Етикет: сандъците

Знаете ли какво представлява софтуерът ВИКИ? Вижте в Сандъците – Sandacite.

Продължаваме разходката из историята на българските компютърни програми.

През 1988 г. в БСНИПИ „Интерпрограма“ е разработена актуална и ориги­нална компютърна програма, позволяващ на по­требителите сами да създават своевременна, достъпна и нагледна реклама. Системата ВИКИ е пред­назначена за създаване, редакти­ране и показване на т.н. ,,компютърни филми“ за различни цели. В днешно време бихме я определили като софтуер за компютърна ре­клама и демонстрация на програм­ни продукти, технически средства, представяне на дейността на орга­низации и предприятия, онагледя­ване на учебния процес и много други. В системата са включени средства за компютърна анимация и специални ефекти за извеждане на графични изображения на екра­на, които могат да бъдат изпол­звани с успех от художници аниматори, дизайнери, специалисти от телевизията, кинематографията и видеото.

Системата изисква микрокомпю­три от типа на Правец-16, SPS IntelleXT, IBM-PC/XT (SPS = СО Програмни продукти и системи). За нор­мална работа е необходим цветен графичен адаптер (CGA). В срав­нение с подобни програмни продук­ти, разработени дотогава у нас и в чужбина, системата ВИКИ има редица пре­димства:

• удобни средства за създаване и редактиране на компютърни фил­ми;
• голям брой специални ефекти за показване на графични екрани;
• средства за анимация;
• възможност за включване на звукови ефекти и мелодии в ком­пютърния филм;
• специална програма за създа­ване на шрифтове, които могат да бъдат използвани за допълване иа графични екрани с художествено оформени текстове.

Системата включва следните компоненти:

1. Програма за запазване на графични екрани от други продук­ти и въвеждане на текстове (SNAP).

2. Редактор на компютърни филми (EDIT).

3. Програма за показване на компютърни филми (SHOW).
4. Редактор на шрифтове (FONT).

Процесът на създаване на ком­пютърен филм със системата ВИ­КИ е приятна творческа работа, която позволява на потребителя да изяви способностите си на сцена­рист, режисьор и специалист по реклама. Първият етап на този про­цес се състои в подготовка на от­делни картини. Чрез програмата SNAP, включена в системата, те могат да бъдат заимствани от раз­лични програмни продукти нли да се използва наборът от готови кар­ти ви. предлагани от разработчиците.

Ако имате желание и способност да рисувате и разполагате с подходящ за тази цел продукт (например ЦВЕТОГРАФ, разпространяван също от БСНИПИ „Интерпрограма“), сигурно ще ви достави по-голямо удоволствие да нарисувате картините сами. Гото­вите картини се запазват във фай­лове чрез споменатата програма SNAP.

Тъй като голяма част от карти­ните в компютърния филм съдър­жат текстова информация, програ­мата SNAP предоставя средства за изписване на художествено оформени текстове, използвайки набора от шрифтове, който се пред­лага заедно със системата. Ако те не удовлетворяват вашите изисква­ния или са недостатъчни, можете да създадете собствени чрез редак­тора ин шрифтове FONT.

За създаване на по-реална ани­мация могат да се използват кар­тини, съдържащи няколко кадъра, например отделни положения на движещ се обект.

Вторият етап на създаването на филма се състои в „монтаж“ на го­товите вече картини, който се из­вършва със специализирания ре­дактор EDIT. Използвайки про­стия команден език на ВИКИ, мо­жете да зареждате картини в па­метта, да ги извеждате на екрана с различни ефекти, да задавате мар­шрут на движение на едни или по­вече обекти и др.

При работа с редактора имате възможност да избирате подходя­щи стойности на параметрите, ек­спериментирайки с тях, да изпроб­вате някои команди, преди да ги запишете във файла, да видите це­лия филм или част от него.

Въведените от команди, опреде­лящи действията във филма, се за­писват във файл, с което вашият филм е завършен. За „прожекти­ране“ на готовия филм се използва програма SHOW.

Системата ВИКИ е лесна и до­стъпна за ефективно използване от крайните потребители и не изис­ква специални познания в компю­търната област.

Цената на програмата в е била 595 тогавашни лв.

А това знаете ли го? :)

Вижте ГРАФКАД – българската CAD система!

See more

В Сандъците – Sandacite показваме с какво българският Суперплан е по-добър от американския VisiCalc!

Днес ще Ви запознаем с една интересна българска компютърна програма, която доказва, че в България още преди 30+ години е можело да се правят софтуерни продукти с високо качество. Обикновено, щом чуем за български софтуер от този период, веднага търсим да разберем с какво той е по-добър от чуждестранния от същия вид. Програмата, с която ще Ви запознаем днес, със сигурност е на по-високо равнище от доста  свои аналози по своето време, поради простата причина, че представлява усъвършенствана версия на хитов по своето време чуждестранен софтуер! Тя е от времето, когато в България (противно на неинформираното мнение на множество хора) е можело не само ,,да се копира“, ами дори е можело да се забелязва какво не е съвсем наред в някоя чужда програма и да се направи българска такава с по-високи потребителски качества!

Но да не избързваме.

През 1978 г. програмистът  от САЩ Даниъл Бриклин (Daniel Bricklin) създава компютърната програма за електронни таблици VisiCalc (Visible Calculator). Тя създавала на екрана на компютъра стълбове от числа, които се променяли, ако се промени някоя позиция в електронната таблица. Продажбите на VisiCalc започнали през 1979 г. и веднага тръгнали успешно.

Около 1985 г. в България (в Софтуерна къща Правец програма) е създадена програмата за електронни таблици Суперплан.

Програмният продукт СУПЕРПЛАН представлява електронна таблица от второ поколение. Явявайки се аналог на продукта МУЛТИПЛАН, този пакет представлява по-нататъшно развитие и усъвършенстван вариант на пакетите VisiCalc и АГРОПЛАН (СК Правец програма, 1985).

Какво са подобрили българите?

