НОВО ОТКРИТИЕ! Нова радиофабрика от 1925 г. – ЕЛЕКТРОНЪ от София!

Sandacite.BG имаме ново откритие за най-старите български радиофабрики – вижте го тук сега! :)

Радиоателие Електрон София – Георги Вълков

Вчера, разгръщайки първата българска книга за телевизия ,,Радиотехника и далечно виждане“ от 1934, попаднахме на рекламите, които заемат последните няколко страници. Оттам ни гледаше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като поредната стара радиореклама, но всъщност се оказа, че носи доста по-ценна информация… Загледайте се в каренцето по-горе!

Досега добре известно е и години наред повтаряме наизуст, че първата българска радиофабрика е бургаската Тулан на инж. Светозар Пренеров, зарегистрирана като Електротехническо бюро Електрон още през 1925 г. За следващ производител, специализиран само в радиоприемниците, броим софийската ВЕВО от 1927. И изведнъж обаче попадаме на нещо, което претендира на размести тази хронология и да претендира ако не за най-старата, то поне за един от двата най-стари български радиопроизводителя! Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два. И Тулан, и столичният Електрон пишат за себе си, че са ,,първи“, обаче това не значи нещо кой знае какво, защото в онази епоха думата ,,пръв“ в този контекст често се използва и само в смисъл на ,,най-добър“. А и още не знаем (и само ще се опитаме да намерим – без надежда за успех) датите на регистрация на двата производителя. Това евентуално може да посочи една от двете фирми като ,,първа“, защото примерно е по-стара с три месеца.

Софийският ,,Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис (Георги е създателят на предавателя, положил началото на Радио София), а тази реклама от 1934 засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 г. фирмата се слива с тази на вносителя на радиочасти Николай Джебаров.

Карето изброява доста разнообразна продукция, от която обаче досега не сме намирали нищо, което не значи, че софийският Електрон не съществува и трябва да го отписваме! Вижте само колко много неща правят:

,,Съвремени концертни радиоапарати, радиопредавателни и приемателни уредби за търговски, параходни, аеропланни, полицейски, пресови и други служби.

Всякакви части за предаватели и приематели, като: кондензатори, трансформатори, самоиндукции, комутатори, високоговорители, дросели, апаратни, шасита, светящи скали и други. Високоговорителни инсталации за кина, болници, салони, градини и пр(очие).

Изравнители за пълнене аккумулатори. Медицин. апарати за диатермия, галванизация, каустика и пр(очие)“.

Последното изречение показва, че столичният Електрон се занимава и с електромедицински апарати, подобно на фабриката Електротерма (1934) на бъдещия проф. Иван Попов.

Ето как едно случайно наддзъртане из архивите може да размести хронологията на нещо толкова важно като началото на българската радиопромишленост! Затова и в такива случаи се правят преработени издания на цели трудове, а и трябва да кажем, че откриването на нови факти е най-голямата тръпка в историческите изследвания – в която  и да било област. Ако някой има още материали за този Електрон, ще смме благодарни да ни ги продаде или поне скенира и изпрати, за да видят бял свят тук.

А ето тук можете да разберете повече пък за радиофабриката ВЕВО от 1927 г.:

Българска радиофабрика ВЕВО – 1927 г.

Слаботоков завод Ворошилов София

Слаботоков завод Ворошилов София

Слаботоков завод Ворошилов София

Слаботоков завод Климент Ворошилов в София – в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Те-лефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.). Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70). На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977). След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се из-вършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).

Енциклопедия България, т. ІІІ (И-Л), издателство на БАН, София, 1982 г.:

–-

Разказ на инж. Димитър Лулчев за СЗ Кл. Ворошилов:

,,Годината е наистина 1949 г. и завода е открит през м. ноември. Във всички документи, които имам, дата не се цитира. Видно е че са бързали да го открият преди 50 г. Интересно е да се знае че преди СТЗ К.Ворошилов през 1947 г.работи държавно предприятие Радиопром. В същата година 1947 г. е създадено автономно смесено предприятие „Синдикат електрическа промишленост ЕЛПРОМ“ със седалище София. Първи директор е инж. Н. Белопитов. След национализацията от 23.12.1947 г. то е преобразувано в ОЕП „ЕЛПРОМ“ с годишно производство от 2713 приемника. Когато през 1947 г. месец ноември е открит СТЗ К. Ворошилов по проект от руски завод, в него са обединени  Т.Т.Р. фабрика, Радиопром, Родно радио, Ринг и др. За времето това е било най-крупното организирано индустриално производство в един голям и модерен за времето завод. Първите произведени приемници в този нов завод са -Ворошилов 504 и 506, като шасито на втория се е вграждало в усилвателните уредби.Интересно е да се знае какво се е произвеждало в този завод:
1949 1950 1951 1952
1.Радиоприемници 2.7 х ; 8.1х ; 5.9х ; 11.3 х
2.Телефони 14,1х ; 16,9х ; 6,6х ; 20,4х
3.Н.Ч усилватели –– ; –– ; 0,194 ; 0,729
4.Електромери –– ; ––-; 19,2х ; 34,5
5.АТЦ-в хил. линии –– ; 0,6 ; 1,8 ; 1,2
Въпросът на колегата ме накара да прочета различни сайтове по въпроса. Написана е информация, която не засяга развитието на завода а само отделни изделия които са произвеждани.Целия ми съзидателен живот е преминал в този завод.До ден днешен при мен идват по-стари колеги които са ръководели тази структура и се чувствам задължен да напиша малко от историята на този завод, комбинат и какво ли още не е бил през своето съществуване.“

дсо-елпром-софия
слаботоков-завод-софия

Лога на ДСО Елпром София и на СЗ Кл. Ворошилов София
Инж.Петър Тотев написва една статия „Радиоприемниците-от бакелита до лидерство в СИВ“.
Той описва как е работил Радиопром, който е бил замислен като производсвен цех към Радио София.Имало е няколко работилнички за зглобяване на радио апарати.Срещу Пирогов се е намирало и инжинерна работилница с няколко цеха.До тях се е намирала и фабрика за телефонни апарати и телефонни центрами.Цитат.“Веднъж дойде правителствен пратеник и ни предложи да отидем там.Трайчо Костов беше дошъл, той ни приканваше и накрая каза:Абе каквито и да са ви съображенията, до еди-кога си трябва да се пренесете в новия Слаботоков завод „Ворошилов“.И така стана.Когато отидохме в Радиозавода, първото ми впечатление беше, че в първи цех нямаше паркет и беше студено.Местехме се през зимата, беше януари и посред цеха, който беше около хиляда кв.м., бяха натрупани остатъци от дървени кофражи и бяха запалили огън.Това са ми първите спомени. „Какво се е прозвеждало в първата година. Завода е на три етажа и е имало четири основни производства. Първи цех-радио .Втори цех – елефония.Трети цех-електромери.В друг цех-електроизмерителна техника.

производство-на-телевизори-в-българия

Когато ходих в дома на П. Тотев той пишеше книга спомени.Разговаряхме за годините когато аз съм постъпил на работа а той ми обясняваше той кога е започнал.Четейки сега тези негови редове ,разбирам защо никъде няма написана дата на откриване. Не е лошо да Ви запозная с имената на конструкторите на първите приемници: инж.Георги Георгиев, Григор Романов-с който съм много близък приятел, М.Фачев, Т.Тодоров, Р.Райков
Колеги ,това което Ви пиша е на базата на лични контакти и подарената ми книжка като участник в едно честване в НДК през далечната 1974 г.25 ГОДИНИ СЛАБОТОКОВ ЗАВОД „КЛ. ВОРОШИЛОВ“

На страниците на нашия сайт можете да разгледате преглуеди на много от продукцията на завода.

Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite

Exit mobile version