Етикет: Радиолаборатория Херц

Вижте в Sandacite.BG какви български радиоприемници отпреди 80 години открихме!

На повечето читатели на нашия сайт е известен българският производител на лампови радиоапарати Херц, действал в годините на Царство България, по-точно през втората половина на 30-те и 40-те. Преди няколко дни  Ви показахме едно интересно откритие – техен радиограмофон – но той е само част от гамата на Херц, която е много впечатляваща. Затова сега Ви предлагаме да я разгледате заедно с нас.

Всичко започна, когато открихме един забележителен каталог на производителя. Каталогът е отпечатан във вид на разгъваща се дипляна и е от втората половина на 30-те – не знаем коя година точно обаче. Той е с цветен печат – нещо рядко по това време – и си личи, че е издание на престижна марка. Всичко в него – и фон, и  останалите изображения – са рисувани на ръка от художник.

Когато го отворим, виждаме това радиошаси с лампи, над което е изписан адресът на фабриката – ,,Радиолаборатория ХЕРЦ“, както е официалното й име – а тя се е намирала близо до Централна гара – ,,София, М. Луиза – ъгъла Струма“ – т.е. на ъгъла между бул. Мария Луиза и ул. Струма.

Този каталог трябва да представя най-добрите постижения на Херц, защото отдолу има дълъг надпис – ,,ПЪРВАТА РАДИОЛАБОРАТОРИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ СЪЗДАДЕ ПЪРВИЯ КОНКУРЕНТЪ НА НЕНУЖДНО СКЪПИТѢ ЧУЖДЕСТРАННИ МАРКИ!“. Това изречение ни изпълва с истинска гордост – смятаме, че звучи страхотно! Епитетът ,,първата радиолаборатория“ не означава все пак, че Херц е първата по време на основаване и най-стара бълграска радиофабрика (това е бургаската Тулан – 1925 г.), а че нейните радиоапарати са най-авангардни по качества.

А в каталога са подредени няколко модела, които са ценово подредени и наречени с различни имена. Някои от тях присъстват и в нашата колекция от стара българска техника.

По това време повечето европейски производители залагат на т.н. информационна реклама – това е дълъг текст, в който са подробно изброени причините, поради които човек да си купи изделието, неговите предимства. В случая в началния рекламен текст на Херц четем:

,,Радио апарата „ХЕРЦЪ*, освен със солидна конструкция, се отличава със следните преимущества: снабден с луксозния моделъ „Херцъ“ кристална стъклена скала със странично осветле­ние, на която са нанесени в три цвята съ художествен български шрифт 136 точно съвпадащи се станции * Приема къси 15 — 53 м., средни 190 -— 580 м и дълги 680 — 2,000 м. вълни. Притежава отлична автоматична фадингрегулатор­на уредба, която гарантира стабилно приемане на къси вълни“. Да поясним, че фадинг – това е пропадане, затихване на приемания сигнал.

По-нататък: ,,Монтиран с електродинамични високоговорители, го­леми концертни модели, които възпроизвеждат най-естествено музика и говор. Тон регулатора дава най-голямо разнообразие при регулиране дълбочината на тона, като се нагажда към личния вкус. Приспособен за грамофонно предаване и включване допълнителни високоговорители. Пригоден за всички унотребявани у нас нормални вол­тажи (освен батерийния).  Монтиран грижливо в из­мерени акустически и с из­ящна външност орехови, до­бре полирани кутии. Всеки радиоапарат се гарантира писмено за една година, вклю­чително лампите“. 

Този текст ни дава няколко важни сведения – напр. от какво дърво са произвеждани уж така добре познатите кутии на българските радиа от 30-те и 40-те г. А самите модели в каталога на Херц са следните.

Първото, което виждаме, са два приемника, означени като ,,Народен“. Моделът ,,Трилампов приемник 32″ е снабден (както и някои други апарати от това време, напр. най-голямото българско радио от Царство България Силвания 68) с т.н. аеропланна скала – т.е. скалата е кръгла, изпъкнала и много прилича на табло на самолетен бордови измервателен уред. Стрелката в такава скала е закрепена в средата и с движи, обикаляйки стъкления кръг. Това е двукръгов приемник и приема и трите използвани тогава вида вълни. Притежава голям електродинамичен високоговорител с мощност 2 или 3 вата, описан като ,,голям концертен“.

Радиоапаратът ,,приема по-силни станции, огромна звукова мощ“, което вероятно означава, че полученият звук е ясен и силен. Към него може да се включи грамофон и музиката от него да звучи през говорителя на Херца; той е препоръчван и като подходящ за озвучаване на различни заведения. Тежи 9 килограма и струва 2600 тогавашни  лв. Такова радио, между другото, имаме и сме го описали ТУК. Ето го нашето:

Друго ,,народно“ предложение е суперхетеродинният приемник ,,Супер 56″. Той е петлампов (използвани са американски електронни лампи), също работи и с трите вида вълни и към него отново може да се включи грамофон. Този апарат обаче има конектор не само за това, ами и за микрофон, а и за втори високоговорител – за това скоро ще Ви разкажем по-подробно в друга статия. ,,Супер 56″ е доста търсен навремето си, защото притежава качествата на по-високите модели суперхетеродини, но цената му е по-достъпна от тяхната – 4700 лв.

Достъпни ли са били ,,народните“ радиоприемници на Херц? По-скоро да – такива се намират немалко (само ние имаме шест – седем различни модела), а напр. през 1939 един качествен приемник вече струва около 3000 лв, т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Запазени са реклами на Телефункен напр., от които се вижда, че техните аналогични предложения са 1,5 – 2 пъти по-скъпи от българските, които конкурират чуждестранните марки с по-ниската си цена. Благодарение на използваните качествени части обаче, тяхната изработка и работа са също толкова добри!

Херц имат и модел с батерийни лампи – модела ,,Батериен супер Б 14″ – който е четирилампов и ,,притежава качествата на големите супери“. Това, което е отличаващо при този апарат, е, че той потребява изключително малко енергия и може да се захранва от акумулатор. То е седемкръгов и работи пак с къси, средни и дълги вълни. Струва 5300 лв.

Разглеждайки каталога, се натъкнахме и на ,,Голям шестлампов супер В 68″, който веднага ни направи впечатление с кутията си – тя ни е добре позната от много други тогавашни български марки – ИРО, Ирафон, Бралт, Национал и т.н. От години имаме предположение, че най-вероятно тези кутии просто са изработвани на едно място и различните производители на радиоприемници просто ги закупуват за нуждите на изделията си. Даже някой беше казал, че работилницата за тях била около днешния хотел Хемус (или май Славия…?).

По-горе виждате апарата. В 68 обаче е наистина сериозна работа – малко преди издаването на този каталог е проведено състезание между различни апарати на 17 радиофирми и той излиза ,,първенец по тон“. Лампите са Филипс от серията Миниват, описани като ,,европейски лампи от червената серия“ (е, на нашия не всичките са такива, защото през годините са сменяни). Има висока селективност (не приема смущенията в търсения сигнал, а преди всичко самия него) и е осемкръгов. Това радио притежава т.н. лампа магическо око – това е лампа, за която има предвиден специален отвор някъде по предния панел на апарата и по нейното светене се определя настройката – затова се нарича още индикаторна лампа. Тя обикновено свети зелено. Напр. при някои от тях горната част (екранът) е кръгъл, а през отвора се вижда само той. Светлинният образ върху екрана на лампата (образуван от нейното светене) има формата на четирилистна детелина. Когато настроим приемника точно на желаната станция, листенцата й стават най-големи. при това положение човек може да настрои приемника и без да го слуша и затова в каталога е казано ,,притежава магическо око за безшумна настройка. Повече за индикаторните лампи тип ,,магическо око“ може да научите ТУК.

Да се върнем отново към радиото. Разбира се, към него могат да се включат втори високоговорител, микрофон и грамофон. Тежи 13 кг, а цената му е 5600 лв.

