Етикет: Радиоточка Тонмайстор

Днес в Sandacite.BG разглеждаме радиоточките и радиовъзлите! Елате с нас.

През втората половина на 40-те г. в България ударно навлиза т.н. жична радиофикация. Това е метод за предаване на радиосигнал по жичен път. За разлика от обикновеното безжично радиопредаване и приемане, при които имаме предавател и приемни антени, при жичното радиосигналът се разпространява по т.н. радиовъзел, подобен на електрическата мрежа. Възелът се състои от радиоцентрала (източникът на звука) и множество свързани с нея високоговорители, наричани радиоточки.

Радиоточката представлява високоговорител, свързан към радиомрежата. Има само 1 потенциометър – за силата на звука. Точката не е радиоприемник и слушателят няма възможност да търси различни станции и т.н. Затова каквото се излъчва по радиоцентралата, това ще звучи и по говорителите – няма възможност за избор. Радиоточката се нарича още абонатен високоговорител. Този начин на радиопредаване е широко развиван в България от властта преди 1990 г. Радиофицират се селища, болници, училища, заводски и административни сгради, гари, площади, паркове, салони, стадиони и т.н. Даже от първата половина на 50-те на предвидени места в стаите на сградите се оставят специални ниши с мрежа отпред и там се монтира високоговорител за озвучаването, обикновено в горната част на помещението. По-късно жилищните блокове се оборудват с отделен контакт за радиоточка в хола – там, където всички да се събират да слушат.

Снимка: С. Мартулков – ,,Радиотехника“, ч. ІІ, София, 1952.

Има няколко причини да се разпространи бързо този начин на радиопредаване. Напр. отпада нуждата от закупуване на скъп радиоприемник, който може да стане още по-скъп заради повреди на дефицитни части в него. Жичната радиофикация се оказва удобна, когато властта започва да търси начин да разпространява радиопредавания в селища, където хората нямат радиоприемници или едва току-що е прекарано електричество. А радиоточките изразходват незначителна част ел. енергия от радиоцентралата. Предаването на сигнала от нея е много чисто, защото липсват атмосферни и други смущения. А когато централата препредава към точките някоя национална станция напр., качеството на звука също е много високо, защото уредбата разполага с по-чувствителен приемник, антена и т.н.

В селата радиоцентралата обикновено стои в кметството, а в сградите – в специална стая. Централата се състои от огромен дървен или метален шкаф, в който удобно са поместени радиоприемник, грамофон, микрофон и няколко усилвателни стъпала за усилване на сигнала, преди той да бъде предаден по жицата. Тези части са фиксирани един под друг във вид на блокове, монтирани върху вътрешни релси. Демонтират се също отвън. Целта е лесно и бързо да може да се извади за ремонт някой от блоковете, ако се повреди, или да се замени с друг.

Радиоцентралата е наричана още транслационна усилвателна уредба или радиоусилвателна уредба. Тези устройства се планират според това какви помещения и площи ще се озвучават. След като се определят видът, броят и мощността на високоговорителите, се предвиждат усилвателни стъпала с нужната за точките мощност, като се оставя и известен резерв. Съобщение до абонатите може да се направи по микрофона, музика ще се пусне по грамофона, а някоя радиостанция ще се препредава чрез вградения в уредбата радиоприемник.

Първите масово произвеждани български радиоусилвателни уредби датират още от втората половина на 30-те г., а най-често срещаните ни радиоточки са от първата половина на 50-те, с мощност 0,3 вата. Произвеждат се в Слаботоковия завод в София, който пуска няколко различни бакелитови кутии с еднакви високоговорители вътре. Едва в края на 70-те кутиите стават пластмасови, произвеждани в Завода за пластмасови детайли в Белица.

Снимка: лична колекция

В България радиоточките по селата служат напр. да се свери на обяд часовникът, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Трябва да може хората да се информират бързо за местните новини. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – бяла на черни петна. Който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска против вредители. Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :) Разбира се, има и неудобството, че каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки.

Радиоточките се превръщат в социален феномен – преди 1990 г. всеки е слушал такава. Има и политически причини за разпространението им в България – по тях се чува само онова, което е ,,правилно“ за слушане, и няма личен избор на станции. За тези малки високоговорителчета се носят легенди, особено в съветския градски фолклор – някои хора са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

Днес намирането на радиоусилвателна уредба за експонат е събитие, а такива като тази ТУУ-100 най-отгоре (от 1955 г.) са изключително редки.

Ето и повече за нея:

Българска радиотранслационна уредба ТУУ-100

See more

Изследвайте култовата радиоточка Тонмайстор и схемата ѝ в Sandacite.BG!

Едва ли има в България човек на над 35 години, който да не е виждал на стената в някоя стая това легендарно нещо! Радиоточки нашата страна е произвеждала серийно няколко модела и то още от средата на 50-те, но мислим, че нито един от тях не достига тиражите на тази. Производството ѝ започва през втората половина на 70-те г. в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград, а кутията е от Завода за пластмасови детайли в Белица.

А всъщност това устройство знаете ли за какво е? През 1947 в България навлиза ерата на т.н. радиоточки – говорител в кутия, свързан чрез жица с радиоусилвателна уредба, за да може бързо да се радиофицират обществени сгради и малки населени места, в които домакинствата нямат възможност да закупят собствен радиоприемник. Каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки – слушателят няма възможност за избор.  Затова този начин на радиофикация е силно предпочитан от властта преди 1990 г. в България. Съвкупността от радиоусилвателната уредба и навързаните по нея радиоточки се нарича радиовъзел. Такива точки Тонмайстор са използвани както за битови, така и за служебни помещения.

За тези устройства се носят легенди, особено в съветския фолклор. Радиоапаратите са скъпи, а и не надеждни по онова време… коя станция ще се слуша… затова решението е радиоточка. Чуваш по нея това, което е ,,правилно“ за слушане. Даже в някои книги на политическа тема пише, че хората са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

В България тези устройства тогава служат напр. да си свериш на обяд часовника, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Идеята e и да може хората от населено място да се информират бързо за местните новини и съобщения. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска. Това последното е много удобно, особено за пчеларите.  Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :)

Официалното название на радиоточките е ,,абонатен високоговорител“, т.е. само възпроизвеждащо звука устройство, предназначено за един абонат. Единствената му възможност да влияе върху нея е шестстепенният регулатор на звука, разположен долу отляво на кутията:

Неговите степени отговарят на следните децибели: 0, 6, 12, 20, 32 и накрая изкл. 0. Всъщност при това положение на превключвателя се и изключва апаратчето.

Говорителят е елиптичен, от електродинамичен тип. Мощността му е 0,3 вата, като на по-старите български радиоточки. Възпроизвеждащият честотен обхват е между 150 и 13 000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е </= 14 децибела.

Ето и схемата на марионетния радиоприемник:

Тъй като радиоточката работи на 30 волта напрежение, в нея е предвиден и трансформатор. Към радиотранслационната мрежа се включва чрез специален щепсел с два щифта – в по-старите сгради още могат да се видят такива радиоточкови контакти. А щепселът и контактът са със специален размер на щифтовете и отворите за тях, за да не може да се включат погрешка в контактите за 220 волта. Обикновено контактите се намират по-високо от обикновените, защото радиоточките висяха отгоре (нерядко и над врат) – да озвучават по-добре. :)

Размерите на уредчето са 300 х 196 х 123 мм, а тежи 1,6 кг. Ето и негова оригинална реклама от едно време:

Интересно е да отбележим и че това е един от първите ми експонати в колекцията, който на около десетгодишна възраст задигнах от един двор на циганска къща и после бягах като невидял. :)