Много хора си мечтаят да имат вкъщи хлебопекарна! А ние в Sandacite.BG си намерихме стари български хлебопекарни.

Много обичаме вкусен хляб, ама наистина вкусен, не гумен! Вижте само долната реклама – е за такъв става дума – ароматен и се топи в устата. Помним, имаше преди десетилетия една пекарна на Гладстон и Ботев – то я има и сега – където правят много вкусен хляб. Едно време хлябът навсякъде е бил толкова готин. Ей сега ще Ви покажем пък в какво е пекан! :D

Това по-долу са професионални машини за печене на хляб, пуснати в производство през 1958 или 1959 г. от завода Елпром Варна. Имало е три модела – ЕХИП 3000, 6000 и 9000. Всяка има по две камери една над друга и изтеглящ се плот, а пространството между камерите е запълнено с топлоизолиращ материал. Самите камери се затварят с врати, които също имат топлинна изолация, а и двойни стени! Всяка камера има и термоелемент и терморегулатор, за да се измерва и регулира температурата й вътре.

Всяка камера е снабдена със специален уред за проивзвеждане на пара, към който се подава топла вода от бойлера, а него пък го слагат върху хлебопекараната – виждате го на илюстрацията по-надолу; онова цилиндричното, хоризонталното, дебелото.

Как пекат хлебчетата? Сърцевината на нагряването им е нажежаема спирала, поместена в керамични патрони, които пък на свой ред са монтирани в камерите отгоре и отдолу – като горен  и долен реотан на фурна демек.

В задната страна на пекарните са електрическите изводи за спиралите. Тези изводи чрез шини са свързани с електрическо табло, разположено в защитен шкаф.

Изтеглящият се плот, който споменахме в началото, е с Г-образна форма и върху него се поставят омесените за печене хлебчета. За да се движат лесно, плотовете се плъзгат по релси вляво и вдясно им.

А сега ще Ви запознаем с техническите характеристики на хлебопекарните.  Както казахме, това са промишлени хлебопекарни, предназначени за големи хлебозаводи, затова не трябва да ни учудват големите количества.

ЕХИП 3000

Тя може да Ви изпече 3000 хляба за 24 часа. Максималната температура, на която може да се пече, е 320 градуса. Яде 36 киловата от мрежата, защото е голяяма и пак е най-малката от трите сестри! Разбира се, захранва се с трифазен ток, напрежение 380 волта. Плотът й е широк 1250 мм и дълъг 2400, което прави площ горе-долу 3 кв. м. Бойлерът на тая пекарна пък е 300-литров, производство също на завода във Варна. Тежи цели 3 тона (пекарната с бойлера, не самоо той, споко!).

Размери: широчина с бойлера 2100 мм, дължина с релсовия път – 6850 мм, широчина без таблото – 1750 мм.

ЕХИП 6000

Тя има двойно по-висок капацитет – 6000 хляба за 24 часа. Максималната температура е същата – 240 града. Тъй като е два пъти по-… всичко :D, има и два пъти по-висока мощност – 72 киловата – а напрежението е същото. Плотът е с размери 1730 х 3350 (широко х дълго), което прави около 5,8 кв. м. Бойлерът отгоре е с вместимост 500 л.

Размерите пък тук са следните: ако смятаме и бойлера, е висока 2100 мм, с релсите е дълга 9200 мм, а широчината без таблото е 2000 мм. Повече данни за нея обаче нямаме.

ЕХИП 9000

Това е най-голямата от ,,трите сестри“. Може да изпече цели 9000 хляба за 24 часа. Температурните показатели и работното напрежение са й същите, а номиналната мощност  -108 киловата.

Тук, в тази таблица, можете да прегледате и за още някакви характеристики на описаните току-що уреди – може пък да сме изпуснали нещичко:

Надяваме се, че малко сме разбулили мрака пред въпроса как са се печели толкова хубавите едновремешни хлябове. На нас точно сега, докато пишехме тази публикация, ама ако знаете как ни се дояде някое пухкаво ароматно хлебче!… Скачаме да си вземем! :) Доскоро!

Български фритюрници от 1970-те години

See more

Разгледайте в Sandacite.BG как работят стари БГ устройства за запис на компютърни данни с магнитна лента!

В историята на компютрите са използвани различни видове външна енергонезависима памет (т.е. записаната информация не се изтрива, когато изключим електрозахранването). В Първия БГ компютър „Витоша” напр. данните са записвани на перфорирана лента, чиито дупки и разположението им имат значение. След това обаче идва нещо по-усъвършенствано. Представяме ви УПДМЛ!

У-пъ-дъ… какво?! Устройство за подготовка на данни върху магнитна лента (МЛ) – това означава съкращението. Когато се появява следващото поколение енергонезависими компютърни инфоносители – лентите – потрябват и удобни машини за записване на данните върху тях.

Поначало МЛ е по-усъвършенстван носител от дотогавашните перфокарти – данните се записват с много по-висока плътност, т.е. пести се място за съхранение (при все повече натрупващите се данни – напр. в изчислителните центрове – купищата перфокарти застрашително растат!); освен това картите се използват само еднократно, а МЛ е презаписваем носител; записът и четенето от/на нея са по-бързи, защото перфокартовото четящо-пишещо устройство работи доста по-бавно… Също така записът на магнитна лента е електронен и е много по-надежден от перфокартовия, защото записващото върху лентата устройство извършва проверка на току-що запаметените върху нея данни и при нужда ги коригира.

За да се работи ефикасно с МЛ обаче, е нужен удобен хардуер. В началото на 1970- те г. с това се заема Заводът за запаметяващи устройства в Пловдив, който през следващите години произвежда серия устройства за подготовка на данни върху МЛ – ЕС 9002, ЕС 9004, ЕС 9007. На пръв поглед те изглеждат като компютър All-in-one, но на мястото на монитора стоят двете ролки с лентата.

Ето и как работят тези устройства. Операторът стои пред клавиатурата и набира на нея буквено-числови данни, които се кодират и записват в т.н. буферна памет – нещо като склад, където се натрупва определена партида информация във вид на блок. Буферната памет на ЕС 9002 напр. събира информация като за ~2 перфокарти, а на ЕС 9004 е 160 байта.

Когато тя се запълни, съдържанието ѝ се записва на лентата. След записа идва време за проверка дали данните са записани правилно – прочита се съдържанието от лентата и се сравнява с това в буферната памет. При ЕС 9002 напр. това отнема ~150 милисек и затова операторът не усеща забавяне – той просто продължава да въвежда данни с клавиатурата. Самата лента се движи със скорост напр. 39,6 см/сек (в ЕС 9004).

Има и режим „търсене” – чрез клавиатурата се указва критерий за търсене и УПДМЛ-то сравнява информацията на всеки записан върху лентата блок с този критерий (скоростта на търсене е около 1000 блока/мин).

Сред екстрите на УПДМЛ са разпечатване на данни на принтер, презапис от едно устройство на друго и въвеждане на данни от четец за перфокарти (за да се осигури обратна съвместимост с по-стария носител).

А данните, записвани чрез УПДМЛ, са предимно статистически. Всеки цех и завод на дадено предприятие, всяко счетоводство, община, болница… въобще всяка организация, която поддържа някакъв отчет за дейността си, е задължена да го предава на окръжен изчислителен център, където отчетът се обработва за нуждите на националната статистика. Местната информация се съпоставя с получена от другаде и на тази база се правят по-големи изчисления, изводи, разбират се тенденции и т.н. – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. И понеже през 70-те г. компютрите са огромни, суперскъпи и не е възможно да ги има навсякъде (напр. в най-малкия цех на най-затънтеното село), се въвеждат УПДМЛ-та, на които статистическите данни се записват, лентата се отнася в окръжния изчислителен център и там вече се обработва на големия „едностаен” компютър с програма. Само тогава записаното има смисъл, защото програмата може да сортира данните по различни признаци, да ги сумира, да ги съпостави с други и т.н. – иначе лентата е трудно използваема. А тя поначало е нещо като много голяма флашка или DVD. Плътността на запис върху магнитна лента е 32 бита/кв. мм.

На тези ленти може да се въвежда и код на компютърни програми. След това лентата се зарежда в ленточетящото у-во на големия компютър, а интерпретатор „превежда” програмния код от лентата на понятен за машината език, за да разбере тя какво да прави, когато от програмата ѝ се подаде команда. ЕС 9004 (1981 г.) има 2 специални режима – въвеждане (т.е. запис) и проверка на програма. Но като цяло УПДМЛ по-малко са ползвани за това.

Първото българско УПДМЛ е ЕС 9002, разработено през 1972 – 1974 г. в Централния институт по изчислителна техника от колектива на инж. Тихомир Топалов. То е с най-малко тегло и размери сред множество вносни устройства и с най-ниска цена сред тях.

Още щом се появява като прототип, ЕС 9002 веднага печели няколко награди и привлича задгранични търговски заявки за закупуване. Българските УПДМЛ са широко изнасяни от външнотърговската организация ,,Изотимпекс“.