Между другото, на тази част от каталога виждаме и красивата емблема на производителя – тя изобразява земното кълбо, обхванато от радиовълни. А долу вляво – надпис ,,ХЕРЦЪ“ – за да бъде асоцииран с внушението, което са прави.

И сега стигаме до нещо страхотно – описания като ,,ултрамодерен“ суперхетеродинен приемник В 168. Той не добавя нищо ново към техническите характеристики и качества на В 68, но отличителното при него е интересният дизайн, ри който в лявата част на приемника е направена обла изпъкналост, в която се намира говорителят. Така решена, кутията има наистина напредничав дизайн и радва окото! Може би това е апаратът, за който казват, че бил ,,първия конкурент на чуждестранните“.

Струвал е 6500 лв. Много искаме да го намерим, между другото… Ако го видите някъде, обадете ни се! :)

А ето го тук и върховото творение на Херц, на което обаче решихме, че е нужно да посвтим отделна статия:

Лелее! Български радиограмофон Херц от Царство България!

See more

 

 

Майчицее, вижте новото откритие на Sandacite.BG – страхотен радиограмофон Херц от на баба Ви времето!

Днешната ни публикация прави едно истинско откритие! :) Със сигурност всички знаем много за онези големи музикални шкафове, които приличат на ракли и комбинират радио и грамофон в едно (а имат и възможност за включване на външен магнетофон) и така превръщат хола Ви в истински домашен аудиоцентър. Свикнали сме обаче да свързваме тази представа обикновено със серията Хармония, а за първи български радиограмофон (радиошкаф) да броим Хармония РШМ`60 от от 1960 г. Да, ама – не щеш ли! – оказва се, че България е произвеждала такива апарати и още през втората половина на 30-те! Това е още един интригуващ щрих към доста непознатата история на нашата техника от онази епоха и ние сме радостни, че сега можем да споделим новите си знания с Вас.

Този чудесен апарат, който виждате най-горе, открихме в една разтваряща се рекламна дипляна на известния предвоенен радиопроизводител Херц. Да, не притежаваме пред нас и наяве това великолепно нещо, но нищо не ни пречи да си помечтаем да го намерим някой ден. Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69 (или на ъгъла с ул. Струма, както е означено тук. :) Името Херц отдава почит на откривателя на радиовълните – германския физик от ХІХ век Хайнрих Херц.

Този страхотен радиограмофон е с вертикална кутия, чието дърво е старателно обработено. Със сигурност кутията е много красива! Най-отгоре е грамофонът, който работи с електричество (не е механичен) и възпроизвежда бакелитени (шеллакови) плочи, от онези със 78 оборота в минута. Отгоре има капак, разбира се. Под грамофона е разположена скалата на радиото (вижте какъв дизайн на украшенията на стъклото пред нея!), отдолу говорителят, а под него шкафче с две вратички, предвидено да се съхраняват в него плочите.

Най-вероятно Херц е произвеждал няколко такива модела, защото тази т.н. радиола е описан в множествено число – ,,мощни апаратури, комбинирани…“ и т.н. Тъй че най-вероятно искат да кажат просто радиоприемник тип радиола – т.е. с вграден грамофон. Със сигурност това е бил и най-скъпият вид апарати в каталога на производителя, за което говори и информацията ,,цена при поискване“, а също така и фактът, че очевидно не е предназначен за домашна употреба, но за ,,салони, градини, дансинги, плажове и прочие“. Тоест, това са го смятали за някакъв вид професионално звукооборудване.

Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем честни, известна ни е още една българска фирма от царско време, произвеждала радиограмофони – това е русенската Бралт. Техният такъв обаче е поместен в съвсем обикновена кутия, употребявана и при оставалите модели тип ,,народен“. Просто отгоре има капак, под който намираме грамофона.

Излишно е да казваме, че който успее някога да ни намери нещо такова за колекцията, ще бъде богато възнаграден, само… дано да стане. Защото такива радиограмофони едва ли ги е имало много, та да намерим та макар и един сега. Но все пак… оглеждайте се, и ние се оглеждаме. :)