В центъра на вниманието на Сандъците – Sandacite днес са почвените фрези тип ФН.
Български почвени фрези ФН
Почвените фрезитип ФНса производство на Карловския тракторен завод от втората половина на 1970-те години. В тази статия са разгледани няколко модела от серията – ФН76, ФН110, ФН125, ФН160 и също така ФС 160 и ФСН 160
Тези почвени фрези са предназначени за слята обработка на почвата – предсеитбено, и за междуредова обработка на позови, овощни, розови и др. насаждения. Освен това фрезите с успех могат да се използват и за други селскостопански работи, извършвани през цялата година.
Шестте типа фрезисе агрегатират:
1 . Тип ФН76, ФН110 и ФН 125 към верижния трактор „Бопгар ТЛ-ЗОА“ .
Тип ФН160 към колесни трактори МТЗ-5ЛС, МТЗ-5М, МТЗ-50.
Тип ФС 160 към верижния трактор „Болгар ТЛ-45“.
Тип ФСН 160 към верижния трактор „Болгар Т-54В“.
Възможно е агрегатиране на фрезитеи към други типове трактори.
Почвени фрези ФН Pochveni frezi FN
ОПИСАНИЕ
Общият вид на почвените фрези ФН76, ФН110, ФН125, ФН160, ФС 160 и ФСН 160 е показан на първата илюстрация.
Шестте модела фрезипринадлежат към едно семейство, имащо еднакво конструктивно решение /при унификация над 85 %/,включващо следните основни възли:
Рама
Задвижване
Ротор
Рамата е основен свързващ и носещ елемент на машината. Към нея са включени възлите: носеща част, конзоли за окачване, предпазен кожух – капаци и плъзгачи.
Задвижването се осъществява от следните възли: карданен вал /свързан за ВОМ на трактора/, предпазен съединител и редуктор, състоящ се от конусен – централен, и страничен цилиндричен редуктор с общо предавателно число 2,73.
Роторът представлява почвообработващ възел, състоящ се от тръбен вал със заварени фланци, на които са закрепени чрез болтове работните органи – мотичките.
Общата кинематична схема на фрезите, както и разположението на обработващата ивица спрямо надлъжната осова линия на трактора са дадени в долната схема.
Почвени фрези ФНPochveni frezi FN
А ето и таблица с технически характеристики на шестте почвените фрези ФН:
Почвени фрези ФН Pochveni frezi FN
В приложения по-долу линк можете да разгледате подробно ръководство за експлоатация, ремонт и каталог резервни части за почвените фрези, серия ФН, ФС и ФСН.
На дневен ред в Сандъците е българската сокоизстисквачка Нектар с всичките си такъми :)
Българска сокоизстисквачка Нектар
Тя се произвежда от 1983 г. в Елпром Варна.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Центрофугата за сокове е предназначена за бързо и удобно получаване на малки количества пресни сокове за непосредствена употреба с хранителна и лечебна цел.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ на сокоизстисквачката Нектар
Номинално напрежение- 220 V
Честота на тока — 50 Hz
Номинална консумирана мощност — 120 W
Маса — около 4 kg
УСТРОЙСТВО И РАБОТА С ЦЕНТРОФУГАТА
Електродвигателят, заедно с прекъсвача и захранващия шнур са монтирани в тяло от висококачествена пластмаса. Центрофугиращият филтър заедно с резачката са изработени от алуминиеви сплави, устойчиви на плодови сокове, отговарящи на санитарните норми. Филтърът и резачката са свързани в неразглобяем възел, който се поставя без допълнително закрепване върху монтираната към вала на двигателя турбина. Сокоулавящото горно тяло н капака са изработени от безвредна при допир с хранителни продукти пластмаса. Подаването на обработваните плодове и зеленчуци става през специална шахта, намираща се на капака, а притискането им към резачката посредством притискан.
Сокоизстисквачка Нектар Sokoizstiskvachka Nektar
Когато сглобявате сокоизстисквачката, е необходимо да внимавате уредът да е изключен!
Сглобяването на центрофугата при подготовката й за работа става по следния начин: Върху тялото с електродвигателя се поставя горното сокоулавящо тяло (фиг. 1), така че центроващата издатина да легне в съответното легло. Вътре във филтъра се полага внимателно перфорираната лента (фиг. 2), като се внимава езичето да е към горния край на алуминиевия филтър (фиг. 3). Най-отгоре се монтира капака (фиг. 4), като се нагласят внимателно центроващите елементи да съвпаднат. След това металната дръжка се плъзга леко по ребрата на капака (фиг. 5) до попадането й в специалното фиксиращо легло, след което уредът е готов за работа.
ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ЦЕНТРОФУГИРАНЕ
Центрофугирайте по възможност пресни зеленчуци и плодове.
Преди центрофугирането със сокоизстисквачката Нектаризмивайте основно плодовете и зеленчуците и гп подгответе така, че лесно да минават през шахтата на капака.
Добре е да знаете, че известни меки плодове склонни към „пюриране“ не са подходящи за центрофуги- круши, домати, сливи и подобни костилкови плодове.
Теглото на плодовете, които могат да се центрофугират еднократно, според качеството и сочността им, възлиза на около 900 г.
При силна вибрация или при забележимо спадане на оборотите, уредът трябва веднага да се изключи и остатъците да се отстранят чрез изваждане на филтърната лента.
ВНИМАНИЕ! След работа дръжката да се снеме от капака.
Сокоизстисквачка Нектар Sokoizstiskvachka Nektar
ПОЧИСТВАНЕ на сокоизстисквачката Нектар
След привършване на центрофугирането уредът да се изключи и да се изчака докато моторът спре.
Електромоторът и прекъсвачът трябва да се пазят от намокряне или потапяне във вода.
Филтърната лента и филтърът да се изплакват добре на течаща вода. Остатъците да се отстранят с мека четка.
Долното тяло, ако е необходимо, да се изтрие с влажна кърпа.
Пластмасовите детайли никога да не се поставят па гореща плоча, тъй като биха се деформирали и стопили.
УКАЗАНИЕ ЗА ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ
Преди включване на центрофугата в електрическата мрежа трябва да се убедите, че маркираното на пея напрежение е еднакво с това на мрежата.
Разглобяването на тялото на уреда може да етапа само от квалифицирани лица и в случаи па неизправност на уреда.
А ето и нещо друго, което вероятно би Ви харесало:
Новото в колекцията на Сандъците – Sandacite е българският домашен фризер Мраз ЗД 70! :)
Български фризер Мраз ЗД 70
Тогава са го наричали ,,домашен замразител“.
Домашният фризер МразЗД 70 служи за замразяване на пресни хранителни продукти и за съхранение на такива в замразено състояние за продължителен период при температура – 18°С и по-ниска. Произвежда се от 1979 г. в хладилния завод Антон Иванов в София.
Изпълнен е като правоъгълен шкаф, боядисан по специална технология с бяла боя. За топлоизолационен материал е използуван високоефективен твърд пенополиуретан. Вътрешният изглед и устройството на фризера са показани на фиг. 2.
Охлаждането в хладилната камера се осъществява от херметичен фреопов агрегат, компресорен тип, зареден с хладилен агент фреон 12. За смазване на компресора се използва специално масло, количеството на което, както и на фреона, не се изменя в процеса на експлоатацията на замразителя.
Регулирането и поддържането на температурата в хладилната камера се осъществява с помощта на термостат.
Електрическата инсталация на фризера, включваща командно табло за контрол и наблюдение на режимите на работа, е напълно електрообезопасена.
Фризер Мраз ЗД 70Frizer Mraz ZD 70
Фиг. 2. Разположение на елементите:
Врата
Командно табло
Отделение за замразени продукти
Кошница за замразени продукти
Регулируеми крачета
Шкаф
Отделение за замразяване на пресни продукти
Изпарител
Указание за продължителността на съхранение в месеци
Пускане в експлоатация и режими на работа:
Пускането и контрола на различните режими па работа на фризера Мраз ЗД 70 се осъществява чрез командното табло, намиращо се на лицевата страна под вратата в дясната страна.
Включването за работа се извършва с помощта на дясното копче от таблото, при което светват зелената и червената лампички. При достигане на температура —18°С червената лампичка изгасва. Поддържането на желаната температура в замразителя, в зависимост от определения режим па работа, се осъществява автоматично чрез термостат.
Режим на консервация:
Този режим се прилага, когато във фризера има само замразени продукти. При режим на консервация температурата в хл. камера се поддържа автоматично около —18°С. При установен режим на консервация свети само зелената лампичка от командното табло.
Фризер Мраз ЗД 70 Frizer Mraz ZD 70
Режим на замразяване:
Режимът на замразяване се задейства чрез включване и на лявото копче, при което светва и жълтата лампичка. Прилага се когато в замразителя се поставят пресни продукти. Агрегатът заработва непрекъснато и температурата в хл. камера се понижава и поддържа около —-24°С.
Замразяването на пресни продукти във фризера Мраз ЗД 70 се осъществява само в изпарителя.. Продуктите трябва да бъдат добре почистени w опаковани в пластмасово или алуминиево фолио, в разфасовка, удобна за еднократна употреба. Препоръчва се при подреждането отделните пакети да не се допират един до друг. След замразяване на продуктите лявото копче се изключва и жълтата лампичка изгасва, а замразителя започва да работи автоматично в режим на консервация.
Фризер Мраз ЗД 70Frizer Mraz ZD 70
Ориентировъчното време за замразяване на пресни продукти при околна температура около 25° С е както следва:
5 кг за 12 — 14 часа
9 кг за 18 — 22 часа
12 кг за 26 —- 29 часа
При околна температура 32°С времетраенето за замразяване на домашния фризер Мраз ЗД 70 се удължава с около 4 часа. Замразените продукти се съхраняват в кошницата, а когато няма пресни за замразяване, това може да става и в изпарителя.
Червената лампичка свети само при първоначално включване на фризера, до понижаване на температурата в хладилната камера под — 15*С. При установен режим на замразяване или консервация, същата лампичка може да свети за кратко време при едновременно поставяне па по-голямо количество пресни продукти.
Ориентировъчните срокове за съхранение на някои продукти са дадени в показаната таблица:
Българският фризер Мраз ЗД 70 притежава много добра термостабилност, благодарение на което при спиране на електрическия ток, температурата в камерата се повишава сравнително бавно, като за около 12 часа достига около —9 гр. С. В такива случаи е желателно вратата на фризера да не се отваря, а ако се наложи, това да става за много кратко време.
ЕЛЕКТРИЧЕСКА СХЕМА НА фризера Мраз ЗД 70:
Фризер Мраз ЗД 70Frizer Mraz ZD 70
Българският домашен фризер Мраз ЗД 70 е произвеждан в два варианта:
С командно табло, ЗД-70
Без командно табло, ЗД-70А
Вариантът с командно табло е подробно описан по-горе,
ВАРИАНТ БЕЗ КОМАНДНО ТАБЛО – МРАЗ ЗД 70А
По-късно внедреният нов вариант на замразителя се характеризира с много по-висога надеждност в експлоатацията. Същевремешо, по този начин се предоставя елементарна простота за неговото обслужване и поддържане, а вероятностите за дефектираме са сведени само до теоритичния минимум.
Регулирането и поддържането на температурата в хладилната камера се осъществява с помощта на специален термостат напълно автоматизирано. Той е регулиран и настроен в завода да поддържа постоянна температура от минус 18°С.
В процеса на експлоатацията не се предвижда потребителят да променя настройката на термостата, установена при заводски условия. Именно във връзка с горното, термостатът не е комплектован с настройващ диск /копче/.
Пускането на замразителя в работа става чрез включване на захранващия му шнур в ел. мрежата /контакта/.
Всички технически данни и указания за експлоатация на фризера Мраз ЗД 70, остават валидни и за варианта без командно табло.
В Сандъците – Sandacite Ви представяме интервю със създателя на първия български телевизор – инж. Апостол Апостолов!
Телевизорът Опера и неговият създател
Ст. н. с. инж. Апостол Апостолов е един от създателите на първия български телевизорОпера 1 (1960). Дългогодишен конструтор в Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“, автор на множество книги за ремонт и настройка на български телевизори – „Телевизионни приемници“ (1961), „Телевизионни приемници Опера и Кристал“ (1966), „Български транзисторизирани телевизионни приемници“ (1977) „Български телевизионни приемници за цветно изображение“ (1986) и много други. Тях, между другото, можете да откриете ето тук в сайта:
Преди време инж. Апостолов издаде книга за историята на българските телевизори, а нашият основател Антон Оруш беше в инициативния комитет по издаването. Тази книга беше представена в Националния политехнически музей в София и мислим, че успяхме да я превърнем в нещо като събитие за българския народ:
А сега успяхме да направим така, че бащата на телевизора Опера 1 да разкаже свои интересни спомени от тази частица от българската история в телевизия BiT. Искрено благодарим на Димитър Димитров за желанието му да ни срещне с инж. Апостолов. Приятно гледане:
Това флопи за Правец е последната придобивка в Сандъците – Sandacite :)
Флопи за Правец от 1985 г.