В СУПЕРПЛАН да елиминирани много от недостатъците на VisiCalc, като невъзможност за сортировка на информацията, невъзможност за определяне на различни ширини на колоните, а и други! Освен това при VisiCalc всички команди могат да се подават само чрез първата латинска буква на името на командата, докато при СУПЕРПЛАН се използват команди на български език. Те се стартират чрез тяхното позициониране с екранния маркер (управляван, разбира се, от клавиатурата) или чрез нанасяне на първата им буква /например Б -букви; К – копиране; С – сортировка; Ф L форматиране и т.н./.

А сега ще разгледаме възможностите и начините за прилагане на СУПЕРПЛАН при използване на типичните компютри, на които той е можел да бъде задействан по онова време – ИМКО-2, ПРАВЕЦ-82 и ЕЙПЪЛ-11.

СУПЕРПЛАН се използва главно за обработка на управленска информация, която трябва да се представя в табличен вид, т.е. входните и изходните документи да имат вид на таблици.

За работа с програмния продукт СУПЕРПЛАН е необходима следната минимална конфигурация:

1. Оперативна памет 40 Кб.

2. Допълнителна платка за разширение на паметта /модул 16К DRАМ/.

3. Черно-бял или цветен монитор.

4. Едно флопидисково устройство (ФДУ)

5. Системна дискета СУПЕРПЛАН (много ясно! :) )

б. Работна дискета /предварително инициализирана/.

При наличие на печатащо устройство създадените и обработени със СУПЕРПЛАН таблици могат да бъдат отпечатани върху табулограма.

Малко за общите характеристики на програмката.

За да се започне работа с ППП-СУПЕРПЛАН. е необходимо:

1. Да се включи мониторът (естествено! :) )

2. Да се постави програмният продукт във ФДУ-1.

3. Да се включи микрокомпютърът.

След няколко секунди на екрана се извежда следната информация:

Електронната таблица съдържа 63 колони и 255 реда. Пресичането на един ред и една колона образува област, наречена КЛЕТКА. Отделната клетка може да се разглежда на две нива – съдържанието на клетката, записано в паметта на микрокомпютъра, и стойността на клетката, визуализирана на екрана. Б посочените клетки на електронната таблица може да се въвеждат текст, числа и формули.

Характерно за СУПЕРПЛАН е, че текстовете и числата се показват на екрана без изменение, т.е. винаги има съответствие между съдържанието на оперативната памет и стойностите върху екрана.

Що се отнася до въвежданите формули, те се съхраняват в оперативната памет, при което на екрана се извежда текущата стойност на клетката в съответствие със зададената формула.

При пакета СУПЕРПЛАН се използват два вида клетки – клетки за въвеждане и производни клетки /по подобие на колоните, използвани в една българска програма за обработка на икономическа информация – ПФС-0/. В-клетките за въвеждане не се извършват изчисления /това са клетките, в които се нанасят текст или числа, които по-нататък участвуват в изчисленията/. В производните клетки се получават резултати по предварително програмирани формули.

Положителната страна на ППП-СУПЕРПЛАН е възможността в отделни клетки да се правят промени и в резултат на това тези промени да се отразяват в производните клетки, като се преизчислява тяхното съдържание.’ Това създава условия пакетът да бъде използван при динамични процеси – разработване на различни варианти при планирането, прогнозирането, анализа на стопанската дейност и т.н.

Екранът на монитора е подвижен и чрез него се визуализира част от таблицата, т.е. това е една страница. При начална работа с пакета се визуализира първата страница. Програмният продукт осигурява визуализирането на осем екрана. При това положение Всеки екран /всяка страница/ получава пореден номер /от 1 до 8/. Екранът, с който се работи в момента, се нарича активен екран. Неговият номер е показан в горния ляв ъгъл и е заграден от две светещи квадратчета.

Ако желаете да научите повече за Суперплан, ето оттук можете да изтеглите неговото пълно описание и ръководство за потребителя, за да се почувствате като истински обучаем:

Суперплан за Правец 82 – описание + ръководство

See more

Май за клистроните само не сме писали досега в Сандъците – Sandacite.

Съединителните проводници между електродите на лампите и трептящите кръгове оказват вредно влияние върху действието на лампите, което е толкова гго-голямо, колкото по-висока е честотата. Това се дължи на следните причини:

• Проводниците имат известна индуктивност.
• Вследствие на излъчената енергия от проводниците се получа­ват загуби. Действително за вълна с 20 см дължина проводник, дълъг 5 см, е с антена с ¼ дължина на вълната.
• Вследствие на капацитета, който образуват проводниците по­между си или с масата, се получават загуби. Така два съединителни проводника с диаметър 1 мм и дължина 25 мм, отдалечени един от друг на 2 см, образуват капацитет от около 25 пикофарада. За вълна с дъл­жина 15 см те представляват импеданс, равен на 320 ома. Следователно като че ли двата проводника са свързани със съпротивление 320 ома.
• Бобината има собствен капацитет.

За да се избягнат тези недостатъци, за свръхвисока честота се употребяват специални лампи в съчетание с обемни резонатори, на­речени клистрони . При клистроните съединителните проводници са напълно избягнати. Названието клистрони произлиза от гръцкия глагол kliso — разтварям корабни платна.

Първите образци на клистрони са замислени и изработени през 1938 г. от американските инженери Ръсел и Сигурт Вариън. В Русия през 1940 г. е разработен първият отразяващ клистрон от два независими колектива.

Съществуват два вида клистрони: двукръгови и отразяващи (еднокръгови).

Двукръгови клистрони

Схематично такъв клистрон е показан на горната фиг. XI-15. Той е лампа със скоростна модулация. Крушката му е с безвъздушно простран­ство. Катодът К и решетката W (Венелтов цилиндър) са аналогични на катода и решетката на електроннолъчевата тръба. Те служат да излъчат и концентрират електронния лъч и се наричат елек тронно оръдие. След него следва ускорител­ният електрод р, на който се подава положително напрежение спрямо като­да. В неговата верига може да се включи модулиращо напрежение.

Към така устроената лампа са при­бавени два тороидални обемни резона­тора. Първият резонатор се нарича групировач, а вторият—у ловите л.

Противоположните стени на двата ре­зонатора по оста на лампата са направе­ни във вид на решетка (р₁—р₂ и р₃—p₄).

Групировачът и уловителят са свързани един с друг с метална тръба, която предпазва електронния поток от външни влияния. Пространството, затворено в нея, се нарича про­странство на групиране или на драйфа. На двата резонато­ра се подава еднакво положително напрежение спрямо катода Е₀. Резонаторите имат куплиращи бримки за външно въздействие върху тях (вход и изход).

Накрая следва електродът А, който се нарича анод или ко­лектор. На него се прилага положително напрежение спрямо ка­тода Е₀. Клистронът би могъл да се представи по аналогия на обик­новените схеми така, както е показано на фиг. XI-16.

Действието на клистрона може да се обясни по следния начин. Електроните, излъчени от катода и концентрирани във формата на лъч, получават ускорение от електри­ческото поле, създадено между ре­шетката р₁ и катода от напрежение­то Е₀, и достигат до първата решет­ка иа групировача р₁ със скорост v₀. След като преминат през решетките на първия резонатор (с изключение на известен брой електрони, които попадат върху същите решетки), пред пространството на групиране и ре­шетките на втория резонатор, те се отправят към колектора, който ги приема.

Ако обаче в първия резонатор (чрез неговата бримка) се възбудят от външен източник електромагнит­ни трептения с висока честота, вър­ху решетката р₁ и р₂ се появява променливо напрежение U_{р =}  sin ωt, а в пространството между тях — променливо електрическо поле (те представляват арматури на кондензатор). Tрябва да се отбележи, че вън от кухината на резонатора не съществува електромагнитно поле, тъй като неговите стени могат да се приемат за идеални про­водници.

В момента, когато променливото напрежение между решетките има положителен полупериод, т.е. решетката р₂, има положителен потенциал, а решетката р₁ — отрицателен, електрическото поле между тях има посока, обратна на посоката на скоростта на електроните, или, с други думи казано, полето е ускоряващо и електроните, пре­минавайки през групировача,получават известно ускорение Δv.

През следващия полупериод полето между решетките е тормо­зно и намалява скоростта на електроните с величината Δv.

Електроните, които преминават през резонатора в момента, когато променливото напрежение променя своя знак (нулева фаза), про­дължават движението си с постоянна скорост v₀.

Следователно електроните, които напускат резонатора през раз­лични времена, се движат в пространството на групиране с различни скорости, които остават постоянни, тъй като в това пространство няма електрическо поле (р₂ и р₃ имат един и същ потенциал). Вслед­ствие на това по-бързите електрони догонват по-бавните и в про­странството на групиране се образуват сгъстявания и разреждания на електроните. Получава се и групиране на електроните. Електронният лъч в пространството на групиране има променлива плътност на за­ряда в зависимост от честотата и амплитудата на променливото на­прежение между решетките на групировача. По такъв начин скорост­ната модулация се превръща в модулация по гъстота.

По-добре може да се представи този процес, ако разгледаме графично образуването на електронни групи. За тази цел пътя на електроните ще изразим в зависи­мост от времето (фиг. XI-17). Хо­ризонталните линии р₁, р₂, р₃ и р₄ са решетките на резонаторните ку­хини, а синусоидата и_p — промен­ливото напрежение между решет­ките на групировача.

Тъй като скоростта на даден електрон в пространството на гру­пиране е постоянна, графиката на движението му е права линия, на­клонът на която е равен на ско­ростта му :

V = Δ S / Δ t

Електроните, които достигат групировача, когато променливото напрежение и_Р променя полупериода си от отрицателен на положите­лен, не получават ускорение и се движат с равномерна скорост в про­странството на групиране (фиг. XI-17 1, 3). Следователно графично тех­ният път се изразява с прави с еднакъв наклон. Електроните, които са достигнали до групировача в предшестващия четвърт период (1’—1 и 3’—3), са затормозени от полето между решетките на групи­ровача и.намаляват скоростта си. Пътят на тези електрони се изразява с по-наклонени прани. За електроните, излъчени в следващия чет­върт период (1—2′ и 3—4′), се получава обратното. По такъв начин за един полупериод (1’—2’/3’—4′) електроните се групират около елек­троните 1 и 3. Аналогични разсъждения показват, че електроните, които преминават през групировача йрез следващия полупериод (2’—3′), се разреждат около електрон 2, който е излъчен, когато напрежението променя своя полупериод от положителен на отрицателен.

Ако уловителят е поставен там, където има образуване на групи от електрони, както е показано на фиг. XI-17, тези импулси на кон­венционния ток индуктират в него заряди, които се повтарят с че­стотата на променливото напрежение на групировача. По такъв начин в уловителя се възбуждат колебания с висока честота.

Ако двата резонатора са настроени на една и съща честота и ако тези колебания имат такава фаза, че променливото електрическо поле между решетките затормозва електроните, те отдават енергия на полето и се получава усилване; колебанията в усилвателя имат макси­мална амплитуда. В такъв случай клистронът представлява резонан-
сов високочестотен усилвател. Енергията, която постъпва в усилвателя, се получава за сметка на източника на постоянното напрежение Е₀, който създава ускоряващото поле, което увеличава кинетичната енер­гия на електроните. Отдаваната енергия е максимална още и при условие, че променливото електрическо поле има максимална стой­ност, когато центърът на групата елек­трони преминава през средата на раз­стоянието между решетките р₃ и р₄. Освен това напрегнатостта на електри­ческото поле трябва да е такава, че най-бавните електрови да не се отблъск­ват назад, тъй като в такъв случай те ще отнемат, енергия.

Клистроните могат да се използват и като умножители на честота, тъй като електронният поток, който преми­нава през уловителя, има несинусоидална форма. Приблизително може да се приеме, че той има импулсна форма, при която се образуват висши променливи. В такъв случай е необходимо обемният резонатор на уловителя да е настроен на една от честотите на променливото напрежение на групировача. Въз­можно е в уловителя да се получи вълна 10 см, ако на групировача се приложат трептения с дължина 1 м, и то стабилизирана с кварц след предварително умножаване.

Формата на клистроните, конто се използвани през ,,златните години“ на електровакуумната промишленост – 40-те, 50-те, 60-те г. на ХХ век – е показана на фиг. XI-18. Резонаторите не се правят от два кухи пръ­стена, както е показано на фиг. XI 15, а образуват метален цилиндър, който отвътре е така устроен, че кухините R₁ и R₂ образуват тръба Т. Този метален цилиндър завършва със стъклени продължения; в ед­ната страна се поставя електронното оръдие, а в другата — колекто­рът А. S е изходният край, а С — куплиращите бримки

Клистронът може да се използва и като осцилатор. За тази цел е необходимо да се създаде обратна връзка между уловителя и гру­пировача. Това се постига, като двете бримки С на резонаторите се съединят с подходящ по дължина коаксиален кабел (фиг. XI-18) или като се направи директно съобщение между двете кухини.

Коефициентът на полезно действие на клистроните, който е отно­шение между променливата мощност на уловителя и изразходваната постояннотокова мощност на анодния източник на ток, практически не надвишава 20 %

Ниският к.п.д. се дължи на следните причини:

• Безполезно изразходване на голяма част от енергията на елек­троните като топлина в решетките и анода.
• В момента, когато електроните преминават през групировача, те нямат еднаква скорост поради това, че се излъчват от катода с раз­лични начални скорости, и групирането им няма да става правилно в зависимост от променливото напрежение на групировача.
• Част от електроните въобще не участват в сгъстяванията поради недоброто концентриране на електронния лъч.
• Част от колебателната енергия на електроните на уловител се отнема от електроните, които преминават през него.
• Част от електроните попадат върху решетките на уловителя, без да са отдали енергия на уловителя.

За да се получи максимален к.п.д. и за да може лампата да осцилира в известна лента честоти, в клистрона може да се направят  следните настройки:

• Да се измени електронният поток, като се измени напреже­нието на Венелтовия цилиндър.
• Да се измени скоростта на електродите в пространството на плъзгане, като се измени ускорителното напрежение, от което зависи времето за преминаване на пространството на плъзгане.
• Електроните да се концентрират вторично, като се приложат различни напрежения на електродите р₁ и R₁, с което електроните, които достигат напречно първата кухина, се ограничават и следова­телно не вземат участие в получаването на скоростна модулация.
• Напрежението на колектора трябва да се избере така, че за­губената мощност да е малка. Това се .постига, когато електроните достигат до колектора със скорост, почти равна на нула.
• Тъй като двете кухини са два твърде селективни кръга, необходимо е те да са настроени на една и съща честота, в проти­вен случай се получава голямо намаление на усилването. Настрой­ката става, като се изменя вътрешността на кухините посредством някакъв елемент.

Трябва да се отбележи, че клистроните дават голямо ниво на собствените шумове. Това обстоятелство не дава възможност да се подобри значително к.п.д., защото с увеличаване на електронния поток се увеличават и шумовете.

 

Отразяващ (рефлекторен) клистрон

За да се избегне неудобството, което съществува при клистро­ните с два резонатора с настройката на двете кухини, са създадени отразяващите (рефлекторните) клистрон и, наречени още е д н о кръгови клистрони. Те се отличават в конструктивно отношение от клистроните с два кръга по това, че имат само един резонатор, който служи едновременно и като групировач, и като уловител (фиг. XI-19). Това се постига, като групите електрони, преминали през„ре- шетките на обемния резонатор, се отразяват така, че да се върнат отново през същите решетки. За тази цел на колектора се подава отрицателно напрежение спрямо катода, поради което той се нарича отразител или рефлектор. Отразителят трябва да има такава форма, че електроните да се отразяват също така в сноп.

Принципно действието на отразяващия клистрон е подобно на действието при двукръговия клистрон. Електронният лъч, излъчен от катода под действието на ускорителното електрическо поле между peзонатора и катода, преминава през решетките на резонатора като непрекъснат поток. Ако в резонатора има високочестотни трептения, променливото електрическо поле между решетките му увеличава скоростта на елек­троните през положителния полупериод и ги забавя през отрицателния полупериод: електроните се модулират по скорост. След преминаването им през резонатора електро­ните продължават своя път към отразителя.

Под влияние на спира­щото действие на електриче­ското поле между резонато­ра и отразителя електрони­те намаляват скоростта си, спират за един.момент и започват да се връщат към решетките. Точ­ката, до която електроните достигат по посока на рефлектора, зависи от скоростта на елетроните, която те имат след напускане на резо­натора, и от напрежението на отразителя (спиращото поле). Напрег­натостта на спиращото поле може да се избере така, че електро­ните, които излизат от резонатора с различни скорости и изминават различни пътища в спиращото поле, да се групират и връщат до решетките едновременно, т.е. да се модулират по плътност на заряда.. Ако при това в момента, когато електронните групи преминават през пространството между решетките, променливото електрическо поле е спиращо (решетка р₂ — положителна, а решетка р₁ — отрицателна), те му отдават енергия и поддържат колебанията в резонатора.

И тук по-добре ще си представим групирането, ако пътят на електроните се изрази графично. Ако по абсцисата нанасяме времето, а по ординатата — изминатия от електроните път, графиката на дви­жението на електроните представлява парабола поради това, че дви­жението им е неравномерно.

Кривата U, показана на фиг. XI-20, променливото напрежение между решетките на обемния резонатор. Електронът (например 1), който преминава през решетките в момента, когато високочестотното напрежение преминава от положителен към отрицателен полупериод, т.е. когато е равно на нула, няма да получи допълнително ускорение, тъй като електрическото поле е нула. Същият, електрон се движи към отразителя в спиращото поле, поради което скоростта му на­малява дотогава, докато в даден момент той започва да се връща. Тъй като при връщането полето е ускорително, електронът достигат до решетките със същата скорост, с каквато ги, е напуснал.

Електронът 2, който е преминал през решетките четвърт период ло-рано от електрона 1, се е движил в ускорително поле между ре­шетките, добил е по-голяма скорост и следователно повече се е доближил до отразителя. Поради това той е изминал по-голям път, но въпреки това се връща едновременно с електрона 1. Подобни разсъждения показват, че електронът 3 изминава по-къс път поради спиращото поле между решетките и се връща обратно пак в съ­щото време като електрона 1. Така електроните, излъчени в промеж­дутъка от четвърт период преди средния електрон 1 и четвърт пе­риод след него, се завръщат обратно през решетките едновременно, т.е. групират се. По такъв начин модулираните, по скорост електрони, преминавайки през решетките и резонатора, се завръщат по обратния път, модулирани по плътност на заряда (по гъстота). Електроните, излъчени в промеждутъка 3—4, няма да се групират.

Моментът на връщането на електроните зависи от променливото напрежение и, както и от спиращото напрежение между резона­тора и отразителя. Електроните отдават енергия на променливото на­прежение само ако то е спиращо за връщащите се електроди. Понеже електроните, които се връщат, се движат в обратна посока между решетките, за да се отдава енергия от електроните на полето, е необходимо променливото напрежение и да има същата посока както при първото преминаване (р₁ — отрицателна, а р₂ — поло­жителна). Очевидно електроните отдават максимум от своята кине­тична енергия, ако полето е достигнало своята амплитудна стой­ност, когато електроните преминават през пространството между решетките.

---

Литepaтypa:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт

Toпaлoв, Mинĸo Ц. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи : Зa cтyдeнтитe oт Дъpжaвния пoлyвиcш инcтитyт нa cъoбщeниятa / Mинĸo Ц. Toпaлoв, Юлиaн Mapинoв, Ивaн Beлчeв. –  Coфия : Texниĸa, 1963. – 326 c. : c чepт. ; 25 cм.

https://www.sandacite.bg/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%bf%d0%b8-%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bd/

Инфо за металокерамичните лампи в Сандъците – Sandacite!

Металокерамичните лампи са вариант на дисковите лампи. За разлика от дисковите лампи в тях като диелектрик е употребен ви­сокочестотен керамичен материал, специален радиофарфор, който има малки диелектрични загуби на свръхвисока честота, откъдето и лам­пите са получили названието си.

Катодът на лампата е плосък и има отвод във формата на ме­тален цилиндър (фиг. ХІ-12). За единия отвод на отоплителната жичка се използва металният цилиндър — отвод на катода, а за втория отвод — цилиндърът, разположен на оста на отвода на катода.

Решетката е също плоска и има извод във формата на диск, който завършва с цилиндър, който е част от балона на лампата и е закрепен чрез запояване на метализиран пръстен или цилиндър. Той е поставен концентрично на отвода на анода и е изолиран от него с керамичен пръстен.

Анодът има форма, подобна на формата на анода при дисковите лампи, и е запоен за горната част на керамичния цилиндър, за който е закрепена решетката. Изводът иа анода за по-добро охлаждане за­вършва с болт, върху който външно се навива радиатор с радиално разположени ребра, с диаметър по-голям от извода на решетката.

Металокерамични лампи са предназначени съща така за упо­треба с коаксиални линии. Радиаторът се прави с по-голям диаметър и е нагоден да се свърже с външния цилиндър на коаксиал­ните линии.

Някои типове металокерамични лампи дават възможност да се получат трептения с честота от 5000—3750 MHz (6-8 см).

От този тип лампи се строят почти само триоди, тъй като с увеличаване на броя на решетките се увеличава разстоянието между катода и анода, а следователно и времепробегът на електроните. Металокерамичните лампи се изработват за максимална мощност 50 kW на импулса при дължина на вълната до 13 см (LD6).

Още едно подобно четиво? :)

Лампи с бягаща вълна

See more

Малко за дисковите електронни лампи в Сандъците – Sandacite!

Както писахме в предишната статия, с увеличаване на честотата изискванията, на които трябва да от­говаря използваната в конструкцията радиолампа, стават по-строги. Затова за работа на дециметровия обхват са създадени специални лампи, наречени дискови или фарови – поради това, че по външния си вид приличат на фарова кула (фиг. XI-11).

Катодът на тези лампи е за индиректно отопление. Самият катод, излъчващ електрони, има формата на диск, от който излизат два из­вода — извод за постояннотоковата съставяща, който завършва на отделно краче на цокъла на лампата, и извод за променливотоко­вата високочестотна съставяща — широк метален цилиндър, свързан капацитивно е катода (диска) вътре в лампата чрез слюдени шайби.

Решетката има също дискова форма; тя е поставена на разстояние 0,1-0,14 мм от катода, за да се намали времепробегът на електроните от катода до решетката. Изводът на решетката е плосък метален пръстен, заварен за стъкления цилиндър на решетката, който има по-малък диаметър от цилиндричния извод на катода. Металният пръстен е съединен за стъкления цилиндър на анода, диаметърът на който е по-малък от диаметъра на решетката. Дисковият извод прак­тически има индуктивност и активно съпротивление, равни на нула, тъй като той може да се разгледа като безброй много прави провод­ници, разположени радиално и свързани паралелно.

Анодът има също формата на диск, представляващ дъното на плътен метален цилиндър. Последният служи за извод и е запоен за стъкления цилиндър на анода. Разстоянието между решетката и анода е около 0,3 мм.

Такова дисково устройство на електродите и цилиндричното раз­положение на отводите им с различни диаметри дава възможност, от друга страна, електродите на лампата да се свържат непосредствено с коаксиални резонансни линии или обемни резонатори, в който слу­чай лампата е част от външните трептящи кръгове.

Например, електрическите данни за съветската дискова лампа 2С4С на заводите ,,Светлана“ (на първата илюстрация) са след­ните: C_ap = 1,3 мкмкф, С_pk = 2,1 мкмкф, C_ak = 0,05 мкмкф, Е_а = 250 V, S = 6 mA/V и Р_а — 3,3 W.

Дисковите електронни лампи дават възможност да се получат трептения в обхвата 8-30 см. Те имат малка мощност, поради което се изпол­зват за усилватели и осцилатори в приемните устройства. Използ­вани са и при ламповата техника за свръхвисоки честоти.

А тези мъници?… :)

Миниатюрни радиолампи

See more

Статийка за т.н. миниатюрни радиолампи в Сандъците – Sandacite!

За да се отстранят някои от трудностите при произвеждането и усилването на трептения на ултракъси вълни, през 1935 г. са разработени така наречените миниатюрни лампи, които имат подобна кон­струкция в сравнение с обикновените електронни лампи, но размерите им са неколкократно по-малки. Те имат големината на жълъд, поради което се наричат още жълъд или акорн (фиг. XI-8).

Вътрешните капацитети на тези лампи са съвършено намалени не само поради намаления размер на електродите, но и поради разполо­жението на отводите, които излизат от лампата радиално, направо през стъклена корона. Така например из­водът на катода е противоположно или перпендикулярно разположен на изводите на решетката и анода. Намаляването на размерите на лампите обаче води неминуемо до намаляване на мощността, поради което този вид лампи са по-подходящи за приемни, отколкото за предава­телни лампи.

Миниатюрните радиолампи се изработват като триоди (фиг. XI-8 а), пентоди (фиг. XI-8 б) и диоди.

Миниатюрният диод, показан на фиг. XI-9, е с индиректно отоп­ление и плосък катод, излъчващшата електрони повърхност на който е около 1 мм². Изводите на катода и отоплителната жичка са изве­дени през стъклената надебелена основа на лампата; те имат форма на къси прави крачета. Анодът е поставен срешу катода и е изведен на върха на лампата. Такива диоди се използват за детектори.

Този вид лампи имат пределна честота под 500 MHz, обаче вход­ното им съпротивление е твърде малко — даже при 50 MHz не над­вишава 80 килоома.

Миниатюрни триоди са лампите тип  LD1 (фиг. XI-10). Отопле­нието на тези лампи е индиректно. Анодът има цилиндрична форма с прорез по дължината, която дава възможност решетката да се свърже с една метална пластинка, завършваща с две крачета. Тачи пластинка улеснява охлаждането на решетката. Същата роля играе и металната пластинка на анода, към която са прибавени ребра. Изводите на ре­шетката и анода са направени във вид на пластинки, завършващи с по две крачета, за, да се намали индуктивността им.

 

Пределната дължина на вълната на лампата LD1 е 22 см, а на лампата LD2 — 40 см.

Електронни лампи за УКВ в Сандъците – Sandacite!

За да се увеличи пределната честота на електронните лампи, е необходимо да се отстранят причините, които ограничават употребата им над определена честота. Изискванията, на които лампите за висока честота трябва да отговарят, усложняват конструкцията им. Те се раз­личават твърде много от обикновения вид лампи.

Някои от недостатъците на обикновените електронни лампи при употребата им за УКВ се отстраняват чрез отделните конструктивни изменения:

• Намаляват се вътрешните капацитети, като за целта се намаляват размерите на електродите, а се увеличават междуелектродните разстояния.
• Намалява се време пробегът, като се използват по-високи анодни напрежения и по този начин се увеличава скоростта на електроните, или пък се съкращава пътят, който трябва да изминат електроните.
• Скъсяват се изводите на отделните електроди и се увеличава разстоянието между тях.
• Намаляват се диелектричните загуби в лампите.

Посочените по-горе мерки за увеличаване на пределната честота на лампата до известна степен си противоречат, ето защо при конст­руктивното оформяване на дадена лампа за УКВ трябва да се вземат такива мерки, които да дадат най-благоприятно разрешение.

Така например, ако се намалят вътрешните капацитети на лампата, като се намалят размерите на електродите и се увеличат междуелектродните разстояния (т. 1), изходящата мощност на лампата се нама­лява, а се увеличава времепробегът, това противоречи на т. 2.

Ако се увеличи анодното напрежение, времепробегът намалява, но се увеличават диелектричните загуби; това противоречи на т. 4. Намаляването на пътя, който изминават електроните, също така нама­лява времепробега, но увеличава междуелектродните капацитети; това противоречи на т. 1.

Пределната честота на лампата се увеличава, като се скъсят из­водите на електродите. Те се правят обикновено от широки ленти или са цилиндрични с относително голям диаметър и служат евентуално като продължение на коаксиалните линии. По такъв начин се намалява индуктивността на отводите.

Диелектричните загуби на лампите за УКВ се намаляват, като се отстрани цокълът и електродите се изведат направо от стъклото, и то на такова място, където напрежението е минимум, или анодното напрежение се понижава.

В зависимост от конструктивните особености различните видове лампи се подразделят, както следва: миниатюрни лампи, дискови или фарови лампи, метало-керамични лампи.

При споменатите по-горе лампи е необходимо конструкцията на трептящите кръгове да се съгласува с конструкцията на лампата.

При по-високи честоти горепосочените лампи са неподходящи. Например за сантиметрови вълни се употребяват лампи, които се раз­личават значително по своето устройство и принципно действие. Те се подразделят на:

• лампи със скоростна модулация,
• клистрони,
• магнетрони,
• лампи с бягаща вълна

В следващите публикации на Сандъците – Sandacite ще разгледаме поотделно някои от тези видове, като всъщност за последния от списъка вече можете да прочетете в тази статия:

Лампи с бягаща вълна

See more

Какво е автоелектронна емисия? Научете от Сандъците – Sandacite!

В тази статия разгледахме необходимото за функционирането на електронните лампи явление електронна емисия. Там само мимоходом споменахме един интересен случай на излъчване на електрони от повърхнина на метал. Този случай е т.н. Автоелектронна емисия.

Какво е специфичното при нея? Продължавайте да четете! :D

За разлика от всички разгледани досега емисии този вид емисия се обезпечава без подаване на някаква външна енергия към катода. За студена емисия се говори тогава, когато електроните се отделят от катода поради силното електрическо поле, създадено между катода и някакъв друг положителен спрямо него електрод. В този случай на всеки електрон от повърхността на катода действа сила, която се стреми да го привлече към положително заредения електрод. Тази сила е насочена обратно на силата, която се дължи на двойния елек­тронен слой по повърхността на катода и на кулоновата сила, проя­вяваща се, след като електронът премине през този слой. В резултат работата на излитане на електроните намалява до такава степен, че една голяма част от свободните електрони може да премине във вакуума. Напрегнатостта на електрическото поле, при която започва студената емисия, зависи от вида на метала и пo-специално от работата на из­литане на електроните. При металите с голяма работа на излитане, за да настъпи автоелектронна емисия, е необходима значителна напрег­натост на електрическото поле и обратно.

Автоелектронната емисия зависи и от обработката на повърхност­та на катода, тъй като електрическото поле е различно в различните точки на катода. Така например в изпъкналите части полето има по- голяма напрегнатост, огколкото във вдлъбнатите, и следователно от заострените места на катода емисията е по-интензивна. Ето защо ка­тодите с грапава повърхност при една и съща напрегнатост на елек­трическото поле имат по-силно изразена автоелектронна емисия от гладките катоди.

Автоелектронната емисия може да се засили и чрез специално обработване на повърхността на метала, така че да намалее работата на излитане на електроните.

В повечето случаи студената емисия е вредно явление, в резултат, на което се явяват нежелателните разряди от заострените части на електродите във високоволтовите лампи (рентгенови тръби, кенотрони, генераторни лампи). За да се намали тази емисия, повърхността на електродите трябва внимателно и гладко да се обработи и да се очи­сти от всякакви активизиращи фактори.

Добра статиийка за лампите с бягаща вълна в Сандъците – Sandacite!

Ехоо, здравейте! :)

След като сте потърсили това в Гугъл и сте попаднали на сайта на наши величества, явно сериозно се интересувате от електровакуумни прибори. Тогава сигурно знаете, че клистроните например имат някои работни недостатъци – нисък КПД, малка степен на усилване, високо ниво на собствените шумове и работната честота…

Тези недостатъци са избягнати с друг вид лампи, наречени лампи с бягаща вълна. Много страшна изглежда оная горе, нали? С такива като нея  въпросът за усилването в обхвата на сантиметровите вълни при благоприятни условия е разрешен.

Лампите с бягаща вълна са устроени по принципа на скоростната модулация. Те се състоят от една, сравнително дълга тръба Т₁, която завършва с разширена част Т₂ (фиг. XI-34).

В тази част са поставени катодът и анодът, които образуват електронен прожектор. По оста на тръбата Тх е разположена спирала — проводник, която завършва на двата края с по една сонда. Тази сонда изпълнява ролята на приемна (3) и предавателна (4) антена. Накрая е поставен колекторът, който има същия потенциал, както потенциалът на анода и сондите. Около стъклената тръба Т₁ е поставена метална кръгла или квадратна  тръба, в краищата на която срещу сондите има по един вълновод. За по-дълги вълни вместо вълновод се употребяват коаксиални линии.

Електроните, излъчени от електронния прожектор, се отправят под формата на електронен лъч по оста на спиралата до колектора.

Сигнали — електромагнитни вълни, които трябва да усилим, се довеждат чрез входния вълкопровод  1. В приемната антена 3 се индуктира свръхвисокочестотен ток, който протича по спиралата. Ако не съществува електронният лъч, то постепенно затихва. Електромагнитната вълна, която се разпространява по дължината на проводника, се движи със скоростта на светлината в безвъзаушно пространство, до-като електроните се движат по оста на спиралата. За да е постъпателната скорост на електронния лъч равна на постъпателната скорост на вълната, необходимо е да се има пред вид, че пътят, който изминава вълната, е толкова пъти по голям, от пътя на електроните, колкото пъти дължината на проводника е по голяма от дължината на спиралата.

За да се обясни усилващото действие на лампата, нека да разгледаме електрическото поле по дължината на спиралата при предположение, че една дължина на вълната е равна на шест стъпки на спиралата (фиг. XI-35). Eлектрическото поле между спиралата и външната тръба не е показано, тъй като не си взаимодейства с електронния лъч и с променливото магнитно поле около навивките на спиралата.

Тъй като електроните, които се движат по оста на спиралата със скорост, малко по-голяма от постъпателната скорост на електромагнитната вълна, при навлизане в спиралата се движат в тормозещо поле в участъка на една полувълна и скоростта им се намалява. Те се групират и продължават да се движат в пределите на същия участък, тъй като вълната продължава да се движи по спиралата и да се измества към нейния край. По такъв начин електроните отдават своята енергия на полето, т. е. усилват бягащата вълна.

Ако електроните навлизат в спиралата в момента, когато полето е ускоряващо (участъкът БВ на фиг. XI-35), те увеличават енергията си за сметка на полето, скоростта им се увеличава и те достигат предшестващите електрони, като преминават в участъка, в който полето е спиращо. Така те „връщат“ на бягащата вълна енергията, която са й отнели през времето, когато са се движили в ускоряващото поле. По такъв начин на участъците със спиращо поле се получава сгъстяване, а на участъците с ускоряващо поле — разреждане на електрони. Така амплитудата на тока и напрежението на бягащата вълна се увеличават по цялото протежение на спиралата до нейния. изход, където тя може да достигне увеличена няколко десетки пъти, като се има пред вид, че всяко усилване на бягащата вълна увеличава напрегнатостта на полето и следователно степента на групиране’ на електроните.

Лампите с бягаща вълна имат високо ниво на шумовете, обаче те дават възможност за широколентово усилване в дециметровия обхват.

Хареса ли Ви? :D Ако да, защо не пробвате и това:

Означаване на електронните лампи

See more

---

Литepaтypa:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт

Toпaлoв, Mинĸo Ц. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи : Зa cтyдeнтитe oт Дъpжaвния пoлyвиcш инcтитyт нa cъoбщeниятa / Mинĸo Ц. Toпaлoв, Юлиaн Mapинoв, Ивaн Beлчeв. –  Coфия : Texниĸa, 1963. – 326 c. : c чepт. ; 25 cм.

Що е то електронни лампи с променлива стръмност? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Както вече писахме в една друга статия, между характеристиките на една електронна лампа е и т.н. стръмност Стръмността представлява oтнoшeниe мeждy измeнeниeтo нa aнoдния тoĸ и измeнeниeтo нa peшeтъчнoтo нaпpeжeниe пpи пocтoяннo aнoднo нaпpeжeниe. Taзи вeличинa ce изpaзявa в мa/в (mА/V).

Известно е, че при по-чувствителните лампови радиоприемници се използват няколко лампови стъпала за усилване на индуктираните в антената сигнали от приеманата станция. При почти всички лампови суперхетеродинни приемници това усилване се регулира автоматично, т. е. за по-слабите сигнали (по-далечните станции) коефициентът на усилване на стъпалата е по-голям, а за по-силните сигнали (по-близките станции) — по-малък. По такъв начин се обезпечава по-равномерно приемане на станциите, без да е необходимо механически,по­стоянно да се регулира силата на прие­мането.

Автоматично усилването на стъпа­лата се регулира най-лесно, като се из­меня работната точка върху характе­ристиката на лампата, и то така, че за силните сигнали усилвателните лампи да работят с малка стръмност (в долния участък от характеристиките си) и об­ратно — за по-слабите сигнали лам­пите да имат по-голяма стръмност. За тази цел се използува постояннотоковата съставяща (компонента), получена след детектирането на приемания сигнал, с която се регулира преднапрежението на усилвателните лампи. Когато сигналът е силен, то и постояннотоковата съставяща на изправения ток има по-голяма стойност, вслед­ствие на което на управляващите решетки на усилвателните лампи се подава отрицателно преднапрежение с по-големи абсолютни стойности и лампите работят с по-малка стръмност. Ако за усилватели са из­ползвани обикновени високочестотни пентоди, за преместването на работната точка в долния участък от характеристиката е необходимо значително преднапрежение. Освен това за въпросния участък от характеристиката тези лампи внасят значителни из­кривявания, особено при по-силни сиг­нали. Ето защо за целите на автома­тичното регулиране на усилването в приемниците са разработени специални лампи с променлива стръмност, които се наричат още варимю. Долната част от характеристиката на тези лампи е твърде удължена (поради това тези лампи се наричат още лампи судължена характеристика) и стрьмността за тази част от характеристиката им е почти постоянна (фиг. VI-11).

За да се получи такава характеристика, управляващата решетка на споменатите лампи се прави с променлива стъпка. За целта от средата на решетката се изваждат няколко навивки и лампата се разглежда като съставена от две паралелно включени лампи с различна проницаемост на управля­ващите им решетки (фиг. VI-12).

Първата лампа, съответстваща на по-рядката част от управляващата решетка, има по-голяма проницаемост и следователно по-малък коефициент на усилване μ₁ от кое­фициента на усилване μ₂ на втората лам­па. На фиг. VI-13 са показани статичните характеристики на тези лампи.

Тъй като напрежението на запиране е обратно пропорционално на коефициента на усилване на лампата, характеристиката на лампата Л₁ (крива 2) е сместена по-на­ляво от характеристиката на лампата Л₂ (крива 1). От фигурата се вижда, че лам­пата Л₁ има по-малка стръмност и следо­вателно анодният ток на тази лампа е по-малък. Това се обяснява с по-малката гъстота на решетката на тази  лампа. Когато се подаде висок отрицателен потенциал на управ­ляващата решетка на лампата Л₂, тя се запушва и следователно работи само лампата Л₁. При увеличаване на потен­циала на споменатата решетка се включва и лампата Л₂, като постепенно нейното влияние става определящо (анодният ток започва да се определя предимно от харак­теристиката на лампата Л₂), вследствие на което общият аноден ток на лампата се усилва значително. Кривата 3 представ­лява резултантната характеристика на лам­пата с променлива стръмност, която се получава чрез сумиране на анодните то­кове от характеристиките 1 и 2. Лампите с променлива стръмност са изключително пентоди. Тези лампи се конструират така, че коефициентът на усил­ването им във функция от напрежението на управляващата решетка, нанесена в логаритмичен мащаб, се получава права линия (фиг. VI 14).

Лампите с променлива стръмност са употребявани не само в приемнициту, но и за конструиране на някои специални измервателни апаратури.

 

Ето още едно лампаджийско четиво, което може би ще задържи Вашето Фнимание :)

Замяна на радиолампи – какви са тънкостите

See more

---

Литература:

Бoянoв, Йopдaн. Cпpaвoчниĸ пo eлeĸтpoнни лaмпи /. Coфия :, Texниĸa,, 1962., 568 c. :

Kpъcтeв, Teньo H.,  Toдopoв, Oгнeмиp Г.. Cлaбoтoĸoвa тexниĸa :. Учeбниĸ зa І и ІІ ĸypc нa пpoфecиoнaлнo-тexничecĸитe yчилищa пo eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Eлeĸтpoмoнтьopи и cлaбoтoĸoви инcтaлaции, ypeди и aпapaти /. 2. изд.. Coфия :, Texниĸa,, 1962., 324 c., 1 л. чepт

Топалов, Минко Ц. Електронни и йонни лампи : За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията / Минко Ц. Топалов, Юлиан Маринов, Иван Велчев. –  София : Техника, 1963. – 326 с. : с черт. ; 25 см.