първият български електромобил

Електрически мобилен павилион от Балканкар

В Sandacite.BG намерихме мобилен павилион на Балканкар! Вижте…

60-те години са интересен период в българското автомобилостроене. Тогава у нас се разработват най-разнообразни превозни средства, които изпълняват всякакви различни функции. Някои са по-познати на широката общественост, други съвсем не. Едно от забравените достижения на българското машиностроене през периода е и т.н. от нас електрическа лавка.

Става дума за това, което виждате на тези снимки. Това е истински електромобил бюфет! Днес ще се запознаем именно с него.

Машината представлява мобилен павилион за напитки, закуски, цигари и други подобни стоки. Павилионът е изграден на основата на конвенционален електрокар, в производството на които към средата на 60-те г. Балканкар има достатъчно опит. Индустриалният мотокар с щанд за продажби е снабден със специално изработено шаси и удобно оборудване за обслужване на клиенти на открито. Благодарение на своята мобилност той е подходящ за търговия и задоволяване на нуждите на паркове, гари, курорти, строителни площадки и по-големи предприятия. Подвижността е много удобна характеристика – продавачът може да насочи волана на мобилния павилион там, където види, че към момента има по-голям човекопоток и така да увеличи продажбите си.

Мобилният павилион разполага с шкафове за съхранение на продаваните стоки и охладителна система за запазване на освежаващите напитки студени. Тези две системи позволяват използването на електрическата лавка на голямо разстояние от базата за снабдяване. Павилионът е снабден и със здрав и модерен покрив, който да предпазва купувачите и продавача от жаркото слънце. Разполага и с фарове, и с осветление на търговската площ чрез лампи ,,луни“.

Електрическата лавка се произвежда в машиностроителния завод ,,Руен“, вероятно в Сандански. Ето и техническите ѝ характеристики. Товароносимостта на конструкцията е 2000 кг, а собственото тегло на павилиона е 1920 кг. Натоварването на предната ос е 980 кг, а на задната – 940. Електропавилионът има една въртяща се витрина с капацитет 650 литра, въртящо се долно отделение за бутилки 1200 л и задно отделение за съхранение 300 л. Охлаждането на бутилките става чрез поставяне на парчета лед в отсека. Натоварен, електрокарът има максимална скорост 14 км/ч, а без товар – 16. Електрозахранването става чрез две акумулаторни батерии с напрежение 40 волта, капацитет 160 амперчаса. Размерите на електрическата лавка са 3200 мм дължина, 1750 мм широчина, и 2600 мм височина. Корпусът е метален.

Електрическият павилион е бил изнасян от държавното външнотърговско дружество Балканкарекспорт за няколко страни в света, включително и Западна Германия.

Ако намерите още интересни производства на Балканкар, пишете ни! Ще се радваме да публикуваме за тях. Поздрави!

Българските електрокари през 1964 г.

Български електромобил за летища

В Sandacite.BG сме по следите на нов български електромобил! Последвайте ни.

През 80-те години по летищата за превоз на багаж често се използват платформени електрокари с ремаркета, но въпреки това все още не е отстранена тежката работа по товаро-разтоварните дейности с пътническия багаж във и от багажното отделение на самолетите. В Института по въздушен транспорт към БГА ,,Балкан“ все повече се замислят как да се олекоти работата и да се повиши производителността на този труд и комуникират с машиностроителните институти.

През 1984 г. в Централния институт по транспортно машиностроене ,,Балканкарпрогрес“ е разработен интересен нов товарен електромобил. Този проект е електрическа товарна кола, която улеснява работата чрез иновативни способи. Информация за него намираме в бр. 6 от 1984 г. на култовия вестник ,,Авто-мото свят“.

Електромобилът ЕС 347 има голяма багажна платформа, която се повдига до най-много 3,2 м и носи до 2 т товар. Тя е предназначена за поемане на багажите и тяхното товарене на самолета или разтоварване от него след полет. Факторът, който спестява толкова труд, е именно повдигащата се от ножичен механизъм и 2 хидравлични цилиндъра платформа. Досега такъв тип електрическа кола не е използвана в България.

Покривът над платформата е покрит с лек полимерен материал и също се повдига хидравлически за удобство на персонала и увеличаване на товарния обем. Двата задни капака се отварят в надлъжна посока, без да разширяват проходния коридор на машината.

Най-интересното решение е разположената в дясната предна част транспортьорна подаваща лента, която също чрез хидравличен цилиндър се изнася напред до багажния отсек на самолета. Там тя, чрез реверсиращ хидродвигател, може да извърши товаренето или разтоварването на багажите. При разтоварване те се внасят направо от нея в багажното хале на летището. За да се осигури стабилност на машината, когато платформата е издигната, се използват 4 броя хидравлични опори. Полезният (товарен) обем на товарната платформа е около 8 куб. м, а скоростта – 34 км/ч.

Двигателният мост на ЕС 347 е сроден с този на електрокарите от серията Дружба. Предният управляем мост е комбинация от гредата на камион ГАЗ-51 и останалите елементи от ГАЗ-53А. Окачването е ресорно с допълнителни гумени тампони и осигурява добър комфорт при движение.

Всички операции се командват от пулт в предната лява част на товарната платформа. Кабината има плъзгаща се задна врата и така операторът може да премине на платформата, без да слиза от превозното средство. Кабината е двуместна, шумът при движение е сведен до минимум. Външният вид е пропорционален, със стегнати форми.

Самоходното шаси на електромобила е от познат тип – с импулсен регулатор на скоростта, за да може ходът да е плавен. При спиране част от енергията в акумулаторните батерии са възстановява (рекуперация). Батериите са от двете страни в средната част на рамата на шасито. Те са оловни и осигуряват 72 волта напрежение. Любопитно е, че към електрическата уредба на електромобила може да се включва устройство за кратковременно дозареждане на батериите от градската мрежа. Това обикновено се прави при разтоварването на багажите в летището.

Всяка нова конструкция носи със себе си и трудности. В случая един такъв е, че помещенията са товаро-разтоварна дейност са сравнително малки и трудно биха поели едновременна работа на няколко такива електромобила. Ходът за надлъжно изнасяне напред на транспортьорната лента на ЕС 347 е нужно да се увеличи с 20 – 30 см, за да обслужва товарния люк на самолета ТУ-154 напр.

Прототипът на електромобила е произведен в предприятието КЕТИП ,,Балканкартехника“. Предвидено е серийното производство да започне през следващата 1985 г. На базата на това превозно средство е предвидено да се създадат и други варианти:

електромобил, оборудван с боксове за превоз на палета с бутилки с напитки, за до 2,5 т полезен товар;
електромобил с повдигаща се на 15 – 20 м работна платформа за извършване на строително.монтажни, бояджийски и други ремонтни работи;
електромобил камионетка за 1,5 т полезен товар с пробег 100 – 120 км с допълнително дозареждане на крайните станции и скорост на движение 40 – 45 км/ч.

Както казваме в такива случаи – най-доброто предстои.

А ето и още за историята на българските електромобили:

1977 – нова серия български електромобили!

[1967] Ето го НАИСТИНА първия български електромобил!

Преди няколко дни сайтът ни публикува тази статия (https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB/), като ние бяхме напълно убедени, че показаният ЕЛМО 70 е първият български електромобил. Вчера обаче, докато се ровехме в списание Наука и техника за младежта, открихме в бр. 1-1968 информацията по-долу, от която става ясно, че първата българска електрическа кола е била разработена две години по-рано от ЕЛМО-то. става дума за т.н. Пионер, също разработка на БАН.

Щастливи сме от възможността да споделим сведенията с нашите верни читатели: