Етикет: сандъците

В центъра на вниманието на Сандъците – Sandacite днес са почвените фрези тип ФН.

Почвените фрези тип ФН са производство на Карловския тракторен завод от втората половина на 1970-те години. В тази статия са разгледани няколко модела от серията – ФН 76, ФН 110, ФН 125, ФН 160 и също така ФС 160 и ФСН 160

Тези почвени фрези са предназначени за слята обработка на почвата – предсеит­бено, и за междуредова обработка на позови, овощни, розови и др. насаждения. Освен това фрезите с успех могат да се използват и за други селскостопански работи, извършвани през цялата година.

Шестте типа фрези се агрегатират:

1 . Тип ФН 76, ФН 110 и ФН 125 към верижния трактор „Бопгар ТЛ-ЗОА“ .

2. Тип ФН 160 към колесни трактори МТЗ-5ЛС, МТЗ-5М, МТЗ-50.
3. Тип ФС 160 към верижния трактор „Болгар ТЛ-45“.
4. Тип ФСН 160 към верижния трактор „Болгар Т-54В“.

Възможно е агрегатиране на фрезите и към други типове трактори.

ОПИСАНИЕ

Общият вид на почвените фрези ФН 76, ФН 110, ФН 125, ФН 160, ФС 160 и ФСН 160 е показан на първата илюстрация.

Шестте модела фрези принадлежат към едно семейство, имащо еднакво конструктивно решение /при унификация над 85 %/,включващо следните основни възли:

• Рама
• Задвижване
• Ротор
• Рамата е основен свързващ и носещ елемент на машината. Към нея са включени възлите: носеща част, конзоли за окачване, предпазен кожух – капаци и плъзгачи.
• Задвижването се осъществява от следните възли: карданен вал /свързан за ВОМ на трактора/, предпазен съединител и редуктор, със­тоящ се от конусен – централен, и страничен цилиндричен редуктор с общо предавателно число 2,73.
• Роторът представлява почвообработващ възел, състоящ се от тръбен вал със за­варени фланци, на които са закрепени чрез болтове работните органи – мотичките.

Общата кинематична схема на фрезите, както и разположението на об­работващата ивица спрямо надлъжната осова линия на трактора са даде­ни в долната схема.

А ето и таблица с технически характеристики на шестте почвените фрези ФН:

В приложения по-долу  линк можете да разгледате подробно ръководство за експлоатация, ремонт и каталог резервни части за почвените фрези, серия ФН, ФС и ФСН.

Изтеглете: http://www.sandacite.bg/tehnicheska_literatura/pochveni-frezi-fn.rar

Един материал на Сандъците – Sandacite.

На дневен ред в Сандъците е българската сокоизстисквачка Нектар с всичките си такъми :)

Тя се произвежда от 1983 г. в Елпром Варна.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Центрофугата за сокове е предназначена за бързо и удобно получаване на малки количества пресни сокове за непосредствена употреба с хранителна и ле­чебна цел.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ на сокоизстисквачката Нектар

Номинално напрежение- 220 V

Честота на тока — 50 Hz

Номинална консумирана мощност         —        120 W

Маса — около 4 kg

УСТРОЙСТВО И РАБОТА С ЦЕНТРОФУГАТА

Електродвигателят, заед­но с прекъсвача и захран­ващия шнур са монтирани в тяло от висококачествена пластмаса. Центрофугира­щият филтър заедно с ре­зачката са изработени от алуминиеви сплави, устой­чиви на плодови сокове, от­говарящи на санитарните норми. Филтърът и резач­ката са свързани в нераз­глобяем възел, който се по­ставя без допълнително за­крепване върху монтирана­та към вала на двигателя турбина. Сокоулавящото горно тяло н капака са из­работени от безвредна при допир с хранителни про­дукти пластмаса. Подава­нето на обработваните пло­дове и зеленчуци става през специална шахта, на­мираща се на капака, а притискането им към ре­зачката посредством при­тискан.

Когато сглобявате сокоизстисквачката, е необходимо да внимавате уредът да е изключен!

Сглобяването на центро­фугата при подготовката й за работа става по следния начин: Върху тялото с елек­тродвигателя се поставя горното сокоулавящо тяло (фиг. 1), така че центрова­щата издатина да легне в съответното легло. Вътре във филтъра се полага вни­мателно перфорираната лента (фиг. 2), като се вни­мава езичето да е към гор­ния край на алуминиевия филтър (фиг. 3). Най-отго­ре се монтира капака (фиг. 4), като се нагласят вни­мателно центроващите еле­менти да съвпаднат. След това металната дръжка се плъзга леко по ребрата на капака (фиг. 5) до попада­нето й в специалното фик­сиращо легло, след което уредът е готов за работа.

ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ЦЕНТРОФУГИРАНЕ

Центрофугирайте по въз­можност пресни зеленчуци и плодове.

Преди центрофугирането със сокоизстисквачката Нектар измивайте основно плодо­вете и зеленчуците и гп под­гответе така, че лесно да минават през шахтата на капака.

Добре е да знаете, че из­вестни меки плодове склон­ни към „пюриране“ не са подходящи за центрофуги- круши, домати, сливи и по­добни костилкови плодове.

Теглото на плодовете, които могат да се центро­фугират еднократно, според качеството и сочността им, възлиза на около 900 г.

При силна вибрация или при забележимо спадане на оборотите, уредът трябва веднага да се изключи и остатъците да се отстранят чрез изваждане на филтър­ната лента.

ВНИМАНИЕ! След ра­бота дръжката да се снеме от капака.

ПОЧИСТВАНЕ на сокоизстисквачката Нектар

След привършване на центрофугирането уредът да се изключи и да се из­чака докато моторът спре.

Електромоторът и пре­късвачът трябва да се па­зят от намокряне или пота­пяне във вода.

Филтърната лента и фил­търът да се изплакват до­бре на течаща вода. Оста­тъците да се отстранят с мека четка.

Долното тяло, ако е не­обходимо, да се изтрие с влажна кърпа.

Пластмасовите детайли никога да не се поставят па гореща плоча, тъй като би­ха се деформирали и сто­пили.

УКАЗАНИЕ ЗА ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ

Преди включване на цен­трофугата в електрическата мрежа трябва да се убеди­те, че маркираното на пея напрежение е еднакво с това на мрежата.

Разглобяването на тяло­то на уреда може да етапа само от квалифицирани ли­ца и в случаи па неизправност на уреда.

А ето и нещо друго, което вероятно би Ви харесало:

Българска сокоизстисквачка Малина + упътване и рецепти

See more

Новото в колекцията на Сандъците – Sandacite е българският домашен фризер Мраз ЗД 70! :)

Тогава са го наричали ,,домашен замразител“.

Домашният фризер Мраз ЗД 70 служи за замразяване на пресни хранителни продукти и за съхранение на такива в за­мразено състояние за продължителен период при температура – 18°С и по-ниска. Произвежда се от 1979 г. в хладилния завод Антон Иванов в София.

[1970] Хладилен завод Антон Иванов

See more

Изпълнен е като правоъгълен шкаф, боядисан по специа­лна технология с бяла боя. За топлоизолационен материал е използуван високоефективен твърд пенополиуретан. Вътрешни­ят изглед и устройството на фризера са показани на фиг. 2.

Охлаждането в хладилната камера се осъществява от хер­метичен фреопов агрегат, компресорен тип, зареден с хлади­лен агент фреон 12. За смазване на компресора се използва специално масло, количеството на което, както и на фреона, не се изменя в процеса на експлоатацията на замразителя.

Регулирането и поддържането на температурата в хладил­ната камера се осъществява с помощта на термостат.

Електрическата инсталация на фризера, включваща ко­мандно табло за контрол и наблюдение на режимите на рабо­та, е напълно електрообезопасена.

Фиг. 2. Разположение на елементите:

1. Врата
2. Командно табло
3. Отделение за замразени продукти
4. Кошница за замразени продукти
5. Регулируеми крачета
6. Шкаф
7. Отделение за замразяване на пресни продукти
8. Изпарител
9. Указание за продължителността на съхранение в месеци

 

Пускане в експлоатация и режими на работа:

Пускането и контрола на различните режими па работа на фризера Мраз ЗД 70 се осъществява чрез командното табло, нами­ращо се на лицевата страна под вратата в дясната страна.

Включването за работа се извършва с помощта на дясното копче от таблото, при което светват зелената и червената лампички. При достигане на температура —18°С червената лампичка изгасва. Поддържането на желаната температура в замразителя, в зависимост от определения режим па работа, се осъществява автоматично чрез термостат.

Режим на консервация:

Този режим се прилага, когато във фризера има само замразени продукти. При режим на консервация температурата в хл. камера се поддържа автоматично около —18°С. При установен режим на консервация свети само зелената лампичка от командното табло.

Режим на замразяване:

Режимът на замразяване се задейства чрез включване и на лявото копче, при което светва и жълтата лампичка. При­лага се когато в замразителя се поставят пресни продукти. Агрегатът заработва непрекъснато и температурата в хл. камера се понижава и поддържа около —-24°С.

Замразяването на пресни продукти във фризера Мраз ЗД 70 се осъществява само в изпарителя.. Продуктите трябва да бъдат добре почистени w опаковани в пластмасово или алуминиево фолио, в разфасовка, удобна за еднократна употреба. Препоръчва се при подрежда­нето отделните пакети да не се допират един до друг. След замразяване на продуктите лявото копче се изключва и жълтата лампичка изгасва, а замразителя започва да работи автоматично в режим на консервация.

Ориентировъчното време за замразяване на пресни продукти при околна температура около 25° С е както следва:

5 кг за 12 — 14 часа

9 кг за 18 — 22 часа

12 кг за 26 —- 29 часа

При околна температура 32°С времетраенето за замразя­ване на домашния фризер Мраз ЗД 70 се удължава с около 4 часа. Замразените продукти се съхраняват в кошницата, а когато няма пресни за замразяване, това може да става и в изпарителя.

Червената лампичка свети само при първоначално включ­ване на фризера, до понижаване на температурата в хла­дилната камера под — 15*С. При установен режим на замра­зяване или консервация, същата лампичка може да свети за кратко време при едновременно поставяне па по-голямо коли­чество пресни продукти.

Ориентировъчните срокове за съхранение на някои про­дукти са дадени в показаната таблица:

Наименование	Приблизително време на съхранение в месеци
Телешко месо, Говеждо месо, Агнешко месо, Пилета (цели и парчета), Зеленчуци	12
Яйца Пуйка Заек Фазан Дива патица, Плодове	10
Кълцано месо, Кайма	8
Свински котлети Сирене Кашкавал Хляб Кейк	6
Масло Патица	5
Свинско месо	4
Риба Гъска Наденица, суджук, луканка (преспи) Печено (месо, кюфтета) Млеко, Крем, Сладолед, Готвени ястия	3
Торта Паста	2

Българският фризер Мраз ЗД 70 притежава много добра термостабилност, благодарение на което при спиране на електрическия ток, температурата в камерата се повишава сравнително бавно, като за около 12 часа достига около —9 гр. С. В такива слу­чаи е желателно вратата на фризера да не се отваря, а ако се наложи, това да става за много кратко време.

ЕЛЕКТРИЧЕСКА СХЕМА НА фризера Мраз ЗД 70:

Българският домашен фризер Мраз ЗД 70 е произвеждан в два варианта:

• С командно табло, ЗД-70
• Без командно табло, ЗД-70А

Вариантът с командно табло е подробно описан по-горе,

ВАРИАНТ БЕЗ КОМАНДНО ТАБЛО – МРАЗ ЗД 70А

По-късно внедреният нов вариант на замразителя се характери­зира с много по-висога надеждност в експлоатацията. Същевремешо, по този начин се предоставя елементарна простота за неговото обслужване и поддържане, а вероятностите за де­фектираме са сведени само до теоритичния минимум.

Регулирането и поддържането на температурата в хладилната камера се осъществява с помощта на специален тер­мостат напълно автоматизирано. Той е регулиран и на­строен в завода да поддържа постоянна температура от минус 18°С.

В процеса на експлоатацията не се предвижда потре­бителят да променя настройката на термостата, установена при заводски условия. Именно във връзка с горното, термостатът не е комплектован с настройващ диск /копче/.

Пускането на замразителя в работа става чрез включ­ване на захранващия му шнур в ел. мрежата /контакта/.

Всички технически данни и указания за експлоатация на фризера Мраз ЗД 70, остават валидни и за варианта без командно табло.

За този вариант има отделна ел. схема:

[1982] Хладилник Мраз 270 + схема, описание и ръководство

See more

В Сандъците – Sandacite Ви представяме интервю със създателя на първия български телевизор – инж. Апостол Апостолов!

