![[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/1950-%D1%82%D0%B5-%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D0%95%D0%9A%D0%9F-4-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5.jpg "[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание")
[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание
![[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание](http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/1950-%D1%82%D0%B5-%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D0%95%D0%9A%D0%9F-4-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5.jpg "[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание")
Този котлон се състои от ламаринено тяло, оформено като паралелепипед. Има две нагревателни чугунени плочи — едната 800 Вт и другата 1200 Вт. Изводите на всяка от тях завършват върху съответен електрически превключвател, посредством които се включват различни мощности (тристепенно регулиране). Има вграден двужилен кабел със сечение 2 x 1,5 мм2 и дължина 1,6 м, снабден с щепсел 10 А. Електрическата инсталация, към която ще се включва котлонът, трябва да има проводници със сечение над 1,5 мм2, електромер 10 А и предпазители 15 А. Разходът при пълна мощност е 0,04 лв час (по тарифа, валидна към 1962 г.). Тежи близо 9 кг.
Капаците са черно емайлирани, тялото е боядисано с печена алкидна боя, а дъното е бронзирано, за да отражава топлината и да предпазва опорната площ от силно загряване. Закрепването на плочата се осъществява по следния начин. Върху капака симетрично на средата под 120° един спрямо друг са затегнати три болта, всеки с помощта на две гайки така, че главите им отстоят на еднаква височина (около 20 мм) от повърхността му. Плочата се поставя върху болтовете, като тънката й периферия влиза в специалните канали на главите им, а дългата й шпилка надолу през отвора па капака. Върху нея се нанизва продълговата скоба с дължина, по-голяма от диаметъра на отвора, след коего се патяга чрез гайка. Подпряна върху болтовете и притисната със скобата към капака, плочата е здраво закрепена, като едновременно отстои на известно разстояние от него По такъв начин е избягнато излишно предаване на топлина към тялото на уреда.
Този тип котлони вследствие на възможността за регулиране на мощността и оттам на температурата са много добри за готвене и пържене. Могат, разбира се, да се употребяват и за загряване на течности. Имат значителна инертност (т.е. загряват бавно, защото плочите им са много дебели – около 2,5 см), което ги прави неудобни за бързо нагряване. Съдовете, които се поставят върху плочата, трябва да имат равно дъно. Могат да работят на всяка жилищна инсталация, снабдена с електромер 5 А и предпазители 10 А. Електротехнически недостатък на тези котлони е, че нямат заземяване.
Повредите в тези котлони са много редки и се състоят предимно в изгаряне на нагревателя, който не може да се поправи освен при заводски условия. Смяната на повредена плоча става по стедния начин: снемаме дъното, като развиваме четирите винтчета, които го прикрепят. Освобождаваме изводите от превключвателя и след като развием гайката на шпилката, снемаме скобата и плочата се изважда нагоре. Поставянето па новата плоча става по обратен път.
Котлонът се употребява предимно за готвене и пържене, но може да се употреби и за други цели. Техническите му данни са дадени в долната таблица. Нарочно сме заградили неговия индекс, защото таблицата поначало се отнася за повече български котлони от 1950-те г. и като така тя показва как той се разполага между тях:
А, и накрая да отбележим, че този котлон има и версия с една нагревателна плоча (т.н. ЕКЧП), с която ще Ви запознаем друг път. :)