Тогава се е наричало ,,запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск“. Запомнящото устройство е предназначено да работи, като външна памет на личния компютър Правец-82. Произвежда се от 1985 г. в Приборостроителния завод Кочо Цветаров в Пловдив и е едно от най-разпространените и разпознаваеми периферни устройства за Правец.
Флопито може да се използва като външно запомнящо устройство и в други мини и микрокомпютри, използващи същия интерфейс.
Флопито за Правец е удобно средство за създаване на големи библиотеки от програми, поради използване на малък по обем и евтин носител на информация 133 мм гъвкав магнитен диск (ГМД). Голямата му скорост на обмен на информация, бързият достъп до всяка програма или друга информация, записана на гъвкавия магнитен диск, големият обем на записваната информация го нравят изключително удобно средство при работа с личния микрокомпютър.
Флопито за Правец работи с гъвкав магнитен диск ЕС 5289 или негов еквивалент.
Техническа характеристика
Брой на пътеките — 35 (от 00-34)
Брой на работните повърхности на дискетата—1
Максимален капацитет — 146 kbytes/_ 18,75 kby tes неформатирани)
Максимално време на достъп на съседна пътека — 20 ms
Линейна плътност на записа на 34 пътека — 204 Bits/mm
Честота на въртене на флопито — 300 об/min ± 1 %
Скорост на обмен на данните — 250 kbyt/s ± 5
Захранващи напрежения:
+ 5 V ± 0,25 V — максимален ток 0,2 А
+ 12 V ± 0,6 V — максимален ток 0,8 А
12 V ± 0,6 V — максимален ток 20 mА
Габаритни размери — 97 x 156 x 219 mm
Маса — 2,200 kg
Флопи за Правец Flopi za Pravec
Условия на експлоатация:
Температура на въздуха – от 10 до 35 гр. С
Относителна влажност на въздуха при 25 градуса – от 40 % до 80 %
Атмосферно налягане – от 84 kPa до 107 kPa
Комплект на доставката: запомнящото устройство се доставя с лентов кабел на свързване към личен компютър Правец`82
Подготовка на флопито за Правецза работа при първо начално пускане:
Изважда се устройството от потребителската опаковка и се оставя да пpecтои около 2 часа при условията па експлоатацията, споменати по-горе.
Свързва се устройството към личния микрокомпютър при изключено захранване.
Поставя се флопито с етикета нагоре в запомнящото устройство, като се освобождава прореза на лицевия панел чрез натискане на ключалката в горния и край.
Фиксира се флопито в запомнящото устройство чрез натискане на ключалката в долния й край.
Запис и четене на информация от флопито за Правец се извършва, като се следят правилата, дадени в Ръководството за работа с ДОС за личен компютър Правец-82.
Между другото, ето и сервизната таблица. От липсата в нея на каквито и да било данни за извършен ремонт се вижда, че нашето флопи се е представяло изключително добре в периода си на активна употреба:
Флопи за Правец Flopi za Pravec
Освобождаването на флопито става чрез натискане на ключалката в горния й край.
При работа с флопито трябва да се спазват следните правила:
флопито трябва да се съхранява във вертикално положение в защитната си опаковка.
Запис и четене на информация от флопито се извършва като се следят правилата, дадени в Ръководството за работа с ДОС за личен компютър Правец-32.
Освобождаването на флопито става чрез натискане на ключалката в горния й край.
При работа с флопито за Правец трябва да се спазват следните правила:
флопито трябва да се съхранява във вертикално положение в защитната си опаковка.
след завършване на работа с устройството флопито трябва да се извади от устройството и постави в защитна опаковка, за да се предпази от замърсяване.
флопито трябва да се пази от магнитни полета и феромагннтни материали.
При включване на интерфейсния съединител отрязаният край на лентовия кабел да бъде от страна на контролера. Некоректното включване на съединителя ще доведе до повреждане на запомнящото устройство на флопто и контролера.
Правила за опаковка, транспорт и съхранение:
Всяко устройство се опакова в отделна кутия с нанесени следните означения:
Наименование или търговски знак на завода производител
Наименование на устройството
Манипулационни знаци –
ВНИМАНИЕ – ЧУПЛИВО!
ГОРНА СТРАНА, НЕ ПРЕОБРЪЩАЙ!
ПАЗИ ОТ ВЛАГА!
В помещението, в което устройството се съхранява, не трябва да има киселини и разяждащи вещества, които биха могли да предизвикат корозия.
Гаранцията е била 12 месеца от пускане в експлоатация, но не повече от 18 месеца от деня на експедирането от завода производител.
Ето и останалата част от документацията на нашето правешко флопи:
Зареждане на акумулаторни батерии със селенов токоизправител, описан в Сандъците – Sandacite!
Зареждане на акумулаторни батерии
Зареждането на акумулаторните батерии се извършва съгласно предписанията на завода-производител, които трябва строго да се спазват. В противен случай батерията се изхабява и нейният живот се съкращава.
Обикновено стартерните акумулаторни батериисе зареждат при режим на константен ток. В този случай токът се поддържа константен с помощта на регулатора на ток 3. Необходим е непрекъснат контрол от страна на обслужващия персонал, тъй като с повишаване на напрежението токът спада и неговата сила трябва периодически да се нагласява до първоначална стойност. Завършването на зареждането се констатира чрез периодични проверки на гъстотата на електролита. Не се препоръчва това да става чрез контролиране повишаването на напрежението на батерията, тъй като не във всички случаи то е сигурен признак за завършване на зареждането.
С българския селенов токоизправител Респром АПС 12-24/30-15ер може да се извършва и зареждане с константно напрежение. Зареждането на акумулаторните батерии започва със сравнително голям ток. С повишаване напрежението на батерията токът на зареждане спада самостоятелно. В този случай не е необходим непрекъснат контрол от страна на обслужващия персонал. Към края на зареждането трябва да се извърши проверка на гъстотата на електролита.
Режимът на зареждане с контактно напрежение изисква стабилно мрежово напрежение. В противен случай при повишаване на мрежовото напрежение токът на зареждане може да надвиши допустимата за батерията стойност и тя да се повреди. При този режим трябва да се спазва предписаният максимален ток на зареждане при напрежението на газоотделяне. То се познава по настъпването на буйно кипене на електролита и се появява, когато напрежението на батерията се повиши до стойности, дадени в следната таблицата:
Зареждане на акумулаторни батерии zarezhdane na akumulatorni baterii
Максималният допустим ток на зарежданепри газоотделяне се посочва обикновено в инструкцията за експлоатация на акумулаторната батерия. Ако в нея липсват тези данни, може да се приеме ток, равен на 10 % от капацитета на батерията в амперчасове. Например за батерия от 80 А този ток е равен на 8 А.
Направени през втората половина на 70-те години изследвания установяват по безспорен начин, че преди да достигне напрежението на газоотделяне, зареждането може да се извърши с много голям ток. Такова бързо зареждане позволява частично възстановяване капацитета на батерията (до 70—80 % за много кратко време — 1 до 2 часа) и представлява голям интерес, в случай че превозното средство трябва да продължи пътуването си. При много бързо зареждане токоизправителят се нагласява за номинален ток (15 А, респ. 30 А) и се поддържа на тази стойност през цялото време на зареждането, до- като настъпи напрежението на га- зоотделяне. Ако след това батерията трябва да се зарежда напълно, токът се намалява до безопасна стойност, около 5 % от капацитета в Ah, и зареждането продължава.
При зареждане на акумулаторни батерии с напрежение, по-ниско от 12 V, ключът 2 се поставя на положение «12 V» и напрежението се намалява с регулатора 3.
Зареждане на акумулаторни батерииzarezhdane na akumulatorni baterii
Не се препоръчва паралелно свързване и зареждане на повече акумулаторни батерии. То се допуска само тогава, когато батериите имат еднакъв брой клетки и еднаква конструкция. В този случай гъстотата на електролита трябва да се контролира периодически и заредените батерии да се изключват.
Последователно свързване и зареждане на няколко акумулаторни батерии също не се препоръчва. То се допуска само в случаите, когато зарежданетосе извършва с най-малкия ток за зареждане на различните батерии. И тук е необходим периодичен контрол на гъстотата на електролита, като заредените батериисе изключват.
Нека сега в Sandacite.BG се запознаем с един български селенов токоизправител!
Селенов токоизправител на Респром
АПС 12-24/30-15ер е произвеждан от Завода за токоизправители Перник в системата на ДСО Респром. Производството започва в началото на 1980-те години. Изнасян е и за различни страни от Източния блок от ВТО Електроимпекс.
Този селенов токоизправителсе използва за зареждане на всички видове стартерни оловни акумулаторни батерии с номинални напрежения 12 и 24 V, с капацитет до 165 Ah, служещи като източник на ток за запалване на автомобилни, за тракторни и други двигатели с вътрешно горене и за поддържане на осветителната и сигналната система на тези превозни средства.
Селеновият токоизправител може да се използва и за зареждане на оловни акумулаторни батерии с номинално напрежение 12 и 24 V, захранващи телефонни централи, осветление на жп. вагони, за резервно осветление и командуване на оперативни вериги в електрически станции и подстанции, за галванични вани, лабораторни и други цели.
Токоизправителят е бил особено подходящ за обзавеждане на гаражи, авторемонтни работилници и машинно-тракторни станции.
Технически данни
Селенов токоизправителна Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Селеновият токоизправител е оформен в метален шкаф (първата снимка и долната), и е снабден с метални дръжки за пренасяне. Той е затворен с капаци от листова стомана (перфорирани за подобряване на вентилацията) за предпазване на обслужващия персонал от случаен допир до открити тоководещи части, а самите елементи на токоизправителя от повреда и разрушаване. Лицевата му част е използвана за командно табло, върху което за удобство при експлоатацията са разположени: ЦК. ключ 1 за включване и изключване на токоизпра- теля; ключ 2 за превключване постоянното напрежение 12 и 24 V (за което е предназначен токоизправителят), регулаторът на ток 3, с помощта на който се постига плавно регулиране на зареждащия ток;волтметърът 4 и амперметърът 5, с който се измерватнапрежението и токът на зареждане; предпазителят 6, предпазващ токоизправителя от късо съединение в захранващата верига; предпазителите 7 и 8, предпазващи токоизправителя от късо съединение в постояннотоковата верига и веригата на консуматора; тоководещите устройства 9, с помощта на ксито се свързва зарежданата батерия към токоизправителя; индикаторната лампа 10; клемите за свързване на токоизправителя към захранващата мрежа, подходящо означени с табелка, са разположени на задната му страна. Всички командни и регулиращи устройства са означени с табелки. Заземяването е външно и се извършва посредством заземителен винт, разположен върху задния ляв крак на токоизправителя.
Селенов токоизправител на Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Електрическа схема и принцип на действие на селеновия токоизправител
Мрежовото напрежение през предпазителя със стопяема вложка Пр1 (6A/500V) се подава на клемите на ЦК ключа — К1 и през него захранва регулиращия автотрансформатор — Р. Тр., който регулира първичното напрежение на захранващия трансформатор — Тр. Вторичната страна на захранващия трансформатор захранва селеновиякомплект — С.Ст. Захранващият трансформатор има две отделни вторични намотки, които захранват двата отделни стълба на токоизправителния комплект. Те са от типа 2 х М 25/20-15 и са обединени в един стълб,състоящ се от 8 селенови клетки 100 x 200 mm. Всеки стълб е свързан в еднофазна мостова схема (Грец). Постоянното напрежение през предпазителите със стопяема вложка Пр2 (16 A/500 V) и Прз /16 V/500 V) се подава на клемите на ключ К2, който чрез последователно или паралелно превключване на селеновите стълбове позволява да се получат постоянни номинални напрежения 24 V и 12 V. Оттук постоянното напрежение през амперметъра А и волтметъра В се подава на токопроводящите устройства на селеновия токоизправител.
Селенов токоизправителна Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Индикаторната лампа Л (6,3 V /0,3 А) се захранва от отделна вторична намотка на захранващия трансформатор. Тя показва, че токоизправителят е включен под напрежение.
Регулирането на постоянното напрежение, следователно и на постоянния ток на селеновия токоизправител, е плавно и се постига чрез изменяне на първичното напрежение на захранващия трансформатор с помощта на регулиращ автотрансформатор. Постоянното напрежение може да приеме всяка стойност от 0 до 30 V (при положение на ключ К2— 24 V) при условие, че постоянният ток не надвишава съответната номинална стойност, дадена за токоизправителя.
Селенов токоизправителна Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Експлоатация и поддържане на селеновия токоизправител
По своята електрическа схема и конструкция токоизправителят тип АПС 12-24/30- 15-ер има универсални възможности. За сигурната му и безаварийна работа трябва да се спазват следните правила при експлоатацията:
Токоизправителят е конструиран за работа в закрити помещения при нормални климатични условия — околна температура, не по- висока от +35 гр. С, и относителна влажност, която не надвишава 80 %.
Необходимо е в експлоатационни условия селеновият токоизправител да не бъде монтиран във влажно помещение и наблизо до отоплителни тела (гореща печка, радиатор и др.). Трябва да се осигури достатъчен приток на охлаждащ въздух и токоизправителят да бъде по възможност по-далеч от зарежданата акумулаторна, батерия, понеже киселинните пари действуват разрушително върху металните части и изолацията на токоизправителя. При повишаване на околната температура над 35 С токоизправителят може да се пусне в действие само при условие, че токът за зареждане се намали значително. Например при околна температура +45 С зареждащият ток — до 10,5А при 24 V и 21 А при 12 V.
