Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!
Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.
Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.
Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.
В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.
Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.
Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:
Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:
- вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
- с две флопита със същите характеристики;
- с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
- само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н
За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):
Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.
Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:
Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.
Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:
Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986 е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.
Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.
А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:
