори и в моята лична колекция.
За пръв път вече всеки има възможността да се наслади на тази чудесна колекция, която посвещавам на Вас – нашите потребители – част от културната българска общественост.
Sandacite.BG ще продължи и в бъдеще да Ви представя най-интересното и непознатото от българското научно-техническо наследство.
На страниците на нашия сайт ние можем да Ви предложим за безплатно теглене много и различни книги, схеми, данни, документация, сервизни и технически описания, ръководства за всякакви видове българска техника, до бумагите за която съумеем да се доберем – лампова и транзисторна електроника от всякакъв вид, битова техника, силова електротехника… Също така трябва да отбележим пълното течение на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ и доста броеве от сп. ,,Компютър за вас“, както и внушително количество броеве на българска радиотехническа периодика преди 1945-47 г.
И всичко това се прави само защото вярваме, че нашият дълг като българи е да пазим и с всички сили да се борим за съхраняването на българското техническо наследство!
Заповядайте в специализираните теми, само кликате и теглите:
пълен архив на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ – https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7/
![[Списание Космос] 6 нови, неизвестни приложения!](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/03/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD.jpg "[Списание Космос] 6 нови, неизвестни приложения!")