Селенов токоизправител на Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Преди да се включи в захранващата мрежа, селеновият токоизправител трябва да бъде заземен. Заземяването е външно и се извършва, като заземителният винт, разположен на левия заден крак на токоизправителя, се свърже със земя съгласно изискванията за защитно заземяване. Това е необходимо, за да се предотвратят злополуки при евентуален електрически пробив, който би се получил в експлоатационни условия. Сечението на заземителния проводник не трябва да бъде по-малко от 2,5 mm2.
Токоизправителят се захранва от еднофазна мрежа с напрежение 220 V. Препоръчва се сечението на шнура да не бъде по-малко от 2 x 0,75 mm2. След това към тоководещите устройства 9 се свързва зарежданата батерия, като се спазва точно поляритетът на батерията на токоизправителя. При правилно свързване стрелката на волтметъра се отклонява надясно и показва напрежението на батерията. За да се избягнат загуби в проводниците към батерията, се препоръчва сечението на проводника да не бъде по-малко от 2,5 mm2.
Селенов токоизправител на Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Селеновият токоизправител не трябва да работи с постоянен ток, по-висок от номиналния, означен върху табелката му. Ако той е нов или не е работил дълго време (повече от 2 месеца), трябва да се включи предварително на празен ход (без товар) по следния начин: първите 15 минути токоизправителят да работи при напрежение 50 % от номиналното, следващите 15 минути— 75 % от номиналното и накрая 30 минути — с номиналното си напрежение. Това е необходимо, за да могат селеновите клетки да се формират допълнително и да станат напълно годни да поемат товара при зареждане на акумулаторната батерия.
Селенов токоизправител на Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Селеновият токоизправител трябва да работи винаги със затворени капаци. В зависимост от типа на акумулаторната батерия ключът 2 се превключва на положение 24 V или 12 V, след което с помощта на ключ 1 токоизправителят се включва под напрежение. Индикаторната лампа светва и токоизправителят за почва да зарежда. С помощта на регулатора на ток 3 се регулира токът съобразно режима на зареждане. С негова помощ се компенсират и колебанията на мрежовото напрежение, падението в проводниците към батерията и остаряването на селеновите клетки. Когато токът на зареждане е по-голям от необходимия, регулаторът се завърта наляво, а когато е по-малък — надясно. Довеждането до желаното и постоянно напрежение и ток се контролира чрез вградените в токоизправителя волтметър и амперметър, разположени на лицевата му страна.
Селенов токоизправител на Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Повреди в селеновия токоизправител и отстраняването им
Токоизправителят е така конструиран, че са изключени възможности за повреда, стига да се манипулира внимателно.
Нека погледнем отново илюстрация 3. Ако след включване на токоизправителя под напрежение с помощта на ключ 1 индикаторната лампа не светне, трябва да се провери дали има напрежение в мрежата. Ако има напрежение, трябва да се провери състоянието на предпазителя 6 и индикаторната лампа 10. При дефект те се подменят с изправни. Ако контролната лампа свети, но липсва постоянно напрежение, т. е. волтметърът и амперметърът не показват отклонение, въпреки че токоизправителят е свързан със зарежданата батерия, трябва да се проверят предпазителите 7 и 8, които може да са изгорели поради късо съединение във веригата на консуматора или постояннотоковата верига.
За сигурна работа на селеновия токоизправител е необходимо при замяна на предпазителите да се спазва строго тясната предписана стойност. Абсолютно се забранява използуването на медни жички и други, заменящи предпазителните патрони.
Селенов токоизправител на Респром Selenov tokoizpravitel na Resprom
Ако при въртене ръчката на регулатора 3 се получават резки токови колебания, това се дължи на лош контакт между контактната ролка и намотката на бобината на регулиращия автотрансформатор. В случая трябва да се почисти контактната ролка и да се увеличи контактният й натиск. При нормална работа той трябва да бъде около 250 г. За целта се отвива гайката, притягаща оста на вилката на въгленовата ролка. След това с помощта на отвертка се завърта по посока на часовниковата стрелка, докато се увеличи контактният натиск до желаната стойност. Тогава гайката отново се притяга. Оста е фиксирана в желаното положение и контактният натиск е увеличен.
Прегледът и ремонтът на селеновия токоизправител трябва да се извършват от квалифициран електротехник, но винаги при изключен от напрежение токоизправител.
Дълготрайността на токоизправителя се увеличава, ако той периодично (поне веднъж на 6 месеца) се преглежда и почиства от прах и замърсяване. Движещите се части също трябва да се почистват, смазват тънко с масло, а разхлабените винтове и електрическите връзки се притягат.
Ако при въртене на ръчката на регулатора 3 до крайно дясно положение максималният постоянен ток е значително по-нисък от но миналния, това е сигурен признак за остаряване на селеновите клетки. Този ефект може да се наблюдава само след продължителна експлоатация на селеновия токоизправител. В този случай е необходимо селеновите клетки да бъдат подменени с нови.
Във втората статия за ремонт на стари радиоапарати в Сандъците – Sandacite ще разберем какво става, когато включим вече поправен радиоприемник.
Ремонт на стари радиоапарати II
Приемникът се монтира по дадена схема от готови части и детайли. След като се извърши механическият и електрическият монтаж, шасито на радиоприемника не се вгражда в кутията, докато не се пусне в действие и провери напълно радиоприемникът. След
като приемникът се вгради в кутията, извършва се известна донастройка на неговите високочестотни кръгове.
Приемникът се пуска в действие в следната последователност:
Проверява се монтажът, като се внимава да няма нестабилно монтирани или пропуснати елементи, проверява се качеството на спойките, полагането на съединителните проводници, проверява се дали свързването е станало съобразно електрическата схема и дали няма някакви пропуски. Особено трябва да се внимава дали проводниците са поставени в изолационни тръбички, да няма елементи под напрежение, които да се опират един в друг, всички екранирани проводници (детектор и нискочестотен предусилвател) да са грижливо положени и екраните им добре заземени, да няма разливане на паста, особено около крачетата на ламповите цокли, да няма условия за получаване на късо съединение между отделните точки при транспорт на радиоприемника и т. н. Евентуално слабите места в монтажа трябва да се отстранят. Монтажът трябва да се стабилизира, замърсените вследствие запойването полета трябва да се почистят с ацетон или бензин и да не се допусне минаването на мрежови проводници близо до детектора или нискочестотния предусилвател. Едва тогава радиоприемникът може да се включи към мрежата.
Ремонт на стари радиоапаратиRemont na stari radioaparati
Радиоприемникът се включва към мрежата, като предварителна се отстранят радиолампите от шасито, проверяват се мрежовите предпазители и мрежовият ключ, проверява се положението на вол- тажния разпределител, което трябва да съответствува на мрежовото напрежение. Изправността на мрежовия ключ се проверява, като се извърши неколкократно включване и изключване на радиоприемника. За контрола може да се използува и скалната крушка. Ако мрежовият трансформатор е изправен, той бръмчи едва забележимо и скалната крушка свети нормално. Ако е неправилно включен (неправилно монтиран), той ще консумира силен ток, поради което ще бръмчи силно. Това става особено често, когато вследствие грешка в монтажа на волтажния разпределител към отклонението на трансформатора за 150 A се подаде мрежово напрежение 220 V. Тогава трансформаторът бръмчи силно и скалната крушка може да изгори.
Пълната проверка се извършва с волтметър за променливо напрежение. Проверява се първичната страна на трансформатора, като се следи дали означените на волтажния разпределител напрежения съответствуват на измерените. Ако те не съответствуват, трансформаторът се изключва и монтажът му се проверява отново. Когато имаме нормални първични напрежения, проверяваме напреженията на вторичната страна, отоплението на лампите на радиоприемника, отоплението на токоизправителната лампа и високото напрежение на анодите на токоизправителната лампа.
Ремонт на стари радиоапаратиRemont na stari radioaparati
Ако някои от напреженията липсват, това значи, че имаме прекъсване в първичната или вторичната намотка. Последното се установява с веригопроверител. Тези измервания се извършват на крачетата от долната страна на ламповите цокли.
Ако измерванията показват, че няма грешка в монтажа, поставя се токоизправителната лампа. След включването на апарата измерваме постоянното напрежение на втория електролит, към който държим постоянно включен волтметър за постоянен ток при обхват 600 V. Трябва да се очаква, че тъй като токоизправителното стъпало е ненатоварено, напрежението на електролитните кондензатори ще бъде много високо. Трябва да се внимава да не би неговата стойност да превиши допустимото за електролитните кондензатори постоянно напрежение. Едно моментно превишаване, естествено, не е опасно, обаче щом такова има, радиоприемникът трябва незабавно да се изключи. Важно е следователно през време на проверката да се наблюдава непрекъснато включеният волтметър. Ако не се получи постоянно напрежение, повредата трябва да се търси в лампата или във филтърните елементи, тъй като трансформаторът е в изправност.
Електролитните кондензатори могат да се проверят по следния прост начин: Електролитът се зарежда от външен токоизточник, откача се от него и се дава накъсо. Ако той е доброкачествен, съединяването накъсо ще бъде придружено от силно искрене, което е признак, че електролитът е редовен.
Крайната лампа се поставя. Проверяват се напреженията на електродите й: анодно напрежение, екранно напрежение и преднапре- жение на първата й решетка (катодно напрежение). От последното се изчислява приблизително анодният ток. Данните се сверяват с табличните данни за съответната крайна лампа. Ако те съответствуват, режимът на стъпалото е задоволителен. Ако не съответстват, трябва да се търси грешка в монтажа или повреда в елементите. При това положение радиоприемникът не трябва да бръмчи. В противен случай имаме незадоволителен филтраж.
Ремонт на стари радиоапаратиRemont na stari radioaparati
Всички останали лампи се поставят. Проверяват се техните статични режими, като се извършват последователно всички измервания, описани за крайното стъпало, и се сравнят с табличните данни. По такъв начин могат да се отстранят и някои грешки, допуснати при монтажа.
Чувствителността на нискочестотния усилвател се проверява, като решетката на предусилвателната лампа се докосне с ръка или с метален предмет. В такъв случай трябва да се чуе силно бръмчене, при условие че потенциометърът за регулиране на силата е отворен, т. е. поставен на максимално усилване. Ако бръмченето е придружено със свистене, пищене и др., това значи, че нискочестотният усилвател се самовъзбужда. Самовъзбуждането се дължи обикновено на лошокачествен монтаж, повреден заземителен блоккондензатор или на близост на изходящия трансформатор до входа на предусилвателя. Ако възбуждането е на висока честота, на изхода на радиоприемника ще се чува свистене. Това може лесно да се отстрани, като от анода на крайната лампа към шаси се свърже керамичен кондензатор с капацитет 100 до 500 pf. При въртене оста на регулатора на силата не трябва да се чува шум. Същото важи и за тонрегулатора. В противен случай потенциометрите трябва да се поправят или да се заменят.
Проверката на детектора и на високочестотните стъпала не може да се извърши с обикновени средства, а изисква необходимите уреди. Само когато сме сигурни, че междинните филтри са били настроени на междинната честота преди вграждането им в радиоприемника, може да работим ориентировъчно без осцилатор. В такъв случай настройваме радиоприемника, като поставяме скалния показател на местната станция, при положение че тя работи, включваме антена към входа на радиоприемника и се стремим да приемем станцията, като настройваме последователно осцилаторния и входящия кръг. В някои случаи този начин на работа довежда до положителни резултати. В много случаи обаче не дава резултати и налага да се използува сигнален генератор (осцилатор) за извършване настройката на радиоприемника.
Ремонт на стари радиоапаратиRemont na stari radioaparati
Чувствителността на радиоприемника зависи от изправността на лампите и настройката на високочестотните кръгове. Селективността му зависи от качеството на високочестотните кръгове.
В някои случаи се констатират монтажни грешки в обхватния превключвател и в свързването му към осцилаторните и входящите бобини за различните обхвати. Ако на някой обхват осцилаторът не работи, краищата на бобината на трептящия кръг или на реакцията трябва да се обърнат, за да се получи правилна фаза на попадналото на решетката напрежение. Ако и тогава осцилаторът не трепти, повредата трябва да се търси в някой от другите елементи или в режима на осцилаторната лампа.
Проверката на останалите групи от високочестотния усилвател се извършва, ако е наложителна по познатите начини.
Статията на Сандъците – Sandacite надниква в ремонта на стари радиоапарати.
Ремонт на стари радиоапаратиI
Поначало за поправката на дадена радиоапаратура трябва да се изхожда от подробните схеми и данни на завода-производител. Само основното познаване на схемата и работните условия на даден радиоапарат могат да гарантират неговия бърз и качествен ремонт. За тази цел обикновено предприятията-производители дават към своите радиоапарати подробни схеми за скачването на отделните му елементи, описание на неговите качествени показатели, както и данни за неговите монтажни и конструктивни особености, които трябва да се имат пред вид при ремонта на радиоапарата. Снабден с тези описания и технически данни, всеки добър радиотехник ще бъде в състояние бързо и лесно да намери повредата на даден радиоапарат и да я отстрани напълно.
Това звучи почти като че ли говорим за нови машини, нали? За да стане то реалност и няколко десетки години след производството на нуждаещия се от нашата помощ радиоапарат, е необходимо да се запасим с подробна техническа литература за него. Това можем да направим както от нашата електронна библиотека (https://www.sandacite.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/), така и чрез ровене на други места в нашия сайт. Най-често в статията, посветена на всеки модел български радиоапарат, сме дали и неговата схема – само потърсете в търсачката.
Бързата и ефикасна поправка на радиоапарата зависи до голяма степен и от спазването на известна системност (план) при търсенето и откриването на повредите в радиоапаратите. Това е особено наложително поради голямото разнообразие на повредите, които могат да се появят. Може да се каже със сигурност, че спазването на тази системност води във всички случаи по-бързо до желания резултат, отколкото налучкването на повредите, което само в много редки случаи се увенчава с успех.
Ремонт на стари радиоапаратиRemont na stari radioaparati
Обикновено при ремонт на стари радиоапарати ,,пациентът“ идва, придружен от известно указание за повредата му от страна на собственика. Казва се например, че радиоапаратът бръмчи, не работи изобщо, приема слабо на къси вълни, смесва станциите и т. н. Върху това първоначално указание за състоянието на радиоапарата трябва да се изгради чрез логично разсъждение необходимата последователност за търсенето на повредата.
Обикновено при мрежови приемници се спазва следната последователност :
а) Апаратът се преглежда внимателно и се търсят външни белези за наличните повреди: счупване на лампа, изгорял трансформатор, изтекъл електролитен кондензатор, липса или откачване на елементи и др.
б) Радиоапаратът се включва към мрежата, след като предварително се установи, че напрежението на мрежата съответства на положението на волтажния разпределител на радиоапарата. Проверява се изправността на мрежовия предпазител. Ако той е прекъснат, заменя се с нов, а ако е неподходящ (дебела жичка), поставя се нов предпазител или подходяща жичка.
в) Дошлият за ремонт стар радиоапарат се включва, като едновременно с това внимателно се наблюдават лампите и преди всичко токоизправителната лампа. При повреден ключ за мрежата лампите не получават отопление. Това ясно личи при внимателно наблюдение. При повреда на мрежовия трансформатор (късо съединение) последният бръмчи много силно. Може да се получи също така прегряване на анода на токоизправителната или крайната лампа, изгаряне на предпазителя, димене на трансформатора и др.
Ремонт на стари радиоапарати Remont na stari radioaparati
г) Ако дотук всичко е нормално, пристъпва се към проверка на отделните стъпала. Постоянните напрежения се проверяват с комбиниран волтметър, които трябва да отговарят на табличните данни на съответните радиолампи. Понякога обаче може да се заблудим и да търсим повредата там, където тя не същества. Например ако анодът на крайната лампа EL3 не черпи от токоизточника 36 mA постоянен ток, както е показано в таблицата за същата лампа, а само 25 mA, то трябва да.се знае, че това не е непременно повреда в радиоапарата, тъй като тук крайната лампа може да е поставена да работи при малко по-различен от посочения в таблицата режим.
Проверката започва от токоизправителната група. Ако напреженията на двата филтърни електролитни кондензатора са нормални, преминава се към проверка на напреженията на крайната лампа. А ако напреженията липсват или са ниски, това значи, че има повреда в токоизправителя или пък че той е натоварен прекомерно от крайното стъпало или другите лампи на приемника.
Следващата стъпка при ремонта на стари радиоапарати е да се провери крайното стъпало. Ако последното има нормални токове и напрежения, то при докосване на решетката на крайната лампа с метален предмет трябва да се чуе бръмчене. Ако липсва бръмчене, трябва да се заключи, че имаме повреда във високоговорителя или в изходящия трансформатор, при положение че лампата е редовна.
При изправно крайно стъпало се минава към изпробване на нискочестотния предусилвател. И тук се проверява режимът на лампата, като се измерят токовете и напреженията. След това се установява дали при докосване на първата решетка с метален предмет или пръст ще се чуе бръмчене в изхода (високоговорителя) на приемника. Бръмченето трябва да бъде значително по-силно, отколкото при изпробването на крайното стъпало, тъй като вече усилването е значително по-голямо.
Ремонт на стари радиоапаратиRemont na stari radioaparati
Ако целият нискочестотен усилвател е изправен, преминава се към изпробването на детектора и на високочестотния усилвател на приемника. Естествено е, че за да се уверим в пълната изправност на високочестотната част на радиоприемника, не е достатъчна само описаната по-горе проверка. За тази цел е необходимо нискочестотният усилвател да се изпробва, като на входа му се подаде напрежение с различни честоти от тонгенератор, а на изхода на приемника се измери променливотоковата мощ, като високоговорителят се замени с еквивалентно омично товарно съпротивление и се изследват изкривяванията с помощта на катоден осцилограф. Тази проверка обаче не се прави сега, а едва след като се открие повредата на радиоприемника. След като повредата се отстрани напълно, следващата стъпка от ремонта на стари радиоапарати е да се извърши пълно и подробно изследване на нискочестотния усилвател на радиоприемника.
При ремонта на стари радиоапарати е важно да се знае че изследването на високочестотния усилвател без подходящи измерителни и контролни уреди е много трудно. Тук са необходими преди всичко високочестотен генератор (осцилатор), в много случаи лампов волтметър и чувствителен постояннотоков милиамперметър, с помощта на който да се провери не само статичният режим на отделните стъпала,’но и настройката на кръговете и т. н. Трябва да се каже, че в повечето случаи високочестотните стъпала не съдържат значителни повреди, тъй като тук се работи с по-ниски напрежения и с по-слаби токове. Главните повреди в радиоприемниците се срещат в токоизправителната група и нискочестотния усилвател.
Ремонт на стари радиоапарати Remont na stari radioaparati
Чрез спазването на тази системност в търсенето и откриването на повредите може да се спести много време и да се стигне бързо и лесно до успешен ремонт на повредения стар радиоапарат. При това, както видяхме, в повечето случаи необходимите уреди могат да бъдат сведени до минимум. Все пак за пълното привеждане в изправност и за цялостното изпитване на радиоапарата след завършването на ремонта е необходимо да имаме на разположение поне известен брой or най-необходимите измерителни уреди, без които е невъзможно да кажем със сигурност, че ремонтираният радиоапарат е приведен отново в своя първоначален фабричен вид. А тъкмо изпълнението на това условие е последната задача на всеки смислен и качествен радиоремонт.
Също така, важно условие за успешен ремонт на стари радиоапарати е да разполагаме с добре уредено работно място:
Статията в Сандъците е за Секретар 16 – програма за Правец 16 :)
Секретар 16 – нова програма за Правец
Секретарe разработен от СК ПравецПрограмапрез 1988 г. Той е софтуерен организатор на работата. Има модули текстов редактор, бележник, калкулатор, календар, телефон… за всички тях ще прочетете подробно по-надолу в статията. :) Секретар 16 се отнася към групата на така наречените резидентни програми, което означава, че след зареждането му той остава в паметта до изричното му изтриване или изключването на компютъра. С други думи, той ще присъства през цялото време, независимо каква програма се изпълнява в момента. Ако имате и други резидентни програми, имайте предвид, че
Секретартрябва да се зареди последен от тях.
След като сте направили копие на продукта и знаете достатъчно, вече можете да приберете оргиналната дискета и да започнете работа. За да стартирате Секретар, трябва задължително да се намирате в справочника, където са записани неговите програми. Секретар се стартира с командата SR, след която се натиска Return. След това можете да излезете от справочника или да извадите дискетата с продукта.
Секретар16 програма
А, да, безспорно интересно нещо – две оригинални ИЗОТ-овски 5,25-инчови дискети, всяка от котио съдържа по едно копие на програмката :)
След стартирането на Секретарна екрана излиза следният текст:
Секретар 16 Версия 1.56А
ПРАВЕЦ 16
Cофтуерна къща „Правец-програма“/ СО МПС- 1987
Пълна система:
524288 байта общо памет
483760 преди Секретар
414576 свободни
Последните три реда съдържат информация за паметта на компютъра: най-напред колко е цялата памет, след това колко памет остава след зареждането на операционната система и накрая – свободната памет след зареждането на Секретар (както виждате, продуктът заема приблизително 68 кб).
Програми за Правец Programi za Pravec
Отсега нататък Секретарще бъде винаги на Ваше разположение, когато натиснете едновременно двата клавиша Shift от двете страни на клавиатурата. Ако някакви съображения налагат да го отстраните от паметта, трябва да спазите следните правила: Секретартрябва да бъде последната заредена резидентна програма; трябва да се намирате в операционната система (т.е. на екрана трябва да се вижда индикацията на ДОС-а, например А>); оттук извикайте главното меню на Секретар, като натиснете едновременно двата клавиша Shift от двете страни на клавиатурата, и след това натиснете едновременно клавишите Ctrl-Home-End.
Освен пълната версия на Секретарна дистрибутивната дискета се намират и три съкратени версии, в които липсват някои от функциите: SRB не поддържа календар, SRD не поддържа бележник, а в SRM има само калкулатор и ASCII-таблица. Тези модули са направени, за да се пести памет – един особено актуален въпрос за конфигурациите с по-малък капацитет.
Кое е най-важното за тази програма за Правец?
Прозорци на Секретар:
Бележникът е екранен текстов редактор, сьвместим с WordStar и TURBO Pascal, допълнен с някои функционални улеснения. Той Ви дава възможност да си водите бележки, докато работите с други програми. Допълнителните улеснения включват възможността да се приемат и предават данни от и към обкръжаващата среда (което специалистите по оформяне на документи наричат монтиране на страница, или още по-лошо – изрязване-и-лепене) и опцията бележките автоматично да се маркират с датата и часа на създаването им.
Калкулаторът има всички функции на обикновения джобен калкулатор, плюс някои специални възможности за програмистите. Той може да работи в десетична, шестнадесетична и двоична бройна система.
Календарът е вечен, но това не е всичко! Освен тази традиционна функция той дава възможност да си водите бележки за ежедневните си ангажименти.
Програми за Правец Programi za Pravec
Телефонът взима телефонни номера от собствения си справочник или директно от екрана. Можете дори да намерите номера чрез базата данни, с която сте свикнали да работите, и Секретаруслужливо ще го набере вместо Вас – при положение че имате модем, естествено!
ASCII – таблицата изобразява пълната ASCII таблица, като за всеки от 256-те и символа се показва десетичният, шестнадесетичният и графичният му еквивалент; за първите 32 символа освен това е показан и начина, по който може да се генерира символа с клавиш Ctrl, както и мнемониката на символа като управляващ сигнал. Всички програмисти незабавно ще оценят удобството на тази функция!
Настройката се използва, за да се определят и евентуално да се запомнят стандартните справочници и имена и разширения (суфикси) на файловете, с които ще работи Секретар. Оттук се запомнят и разположението и размерите на прозорците, които искате да използвате по подразбиране.
Отваряне на прозорец
Когато се намирате в главния прозорец, можете да отворите някой- от прозорците по един от трите начина:
като натиснете съответния функционален клавиш (F1-F7) или
като осветите желания прозорец (светещото поле се мести с клавишите стрелка нагоре и стрелка надолу) и натиснете Return или
като натиснете клавиша Alt и след това – главната буква от името на желания прозорец.
По третия начин можете да извикате прозорец дори когато главният прозорец не е на екрана.
Програми за Правец Programi za Pravec
Независимо в кой прозорец работите в момента, винаги можете да се върнете към главния прозорец на Секретар, като натиснете и задържите за секунда клавиша Alt. От тук можете да активирате друг прозорец, който ще се отвори „върху“ активния в момента – и така можете да продължавате, докато отворите едновременно на екрана всички прозорци на Секретар. Разбира се, можете да отваряте нови прозорци и със съответните Alt команди. Активен е само последният отворен прозорец, но можете да активирате всеки един от вече отворените на екрана прозорци, като натиснете Alt и съответната буква. Връщането към по-долен прозорец или просто към екрана преди извикването на главния прозорец става чрез клавиша Esc.
Ако се окаже, че някой прозорец на Секретарзакрива важна информация на екрана, винаги можете да го поотместите встрани. Това става, като натиснете клавиша ScrollLock (в долния десен ъгъл на екрана се появява съответната индикация) и след това използвате клавишите със стрелки, за да разположите прозореца на удобно място на екрана. Ако новата позиция Ви харесва повече и искате да я запаметите и тя да се използва стандартно, можете да направите това чрез прозореца Настройка.
Поне в началото трябва да обръщате специално внимание на най-долния ред на екрана – той се актуализира всеки път при влизането в нов прозорец и показва с кои от функционалните клавиши разполагате и какво прави всеки от тях. На този ред се изобразява само най-необходимата информация; ако се нуждаете от повече подробности, трябва да изберете прозореца Помощ от главния прозорец или чрез Alt-П.