Ето и още една реклама на горното устройство:

За съхранение на магнитните ленти в изчислителните центрове са проектирани и специални мебели от завод Оргтехника Силистра. Те трябва да осигурят удобно и сигурно съхранение на натрупващите се носители. Самите ленти поначало стоят затворени в специални кръгли кутии, а при употреба се откача един пръстен около ръба, краят на лентата се изважда и се закача на друга ролка, която постоянно си стои на устройството, което я чете.

Основната единица за подреждане е т.н. палета за магнитни ленти. Тя представлява нещо рафт с метални рамки и множество отсеци, изработени от дебела тел, между които се подреждат кръглите кутии. Дълъг е 80 см, широк 18, а в най-горната си точка е висок 14. Може да побере 20-ина лентокутии.

Вече като имаме палетите, можем да ги подреждаме по трите рафта на тази количка, слагайки по 2 на рафт. Така ще можем да съберем множество ленти и бързо и лесно да ги превозваме от хранилищата им до големите ,,едностайни“ компютри, защото там са ленточетящите устройства. Количката е висока 80 см, широка 90 и дълбока 70.

А къде се съхраняват продължително време самите магнитни ленти? За това е произвеждан специален шкаф с две врати, изработен от дебела стоманена ламарина. Снабден е със секретна ключалка, за да са защитени данните от неоторизиран достъп. Шкафът има 4 рафта, а на всеки слагате по 2 палети. Висок е 1,6 м, широк 60 см и дълбок 100. Доста много тежи. :)

Тези съоръжения са били постоянно в употреба из големите изчислителни центрове, където се използват данните, записани върху МЛ.

МЛ и досега се използва за мащабни архиви от данни и изобщо не е забравена. През август 2017 изследователи от Sony и IBM съобщиха за новоразработена МЛ, при която плътността на запис достига 201 гигабита на кв. инч, а в резултат е възможно да се създадат касети с капацитет около 330 терабайта! Лентата е покрита с равномерен слой магнитни частици със среден размер от 7 нанометра. Технологията включва нови магнитни глави и специален лубрикант, който се нанася на повърхността на лентата, за да се постигнат по-ниско триене и по-високи скорости.

А ето път как е работел Първият български компютър – той дори и магнитни ленти не е имал:

Първият български компютър Витоша от 1962

See more

---

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE.html.)

[1962] Първата реклама на телевизора Кристал

Колкото са интересни самите сандъци, толкова са забележителни и старите им рекламни текстове! Затова в нашия сайт се стараем да подбираме редки и интересни реклами от времето, когато колекционираните днес образци българска техника са били още в проект или най-много по витрините на магазините.

Една такава изненада сме ви подготвили днес. Текстът по-долу е първата ни известна реклама на първия български широкоекранен телевизор Кристал. Поместена е в сп. Наука и техника за младежта от средата на 1962 г., а самият телевизор излиза на пазара през 1963.

,,ТЕЛЕВИЗОР КРИСТАЛ

В новия телевизионен приемник Кристал е изпол­звана тръба с отклонение на лъча, равно на 110°, вме­сто 90°, както е при телевизорите Опера. Това дава възможност да бъде намалена ширината на телевизора до 355 мм. Освен това диагоналът на екрана е 59 см, с което се увеличава големината на изображението и се избягва досадното изрязване на филмовите надписи. Размерите на изображението се поддържат автомати­чески.“

При пускането му на пазара цената му е 370 лв. – напр. в ЦУМ

А ето тук можете да видите малко по-късни (1964) рекламни изображения на същия телевизор:

https://www.sandacite.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%8253-24/

Вижте в Sandacite.BG автентични реклами на телевизора Кристал 53 отпреди 55 години!

В тази публикация обединихме три различни реклами на първия български широкоекранен телевизор Кристал Т53-24, модел 1963 г. Те са почерпани от каталог на Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ и от сп. ,,Стоки, магазини и реклама“ (което по-късно става ,,Нови стоки и реклама“). Някой би казал, че освен за този телевизор и за историята на рекламата, тези изображения могат да се ползват и като извор за историята на модата по това време. :) Не спорим!

Този тук горе обаче не е обичайният 53-сантиметров Кристал, ами Кристал 59 – по-рядък модел, най-вероятво пуснат в производство през 1964 г. Досега сме намирали само един такъв и скоро ще ви направим и образователна статия за него. Главната разлика с по-старшия му брат е в 6-те см екранен диагонал повече.  Схемите са практически еднакви и разлика помежду тях няма.

А в тази реклама отново сядаме пред обикновения Кристал с яйцевидния екран… или по-скоро се облягаме на него:

А ето и какво е пишело в най-старата текстова реклама на Кристал 53:

[1962] Първата реклама на телевизора Кристал

See more