Вижте в Sandacite.BG какво е изработвано в Държавната радиофабрика преди 70 години!

Днес ще се пренесем наад във времето, летейки на страниците на автентичен материал! :)

През 1948 г. на основата на няколко създадени преди 9.ІХ.1944 г. частни производителя на електроника е създадена фабирката ,,Радиопром“ към Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията. В края на 1949 г. тази фабрика влиза в рамките на новообразувания огромен Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“, който наследява някои от производствата й – напр. популярните радиоприемници ,,Христо Ботев“. Именно заради краткото съществуване на ,,Радиопром“ нейните производства са така редки и ценни, а свидетелствата за дейността й – оскъдно малко.

Ние сега тук сме Ви намерили един пепортаж в сп. ,,Радиопреглед“ от 1949 г., където ще можете от първа ръка да се запознаете с работата в цеховете на първия държавен радиопроизводител в България. Тогава той произвежда основно радиоприемници, но и други неща. Има и интересни снимки от производството… такива материали не са за изпускане!

Приятно четене! :)

,,Приветлива бяла сграда в покрайнините на София, украсена със знамена и лозунги. Надпис: „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и ра­диофикацията“.

 

Тук се изработват радиоапарати, усилвателни уредби, високоговорители за жична  радиофикация и разни други радиоматериали и части.

Основите на първата държавна радиофабрика у нас бяха положени преди година и половина. Само за 4 месеца, постройката бе издигната и двата етажа бяха готови за нанасяне и монтиране на машините. Под ръ­ководството на директора на фабриката, др. Борис Джаков, започна напрегната работа. Уреждаха се доставки и снабдяване, органи­зираше се труда, набираха се и се обуча­ваха работници.

Днес производството на всички радио­приемници и радиоматериали във фабриката се извършва серийно.

В просторните зали е светло и приятно. Всичко блести от чистота.

Изработването на нови модели радио­апарати, усъвършенствуването на разни радиочасти и конструктивната разработка на моделите се извършва в специална лабора­тория, където работят добри специалисти.

В дърводелния отдел се изработват ку­тиите за радиоприемниците и усилвателните уредби. Работниците от механичния отдел се занимават с механичните части на апаратите. В монтажният отдел пък, всичко, което се произвежда в радиофабриката добива завършен вид.

Работните маси, наредени в два дълги реда, във всеки отдел, са отрупани с мате­риали. На всяка маса работниците и работ­ничките извършват определена работа и до­оформяват приемника. От маса на маса, апарата добива все по-завършен вид, докато най-после, в единия край на просторната зала се извършва и опаковката. Слага се надпис : „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, радиоприемник, тип „Христо Ботев“… „Република“… „Република I“…

Верижното производство на радиоприем­ници и на други род материали е съпро­водено със строг контрол. Въведени са ,,контролни карти“, в които се вписва кой работник каква част е изработил.

В Държавната радиофабрика се произ­веждат не само радиоприемници. Там бяха построени и всички части и съоръжения за новия предавател на къси вълни — София III, който бе пуснат в чест на конгреса на БРП(к) на 18 декември 1948 г.                                                                                                                                                     ;

Работниците от Държавната радиофабрика в процеса на своята работа подобряват квалификацията си и заедно с това — ка­чеството на производството. Мнозина от тях са вече рационализатори. В дните на пред­конгресното съревнование, работниците Ни­колай Калайджиев и Здравко Бобев израбо­тиха кръгла матрица за сечене на шайби. Моделистът Петко Русев, с помоща на ди­ректора на радиофабриката, е направил при­способление за производството на мембрани и е подобрил механически части по конст­рукция на радиоприемници — модел „Христо Ботев“.

За 1949 година Държавната радиофабрика е запланирала да произведе три пъти повече радиоприемници отколкото през 1948 година, 30.000 високоговоритли, усилвателни уредби за жична радиофикация и озвучаване, радиопредаватели и други радиочасти и ма­териали.

През годините на Димитровската пети­летка, капацитета на радиофабриката ще постигне 250 % по отношение на производството през 1948 год.

Няма никакво съмнение, че тези задачи ще бъдат изпълнени достойно от радиоработниците.

В съревнованието в чест на конгреса на БРП(к), те зарегистрираха значителни производствени успехи. Всички отдели на фабриката, както и лабораторията към нея, са изпълнили с над 100% дадените обещания. Работниците Николай Мирчев, Борис Фиданов и Веселин Павлов изработиха 25 усил­вателни уредби, а бояджията Тодор Геор­гиев боядиса безплатно две 60-метрови ан­тени. Секретарят на Заводската партийна организация Александър Павлов пое обеща­ние да изработи 20 кутии за високоговори­тели, а изработи 100, работникът Иван Зла­танов изработи 210 кутии, вмзсто обеща­ните 150.

С дадените 2.710 безплатни трудочаса, работниците от Държавната радиофабрика реализираха икономия, възлизаща над 200 000 лева.

Вдъхновени от своите успехи, те хвърлят силите си в производството с още по-голям ентусиазъм.

Те са горди, че произвеждат говорящите кутии, които разказват на децата как да се учат и работят, на селяните — как по-добре да обработват земята и да подобряват своя бит, и на целия наш трудов народ поднасят музика и просвета, като го вдъхновяват в борбата му за построяване на социализма, за запазване на мира и установяване истинска демокрация в света.“

 

[1961] В Слаботоковия завод в София

Днес ще надникнем в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София, за да разгледаме два кадъра от производството на български телевизори.

Горната снимка изобразява момент от монтажа на елементи върху шаси на първия български телевизор Опера 1. В тези години мъжете извършват повече конструкторската и настроечната работа в производството на битова електроника, а жените се занимават с този непосредствен монтаж, явно защото е било преценено, че по-добре им се удава ,,пипкавата“ част от работата. Това е било така още преди 1944 – 5 г. – запазени са напр. снимки от производството на радиоприемники в бургаската фабрика ,,Тулан“ на инж. Светозар Пренеров, където трудът е разпределен по същия начин и пак така дами монтират електронни елементи по шаситата.

Ето и една маалко по-късна снимка – вероятно е от 1962 – 3 г., на която пък работници настройчици доизкусуряват втория български телевизор Опера 2 на поточната линия. Забележителното в случая е, че тази снимка ни я пратиха от германски сайт, което ясно говори, че историята на българската техника може да стане интересна и зад граница – това зависи само от нашето умение да я разказваме:

А тук вече сме в 1967 г., когато старателна монтажничка се труди над телевизор Пирин. :)

[1953] Радиоапарат Септември + схема

Септември е български лампов радиоапарат и, заедно с радиоприемника Дружба, представлява вариант на модела Мир. Септември се произвежда от 1953 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София.

Притежава три вълнови обхвата, като и за трите входното устройство е реализирано по схема с индуктивна връзка на антената с кръга.

Честотни обхвати:

КВ – 5,8 – 18 мХц

СВ – 520 – 1600 кХц

ДВ – 150 – 400 кХц

Чувствителност по отношение сигнал-шум:

КВ – 120 mV

CB – 80 mV

ДВ – 120 mV

 

Схема на радиоприемника Септември – тя ще Ви улесни при ремонта:

Схема с лампи от миниатюрната серия – 6BE6, 6BA6, 6AT6, EM4, 6AQ5, 6X4:

Схема със съветски лампи: