Етикет: СО Периферна техника

Sandacite.BG намерихме и магнитна карта за контрол на достъпа чрез устройството ИЗОТ 1035С

Преди доста време ви бяхме описали накратко първото българско електронно устройство за контрол на достъпа – ИЗОТ 1001С от 1979 г. Нека си я припомним. То е инсталирано на служебните входове на административни сгради и предприятия. Състои се от главен блок с компютърен модул, основан на чипове от българската серия СМ 600, и пул­тове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена кар­та, върху която, наред със снимката и дан­ните му, по магнитен способ е записан и уникален служебен номер. Всяко преминаване през входа (влизане или излизане) се записва в па­метта на централното устройство и се прави баланс на времето на този служи­тел, за да се установи колко от предварително зададените присъствени часове човекът е бил в сградата.

ИЗОТ 1001С позволява и задаването на „плаващо“ работно време с различни параметри. На­пример, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъства или не при условие, че общият му баланс дава необхо­димите часове за работния ден.

Ето как изглежда нейният карточетец:

Даа, но се оказа, че по-късно традицията е продължена и на смяна идва втори модел електронна пропускна система, наречена ИЗОТ 1035С. Тя е произвеждана вероятно в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Научихме за нея, когато случайно ни попадна картата от устройството – виждате я на снимката най-горе в публикацията. Такава карта досега на живо никъде не сме виждали, а тези пропускни компютри са изхвърлени от различните сгради още в началото на 90-те, така че това сега се превръща в един от най-редките експонати в колекцията на Sandacite.BG.

Тази пластика е напълно същата като най-масовите български фонокарти от 80-те години, произвеждани в ГДР след 1983 г. В това няма нищо чудно – на една такава карта с магнитна лента като тях може да се запише всякаква информация. Те са само с тази лента, без чип. Именно на черната магнитна лента отгоре се записва уникалният служебен номер на служителя. Долу вдясно виждаме и кода на производството, който при българските карти е отпечатван само на тези от държавната поръчка в ГДР, изпълнена от тамошното предприятие Zimex. Нашият екземпляр е произведен през 1987 г., а компютърът за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С влиза в употреба през 1984.

Всъщност това отгоре е обратната страна на картата – предната е тази отдолу, с името на предприятието, чийто вход отваря картата. В случая това е Централният институт по изчислителна техника и технологии на днешното Цариградско шосе:

Тази карта също е използвана от служители на предприятия, институции и т.н., а принципът е същият – прокарваш през процепа на карточетеца и се отбелязва кога си влязъл/излязъл. Компютърът балансира времето, което човекът е изкарал в сградата, и така удостоверява дали е заработил задължителния брой часове. В такъв вход сме виждали надпис: ,,МОЛЯ, ОТЧИТАЙТЕ КАРТИТЕ СИ ПРИ ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ!“ (забележете какъв хубав български език – ,,отчитайте“, а не ,,чекирайте“, както сега!). 

Тази магнитна пропускна карта е още едно доказателство, че колко е важен един експонат, не се определя от неговата големина и тегло! :) Да си пожелаем обаче да намерим някой ден и поне един от двата ИЗОТ-а…

Българският контрол на достъпа

See more

Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

Българската банкова техника – кратка история

See more