Ст. н. с. инж. Апостол Апостолов е един от създателите на първия български телевизор Опера 1 (1960). Дългогодишен конструтор в Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“, автор на множество книги за ремонт и настройка на български телевизори – „Телевизионни приемници“ (1961), „Телевизионни приемници Опера и Кристал“ (1966), „Български транзисторизирани телевизионни приемници“ (1977) „Български телевизионни приемници за цветно изображение“ (1986) и много други. Тях, между другото, можете да откриете ето тук в сайта:

193 български книги по радиотехника

See more

Преди време инж. Апостолов издаде книга за историята на българските телевизори, а нашият основател Антон Оруш беше  в инициативния комитет по издаването. Тази книга беше представена в Националния политехнически музей в София и мислим, че успяхме да я превърнем в нещо като събитие за българския народ:

Излезе книга по история на българските телевизори

See more

А сега успяхме да направим така, че бащата на телевизора Опера 1 да разкаже свои интересни спомени от тази частица от българската история в телевизия BiT. Искрено благодарим на Димитър Димитров за желанието му да ни срещне с инж. Апостолов. Приятно гледане:

Това флопи за Правец е последната придобивка в Сандъците – Sandacite :)

Тогава се е наричало ,,запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск“. Запомнящото устройство е предназначено да ра­боти, като външна памет на личния компю­тър Правец-82. Произвежда се от 1985 г. в Приборостроителния завод Кочо Цветаров в Пловдив и е едно от най-разпространените и разпознаваеми периферни устройства за Правец.

Флопито може да се използва като външно запомнящо устройство и в други мини и микро­компютри, използващи същия интерфейс.

Флопито за Правец е удобно средство за създаване на големи библиотеки от програми, поради изпол­зване на малък по обем и евтин носител на ин­формация 133 мм гъвкав магнитен диск (ГМД). Голямата му скорост на обмен на информация, бър­зият достъп до всяка програма или друга информа­ция, записана на гъвкавия магнитен диск, големият обем на записваната информация го нравят из­ключително удобно средство при работа с личния микрокомпютър.

Флопито за Правец работи с гъвкав магнитен диск ЕС 5289 или негов еквивалент.

Техническа характеристика

• Брой на пътеките — 35 (от 00-34)
• Брой на работните повърхности на дискетата—1
• Максимален капацитет — 146 kbytes/_ 18,75 kby tes неформатирани)
• Максимално време на достъп на съседна пътека — 20 ms
• Линейна плътност на записа на 34 пътека    — 204 Bits/mm
• Честота на въртене на флопито — 300 об/min ± 1 %
• Скорост на обмен на данни­те — 250 kbyt/s  ± 5
• Захранващи напрежения:

+ 5 V ± 0,25 V — максимален ток 0,2 А

+ 12 V ± 0,6 V — максимален ток 0,8 А

12 V ± 0,6 V — максимален ток 20 mА

• Габаритни размери — 97 x 156 x 219 mm
• Маса — 2,200 kg

Условия на експлоатация:

Температура на въздуха – от 10 до 35 гр. С

Относителна влажност на въздуха при 25 градуса – от 40 % до 80 %

Атмосферно налягане – от 84 kPa до 107 kPa

Комплект на доставката: запомнящото устройство се доставя с лентов кабел на свързване към личен компютър Правец`82

Подготовка на флопито за Правец за работа при първо начално пускане:

Изважда се устройството от потребителската опаковка и се оставя да пpecтои около 2 часа при условията па експлоатацията, споменати по-горе.

Свързва се устройството към личния микроком­пютър при изключено захранване.

Поставя се флопито с етикета нагоре в запомнящото устройство, като се освобождава прореза на ли­цевия панел чрез натискане на ключалката в гор­ния и край.

Фиксира се флопито в запомнящото устройство чрез натискане на ключалката в долния й край.

Запис и четене на информация от флопито за Правец се извършва, като се следят правилата, дадени в Ръковод­ството за работа с ДОС за личен компютър Правец-82.

Между другото, ето и сервизната таблица. От липсата в нея на каквито и да било данни за извършен ремонт се вижда, че нашето флопи се е представяло изключително добре в периода си на активна употреба:

Освобождаването на флопито става чрез натискане на ключалката в горния й край.

При работа с флопито трябва да се спазват след­ните правила:

• флопито трябва да се съхранява във вертикално положение в защитната си опаковка.
• Запис и четене на информация от флопито се из­вършва като се следят правилата, дадени в Ръко­водството за работа с ДОС за личен компю­тър Правец-32.
• Освобождаването на флопито става чрез натискане на ключалката в горния й край.

При работа с флопито за Правец трябва да се спазват следните правила:

• флопито трябва да се съхранява във вертикално положение в защитната си опаковка.
• след завършване на работа с устройството флопито трябва да се извади от устройството и постави в защитна опаковка, за да се предпази от замърся­ване.
• флопито трябва да се пази от магнитни полета и феромагннтни материали.

При включване на интерфейсния съединител от­рязаният край на лентовия кабел да бъде от страна на контролера. Некоректното включване на съе­динителя ще доведе до повреждане на запомнящото устройство на флопто и контролера.

Правила за опаковка, транспорт и съхранение:

Всяко устройство се опакова в отделна кутия с нанесени следните означения:

• Наименование или търговски знак на завода производител
• Наименование на устройството
• Манипулационни знаци –

ВНИМАНИЕ  – ЧУПЛИВО!

ГОРНА СТРАНА, НЕ ПРЕОБРЪЩАЙ!

ПАЗИ ОТ ВЛАГА!

В помещението, в което устройството се съхранява, не трябва да има киселини и разяждащи вещества, които биха могли да предизвикат корозия.

Гаранцията е била 12 месеца от пускане в експлоатация, но не повече от 18 месеца от деня на експедирането от завода производител.

Ето и останалата част от документацията на нашето правешко флопи:

Български компютър Правец 82 + техн. описание, литература…

See more

Зареждане на акумулаторни батерии със селенов токоизправител, описан в Сандъците – Sandacite!

Зареждането на акумулаторни­те батерии се извършва съгласно предписанията на завода-произво­дител, които трябва строго да се спазват. В противен случай бате­рията се изхабява и нейният жи­вот се съкращава.

Обикновено стартерните акуму­латорни батерии се зареждат при режим на константен ток. В този случай токът се поддържа констан­тен с помощта на регулатора на ток 3. Необходим е непрекъснат контрол от страна на обслужващия персонал, тъй като с повишаване на напрежението токът спада и неговата сила трябва периодиче­ски да се нагласява до първона­чална стойност. Завършването на зареждането се констатира чрез периодични проверки на гъстота­та на електролита. Не се препо­ръчва това да става чрез контро­лиране повишаването на напреже­нието на батерията, тъй като не във всички случаи то е сигурен признак за завършване на зареж­дането.

С българския селенов токоизправител Респром АПС 12-24/30-15ер може да се извършва и зареждане с констант­но напрежение. Зареждането на акумулаторните батерии за­почва със сравнително голям ток. С повишаване напрежението на ба­терията токът на зареждане спа­да самостоятелно. В този случай не е необходим непрекъснат контрол от страна на обслужващия персо­нал. Към края на зареждането трябва да се извърши проверка на гъстотата на електролита.

Режимът на зареждане с кон­тактно напрежение изисква ста­билно мрежово напрежение. В про­тивен случай при повишаване на мрежовото напрежение токът на зареждане може да надвиши допу­стимата за батерията стойност и тя да се повреди. При този режим трябва да се спазва предписаният максимален ток на зареждане при напрежението на газоотделяне. То се познава по настъпването на буй­но кипене на електролита и се появява, когато напрежението на батерията се повиши до стойности, дадени в следната таблицата:

Максималният допустим ток на зареждане при газоотделяне се по­сочва обикновено в инструкцията за експлоатация на акумулатор­ната батерия. Ако в нея липсват тези данни, може да се приеме ток, равен на 10 % от капацитета на ба­терията в амперчасове. Например за батерия от 80 А този ток е ра­вен на 8 А.

Направени през втората половина на 70-те години изследвания уста­новяват по безспорен начин, че преди да достигне напрежението на газоотделяне, зареждането може да се извърши с много голям ток. Такова бързо зареждане позволя­ва частично възстановяване капа­цитета на батерията (до 70—80 % за много кратко време — 1 до 2 ча­са) и представлява голям интерес, в случай че превозното средство трябва да продължи пътуването си. При много бързо зареждане токо­изправителят се нагласява за номинален ток (15 А, респ. 30 А) и се поддържа на тази стойност през цялото време на зареждането, до- като настъпи напрежението на га- зоотделяне. Ако след това бате­рията трябва да се зарежда напъл­но, токът се намалява до безопас­на стойност, около 5 % от капа­цитета в Ah, и зареждането про­дължава.

При зареждане на акумулатор­ни батерии с напрежение, по-нис­ко от 12 V, ключът 2 се поставя на положение «12 V» и напреже­нието се намалява с регулатора 3.

Не се препоръчва паралелно свързване и зареждане на повече акумулаторни батерии. То се допуска само то­гава, когато батериите имат ед­накъв брой клетки и еднаква кон­струкция. В този случай гъстота­та на електролита трябва да се контролира периодически и заре­дените батерии да се изключват.

Последователно свързване и за­реждане на няколко акумулаторни батерии също не се препоръчва. То се допуска само в случаите, когато зарежда­нето се извършва с най-малкия ток за зареждане на различните батерии. И тук е необходим перио­дичен контрол на гъстотата на електролита, като заредените ба­терии се изключват.

Селенов токоизправител на Респром

See more

 

Нека сега в  Sandacite.BG се запознаем с един български селенов токоизправител!

АПС 12-24/30-15ер е произвеждан от Завода за токоизправители Перник в системата на ДСО Респром. Производството започва в началото на 1980-те години. Изнасян е и за различни страни от Източния блок от ВТО Електроимпекс.

Този селенов токоизправител се използва за зареждане на всички видове стартерни оловни акумулаторни батерии с номинални напрежения 12 и 24 V, с капаци­тет до 165 Ah, служещи като из­точник на ток за запалване на ав­томобилни, за тракторни и други двигатели с вътрешно горене и за поддържане на осветителната и сигналната система на тези пре­возни средства.

Селеновият токоизправител може да се из­ползва и за зареждане на оловни акумулаторни батерии с номинално напрежение 12 и 24 V, захран­ващи телефонни централи, осве­тление на жп. вагони, за резер­вно осветление и командуване на оперативни вериги в електриче­ски станции и подстанции, за гал­ванични вани, лабораторни и други цели.

Токоизправителят е бил особено под­ходящ за обзавеждане на гаражи, авторемонтни работилници и ма­шинно-тракторни станции.

Технически данни

Селеновият токоизправител е оформен в метален шкаф  (първата снимка и долната), и е снаб­ден с метални дръжки за прена­сяне. Той е затворен с капаци от листова стомана (перфорирани за подобряване на вентилацията) за предпазване на обслужващия персонал от случаен допир до от­крити тоководещи части, а самите елементи на токоизправителя от повреда и разрушаване. Лицевата му част е използвана за коман­дно табло, върху което за удоб­ство при експлоатацията са раз­положени: ЦК. ключ 1 за включ­ване и изключване на токоизпра- теля; ключ 2 за превключване по­стоянното напрежение 12 и 24 V (за което е предназначен токоизпра­вителят), регулаторът на ток 3, с помощта на който се постига плав­но регулиране на зареждащия ток;волтметърът 4 и амперметърът 5, с който се измерватнапрежението и токът на зареждане; предпази­телят 6, предпазващ токоизпра­вителя от късо съединение в за­хранващата верига; предпазите­лите 7 и 8, предпазващи токоиз­правителя от късо съединение в постояннотоковата верига и вери­гата на консуматора; тоководещите устройства 9, с помощта на ксито се свързва зарежданата батерия към токоизправителя; индикаторната лампа 10; клемите за свързване на токоизправителя към захран­ващата мрежа, подходящо озна­чени с табелка, са разположени на задната му страна. Всички командни и регулиращи устрой­ства са означени с табелки. За­земяването е външно и се извър­шва посредством заземителен винт, разположен върху задния ляв крак на токоизправителя.

Електрическа схема и принцип на действие на селеновия токоизправител

Мрежовото напрежение през предпазителя със стопяема вложка Пр1 (6A/500V) се подава на клемите на ЦК ключа — К₁ и през него захранва регулиращия автотрансформатор — Р. Тр., който регулира първичното на­прежение на захранващия транс­форматор — Тр. Вторичната страна на захранващия трансфор­матор захранва селеновия ком­плект — С.Ст. Захранващият транс­форматор има две отделни вто­рични намотки, които захранват двата отделни стълба на токоизправителния комплект. Те са от типа 2 х М 25/20-15 и са обединени в един стълб,състоящ се от 8 селенови клетки 100 x 200 mm. Всеки стълб е свързан в еднофазна мостова схема (Грец). Постоянното напре­жение през предпазителите със стопяема вложка Пр2 (16 A/500 V) и Прз /16 V/500 V) се подава на клемите на ключ К₂, който чрез последователно или паралелно превключване на селеновите стълбове позволява да се получат по­стоянни номинални напрежения 24 V и 12 V. Оттук постоянното напрежение през амперметъра А и волтметъра В се подава на токопроводящите устройства на селеновия токоизправител.

Индикаторната лампа Л (6,3 V /0,3 А) се захранва от от­делна вторична намотка на захран­ващия трансформатор. Тя показва, че токоизправителят е включен под напрежение.

Регулирането на постоянното напрежение, следователно и на постоянния ток на селеновия токоизправител, е плавно и се по­стига чрез изменяне на първичното напрежение на захранващия транс­форматор с помощта на регули­ращ автотрансформатор. Посто­янното напрежение може да при­еме всяка стойност от 0 до 30 V (при положение на ключ К₂— 24 V) при условие, че постоянният ток не надвишава съответната но­минална стойност, дадена за то­коизправителя.

Експлоатация и поддържане на селеновия токоизправител

По своята електрическа схема и конструкция токоизправителят тип АПС 12-24/30- 15-ер има уни­версални възможности. За сигур­ната му и безаварийна работа трябва да се спазват следните правила при експлоатацията:

Токоизправителят е конструи­ран за работа в закрити помещения при нормални климатични усло­вия — околна температура, не по- висока от +35 гр. С, и относителна влажност, която не надвишава 80 %.

Необходимо е в експлоатационни условия селеновият токоизправител да не бъде монтиран във влажно по­мещение и наблизо до отоплителни тела (гореща печка, радиатор и др.). Трябва да се осигури доста­тъчен приток на охлаждащ въз­дух и токоизправителят да бъде по възможност по-далеч от за­режданата акумулаторна, батерия, понеже киселинните пари действу­ват разрушително върху металните части и изолацията на токоизпра­вителя. При повишаване на окол­ната температура над 35 С токо­изправителят може да се пусне в действие само при условие, че токът за зареждане се намали зна­чително. Например при околна температура +45 С зареждащи­ят ток — до 10,5А при 24 V и 21 А при 12 V.

Преди да се включи в захран­ващата мрежа, селеновият токоизправител трябва да бъде заземен. Заземява­нето е външно и се извършва, като заземителният винт, разположен на левия заден крак на токоизпра­вителя, се свърже със земя съглас­но изискванията за защитно за­земяване. Това е необходимо, за да се предотвратят злополуки при евентуален електрически пробив, който би се получил в експлоата­ционни условия. Сечението на заземителния проводник не трябва да бъде по-малко от 2,5 mm².

Токоизправителят се захранва от еднофазна мрежа с напрежение 220 V. Препоръчва се сечението на шнура да не бъде по-малко от 2 x 0,75 mm². След това към тоководещите устройства 9 се свър­зва зарежданата батерия, като се спазва точно поляритетът на ба­терията на токоизправителя. При правилно свързване стрелката на волтметъра се отклонява надясно и показва напрежението на бате­рията. За да се избягнат загуби в проводниците към батерията, се препоръчва сечението на провод­ника да не бъде по-малко от 2,5 mm².

Селеновият токоизправител не трябва да работи с постоянен ток, по-висок от номиналния, означен върху та­белката му. Ако той е нов или не е работил дълго време (повече от 2 месеца), трябва да се включи пред­варително на празен ход (без то­вар) по следния начин: първите 15 минути токоизправителят да ра­боти при напрежение 50 % от но­миналното, следващите 15 минути— 75 % от номиналното и накрая 30 минути — с номиналното си на­прежение. Това е необходимо, за да могат селеновите клетки да се формират допълнително и да ста­нат напълно годни да поемат то­вара при зареждане на акумула­торната батерия.

Селеновият токоизправител трябва да ра­боти винаги със затворени капа­ци. В зависимост от типа на аку­мулаторната батерия ключът 2 се превключва на положение 24 V или 12 V, след което с помощта на ключ 1 токоизправителят се включва под напрежение. Индикаторната лам­па светва и токоизправителят за почва да зарежда. С помощта на регулатора на ток 3 се регулира токът съобразно режима на за­реждане. С негова помощ се ком­пенсират и колебанията на мре­жовото напрежение, падението в проводниците към батерията и ос­таряването на селеновите клетки. Когато токът на зареждане е по-голям от необходимия, регулаторът се завърта наляво, а когато е по-малък — надясно. Довеждането до желаното и постоянно напрежение и ток се контролира чрез вграде­ните в токоизправителя волтметър и амперметър, разположени на ли­цевата му страна.

Повреди в селеновия токоизправител и отстраняването им

Токоизправителят е така кон­струиран, че са изключени въз­можности за повреда, стига да се манипулира внимателно.

Нека погледнем отново илюстрация 3. Ако след включване на токо­изправителя под напрежение с по­мощта на ключ 1 индикаторната лампа не светне, трябва да се про­вери дали има напрежение в мре­жата. Ако има напрежение, тряб­ва да се провери състоянието на предпазителя 6 и индикаторната лампа 10. При дефект те се под­менят с изправни. Ако контролна­та лампа свети, но липсва постоян­но напрежение, т. е. волтметърът и амперметърът не показват от­клонение, въпреки че токоизпра­вителят е свързан със зареждана­та батерия, трябва да се проверят предпазителите 7 и 8, които мо­же да са изгорели поради късо съединение във веригата на кон­суматора или постояннотоковата верига.

За сигурна работа на селеновия токоизправител е необходимо при замяна на предпазителите да се спазва строго тясната предписана стойност. Абсолютно се забраня­ва използуването на медни жич­ки и други, заменящи предпази­телните патрони.

Ако при въртене ръчката на регулатора 3 се получават резки токови колебания, това се дължи на лош контакт между контактна­та ролка и намотката на бобина­та на регулиращия автотрансформатор. В случая трябва да се по­чисти контактната ролка и да се увеличи контактният й натиск. При нормална работа той трябва да бъде около 250 г. За целта се от­вива гайката, притягаща оста на вилката на въгленовата ролка. След това с помощта на отвертка се завърта по посока на часовни­ковата стрелка, докато се увели­чи контактният натиск до жела­ната стойност. Тогава гайката от­ново се притяга. Оста е фиксира­на в желаното положение и кон­тактният натиск е увеличен.

Прегледът и ремонтът на селеновия токоизправител трябва да се извърш­ват от квалифициран електротех­ник, но винаги при изключен от напрежение токоизправител.

Дълготрайността на токоизпра­вителя се увеличава, ако той пе­риодично (поне веднъж на 6 ме­сеца) се преглежда и почиства от прах и замърсяване. Движещите се части също трябва да се почистват, смазват тънко с масло, а разхла­бените винтове и електрическите връзки се притягат.

Ако при въртене на ръчката на регулатора 3 до крайно дясно по­ложение максималният постоянен ток е значително по-нисък от но миналния, това е сигурен признак за остаряване на селеновите клет­ки. Този ефект може да се наблю­дава само след продължителна екс­плоатация на селеновия токоизправител. В този случай е необходимо селено­вите клетки да бъдат подменени с нови.

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

See more

Във втората статия за ремонт на стари радиоапарати в Сандъците – Sandacite ще разберем какво става, когато включим вече поправен радиоприемник.

Приемникът се монтира по дадена схема от готови части и детайли. След като се извърши механическият и електрическият монтаж, шасито на радиоприемника не се вгражда в кутията, докато не се пусне в действие и провери напълно радиоприемникът. След

като приемникът се вгради в кутията, извършва се известна донастройка на неговите високочестотни кръгове.

Приемникът се пуска в действие в следната последователност:

• Проверява се монтажът, като се внимава да няма нестабилно монтирани или пропуснати елементи, проверява се качеството на спой­ките, полагането на съединителните проводници, проверява се дали свързването е станало съобразно електрическата схема и дали няма някакви пропуски. Особено трябва да се внимава дали проводниците са поставени в изолационни тръбички, да няма елементи под напре­жение, които да се опират един в друг, всички екранирани провод­ници (детектор и нискочестотен предусилвател) да са грижливо поло­жени и екраните им добре заземени, да няма разливане на паста, осо­бено около крачетата на ламповите цокли, да няма условия за полу­чаване на късо съединение между отделните точки при транспорт на радиоприемника и т. н. Евентуално слабите места в монтажа трябва да се отстранят. Монтажът трябва да се стабилизира, замърсените вследствие запойването полета трябва да се почистят с ацетон или бензин и да не се допусне минаването на мрежови проводници близо до детектора или нискочестотния предусилвател. Едва тогава радио­приемникът може да се включи към мрежата.

2. Радиоприемникът се включва към мрежата, като предварителна се отстранят радиолампите от шасито, проверяват се мрежовите предпазители и мрежовият ключ, проверява се положението на вол- тажния разпределител, което трябва да съответствува на мрежовото напрежение. Изправността на мрежовия ключ се проверява, като се извърши неколкократно включване и изключване на радиоприемника. За контрола може да се използува и скалната крушка. Ако мрежо­вият трансформатор е изправен, той бръмчи едва забележимо и скал­ната крушка свети нормално. Ако е неправилно включен (неправилно монтиран), той ще консумира силен ток, поради което ще бръмчи силно. Това става особено често, когато вследствие грешка в мон­тажа на волтажния разпределител към отклонението на трансформа­тора за 150 A се подаде мрежово напрежение 220 V. Тогава трансфор­маторът бръмчи силно и скалната крушка може да изгори.

Пълната проверка се извършва с волтметър за променливо на­прежение. Проверява се първичната страна на трансформатора, като се следи дали означените на волтажния разпределител напрежения съответствуват на измерените. Ако те не съответствуват, трансфор­маторът се изключва и монтажът му се проверява отново. Когато имаме нормални първични напрежения, проверяваме напреженията на вторичната страна, отоплението на лампите на радиоприемника, отоп­лението на токоизправителната лампа и високото напрежение на ано­дите на токоизправителната лампа.

Ако някои от напреженията липсват, това значи, че имаме пре­късване в първичната или вторичната намотка. Последното се устано­вява с веригопроверител. Тези измервания се извършват на крачетата от долната страна на ламповите цокли.

• Ако измерванията показват, че няма грешка в монтажа, по­ставя се токоизправителната лампа. След включването на апарата из­мерваме постоянното напрежение на втория електролит, към който държим постоянно включен волтметър за постоянен ток при обхват 600 V. Трябва да се очаква, че тъй като токоизправителното стъпало е ненатоварено, напрежението на електролитните кондензатори ще бъде много високо. Трябва да се внимава да не би неговата стой­ност да превиши допустимото за електролитните кондензатори по­стоянно напрежение. Едно моментно превишаване, естествено, не е опасно, обаче щом такова има, радиоприемникът трябва незабавно да се изключи. Важно е следователно през време на проверката да се наблюдава непрекъснато включеният волтметър. Ако не се получи постоянно напрежение, повредата трябва да се търси в лампата или във филтърните елементи, тъй като трансформаторът е в изправност.

Електролитните кондензатори могат да се проверят по следния прост начин: Електролитът се зарежда от външен токоизточник, от­кача се от него и се дава накъсо. Ако той е доброкачествен, съеди­няването накъсо ще бъде придружено от силно искрене, което е признак, че електролитът е редовен.

• Крайната лампа се поставя. Проверяват се напреженията на електродите й: анодно напрежение, екранно напрежение и преднапре- жение на първата й решетка (катодно напрежение). От последното се изчислява приблизително анодният ток. Данните се сверяват с таб­личните данни за съответната крайна лампа. Ако те съответствуват, режимът на стъпалото е задоволителен. Ако не съответстват, трябва да се търси грешка в монтажа или повреда в елементите. При това положение радиоприемникът не трябва да бръмчи. В противен случай имаме незадоволителен филтраж.

• Всички останали лампи се поставят. Проверяват се техните статични режими, като се извършват последователно всички измер­вания, описани за крайното стъпало, и се сравнят с табличните данни. По такъв начин могат да се отстранят и някои грешки, до­пуснати при монтажа.
• Чувствителността на нискочестотния усилвател се проверява, като решетката на предусилвателната лампа се докосне с ръка или с метален предмет. В такъв случай трябва да се чуе силно бръмчене, при условие че потенциометърът за регулиране на силата е отворен, т. е. поставен на максимално усилване. Ако бръмченето е придружено със свистене, пищене и др., това значи, че нискочестотният усилвател се самовъзбужда. Самовъзбуждането се дължи обикновено на лошокаче­ствен монтаж, повреден заземителен блоккондензатор или на близост на изходящия трансформатор до входа на предусилвателя. Ако въз­буждането е на висока честота, на изхода на радиоприемника ще се чува свистене. Това може лесно да се отстрани, като от анода на крайната лампа към шаси се свърже керамичен кондензатор с капа­цитет 100 до 500 pf. При въртене оста на регулатора на силата не трябва да се чува шум. Същото важи и за тонрегулатора. В противен случай потенциометрите трябва да се поправят или да се заменят.
• Проверката на детектора и на високочестотните стъпала не може да се извърши с обикновени средства, а изисква необходимите уреди. Само когато сме сигурни, че междинните филтри са били на­строени на междинната честота преди вграждането им в радиоприем­ника, може да работим ориентировъчно без осцилатор. В такъв слу­чай настройваме радиоприемника, като поставяме скалния показател на местната станция, при положение че тя работи, включваме антена към входа на радиоприемника и се стремим да приемем станцията, като настройваме последователно осцилаторния и входящия кръг. В някои случаи този начин на работа довежда до положителни ре­зултати. В много случаи обаче не дава резултати и налага да се използува сигнален генератор (осцилатор) за извършване настройката на радиоприемника.

Чувствителността на радиоприемника зависи от изправността на лампите и настройката на високочестотните кръгове. Селективността му зависи от качеството на високочестотните кръгове.

В някои случаи се констатират монтажни грешки в обхватния превключвател и в свързването му към осцилаторните и входящите бобини за различните обхвати. Ако на някой обхват осцилаторът не работи, краищата на бобината на трептящия кръг или на реакцията трябва да се обърнат, за да се получи правилна фаза на попадналото на решетката напрежение. Ако и тогава осцилаторът не трепти, по­вредата трябва да се търси в някой от другите елементи или в ре­жима на осцилаторната лампа.

Проверката на останалите групи от високочестотния усилвател се извършва, ако е наложителна по познатите начини.

Ремонт на стари радиоапарати I

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Статията на Сандъците – Sandacite надниква в ремонта на стари радиоапарати.

Поначало за поправката на дадена радиоапаратура трябва да се изхожда от подробните схеми и данни на завода-произ­водител. Само основното познаване на схемата и работните условия на даден радиоапарат могат да гарантират неговия бърз и качествен ре­монт. За тази цел обикновено предприятията-производители дават към своите радиоапарати подробни схеми за скачването на отделните му елементи, описание на неговите качествени показатели, както и данни за неговите монтажни и конструктивни особености, които трябва да се имат пред вид при ремонта на радиоапарата. Снабден с тези опи­сания и технически данни, всеки добър радиотехник ще бъде в съ­стояние бързо и лесно да намери повредата на даден радиоапарат и да я отстрани напълно.

Това звучи почти като че ли говорим за нови машини, нали? За да стане то реалност и няколко десетки години след производството на нуждаещия се от нашата помощ радиоапарат, е необходимо да се запасим с подробна техническа литература за него. Това можем да направим както от нашата електронна библиотека (https://www.sandacite.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/), така и чрез ровене на други места в нашия сайт. Най-често в статията, посветена на всеки модел български радиоапарат, сме дали и неговата схема – само потърсете в търсачката.

Бързата и ефикасна поправка на радиоапарата за­виси до голяма степен и от спазването на известна системност (план) при търсенето и откриването на повредите в радиоапаратите. Това е особено наложително поради голямото разнообразие на повредите, които могат да се появят. Може да се каже със сигурност, че спаз­ването на тази системност води във всички случаи по-бързо до же­лания резултат, отколкото налучкването на повредите, което само в много редки случаи се увенчава с успех.

Обикновено  при ремонт на стари радиоапарати ,,пациентът“ идва, придружен от известно указание за повредата му от страна на собственика. Казва се например, че радиоапаратът бръмчи, не работи изобщо, приема слабо на къси вълни, смесва станциите и т. н. Върху това първона­чално указание за състоянието на радиоапарата трябва да се изгради чрез логично разсъждение необходимата последователност за търсе­нето на повредата.

Обикновено при мрежови приемници се спазва следната после­дователност :

а) Апаратът се преглежда внимателно и се търсят външни бе­лези за наличните повреди: счупване на лампа, изгорял трансфор­матор, изтекъл електролитен кондензатор, липса или откачване на елементи и др.

б) Радиоапаратът се включва към мрежата, след като предвари­телно се установи, че напрежението на мрежата съответства на по­ложението на волтажния разпределител на радиоапарата. Проверява се изправността на мрежовия предпазител. Ако той е прекъснат, за­меня се с нов, а ако е неподходящ (дебела жичка), поставя се нов предпазител или подходяща жичка.

в) Дошлият за ремонт стар радиоапарат се включва, като едновременно с това внима­телно се наблюдават лампите и преди всичко токоизправителната лампа. При повреден ключ за мрежата лампите не получават отоп­ление. Това ясно личи при внимателно наблюдение. При повреда на мрежовия трансформатор (късо съединение) последният бръмчи много силно. Може да се получи също така прегряване на анода на токо­изправителната или крайната лампа, изгаряне на предпазителя, димене на трансформатора и др.

г) Ако дотук всичко е нормално, пристъпва се към проверка на отделните стъпала. Постоянните напрежения се проверяват с комби­ниран волтметър, които трябва да отговарят на табличните данни на съответните радиолампи. Понякога обаче може да се заблудим и да търсим повредата там, където тя не същества. Например ако анодът на крайната лампа EL3 не черпи от токоизточника 36 mA постоянен ток, както е показано в таблицата за същата лампа, а само 25 mA, то трябва да.се знае, че това не е непременно повреда в радиоапа­рата, тъй като тук крайната лампа може да е поставена да работи при малко по-различен от посочения в таблицата режим.

Проверката започва от токоизправителната група. Ако напре­женията на двата филтърни електролитни кондензатора са нормални, преминава се към проверка на напреженията на крайната лампа. А ако напреженията липсват или са ниски, това значи, че има повреда в токоизправителя или пък че той е натоварен прекомерно от крайното стъпало или другите лампи на приемника.

Следващата стъпка при ремонта на стари радиоапарати е да се провери крайното стъпало. Ако последното има нормални токове и напрежения, то при докосване на решетката на крайната лампа с метален предмет трябва да се чуе бръмчене. Ако липсва бръмчене, трябва да се заключи, че имаме повреда във високо­говорителя или в изходящия трансформатор, при положение че лампата е редовна.

При изправно крайно стъпало се минава към изпробване на нискочестотния предусилвател. И тук се проверява режимът на лам­пата, като се измерят токовете и напреженията. След това се устано­вява дали при докосване на първата решетка с метален предмет или пръст ще се чуе бръмчене в изхода (високоговорителя) на прием­ника. Бръмченето трябва да бъде значително по-силно, отколкото при изпробването на крайното стъпало, тъй като вече усилването е зна­чително по-голямо.

Ако целият нискочестотен усилвател е изправен, преминава се към изпробването на детектора и на високочестотния усилвател на приемника. Естествено е, че за да се уверим в пълната изправност на високочестотната част на радиоприемника, не е достатъчна само описаната по-горе проверка. За тази цел е необходимо нискочестотният усилвател да се изпробва, като на входа му се подаде напрежение с различни честоти от тонгенератор, а на изхода на приемника се из­мери променливотоковата мощ, като високоговорителят се замени с еквивалентно омично товарно съпротивление и се изследват изкривя­ванията с помощта на катоден осцилограф. Тази проверка обаче не се прави сега, а едва след като се открие повредата на радиоприем­ника. След като повредата се отстрани напълно, следващата стъпка от ремонта на стари радиоапарати е да се извърши пълно и подробно изследване на нискочестотния усилвател на радиоприемника.

При ремонта на стари радиоапарати е важно да се знае че изследването на високочестотния усилвател без подходящи из­мерителни и контролни уреди е много трудно. Тук са необходими преди всичко високочестотен генератор (осцилатор), в много случаи лампов волтметър и чувствителен постояннотоков милиамперметър, с помощта на който да се провери не само статичният режим на отдел­ните стъпала,’но и настройката на кръговете и т. н. Трябва да се каже, че в повечето случаи високочестотните стъпала не съдържат значителни повреди, тъй като тук се работи с по-ниски напрежения и с по-слаби токове. Главните повреди в радиоприемниците се срещат в токоизправителната група и нискочестотния усилвател.

Чрез спазването на тази системност в търсенето и откриването на повредите може да се спести много време и да се стигне бързо и лесно до успешен ремонт на повредения стар радиоапарат. При това, както видяхме, в повечето случаи необходимите уреди могат да бъдат сведени до минимум. Все пак за пълното привеждане в изправност и за цялостното изпитване на радиоапарата след завършването на ре­монта е необходимо да имаме на разположение поне известен брой or най-необходимите измерителни уреди, без които е невъзможно да кажем със сигурност, че ремонтираният радиоапарат е приведен от­ново в своя първоначален фабричен вид. А тъкмо изпълнението на това условие е последната задача на всеки смислен и качествен радиоремонт.

Също така, важно условие за успешен ремонт на стари радиоапарати е да разполагаме с добре уредено работно място:

Ремонт на радиоапарати като едно време

See more

Статията в Сандъците е за Секретар 16 – програма за Правец 16 :)

Секретар e разработен от СК Правец Програма през 1988 г.  Той е софтуерен организатор на работата. Има модули текстов редактор, бележник, калкулатор, календар, телефон… за всички тях ще прочетете подробно по-надолу в статията. :) Секретар 16 се отнася към групата на така наречените резидентни програми, което означава, че след зареждането му той остава в паметта до изричното му изтриване или изключването на компютъра. С други думи, той ще присъства през цялото време, независимо каква програма се изпълнява в момента. Ако имате и други резидентни програми, имайте предвид, че

Секретар трябва да се зареди последен от тях.

След като сте направили копие на продукта и знаете достатъчно, вече можете да приберете оргиналната дискета и да започнете работа. За да стартирате Секретар, трябва задължително да се намирате в справочника, където са записани неговите програми. Секретар се стартира с командата SR, след която се натиска Return. След това можете да излезете от справочника или да извадите дискетата с продукта.

А, да, безспорно интересно нещо – две оригинални ИЗОТ-овски 5,25-инчови дискети, всяка от котио съдържа по едно копие на програмката :)

След стартирането на Секретар на екрана излиза следният текст:

Секретар 16   Версия 1.56А

ПРАВЕЦ 16

Cофтуерна къща „Правец-програма“/ СО МПС- 1987

Пълна система:

524288 байта общо памет

483760 преди Секретар

414576 свободни

Последните три реда съдържат информация за паметта на компютъра: най-напред колко е цялата памет, след това колко памет остава след зареждането на операционната система и накрая – свободната памет след зареждането на Секретар (както виждате, продуктът заема приблизително 68 кб).

Отсега нататък Секретар ще бъде винаги на Ваше разположение, когато натиснете едновременно двата клавиша Shift от двете страни на клавиатурата. Ако някакви съображения налагат да го отстраните от паметта, трябва да спазите следните правила:   Секретар трябва да бъде последната заредена резидентна програма; трябва да се намирате в операционната система (т.е. на екрана трябва да се вижда индикацията на ДОС-а, например А>); оттук извикайте главното меню на Секретар , като натиснете едновременно двата клавиша Shift от двете страни на клавиатурата, и след това натиснете едновременно клавишите Ctrl-Home-End.

Освен пълната версия на Секретар на дистрибутивната дискета се намират и три съкратени версии, в които липсват някои от функциите: SRB не поддържа календар, SRD не поддържа бележник, а в SRM има само калкулатор и ASCII-таблица. Тези модули са направени, за да се пести памет – един особено актуален въпрос за конфигурациите с по-малък капацитет.

Кое е най-важното за тази програма за Правец?

Прозорци на Секретар :

Бележникът е екранен текстов редактор, сьвместим с WordStar и TURBO Pascal, допълнен с някои функционални улеснения. Той Ви дава възможност да си водите бележки, докато работите с други програми. Допълнителните улеснения включват възможността да се приемат и предават данни от и към обкръжаващата среда (което специалистите по оформяне на документи наричат монтиране на страница, или още по-лошо – изрязване-и-лепене) и опцията бележките автоматично да се маркират с датата и часа на създаването им.

Калкулаторът има всички функции на обикновения джобен калкулатор, плюс някои специални възможности за програмистите. Той може да работи в десетична, шестнадесетична и двоична бройна система.

Календарът е вечен, но това не е всичко! Освен тази традиционна функция той дава възможност да си водите бележки за ежедневните си ангажименти.

Телефонът взима телефонни номера от собствения си справочник или директно от екрана. Можете дори да намерите номера чрез базата данни, с която сте свикнали да работите, и Секретар услужливо ще го набере вместо Вас – при положение че имате модем, естествено!

ASCII – таблицата изобразява пълната ASCII таблица, като за всеки от 256-те и символа се показва десетичният, шестна­десетичният и графичният му еквивалент; за първите 32 символа освен това е показан и начина, по който може да се генерира символа с клавиш Ctrl, както и мнемониката на символа като управляващ сигнал. Всички програмисти незабавно ще оценят удобството на тази функция!

Настройката се използва, за да се определят и евентуално да се запомнят стандартните справочници и имена и разширения (суфикси) на файловете, с които ще работи Секретар . Оттук се запомнят и разположението и размерите на прозорците, които искате да използвате по подразбиране.

Отваряне на прозорец

Когато се намирате в главния прозорец, можете да отворите някой- от прозорците по един от трите начина:

• като натиснете съответния функционален клавиш (F1-F7) или
• като осветите желания прозорец (светещото поле се мести с клавишите стрелка нагоре и стрелка надолу) и натиснете Return или
• като натиснете клавиша Alt и след това – главната буква от името на желания прозорец.

По третия начин можете да извикате прозорец дори когато главният прозорец не е на екрана.

Независимо в кой прозорец работите в момента, винаги можете да се върнете към главния прозорец на Секретар, като натиснете и задържите за секунда клавиша Alt. От тук можете да активирате друг прозорец, който ще се отвори „върху“ активния в момента – и така можете да продължавате, докато отворите едновременно на екрана всички прозорци на Секретар . Разбира се, можете да отваряте нови прозорци и със съответните Alt команди. Активен е само последният отворен прозорец, но можете да активирате всеки един от вече отворените на екрана прозорци, като натиснете Alt и съответната буква. Връщането към по-долен прозорец или просто към екрана преди извикването на главния прозорец става чрез клавиша Esc.

Ако се окаже, че някой прозорец на Секретар закрива важна информация на екрана, винаги можете да го поотместите встрани. Това става, като натиснете клавиша ScrollLock (в долния десен ъгъл на екрана се появява съответната индикация) и след това използвате клавишите със стрелки, за да разположите прозореца на удобно място на екрана. Ако новата позиция Ви харесва повече и искате да я запаметите и тя да се използва стандартно, можете да направите това чрез прозореца Настройка.

Поне в началото трябва да обръщате специално внимание на най-долния ред на екрана – той се актуализира всеки път при влизането в нов прозорец и показва с кои от функционалните клавиши разполагате и какво прави всеки от тях. На този ред се изобразява само най-необходимата информация; ако се нуждаете от повече подробности, трябва да изберете прозореца Помощ от главния прозорец или чрез Alt-П.

Команден организатор за Правец 16

See more